Grigor Gatchev - A Weblog

За тези, които не знаят (ако има такива) – Ерик С. Реймънд е едно от светилата на свободния софтуер. Култова фигура, един от “принцовете” на философията и теорията му. Известен (освен с хиляди други приноси) може би най-вече с монументалното есе “Катедралата и базарът” (The Cathedral and the Bazaar). В него той обяснява разликите между затворената и свободната методологии на създаване и развитие на софтуер.

(Покрай всеки слон се намира по някое кученце да го джафка. Този път това съм аз. Та, да се заям с величието – според мен лично в това си есе Ерик С. Реймънд открива топлата вода. Тези два модела са отдавна познати на икономистите, под имената “планов” и “пазарен” модели на развитие и създаване на какъвто и да било продукт. И са им несравнимо по-добре познати, отколкото, уви, на софтуеристите. Иначе повече програмисти щяхме да сме наясно с това къде, как и с колко пазарният модел на развитие превъзхожда плановия, и как е най-добре да бъдат съчетавани. Но това е друга тема.)

Интересното е друго. В това есе е описан един ефект, който с чиста съвест бих нарекъл ефект на Ерик С. Реймънд.

Минавам днес покрай колонка за афиши. Плъзвам поглед по нея (не знам дали ще ми повярвате, но много обичам да чета афиши, и изобщо да попивам абсолютно всяка информация, която ми попадне). И чета:

(кино) представя филма “Машината на времето”.
Режисьор (име)… Сценарист (име)… Музика (име)…
С актьорите: Гай Пиърс, Джереми Айрънс, Саманта Мумба… (още няколко имена)…, Хърбърт Уелс.

Ако някой не е обърнал внимание, повтарям – в този филм очевидно участва Хърбърт Уелс. Черно на бяло.

Ей това се казва актьорско присъствие!

А пък колко и какви отсъствия се крият зад него… не ми се говори.

Сега разбирам мъдрата сентенция на Радой Ралин: “Светът е оцелял, защото се е смял!”.

Аз за малко да не оцелея от смях, де, но това е друга история.

Това е името на Сашовия блог. Без велики претенции, но определено с много неща, които си струва да се прочетат. Повече, отколкото в много блогове с велики претенции.

Жив и здрав да си, Сашо, и пиши по-често! 🙂

Наглед Виктор е най-обикновен момък. Има си чудесни жена и дъщеричка. Работи денем в някакво предприятие. Вечер се прибира, и най-често увисва пред компютъра. Поддържа сайт с какви ли не полезни и нужни неща на него. Понякога пише програмки. Доколкото зная, понякога денем води полуофициални курсове по компютри. С удоволствие би пил по бира с който и да е свестен човек.

Особеното тук е, че компютърът му няма монитор. Виктор е незрящ, още от дете. Но това не му пречи да е по-добър компютърен специалист от много дипломирани такива. Зрящи.

Всъщност, дори това не е голямо чудо. Има и други незрящи, които се справят с компютри. Вече са доста. Благодарение именно на Виктор. Защото другото, което той прави, е да помага на незрящите да овладеят компютърната техника, да се бори за тях, да търси решения и начини. И го прави вече от много години. Тихо, скромно и безкористно. Без да се самоизтъква. И без да се предава или отчайва.

Виктор живее в скромен панелен апартамент, брои си стотинките за хляба в супера, и всеки лев, който отделя за компютри, е отгладуван. Всяка минута време, която им посвещава, би могъл да използва и за лична полза. Не го прави. За него компютрите са не хоби или краста, както за безхаберни самохвалковци като мен, а начин да се помага на хората. И незрящи, и зрящи. Да видят те още една, чудесна и огромна страна на света.

Както всеки от нас, той често се сблъсква с грубата и черна страна на живота. Но никога не се предава, нито се обезкуражава. Не се оплаква, не хленчи, не унива – не защото му е лесно, а защото стиска зъби, без да го покаже. Когато го попитат: “Какво е нужно за компютър, за да могат слепи да работят с него?”, той отговаря: “Сляп човек му трябва.” И се усмихва.

И в това изречение е целият Виктор. Защото то съдържа страшно много в себе си. Колкото повече мисля върху него, толкова повече го разбирам.

Едно от нещата, които той върши, е да поддържа сайта bezmonitor.com, създаден от него – първият сайт за незрящи в България. Там е и е-майлът му – victor. (Доскоро този сайт беше на 123.dir.bg.) На него може да се намери най-удивителната колекция от всичко нужно за незрящи компютърни потребители, която съм виждал някога. Друго от нещата там е една великолепна колекция от книги – предполагам, че зрящите, които са я ползвали, са много повече от незрящите. 🙂 Посетете този сайт, погледнете го – струва си. Особено ако се чудите дали да не се разхленчите, че ви боли кръстът или са ви подбити краката. Аз често го правя в такива случаи.

