Grigor Gatchev - A Weblog

Вече почти 40 дни протестът срещу правителствената политика продължава – и няма никакво намерение да спира. Нещо повече – бавно, но сигурно съзрява.

Като начало, основното му ударение е срещу правителството и депутатството ни и мафията, която стои зад тях. Формално посланието е анти-БСП, ДПС и Атака. Протестиращите обаче дават ясно да се разбере, че мнението им за ГЕРБ не е много по-различно, и че те не са толкова директно оплювани просто защото не са на власт.

(До голяма степен това мнение е заслужено. Да, ГЕРБ не са част от същата мафия – който не вярва, е пропуснал как за пръв път в най-новата българска история ново правителство се опитва да преследва юридически старото, и то не само най-големите золумаджии, а всеки, който успее да докопа. Съ-мафиоти не се преследват така едни други. Особено в момент, в който имат общ противник и заплаха.

Но е трудно да се отрече, че Бойко Борисов се опита – крайно некадърно и безуспешно – да премахне отчасти старата мафия единствено за да сложи на нейно място своя. Че беше мъничко по-добър управник от бушончетата на старата мафия, но с твърде малко. И че ако не покаже абсолютно недвусмислено, че е престанал да бъде мафиот, ще бъде броен за такъв. А до момента той не показва достатъчно, меко казано.

Неведнъж съм заявявал открито, че той е на косъм по-малко лош от партиите на мафията. Но и че косъм хич не е много, и че основната му ценност е да поразклати системата. E, направи го – именно неговият популизъм научи хората, че чрез протести и митинги може да се постигне нещо. Затова и старата мафия сега стига до абсурди, за да ни отучи от това, да ни лиши от оръжието ни срещу нея… Но това не значи, че не трябва да се борим за по-добро от Бойко. Или за да му дадем урок, и на него и на другите политици.)

Протестиращите имат сходни, но не еднакви мнения какво точно искат. И това създава огромен проблем на мафията – толкова разнородна маса трудно се манипулира. По-концентрираните и политически хомогенни протести бързо и лесно биват излъгани накъде да вървят, така че да докарат полза за мафията. Със сегашния протест това вече 40 дни не се случва. Как се води за носа нещо с двайсет хиляди носа?

Друг интересен белег е липсата на официално ръководство. И това е най-силната страна на протеста. Благодарение на нея след толкова дни без успех хората не само не са уморени, а са и още по-решителни. Разчита се изцяло на самоорганизиране, самоинициативност и взаимна координация между протестиращите. И във Фейсбук, и на другите места, където тече самоорганизацията, хората умишлено внимават да не издигнат ръководство, което да може да бъде манипулирано, дискредитирано, сплашено или в краен случай купено от мафията. Това поставя мафиотите в трудна позиция: те са експерти по извиването на вратове, но как да извиеш врата на самоорганизиращ се мравуняк?

Ключов момент е съставът на протестиращите: големият процент от тях са не отчаяни бедни хора, а интелигенция. Хора, които имат добра работа и заплата (затова и обикновено се събират чак към 19:30 – 20 часа: малко от тях могат да излязат от работа преди 19 часа). Такива хора не само по начало са доста по-трудни за лъгане, но и забелязват опитите да им се противодейства много по-ясно и се учат да ги спират много по-бързо. За малко над месец те вече се научиха да се самоорганизират и координират за броени секунди. Досегашните митинги при повече продължителност се изтощаваха и отчайваха. Този само се превръща във все по-силен противник за мафията.

В същото време, има какво да се добави към похватите на протестиращите. Самоорганизацията на протеста се извършва основно във Фейсбук и Туитър, където нямам акаунти, така че не мога да предложа идеите на място. Но ако някой ги сметне за полезни, нека се чувства поканен да ги предложи.

Как да противостоим на лъжата за „платеното участие“

От моя опит най-сигурният начин се е оказало искането на информация. Ако някой ми каже, че протестиращите са платени, веднага го питам къде и как точно се върши плащането. Казвам му, че за 40 дни безплатно протестиране имам да си вземам сума ти пари, и ако ми даде информация, с удоволствие ще му дам половината от тях. И че да бъдат взети тези пари, които сигурно идват от зад граница, е високопатриотична задача – така те влизат в българската икономика и я крепят през кризата.

И след това се веселя на огромното нежелание на „информираните“ да изкарат честно пари. На обясненията, че на тях такива пари не им трябват. На опитите им упорито да „не чуват“, че им се предлагат немалка сума, за да кажат. На нежеланието им да са от полза за България и икономиката ѝ в кризата (въпреки че обикновено са велики българи и патриоти). И на внезапния преход от „да бе, видях го с очите си“ към „абе на жената на стринката ѝ една приятелка на съседката ѝ чула…“.

Как да противостоим на лъжата, че много хора подкрепят правителството

В най-примитивния си вид тази лъжа гласи: „Какво като няколко хиляди хора протестирате? Седем милиона не протестират, значи подкрепят правителството“. Това се оборва много лесно. Достатъчно е да се напомни, че протест в подкрепа на правителството също има, просто е над сто пъти по-малко хора. И че истинското съотношение на подкрепата и протеста е това между митингите – едно към над сто.

Един малко по-изкусен вид на лъжата е заявеното от митинга в подкрепа на правителството, че били събрали 200 000 подписа в негова подкрепа. Дали са ги събрали наистина няма да разберем никога. Нито събралите ги, нито правителството ни ще позволят тези гласове да бъдат преброени и проверени. (Което само по себе си е нелош отговор.)

Но може би си струва да организираме една акция за събиране на подписи срещу тези правителство и парламент. Така ще избием от ръцете на мафията ключовия неин официален аргумент. Ако помолим участниците в протеста да отделят по ден-два да стоят на някое място с много хора и да събират подписи, най-вероятно ще минем 200 000 подписа още първите два-три дни. (Особено ако поставим в Интернет удобни за разпечатване обяснения какво не подкрепяме и листове, разграфени за имена и подписи, или дори ги раздаваме на протеста. Ако смогна, утре може да публикувам мои варианти. И може същата вечер да донеса на протеста колкото смогна да отпечатам, и да ги раздавам на желаещите.)

Как да противостоим на лъжата, че и след избори ще е пак същото

Не, няма да е, дори ако пак влязат точно същите партии. Защото ще свалим партии, които си мислят, че всичко може и няма как да бъдат контролирани от народа. А ще влязат в парламента вече научили, че не може всичко и народът може да ги контролира и ще го прави. Ще си имат обица на ухото, няма да смеят да са чак толкова крадливи и нагли.

И още нещо. Наглостта на тези партии е политика на ръководствата им. Докарат ли политиците от тези ръководства партиите си до изритване от властта, конкурентите им вътре в партиите ще засилят позициите си. Или ще ги изместят, или поне ще ги разклатят. И в двата случая новите ръководства ще знаят, че още една подобна грешка ще означава загубата на ръководни позиции в партията им. Така че няма да им се иска да я допускат.

Как да противостоим на лъжата, че изборите не решават проблема

България в момента е именно в политическа криза. Правителство, което на втория месец има одобрение само два пъти повече от неодобрението си, е слабо. Сегашното правителство има неодобрение два пъти повече от одобрението. Вече над месец всеки ден десетки хиляди хора се събират на протестен митинг срещу него. Приятелските ни страни прекрачват дипломатическия тон, за да изкажат подкрепа на протестиращите. Назначенията на правителството стряскат и плашат всички – от собствените му избиратели до външните ни съюзници…

По-остра политическа криза би била само една гражданска война. И ако правителството продължава да се прави на глухо, е неизбежно хората да се радикализират и да се стигне и дотам. А тогава ще е актуално приемането на лустрационни закони и закони за съдене на виновниците за гражданската война, които позволяват смъртно наказание. Надали и правителството би искало подобно развитие, а води нещата право към него.

Изборите са начинЪТ на всяка демокрация да разрешава политическите кризи. Да се твърди, че те не са начин за решаване на кризата, е все едно да се твърди, че яденето не е начин да се нахраниш.

