За старото и младото поколение

Анелия Стойкова е една от младите писателки във великолепния клуб „Светлини сред сенките“. Днес открих в блога на Калин връзка към неин текст във Фейсбук, където тя казва важни и сериозни неща. Препубликувам текста оттам с надеждата, че Анелия няма да ми се сърди.

Валя е един от малкото хора от по-старото поколение въпреки, че за мен тя винаги ще бъде от нашето поколение, които отрано ни разбраха нас младите и лудите глави. В това интервю тя правилно синтезира защо в нашето творчество липсва присъствието точно на нейното поколение, на нашите родители, баби и дядовци. Хората, които благодарение на нашата мила държава, загубиха вяра във всичко, вяра в промяната, вяра във себе си, както и надеждата за по-добър живот. Те ни казват: “Внимавай!”, “Не се занимавай!”, “Няма нужда!”, “Каква е целта на всичко?”, “Учи си.”, “Така или иначе никой няма да те чуе и нищо няма да се промени.” Обичам ви всичките, знам какво сте преживели, но не мога да ви простя едно, защо позволихте от 91 насам чалгализацията на цялото ми поколение, превръщането на огромна част от моите връстници в зеленчуци. Как успяхте да ни възпитате да мълчим и да ни предадете това покорство и отчаяние. Знам, че не сте виновни, знам че бяхте заети да ни храните и отгледате. Но не спира да ме е яд, че когато надигнахме вой, вие продължавате да ни дърпате и да ни викате “Тихо стой”.

Искам оставката на всички, веднага! Заради това, че превърнаха детството ми в едно непрестанно мрънкане от страна на родителите ми относно живота, който живеят. За това, че до сега не сме имали нормална семейна ваканция заради напрежението относно пари и работа. За това, че рядко виждам родителите си искрено щастливи, но всеки ден крещящи. За това че много млади хора са принудени да пият хапчета за сърце вече, ми то вече не се издържа!!!

И тъй като знам, че всеки би попитал, отговарям: Гласувала съм на всички избори, от както имам това право, защото смятам, че това е дълг на всеки български гражданин и то дълг, който трябва да изпълнява разумно а не със затворени очи и вързани ръце.

Та смятам, че имам гражданското право да ви получа оставката, господа и дами.

“Мракът няма собствено битие, той е просто липса на светлина”
Ние наистина сме просто едни “светлини сред сенките по пътя” и нека не спираме да го вървим, докато не ги избутаме далеч от България!

—-

(Валя, или Валентина Димова, е ръководителката на клуба – тази, която възпита тези някогашни деца да бъдат творци. Неравнодушни и небезразлични. Светлини сред нас – сенките.

Няма дим без огън – 2

Вчера пуснах запис на тема как да си правим заключения за истината на базата на недофалшифицирани неща в медиите или на намеци от реалността. Ето и продължение на темата. Получих го от Ели, която го намерила някъде из Фейсбук; вероятно е публикувано първоначално в Биволъ.

—-

МВР “сводка” разпратена днес към 14 ч. от пресцентъра на БСП до депутатите от БСП. Биволъ разполага с оригиналния мейл, съдържащ цифров подпис, който идентифицира подателя, времето на изпращане и получателите.

Опорни точки
За протестите
През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души. Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на „Котараците“, „Титаните“ от чистотата. На практика имаше 2 протеста:
Първият по-рано през деня – около 500 души в пика. Профил: около 2/3 или 300 човека – студенти, останалите 1/3 или 200 човека – „зелени“, анархисти, „традиционните“ протестъри с тъпаните. На студентите от НАТФИЗ са оферирани до 700 лева за кадри със студенти в кръв. Съседи с изненада разпознали и „студента“ с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.
Вторият протест – в късните следобедни часове и вечерта. Протеста на погромите и вандалските прояви. Счупени бутилки пред парламента, хвърляни по полицаите, бутилки с минерална вода – също, всичко това се прави от „втора линия“. Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви. Не може да бъде наречен студентски „протест“, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета. Протест на ултрасите и агитките, хора от „Титан“ и свързани с бившия шеф на „Напоителни сисистеми“. Отново – „зелените“, свързани с Прокопиев, включително и журналитска Лора Филева – надничарка при Прокопиев, работи в „Дневник“, и дъщеря на Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на премиера Борисов. Разплащането с „протестиращите“ – в отдалечените от центъра квартали на София, тарифи – между 50 и 80 лева на глава за „протестиращ“. Традиционните автобуси на ГЕРБ от Благоевград и Перник.

