Author: Григор

За морските звезди… и политиката.

Ето това ми беше изпратено от Джейн, като коментар към предишни записи тук. Хареса ми. Не само заради ясната аналогия с политиката, а защото е красиво. Истински… Обичам морето. Може би някой ден ще напиша нещичко за него. ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята […]

Абе, аланкоолу!

Писна ми от политиците ни. Не знам дали Николай Баровски е поводът. И ама въобще вече не ми пука има ли повод или не. Писна ми от дами и господа 50%. Писна ми от дебелогъзи гьонсурати, които само лижат задниците на дебеловратите си господари. Писна ми от продадени зад кулисите сделки. Тези в ИТ-то ги […]

Връщането на младостта

Този сън, уви, не си спомням кристално ясно. Позволих си вандализма на места да го досъчиня, за да попълня дупките в “повествованието”. Но основната идея е запазена изцяло, и всичко останало е подчинено на нея. (Дали не си струва някой път, когато имам свободно време, да напиша по това разказ? Хм…) Самата гледна точка на […]

Чиновническо…

… Дебелогъзие? Великогушие? Тенеке-суратлък? Решавайте сами. Нещата са тук. Съображения може да има хиляди. Но едно е ясно – един българин, затворен в чужбина, може да бъде пуснат на свобода до изясняването на случая. Само че никой от тези, които трябва да си мръднат четирибуквието за целта, не го прави. Не защото човекът е виновен, […]

Конфесиите и развитието

(Ако случайно някой не знае какво е това конфесия – система от убеждения, възгледи и ценности. Религиите, комунизмът, научният мироглед са конфесии.) Условно бих разделил конфесиите на два типа: еднопосочно развиващи се и двупосочно развиващи се. Първите обявяват някакъв фундамент за непоклатим, и се развиват само оттам нататък – такива са например повечето религии (не […]

Свободният софтуер и балансът на идеологиите

За повечето в бранша не е тайна разделението между free software и open source software. Както и че това разделение е изначално май много повече междуличностно, отколкото принципно: Столмън и неговите поддръжници срещу Ерик Реймънд и неговите. С времето обаче разделението стана и принципно. Столмън е по-категоричният от двамата, Реймънд е по-прагматичният. И останалите се […]

Радост за очите, радост за душата.

Тери Пратчет е един от любимите ми автори. Не само защото е впечатляващо смешен (въпреки че и това не е малко). Истински любимец ми стана, като четох едно негово интервю. Цитирам по памет: – Често се чуват гласове, че приказките са вредни, защото учат децата вместо на връзка с реалността на измишльотини – примерно че […]

“Легенда за Землемория”

Намерих си копие и го гледах. Какво да кажа?… Харесвате ли книгата? Ако да – за бога, не го гледайте! Пощадете чувството си за естетика, дори ако сте 100% убедени, че нямате такова. (Да го гледате е добър начин да разберете, че имате.) Режисьорът без съмнение е талант. За да произведеш такъв боклук от такава […]

Перли на мъдростта

Днес направих юнашки опит да подредя и систематизирам раздела “Табели, обяви, надписи, реклами и подобни” в колекцията ми от бисери. Оказа се, че хич не е лесна работа – разнородността на плодовете на мъдростта беше по-безкрайна и от вселената (както е установил Айнщайн). Все пак, отделих част “И на чужди езици…”, посветена на това как […]

Умора

Денят клони към края си. Силите ми – също. Капнал съм. Пред очите ми възглавници пърхат с пухени крилца насам-натам, като летящите тостерчета от някогашния screensaver. (Добре, че не съм пияница – иначе и съседите щяха да разберат, че съм преуморен…) А до нас има дълъг път. С малка отбивка – обещал съм да закарам […]