Как да противостоим на лъжата, че не знаем какво искаме

Напротив – чудесно го знаем. Искаме това правителство да се махне, веднага. Заедно с парламента, който го крепи. Преди да е продало на който ще пусне мъничко рушвет и ризите от гърбовете ни. И преди да ни е назначило за управник и висш чиновник и последния престъпник и мафиот в България. Показа се вече. Доказа се вече. Стига му толкова. Всяка минута му е в повече. Искаме да се махне веднага. Ще предлагаме варианти за после след като то се махне.

Писна ни да леем пот, за да пълним бездънните гуши на шепа мафиоти. Правихме го двайсет и кусур години. Вече няма да го търпим – ако трябва ще се борим също толкова, но ще го прекратим. Повече никога няма да приемем да живеем както досега. Стига ни. По-добре всяка вечер на протест двайсет и кусур години, отколкото както досега до края на живота ни.

… Има и още лъжи за опровергаване и предложения за правене. Ще ги давам, когато смогна.

На 16 юли е било разпратено до членовете на АБК следното писмо:

Уважаеми колеги,

АБК непрекъснато полага грижи за опазване на авторските и сродните права на своите членове. В тази връзка на 15.07 имах среща с агент Олсън от ФБР, която до края на годината е позиционирана в София и се занимава с киберпрестъпления. Тя прояви голямо желание да съдейства в нашата битка с пиратските сайтове за книги и конкретно с chitanka.info. Ангажимента е да се направят необходимите стъпки чрез ФБР за отнемане на домейна на Читанка, евентуално ограничаване на достъпа до базата данни и ограничаване на индексирането в търсачките. За целта е много важно да предоставим информация за нарушени права за книги, които ние притежаваме, а са налични в сайта Читанка. Критерият е да имате действащ договор за издаване. Особено ценни са книги на американски автори, което ще бъде мотива за ФБР да работи по случая. Всякакви други нарушения също ще бъдат разгледани.

Много ви моля до края на седмицата да пратите в АБК справки за нарушени права, съдържащи заглавие(на български и оригиналния език), автори, номер и дата на договора и докога е в сила.

Поздрави
Веселин Тодоров

Какво стои зад това писмо е очевидно – желанието на шепичка хора да минат за полезни, че да си осигурят прехраната.

Веднъж бях писал, че тези хора са експерти по рязането на клона, на който седят. Не бях прав. Експерти са по рязането на клона, на който седи който е глупав да ги слуша – в този случай българските издатели и автори. Когато постигнат каквото гонят, издателите и авторите ще са на улицата, а нашите „експерти“ просто ще отидат да съсипват нещо друго. Защото ако има нещо, в което да са наистина експерти, то е да излъжат някого, че са от полза за него.

С какво лъжат издателите, че са полезни, знаем всички. Интелектуални права, авторски права. Читателите са крадци, те са най-злите ви врагове. Не сме ли ние, те ще ви фалират, за да нямат какво да четат после… Тези лъжи хем са очевадни глупости, хем отдавна са опровергани, но те продължават да се опитват да ги пробутват. И вероятно сега са решили да използват времето на безвластие и корупция, за да си пробутат „полезността“, докато умните и будни хора са заети телом и духом да протестират срещу мафията във властта.

Нищо. Аз пък няма да се уморя да ги разобличавам. Ще ходя всеки ден на протестите срещу корупцията и мафията, но няма да загърбя и съсипването на книгоиздаването.

Кори Доктороу е автор на BoingBoing, най-четеният блог на света. Преди време бях превел (тук и тук) едно прекрасно негово есе, посветено на такива хора и озаглавено „Как да унищожим книгата“. Прочетете го, чудесно обяснение е на много неща. По-долу ще разясня в културен текст какво точно касае нас и сега.

Във всяка страна купуването на книги (и съответно доходите на книгоиздаването, авторите и т.н.) се крепи на една много малка прослойка хора – запалените читатели. Книгоманите. Както ги нарича Кори Доктороу, Хората на Книгата. Те са, които купуват повечето от продаваните книги. И пак те са, които ръчкат останалите хора да купуват книги. Хвалят пред тях новоизлезли книги, полезен източник на информация са какво ново и хубаво, дават назаем други книги от същия автор, дано бъде обикнат… Престанат ли те да се вълнуват от книги, книгоиздаването в страната до не повече от година катастрофира. Ограничава се до учебници, документи и формуляри.

Тези хора купуват книги не защото са тъпи и не знаят, че могат да ги вземат за четене от приятел или читалище, или свалят от Интернет. Купуват ги, за да ги притежават, за да ги дават насила на околните за четене, за да ги завещаят на децата си. Предложете им да вземат книги за едно четене назаем, или да ги купуват без право да ги раздават и четат неограничено, и ще се изсмеят. Точно както ще се изсмее влюбена в цветята домакиня, ако ѝ предложите да получава цветя за по един час, докато ги полее, и да трябва да ги върне после.

Хора на Книгата стават тези, които имат огромна нужда от четенето. Съответно и четат много – много повече, отколкото могат да си позволят да купят, особено в България. Благодарение на това знаят какво ново и какво интересно има, да ни подсетят да го купим. Бъдат ли лишени от сайтове като chitanka.info, те няма да знаят нещата, няма да могат да ни водят в света на книгите. Изгубили водачите си, ние ще престанем да ходим в този свят и да се интересуваме от него. И клонът, на който седи българското книгоиздаване, ще се окаже неусетно отрязан.

Липсата на сайтове с достъпни книги ще окаже ефекта си не само чрез удара по Хората на Книгата, но и пряко. Надали има четящ човек с Интернет в България, който да не опира до такива сайтове. Не за да си спести пари, които да даде за глупости, а защото просто няма парите да купи всички книги, които би искал да прочее. Отрежете ли му достъпа до сайтовете, той няма да започне да дава за книги парите, които няма – ще бъде принуден да се отучи да чете. А отучи ли се човек веднъж да чете, много трудно се научава отново. На изгубилите продажбите си – честито.

Има ли шансове да успее тази инициатива на АБК? Надали. Задвижването на процедурата по отнемането на домейн е трудно и бавно. Пускането на стотици и хиляди нови домейни става за часове. Пускането на целия архив на chitanka.info (който е само няколко гигабайта, а съдържа доста хиляди книги) по всякакви други начини също е лесно. В крайна сметка който иска да чете, ще продължава. Само че след като се е поизмъчил да го търси и сваля, ще си е изработил позиция към издателската алчност и ще я отрази в покупателните си навици. А за много не чак толкова пристрастени читатели ще се окаже по-лесно просто да спрат да четат. Тези времена така или иначе не оставят не само пари, но и време и сили за четене…

„Специалистите по права“ на АБК се правят, че не знаят това, но всъщност го знаят много добре. Просто ако позволят и на издателите и авторите да го разберат, става очевадно, че те са излишни. И като разход за заплатите им, и като значимост и позиции. Всъщност става очевадно, че са вредни – най-сигурният начин да провалят нещата. Иначе казано, ще се борят срещу истината до последно. Дори на цената на унищожаването на българското читателство, и респективно книгоиздаването и авторството. Случи ли се това, на издателите и прочее ще им дойде акълът, но ще е късно.

Само че аз не съм съгласен да позволя четенето и книгоиздаването у нас да умрат. И се надявам да не сте съгласни и вие.

Попадна ми една разкошна хумористична обява в руски театър. Превод:

Администрацията на театъра Ви моли да се въздържате по време на спектакъл от употреба на мобилни телефони и пейджъри. В нашия театър е забранено използването на видео- и фотоапаратура, тъй като това нарушава авторските права на създателите на спектаклите. Също така ви молим настоятелно да не си прерисувате декорите, да не правите запис на диктофони, да не копирате мизансцените и интонациите на актьорите. Внимавайте да не имитирате актьорската мимика. Постарайте се изобщо да не запомните спектакъла и по никакъв начин да не го тълкувате. Не се стремете дори да интерпретирате или осмисляте режисьорския замисъл, а също така да се отнасяте критично към него. Също така Ви молим настоятелно да избягвате каквито и да било публични оценки в помещенията на театъра или извън тях. Програмата и парчето от билета трябва да бъдат изгорени веднага щом се приберете в къщи, без да ги четете. Ако ви питат къде сте били този ден вечерта, кажете, че нямате никаква представа и не можете да си спомните по никакъв начин.

