Grigor Gatchev - A Weblog

… offering its services. Its site is http://beebot.zavinagi.org .

The bot already has some clients and manages their loans quite well. (As well as mine.) If you want your crypto to bring you the best interest that can be obtained, with no effort from you at all, be welcome! 🙂

The bot can manage your cryptocurrencies at the popular exchanges Poloniex and Bitfinex. All it needs from you is an API key that allows it to manage loans (and does NOT allow withdrawing or trading the funds!). Has plenty of settings that allow tuning its work to your taste. Has also a lot of loaning-related data, both current and historical, that you can find nowhere else.

Is it good? I believe so. In my comparisons, it appears at least as good as the best and most established lending bots around. Constant tracking of the optimal loan interest is only where it starts. It varies the lending period to ensure biggest probability for and most exposure to high-interest lending. It analyses the situation and tries to predict optimal interest movement. It tries to detect attempts to manipulate the lending interests and takes appropriate measures… The list is pretty long.

The usage tax is 10% of the interest earned by the loans secured by the bot. This is only a small part of the benefits it provides. If you would like to manage through it bigger sums (eg. BTC 100 and up), we can negotiate a lower tax – write me at ‘grigor’ in the site you read this blog post in. 🙂

For those who aren’t cryptocurrency-savvy: Ethereum is a cryptocurrency project, based around the coin Ether. It has the support of many big banks, big hedge funds and some states (Russia, China etc). Among the cryptocurrencies, it is second only to Bitcoin – and might even overtake it with the time. (Especially if Bitcoin doesn’t finally move and fix some of its problems.)

Ethereum offers some abilities that few other cryptocurrencies do. The most important one is the support for “smart projects” – kind of electronic contracts that can easily be executed and enforced with little to no human participation. This post however is dedicated to another of its traits – the Proof of Stake.

To work and exist, every cryptocurrency depends on some proof. Most of them use Proof-of-Work scheme. In it, one has to put some work – eg. calculating checksums – behind its participation in the network and its decision, and receive newly generated coins for it. This however results in huge amount of work done only to prove that, well, you can do it and deserve to be in and receive some of the newly squeezed juice.

As of August 2017, Ethereum uses this scheme too. However, they plan to switch to a Proof-of-Stake algorithm named Casper. In it, you prove yourself not by doing work, but by proving to own Ether. As this requires practically no work, it is much more technically effective than the Proof-of-Work schemes.

Technically, Caspar is an amazing design. I congratulate the Ethereum team for it. However, economically its usage appears to have an important weakness. It is described below.

—-

A polarized system

With Casper, the Ether generated by the Ethereum network and the decision power in it are distributed to these who already own Ether. As a consequence, most of both go to those who own most Ether. (There might be attempts to limit that, but these are easily defeatable. For example, limiting the amount distributed to an address can be circumvented by a Sybil attack.)

Such a distribution will create with the time a financial ecosystem where most money and vote are held by a small minority of the participants. The big majority will have little to no of both – it will summarily hold less money and vote than the minority of “haves”. Giving the speed with which the cryptocurrency systems evolve, it is realistic to expect this development in ten, maybe even in five or less years after introducing Casper.

The “middle class”

Economists love to repeat how important is to have a strong middle class. Why, and how that translates to the situation in a cryptocurrency-based financial system?

In systemic terms, “middle class” denotes in a financial system the set of entities that control each a noticeable but not very big amount of resources.

Game theory shows that in a financial system, entities with different clout usually have different interests. These interests usually reflect the amount of resources they control. Entities with little to no resources tend to have interests opposing to these with biggest resources – especially in systems where the total amount of resources changes slowly and the economics is close to a zero-sum game. (For example, in most cryptocurrency systems.) The “middle class” entities interests are in most aspects in the middle.

For an economics to work, there must be a balance of interests that creates incentive for all of its members to participate. In financial systems, where “haves” interests are mostly opposing to “have-nots” interests, creating such a balance depends on the presence and influence of a “middle class”. Its interests are usually the closest to a compromise that satisfies all, and its influence is the key to achieving that compromise within the system.

If the system state is not acceptable for all entities, these who do not accept it eventually leave. (Usually their participation is required for the system survival, so this brings the system down.) If these entities cannot leave the system, they ultimately reject its rules and try to change it by force. If that is impossible too, they usually resort to denying the system what makes them useful for it, thus decreasing its competitiveness to other systems.

The most reliable way to have acceptable compromise enforced in a system is to have in it a “middle class” that summarily controls more resources than any other segment of entities, preferably at least 51% of the system resources. (This assumes that the “middle class” is able and willing to protect their interests. If some of these entities are controlled into defending someone else’s interests – eg. botnets in computer networks, manipulated voters during elections, etc – these numbers apply to the non-controlled among them.)

A system that doesn’t have a non-controlled “middle class” that controls a decisive amount of resources, usually does not have an influential set of interests that are an acceptable compromise between the interests poles. For this reason, it can be called a polarized system.

The limitation on development

In a polarized system, the incentive for development is minimized. (Development is potentially disruptive, and the majority of the financial abilities and the decision power there has only to lose from a disruption. When factoring in the expected profits from development, the situation always becomes a zero-sum game.) The system becomes static (thus cementing the zero-sum game situation in it) and is under threat of being overtaken by a competing financial system. When that happens, it is usually destroyed together with all stakes in it.

Also, almost any initiative in such a financial system is bound to turn into a cartel, oligopoly or monopoly, due to the small number of participants with resources to start and support an initiative. That effectively destroys its markets, contributing to the weakness of the system and limiting further its ability to develop.

Another problem that stems from this is that the incentive during an interaction to violate the rules and to push the contragent into a loss is greater than the incentive to compete by giving a better offer. This in turn removes the incentive to increase productivity, which is a key incentive for development.)