Профилът на задържаните от МВР почти 50 лица (49 според официалната сводка) на 12 и 13 ноември едва ли отговаря на студентския – основно лица около и над 40 години.

Търси се радикализация и създаването на нов импулс на увяхващия протест (цифрата) с нови цели на протестиращите – МВР и ръководството на министерството. Днес Бойко Борисов за първи път напада МВР и полицията за „полицейското насилие“ при снощните й действия и персонално главния секретар Светлозар Лазаров (незаслужено си бил получил генералските звездички), въпреки че нееднократно е декларирал: Няма да хвърля дума срещу българската полиция. В същия ден и протестиращите студенти решават да преместят протеста си пред МВР, за да търсят сметка за „полицейското насилие“.

Днес на практика Борисов потвърждава, че е организатор на метежите. Признава, че организира и медийното отразяване на „протестите“, като ожалва журналистите от БНТ и Канал 3.

Сега Борисов планира „протестна вълна“. Досега „протестите“ така и не успяха да „излязат“ от София. Затова в събота Борисов свиква партиен протест в Пловдив, където ще дава и указания на кметовете на ГЕРБ в страната да бутат правителството и да организират локални метежи, включително и по темата за бежанците. Пример – бунта в Телиш, организиран от Цецка Цачева и оглавен от кметицата от ГЕРБ Нели Дакова.

Мероприятието е изнесено в Пловдив, за да се създаде впечатление, че има бунтове и извън София. По следващата седмица ще прави протести и в Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово и т.н. Сценарият на Борисов е да вдигне протестна вълна подобна на тази от февруари. Протестът в Пловдив ще бъде гарниран с „граждански“ такъв в София.

МВР НЕ Е ПРЕВИШИЛО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, А Е ВЪЗСТАНОВЯВАЛО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, КАКВАТО Е И ОСНОВНАТА МУ ЗАДАЧА. СИЛИ, ОТДЕЛЕНИ ЗА ПРОТЕСТА, НЕ СА В УЩЪРБ НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА. НЯМА ПРОМЯНА В БЮЛЕТИНА ЗА 12 НОЕМВРИ. ПРОКУРАТУРАТА СЛЕДИ ЗА ЗАКОННОСТТА НА ДЕЙСТВИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА И ДОСЕГА НЕ Е РЕАГИРАЛА.

—-

Ето как се инструктират познати ви от медиите лица какво да говорят. Изводите са си за вас.

Апропо, протестиращите – да знаете, че по крайните квартали ни плащат! (Пиша го не за пръв път.) Крайно време е да организираме издирване на плащащите. Може с фенери посред бял ден. Че и очевидно мизата се вдига – в началото на протестите бесепарските медии говореха за по 20 лева на ден за тартор на групичка протестиращи, после за по 30 до 50, сега вече е по 50 до 80 на ден за всеки протестиращ!

Имам гениална идея. Да се включим още по-масово в протестите – така ще изсмучем всичките пари на мръсния сатана Сорос и ще ги вкараме в българската икономика! Каква по-високопатриотична и национално отговорна постъпка? И каква по-социална политика – всеки нуждаещ се може да получи за месец хиляди само за вечерите!

Още повече че и шестото, седмото и осмото чувство ми подсказват – колкото повече и по-гневни стават протестиращите, толкова повече ще им се плаща.

Поне според сводките на БСП и компания.

Няма дим без огън

През последните няколко дни мои познати ме питаха на няколко пъти откъде знам еди-какво си, или защо смятам еди-как си. Отначало се смайвах как те не го знаят и как е възможно да смятат иначе. Фактите са пред очите им – толкова ли не могат да съобразяват?!… След това осъзнах, че в България просто нямаме необходимия навик, че трябва да се научим.

И реших да драсна един запис – как аз виждам нещата, защо мисля еди-как си и от какво си правя дадени изводи. Щях да го пусна още вчера, но бях прекалено уморен. Нищо, тъкмо ще добавя и още една-две подробности. 🙂

—-

Вчера ми направи впечатление съвпадението на две новини. Едната – че студентите окупират целия Ректорат. Другата – че КНСБ и Подкрепа създават общ стачен комитет.

Какво значи първата? В медиите на Пеевски окупацията на СУ обикновено бива представяна като дело на шепичка студенти, които са срещу огромния брой останали и срещу преподавателите си, и им пречат да учат и работят. Ако това беше истина обаче, те физически не биха могли да окупират целия Ректорат. Нужни са доста хора – приличен процент от студентите, които учат в него. И, както разбираме косвено и от други новини, подкрепата на значителен процент от преподавателите.

