Любителите на фантастиката надали имат нужда да им представям Велко Милоев. Няма да забравя с какво удоволствие четох на времето сборника “Нанокомпютър за вашето дете”. Толкова лирични, нежни и красиви разкази се срещат много рядко. А творчеството му далеч не свършва с тях. Нито пък само с фантастиката. Велко е автор на куп репортажи от […]
Наскоро гледах “Контакт”. (По-точно го слушах, докато Ели го гледаше. И понеже вниманието ми беше другаде, надали съм възприел повече от общо една минута фрази.) Чутото някак се върза със скорошния религиозен спор между Кентърберийския архиепископ и Ричард Докинс. Резултатът беше каша. Но интересна каша. Като начало, в нашия свят абсолюти принципно не могат да […]
В предишния си запис описах накратко случка, която имах с един мой състудент. Излях преживяването върху екрана, сякаш за да се отърва от него. Уж се оттече към миналото. Но в главата ми продължават да бръмчат мисли като сърдити кой знае на кого рояк пчели. Един ден психологическата хигиена сигурно ще стане… първо мода (вече […]
Бях се подпрял на стената в коридора на отделението и си отдъхвах. Познатият ми е доста тежичък, а го мъкнех по лекари и стаи вече два часа. За щастие, всичко е наред – приет, сложена диагноза (правилна по мое мнение), изписано лечение. Можех да си позволя мъничко почивка. Внезапно осъзнах, че чувам откъм лекарската стая […]
Този път блогерът е добре известен на хората, които обикновено ме четат. И сигурно доста от тях са се питали защо си няма блог. Е, вече си има. 🙂 Заповядайте при Калин Ненов. Всъщност, доскоро Калин на практика не е имал нужда от блог. Едно, че блогът на Човешката библиотека го пише основно той. И […]
Наскоро получих писмо от Любомир Николов. Както повечето му писма (майсторът си е майстор, ако ще и един ред да напише), и това ме докосна отвътре. А проектът, от който ми прати началните две-три странички, раздуха въображението и апетита ми като пещ. Отговорът се изля върху екрана сякаш сам. И както винаги става, го изпратих […]
– А може ли да те питам нещо за личния ми лаптоп? Че направо съм се отчаяла. – Разбира се. Казвай смело. – Приятелят ми го купи преди три години. Беше с инсталиран Windows Vista, и известно време работих с нея. След месец-два изпоизтекоха пробните времена на един куп програми по него, на офиса, на […]
Развитието на технологиите, или на обществото ни, или дори на човечеството като цялостно явление, понякога преминава през ключови, “фокусни” точки. (На английски често ги наричат “nodal points”.) От развитието на събитията вътре в тях зависи накъде ще тръгне развитието на голям аспект на човечеството. Един от любимите ми автори (и дарен с умението да забелязва […]
Бранимир е на трийсетина години – твърде крехка възраст за добър писател. Но въпреки това е един от любимите ми, може би дори най-любимият ми български автор на хорър. (Което е амбициозна приказка – доста от големите в българската фантастика са писали поне по малко хорър. Но специално неговият някак ми лежи на сърцето.) Всъщност, […]
В понеделник ядох торта. Спечелена на бас. Че Кунева ще напусне НДСВ и ще направи нова партия. Новата партия още не е направена де, но опонентът ми призна, че нещата вече са очевидни. И ме попита откъде съм знаел предварително. А знаенето на тези неща предварително не е никак сложно. Или поне имането на мнение […]