Author: Григор

В предишния запис поставих въпроса за намерените в Костинброд бюлетини. Дали те са наистина подготвяни за фалшификация на изборите, както твърди прокуратурата, или са нормален печатарски брак. И дали цялата история около тях беше коректна работа на прокуратурата, или нейна политическа акция. Оттогава мина почти седмица. Много неща станаха известни. Много хора извадиха на бял […]

Около историята с бюлетините в печатницата. Искам да зная истината за тях. От „вътрешен“ източник разбрах нещо, което не зная дали е истина. По характера на източника бих му дял 95% вероятност да е. Ето го: Въпросните бюлетини били не 350 000, а малко над 100 000. Наистина били технологичният брак, насипан (не подреден) в […]

Преди няколко дни, едва прибрал се от работа, излязох да купя нещичко. На уличката близо до нас ме посрещна тъжна гледка. Момче на двайсет и няколко години лежеше на земята и трепереше ужасно. Около него се суетяха двама негови приятели и се опитваха да го подкрепят някак. Естествено, веднага им предложих помощ. Момъкът, напълно в […]

Хладният вятър въртеше около спирката пожълтели листа. Чаках вече почти половин час – беше неделя и автобусите бяха нарядко. Но истинският хлад беше вътре в мен. Не страх, не боязън – хлад от едно внезапно откритие. Преди месец бях започнал шести курс. И докато се връщах от веселия купон с колеги в един от блоковете […]

Седях сред неголямата хотелска стая и чаках с нетърпение. Едва се сдържах да не запаля цигара. Човекът щеше да дойде всеки момент. (ама чакай, аз не пуша!… сънувам ли? сигурно…) Почукване, отваряне. Да, той е. – Заповядайте, седнете. Нещо за пиене? Онзи се разположи на стола срещу мен, бутна шапката си назад и ме прониза […]

Преди на това да си говориш с телевизора му се викаше шизофрения. Сега му се вика цифровизация. На това да вървиш по улицата и да си говориш преди също му се викаше шизофрения. Сега му се вика хендсфрий. Преди трийсетина години за следните фрази щяха да те вкарат в лудницата: – Забравих си телефона в […]

Един от хората, за които се гордея, че мога да ги нарека приятели, е Никола Райков. Компютърджия, човек на изкуството и не на последно място – млад баща. 🙂 Когато станеш баща, обикновено доста други неща минават на заден план. Често и компютърджийството, и изкуството. Но може би на любовта към изкуството трудностите действат както […]

Бях решил, че няма да пиша тук на политически теми поне до изборите. Ако мога – и след това… Но днес не можах да се сдържа. При едни клиенти имах доста съмнителното удоволствие докато работех да чуя записа на разговора между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов. Съдържанието ме отврати до немай-къде. Но още […]

По-възрастните може би помнят – имаше едно време такова списание. Ежеседмично, зеленичко, с интересни неща вътре… включително най-често и по някой хубав фантастичен разказ. И уви, пълна колекция от тези списания вече май не може да бъде намерена дори в библиотеките. Към момента е в действие проект, чиято цел е да документира и опази за […]

Дарвинова награда се връчва всяка година на тези, които са допринесли най-много за подобрението на човешкия геном чрез самопремахване от него. Иначе казано – тя е хумористичен начин да бъдат почетени тези, които са се самоубили поради впечатляваща глупост. Всъщност, самоубили се не е точно – става дума за премахване от генома. Така например, самокастриралите […]