Иначе казано – тази новина е пукнатина във фалшивата реалност, създавана от проправителствените медии. Както казваше духът на Наполеон в едновремешния виц. „Ако имах вашите медии, другарю Живков, никой нямаше да разбере, че са ме разгромили при Ватерло“… За щастие обаче в медиите на бай Тошовите наследници не работят хора, способни да създадат изцяло логична фалшива реалност. Ето пример къде са сгафили.

Какво значи втората? КНСБ и Подкрепа обикновено са като куче и котка. Обединявали са се около нещо само ако ситуацията не им оставя друга възможност. В наличната са възможни два варианта. Или това правителство ще падне скоро и няма как да се удържи на власт дълго, и профсъюзите вече също го знаят. Или са надушили, че ситуацията на правителството е разклатена, ако и не безнадеждна, и ще се опитат да се пазарят с него съвместно, за да изкрънкат нещо. В единия случай положението е ясно – натиснем ли достатъчно, ще спечелим. В другия още не е ясно, но и тогава правителството очевидно е в по-слаба позиция, отколкото преди примерно седмица, когато профсъюзите отказаха да подкрепят призива за обща стачка на студентите. Иначе казано, приближаваме се към победата и играчи от категорията на профсъюзите вече го знаят.

Самопризнанието на Атака, че в това Народно събрание са се нагъбили с пари, вече не е ново, нито е скрито. Можете да го видите по всеки билборд наоколо. Ако някой все още се съмнява какво е накарало Атака да се прегърне с ДПС, го съветвам просто да излезе и да се огледа. И след това да се опита да използва главата си за нещо различно от украшение. Не е толкова сложно.

Днес вечерта отново бях пред парламента с протестиращите. Количеството полиция направо ме смая – имаше вероятно поне пет хиляди души. Бяха поне два пъти повече от протестиращите. И въоръжени с пълно снаряжение срещу безредици – щитове, шлемове, палки… Очевидно този, който ги е пратил, е уплашен несъразмерно на опасността от протеста. Очевидно има нещо много по-страшно за него – нещо, което ние не знаем, но той го знае. И се издава чрез предпазните си мерки… Може да не знаем точно какво е, но надали е трудно да отгатнем насоката му.

Споменах по-горе за медиите на Пеевски. Ако се чудите кои са и как да ги разпознавате, поне в Интернет – има хора, които са се погрижили за това. На ignorepeevski.tumblr.com можете да откриете приставки за Firefox, Chrome и Opera, които ви предупреждават при опит за посещение на сайт, принадлежащ на въпросния господин. Спестяват гадаенето. 🙂

А от кои медии можете да научите тогава истината какво се случва пред Парламента? Ако държите на истината – от собствените си очи. И да не можете да идвате на протестите, има начини.

Най-лесно е да гледате видеозаписите, които биват качвани в YouTube и други места извън контрола на правителството ни. Ако обаче искате абсолютно прясна информация, директно на живо, можете да следите стрийм канала на Иво Божков. Той се старае да ходи на всеки протест и излъчва пряко. (И това не винаги му се разминава. На записите от днешния протест например можете да видите как той помага на полицайка да си намери откъснатия пагон, и тя за благодарност го нарича ласкаво „боклук мръсен“. Или как, казано на езика на МВР, той напада нищо неподозиращи и неагресивни полицаи, случайно пада пред краката им и умишлено си нажулва разни части на тялото в кубинките им…)

Изобщо, медийната атмосфера напоследък е леко странна. Гледах например как новоизлюпеният политик Николай Бареков, бивш шеф на телевизиите на Пеевски, се изказва по… бТВ. В предаването на Росен Петров. Какво трябва да означава това ще оставя да отгатнете на вас. За упражнение. Вместо това ще разкажа по въпроса пресен виц:

„А сега – новината на деня! Днес Николай Бареков не е заявявал, че се готвят да го убият!“

Вече втора седмица не съм чувал някой отново да е предлагал пари (много – не десетина-двайсет хиляди!) на някой от Протестна мрежа, за да завърти някакви политически игрички. Или са се отказали вече, или са потърсили друг път да оползотворят парите си. Чудя се дали не е в същата насока, но чрез други играчи. Дали това не е причината за поне част от промените в обстановката, за които споменах по-горе… Че Първанов печели двубоя със Станишев вече е очевидно. Дали не е време да помислим как да не получи държавата на тепсия, когато видимата част от битката свърши?