Не зная човек, който да не познава Виктор, и да не е смаян от невероятния му дух и сила. Той е един от хората, на които се възхищавам и кланям доземи. А още по-смайващо е колко обикновен наглед и скромен е. И все си мисля, че само истински силните и необикновени хора могат да изглеждат толкова обикновени – те са, които го умеят, и имат скромността да го правят.

(На него е кръстен героят в един мой разказ – “Царството на сънищата“. Героят не е особено велик, но ми се искаше да изразя по някакъв начин възхищение и признание към Виктор.)

На ОпънФест 2004 си позволих да обърна вниманието на публиката върху него. Той после ми се скара, че занимавам толкова хора с такава дреболия. (И ако прочете този запис, сигурно също ще ми се кара.) А си мисля, че не съм прав. Че с хора като него трябва да бъде занимаван всеки, а не само тристатина посетители. За да можем да се сравним с такива като него, и да разберем колко големи сме всъщност.

Поклон, Викторе! И продължавай все така! Нужен си и на незрящи, и на зрящи. И като помощ, и като пример.

Всъщност, понякога тези двете са едно.

(Sent to pics@werenotafraid.com)

I don’t have an appropriate picture, but still want to join your initiative.

Bombing and killing innocent people never solves any problem. Even if it
appears to do, these means never justify the goal, whatever it is. In such a
moment, all decent people in the world feel Londoners, too.

Be strong, and have my support – and, even in this hard moment, don’t forget
to give your support for whoever innocent gets killed anywhere. That is what
the really brave and strong people do.

Thumbs up for you!

Grigor Gatchev, Sofia, Bulgaria

Този запис е прекопиран от няколко коментара в блога на Случайна. Ето ги:

—

милена said…
боклуци…и серен диоксид,особено второто,особено след четири-пет поредни коктейла,с изключително силното присъствие на сярата-ммммм..любимо,Бонюел е истински лаик,очите ми сълзят,гърлото дращи,а наоколо…прзрачна синкава мъгла,но това е само от вълнение,та нали чакам всеки момент мутацията ми да завърши,при което кислорода ще ми стане абсолютно излишен

случайна said…
Милена: Ужас! Какво се случва там? Откъде избълва този серен двуокис? Рядко гледам новини, само чух, че за щастие завалял малко дъжд, че да прочисти въздуха. Ама то с водичката не става ли серниста киселина? Не бях много силна по химия. Ако искаш да разкажеш за случая, напиши ми го като коментар, а аз ще го сложа после като пост.

Преди няколко записа бях пуснал един със загадка. Ставаше дума за една компютърна анимация, разпространяваща се под името “The Cathedral”, а въпросът ми беше “Защо човекът е отишъл в Катедралата? Какво търси той там?”.

Ето и разгадката ми.

Ники Ангелов предостави линкове към части от повестта (може би по-скоро разказ) на Яцек Дукай, по която е филмът. Частите са на полски и английски, и са различни на двата езика (с известно припокриване). Поне половината от творбата я няма там на нито един от езиците, включително краят й. Така че и аз не зная как точно завършва, и каква е разгадката на нещата – и дали изобщо я има.

А и не ми трябва, за целта на гатанката. Защото филмчето, доколкото можах да го сравня с наличните откъси, е само по мотиви от повестта – по един от нейните мотиви. И неговият смисъл и разгадка изобщо няма нужда да са същите като тези на Яцек Дукай. Нито има как да са, след като е “по мотиви” – създателят му, Томек Бадзински, е друг човек, с други възгледи…

Интересното тук обаче е, че филмчето е абсолютно отворено за тълкувания. Завършено от кинематографична гледна точка, като сюжет, но без никакви обяснения откъде, защо, какво и как. Някои от обясненията могат да бъдат намерени в повестта на Яцек Дукай – но да се тръгне оттам би било фина грешка, тя е различно произведение… Истинското обяснение на нещата е именно отвореността им за тълкувания.

Точно затова реших да използвам филмчето за една доста необичайна цел. Да попитам за нещо, което няма даден очевиден отговор в него – така, че и аз да не знам отговора. Което не е пречка, защото моят отговор си е мой.

Исках да видя кой ще се осмели да даде свой отговор. И съм наистина натъжен, че толкова малко хора са посмели. Или, казано по друг начин, напирало им е отвътре така, че не са се сдържали.

Защото тази смелост и този напор са, които създават творците. Убеден съм, че немалко са имали идея, и са ги сърбяли пръстите, но не са посмели. А не бива да се боят! Първа бука – за наука, винаги е така. Втората обаче вече е за сполука. Или ако не втората – третата, десетата, стотната… Важно е упорството, и желанието за усъвършенстване.