Понякога грам остроумие пробива там, където не са добре дошли дори тонове здрав разум.

Днес научих как точно се заплаща на протестиращите срещу правителството. Веднага ги споделям – в тази криза всяка възможност да изкара човек някоя пара е ценна.

Става след 22 часа, за да стоят до по-късно протестиращите. Около Народното събрание и на Орлов мост спират микробуси и вадят маси, където се плаща. Получаването на парите се удостоверява с пръстов отпечатък, тъй като много от протестиращите са неграмотни.

Има специални хора, които наблюдават митингуващите, за в случай че някой непосетил митинга се опита да се пробута за пари. Дошлите след 19:30 взимат наполовина – на всички входове към митинга стоят специални хора и записват кой кога пристига. Редовните посетители си имат карти за автоматично маркиране.

Има специални бонуси. Ако носите знаме – десет лева на ден. За свирка – пет, за вувузел десет, но само ако не е прегракнал (внимавайте, пробват ги). За собственоръчно направен плакат – двайсет до петдесет лева дневно, в зависимост от размера. Дори ако нямате аксесоари, но сте викали и сте ръкомахали достатъчно силно, и наблюдаващите са ви забелязали, пак може да изкарате нещичко отгоре.

Пет лева отгоре се плаща за велосипед или скейтборд. За детска количка – петнайсет, ако е за близнаци – трийсет. (Децата вътре може и да не са истински – кукли също вършат работа. Има специални хора, дето да залисват репортерите, ако дойдат да снимат количката отблизо.) Ако пишете или рисувате с тебешир по асфалта на Орлов мост – по два лева на квадратен метър.

Специално се плаща на тези, които се правят на ентусиазирани и заинтересовани. Ако примерно снимате с телефон, вземате пет до петнайсет лева повече, в зависимост от размера на телефона. За таблети – двайсет; един пртестиращ сподели, че специално си е купил таблет, който се е изплатил още на петия ден. Ако снимате с лаптоп – трийсет лева, с настолен компютър – петдесет. Ако пък носите телевизионна камера и се маскирате като репортери, се изкарват и до сто лева.

Тарторите на организирани групи вземат двойно. Някои хитреци водят съседите от входа – хем изкарват по нещо, хем си поделят надбавката за тартор. Ако са цигани е задължително да са гримирани и изрусени, за да не личат. За да изглеждат протестиращите интелектуално, се препоръчва да носят очила, книги, лаптопи, микроскопи, телескопи, циклотрони и други подобни. И да разговарят с околните с учени фрази. (Раздават се специални наръчници с подходящи фрази, озаглавени маскировъчно като „Речник на Интернет лумпена“.)

Добре се заплаща, ако придавате разнородност на митинга. Четирима футболни хулигани ми разказаха как изкарват по сто лева на човек на вечер, като се обличат и гримират като дядо, баба и двете им внучки-тинейджърки. Отделно им покривали разходите по епилацията и за грима и червилото. Група техни колеги пък идват като екип мажоретки – можете да ги разпознаете от истински по брадите. Понякога се случва двете групи да се сбият по навик. Полицията е инструктирана да не ги закача.

Други хулигани имперсонират разни известни личности. Любими са им писателите – днес например видях Любомир Николов едновременно на няколко места из митинга. Сигурно на имперсонаторите им куца координацията. Други пък се представят за известни Интернет личности, и тях често ги срещам да протестират. Ако случайно не ходите на протестите, нищо чудно в това време някой там да се представя за вас – гледайте репортажите дали няма да се видите.

И не само на протеста. Носи се слух, че вместо Едвин Сугарев гладувал негов специално подбран и гримиран двойник. И вместо Стефан Стоянов и съпругата му. Същото важи за протестите на българи зад граница – всъщност се касае за агитката на известен футболен отбор, която бива разкарвана със самолет по различни чужди градове, за да правят там митинги. По време на полетите ги обучават на съответния местен език за повече правдоподобност. За промяната на външността им се грижи екип експерти по грим и специални ефекти от империалистическия Холивуд.

За поддържане на духа на протестиращите се раздават подкрепителни средства. На желаещите да се въргалят надрусани по Орлов мост специално се раздава трева. За останалите се предвижда твърд алкохол (ще рече на бучки, за по-удобно и незабелязано консумиране). Бучките се раздават на протестиращите скрити в свирки, вувузели, фотоапарати, дръжки на знамена, рамки на велосипеди и други подобни.

В определени дни се провеждат организирани обстрели на парламента, Министерския съвет, Президентството и други околни сгради. Специални хора раздават павета, боядисани като домати, яйца или в краен случай балони. Плаща се по пет лева на хвърлено паве, но само от специално раздадените, иначе вместо това удържат от парите. Ако успееш да счупиш с тях прозорец или раниш полицай, дават десет лева. Ако павето е боядисано като балонче – петнайсет. Затова ако ви дадат боядисано като балонче паве внимавайте някой друг протестиращ да не ви го открадне, за да намаже.

Особено високо се заплаща носенето на хладно оръжие. Отначало даваха пари дори за джобно ножче или електрическа самобръсначка. От десетина дни насам обаче някой се е сетил, че полицията има право да сложи загражденията на до 20 метра от парламента, така че вече плащат само за хладни оръжия, по-дълги от 20 метра. Ако пробваш да донесеш нещо по-късо, даже може да те набият заради шмекерлък.

Плаща се и за огнестрелно оръжие. Заради дебелината на стените на парламента и на главите на депутатите обаче – само над определен калибър. Към момента минималният е 152 мм артилерийска гаубица. Ако случайно нямате, можете да си откраднете от Военноисторическия музей. Внимавайте да не вземете по невнимание по-малокалибрено оръдие, няма да ви платят. И не забравяйте да върнете после гаубицата, ще трябва и на следващия ден.

Цялостното финансиране на заплащането се осигурява през двама американски агенти, които се опитват да се представят за български блогери. Известни са в България под псевдонимите „Асен Генов“ и „Константин Павлов-Комитата“. Преди да получите парите, подписвате официална декларация в три екземпляра, че никога не сте ги познавали, не ги познавате и никога няма да ги познавате за в бъдеще. Декларациите ги раздава един мършав тип с лек американски акцент, цилиндър и жилетка с цветовете на американското знаме (бил чичо, ама не разбрах чий). Боядисаните павета се финансират от немския, френския и холандския посланици.

… Та, предлагам на всички – елате на протеста! Отворете който и да е форум, на вестници или телевизии, на сайтове, къде ли не. Навсякъде масово се твърди от хиляди различни имена, че на протестиращите се плаща, и то щедро. Толкова много хора няма как да лъжат, нали? Елате преди 19 часа, носете плакати, знамена и свирки – така ще изкарате най-много.

Също, на много места в Интернет темата за заплащането се споменава щедро, но няма достатъчно подробности. Искам да помоля всички, които четат тук: ако попаднете на подобно място, давайте линк към този запис. Хората ще са ви благодарни – както любопитните, които искат да знаят подробностите, така и закъсалите, които търсят как да припечелят нещичко.

Не ми благодарете, „благодаря“ е прекалено много. Един-два лева от припечеленото са достатъчни.

😉

Известно време след ежедневния митинг срещу тези правителство и парламент започна и ежедневен митинг в тяхна подкрепа. С призива да им бъде дадено време да се докажат.

И добре, че започна, казвам си. Социологическите проучвания могат да покажат изкривено съотношение между противниците и поддръжниците на сегашните правителство и парламент. Било защото са тайно платени, било заради страха на хората да си кажат на чия страна са. Съотношението на митингите обаче го показва нагледно и неоспоримо – десетки хиляди противници срещу стотина поддръжници… Но това е друг въпрос.

Вълнувам се как точно подкрепящите митингуващи очакват да се докажат това правителство и парламент. И се замислям как се доказаха дотук.

