Grigor Gatchev - A Weblog

Не обичам chain letters, а и еквивалентните им блог-игри. Този път обаче въпросът ми хареса.

Абсолютният ми свят… това сигурно трябва да е идеалният свят за мен. Само че аз просто не знам какъв трябва да е той.

Би било хубаво да имам време за всичко, което искам. Само че това май ще рече безкрайно, или поне огромно количество време. Към момента категорията със статии за оправяне в Уикипедия е над хиляда статии, и по повечето от тях има по няколко часа работа. Сметнете само това колко време е. А колко статии бих написал, или превел от някоя друга Уикипедия – това сигурно ще ми отнеме десетки пъти повече време.

И това е само Уикипедия. БГ-Фантастика просто плаче за помощ. Толкова нещо има да се пише вътре, а няма кога. Толкова прекрасни български фантастични произведения, за които не е написана нито дума. Толкова чудесни автори, преводачи, фенове, за които няма дори два реда биография. Срамота!… Това може да ми глътне и повече от Уикипедия.

И други уикита има, но нека ги оставим настрана. Стара мечта ме чопли от много време – да напиша 3D-среда за Unix / Linux, аналог на X-средата, която е 2D. Цялата й конструкция вече е в ума ми, просто ми трябват към десетина човекогодини, да я изпрограмирам. И с такъв кеф ще я пусна като свободен софтуер… А след това сигурно бих се захванал с правене на библиотеки с елементи и класове за нея. Станат ли поне малко прилични, не само ще улеснят здравата програмирането за нея. Такъв великолепен 3D десктоп ще може да се направи, че общуването ни с компютъра да се промени издъно. (Може и повече от един.) А ако 3D средата го позволява (никак не е трудно), и десктопът го отчита, е страшно лесно да се направят оптимизирани за пряка неврална връзка. (Не треперете – това просто е поредният напредък. Всички новости, от каменния нож насам, са имали и лоши страни – от нас обаче зависи да ограничим лошите, и да разгърнем хубавите.)

А колко още неща ме чоплят, и притеглят! Където и да се разхождам из природата, навсякъде е затрупано от боклуци. И винаги, всеки път, ми се прищява да взема едни ръкавици и топче чували за боклук, и да си прекарам много-много приятни часове в изчистването на това или онова място. Ето една работа, която на снобите и “селяните” може да звучи непрестижно, но на свестните хора топли душата и носи морално удовлетворение. И като гледам колко е мръсотията наоколо, би стигнала за толкова много време!

Върна ли се от природата, сигурно бих седнал на компютъра пак. Толкова недописани разказа ме чакат, един почти готов (само за една масивна редакция 🙂 ) роман, започнат втори… И толкова още неща незапочнати, но плуващи из ума ми, готови да изскочат в момента, в който им отворя вратичка за навън. И някои от тях са красиви и свестни, и би си струвало да излязат на бял свят… А не смогвам.

… Аман от компютри! Иска ми се да си измия колата. Собственоръчно. И да се хвана да си я отремонтирам, с удоволствие и радост. До последното проблемче. Може да е старичка, но си я харесвам. Ако можех да се грижа за нея, колкото ми се иска, щеше да е супер… И жилището ми плаче да му довърша ремонта. И да направя по него куп красиви и приятни неща. Да е удоволствие да се живее в него. Всъщност, и да си купя някъде къщичка с дворче. Да стегна къщичката, и да я превърна в уютен дом. А дворчето – растенията в него никога няма да се оплачат от прекалено много грижа, там има какво да се върши до края на света. Рядко съм се чувствал по-щастлив, отколкото когато съм въртял лопатата в някогашния си двор. Общуването със земята няма как да бъде заменено от нищо, тя дава и сили, и спокойствие, и мъдрост…

(Като споменах за лопатата и за общуването със земята – толкова голи чукари има из красивата ни България! И толкова по-красива ще стане, ако бъдат залесени! Ето това е нещо, което бих правил с истинско удоволствие. Бих плащал да го правя, ако можех да си го позволя. С ясното съзнание, че надали ще доживея да видя издигащите се над тях гори. Но и с щастието, че един ден ще ги има.)

И още неща, и още, и още. Всяко от тях достатъчно за десетки животи. Но сигурно и всяко ще ми омръзва след време, и ще се прехвърлям на нещо друго, задъхан от бързане да не пропусна и там. И когато ми омръзне и то, да се връщам отново към някое старо, или да добавям към списъка на нещата нови, и още нови. Да, знам – това се нарича ненаситност, и не е хубаво. Но сигурно ще се справя някак с лошите му страни – справянето е просто още едно от нещата, които бих искал да добавя, да имам за тях време.

И най-сетне, има едно нещо, което се надявам да не ми омръзне никога, колкото и дълго да живея. Да бъда щастлив с момичето до мен, да се грижа за него, и да го правя щастливо. Да отгледаме заедно децата си, и да преливаме от щастие при всеки техен успех. Да не тъжим за тях, когато пораснат и отлетят – те никога няма да изчезнат, ще създадат деца, които ще бъдат нашите внуци, и нещата ще се повтарят отново и отново… И най-много се надявам никога да не престана да се радвам на красотата й. Дори ако отдавна вече другите виждат в нея само сбръчкана старица. Красотата е в очите на гледащия – а аз зная как да я виждам, и откривам.

… В крайна сметка, да си призная, не зная какъв е абсолютният ми свят. Твърде хилядолик е, едновременно възможен и невъзможен. Сигурен съм само в едно – че трябва да е относителен, и непрекъснато променящ се.

На което описание според мен добре съответства реалността. 🙂

—

Предавам топката на всеки, който се чувства заразен от идеята за абсолютния му свят. Ако нямате блог, бъдете добре дошли да я напишете в коментари тук. 🙂

Това е заглавието на втория роман на Тишо. На Таласъмията в Стара Загора успях да си го купя лично от автора. Срещу ангажимента, като го прочета, да напиша какво мисля.

По принцип съм леко подозрителен към първите произведения на нови автори (съдя ги по себе си 🙂 ), въпреки че имах добри впечатления от блога на Тишо. След малко забавяне успях да изчета книгата, и изненадата се оказа приятна.

Всъщност, течението “околофантастика” е значителен раздел от фантастиката. Представлява описване на принципно нефантастични неща, които обаче оставят впечатление за фантастични. Тук авторът се е справил отлично. Сюжетът е увлекателен, и романът е структуриран неординарно, но с много добър ефект. А приятната изненада е основната идея. Произведенията от този жанр рядко стигат извън “вижте какви глупости можете да вземете за свръхестествени”; и мои неща страдат от този недостатък, макар да съм се постарал да го позамажа. Тишо не само е застъпил тежко идеята за отговорността, но и е успял да я поднесе по ненатрапващ се начин, без морализиране, естествено и приятно за четене. Което е полезно нещо в съвременния свят, в който за основен недостатък на попарата се смята, че е трудна за сдъвкване и гълтане, и в който маймуните се различават от хората по това, че помнят по ЦЕЛИ три минути.