Yet another problem of the concentration of most resources into few entities is the increased gain from attacking one of them and appropriating their resources, and thus the incentive to do it. Since good defensive capabilities are usually an excellent offense base, this pulls the “haves” into an “arms race”, redirecting more and more of their resources into defense. This also leaves the development outside the arms race increasingly resource-strapped. (The “arms race” itself generates development, but the race situation prevents that into trickling into “non-military” applications.)

These are only a part of the constraints on development in a polarized system. Listing all of them will make a long read.

Trickle-up and trickle-down

In theory, every economical system involves two processes: trickle-down and trickle-up. So, any concentration of resources on the top should be decreased by an automatically increased trickle-down. However, a better understanding how these processes work shows that this logic is faulty.

Any financial exchange in a system consists of two parts. One of them covers the actual production cost of whatever resource is being exchanged against the finances. The other part is the profit of the entity that obtains the finances. From the viewpoint of that entity, the first part vs. the resource given is zero-sum – its incentive to participate in this exchange is the second part, the profit. That second part is effectively the trickle in the system, as it is the only resource really gained.

The direction and the size of the trickle ultimately depends on the balance of many factors, some of them random, others constant. On the long run, it is the constant factors that determine the size and the direction of the trickle sum.

The most important constant factor is the benefit of scale (BOS). It dictates that the bigger entities are able to pull the balance to their side more strongly than the smaller ones. Some miss that chance, but others use it. It makes the trickle-up stronger than the trickle-down. In a system where the transaction outcome is close to a zero-sum game, this concentrates all resources at the top with a speed depending on the financial interactions volume per an unit of time.

(Actually the formula is a bit more complex. All dynamic entities – eg. living organisms, active companies etc – have an “existence maintenance” expense, which they cannot avoid. However, the amount of resources in a system above the summary existence maintenance follows the simple rule above. And these are the only resources that are available for investing in anything, eg. development.)

In the real-life systems the BOS power is limited. There are many different random factors that compete with and influence one another, some of them outweighing BOS. Also, in every moment some factors lose importance and / or cease to exist, while others appear and / or gain importance. The complexity of this system makes any attempt by an entity or entities pool to take control over it hard and slow. This gives the other entities time and ways to react and try to block the takeover attempt. Also, the real-life systems have many built-in constraints against scale-based takeovers – anti-trust laws, separation of the government powers, enforced financial trickle-down through taxes on the rich and benefits for the poor, etc. All these together manage to prevent most takeover attempts, or to limit them into only a segment of the system.

How a Proof-of-Stake based cryptocurrency fares at these?

A POS-based cryptocurrency financial system has no constraints against scale-based takeovers. It has only one kind of clout – the amount of resources controlled by an entity. This kind of clout is built in it, has all the importance in it and cannot lose that or disappear. It has no other types of resources, and has no slowing due to complexity. It is not segmented – who has these resources has it all. There are no built-in constraints against scale-based takeovers, or mechanisms to strengthen resource trickle-down. In short, it is the ideal ground for creating a polarized financial system.

So, it would be only logical to expect that a Proof-of-Stake based Ether financial system will suffer by the problems a polarized system presents. Despite all of its technical ingenuity, its longer-term financial usability is limited, and the participation in it may be dangerous to any entity smaller than eg. a big bank, a big hedge fund or a big authoritarian state.

All fixes for this problem I could think of by now would be easily beaten by simple attacks. I am not sure if it is possible to have a reliable solution to it at all.

Do smart contracts and secondary tokens change this?

Unhappily, no. Smart contracts are based on having Ether, and need Ether to exist and act. Thus, they are bound to the financial situation of the Ether financial system, and are influenced by it. The bigger is the scope of the smart contract, the bigger is its dependence on the Ether situation.

Due to this, smart contracts of meaningful size will find themselves hampered and maybe even endangered by a polarization in the financial system powered by POS-based Ethereum. It is technically possible to migrate these contracts to a competing underlying system, but it won’t be easy – probably even when the competing system is technically a clone of Ethereum, like Ethereum Classic. The migration cost might exceed the migration benefits at any given stage of the contract project development, even if the total migration benefits are far larger than this cost.

Eventually this problem might become public knowledge and most projects in need of a smart contract might start avoiding Ethereum. This will lead to decreased interest in participation in the Ethereum ecosystem, to a loss of market cap, and eventually maybe even to the demise of this technically great project.

Other dangers

There is a danger that the “haves” minority in a polarized system might start actively investing resources in creating other systems that suffer from the same problem (as they benefit from it), or in modifying existing systems in this direction. This might decrease the potential for development globally. As some of the backers of Ethereum are entities with enormous clout worldwide, that negative influence on the global system might be significant.

Не е лесно да си журналист в корумпирана държава. Особено ако властта в нея е марионетка на тази корупция. В такава държава незнанието е сила – а за да бъде така, свободата трябва да е робство. И мирът в такава държава се постига чрез война срещу истинската журналистика.

Най-зле е, когато всички медии са явна или задкулисна собственост на един човек, който в момента се превръща от друга марионетка в един от кукловодите на корупцията. Тогава е почти невъзможно да има официални журналисти, които се изхранват от професията си, освен може би спортните. И тук-там някой внимателно благомислещ, който се топли на вярата си, че ще дойде ден да стане вълк овцата, и народът като нея – па тогава той ще развее байряка и ще изока по чудомировски.

В такава държава истинските журналисти са нелегали. Те са не по-малко опасни за нея от тези, които са се опитали да се защитят от престъпник. Затова и тя не пести средствата, за да ги смачка. Целият ѝ силов апарат, от съдебната система през органите на реда та дори до армията при нужда, ще бъде използван срещу тях без колебание. Те са опасни дисиденти, които трябва да бъдат смазвани.

Затова често им се налага да са анонимни и да защитават кореспонденцията си. Точно както на журналистите в държави като Северна Корея, Китай или Узбекистан. А тъй като не всички от тях са специалисти в тези неща, техни поддръжници са създали сайтове, които да са им от полза.