Толкова за днес. Няма и един през нощта, а вече пак съм капнал… 🙁

Престъпност и пострадали

Преди няколко дни продавачка в магазин беше нападната от чужденец с нож. Беше тежко ранена. Медиите разгласиха това масово. От „Атака“ веднага организираха митинги къде ли не. Под призива „Чужденците вън“ и с искането всички емигранти да бъдат експулсирани.

Същия ден в Хасково друга млада жена беше нападната от българин с нож. Загина. Медиите почти нищо не съобщиха. От „Атака“ не организираха нищо. Нито издигнаха искане всички българи да бъдат експулсирани.

Покрай митингите млад баща и детето му бяха замеряни с камъни и тухли от скинари. По една случайност, благодарение на намесата на няколко майки, нямаше жертви. Други скинари се опитаха да пребият в автобус 72 чернокожо момче. Спасиха го двама-трима от пътниците. И в двата случая всички останали седяха и гледаха безучастно. Както е казал пастор Мартин Ниймьолер, „мълчах си – не засягаше мен“. По повод действията на нацистите в Германия.

Да, атакаджиите са именно и точно нацисти. Не фашисти, фашисти е друго – нацисти. Просто са не германски, а български нацисти. И затова ние трябва да им вярваме, че се грижат за нас, и да ги уважаваме. А тези, дето ни е гнус и срам от тях, сме предатели на България и трябва да бъдем избити или експулсирани.

Само че по тази логика Аденауер и другите създатели на съвременна Германия са нейните предатели, а истинските ѝ патриоти са Хитлер, Химлер, Гьобелс и д-р Менгеле. Което обяснява и защо атакаджиите така мразят Евросъюза. И САЩ. Но пък обожават и се кланят на Русия, Беларус и Северна Корея. Накъде ни водят техните възгледи е задачка, която оставям на теб, читателю.

Господи, как ми се иска да има две Българии. Една за „патриотите“ и една за „предателите“. И „патриотите“ да не бъдат пускани в тая на „предателите“ – защото твърде скоро ще заритат и зареват затам като българин по бай Тошово време за Запад. Но бъдат ли пуснати, ще я отровят със себе си. Защото в устата на атакистите „патриот“ значи нацист. От такъв можеш да очакваш Кристалнахт, есесовски изпълнения и ако вземе властта – концлагери за психически нормалните. И в крайна сметка катастрофа за страната, за която той се „грижи“. Благодаря, не мразя България дотам да ѝ пожелая подобна съдба.

Прочетох статия от едно от момичетата, опитали се да спрат скинарите в автобус 72. Прочетете я и погледнете коментарите отдолу. Като ги чета си мисля, че би трябвало да нося значка с надпис „Предател“. Ще е единственият начин да не ме е срам от себе си. Какво мислите вие… ще кажете вие.

Мисля обаче и още нещо. Студентската стачка се разраства и получава масово одобрение сред хората. Социологическите проучвания показват готовност на между един и два милиона души да се включат в протести при надигането им. Подкрепата за общонационална стачка превишава 50%. Очевидно потегли ли лавината, няма да има спиране – това правителство ще бъде пометено…

Случайно ли се случва цялата тази нацистка история точно сега? Случайно ли точно сега „Атака“ организира масови ксенофобски протести? Случайно ли ги отразяват и преекспонират всички медии на Делян Пеевски? Случайно ли се опитват да ни пренасочат от вълна на протест срещу правителството във вълна на протест срещу прогонените от ужаса и войната хорица? Да ни зарази с бяса, наречен нацизъм? Сред емигрантите имало престъпници. Понеже сред нас, „кореняците“, няма. И не са в пъти повече.

Случайно ли скинарите, които биха бащата и детето, бяха дошли от Пловдив да търсят „нещо мургаво за биене“? Понеже в Пловдив си нямат? И случайно ли полицията дойде след час и половина, въпреки че беше повикана веднага? Случайно ли по посмелите да пишат в Интернет по темата задружна банда излива такава изумяваща кал? (Тук няма да я излее – ще ги цензурирам без колебание. Блогът ми е моят дом онлайн, а не рупор за психопати и отрепки. Да се оплачат на арменския поп, албанския ходжа и мароканския равин.)

