До трети курс отношението ми към следването приличаше на това на повечето ми колеги. Вярно е, учех с много мерак, и ме топлеше мисълта, че ще стана знаещ лекар. Количеството информация, което трябваше да погълнем, обаче беше смазващо – особено след двете години полиране на мозъка, известни като “казарма”… Просто се стараех да си назубря материала колкото мога по-добре, и толкова.
Накара ме да се откажа от този подход една случка в началото на трети курс.
Беше на първото ни упражнение по патоанатомия. Асистенти в катедрата към този момент не достигаха, и упражненията ни ги водеше един от професорите. Пристигна с една голяма тава и я сложи на масата пред нас.
– Колеги, знаете ли какъв е този орган, който съм дисецирал тук?
– Бял дроб – обадихме се около половината от групата.
– Чудесно. Хайде сега, огледайте го и ми кажете забелязвате ли по него нещо особено?
Наведохме се над тавата. То хубаво, ама като в най-добрия случай имаш идея как принципно изглежда бял дроб, от анатомията? Като си нямаш идея как се предполага да изглежда особен, и как неособен бял дроб? Споглеждахме се, чешехме си главите и мислехме.
След пет-шест минути оглеждане вниманието ми беше привлечено от разклонението на трахеята. Около него имаше поне половин килограм месо, старателно разрязано и разтворено. Огледах го внимателно. Колко ли месо трябва да има там? Трябва ли да има изобщо? Може би да, съединителна тъкан, такива работи… А не е ли прекалено много? Така ще притиска белия дроб. Или пък може би малко? Като не съм обръщал никога внимание колко точно има дори на препаратите, които гледахме по анатомия, а пък препарат с твърде малко или много, заради болест, през живота си не съм виждал?… След известно блъскане на главата реших, че не ми е по силите да го преценя, и заоглеждах други неща.
Професорът ни чака търпеливо почти до края на упражнението. След това попита:
– Някой да е забелязал нещо, колеги?
Мълчание.
– А случайно ето този тук масивен тумор да ви е направил впечатление? – Той посочи именно купчината месо, която бях гледал. Идеше ми да потъна в земята от срам. Иди разправяй, че ти е направил впечатление, ама си се разколебал…
– Всъщност, този тумор би могъл да ви направи впечатление с много повече от простото си присъствие. Сраснал се е плътно с трахеята и бронхите, и е проникнал в алвеолите, можете да го видите ето на тези срезове тук. Тоест, е бил злокачествен. В същото време консистенцията му е солидна и сравнително еднородна, очевидно не е бил от най-злокачествените. Ако беше хванат достатъчно рано, примерно чрез рентген или бронхоскопия, вероятно би могъл да бъде опериран, преди да е дал метастази. Уви, пациентът е закъснял да дойде…
Или е дошъл, но не са му обърнали внимание, помислих си. Въпреки че като се замисля, си знам – дори и аз, дето знам какви лоши неща могат да станат, сигурно не бих обърнал особено внимание на симптомите.
– Ето тук туморът е проял стената на белодробната артерия, тоест могъл е да пусне на този по-късен етап вече разсейки по кръвен път. Които ще се очаква да заседнат къде?… В костите, колеги. Там кръвоносните съдчета са най-тесни. А ето тук виждате как масата му равномерно изтънява от бифуркацията на всички посоки – тръгнал е точно от нея, и при операцията е щяло да се наложи реконструиране на бифуркацията, и може би тефлонова протеза… Всъщност, всички тези неща ще се искат от вас чак на изпита, след две години. Питате ли се защо тогава ви накарах да си блъскате главите?
Отново мълчание. Гузно, но и любопитно.
– За да разберете, колеги, че човек вижда това, което знае. Тъй като все още не знаете какво е белодробен тумор, вие не го виждате, въпреки че е огромен и е пред очите ви. И въпреки че отлично знаете откъде можете да вземете учебник по патоанатомия и да прочетете частта за белодробните тумори.
Недоумявах накъде бие. Ако съдех по физиономиите на колегите ми, и те също.
– Ако някога си помислите, че ще практикувате медицина, като четете в учебниците когато ви потрябва да знаете нещо, припомнете си днешния ден. Дано той ви остави ясен спомен защо точно е нужно да знаете и помните нещата, които ви преподаваме, а не откъде да ги прочетете при нужда. И какво означава разликата за пациентите ви.
… Оттогава мина доста време, но не съм забравил защо точно е нужно човек да знае нещата, а не откъде може да ги научи. И се надявам никога да не го забравя.
И когато чуя някой да заявява: “Защо ми е да знам това или онова? В Интернет пише всичко. Като ми потрябва, ще го прочета”, се усмихвам горчиво. И пред очите ми застава половинкилограмовият тумор, убил един неизвестен ми, но сигурно уникален, безценен и чудесен човек.
И си мисля: “Приятелю, дано не попаднеш някой ден на лекар, който мисли като теб.”