Всъщност, вече съм писал по въпроса. Уви, повтарям се…

Така че – друг път, попадне ли ви такава задачка, не се колебайте да гадаете, и съставяте свои решения! Колкото и глупави да изглеждат, по-добре глупаво решение, отколкото никакво.

Вземете си поука от споменатата ученичка. Поне аз ще си взема.

Не ми се искаше да пиша на тази тема. Но се натъкнах на един запис в един блог, който не можах да се сдържа да не коментирам.

И понеже смятам, че темата е важна, ще прехвърля коментара си и тук. Заедно с цитат от друг коментар там (позакъсняло уточнение – от посетителка на онзи блог, а не от авторката му):

Не исках да ставам толкова цинична, но ми писна куцо и сакато да коментира – особено хората, които не живеят в София и не са се движили под купчини смет напоследък. Писна ми и да мирише. В крайна сметка обаче, София скоро ще е чиста, а в Суходол ще продължава да вони, щото там миризмата е не от сметището, а от хората.

Да, има хора, които не са от София и не са се движили под купчини боклук напоследък.

А има и хора, които са от София, и като поживяха до купчини боклук три дни, започнаха да пищят. Ако бяха от Суходол, щяха да са живели до купчините боклук с години, и да пищят от съвсем друго. Щяха да са на живи вериги, и прочее. Само че не живеят там, така че всичко е наред.

Всъщност суходолци просто поставиха софиянци в положението, в което те самите са от години. Заради което и следва да бъдат пребити и прочее. Как смеят? Дечицата ни ще се разболеят! Техните… кучета ги яли, проблемът си е техен.

Та си мисля, че София и да се изчисти, ще продължава да вони. Защото именно и точно тук вонята е не от боклука, а от хората. Които смятат, че те не са длъжни да търпят боклуците си, а другите са длъжни да им ги търпят.

Какви решения предлагам ли?

1. Всички, които са за това суходолци да бъдат пребити и прочее, да бъдат изселени в Суходол, а суходолците да получат техните жилища в София. Ще ми е интересно да проследя промяната на позициите. Но още отсега си мисля, че повечето суходолци ще продължат да ги е грижа за тези край сметището, а повечето негови поддръжници много бързо ще се обърнат на 180 градуса, и ще почнат да правят живи вериги.

2. Когато се случи такова нещо пак (сега вече е късно), софиянци да започнат да изхвърлят боклука там, където му е мястото при такива случаи – пред общината. А ако случайно общината нареди да бъдат спряни, прогонени или пребити, да си направят изводите – ако могат. То много акъл не иска, ама…

3. Да бъде предложено на общинарите, които не са си свършили работата, да поемат конкретен ангажимент в конкретен срок, И ДА ГО ГАРАНТИРАТ С ЛИЧНОТО СИ ИМУЩЕСТВО. Бас държа, че суходолци ще повярват на такава гаранция, и ще освободят доброволно пътя на сметта. Няма да има купчини боклук, няма да има ексцесии, всичко ще е по европейски. Всички искаме точно това, нали? (Въпросът защо стана иначе, след като така е и културното, и справедливото, оставям на вас.)

А след като има хора, които поддържат мнението “на мнозинството е изгодно – значи трябва да го има, за сметка на малцинството”, значи имаме чудесно решение къде трябва да се прави сметището. Край техните домове. Защото тази тяхна позиция струва пукнат грош само ако те са малцинството.

За целта може и да им се предложи да се заселят на едно място, по-далече от другите хора. Справедливо е, нали? Ако имат нещо против, може да им се обещае да се използва технология за пакетиране. И че ще се построи завод за преработка, пещи за изгаряне, и каквото щете още. Знаем колко лесно се обещава в България.

А ако все пак не искат, значи толкова по-необходимо е да се постъпи точно така. Защото мястото на боклуците е на сметището.

Надали са много тези от блогществото, които не са отбелязали гласуването на Европейския парламент срещу софтуерните патенти в блоговете си. 🙂

За победата другите са писали достатъчно. Аз обаче ще напиша как следва да се действа оттук нататък.

Срещу тази директива гласуваха както противниците на патентите, така и техните поддръжници. А поддръжниците им разполагат с много връзки, лобита и координация. И често имат повече информация какво може да се постигне и как, отколкото противниците.

Гледах вчера това нещо. Има го на почти всички free сървъри в България (“The Cathedral.avi”), а вероятно и по света – доколкото знам, е свободно нещо, правено за демонстрация какво може една полска фирмичка. Струва си – гледайте го.

За тези, които послушат съвета ми (или са го послушали още преди да го чуят), имам една любопитна, и смайващо сериозна под повърхността закачка:

Защо, според вас, човекът е отишъл в Катедралата? Какво търси там?

Отговори се приемат като коментари тук. А след няколко дни ще ви кажа и какво се крие зад закачката.