Предимствата на романа не свършват дотук. Героите са смайващо пълнокръвни и достоверни, като за такава тълпа. Гаднярът накрая е наказан по абсолютно убедителен начин, без никакво “защото доброто трябва да спечели”. (За да постави след смъртта си въпроса дали всъщност е престъпник, или жертва – и отговорът отново не е черно-бял, и дава свободата да прецениш сам.) С героите също не стават чудеса: за някои от тях краят е приемлив, за други – поносим, за трети – гаден, точно както и в живота… Жалко е, че илюстрациите от сайта на Тишо не са намерили място в книгата, но и така си струва.

Разбира се, книгата не е съвършена. Не е дори на нивото на най-великите шедьоври във фантастиката, ако сте го очаквали сериозно. Богатството на фантастичните идеи е хилавичко, на места повествованието е съвсем лекичко многословно (без да прекалява), на моменти (далеч не винаги) имах чувството, че романът е леко безцветен. Но като цяло, и особено като за едва втори роман, според мен е чудесен. Ако моят втори роман е на това ниво, ще бъда щастлив – ако изобщо стигна някога до него… С една дума, моят вкус казва, че си е струвала парите; ако не я бях чел, не бих се поколебал да си я купя отново. И че Тишо има всички заложби, за да стане майстор.

Пожелавам му успех, и още нови книги. 🙂

Но нещата не свършват дотук. Книжката ме наведе на интересни размисли.

На времето бях чел чудесната серия книги на Морган Скот Пек – “Изкуството да бъдеш бог”, “Изкуството да бъдеш бог – 2”, “Хора на лъжата”… В една от тях, не помня коя точно, той описва следния свой случай:

Негов пациент, млад съпруг с деца, страда от обсесивно-компулсивно разстройство. Формата е лека – единственият му проблем е, че всеки път, преди да премине по моста близо до вкъщи, той се обзалага мислено на какво ли не. Пек посреща това с усмивка и почти нехайно. Но когато пациентът споменава, че последния път е заложил мислено съпругата си, Пек моментално подскача, и спокойно, но категорично му казва – това е наистина сериозно нещо, много по-обезпокоително, отколкото изглежда на пръв поглед. Нищо че е само наум, и т.н…

Веднъж Сократ видял един свой ученик да играе на зарове. Без да каже нито дума, му зашлевил силен шамар, и си тръгнал. Ученикът му го догонил, и започнал да се извинява:
– Но учителю, аз седнах само за една игра, и то не на пари!
– Да, но едната игра ще докара удоволствието да играеш, а то ще докара многото игри. И играта не на пари ще докара навика, а той ще докара играта на пари.

Естествено, че нашите залагания наум нямат магическа сила върху реалния свят. Ако заложим наум, пред себе си, близките си, и изгубим облога, те няма да умрат в същия миг. Но подобно залагане съсипва това, което изпитваме към тези хора, и тихо и неусетно ни разрушава като личности отвътре. Прави ни марионетки на навика си, неспособни да бъдат господари на себе си в момент, в който това е нужно. Прави ни слаби. А слабостта ни е вратата към нас на всяко зло нещо, и начинът то да върши в света още зло, чрез нас. (Писал съм и преди, че доброто и злото могат много успешно да бъдат разглеждани като вируси, които ни заразяват, и се разпространяват чрез нас. А и вероятно почти всеки го забелязва в някой момент и сам.)

Затова и оцених високо съвета на Тишо – никога да не продаваме душата си на дявола. Дори на игра. Защото нерядко играта докарва навика, а навикът докарва… реалността. Да, в тази реалност може да няма създания с копита, опашки и вили. Но не е трудно човек да се досети, че те са абстракция на реални неща, и тези реални неща са около нас. Дали Интернет измамници, или нещо съвсем друго – кой на каквото случил.

– Алооо, Григореее! Тук единия UPS пищи, та се къса!

На заден фон пищенето се чуваше, въпреки че UPS-ите при тези клиенти не са в стаята на секретарката. Сигурно момичето се беше шашнало здравата.

– Можеш ли да ми кажеш кой точно от четирите е? Този, дето го донесох вчера от ремонт, най-десният, или…

– Не знам!

– Няма ли как да отидеш при тях, и да се опиташ да чуеш кой точно от четирите издава звука?

– Не мога, не разбирам. Ей сега ще ти занеса телефона там, да ги чуеш ти.

Няколко секунди по-късно в слушалката се чу хлопване на врата, и пищенето се проясни…

От последния ми запис на тема .бг насам се случиха много неща.

ICANN прие, че многоезични домейни ще има. С което си навлече гнева на куп хора. Четох къде ли не коментарите им.

Инициативата ми да разглозгам опасностите от един нов .бг домейн също привлече доста коментари. Четох и тях.

И не разбирам истински авторите нито на едните, нито на другите. Не зная що за хора са писали коментарите срещу ICANN в чуждите медии. Но след четене на коментари против .бг из блогосферата, и лични разговори с няколко противници на домейна, се чудя какво да мисля.

Повечето противници на .бг са сериозни хора, с отлични познания в областта и дарба за трезва и кадърна преценка. Пословичните хора, на които да разчиташ да преценят дали нещо е свястно или не. Само като погледна кои са, и каква позиция заемат, ми иде да се откажа от идеята за .бг.

Попитам ли ги за конкретните им доводи срещу .бг обаче, почвам да не вярвам на ушите си. Чувам от експерти по електронна поща доводи, че съобщенията към кирилски домейни ще блокират програмите за трансфер. (Това – при положение, че кирилските домейни се предават кодирани като Punycode, с латински букви и цифри, че програмите просто не ги различават от латинските, и експертите чудесно го знаят.) Чувам доводи, че чужденците, които не знаят български и нямат кирилица на клавиатурата, няма да могат да наберат кирилските домейни. (Без никакво замисляне защо може да им е нужно да ги набират. Повечето хора, които дават този довод, редовно си печатят визитки на латиница, за да ги дават на чужденци, които не знаят български.) Чувам доводи, че няма никакъв проблем българинът да научи латиница, и че кирилските домейни са излишни. (Повечето хора, които дават този довод, редовно си печатят визитки на кирилица, за да ги раздават на българи…)

Досега не съм чул нито един довод срещу .бг, който да не се разпада от само себе си при по-внимателен поглед. Убеден съм, че такива съществуват, и че трябва да ги издиря, за да мога да се погрижа срещу лошия им ефект, докато е време. Просто още не са ми цитирали нито един такъв. Но това е хубавото – а има страшно.