Един от тези сайтове е vpnmentor.com. (Чудесно преведен на български от неизвестен ми, но достоен родолюбец.) А едно от най-полезните неща на него е ръководството за журналисти как да се опазват от следене и как да защитават информацията си.

Дано този линк бъде от полза на истинските журналисти. Стискам им палци – тежка е задачата им.

Още от серията тук, тук и тук.

—-

– Абе, да знаеш някоя знахарка, дето бае против сифилис? Един познат търси под дърво и камък…

—-

– Синът домъкна в къщи кока-кола. И се мъчи да я скрие, да не разбера, нали ме знае колко мразя всичко краварско. На мен ще ми пробутва номера! Пратих го до магазина и му налях в бутилката оцет, концентрат. Три дена в болница с изгаряне първа степен на хранопровода. Кълне се, че повече няма да пие тая гадост за нищо на света! Да видите колко просто е да му избиеш краварските бръмбари от главата!

—-

Прекипя ни от тая бабка на всичките спешни екипи. Стане ли към 11 вечерта, задължително ни вика, вече повече от година, абсолютно всеки ден. Нищо ѝ няма, просто ѝ е скучно. Ама тоя младок, дето го назначихме преди месец, ѝ намери цаката.

Отива екипът му при нея. Влизат с нахлупени маски на чудовища и дълги розови шалове. Пеят и танцуват петнайсет минути, след това си тръгват… Бабата още на следващия ден пише оплакване до главния и описва подробно представлението. Главният проверява – регистрирано стандартно повикване. Документацията изрядна: премерено кръвно, преслушано дишане – всичко в норма. Вика екипа на спявка. Екипът:

– А, онази бабка ли? Дето ни вика всяка вечер да я пазим от караконджолите?

Проблемът разрешен.

—-

Пристига мамичка към четиридесетте, с петмесечно бебе. Имало било обрив между крачетата, можело ли да ѝ изпиша мазило.

– Събличайте я и я слагайте на масата, да я прегледам.

Тя ме гледа подозрително, без да помръдне:

– Нужно ли е да гледате дъщеря ми ТАМ? Не може ли просто да ми напишете рецепта?

Обяснявам, че обриви най-различни, причини също, и съответно лекарства също… Тя си грабва детето, изхвръква през вратата и на излизане се обръща и тръсва:

– Педофилка с педофилка!

—-

– Ало? Извинявайте, аз само да попитам как е жената? Вчера я приеха…

– Ама господине, два часа през нощта е! Защо звъните сега?

– Казаха ми да звънна след девет!

—-

Чудя се, дали някой алтернативен лечител не е обявил, че които от заболяванията си скриеш от доктора при снемането на анамнезата, всичките ще минат сами? Писна ми вече по три пъти да питам пациент има ли алергия или пък диабет, и той да се кълне че няма, а после да се окаже, че от двайсет години вече ежедневно пие хапчета за тях!

Или се е завъдило някак в Интернет? Той е най-голямото зло за човешкото здраве. Даде възможност на лудите да се групират по диагнози и да си помагат срещу лечението. И после се чудим откъде се взеха всичките тези домораждащи, слънцехранещи се, пазещи се от кемтрейлсове, лекуващи се с пикни и лайна…

—-

Днес на прием (участъков терапевт съм) минаха таман 20 души. Най-спокойният и адекватен беше един, дошъл за медицинско освидетелстване за инвалидност. Шизофрения с агресивни пристъпи…

—-

Влиза поредният пациент – чичко с балтон, мустаци и тежък поглед:

– Добър ден. Петров съм, двайсет години съм работил в Министерството на здравеопазването. Така че мислете добре как ще ми се погрижите за зъба!

Както съм капнал след цял ден работа, така ми се качи всичката кръв в главата:

– Оооо, ама оттам ли сте? Значи на вас дължа, че работя в такъв непоносим бардак, без лекарства, без инструменти, с развалена апаратура, смотани началници, гаден график и ниска заплата? Заповядайте на стола, моля ви! Разполагайте се, чувствайте се удобно! Ей сега ще се погрижа за зъба ви! Така ще се погрижа, че за цял живот ще ме запомните!…

—-

Абе това днешните деца непрекъснато боледуват. Ние навремето колко по-здрави бяхме! Чудя се – от какво ли? Смолата от черешите ли е била толкова лечебна, зелените джанки ли, димът от запалените гуми ли, купищата ожулвания, порязвания и синини ли?…

—-

Преди половин година – повикване от разтревожена възрастна дама. Племенникът ѝ от съседния апартамент нещо ужасно отслабнал напоследък, имал странни идеи за храненето. Та не може ли да го видим все пак, нищо че сме Бърза помощ. Човешка молба. Черпи ни с бяло сладко и хубаво вино.

Въздъхваме, но влизаме при въпросния. Кратък разговор. Вече втори месец се хранел само със слънце. Чувствал се чудесно. Бил отслабнал, понеже бил изхвърлил всичките натрупали се в организма му шлаки, всеки момент вече щял да започне да пълнее от слънцето.

Връщаме се при лелята. Предписание за психиатрична помощ. Обясняваме ѝ по каква процедура да мине. След седмица идва да ни носи цветя и бонбони. Прибрали го точно навреме, вече бил на път да не може да бъде захранен даже. И ретината на очите му била попрегоряла, но не фатално. Лелята се била сетила да го посъветва – слънцехраненето са го измислили йогите, те са свикнали на малко и на студ и мрак, а нашето слънце тук е яко, българско. Слагай си тъмни очила като гледаш слънцето, че преяждането е вредно, навсякъде го пише…

В момента онзи ни съди пред Европейския съд. Били сме агенти на не знам каква конспирация и сме го били репресирали политически. Нямам представа как ще свърши тая.

—-

Днес в кабинета една щеше да ме разкъса. Вой до небесата. Защо опашката е толкова дълга и защо лекарите са толкова малко!