Случайно ли се сещам за стария израз: „Патриотизмът е първата добродетел на честния човек, национализмът – последното убежище на негодника“? Защото хора, способни на подобни действия, са еталон за негодници. Преди това го знаехме протестиращите всяка вечер срещу това правителство. Сега имат възможност да го видят с очите си всички българи. Или поне все още незаразените от нацизма. И да си извадят поуката какво ни чака, ако тези останат на власт.

Защото те са истинската престъпност. От нея сме пострадали всички. И не я ли спрем, ще стигне до… пардон, вече стигна дотам. Ще стигне, колкото и невероятно да звучи, и до по-нататък.

И първата стъпка в спирането ѝ е да се противопоставим на нацизма, който сеят. Всички, които имаме ум, сърце и съвест. За да не повтаряме скоро думите на пастор Ниймьолер за нацистите:

Първо дойдоха за комунистите.
Мълчах си. Не бях комунист.

След това дойдоха за евреите.
Мълчах си. Не бях евреин.

След това дойдоха за социалистите. За профсъюзните дейци. За нелечимо болните…
Мълчах си. Не бях социалист, профсъюзен деец или нелечимо болен.

След това дойдоха за мен.
Потърсих помощ. Но вече нямаше от кого.

Домейн форум и Опънфест

Както знаете (или ако не знаете – сега ще научите), в София всяка година се провеждат две интересни ИТ събития. Едното е Домейн форум – среща, посветена на домейните в Интернет и тяхното развитие. Другото е Опънфест – конференция, посветена на свободната култура, свободния софтуер и софтуера с отворен код. И тази година те буквално ще се застъпват по петите.

В петък в зала 3.2 на НДК ще се проведе Домейн форум. Ето програмата му:

09:00 – 10:00 Регистрация и кафе
10:00 – 10:20 Откриване
10:20 – 10:45 IG Challenges in 2014, Andrea Beccalli, ICANN
10:45 – 11:15 Understanding the new Internet – the moving Internet
Governance landscape (Stephane Van Gelder, Stephane Van Gelder Consulting)
11:15 – 11:45 Marketing 500 New TLDs on a Shoestring, Michele Neylon,
Blacknight
11:45 – 12:15 eco Registrar Atlas, Thomas Lenz, eco/DomiNIC GmbH
12:15 – 12:45 Internationalized Domains and the Email challenge
(Francesco Cetraro, Afilias)
13:00 – 14:00 Почивка за обяд
14:00 – 14:20 22 години .bg (Драгомир Славов, Регистър.БГ)
14:20 – 14:45 .ORG – Where good things happen – Moving more communities
online, Ulrich Retzlaff, PIR
14:45 – 15:05 IDN Domains: From Need to Products, from Products to
Demand, Werner Staub, CORE
15:05 – 15:30 RNIDS: Serbian IDN after almost two years of existing,
Dušan Stojičević, RNIDS
15:30 – 15:45 Кафе пауза
15:45 – 16:05 The Multiple Stakes in DNS Security — Musings on DNS and
Security, Jaap Akkerhuis, NLnet Labs
16:05 – 17:15 Trademark Clearinghouse, Dessislava Vitcheva and Pavel
Nedelchev, Trademark Clearinghouse
17:15 Закриване

Всеки с интерес по темата е добре дошъл!

А в събота и неделя в Интерпред, зали София, Варна и Галерия, ще се проведе Опънфест. Програмата му е твърде дълга, за да я вмъкна направо тук – затова давам линк към нея. И мисля, че към неговите теми би имал интерес всеки. Защото свободата в технологиите и в изкуството има значение за всеки от нас – и нейното бъдеще се решава днес.

Университети и окупации

Седях край пилоните на НДК и чаках познат, на когото бях обещал да го прегледам. Докато чаках разсеяно облаците, внезапно вниманието ми привлече леко креслив глас:

– Ами, мързеливци! – обясняваше лелка с дълго палто на възрастен мъж с шапка и старичък костюм. – Само пречат на истинските студенти да учат. Окупирали били, гражданска позиция имали, дрън-дрън! Политика правят и се борят за кокала, това е всичко. Заради тях цяло поколение ще излезе необразовано и ще пропадне в работата. А нали се борим за добри специалисти…

Замислих се. И ме връхлетяха спомени.

През 1990 г. беше ред на моето поколение да окупираме университети. Направихме го. Със същите искания – да се махне от власт същата мафия.