Придадоха ГДБОП към ДАНС и се опитаха да назначат за техен шеф Делян Пеевски. Като за целта промениха и закона. Преразгледаха решението си чак след ултиматум по линия на ЕС и НАТО.

Назначиха Волен Сидеров за шеф на етичната комисия на Народното събрание. И за комисията за борба с корупцията. Сигурно като част от заплащането за подкрепата за правителството на БСП и ДПС.

Назначиха за шефка на Здравната каса сестрата на Илиана Йотова. С оправданието, че тя била по-голямата сестра, а в тяхното семейство отношенията били патриархални, та нямало риск да бъде командвана. За Дядо Мраз и Хензел и Гретел сигурно ще ни разкажат после.

Назначиха за областни управители отбор мутри и корупционери от калибър, който смая даже собствените им гласоподаватели. Абе БСП и ДПС ли ни управляват, или Маргините и братя Галеви?!

Подписаха договора за „Южен поток“ при цена за строителство 3 пъти над тази в Германия и цена за транзит на газа половината от тази в Украйна. (При „типичния“ за България размер на рушвета се очаква това да „дръпне“ почти 1 милиард.)

Председателят на НС Михаил Миков даде ултиматум на медиите, че отразявали протестите по „деструктивен“ начин. И ги заплаши да съобщават само дадения от МВР брой на протестиращите. (Според МВР – 2-3 хиляди души, според чуждите масмедии – няколко десетки хиляди. Изберете сами на кого да вярвате.)

Решиха като „социална политика“ да намалят цената на тока с 5%. Ще плащаме вече вместо 100 лева само 95. Ура! Какво облекчение! А, и междувременно енергетиката ще катастрофира, но това са подробности.

Пак като социална политика ще повишат майчинските помощи и някои помощи за бедните. Това добре, но откъде ще дойдат тези пари? Да не се окаже после, че ще излязат през носа на бедните. И на майките барабар с децата.

Теглят внезапно 1 милиард нов заем. Разбира се, заради лошите финансови резултати на предишното правителство. Увеличените помощи и по-евтиният ток, разбира се, нямат нищо общо – не си го и помисляйте! Те ще дойдат от „преструктуриране на разходите“. Казах ли ви, че ще ни разкажат и за Хензел и Гретел?

Получиха ултиматум от посланиците на ЕС, че глухотата им за протестите няма да бъде толерирана. Реакцията? Външният министър Вигенин заяви, че те критикували предишното правителство, а подкрепяли сегашното. И неизвестно защо се озъби, че щял да привика посланиците на разговор. Сигурно много мрази да го подкрепят.

А наскоро добави и нова изцепка – че правителството нямало да подаде оставка, защото срещу него нямало особено недоволство. Тук вече нямам адекватен коментар. Имам де, ама блога ми понякога го четат и жени и деца…

Твърдят, че няма пари за нови избори. А дължат на полицаите, мобилизирани да ги пазят от протестите, повече. И защо ги мобилизират? Първите 20-тина дни протест НС го пазеха сигурно двайсетина души, и опити за золуми нямаше. Дали случайно не плащат от джоба ни крепенето на напълнените им гащи?

Готвят да назначат за шеф на Съвета за сигурност към МС Боян Чуков – дясната ръка на Алексей Петров и заклет поддръжник на излизането на България от ЕС и влизането ѝ в „новия Съветски съюз“. Засега не го били назначили, бил само съветник по въпроса. Ако ще му слушат съветите – ясно. Ако не – защо е съветник?…

Президентът (а и целият свят) ги критикува за назначенията им – зъбят се в отговор, че те не критикували неговите. По тази логика Жоро Павето може да каже в оправдание, че той не обвинява жертвите си в убийство. Не че назначенията на Плевнелиев са перфектни, но техните…

Сигурно съм изпуснал и още доста.

… Драги подкрепящи, моля ви, кажете ми – какво още трябва да направи това правителство, че да се докаже? Не се ли доказа вече достатъчно, още преди да е навършило два месеца? Какво още трябва да направи, за да сте доволни?

А вие, драги не-митингуващи, не се ли уморихте мафиоти да ви доят до кръв и стрижат до кокал? Ако не сте, стойте си в къщи. Протестиращите един ден ще се уморят, въпреки незапомнената подкрепа от българите по целия свят, и ще се спасят един по един нанякъде. За вас ще остане още от същото, което получаваме досега. Да ви е честито – ще сте си го заслужили.

А бившите протестиращи, когато децата им ги попитат: „Защо избягахте от толкова красива страна?“, ще ви сочат и ще казват: „Ето заради тези.“ И децата им ще кимват с благодарност. Разбрали, че държава с народ от овце няма как да бъде друго освен обор.

На изборите за кмет във Варна кандидатът на БСП Христо Бозов взе смазващо предимство в ромските секции – на места над 90%. Според него причината е, че конкурентът му „се държал високомерно с циганите“.

По повод декларацията на френския и немския посланик срещу „слепотата“ на правителството за протестите, външният министър Вигенин заяви, че това било насочено срещу предишното правителство, и било подкрепа за неговото. И, кой знае защо при такова тълкуване, се закани да си поговори много скоро с посланиците.

Днес главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че линейките за вчерашната катастрофа закъснели, понеже били задържани от протестиращите на Орлов мост и Цариградското шосе. На качен в YouTube видеозапис обаче ясно се вижда, че линейките преминават участъка дори по-бързо, отколкото ако няма протест и автомобилният трафик е обичайният. Благодарение именно на бързата реакция на простестиращите, които ги пропуснаха.

Днес Народното събрание беше заградено отстрани не на разрешените от закона до 20 метра, а на близо километър. Причината, при положение че по закон нямат право? Съгласно пресцентъра на МВР имало данни, че много протестиращи носели хладно оръжие.

—-

За загражденията и Народното събрание, каквото видях с очите си:

Единствените неща, използваеми за хладно оръжие, които видях на протеста, бяха петнайсетина велосипеда, няколко детски колички и камерите на телевизиите. По-дълги от 20 метра между тях не забелязах.

Между другото, нещо интересно. Заграждението на паметника на Левски беше към една трета от трийсетинагодишни мускулести мъжаги, които не носеха униформи – само по тениска с надпис „Полиция“. И един капитан от полицията им показваше как да се държат за ръце, за да удържат на натиска на протестиращите, ако се наложи. Чудя се откъде ли са ги наели, кой е дал идеята и заповедта? Нямаха излъчване на престъпници или платени биячи, но и бяха подбор спортни типове. Какви ли са и откъде ли са?

По едно време пет-шест протестиращи натиснаха здраво срещу редицата на точно тези юнаци. Тъкмо се бях приближил да ги огледам по-внимателно, така че натискът мина буквално през мен и бях в самия център на ситуацията. Падна много здраво бутане, за щастие (и отчасти дори за мое смайване) обаче без нито един удар и от двете страни. Накрая юнаците с подкрепа и на истински полицаи успяха да удържат.

Друго интересно: няколко линейки бяха насочени от полицията да минат право през центъра на шествието, въпреки че беше лесно да бъдат пропуснати по съседни улици. Кому беше нужно?! Да, протестиращите отново им отвориха път със смайваща бързина – линейките само намаляваха леко скорост, докато пресичаха шествието. Но кому беше нужно това?!

Друго обаче е по-интересно. Ситуацията се променя.

Каква е причината – не зная. Имам няколко хипотези.

Едната е вече подписаният договор за „Южен поток“ през България. Съгласно него 50% от газопровода ще се държат от българска компания, която ще изплати своя дял от строителството му с таксите от транспорт на газ по него. Само че строителството на газопровода, кой знае защо, ще струва на километър 3 пъти повече, отколкото в Германия, където се строи с немски заплати. А пък транзитните такси, от които ще го изплащаме, са 2 пъти по-ниски на 1000 кубика газ на километър, отколкото дори в Украйна. Иначе казано, при обща цена на проекта 3.3 милиарда, руската страна ще спести почти всичките (ще вложи реално 1/3 от сумата, но ще получи като транзитни такси цялата, тоест 3 пъти разходите си). При типичните за България 30% рушвет за подобни „икономии“, някой е гушнал около 600-700 милиона. Може би са решили, че това им е достатъчно и че за Белене и прочее по някаква причина няма да им се отвори парашутът, та могат да си позволят малко слободия.