Отбелязвам, че единственият начин да станат повече е да нарежем наличните на парчета. Отговор:

– Ей сега ще се оплача от теб в министерството и ще те уволнят!

Вероятно мисли, че така лекарите ще станат повече.

—-

Неделя, 5:30 сутринта. Повикване – „на 80 години, отекло ѝ е лицето“. Находка: бабата си разчесала пъпка на челото, тя се инфектирала и около нея се подуло. До нея стои петдесетинагодишният ѝ син.

– Не направихте ли нещо за тия пет дни, та се стига дотук?

– Ми ходихме в аптеката.

– И какво купихте?

– Ми нищо.

– И за какво тогава ходихте там?

– Ми не знам.

– Е добре, какво искате сега от Бърза помощ?!

– Ми да ни кажете какво да купим от аптеката…

Не вярвате ли, че извънземните съществуват? Ето ги, сред нас са!

—-

Повикване в три през нощта. Петия етаж, асансьор няма, осветление във входа също… Отваря ни вратата развълнуван дядо:

– Докторе, имам захарен диабет!

– Че как го определихте?

– Имам захар в урината!

– Как ви го установиха?

– Аз си го установих! Като пикая на пода, и чехлите ми залепват!

—-

Повикване – мъж, 46 години, „силно подпухнали яйца“… Звънваме на вратата – тя се отваря и на нея стои мъж със свалени панталони и действително доста подпухнали яйца. Орхоепидидимит. Предлагаме му хоспитализация – той възкликва обидено:

– Ама какво, вие няма ли поне да ги опипате?

Като ни вижда, че сме жени…

—-

Докато ѝ преглеждам детето, мамичката разпитва:

– А вие колко деца имате?

– Нямам деца.

– Какво?!… Как тогава ви позволяват да лекувате чуждите деца, без капка опит? Вие срам нямате ли?!

Няколко секунди ми липсва дар словото. След това изтърсвам:

– А на патоанатомите сигурно трябва да им забраняват да правят аутопсии, докато са още живи?

—-

Пращат ни този пациент от изтрезвителя. След едноседмичен делириум. Обяснявам му, че трябва да пие лекарства. Посреща ме железен аргумент:

– Че те нали вредят на черния дроб?

—-

– Ама как така не си давате телефона бе, докторе? Нали сте джипи? Ако детето ми се разболее в три през нощта, на кого да звъня?

—-

– А може ли да ми сложи инжекцията друга сестра?… Ми като ви гледам една такава младичка, сигурно още се учите как се прави…

—-

Гонят ме по линия на министерството. Отказ за оказване на медицинска помощ. Половината ми съседи са се подписали.

Съседката внезапно получила инфаркт. Съседът хукнал, звъннал ми на вратата – без резултат. Дошли и други съседи, звънели, думкали по вратата – без резултат. И написали жалба до министерството.

А аз през това време съм била в болницата на дежурство…

—-

Пристига при мен вчера млада двойка. Нямат дете, въпреки вече двегодишни усилия. Тръгвам да снемам анамнеза – оп-па, дребна подробност. Секс правят задължително с презерватив. Нямали си много доверие и се бояли от инфекции.

Обяснявам им, че така няма как сперматозоидите да стигнат до целта – гледат ме като идиот. Навсякъде в Интернет (къде ли е това навсякъде?) пишело, че латексът пропуска сперматозоидите, но не и инфекциите. Опитвам се кротко да ги убедя, че не е точно така. Възмутени напускат кабинета и отиват да търсят шефа на поликлиниката, да се оплачат от мен. Бил съм тотално некомпетентен и съм бил опасност за болните…

—-

Точно така. Уговарям те да си ваксинираш детето, понеже правителството е наредило всички деца да са с чипове. ГМО соята вече ти влиза в генома и скоро и ти ще пуснеш коренчета и ще станеш на соя.

Всъщност не, преди това ще долетят зелените човечета или чичковците с черните костюми, по твой избор, и ще те приберат. И съседа ти също. Мен няма да ме приберат, аз участвам в световен заговор заедно с всички останали лекари. Експериментираме с човечеството по нареждане на зелените човечета. Вчера ми звъня шефът ни от всепланетния щаб в Хондурас и каза, че ти не си си направил кръвна картина, и не сме могли да ти откраднем ДНК-то. Затова и са ти внушили телепатично да дойдеш, мислейки че си пазиш детето от ваксинация.

А, забравих. Докато ти ваксинирам детето и ти взимам кръв за анализа, ще те заразя със СПИН, сифилис, хепатит и едра шарка. Понеже ми е жал за еднократните спринцовки и тайно ги вадя от кошчето и залепвам обратно в опаковките. Пък и нали съм си купил дипломата, какво разбирам аз от стерилност?…

Хора мили, ако нямате мозък, моля ви, не гледайте кабелна телевизия. И не четете в Интернет. Вземете и прочетете вместо това учебника по биология за седми клас. Всъщност, за него ви е още рано. Почнете с учебника по естествознание за четвърти. Може и направо с хлоразин, той е добър срещу психози…

Най-правилно е изобщо да не ви го казвам. Еволюцията трябва да отсява идиотизма, иначе на поколението ни лошо му се пише. Ама нали все пак съм лекар…

Напоследък се заговори из Нета за UASF при Bitcoin. Надали обаче много хора са обърнали внимание на тия акроними. (Обикновено статиите по въпроса на свой ред са салата от други акроними, което също не улеснява разбирането им.) Какво, по дяволите, значи това? И важно ли е?

Всъщност не е особено важно, освен за хора, които сериозно се занимават с криптовалути. Останалите спокойно могат да не му обръщат внимание.

Поне на пръв поглед. Защото дава и сериозно разбиране за ефективността на някои фундаментални политически понятия. Затова смятам да му посветя тук част от времето си – и да изгубя част от вашето.