И тогава срещу нас беше казвано точно същото. Познайте от кои и чии вестници и други медии, ако не помните. Няма да ви е трудно. Изляха се купища сълзи как идеите ни са много морални и хубави, ама не е това начинът и мястото. Как всъщност пречим, вместо да помагаме. И как заради нас страната ще остане без добри специалисти. Имаше студенти, които вдигаха пара, че искат да учат…

Опитвахме се да не обръщаме внимание на пороя „загриженост“, въпреки че съмненията ни гризяха отвътре. Не пречим ли наистина на истината и доброто?… И се надявахме, че времето ще ни покаже прави ли сме били.

Борихме се колкото можахме. Постигнахме това-онова. Уви, не достатъчно. Мафията сдаде малко позиции, но не се махна… Нищо, казахме си. Започнахме. Оттам нататък нещата ще вървят. Време е да наваксваме с ученето, Трябва да станем добри специалисти, ако искаме да живеем нормален живот.

Върнахме се в аудиториите и залите. Учехме с немалко желание и мерак. Завършихме – много от нас с отличен успех. Дойде ред на времето да ни покаже прави ли сме били… И сега, двайсет и три години по-късно, то вече е дало отговора си.

Половината, ако не и повече от нас емигрираха. Почти всички не към по-богат живот, а към живот с повече надежда. Отидоха не където се живее нормално сега – избягаха от където вече не вярваха, че ще се живее нормално изобщо някога. От останалите тук много не работим по специалността си. Но не защото не ни биваше. Защото не искаме да споделим съдбата на тези, които работят по специалността си. Постигнаха това да станат висококвалифицирани и професионални мизерстващи роби на мафията, срещу която се борехме.

Преуспяха само студентите, които на времето вдигаха пара, че искат да учат. Не защото научиха каквото и да било – тези от тях, които помня, не се отличиха с успех или професионализъм. А защото станаха доверениците на въпросната мафия. На тях тя можеше да разчита, така че им повери властта над отличниците. Не дораснаха до мерцедеси и лична охрана, това бе запазено за мафията, но управляват и отговарят за нейните фирми. И живеят нормалния живот, за който ние мечтаехме. Защото в държава като нашата те са специалистите, които са нужни и потребни.

Гледам сегашните студенти, които вървят по нашите стъпки. И се боя – дали няма да се хванат на пак същите лъжи на пак същата мафия. Дали няма да поискат да се върнат в аудиториите и да учат, да станат добри специалисти, за да живеят нормален живот… Този филм вече е прожектиран у нас. Знаем как свършва.

Не вярвам да успеят да свалят мафията докрай. Тя е точно така нагла и безочлива, каквато беше и преди 23 години. И с измама да е взела властта, пак няма да я даде без кръв. Особено на народ, който не си е научил урока и не е готов да си зареже всичко друго, за да се обедини срещу нея.

Но ще мине време и наследниците ни ще знаят и помнят – някои не са се крили под миндера, а са се борили, колкото и както са могли. И народът ни ще се учи малко по малко какъв да бъде. Ще знае, че дори да не донася свободата, всяко Априлско въстание я доближава. Че дори да ни освобождава чужда армия, без вдъхновените от въстанието балканджии няма да има кой да разрие двуметровия сняг в проходите и да изведе Гурковата конница пред София. Нито ще се съберат опълченци, които да спрат на Шипка армията на Сюлейман паша и да му попречат да обърне хода на войната…

Звучи патетично и сълзливо, нали? Сигурно. Така го усещам – така го пиша.

Кураж, деца! Уви, вече не съм студент, за да бъда сред вас. Но ще ви подкрепям – вечер с присъствие при Университета, денем с гласа си сред хората, нощем със стискане на палци. Ваш ред е да отстоявате достойнството на наследниците ни.

Не се предавайте – иначе ще последвате нашата съдба.

.сайт и .онлайн са вече официални!