Другата е, че Вигенин наистина е проявил идиотизма да се опита да говори с френския и немския посланици, и съответно му са били обяснени някои неща, които са поуплашили правителството като цяло. Нямам никаква информация, която да го подкрепя, но още с декларацията стана ясно, че подобно обяснение ще предстои в недалечно бъдеще.

Напълно е възможно причината да е трета, съвсем различна. Едно обаче е ясно – правителството е почнало да пълни гащите. Че е разбрало, че митингите срещу него няма да спрат, тоест няма да изкара дълго. И в момента си изпуска нервите. А изпуска ли ги малко по-дълго, или недай боже малко повече, Еврокомисията и Европарламентът може да се задействат и още по-бързо от очакваното.

Така че свалянето на това правителство в момента е в ръцете ни. Всичко, което е нужно, е да демонстрираме. Без насилие (а платени провокатори с пълна сигурност ще се опитат да го предизвикат, за да развържат ръцете на правителството да смаже протестите със сила!). Но и без умора. Всеки ден да сме много. Не могат да издържат още месеци – признават си го. С това, че са вече нервни – не с думи, а с действия.

Да, демонстрирането хаби време и сили, които могат да са от полза за друго. Само че така са от най-голямата възможна полза за всеки от нас – да намалят сериозно живото дране, на което сме подложени вече над 20 години. Бъде ли свалено това правителство заради скандалността си, ще сме се научили, че можем да сваляме властта, ако прекали. Не бъде ли, правителството ще се е научило, че може да прекалява колкото си иска.

И това ще е урок за всяко следващо правителство. Знае ли, че ако прекалява ще види пътя, и пак на БСП и ДПС да е, няма да смее да краде като сега. Знае ли, че е безнаказуемо и безконтролно, и на ангели да е, пак ще ни дере до кокал. Да ни управляват политиците добре зависи не от добрия цар или добрия пъдар – зависи от как ги контролираме ние. Точно както да не краде персонала фирмата, която притежаваме, зависи не от подбрани за персонал ангели, а от това как контролираме персонала ние, собствениците ѝ.

Така че моят призив е – ако не вярвате на политици, всички или дори само някои, елате на протестите. Те са шансът ни да си отвоюваме правото и навика да ги контролираме, и да им наложим да ни уважават и да не смеят да ни крадат и продават. Надеждата ни децата ни да искат да живеят и работят тук. И надеждата старините ни да са спокойни и достойни.

Сега съдбата ни е в наши ръце. Каквато си я направим, такава ще бъде.

Нека я направим по-добра. Елате.

Един от методите за фалшифициране на избори е известен като „индианска нишка“. Използван е успешно във всички избори в България за последните 20 години. Тук описвам начин как може да бъде осуетен.

Методът изисква добре контролирана популация, която да даде под контрол гласове за посочен „отгоре“ кандидат. Същността му е проста: влизащият да гласува предварително донася със себе си попълнена бюлетина. Получава от изборната комисия „своя“, в тъмната стаичка я скрива в джоба си и пуска в урната предварително попълнената. Като излезе от секцията, представя непопълнената бюлетина от комисията. Манипулаторът попълва непопълнената бюлетина и я дава на следващия от „индианската нишка“ да гласува.

За да се предотврати подобно нещо, при гласуване съгласно сегашните правила върху бюлетината се поставят два печата. Първият при даването на бюлетината на гласоподавателя, преди влизането в „тъмната стаичка“. Вторият – след излизането от нея, при пускането на бюлетината. Затова за да се реализира „индианската нишка“ е нужна една бюлетина за начало. Има два варианта. При първия вариант е нужно да бъде купен (или сплашен) човекът, който държи първия печат – той трябва тайно да подпечата и изнесе една бюлетина. При втория вариант е нужно да бъде купен (или сплашен) човекът, който държи втория печат – за да си затвори очите при първия от „нишката“, че първият печат не е поставен. (При втория вариант после в урната ще има една невалидна бюлетина, която обаче няма да промени съществено изборния резултат.)

Идеята е заобикалянето на контрола чрез допълнителна бюлетина да бъде осуетено, като вместо или успоредно с първия печат (който е еднакъв за всички бюлетини) върху бюлетината се поставя уникален идентификатор, който е различен за всяка бюлетина, и се удостоверява вместо или успоредно с втория печат. Това обаче създава трудности, тъй като потенциално позволява нарушаване на анонимността на гласуването. Например използването на печат, който увеличава числото си с единица при всяко подпечатване, би позволило да се проверява гласът по поредността на гласувалия. Ако печатът не е толкова уникален (например има само едно число), това ще увеличи нужния брой допълнителни бюлетини (от една на десет), но няма да спре напълно възможността за „индианска нишка“.

Тази възможност може да бъде спряна, като върху бюлетината се вписва (или напечатва) случаен уникален идентификатор, генериран на момента. Генерирането му може да става по най-различни начини – чрез програмка за компютър или смартфон, хвърляне на зарове и т.н. Върху бюлетината може да бъде вписван на ръка или разпечатван по някакъв начин. След излизането на гласоподавателя от „тъмната стаичка“ се удостоверява дали идентификаторът е същият (ръчно, по електронен път или т.н.). Тъй като идентификаторът е случаен и информацията за него не се запазва след пускането на бюлетината в урната, рискът от използването му за идентифициране на гласа е на практика нулева.

Надали има обикновен българин, който да не се е питал защо изкарахме повече от двайсет години в този батак. Защо всяко правителство служеше на една и съща мафия. И най-вече как така търпяхме безропотно или почти безропотно, всичките тези десетилетия. Защо се вдигахме само когато ножът опре до кокала, а и тогава надали и един на десет души.

Защо дядо Петко Славейковото наблюдение за нас като народ продължава да е актуално? Толкова долнокачествени ли сме? Ако да, нямаме право на бъдеще. Не просто сме обречени да се затрием, разпилеем и претопим сред другите – така би било най-добре за света, а и за нас…

Само че след „Не сме народ, а мърша“ дядо Славейков написа и други редове – „Жестокостта ми се сломи“. А в мен пък избухна гневът и отвращението… И уж странно на пръв поглед, но ми се струва, че тези две реакции са едно и също. У мен – неприемането на толкова обидно нещо. У Славейков – мъдростта да разбере, че нещата си имат причини. И нуждата да каже напред през времето на гневния мен, че ако искам да променя нещата, трябва да се успокоя и да потърся тези причини.

Всевластието на мафията

За разлика от други бивши соц-държави, преходът у нас беше изпълнен под ръководството и в интереса на тогавашните тайни служби (с участието на няколко наивни демократи за фигуранти). Ключова помощ в него оказаха руските интереси, срещу обещанието ролята им в България да бъде запазена.

Още дълго преди 10 ноември „службите“ ни се бяха осъзнали като феодалната власт в България. Те бяха не просто държава в държавата – бяха мафия в държавата, на която сицилианската или калабрийската не можеше да сипе вода на малкия пръст. Докато нашите деца учеха в соц-училища за светлото бъдеще и грижата за човека, техните деца учеха на Запад как да бъдат безмилостни хищници. И че тук ги чакат осем милиона овце за доене, стригане и дране. Ако можеха, щяха с удоволствие да запазят системата такава завинаги. Но нямаше как.

От една страна, Западът беше спечелил войната за морално превъзходство – соц-държавите вече воюваха не срещу западните армии или икономики, а срещу собствените си разочаровани и възмутени от действията им граждани. Гражданите, уж безсилни срещу армиите явни и тайни ченгета, имаха могъщо оръжие. Отвращението им от соц-властта водеше до демотивация, тя – до мързел и апатия, а тези двете саботираха соц-икономиките по начин, непостижим за всички западни диверсанти. Рухването на тези икономики беше въпрос само на време, и службите го виждаха.