Страшното е, че тези чудесни специалисти и приятели, с малки изключения, говорят глупости. Каниш ги да дадат някой довод – те мислят, мислят, и изръсват някой толкова абсурден, че и много по-некомпетентни хора биха му се смели. Посочваш им кротичко и разбрано защо това няма да е проблем. Те се опитват да те оборят, мислят, мислят, не смогват да измислят нищо разумно, и изръсват друг от абсурдните. Обясняваш просто и ясно защо и това не е проблем – те посочват трети, пак от абсурдните… И когато престанат да се сещат повече, се връщат отново на първия, сякаш не си им обяснил преди десет минути защо точно това не е проблем, и те не са могли да кажат копче. И цикълът се затваря, и в някой момент просто писва и на двамата. Ум не ми побира как е възможно. Сякаш някой е хванал за подигравка най-умните и свестни наоколо, изпил им е разсъдъка и ги е хипнотизирал. Просто не вярвам на очите си.

Малкото изключение са хората, които се опасяват, че нещата няма да вървят гладко и лесно. Прави са. Новото никога не е вървяло гладко и лесно. Но новите неща идват, дори ако не ги искаме. Най-много, ако ги отричаме твърде дълго, да ги приемем последни, и да си носим последствията и да търпим подигравки.

Да, ще има технически провали. Да, ще има оплескани истории, колкото и да не ги искаме, и да внимаваме да не ги допуснем. Да, ще има погрешно взети решения, направени глупости, и какво ли не. И да, противниците на .бг всеки път ще ни проглушават ушите, че ето, виждате ли, те били казали… Казали, глупости. Казали са как търсачките няма да могат да намират съдържание в домейни на кирилица. И как пощата няма да може да се препраща до тях. Хора, по дяволите, убеден съм, че в тези домейни ще има съвсем реални и сериозни проблеми! Кажете за тях, вместо да се правите на смешници! Знам, че не сте смешници, че сте умни, знаещи и свестни – просто го покажете, за бога! Кажете за истинските проблеми, за да се направи каквото може за тях. А не да се критикува в стил бай Тотю Чушката.

Но това е темата на предишния ми запис от серията. Тук исках да кажа, че специалистите често попадат в един ужасен капан. Те започват да мислят, че нещата са заради тях, а не заради потребителите. Че банките са заради служителите си, а не заради вложителите и заемателите. Че болниците са заради лекарите, а не заради болните. Че ресторантите са заради готвачите и сервитьорите, а не заради хранещите се в тях. И че компютрите и Интернет са заради ИТ експертите, а не заради най-обикновените, глуповати и компютърно неграмотни потребители.

(Свободният софтуер дълго време беше пленник на същата грешка. Пишеха го супер-майстори, но като за супер-майстори. Свободата му го правеше железен, но неудобството му за обикновените хора го превръщаше в посмешище. Едва напоследък тази тенденция се преодоля, и повечето програмисти на свободен софтуер започнаха да мислят за потребителя… Резултатите все още предстои да се пожънат, но не вярвам да закъснеят твърде много. 🙂 )

Чувам от хора, на които се възхищавам, и от които съм научил много, доводи като “изтрябвал ли му е реално на Пешо от Горно Нанадолнище домейн?”. Повечето от тези хора имат свои домейни, някои – по повече от един. Но никой от тях не се пита какво ще стане, ако някой ВУЗ или банка попитат “Трябва ли му реално на някакво частно лице, колкото и специалист да е, домейн?” За специалистите този въпрос ще изглежда толкова идиотски, колкото на мен техният за Пешо, и ще ми извадят куп доводи “за”, които на тях им звучат непоклатимо. За ВУЗ-а или банката обаче той ще е така естествено “не”, както звучи въпросът за Пешо на специалистите. А доводите срещу него ще изглеждат така глупави, както на специалистите изглеждат моите доводи в полза на домейн за Пешо… Правителството на държава пък сигурно би си задало въпроса “Трябва ли му реално на някакъв си ВУЗ или банка домейн?” Отново същото разминаване между долу и горе. Накрая пък ICANN би могъл да си зададе въпроса: “Трябва ли й на всяка смотана държавица домейн?”, и да закрие DNS системата. Очевидно тази посока на разсъждения е погрешната.

Най-точно положението сумира Васил Колев, с думите си: “това е замърсяване на и без това омазания жестоко namespace… В крайна сметка само ще се затруднят хора като мене, които ще трябва да дебъгват хилядите простотии около тези domain-и.” Така е, именното пространство е жестоко омазано. А и да не беше, новите домейни щяха да са още много, и на моменти гадна работа… Както всяко ново нещо. И да, на специалистите ще им излязат през носа. Ще са купища гадна, и на пръв поглед абсолютно излишна работа.

Но причината ще е, че потребителите имат нужда от тях – ако нямаха, никой нямаше да кара специалистите да ги поддържат, и да се пънат. Всъщност страховете на специалистите, че явлението ще се наложи, са тяхното неволно признание, че нещото е полезно, и ще бъде търсено и използвано от потребителите. А щом е така, доводите за техническа сложност и прочее са безсмислени. Нека по-добре да мислим как да направим именното пространство по-малко омазано, а не как да накараме реката да потече нагоре.

Съчувствам (неиронично!) на умовете, потопени в красотата на техническата правилност и стерилност. Но този свят е заради хората, а не заради техническите решения. Хората са, които плащат, така че те ще поръчват музиката. Обратното е опит конят да бъде натоварен на каруцата, и в нея да бъде впрегнат каруцарят.

Искам да кажа на специалистите – хора, осъзнайте се! И вие разбирате, че тези домейни ще са нужни и полезни. Иначе нямаше да ви е страх, че ще се наложат. Представете си, че колкото и да сте велики и вездесъщи, случайно сте примигнали неволно, и сте пропуснали накъде в този миг е завил света. А едни други хора, ужасно некомпетентни, тъпи, задръстени и слепи, съвсем случайно точно тогава са си отворили очите, и са го видели. И дайте да се погрижим заедно да направим нещата свестни. Разберете, че няма как да спрем електричеството да не навлезе в бита, че е по-добре да се погрижим жиците да са изолирани, че да не ни бие ток ежеминутно. Да седите със скръстени ръце и да оставяте грешките да се случат, за да можете после да назидателствате “Аз казах ли, че това е лошо!”, не е нито конструктивна, нито достойна позиция. Няма да ви донесе нищо добро. Разберете го.