; < <>> DiG 9.7.0-P1 < <>> @a.root-servers.net xn--80asehdb ANY
; (1 server found)
;; global options: +cmd
;; Got answer:
;; ->>HEADER< <- opcode: QUERY, status: NOERROR, id: 34924 ;; flags: qr rd; QUERY: 1, ANSWER: 0, AUTHORITY: 4, ADDITIONAL: 8 ;; WARNING: recursion requested but not available ;; QUESTION SECTION: ;xn--80asehdb. IN ANY ;; AUTHORITY SECTION: xn--80asehdb. 172800 IN NS anycast9.irondns.net. xn--80asehdb. 172800 IN NS anycast24.irondns.net. xn--80asehdb. 172800 IN NS anycast23.irondns.net. xn--80asehdb. 172800 IN NS anycast10.irondns.net. ;; ADDITIONAL SECTION: anycast9.irondns.net. 172800 IN A 195.253.64.11 anycast9.irondns.net. 172800 IN AAAA 2a01:5b0:4::b anycast24.irondns.net. 172800 IN A 195.253.65.12 anycast24.irondns.net. 172800 IN AAAA 2a01:5b0:5::c anycast23.irondns.net. 172800 IN A 195.253.65.11 anycast23.irondns.net. 172800 IN AAAA 2a01:5b0:5::b anycast10.irondns.net. 172800 IN A 195.253.64.12 anycast10.irondns.net. 172800 IN AAAA 2a01:5b0:4::c ;; Query time: 21 msec ;; SERVER: 198.41.0.4#53(198.41.0.4) ;; WHEN: Wed Oct 23 20:13:56 2013 ;; MSG SIZE rcvd: 312 ; <<>> DiG 9.7.0-P1 < <>> @a.root-servers.net xn--80aswg ANY
; (1 server found)
;; global options: +cmd
;; Got answer:
;; ->>HEADER<<- opcode: QUERY, status: NOERROR, id: 16032 ;; flags: qr rd; QUERY: 1, ANSWER: 0, AUTHORITY: 4, ADDITIONAL: 8 ;; WARNING: recursion requested but not available ;; QUESTION SECTION: ;xn--80aswg. IN ANY ;; AUTHORITY SECTION: xn--80aswg. 172800 IN NS anycast9.irondns.net. xn--80aswg. 172800 IN NS anycast10.irondns.net. xn--80aswg. 172800 IN NS anycast23.irondns.net. xn--80aswg. 172800 IN NS anycast24.irondns.net. ;; ADDITIONAL SECTION: anycast9.irondns.net. 172800 IN A 195.253.64.11 anycast10.irondns.net. 172800 IN A 195.253.64.12 anycast23.irondns.net. 172800 IN A 195.253.65.11 anycast24.irondns.net. 172800 IN A 195.253.65.12 anycast9.irondns.net. 172800 IN AAAA 2a01:5b0:4::b anycast10.irondns.net. 172800 IN AAAA 2a01:5b0:4::c anycast23.irondns.net. 172800 IN AAAA 2a01:5b0:5::b anycast24.irondns.net. 172800 IN AAAA 2a01:5b0:5::c ;; Query time: 21 msec ;; SERVER: 198.41.0.4#53(198.41.0.4) ;; WHEN: Wed Oct 23 20:14:34 2013 ;; MSG SIZE rcvd: 310 Ако не знаете какво значи всичко това - домейните от най-горно ниво .сайт и .онлайн вече са официално приети в Интернет! Иначе казано, вече човек може да си направи домейн нещоси.сайт или дори нещоси.онлайн. 🙂 Не можахме да се преборим за .бг, поне засега. Но поне аз не съм се отказал. А междувременно - колкото повече, толкова повече. Да ни е честито! 🙂

Да живеят майките!

Мама ме научи да постигам невъзможното:
– Затвори си устата и си яж супата!

Мама ме научи да уважавам чуждия труд:
– Ако ще се избивате, излезте на улицата, тук съм измила.

Мама ме научи да вярвам в Бога:
– Моли се тая гадост да се изпере!

Мама ме научи да мисля логично:
– Защото така казвам аз!

Мама ме научи да мисля за последствията:
– Паднеш ли от прозореца, няма да те взема, като ида да пазарувам!

Мама ме научи на издръжливост:
– Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко!

Мама ме научи на причинно-следствените връзки:
– Ако не престанеш веднага да ревеш, ще те напляскам!

Мама ме научи да не завиждам:
– По света има милиони деца, на които не им е провървяло така с родителите, както на теб!

Мама ме научи как да пораста:
– Ако не ядеш зеленчуци, няма да порастеш!

Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:
– Почакай само, като се приберем, ще си поговорим!

Мама ме научи на основите на самолечението:
– Не си криви очите, ще останеш кривоглед цял живот!

Мама ме научи на телепатия:
– Облечи си якето, знам че ти е студено!

Мама ме научи на основите на генетиката:
– Метнал си се на баща си целия!

За пиратството в Интернет

Цитирам тук изказването на един мой познат по въпроса – колкото точно успях да го запомня.

