Author: Григор

Често френското изкуство ме изненадва. Понякога е точно така шаблонно и монотонно, както повечето от изкуството на англо-традицията. Да, англо-изкуството си има блестящите нешаблонни изключения – но са изключения. Да, понякога те създават нова традиция – но тя ги шаблонизира и опошлява. Докато във френското изкуство един приличен процент е новаторски, различен и разнообразен. Странен […]

Преди няколко дни две-три от уикитата, за които се грижа, бяха здравата налазени от спамботове, и ми се наложи да се справям с проблема. Доскоро подобни неща бяха възможни само ако човек не е инсталирал SpamBlacklist разширението – то използва масивния черен списък на Уикипедия, и пробивите бяха изключително редки. Напоследък обаче ботмрежарите са започнали […]

Напоследък, заради нямането на време, се зачудих с кого ли да споделя писането на един проект, който ми е интересен. Докато разменях няколко думи онлайн с една позната, ми хрумна, че тя би била много подходящ съавтор. Предложих й идеята – за мое въодушевление, тя прие. Поолекна ми на душата за бъдещето на произведението. 🙂 […]

Често наричат интелектуалците “витамините на обществото”. С немалка доза ласкателство – ако и донякъде оправдана. Напоследък обаче ми се струва все по-неоправдана. Причините са две. Едната е, че напоследък интелектуалците почти изчезнаха. С културтрегери (и други опорни елементи) е пълно – папагалстват един от друг каквото им изнася, и гръмко го обличат в колкото различни […]

Специализираните неща обикновено са по-добри в работата си от нещата с общо предназначение. Типичното швейцарско ножче с няколко десетки остриета става за какво ли не, но е по-неудобно като нож от прост нож (произведен от същата фирма – нека тръгнем от еднаква база). Печат, който отпечатва един точно определен надпис, е много по-прост и удобен […]

Внезапно всички се отдръпват от пътя на Индиана Джоунс, и той се оказва срещу як мъжага с ятаган. Онзи завъртя няколко пъти ятагана показно – очевидно го владее отлично, и няма търпение да го пусне в употреба. Индиана Джоунс го изглежда, замисля се за секунда, след това вади пистолет и го гръмва. Когато за пръв […]

# Longanlon Says: April 2nd, 2010 at 1:22 pm e нали се сещаш, че всеки, който е достатъчно умен и критично настроен да прочете, разбере и приложи написаното от тебе, всъщност няма нужда да му даваш тези съвети, а хората, които имат нужда от подобни съвети, никога няма да разберат, камоли приложат написаното 🙂 Този […]

В предишния запис обсъждах схватката между разума и глупостта в съвременни условия – и по-точно как Интернет променя тази схватка. Накратко, изводът ми беше, че масови заблуди, които ангажират емоционално хората, често получават многократно повече подкрепа, отколкото истината. Как се получава така, при положение, че почти всеки би предпочел да вярва на истината, а не […]

Един великолепен анализ на това, което се случва днес в обществото, прочетох днес при Божо. И се замислих. Един от ужасните негативи на Интернет е, че даде глас на всекиго. Звучи парадоксално – та какво може да е по-добро от възможност всеки глас да бъде чут? Уви, това има не само добри страни. Докато е […]

Хората ще забравят какво си им казал. Хората ще забравят какво си им направил. Но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват. Вече не помня откъде е тази мъдрост. Много е вярна, поне за повечето хора. Те помнят с добро тези, които са ги мамили изкусно, и с лошо тези, които […]