Мен ме е страх от точно едно нещо – кой ще оперира бъдещия домейн .бг (и какви правила и условия на използване ще наложи – това е, което ще направи домейна свестен и удобен, или омазан боклук). Въобще не държа да сме ние от “Унинет” – не вадя никаква печалба от мероприятието, и не вярвам някога да почна да вадя, а пък ежедневното хабене на време и нерви около него почва да ми идва в повече. Но между алтернативите има такива, които направо ме стряскат. И не бих ги приел дори срещу сериозни облаги, или много пари.

(За тези, които не биха повярвали: причината е проста, драги. Предпочитам да съм стругар в Швеция, отколкото наркобос в Колумбия. Наркобосът има хиляди пъти повече пари, палат и лична армия, но живее скапан живот сред скапани социални порядки; стругарят има колкото да живее що-годе прилично, но живее щастлив живот в чудесна държава… Домейнът .бг е парченце от държавата, в която засега възнамерявам да живея, и да живеят децата ми – има ли нещо по-нормално от това да правя каквото е нужно, за да прилича на шведско градче, а не на колумбийско наркобаронство? Дори ако аз ще съм – надали за дълго, такива “длъжности” са ветровити – баронът?)

… В предишния запис описах как след сравнително непросто пренастройване на пощенска система тя е тръгнала от първо пускане. Друг сигурно би се гордял с това. Аз се плаша – прилича ми повече на диагноза. И тук е моето предимство пред специалистите, за които говорих. Сигурно много от тях са несравнимо по-компетентни от мен. Но аз подлагам на съмнение правотата си, и търся аргументи срещу нея.

Едно от нещата, заради които уважавам QMail, е великолепния пакет Qmailadmin. Дава чудесната възможност да управлявате културно и удобно огромен брой виртуални пощенски домейни. А това е направо необходимост за съвременния пощенски сървър – често клиенти искат да управлявате домейна си сами.

Стар поклонник съм обаче на един друг MTA – Postfix. Свикнал съм с него, удобен ми е, и майлсървърът на фирмата е под него. И когато опрях до инструмент, подобен на Qmailadmin, хич не ми се искаше да го сменя. Около месец писах някакво подобие на Qmailadmin – равносметката беше общо 2 часа заделени за този месец: очевидно нямаше да го бъде в срок.

Със свита душа се наложи да се върна към един пакет, който преди ми беше правил неприятно и конфузно впечатление – Postfixadmin. (Всъщност, просто не бях успял да го интегрирам преди – системата ми е каша от Postfix, Courier, Amavis, Spamassassin, ClamAV, Cyrrus SASL, Mailman, Squirrelmail и какво ли не още.) За да открия, че преди 2 месеца е излязла нова версия – 2.2.0 – която ми изглежда много по-симпатична. След един ден юнашко ровене и писане на конфигурационни файлове успях да го интегрирам.

И си мисля, че си струва да споделя опита.

Изходно положение: Debian Etch. Postfix като основен MTA, Courier като допълнителни обслужващи модули, Amavis като скенер за вируси и спам, Spamassassin и ClamAV като модули към него за конкретните проверки. Настроени са според каша от най-различни ръководства; основно е използвано това на Christoph Haas за Sarge, но има и още много мои донастройки. За съжаление, не ги помня всички, а и биха били материал за огромен отделен запис. А хубавото е, че нямат много отношение към темата. 🙂

(Бележка: Кристоф има чудесно ново ръководство за Etch. Много богато е, покрива какви ли не съпътстващи софтуери, включително два PHP скрипта за администриране на базата данни. Набляга на Dovecot вместо на Courier, но аз си се справям по старому… За съжаление, отново нищо за Postfixadmin. Ако ми остане време, може да преведа част от този запис и да му го пратя. Workaround.org е много полезен сайт. 🙂 )

0. Преди всичко

Преди да започнете процедурата, горещо ви съветвам да си направите копия на директориите /etc/courier, /etc/postfix и /etc/amavis. (Всъщност, копие на цялата /etc няма да навреди.) Ако нещата се оплескат, ще можете лесно и удобно да се върнете към старата система, за да си дадете време да премислите какво сте объркали. (Подсетка: При обратното връщане на старите директории си запазете някъде пък новите – огледът им може да ви подскаже къде точно са грешките.)

1. Инсталиране на Postfixadmin

Кодът на 2.2.0 може да бъде свален оттук. Има готов пакет за Дебиан, но аз си го свалих като .tar.gz архив. (По принцип дебианските пакети обикновено са най-добрият начин за инсталиране на нещо под Дебиан, но на този етап още не знаех какво и колко ме очаква, и предпочетох да имам повече контрол. Май обаче не опрях до разликата.)

Сваленият архив се разархивира:

tar -zxvf postfixadmin_2.2.0.tar.gz

Това създава в текущата директория поддиректория postfixadmin_2.2.0. Копирайте я в основната директория на сайта, където ще е администриращият интерфейс, ако не е вече там.

След това направете симлинк към нея с име postfixadmin. (Или, ако сте свалили и инсталирали дебиански пакет – към където е поставил директорията той.)

2. Създаване на базата данни.

Postfixadmin съхранява информацията за виртуалните домейни и адреси в база данни; програмите, които работят с тях, ги четат от нея. Може да използвате вече съществуващи база данни и потребител за нея; аз предпочетох да направя отделна. При мен базата е под MySQL, и проверено работи с всичкия описан софтуер. PostgreSQL също би работил с Postfixadmin и повечето, може би всички други софтуери, но не съм го проверил лично.

Закоравелите хакери вероятно биха направили базата и потребителя от командния ред, но аз предпочетох да използвам универсалния инструмент за MySQL бази данни – phpmyadmin. (PostgreSQL има свой аналог – phppgadmin.) Не е нужно да подбирате за потребителя лесна за помнене парола – спокойно изгенерирайте някаква отвратителна, няма да се налага да я помните. Също, не забравяйте да му дадете пълни права върху базата данни. 🙂

3. Настройване на Postfixadmin

В директорията му има файл на име INSTALL.TXT, в който е описано всичко необходимо. За допълнително улеснение, давам някои от подробностите тук:

Ще намерите файла config.inc.php в директорията на Postfixadmin. Там е мястото за повечето настройки. Отворете го с текстов редактор, и го разгледайте. Имената на настройките са ясни за разбиране, и има чудесни поясняващи коментари. На мен лично се наложи да пипам следното (променете съответните юзери, пароли и имена на сайтове както трябва да са при вас):