—-

Вчера ходих с детето до книжарницата. Оглеждам рафтовете – книгите все за убийства, престъпления, наркомани, мутри, предателства, кражби и подобни. Излизаме оттам, минавам покрай вестникарска будка – половината вестници и списания са пълни със снимки на полуголи мацки и недвусмислени заглавия. Другата половина – със снимки на напълно голи мацки и още по-недвусмислени заглавия.

Малко по-нататък заседнали на една пейка трима пияници и псуват така, че боята на пейката се лющи. Като минавахме, единият запрати назад празна бутилка, без да гледа. Добре че не ни уцели.

Прибирам се в къщи, включвам телевизора – някакво документално предаване как някакъв очистил не знам си кого за десет хиляди лева. Включвам на друг канал – война, камари трупове, някакви смазват от бой някакъв. Включвам на трети – някакво момиче било безследно изчезнало, издирват го. А, и някакъв дядо го измамили по телефона и го обрали до шушка. Пак превключвам каналите – някакъв с физиономия на ужасни белези кълца с метални остриета някого на парчета. В паузата рекламират не помня вече какъв алкохол.

Сядам да си говоря с детето как е минало училището. Скучно било. Освен когато Пенчо гръмнал една пиратка точно зад математичката. А, и някакъв батко от по-горните класове нещо крещял и буйствал, и биел всеки наоколо. Учителят по български пък им казал да кажат на родителите си, че са много зле до един и че който не ходи при него да взема частни уроци може и да не вземе годината.

… За какво беше темата? А, да. Интернет задължително трябва да се контролира! Иначе децата там ще се научат на разни лоши неща. Да пиратстват и прочее…

Изгубено поколение, неизгубено поколение

Не зная откъде произхожда този текст – Фейсбук, Вконтакте или нещо подобно. Доколкото съм успял да разбера, той е пуснат в съответната социална мрежа от една руска тинейджърка. Най-нахално го превеждам тук, без да я питам за авторски права.

И ѝ благодаря от сърце за простичкия, а толкова мъдър текст.

—-

По-малкият ми брат Ванка учи в пети клас. В това училище е отскоро, местихме се. С него много добре се разбираме, така че зная всичко за проблемите му и се старая да помагам, кога със съвети, а кога и с дела.

Когато дойде в неговия клас, той автоматично попадна в категорията на „лузерите“, тъй като нямаше последен модел айфон. Съучениците му обаче не отчетоха един важен момент. Братчето ми вече седем години тренира самбо и има немалки успехи и заслуги в този спорт. И още един момент – треньорът на брат ми смята, че учениците му трябва да се развиват не само физически, но и духовно, и по тази причина в техния колектив не се приемат оценки, различни от „отличен“ или „много добър“.

Оттам нататък, както вероятно вече се сещате, за неудачници в този клас започнаха да се смятат тези, които имаха незадоволителни оценки. На родителски събрания родителите са в приятен шок.

И поуката. Вместо да плачете, че това поколение е изгубено, вместо нов айфон купете на детето си боксьорски ръкавици и го пратете да тренира при свестен треньор.

—-

Вероятно текстът ще ви прозвучи като апология на насилието. Зад това описание обаче се крие нещо много по-простичко и свястно. А именно: научете детето си както да отстоява успешно своите позиции, така и да смята за постижение каквото придобива със собствен труд, а не каквото му подарявате или успява да изпроси от вас.

Ако в неговото училище успешно отстояване на своето означава да натупа някой и друг съученик, значи трябва да го научите именно на това. Да се оправя с блага дума е за предпочитане, но ако някъде не се минава без бой, по-добре битият да е противникът на детето ви, отколкото то. (Уви, твърде малко деца имат дарбата и интелекта да могат да укротят и засрамят единствено с благи приказки и най-тъпия и нагъл побойник.)

А за постигането със собствен труд – това вече е задължително във всички случаи. Мен ме научи да уважавам труда колкото мъдростта на дядо ми, толкова и още повече че на 16 години вече работех през лятото, за да изкарам джобните си пари. Ако детето ви е твърде малко, за да работи, нека неговият труд бъдат оценките в бележника му – а по възможност и дори показаните пред вас лично знания. Ако все още дори не ходи на училище, нека това бъдат задачки като най-простичко подреждане на стаята му, елементарни грижи за дома или дори просто игри, в които то се учи на хубави, полезни и морални неща… Тялото ни е изградено от храната ни, но личността ни е изградена от делата ни. Запълвайте времето на децата си с неща, които ги съграждат като честни, трудолюбиви и щастливи хора.

Съчетаете ли тези двете, поколението ви няма да бъде изгубено.