… се тормозят със смотани облекла. Не само жените.
(Подзаглавие: Дай на карък вратовръзка и Интернет, па гледай сеир.)
Ако има облекло, което да мразя от сърце, това е костюмът. С костюм се чувствам като клоун. Сигурно защото и изглеждам така… Този уикенд обаче трябваше да присъствам на сватба. Със строг дрескод. Нямаше как.
Имам костюм, който все още ми става. (Напоследък пак съм качил кила. Ужас. Май е време да започна диета. ) Измъкнах го от гардероба и го огледах. Всичко беше наред.
Освен вратовръзката. Не беше вързана.
Никога не съм умеел да връзвам вратовръзка. Тоест, сега беше идеалното време да науча. Изкопах от Нета схема как се връзва, и се заех търпеливо.
Два часа, и сигурно двеста опита по-късно бях в изходната точка. Полученият възел нямаше нищо общо с желаното. Десетки пъти бях проверил дали спазвам указанието точно – нямаше грешка, но се получаваше нещо като двойно пресукана прасешка опашка. Къде ли бърках?
В един момент ми кипна (беше вече три и половина през нощта), и набързо модифицирах указанието за възела според както ми изглеждаше по-логично. За мое смайване се получи сравнително приличен възел. Поне имаше някакво далечно подобие с желаното. Брех! Изобретих възел за вратовръзка!… Вързах я още петнадесетина пъти, докато нацеля да стига до между чатала и третото копче на ризата. Накрая успях.
Отидох и се погледнах в огледалото дали приличам на херцога на Уиндзор. Приличах на изобретател-неудачник от филмите – чорлав и с маниакален блясък в очите. Вратовръзката не беше адекватен заместител на бяла престилка, но на фона на потник подчертаваше впечатлението още по-добре. Ако решат да снимат четвърта серия на “Назад към бъдещето”, и Кристофър Лойд не поеме ролята на доктор Браун, ще ида на кастинг.
Върнах се пред компютъра и огледах дали някъде в Нета не са описали вече този начин за връзване на възел. Оказа се, че са го описали на стотици места. И че се нарича двоен Уиндзор – тоест, стандартният възел за вратовръзка. Който се опитвах да вържа.
В указанието, което бях намерил отначало, имаше грешка. И беше единственото грешно, което успях да открия…
Нищо, де. Изобретателското самочувствие ще си го запазя – приятно нещо е.
Успех.
Впрочем, темата с костюма е много интересна, а фактът, че модата е ужасяващо недружелюбна и към двата пола е много, много вярно.
П.П. Защо ми вадиш думите от контекста?
Добре си описал неравната битка с двойния Уиндзор, която и аз съм водил неведнъж:)))
Напоследък се справям и без помощни средства, но преди време единственото ми спасение беше хитра малка програмка, писана на Java, която си бях инсталирал в мобилния телефон. По-удобно е, отколкото да се ровиш всеки път в интернет:)
Програмата е голяма не повече от 200-300 KB и ти показва стъпка по стъпка (или под формата на кратка анимация) как да завържеш не само двоен Уиндзор, но и още няколко по-нетрадиционни и рядко използвани възли.
Все още я пазя, в случай че забравя как точно ставаше номера:)
@Eneya: Конкретно при мен не толкова модата е недружелюбна, колкото аз си мрънкам.
А ти вадя думите от контекста в името на шегата. 
@deo: При мен, освен другото, оръжието ми в битката беше менте. :-))))
Едно време, баби, когато с плетене са се занимавали предимно мъжете, сигурно не им се е виждало трудно да завържат всякакъв възел – и на въже, и на рибарски такъми, и на вратовръзка. Вероятно вратовръзката като мъжки моден аксесоар е някакъв отзвук от ония времена. Но откакто плетенето е станало почти само женско занимание, голяма част от мъжете не могат да завържат дори възел на конец за шиене. Но аз, разбира се, не виждам нищо лошо в това – времената си текат и насъщните умения се променят. Един мой близък, например, си имаше една мизерна вратовръзка, която не носеше, а държеше завързана на перфектен възел, за да му служи като юрнек, когато ме няма наблизо да му завържа вратовръзката. Понеже тогава още нямаше интернет
Подсети ме за един стар, български филм ,”Илюзия” май се казваше. там един ходеше все с една връв и мереше колелата на каруците. Веднъж влезе в кръчмата и рече :”Вие знаете ли, че спицата на колелото се налага шест пъти и кусур на обиколката? И то на всички колела! Даже и на каруците на другоселците!”
Та всеки е потенциален откривател
Съчувствам ти за костюмите. Мен никаква сила на света не може да ме сложи в официален костюм и на токчета. Обувки на токчета не съм носила, не нося, няма и да нося. От повече от 10 години не съм правила и никакви опити да се гримирам и червя. Супер е. Когато работех в ЮЗУ, все ни даваха пари за “костюм и обувки” и аз все убеждавах продавачите да разширяват концепцията си за костюм :-). А когато тръгнах да си сменям работата, предварително разпитах за дрес кода и като ми се каза “дънки”, се успокоих.
За вратовръзките – в “На тъмно” продават вратовръзки с ластик
и не всички вратовръзки там са на черепчета! Има и на паяци. И на райета, де…
“модата е ужасяващо недружелюбна и към двата пола”
Mодата е недружелюбна към малоумието. Точно затова колкото по-малоумен е човек, толкова по-яростно я следва.
тъй де, недружелюбна към акъла
смърт на костюма – свобода за народа!
като се замисля, Гриша, ИДЕАЛЕН СИ за роля на луд учен
Погледни от другата страна – след тоя зор и опити, вече няма да забравяш как се връзва двоен уиндзор
Иначе костюмът може да бъде удобен, въпрос е на шивач ( дори и ако става въпрос за поправка на купен костюм ) и понякога е необходим. За съжаление в много социални кръгове носенето на костюм е универсалният и базов израз на уважение към другият човек/хора. Традиции, какво да ги правиш.
Лонги, малко не се разбрахме.
Ако модата приемаше, че телата на хората се различават и съответно реагираше адекватно спрямо тази информация, щеше да е доста по-различно, а не като в момента “един модел не отива на никой”.
“модата” е просто стадното чувство на хората – то е нормално, и колкото и да си за nurture за сметка на nature – биологично заложено
какви краски придобива, зависи само от това доколко малоумен е човек, щото от това зависи доколко ще жертва удобството си, а в някои случаи и здравето си (високи токове, голи кръстчета) за да задоволи това си биологично стремление
Връзването на вратовръзка пък е най-лесната работа. Не разбирам какво толкова мрънкат всички.
“Това е толкоз просто и логично”, както е казал поета.
Баща ми ми показа как се връзва и вече повече от 15 години, когато ми се наложи нямам никакъв проблем.
Налага ми се да повторя възела единствено за да настроя дължината.
А модата е за позьори. Нормалните хора се обличат комфортно, но и с уважение към околните.
И моля не бъркайте модата с официалното облекло.
Григоре, тази случка показва, че се опитваш да ползваш неправилни помощни средства. Вместо да се мъчиш с Интернет, да беше намерил една жена, която за две минути да ти я върже и готово
Интересен ми е факта, че въпреки че вратовръзката се носи от мъже, не познавам жена, която да не може да я върже, а познавам сума ти мъже, които не могат :-)))