$CONF['configured'] = true; # вместо false

$CONF['postfix_admin_url'] = 'http://my.site.name/postfixadmin'; # беше празно

$CONF['database_type'] = 'mysqli'; # беше 'mysql'
$CONF['database_host'] = 'localhost';
$CONF['database_user'] = 'user'; # името на потребителя за базата данни
$CONF['database_password'] = 'password'; # паролата на този потребител
$CONF['database_name'] = 'dbname'; # името на базата данни

$CONF['admin_email'] = 'postmaster@my.site.name'; # от този адрес ще се пращат е-майлите за създаване на кутиите

# Тези двете определят как ще изглежда системата от директории, където да се държат е-майлите.
# Ще работи всякак: настроих си го да използва съществуващата ми система. :-)
$CONF['domain_path'] = 'YES';
$CONF['domain_in_mailbox'] = 'NO';

$CONF['vacation'] = 'YES'; # активира модула за автоматичен отговор при отпуска
$CONF['vacation_domain'] = 'autoreply.serdica.org'; # настройка, свързана с този модул

$CONF['fetchmail'] = 'NO'; # не използвам fetchmail, засега

$CONF['user_footer_link'] = "http://my.site.name/index.php"; # линк за цъкане
$CONF['footer_text'] = 'Return to my.site.name'; # оформление на екрана
$CONF['footer_link'] = 'http://my.site.name'; # и линк за него...

(Може и да съм пропуснал нещо – пиша нещата по памет.)

След това отворете в браузер http://my.site.name/postfixadmin/setup.php. Postfixadmin ще създаде в базата данни (ако сте настроили правилно нещата) необходимите таблици, и ще ви предложи да създадете супер-администраторски акаунт. Създайте го (потребителското име трябва да е е-майл адрес!), и сте ОК.

(Забележка: Възможно е диалогът за създаване на супер-администратора да е на (кошмарно омазана) кирилица. Не съм имал време да издирвам и оправям проблема; просто чрез дропдауна за език превключих на английски… а ми се искаше да го оправя, и да го пратя на екипа на postfixadmin.)

Последната стъпка от настройката е да изтриете файла setup.php от директорията на Postfixadmin – без това той няма да тръгне. (Аз просто го прекръстих – mv setup.php setup.php.disabled.)

След това трябва да настроите мъничко и модула за автоматичен отговор при отпуска (Virtual Vacation). Намира се в поддиректорията VIRTUAL_VACATION. Там също има INSTALL.TXT, с чудесни и пълни указания какво да направите. Няма да го преписвам тук, безсмислено е.

Не забравяйте, преди да откопирате съгласно указанията файла vacation.pl, да промените настройките в него! На мен ми се наложи да пипам следното:

my $db_type = 'mysql'; # по подразбиране беше 'Pg', тоест Postgresql

my $db_username = 'user'; # поставете тук вашите потребител, парола и база данни
my $db_password = 'password';
my $db_name = 'dbname';

Е, дотук вече имате настроен Postfixadmin. Можете да въвеждате в него домейни, потребители, администратори и т.н.

Логиката му е следната:

– Опишете домейните, които ще администрирате. Ако ще обслужвате е-майла някойси@нещоси.там, значи трябва да добавите в списъка домейни нещоси.там.
– Опишете администраторите, които ще ги администрират. Супер-администратор е добре да има само един, за поддръжката на сървъра (той е, който може да създава администратори, и да им определя какво могат да пипат). Определете на кой администратор кои домейни може да настройва (става с избиране от списъка домейни, в настройките на администратора). След това можете да кажете на съответните хора съответните им логини и пароли. 🙂
– Създайте пощенските кутии (mailboxes) и пренасочките (aliases) за всеки домейн. (Или по-добре хванете съответните новосъздадени администратори да го направят. 🙂 )

(Бележка: В полето “Goto” на alias можете да въведете няколко е-майл адреса, разделени със запетая и пауза. По този начин можете да си съставяте мини-пощенски списъци. За съжаление, прозорчето на формата за въвеждане в това поле е микроскопично и неудобно – ще си го преправя на TEXTAREA, като ми остане време, и ще предупредя авторите на postfixadmin. 🙂 )

… Дотук добре. Пуснахме и настроихме програмата, въведохме нужните данни. Време е да накараме и другите програми да използват нея.

4. Настройване на Postfix.

Част от настройките на Postfix са направени при конфигурирането на Postfixadmin и Virtual Vacation – добавянето на нов сървис в master.cf и на нов мапинг в transport (а и на самия хеш transport в main.cf – на мен не ми се наложи, беше вече там заради Mailman). Трябва обаче да бъде добавено четене на необходимата информация от новата база данни.

Като начало, в main.cf трябва да бъде вписано следното:

virtual_maps = mysql:/etc/postfix/mysql-virtual_aliases.cf
virtual_mailbox_domains = mysql:/etc/postfix/mysql-virtual_domains.cf
virtual_mailbox_maps = mysql:/etc/postfix/mysql-virtual_mailboxes.cf

Ако тези ключови думи вече имат стойности (при мен, естествено, имаха – връзката към старата база данни), старите се махат.

След това е нужно да създадете въпросните три файла, или да промените съдържанието им, ако вече съществуват. (Заменете “user”, “password” и “dbname” с вашите потребител, парола и име на базата данни.):

mysql-virtual_aliases.cf:

user = user
password = password
dbname = dbname
hosts = 127.0.0.1
# don't use 'hosts = localhost' - in some cases doesn't work! use 127.0.0.1 instead.
query = SELECT goto FROM alias WHERE address = '%s' AND active = 1

mysql-virtual_domains.cf:

user = user
password = password
dbname = dbname
hosts = 127.0.0.1
query = SELECT domain FROM domain WHERE domain = '%s'

mysql-virtual_mailboxes.cf:

user = user
password = password
dbname = dbname
hosts = 127.0.0.1
query = SELECT maildir FROM mailbox WHERE username = '%s' AND active = 1

Ако имате инсталиран SASL, в /etc/postfix вероятно ще имате поддиректория sasl, и в нея файл smtpd.conf. Трябва да съдържа следното:

pwcheck_method: auxprop
auxprop_plugin: mysql
mech_list: plain login cram-md5 digest-md5
sql_engine: mysql
sql_hostnames: localhost
sql_user: user
sql_passwd: password
sql_database: dbname
sql_select: select password from mailbox where username = '%u@%r'

След това вече можете да престартирате Postfix. (Аз предпочетох да престартирам postfix, courier-authdaemon и amavis накрая, след като конфигурирах всичко. Така намалявам възможността едното да работи по едни данни, другите – по други.)