1. Проблемите на Bitcoin

Електронна валута, която се контролира не от политикани и меринджеи, а от строги правила – мечта, нали? Край на страховете, че поредният популист ще отвори печатницата за пари и ще превърне спестяванията ви в шарена тоалетна хартия… Но идеи без проблеми няма (за реализациите им да не говорим). Така е и с Bitcoin.

Всички транзакции в биткойни се записват в блокове, които образуват верига – така нареченият блокчейн. По този начин всяка стотинка (пардон, сатоши 🙂 ) може да бъде проследена до самото ѝ създаване. Адресите, между които се обменят парите, са анонимни, но самите обмени са публични и явни. Може да ги проследи и провери за валидност всеки, които има нужния софтуер (достъпен свободно) и поддържа „пълен възел“ (full node), тоест е склонен да отдели стотина гигабайта на диска си.

Проблемът е, че блокът на Bitcoin има фиксиран максимален размер – до 1 мегабайт. Той побира максимум 2-3 хиляди транзакции. При 6 блока на час това означава около 15 000 транзакции на час, или около 360 000 на денонощие. Звучи много, но всъщност е абсолютно недостатъчно – доста големи банки правят по повече транзакции на секунда. Та, от известно време насам нуждата от транзакции надхвърля капацитета на блокчейна. Което създава проблем за потребителите на валутата. Някои от тях започват да я изоставят и да се насочват към традиционни валути, или към други криптовалути. Съответно, влиянието и ролята ѝ спада.

2. Положението с решенията

Предлагани са немалко решения на този проблем. Последното се нарича SegWit (segregated witness). Срещу всички тях (и конкретно срещу това) обаче има сериозна съпротива от ключови фактори в Bitcoin.

Сравнително скоро след създаването на Bitcoin в него беше въведено правилото, че транзакциите са платени. (Иначе беше много лесно да бъдат генерирани огромен брой транзакции за минимална сума напред-назад, и така да бъде задръстен блокчейнът.) Всяка транзакция указва колко ще плати за включването си в блок. (Това е, което я „узаконява“.)

Кои транзакции от чакащите реда си ще включи в блок решава този, който създава блока. Това е „копачът“, който е решил целта от предишния блок. Той прибира заплащането за включените транзакции, освен стандартната „награда“ за блока. Затова копачите имат изгода транзакциите да са колкото се може по-скъпи – тоест, капацитетът на блокчейна да е недостатъчен.

В добавка, немалко копачи използват „хак“ в технологията на системата – така нареченият ASICBOOST. Едно от предимствата на SegWit е, че пречи на подобни хакове – тоест, на тези „копачи“. (Подробности можете да намерите тук.)

Резултатът е, че някои копачи се съпротивляват на въвеждането на SegWit. А „копаещата мощност“ е, която служи като „демократичен глас“ в системата на Bitcoin. Вече е правен опит да се въведе SegWit, който не сполучи. За да е по-добър консенсусът, този опит изискваше SegWit да се приеме когато 95% от копаещата мощност го подкрепи. Скоро стана ясно, че това няма да се случи.

3. UASF? WTF? (Демек, кво е тва UASF?)

Не зная колко точно е процентът на отхвърлящите SegWit копачи. Но към момента копаенето е централизирано до степен да се върши почти всичкото от малък брой мощни компании. Напълно е възможно отхвърлящите SegWit да са над 50% от копаещата мощност. Ако е така, въвеждането на SegWit чрез подкрепа от нея би било невъзможно. (Разбира се, това ще значи в близко бъдеще упадъка на Bitcoin и превръщането му от „царя на криптовалутите“ в евтин музеен експонат. В крайна сметка тези копачи ще са си изкопали гроба. Но ако има на света нещо, на което може да се разчита винаги и докрай, това е човешката глупост.)

За да се избегне такъв сценарий, девелоперите от Bitcoin Core Team предложиха т.нар. User-Activated Soft Fork, съкратено UASF. Същността му е, че от 1 август нататък възлите в мрежата на Bitcoin, които подкрепят SegWit, ще започнат да смятат блокове, които не потвърждават че го поддържат, за невалидни.

Отхвърлящите SegWit копачи могат да продължат да си копаят по старому. Поддържащите го ще продължат по новому. Съответно блокчейнът на Bitcoin от този момент нататък ще се раздели на два – клон без SegWit и клон с него.

4. Какъв ще е резултатът?

Преобладаващата копаеща мощност може да се окаже в първия – тоест, по правилата на Сатоши Накамото той ще е основният. Но ако мрежата е разделена на две, всяка ще има своя основен клон, така че няма да бъдат технически обединени. Ще има две различни валути на име Bitcoin, и всяка ще претендира, че е основната.

Как ще се разреши този спор? Потребителите на Bitcoin търсят по-ниски цени за транзакции, така че огромният процент от тях бързо ще се ориентират към веригата със SegWit. А ценността и приетостта на Bitcoin се дължи просто на факта, че хората го приемат и са склонни да го използват. Затова и Segwit-натият Bitcoin ще запази ролята (и цената) на оригиналния Bitcoin, докато този без SegWit ще поевтинее и ще загуби повечето от релевантността си.

(Всъщност, подобно „разцепление“ вече се е случвало с No. 2 в света на криптовалутите – Ethereum. Затова има Ethereum и Ethereum Classic. Вторите изгубиха борбата да са наследникът на оригиналния Ethereum, но продължава да ги има, макар и да са с много по-малка роля и цена.)

Отхвърлилите SegWit копачи скоро ще се окажат в положение да копаят нещо, което струва жълти стотинки. Затова вероятно те шумно или тихо ще преминат към поддръжка на SegWit. Не бих се учудил дори доста от тях да го направят още на 1 август. (Въпреки че някои сигурно ще продължат да опищяват света колко лошо е решението и какви загуби понасят от него. Може да има дори съдебни процеси… Подробностите ще ги видим.)