От друга страна, голямата лъжа „всичко в името на човека и за благото на човека“ изискваше поддържане. Откритото ѝ премахване значеше смяна на системата. А поддържането ѝ връзваше ръцете на най-откровените феодални мераци на крупните службенски мафиоти. Те не можеха да си позволят милиарди в банка, собственост върху заводи и курорти, собствени луксозни дворци, десетки хотели по света. В България щяха да ги изобличат очите на хората, в чужбина – бдителните репортери… Искаше им се система, при която да могат да вършат каквото си искат. Наречена за наша заблуда капитализъм, но всъщност олигархичен, мутренски и най-вече мафиотски феодализъм.

При прехода службите се погрижиха да завладеят всички без изключение важни позиции в държавата и икономиката. Просперитет, служебен или икономически, се позволяваше само на техни членове или на едри кримки, които биваха успешно кооптирани. „Мутрите“ (първоначално известни като „борци“) бяха създадени като организация от полковника от службите Боян Радев, по прекия съвет на Луканов, за да съсипват всеки опитал се да поникне бизнес освен защитените „свои“, и така да си осигурят липса на конкуренция. Резултатът беше ченгеджийско-мутренско-криминална командна структура, която именно е днешната мафия.

Дори когато случайно биваха избрани демократични правителства, те се оказваха безсилни – както срещу законспирираните в тях хора на мафията, така и срещу тоталния ѝ икономически контрол. Появеше ли се сила, която има дори капка намерение за реална демокрация, мафиотите мигновено преставаха да дебнат как да си забият един на друг нож в гърба и се обединяваха срещу нея. С дисциплина, запомнена и наследена от служебния пагон. Не е случаен изразът „бивш негър има, Майкъл Джексън – бивш кадесар няма“. В редките случаи, когато мафията нямаше силата да обеззъби демократично избрано правителство, тя го подкрепяше – за да му забие нож с всичка сила преди следващите избори и да го свали от власт. Уви, овластените наивници не разбираха, че тази мафия е приятел само на себе си, и че единственият начин да не те загроби тя е да я загробиш ти.

Апатията на хората

Нормално е при такава ситуация хората да реагират – но не реагирахме. Живеехме почти непоносимо зле, но никога съвсем непоносимо. (Освен при Жан Виденов, който не искаше да слушка „консултанти“ като Любен Гоцев, и комбинацията от управленска некадърност и мафиотска съпротива срещу него вкара икономиката под границата.) Винаги нечия невидима ръка се грижеше да ни изсмуква почти докрай, но да спира точно преди да съберем отчаяние да се вдигнем. (Как мислите, дали тази фина граница е спазвана двайсет години толкова точно по случайност?)

Този механизъм не беше единственият, който ни държеше в апатия. Огромна роля изигра бушонената технология. Всеки издиган на власт беше като правило бушонче на мафията за еднократна употреба. Поставено, за да позволява на мафиотите да източват джобовете ни до дупка. И заплатено с възможността и то да ни краде в добавка. Не случайно по-дълготрайни политици виждаме единствено в партиите, които са най-пряко свързани с кадесарската мафия – БСП и ДПС. Всички останали се оказаха еднократни – един-двама понеже мафията не успя да се договори с тях и ги смъкна, но повечето просто защото такива бяха предвидени… Така бивахме промивани, че който и да изберем, накрая пак се оказва пионка на все същите „интереси“, тоест мафията.

Медийната власт на мафията също работеше срещу осъзнаването на гражданите с всички сили. Непрекъснато налагаше принципите „всички са маскари“, „всички са мафиоти и олигарси“, „всички са еднакво черни“, и така подкопаваше доверието на хората. И принципите „богат се става само чрез крадене“ и „който не краде е глупак“. Където не можеш да вярваш на никого, няма как гражданите да се самоорганизират срещу мафията. И където всеки мечтае не да живее честно, а да краде, овластените крадци остават безнаказани – масовият гражданин не чувства моралната сила да се изправи срещу тях, понеже „и аз да съм, и аз ще крада“.

Най-важната част от технологията за недопускане на появата на гражданско общество обаче е политическият гьонсуратлък. Първо правило на властта беше никога и по никакъв начин да не позволява протести да постигнат нещо. Да ги оставя да отмрат без резултат, за да свикват хората, че е безсмислено да се протестира. Че е безсмислено да се самоорганизират, да търсят ефект и да постигат цели… Другите механизми тихомълком разлагаха вярата и волята на хората да се обединяват. Този обаче брутално демонстрираше на дело безсмислеността на подобно обединяване. Затова и е първостепенният и ключов в тази технология.

Побеждаването на апатията

Статуквото на изкусно поддържана апатия започна да се разрушава след избирането за премиер на Бойко Борисов. Не че той имаше желание да го руши, напротив. Просто нямаше професионалните умения (обучение в едни школи на североизток от България) и политическата позиция (масивна подкрепа на мафиотското влияние), за да може да го поддържа.

Вече съм писал неведнъж как започнаха нещата. Чрез подкрепата си за кадесарската мафия в контролирането на прехода руските служби бяха получили ключово влияние у нас. След влизането на България в НАТО и ЕС ние станахме част от „потенциалния враг“ на Русия, както военен, така и икономически. Единствено логичната стратегия на руските служби у нас беше да се борят за пълното разлагане и съсипване на България, във всяко отношение. Нищо лично, просто имперска политика.

С влизането на България в ЕС водещите европейски политици (и най-вече французи и германци) обаче осъзнаха, че не могат да позволят ситуацията у нас да продължава. Мечтите им са за Европейски съединени щати, които да са икономически и геополитически баланс на САЩ. При такива планове да оставиш България отвън не може – важно геополитическо положение. Да я оставиш да гние и трови целия ЕС също не може – даваш недопустим инструмент на потенциален враг. Трябваше да вземат мерки страната ни да бъде измъкната от руския контрол. А това нямаше как да стане в рамките на нашата мафия – тя е твърде тясно свързана с и подчинена на руските служби. (Обратното би значело, че те не си вършат работата.)

Още преди 2007 г. ЕС прецениха, че ще заложат на Бойко Борисов. Бивша мутра със слабо икономическо влияние и харизматична за простите хора политическа фигура, той е болезнено амбициозен. Стигнат ли нещата до държавно ниво, нямаше да се сговори с мафията – те нямат как да му предложат да е повече от бушонче, а той не приема да не е истинска фигура… Малко икономическа подкрепа и умело лансиране от ЕС успяха да поставят Борисов начело на държавата.

Надеждите на ЕС не се оказаха изцяло оправдани. По никакъв начин не ги тревожеше, че подобен палячо, клоун и тиква надали е имало начело на България за цялата ни история. Но нашенският Батман се поуплаши от мощта на мафията и на стоящите зад нея руски служби. Чистката, която трябваше да извърши, на практика не се случи. В добавка Борисов също се оплеска в немалко корупция и се заигра с една от най-мафиотските групировки в България – ТИМ. (За ЕС последният му избор не беше толкова лош, ТИМ са тръгнали с твърде много мутренски и твърде малко кадесарски елемент, така че са по-малко обвързани с руските служби от повечето други олигарси.)

За българите обаче всичко това сериозно подкопа авторитета на Борисов. Много разбираха или усещаха, че той може да е палячо, олигарх и мутра, но не е част от кадесарската мафия, а това е ключова разлика. Други обаче бяха твърде разочаровани, за да го подкрепят пак. И когато мафията, която го крепеше, по познатата вече процедура се обърна предизборно срещу него с цялата си мощ, той падна от власт. Въпреки че реалните му постижения като управник се оказаха (съобразно световната икономическа обстановка) най-добрите за последните поне десет години. За срам на управлявалите преди него – все ошлайфани и умели политици.