5. Настройване на Courier

Единственото променено в цялата работа е откъде се вземат данните за домейни, потребители и пренасочки. Съответно, единственото, което трябва да се пипне, е конфигурацията на модула courier-authdaemon – и по-точно файлът /etc/courier/authmysqlrc (ако сте с MySQL). Наложи ми се да пипна следните стойности:

MYSQL_USERNAME user
MYSQL_PASSWORD password

MYSQL_DATABASE dbname

MYSQL_USER_TABLE mailbox

MYSQL_CRYPT_PWFIELD password

MYSQL_LOGIN_FIELD username

MYSQL_MAILDIR_FIELD maildir

(Предупреждения:
– синтаксисът на файла е МНОГО заядлив! табове са позволени, но не и паузи!
– не може да има дефинирани едновременно MYSQL_CRYPT_PWFIELD и MYSQL_CLEAR_PWFIELD! Ако досега сте били на видима парола, изкоментирайте втората ключова дума (и празнувайте, че сте отстранили огромна дупка в сигурността).)

След тази операция можете да престартирате courier-authdaemon (или да оставите престартирането за накрая).

6. Настройване на Amavis.

Amavis проверява домейните, за които му се праща пощата. Източникът на данни за проверката се настройва в /etc/amavis/conf.d/05-domain_id. Трябва да бъдат зададени (или променени) следните 2 ключови думи:

@lookup_sql_dsn = ( [ 'DBI:mysql:dbname', 'user', 'password' ] );
$sql_select_policy = 'SELECT "Y" as local FROM domain WHERE CONCAT("@",domain) IN (%k)';

След това вече можете да рестартирате Amavis (и другите настройвани програми, ако не сте ги рестартирали).

7. След рестарта

Първото място, което трябва да проверите веднага, е /var/log/syslog. Ако някоя от програмите среща какъвто и да е проблем с конфигурацията си, тя ще се оплаче най-напред там. Проверете, и БЕЗ ПАНИКА коригирайте проблема. (Паниката може да ви докара много повече бели на главата, отколкото някой и друг час без поща – особено ако сте се изхитрили да правите промяната в малко натоварено време на неработен ден.)

Ако там няма никакви видими белези за проблеми, проверете /var/log/mail.log. В зависимост от настройките на системата, някои проблеми може да се покажат (първо) там. Отново без паника отстранявате възможните ядове.

Ако всичко има вид като да работи чудесно, следва да го проверите. Правят се следните проверки:

– изпраща се съобщение от домейн, поддържан от този майлсървър, на друг домейн, поддържан също от него.
– изпраща се съобщение от домейн, поддържан от този майлсървър, на домейн извън него.
– изпраща се съобщение от домейн извън този майлсървър на домейн в него.

Ако някое от съобщенията не се получи, проверявате във /var/log/mail.log какво става. С почти пълна сигурност наличието (или липсата) на информация там ще ви насочи към проблема. Решавате го (помните за паниката, нали?).

След като сте отстранили всички възможни проблеми, идва ред на последната проба. Архивирайте, и след това изтрийте базата данни с домейни и адреси, която е използвана допреди Postfixadmin. Отново престартирайте трите модула, повторете описаните по-горе проверки, и действайте по познатите ви вече указания.

(При мен всичко тръгна от първото пускане. Което, мисля си, е белег не на гениалност или кадърност, а на диагноза. Май Весо Колев е прав, че трябва да се прегледам. 🙂 )

Успех! 🙂

Вече споменах, че не съм 100% оптимистичен за домейна .бг. Всяко ново нещо, от каменния нож до Интернет, винаги е носело не само придобивки, но и негативи. И обикновено придобивките са си стрували, въпреки негативите – иначе сега щяхме още да скачаме по дърветата, и да се зъбим един на друг за някой прогнил банан.

Само че придобивките са си стрували най-вече когато достатъчно отрано сме внимавали за негативите, и сме вземали мерки да намалим влиянието им. И ми се иска да помислим за тях, докато е време. По-долу съм събрал най-честите доводи, които съм чувал срещу .бг:

– Несъвместимостта на кирилицата с налични програми

За щастие, този негатив на практика не съществува. Страшно малко програми не поддържат други азбуки освен латиница в работата си, и при повечето това е направено умишлено, с една или друга цел, и е лесно да се избегне. Вече почти година поддържаме експериментално домейна .бг, продали сме над 1000 домейна, обменяме към него всички дейности на Интернет, от уеб заявки до поща, и го вършим със стандартен, немодифициран от нас, свободен софтуер. Проблеми не сме имали.

– Възможността да се съставят домейни, които визуално наподобяват използвани латински, с цел измама на потребителя (т.нар. фишинг, и пр.)

Също я има, но е много малка. (Всъщност, има я и в момента. Не ви ли се е случвало да видите фишинг сайтове, в които някоя буква “l” е подменена с цифрата “1”?) В правилата, които сме приели за домейните в .бг, засега имената могат да бъдат съставяни само от кирилски букви. (А и май ICANN ще го наложи като изискване.) Така че шансът да се състави с кирилица точно подобие на името на някой известен сайт на латиница е възможен, но доста малък. И с малко повече внимание на кого продаваме такива сайтове ще можем да минимизираме възможностите за измами.

– Невъзможност чужденци, които не могат да пишат на кирилица, или нямат клавиатури с кирилица на тях, да наберат имената на български сайтове

Това вече е малко изсмукано от пръстите. Клавиатура, която да набира на кирилица, не ми е известно да има – това се прави с кирилски драйвери, има свободни или вградени такива за всички по-използвани операционни системи. А ако човекът не знае кирилица… каква азбука би се очаквало да намери на сайт, на който дори домейнът му е на кирилица? За какво му е такъв сайт? За каквото му е, според мен, ръчен часовник, който издържа на 10 километра дълбочина под вода… Ако някой очаква значителен процент такива гости на сайта или е-майла си, просто ще си вземе домейн на латиница. Никой не смята да ги забранява.

(А помисли ли някой от изтъкналите този аргумент за милионите българи, които не владеят латиницата? Защо да им забраняваме възможността да пишат домейните на кирилица?)

– Хората ще бъдат затруднявани да разберат дали даден домейн е на кирилица, или на латиница.