5. Политиката

Ако сте издържали дотук, четете внимателно – същността на този запис е в тази част.

Наскоро си говорих с горда випускничка на български икономически ВУЗ. Изслушах обяснение как икономията от мащаба не съществува и е точно обратното. Как малките фирми са по-ефективни от големите и т.н…

Нищо чудно, че ги учат на глупости. Който плаща, дори зад сцената, той поръчва музиката. Странно ми е, че обучаваните вярват на тези глупости при положение, че реалността е пред очите им. И че в нея големите фирми разоряват и/или купуват малките, а не обратното. Няма как да е иначе. Както законите на Нютон важат еднакво за лабораторни тежести и за търговски контейнери, така и дисипативните закони важат еднакво за тенджери с вода и за икономически системи.

В ИТ бизнеса динамиката е много над средната. Където не е и няма как да бъде регулиран лесно, където нещата са по-laissez-faire, както е примерно в копаенето на биткойни, е още по-голяма. Нищо чудно, че копаенето премина толкова бързо от милиони индивидуални участници към малък брой лесно картелиращи се тиранозаври. Всяка система еволюира вътрешно в такава посока… Затова „перфектна система“ и „щастие завинаги“ няма как да съществуват. Затова, ако щете, свободата трябва да се замесва и изпича всеки ден.

„Преобладаващата копаеща мощност“, било като преобладаващият брой индивиди във вида, било като основната маса пари, било като управление на най-популярните сред гласоподавателите мемове, лесно може да се съсредоточи в тесен кръг ръце. И законите на вътрешната еволюция на системите, като конкретно изражение на дисипативните закони, водят именно натам… Тогава всяко гласуване започва да подкрепя статуквото. Демокрацията престава да бъде възможност за промяна – такава остава само разделянето на възгледите в отделни системи. Единствено тогава новото получава възможност реално да конкурира старото.

Затова и всеки биологичен вид наоколо е започнал някога като миниатюрна различна клонка от могъщото тогава стъбло на друг вид. Който днес познават само палеобиолозите. И всяка могъща банка, или производствена или медийна фирма е започнала – като сума пари, или производствен капацитет, или интелектуална собственост – като обикновена будка за заеми, или работилничка, или ателие. В сянката на тогавашните тиранозаври, помнени днес само от историците. Намерили начин да се отделят и скрият някак от тях, за да съберат мощта да ги конкурират…

Който разбрал – разбрал.

Днес в скромния ми блог е на гости Валентин Д. Иванов. Известен по света като астроном и откривател на класа небесни тела „планемо“ – самотните планети, които нямат звезда. Едно от големите астрономически открития за последните 100 години.

У нас е „световно неизвестен“ – повечето българи мислят, че „астрономия“ е грешка и правилното е „астрология“. За щастие, в кръговете на любителите на фантастиката Вальо е отлично известен писател, преводач, популяризатор, застъпник на фендъма и какво ли не още. И може би най-много от всичко фен с душа, който не просто произвежда шум, а върши полезни неща.

За едно от тези неща – по любезния съвет на Александър Карапанчев – ще прочетете по-долу.

—-

Добре дошли в специализирания подкаст „Българска фантастика“ –

С еднакъв успех можете да го наричате и аудио списание. Целта ни е да произвеждаме аудио версии на български фантастични произведения.

Преди година и нещо, по силата на служебните си задължения в Eвропейската южна обсерватория, ми се наложи да правя образователни филмчета за нашите средства за обработка на наблюдателни данни (https://www.youtube.com/channel/UCCq4rxr30ydNyV94OWmLrMA). От друга страна, аудио фантастиката ми е близка, понеже доста често си запълвам времето, докато пътувам, със слушане на фантастични подкастове. Има много на английски (http://escapepod.org/; www.starshipsofa.com/) и руски език (https://fantlab.ru/work203487). Вече немалко списания слагат на страниците си и аудио версии на публикуваните разкази (http://www.newyorker.com/series/fiction-podcast, http://www.lightspeedmagazine.com/; http://strangehorizons.com/podcasts/).

Не беше далеч мисълта да опитам с българска фантастика, в частност с моята собствена, и на 7 юни 2016 г. се появи това – https://www.youtube.com/watch?v=7Rfpa3NvR34.

Ясно е, че аз не съм професионален актьор, и резултатът беше точно толкова зле, колкото очаквах. За известно време оставих това начинание настрани, но преди няколко месеца пак се наложи да се върна към видео ръководствата и събрах смелост да пробвам отново. Разказът на Иван Вазов можеше да стане по-добре, обаче последните два си ги харесвам, колкото и да е нескромно. Живот и здраве, по-нататък се надявам да стават още по-сполучливи.

Ще се опитам да подготвям нов разказ един път на месец, най-много на два месеца. Бързам да кажа, че не мога да гарантирам периодичността, тя ще зависи от обстоятелствата. Изданието е плод на колектив от хора, включващ Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Фондация „Човешката библиотека“. По-нататък ще представя всеки един от тях.

Поканвам всички желаещи да ми пращат разкази и стихове в обем до 2500 думи на podcastbgnf@gmail.com.

Възнамеряваме да редуваме художествените произведения с публицистика, обаче за нея моля първо да се свържете с нас, за да проверите дали би ни заинтересувала. Същото се отнася и за илюстрациите – всеки разказ има нужда от една. Не знаем предварително какво ще публикуваме, но достатъчно общи фантастични сюжети са подходящи. Предполагам, че с времето ще създадем резерв от илюстрации, които ще използваме в бъдеще.

Определена тема няма. Изисквания също няма освен обичайните – разказите да не разпалват вражда и да не включват ненужно насилие или сексуални описания. Ще правя аудио версии на това, което аз и колегите ми харесаме. Всичко е субективно, не се огорчавайте, ако не изберем разказа ви или не успеем да му подготвим аудио версия по някаква друга причина. Мислете си как са се разпространявали книгите през Средновековието – някой е трябвало толкова да хареса вашия текст, че да отдели няколко месеца, за да си направи копие собственоръчно или да плати на специалист калиграф, който да произведе копието.