Междувременно обаче Борисов (не) направи нещо много важно – не успя да поддържа апатията на хората. Лишен от „професионални“ умения и познания в тази област, и притиснат от липсата на сериозни мафиотски ресурси зад гърба му, той не можеше да си позволи да антагонизира общественото мнение – рискуваше мафията да го използва срещу него. Затова беше принуден да се вслушва в гласа на протести. Един по-сериозен протест от типа на този срещу АКТА беше достатъчен, за да го обърне на 180 градуса (а сигурно в „лобиране“ за АКТА са влезли в България десетки милиони, ако не и по-големи суми). Един по-продължителен протест като този на еколозите срещу прилапването на витошките лифтове от близък до Борисов олигарх, въпреки че протестираха шепа хора, постигна немалка част от исканията им. И най-сетне, един по-енергичен протест срещу правителствената политика към ЕРП-тата доведе до падането от власт на правителството.

Накратко – управлението на ГЕРБ научи хората, че има смисъл и полза да се протестира. Че вдигне ли се сериозен протест, той постига целта си. Че гражданите са в състояние да контролират властта, че могат да извоюват резултати и да налагат позицията си. Че не са безпомощни и безгласни… И така даде начало на закъснялото вече 20 години самоорганизиране на гражданско общество.

И отново гьонсуратлъкът

Корупцията в управлението на ГЕРБ заслужено отреди падането им от власт. Последващите избори обаче сепнаха всеки с това колко мръсно играха противниците им. Създаването на парламентарно мнозинство също отврати всеки – беше очевадно, че Сидеров е взел бая пари, за да се прегърне с ДПС. Кой се е бръкнал за тях и как смята да си ги върне, ако не чрез корупция?

Новото правителство беше още по-демонстративно. Че се нахвърли да вкара в затвора ключовите фигури от старото е уникално в най-новата българска история, но и показа на всички, че двете не са бушончета на една и съща мафия – иначе казано, че Борисов наистина не е пионка на писналите вече на народа кукловоди на прехода. (Алтернативата е БСП и ДПС да не са им пионки, което надали някой ще допусне сериозно.) А изборът за шеф на ДАНС на Делян Пеевски буквално взриви обществото и сложи начало на протестите срещу правителството.

Надали Пеевски щеше да бъде сменен като шеф на ДАНС, ако не беше бруталният натиск срещу него от ЕС и САЩ – там знаят много добре кой и какъв е. Орешарски обаче направи грешката да представи тази смяна като отстъпване на исканията на протестиращите. Това нямаше как да бъде толерирано от господарите на апатията. С едно-две изключения, срещу които имаше подобен натиск отвън или от сериозни играчи отвътре, вече и най-неподходящите кадрови решения не бяха сменяни. Дори когато се прави нещо „в полза на хората“, например падането на цената на тока (с 5% – вместо 20 лв. месечно ще плащаме за ток 19), то трябва да идва не като резултат от искане отдолу, а като благодеяние отгоре. Все още сме под риск от бойкот в ЕС заради назначението на Волен Сидеров за председател на парламентарната Комисия срещу корупцията (която е и Комисия по етика). Другите неотменени груби издънки просто не могат да се изброят.

Поправянето им би било изключително полезно и за правителството, но няма как – ще даде храна на протестиращите да мислят, че имат глас и влияние, и че нещо може да зависи от хората. Ключова позиция, която задкулисните мафиоти изгубиха при управлението на ГЕРБ. И която сега се опитват да си върнат на всяка цена.

Ето затова е толкова важно това правителство да падне под натиска на протестите. Не защото непременно ще дойде правителство на ГЕРБ, СДС, Меглена Кунева или дори пак на БСП – няма как да го знаем отсега, не е и нужно. А за да се учим, че управлението на страната зависи от нас. Че имаме глас в него и властта да се преборваме за позициите си. Че гражданското общество има силата да постига целите си и да поставя под контрол властниците.

Накратко – да се научим, че сме господари на страната си, а не роби на Кукловодите.

Научим ли този урок, който и да дойде на власт, ще трябва да се съобразява с гласа на хората. И няма да е твърде важно кой е – все няма да смее да краде и граби до последно.

Не го ли научим, който и да дойде на власт, ще знае, че е безконтролен и ненаказуем. И пак няма да е твърде важно кой е – все ще смее да краде и граби до последно.

Изборът си е наш. И знаем как да го постигнем. Ако искаме да не ни крадат и грабят до дупка – с подкрепа за протестите срещу властта. Ако искаме да ни дерат до кокал – с бездействие.

Изборът си е наш. И го правим с действията си.

Покрай протестите у нас сигурно немалко хора са пропуснали разкритията на Едуард Сноудън.

Сноудън е 29-годишен, бивш аналитик в Агенцията за национална сигурност на САЩ. Наскоро той избяга от САЩ в Хонконг, където направи ужасяващи разкрития. Оказва се, че агенцията е намерила начин да застави на практика всички големи американски ИТ компании – Google, Yahoo, Microsoft, Skype, AOL, Facebook, Twitter… – да ѝ сътрудничат. Агенцията е имала право на достъп до данните за всякакви техни клиенти – например за пощите в gmail.com, hotmail.com, yahoo.com и прочее, разговорите в Skype, данните кой какво и откъде качвал във Facebook и Twitter, и прочее. Без нужда от съдебно разрешение или какъвто и да било надзор над достъпа ѝ от някакъв контролиращ орган.

Веднага след разкритията АНС излезе с официална декларация, че са били подслушвани само неамерикански граждани, и достъпът е бил само до факта на провеждане на разговор или размяна на съобщения, но не и до съдържанието им. (Фирмите пък декларираха, че такова нещо въобще няма и те никога не са сътрудничили на АНС. За буен смях на околните, чули декларацията на АНС.) От данните на Сноудън обаче си личи по-скоро, че АНС е имала пълен и неограничен достъп не само до „мета-данните“, а до пълното съдържание на всички информационни обмени, както на неамериканци, така и на американци – и го е използвала в пълен обем, тоест е опрахосмуквала всеки обменен байт информация. И най-лошото е, че утечки на информация от ИТ фирмите потвърждават последното – АНС е подслушвала всеки без изключение, без никакъв контрол и в пълен обем. Нещо, което по конституция и закони ѝ е абсолютно забранено. Но го е правела без колебание.

(От много време насам предупреждавам всички познати, че на Skype и някои други услуги не може да се разчита да опазят неприкосновеността ви. Почти няма някой, който да ме е чул. Надявам се този път да проима. А на тези, които са на принципа „не върша нищо лошо, няма от какво да се боя, те онези са професионалисти, вълнуват се само от престъпления“, препоръчвам да инсталират камери в спалните си и да дадат достъп до тях на АНС. Не вършат нищо лошо, няма от какво да се боят, те онези са професионалисти, вълнуват се само от престъпления…)

Към момента по официални данни Сноудън е блокиран на московското летище Шереметиево. Американският му паспорт е анулиран, така че няма как да напусне летището, нито към Русия, нито със самолет. Руснаците засега декларират, че няма да го предадат на САЩ. Еквадор обсъждат възможността да му дадат политическо убежище, както дадоха на Джулиан Асанж от Уикилийкс. Да видим какво ще стане.

А междувременно разкритията му продължават. Оказа се например, че САЩ са пробили още преди доста време повечето ключови китайски мрежи и активно използват това за шпионаж. Уж „естествено“ и „подразбиращо се“, но с една дребна подробност. През последната година САЩ направо опищяват света как Китай ги хакват и шпионират и технологично, и политически. И обикновеният американец (а и поддръжниците на САЩ по света) се чувстват в правото си да са възмутени. Какво става, когато се окаже, че тази игра е започната от САЩ? Къде отива справедливото възмущение? Какво става с естествената реакция да симпатизираш на САЩ, особено ако са твоята държава?

(Може би трябва да драсна някой запис на тази тема. По нея има какво да се каже.)