Ако домейнът е предаден писмено, ще е доста рядко. Ако е устно, ще се налага да се уточнява – но подобни случки ще са доста редки. (И ако Регистър.БГ продължава да поддържа силно контролираща политика в .bg, сигурно ще стават и все по-редки…)

– Търсачките няма да знаят как да намират текстове в кирилски домейни, или потребителите няма да знаят как да отидат при намереното

Ох… влезте в час, моля ви! Никой търсачков бот няма проблеми с кирилски символи в домейните, проверено е. Защо се очаква да проима с изцяло кирилски домейни? А колкото до отиването при намерените резултати – има една специална хакерска техника, казва се “цъкване върху линка”…

– Обособяването на различни азбуки в Интернет рискува да изолира културно хората едни от други, и да разпокъса Мрежата

Мрежата и към момента е разпокъсана. Колко от вас могат да четат на китайски, дори ако домейнът е на латиница? Или дори ако е изписан с латиница, а не с йероглифи? Или да разберат дори какво значи домейнът, ако е на исландски, или бислама, или йоруба, нищо че е с латиница? Границите са не между азбуките, а между езиците. Ще започнат ли внезапно французите или немците да разбират български, ако го напишем с латиница?… Въвеждането на кирилицата няма да увеличи изолирането ни най-малко.

Вярно е, съществува и още един ефект. Ако всичко ни е на кирилица, може да ни стане прекалено лесно, и да изгубим стимула да учим чужди езици (всъщност, чужди азбуки – чуждите езици не се появяват с въвеждането на кирилицата). Според мен обаче на който му трябва, ще научи някак латиницата… Нека по-добре помислим за мнозинството българи, които не я владеят, и затова не посягат към Интернет. Може би, ако част от Интернет стане лесно достъпна за тях, после ще е по-малка и лесна крачка да научат и латиницата. И по този начин разпокъсването на света да намалее, вместо да се увеличи. А пък грамотността и кръгозорът на българите да се увеличат, вместо постоянно да намаляват.

– Въвеждането на изцяло кирилски домейни може да стимулира държавата или нейни институции да почнат да прилагат филтиране и пр. в Интернет, или срещу не-кирилските имена, или като се сетят, че принципно е възможно.

Подобно филтриране би сложило България в една лига с Китай, Северна Корея, Иран и Куба. Съмнявам се дали ответната реакция на света ще хареса на политиците ни. А за мен лично това би било белегът, по който ще гласувам за или против определена партия, и за много други хора също. Така че не вярвам да се случи.

– Въвеждането на кирилски домейни може да ни присъедини към някаква “панславянска общност”, да ни направи зависими от Русия, и т.н.

Ако без Русия беше технически невъзможно да си изградим система за поддръжка на домейна, това може и да беше вероятно. За щастие, поне няколкостотин души в България, всеки от тях поотделно, имат техническите умения да я изградят като на шега – тя не е безумно сложна. Нито пък разходите за поддръжката й са катастрофални – сдружение “Унинет” към момента успява да ги покрива, при положение, че засега печалбите ни от продажба на домейни са смешни. Така че не очаквам подобни ефекти. Ако бяха възможни, бих очаквал да ни излага на тях използването на кирилицата като официална писменост. А него засега не съм чул да го оспорва никой, чието мнение да заслужава и миг внимание. Нито пък съм забелязал през последните 100 години да е довело до тези ефекти – а през тях е имало предостатъчно желание и ресурси да бъдат търсени.

… Без съмнение има и много други възможности за негативни ефекти от въвеждането на .бг. Още не съм се натъкнал на ефект, който да има реален шанс да доведе до сериозни последици. С нетърпение обаче чакам нови идеи, и ще ги разгледам внимателно. Получилият обяснение защо страховете му са безпочвени е успокоен. А предупреденият за реална опасност е въоръжен.

(Между другото, не помня дали бях писал за анкетата “за” и “против” .бг. Намира се на сайта www.za-bg.eu. Бъдете добре дошли да гласувате – мнението ви е ценно, и ще бъде чуто! Първоначално обявеният срок за анкетата изтече, но докато има желаещи да гласуват, ще я поддържаме.)

Вчера внезапно плъзна комюнике, че ДАИТС подали на срещата в Париж молба до ICANN за регистриране на домейн .бг. Нямам никаква представа какво са писали в молбата, така че не би било редно да коментирам. Но не мога да се сдържа.

Стоплиха най-сетне!

От почти година ги обсипваме (“ние” в случая сме сдружение “Унинет”, които движим нещата по създаването на домейна .бг) с молби за срещи, с писма за сътрудничество, с опити да се свържем с тях – напразно. Всичките ни планове как да запазим и раздадем с тяхно сътрудничество и чрез тях съответните домейни за всички български институции, общини и прочее, са до под кривата круша – списъците, които правихме, стоят без полза. Колко възможности се изпуснаха да се утвърди домейнът .бг, да се убедят ICANN за него още по начало, да заеме по-водещи позиции сред кирилските TLD, да се спечелят още кирилски TLD за под български контрол – ум да ти зайде. Колко по-лесно щеше да е да убедим провайдерите да поддържат .бг в резолвинга си, и съответно да представим пред ICANN една много по-сериозна поддръжка… Стига съм изброявал, че ще стане бая дълго.

Както и да е. Стоплиха най-сетне. Ура!

Е, има и дребни грешки. Примерно, подадената молба въобще не е първата за кирилски TLD. От Унинет подадохме пред ICANN молба за .бг още през декември (а преди това близо година работихме, за да задвижим нещата). Не зная дали малко след нас не подадоха молба за него и Регистър.БГ. А пък руснаците подадоха далеч преди нас и за .ру, и за .рф, и за .ком, и за .нет, и за .орг… Както и да е. Важното е, че най-сетне открихме топлата вода. Ще ни се посмеят едно хубаво на претенциите, че сме й първооткривателите, но все пак имаме шанс да получим малко от нея.

Посмях се здравата и на информацията, че Първанов бил пазарил тези неща още с Путин в началото на годината. Доколкото съм дочул, при посещението на Путин тук той наистина питал Първанов дали правим нещо по въпроса с кирилските домейни, и Първанов не успял да прикрие особено, че не знае въобще какво е това. Може и да съм зле осведомен, де. Дано е така. Тогава обаче възниква ключовият въпрос къде са били ДАИТС от началото на годината досега, та не са подали въпросната молба. (Колко нещо сме изгубили заради това забавяне… повтарям, не ми се изброява.)