Дебело подчертавам, че ние нямаме монопол. Винаги може да си направите ваша аудио версия на собственото си произведение. Авторите ни не получават хонорари, но и не плащат за публикацията. Преди да ни упреквате за нещо, моля не забравяйте, че за това начинание отделяме доброволно и безвъзмездно от собственото си време.

Освен автори, поканвам с нас да се свързват и желаещи да четат разкази. Подозирам, че от такива хора ще имаме много по-голяма нужда, отколкото от автори.

В началото казах „първо аудио списание“, но има някои предтечи, които е редно да спомена. Например Богдан Дуков (https://www.youtube.com/channel/UCzD5Irz7MHwGA0_yiANA5wQ) от доста време публикува чудесни аудио версии на българската класика, включително от Светослав Минков (https://www.youtube.com/watch?v=jK3jQ7TRQGQ). Един от подкастовете на „Правилният Мед“ (https://www.youtube.com/channel/UCuP9AG8V1M_LbNgL-Ku3uZw) от 2014 г. е разговор за фантастиката (https://www.youtube.com/watch?v=SpMKNQo1Ias). И, разбира се, Янчо Чолаков, който през 2012 г. чете откъс от книгата си „Историята на Самотния редник“ (https://www.youtube.com/watch?v=yGt0ToQM_Sw). Може би има и други – ако науча за тях, с удоволствие ще ги добавя.

Пожелайте ни успех!

Are you a parent to a several years old?

Do you want to teach the little kid to like books, while all she or he wants is games?

There is now a way to have both!

Sure, there are a lot of gamebooks, but they are targeted to teenagers. I will tell now of one that was written for children between three and nine years.

It is the tale of Gremmy – the little gremlin who goes to a big adventure. Who will climb The Big Mountain, or maybe will travel down The Deep River. Will venture into The Enchanted Forest, unless you would go with it inside The Dark Cave. Who will meet magical creatures and will face ingenious choices…

It is a tale you can read to your kids. Lead them through a kingdom of magic and wonder, meet them with its inhabitants and have them make their choices and see their funny and witty results. Nurture their curiosity and imagination, while also teaching them wise and important things.

The author – Nikola Raykov – is the youngest writer ever to win the most prestigious award for children’s literature in Bulgaria. The number of copies in Bulgarian that have been sold is higher than the typical for a book by Stephen King or Paulo Coelho! Since some time, it has been published also in Russian, Italian and Latvian. And now you can have the English translation.

Most gamebooks will have few illustrations, typically black-and-white ones. GameTale is full of excellent true color ones, as a book for children must be. And it provides not only entertainment, but also value.

Don’t you believe it? Take a look yourself – the entire book is available freely on the author’s website, even before it is printed – to read and play it, to download and enjoy it. Like all of its translations and the Bulgarian original. Yes, all these sales were done while the book has been available to everybody. The ability of the readers to see what they are buying has been its best advertisement.

Here is what the writer says:

“I believe it would be cruel if children weren’t able to enjoy my books because their parents could not afford them, and children’s authors should not be cruel. They should be gentle, caring and loving. The values we write about should not be just words on paper. We should be the living and breathing examples of those values, because what we write HAS to be true. Every good author will tell you that you cannot lie to your readers (or little listeners). They will catch you in a second. When you read a book, you can actually feel if the author is being honest about his or her inner self.”

“I DO believe that people are inherently good. If you have poured your heart into something, if you have tried your best, people will feel that and give you their unconditional support. There is no need to hide your work: people are not thieves! If you share, they will care, they will follow you, they will nag you about when your next book comes out, and yes, they will gladly support you because they will know that their children’s favorite author actually believes in the values he’s writing about. The same things they believe in – friendship, love and freedom!”

Nikola started a campaign on Kickstarter. Its goal is to fund the printing of 1000 copies of the book in English. And you do get for your donations things your kid will love!

Years ago, when I read this book, I felt like a kid. And now envy you a little for the joy that you will get from it. 🙂 Do give it a try. There is nothing to lose, and a lot to win!

Този път е на гости в блога ми известният учен и популяризатор професор Всезнайков. Винаги готов да ни изненада с интересни и спиращи дъха факти, той е любимец на всички наоколо.

Предлагам ви порция негово познание – подбрани неща, които са напълно неизвестни на масовата публика. Ако го харесате, може да започна да каня уважаемия професор редовно.

—-

Имало е време, когато телефоните не са били преносими. Било е през краткия период между измирането на динозаврите и появата на Туитър.

Човек може да пътува в чужбина, взема изпити, празнува рождени дни, преобзавежда къщата си – и всичко това без да го споделя във Фейсбук! Усещането е извънредно мъчително, но в повечето случаи до два-три месеца преминава.

(Също така човек може и да вечеря някъде, без да пусне снимка на храната си в Инстаграм. Боледува се известно време, но повечето хора в крайна сметка надмогват страданието и оцеляват.)

В някои фабрики за шоколад го увиват в станиол машини, а не мармоти.

На всички съвременни коли има монтирано специално устройство, което рязко намалява риска от катастрофи, ако бъде използвано. Овладяването му не е трудно, но по неясни причини то е неизвестно на значителна част от шофьорите. Нарича се мигачи.

(Група български учени твърдят, че шофьори, които не знаят за съществуването на мигачите, инстинктивно се опитват да подобрят безопасността си чрез свръх-употреба на клаксон и вокализация.)

Пещерните хора не са имали компютри. Когато например са искали да играят футбол, е трябвало да излизат на някоя поляна и да го правят лично, със собствените си крака.

Българският език е велик и славен. Велик е покрай подсигурените му писменост и книжовност от цар Борис Първи. А е славен покрай подсигурената му популярност в чужбина от доктор хонорис кауза Христо Стоичков.