Въпросът стана още по-интересен, когато Обама защити действията на АНС. Оказа се, че тази меко казано противоречива програма е започната от Джордж Буш-младши, но е разгърната истински под управлението и с подкрепата на сегашния президент. Не ми се мисли как ли се чувстват американците, гласували за него, понеже не е Буш-младши. И колко стават шансовете президентски мандат скоро да спечели демократ, ако Демократическата партия не вземе бързо и категорично становище срещу програмата. И срещу Обама, ако той не я спре веднага…

Излезе и друга интересна информация. Оказа се, че САЩ са подслушвали и офисите на ЕС във Вашингтон и Ню Йорк, и то юнашки. Да, отдавна минаха времената, когато „джентълмените не си четат писмата“. Но въпреки това да подслушваш тези, които очакваш да са ти най-близките съюзници, е леко скандално. Като минимум едно поне малко професионално разузнаване има много други абсолютно легални методи да се снабдява с информация. И информацията, която биха могли да имат служителите на ЕС в САЩ, може толкова лесно и просто да бъде получена или отгатната чрез тези методи… Третирането на приятеля като враг никога не е от полза за приятелството. И да, политиците може да имат друго мислене и да им е все едно, но народите мислят така – а политиците в държави като тези на ЕС се налага да се съобразяват с народите си.

… Всичко това е част от подслушвателния скандал, който май тепърва започва. Мен обаче ме интересува нещо друго. Любопитен съм какви са мотивите на Сноудън да направи всичко това. Той самият декларира, че е бил възмутен от несправедливостта и незаконността на тези подслушвания до степен да действа по този начин. И че го е мотивирало нарушаването на свободата на гражданите. Но дали е така, или се опитват да ни мотаят главите?

Като професионални качества Сноудън е най-обикновен момък. Дори няма висше образование. Не се е отличил с никакви постижения. Но като служител на АНС той на 29 години взима над 200 000 долара годишна заплата – колко ли най-обикновени хора извън секретните служби вземат толкова пари на тази възраст?… Ползва привилегии – достъп до жилище, кола, покупки, помощи – които не само обикновеният американец, а дори средната категория полицай или военен ще види някога през крив макарон. Пазят го по начин, за който един уважаван шеф на голяма болница или елитна юридическа кантора може само да мечтае. Работи с технологии, каквито цивилният сектор вероятно и не подозира, че съществуват… Животът му е буквално мечта. Няма място на света, където да би могъл да получи по-добър, даже срещу милиарди. Но е решил да го замени с почти сигурната смъртна присъда.

Възможно ли е да е бил купен от чуждо разузнаване, за да направи всичко това? На теория – да, естествено. На практика обаче ми се струва доста малко вероятно. Нормалният обикновен момък не би разменил такава работа срещу никоя друга. Да си президент на Русия или диктатор в Салвадор е неописуемо по-неприятно, по-угрижено и по-гадно. Да си милиардер не може да ти даде и малка част от каквото ти дава тази работа. А и никое разузнаване няма да ти плати милиард за такава поръчка.

Също, оказва се че Сноудън е имал достъп до какво ли не. Всяко разузнаване би предпочело да го остави като „къртица“ да работи там. Да го затрупва със злато за услугите му, но срещу условието да не се издава, за да може да продължава да снася оперативна и актуална информация. Така че и по тази линия вариантът „купен от чуждо разузнаване“ не звучи убедително.

Най-сетне, ако го беше купило нечие разузнаване, то щеше задължително да му даде убежище – обратният вариант щеше да е ужасен сигнал към всички негови „къртици“, сегашни и бъдещи. Познайте колко приятна е перспективата да ви преследват ресурсите на САЩ, за да ви пратят на смърт… Твърде малко вероятно изглежда Сноудън да е бил купен от еквадорското разузнаване, а друга държава не обсъжда идеята да му предостави убежище. Още един аргумент срещу идеята той да е бил купен.

В такива мътни ситуации не е мъдро човек да изключва окончателно никой вариант. И аз няма да изключа окончателно възможността все пак Сноудън да е бил купен. Но към момента далеч по-вероятната, поне 95% възможност изглежда той наистина да е действал, воден от съвестта си.

И характерът на разкритията му наистина говори по-скоро за човек, действащ по съвест. Защото, както го обвини един американски конгресмен, Сноудън наистина изглежда враг на държавата си – но само в тези отношения, в която тя се държи като враг на народа си. Да, казах го и го повтарям – държавата САЩ постъпва в тези отношения като враг на народа си. И точно ние, които живеем в бивша „социалистическа“ държава, трябва да разбираме това най-добре.

… Имам познат, който живее в Санкт Петербург, литературен критик и поклонник на фантастиката. Жена му е татарка по произход. По времето на СССР у тях редовно идваха от „органите“ да ѝ дадат поредния ултиматум да не говори с майка си по телефона на татарски, защото не можели да разберат за какво става дума. (А майката беше възрастна необразована жена от забутано селце и знаеше само две-три думи на руски – няма как да се разбереш с нея, ако не ѝ говориш на татарски. Така че ситуацията продължаваше въпреки предупрежденията.)

Е, да „говориш по телефона на татарски“ в сегашния случай, примерно да си шифроваш качествено кореспонденцията, би означавало да направиш безсмислени усилията на АНС да те подслушва. Ако достатъчно хора започнат да го правят, АНС ще трябва или да признае провала си (което няма как да се случи), или да почне да се опитва да хаква масово компютрите на хората и прочее. Ако хакването стане невъзможно, ще трябва да праща служители да дават ултиматуми на хората „да не говорят на татарски“. А случи ли се това – всъщност, доста преди да се е случило, още когато масовото подслушване започне, тоест вече сега – значи е време хората там да се замислят дали не живеят в … СССР.

Текстът по-долу е сглобен от няколко чата и няколко писма, които разменях с един познат. Другите намесени теми са изрязани, тази е съшита от различните места. Получих разрешение от кореспондента си да го публикувам с условията да го преработя така, че да не си личи по никакъв начин кой е (включително произведението му да не може да бъде разпознато, ако излезе) и да го преведа на български.

> според мен нямаш причини да пазиш толкова секретност – нещото е чудесно, няма да се изложиш

🙂
> сериозно, наистина мисля, че е много добро
> аз пиша вече от двайсет години и не мога да напиша толкова добро нещо

< благодаря за подкрепата, но не се преувличай
< няма как първо нещо да е наистина добро
наистина е много добро, не те прехвалвам
> изобретателно е, увлекателно е, героите са живи и истински
> само едно нещо ме подразни
> главната героиня е абсолютна Мери Сю

не – това е донякъде естествено, ако не прекаляваш
> нямаш как да направиш истински жив образ, ако не вложиш в него нещо от себе си 🙂
> имах друго предвид
> героинята ти е нечовешки свръхуспяваща
> не си прекалил със суперспособностите ѝ твърде много, става за научна фантастика
> но си ги преексплоатирал
> тя става генерален секретар на ООН на възраст, която сметната към стандартна човешка е 14 години
> прекалено е брилянтно и светкавично, не мислиш ли?

< е, все пак е научна фантастика, нали? 🙂
принципно да, но какво повече ѝ остава да постига през целия останал живот?
> горкото момиче…

< тук те изгубих
< тя е литературен герой, за Бога! не съществува реално, какво може да изпитва?
ти не си ли си мечтал не просто да пишеш, а да сътворяваш? 🙂

< като тръгна да сътворявам, ще внимавам много повече 🙂
о не, не само пишеш, а и сътворяваш… просто не го разбираш

някой ден по книгата ти може да направят игра
> и героинята ти в нея да бъде задвижвана от някакво ИИ
> то в крайна сметка ще бъде нея, нали?

< това вече са философски въпроси, „някой ден“
мога
> тя ти е главната героиня, читателят задължително се идентифицира с нея
> преживява нейния живот, става заедно с нея генерален секретар на ООН
> и с нея остава на 14 без нищо повече за постигане, което да осмисли някакъв по-нататък
> да, само в нейния свят, но и това е вид преживяно и изживяно
> нейният живот ще го преживяват хиляди хора и тя ще е жива в тях и чрез тях
> и наистина ще бъде горкото момиче, защото и те ще са горките заедно с нея
> така че не се заблуждавай – не само пишеш, а и създаваш, истинска реалност

< това ми изглежда още по-философски и абстрактно
нищо… просто го приеми като съвет от приятел, дори ако не го разбираш
> и ако събереш смелост да го оправиш и издадеш, на всяка цена ми пиши
> ще искам да си купя бройка с автограф 🙂