Ако пък не съм зле осведомен, възниква въпросът кой е просветил ДАИТС. От хората, които знам да поддържат връзки с тях, бих очаквал по тези въпроси да е сведущ само Вени Марковски. Нямам представа защо го е направил чак сега – може би просто не е смогнал. Или, ако съдя по нашия опит, може да не е успял да стигне до тях лесно… 🙂

Абе, както и да е. Най-сетне стоплиха. Най-сетне имаме държавна подкрепа за домейна .бг. Най-сетне няма да сънувам кошмари как руснаците го стопанисват и ни продават домейни в него. Или как всички по света ни се подиграват, че сме изобретили кирилицата, ама си нямаме свой домейн на кирилица. (Дали Кирил и Методий нямаше да се обърнат в гробовете си не ми се мисли – сигурно се обръщат достатъчно, като срещу кирилските домейни се повтарят същите аргументи, както на времето срещу кирилицата като азбука.) Най-сетне представителите на държавата ни се сетиха, че тая държава има някакви интереси…

На мен пък ми е интересно друго. В молбата за създаване на TLD .бг трябва да се напише и коя организация следва да го получи. Чудя се какво ли са вписали ДАИТС. Може да са го поискали за себе си – логично е за държавна агенция (поне българска), въпреки че е най-лошият възможен избор. Възможно е и да са подкрепили друг. Надали това сме ние – днес по радиото Пламен Вачков споменал, че знае, че и “някакви други” се занимават с .бг, но техните усилия били “локални”, и затова не били от значение. А пък единствените, които правят каквото и да е, сме ние от Унинет.

Кои ли са възможните подкрепени? Едната възможност е Регистър.БГ. По-добра е от това да го администрира пряко държавата, но не с много. Твърде категоричните им залитания по монополно контролиране на домейна резултират във високи цени, трудна и мудна процедура, и зле развит домейн. (Отделно от това, правилникът им поставя силно ударение върху “стерилността” на домейна, за сметка на свободата на развитие в него – това също ограничава развитието му.)

Днес в някаква медия забелязах, че бива скланян и трети възможен кандидат – а именно “Интернет общество” (тоест, пак Вени Марковски). Нямам никаква представа как Вени би администрирал такъв домейн, така че не смея да се изкажа. Безпокои ме обаче, че нямат никаква инфраструктура за поддръжка на TLD, и вероятно докато я създадат и натрупат опит с нея, ще мине доста време.

Отделно от това, и двамата други кандидати ще имат един сериозен проблем. Всички без изключение не-латински TLD, които съществуват, независимо на какъв стадий, са реализирани чрез техническата експертиза, подкрепата и връзките на фирмата I-DNS. А в България техните партньори сме ние. Домейн, реализиран без тяхна помощ, ще има много повече и по-сериозни проблеми, както технически, така и “политически”, и ще рискува да стане лесна жертва на нуждата от “помощ” отдругаде. (Безпокои ме конкретно възможността Русия да ни предложи такава “Интернет помощ”, срещу това да получи политическо влияние върху домейна .бг.)

… Днес председателят на Унинет Илия Базлянков не беше в София, и ми се наложи покрай новината спешно да се явявам първо в БТВ, а след това и в ReTV. Разговорите бяха интересни, особено този в ReTV, където опонент ми беше Комитата. Много от аргументите му бих отхвърлил с чиста съвест, но някои ме накараха да се позамисля. Дали балансът между глобализация и антиглобализация, който предлагат националните домейни, е правилен? Кошмарите тип Оруел засега не са актуални, поне не в брутална степен, и поне не в България… И още много други въпроси.

Струва ми се, че има надежда. И тя е, че ние сами определяме какъв ще бъде новият .бг домейн. С подкрепата си към него, изразена в купуване или не на домейни от него. И ако сме мъдри, ще го направим такъв, какъвто ще сме щастливи той да бъде.

Открих в блога на Сами един великолепен македонски клип. Ще ми се да го видят колкото се може повече хора:

Често казват, че на българина денят му за размисъл е този след изборите. Май синдромът е не само български. А най-тъжното е, че твърде много хора – тези, които наричам добитъци – така и не стигат никога до размисъла.

Браво на братята македонци! Този клип заслужава да се гледа по-честичко, и от повече хора. Особено преди избори. Подобни весели неща понякога успяват да проникнат там, където мисленето и самостоятелността са персона нон грата.

The spam could be not only the biggest Internet nuisance, but also an excellent opportunity for jokes.

Here is a (part of) the reply to a spam that I received today:

—8< --- > Lately, we obtained choveshkata.com for our development plans. But, as you are the owner of
> .net, we first decided to let you know of an opportunity to acquire this valuable .COM.

[cut several pages of descriptions of this take-it-or-die opportunity]

In principle, we do not plan to acquire choveskata.com in the foreseeable future.

However, we could understand your position. It must be a horrible financial burden to buy every free .com, .net or .org version of a domain already in use, and to pay for it for years. So, we might like to help you. In exchange of one-time payment of US$50, we will take on ourselves the ownership of choveshkata.com, and the yearly taxes associated with it.

Best regards,

—8<---

Днес открих в блога на Майк Рам една мъдрост, която бях позабравил – десетте принципа на Ганди как да променим света.

За мен лично Ганди е един от най-великите хора, раждали се някога, и вероятно най-великият в съвременната история на човечеството. Степента, в която е променил света, е сравнима единствено с тази, в която го е променил Исус (ако е съществувал реално), и го е постигнал много по-бързо. Да освободиш държава с размерите на Индия (заедно с Пакистан и Бангладеш) от империя като Британската чрез ненасилие ми се струва невероятно дори сега, когато е обикновен исторически факт, и е описано как точно е станало. Дори на мен, вярващия в силата на духа, волята и правдата… Колко ли сила, убедителност и воля е коствало на него, който е нямал опората на историята, и е бил сам срещу света, за да го направи? Изглежда ми чудо, сравнимо с това да сътвориш света с щракване на пръстите.

Ганди го е направил.

Затова и съветите му са толкова ценни за всеки, който иска да промени света към добро. Те са съветите на човек, който е успял да промени света, като ги е следвал… Съветите на милиардер как да забогатеем никога няма да са перфектни – той винаги ще си премълчи нещо, а и начините за забогатяване се менят всеки ден. Променилият света към добро обаче няма какво да крие. А начините за промяна на света към добро са вечни, или поне много-много дълготрайни.

Освен стойността им като съвети, за себе си откривам в тях и нещо, което не съм срещал никъде другаде. То е съчетанието от формулировка на вечна мъдрост с много обикновен и човешки поглед и начин на мислене. И по този начин е учебник как най-обикновеният човек може да постигне това да твори мъдростта на гения.

Прекопирах ги тук най-безсрамно от блога на Майк. Там можете да ги откриете по-красиво оформени, и начело с чудесна снимка на Ганди.

1. Промяна

– “Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”
– “Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново – това е мит на атомната ера, – колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол

– “Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка

– “Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”
– “Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие

– “Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

5. Сегашният момент

– “Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

6. Всеки е човешко същество

– “Аз съм обикновен човек склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”
– “Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”

7. Постоянство

– “Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб, и после побеждаваш.”

8. Доброта

– “Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да търся недостатъците на другите.”
– “Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”
– “Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

9. Щастие

– “Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”
– “Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”

10. Развитие

– “Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”