В Гугъл можете да намерите не само темите за кандидатстудентски изпити и контролни работи, а и много други полезни неща. Изисква се известно усилие и навик, но е напълно постижимо!

Има държави, в които политиците се боят от недоволството на обикновените хора и не смеят да ги крадат и лъжат твърде открито. Не е ясно какво е довело тези държави до такава глупост и слабост на ръководството им.

Едно време хората са нямали пръчки за селфи и се е налагало да се снимат едни други. Имало е ентусиасти, които са се опитвали да се снимат сами без пръчка, но околните са били изостанали и са ги мислели за самовлюбени.

Повечето крави не са лилави. Даже в Швейцария. От някои дори се дои мляко, а не шоколад.

Баща ви не е ловувал динозаври. Вероятно дори дядо ви не е ловувал динозаври. По негово време повечето от тях може би вече са били защитен вид.

Епъл не са изобретили телефона. Изобретил го е Бел. Той е човек, не корпорация. Направил го е, ако щете вярвайте, още преди да пуснат софийското метро.

Нито пък Майкрософт са изобретили компютъра. Изобретил го е един американец с родители от български произход, казва се Джон Атанасов. Не, не го е откраднал от Майкрософт, доказано е.

Във ваксините вече от 40 години насам не се слага живак. И в кемтрейлсовете не го използват. И рептилите също не го използват, вече не е на мода сред тях. И сред масоните също, те са по други неща. И червен живак също не се слага. Нито даже инфрачервен.

Веганският хероин не е по-полезен за здравето от този с животински произход. Експериментирали и с двата твърдят, че разликата не е голяма.

A week ago a friend, who is interested in trading in cryptocurrencies, asked me to write for him a Poloniex trading bot.

Initially I decided to implement it over the API PHP wrapper by Compcentral. It worked like a charm, but was missing some API calls, probably added by Poloniex later. So I ended up writing my own API wrapper. It implements all API calls currently documented by Poloniex. (And adds some parameters that they haven’t documented, but can be found in their javascripts. 🙂 )

So, being my own project, this PHP API wrapper is now licensed under a free license, and available for download. Enjoy! 🙂

Of course, if someone feels this worthy of donation, I won’t refuse a bitcoin or two. 😉

(A shameless boasting: I also threw together a quick Poloniex bot of my own. Not being skilled in cryptocurrency trading, I implemented only some loaning to the margin traders. Tested it against myself – the beastie turned out better than me! 🙂 Not that I am anywhere near good lender, too – but it is pleasant when your children are smarter than you!)

На колко ще ви осъдят, ако играете Покемон Го в църква в Русия? Вече знаем. На три и половина години затвор. С предупреждението, че тази мека присъда е милост от Бога и следващите ще са много по-сурови.

Ясно като небето над Колима. Ама аз, нали съм глупавичък по рождение, си задавам още въпроси.

Чудя се какво ли ще рече „много по-сурови присъди“? Пет години? Осем? Десет? Повече?… При първоначален строг режим?… Не е ясно, но определено е от тази категория.

Добре, а на колко ще ви осъдят, ако играете Покемон Го в джамия в Саудитска Арабия? Или в Иран? Доколкото знам, на нищо. Със сигурност ще те погледнат бая накриво и ще те помолят да престанеш или да излезеш. Но чак да те съдят – не мога да си представя колко трябва да прекалиш. Доколкото знам, да се разхождаш и да размахваш смартфон по средата на молитвата значи ходжата да ти каже доста твърдичко да напуснеш веднага, за да не те изхвърлят. Но чак да те осъдят, и то на години затвор – твърдо не.

А ако го играете в папската базилика във Ватикана? Или в някоя най-официална синагога? Пак на нищо. (Иначе щеше да е позор, естествено. При положение че в Саудитска Арабия и Иран не те съдят за това…) И там ако прекалиш, нищо чудно блюстителите на реда да те изведат, ако трябва със сила. Но за да влезеш в затвора, дори за седмица, трябва като минимум да се сбиеш с тях или с някой друг.

А ако го играете в джамията „Света София“ в Истанбул? Там пък съвсем. Като начало, тя не е действаща джамия, а музей. Ако прекаляваш, също сигурно ще те помолят да престанеш или да напуснеш. Но да те осъдят на години затвор – това надали някой турчин ще повярва, че е възможно за игра на смартфон в храм. Ако примерно стържеш с него особено ценни стенописи или се опитваш да разцепиш нечия глава – може би. (В първия случай ми се струва по-вероятно да се отървеш с глоба.) Но просто така – надали.

Ами ако го правите в джамия под контрола на „Ислямска държава“ или „Ал Кайда“? Да си призная, не знам. Вероятно няма да ви се размине само със забележка. Нищо чудно и да ви накажат наистина. Все пак това са „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“. (От друга страна, ако сте мюсюлманин, надали наказанието ще е чак години затвор. Подозирам, че ще се отървете с публично порицание или най-много десетина-двайсет тояги. А ако не сте, няма да ви пуснат в джамията, а и не само там… Така че вероятно и там наказанието ще е по-малко.)

… Въртят ми се из ума всичките тия откачени въпроси, и бавно изплува още един, още по-откачен. Толкова много, че нищо чудно да е от категорията „лудите, лудите – те да са живи“.

Шариат ли е това, което става в момента в Русия? Определено не. Шариат е това в Саудитска Арабия и Иран. Там вероятно не съдят за игране на Покемон Го в храм.

Фундаментализъм ли е? Май също не. Фундаментализъм е това при „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“. И там на редовия гражданин вероятно няма за игра на смартфон в джамия да му праснат цели три и половина години затвор. Да не говорим за далеч по-сурова присъда.

Добре, какво е това, което става в момента в Русия?

Не знам. Не успявам да намеря подходящо определение.

Но каквото и да е, все си мисля, че Русия и руският народ заслужават нещо по-добро.