Grigor Gatchev - A Weblog

Наскоро открих тук един коментар от ss7. С коментара не съм съгласен, и отговорих – но в блога на автора му открих един чудесен запис на тема каране през зимата.

Не съм съгласен и че гумите не са от голямо значение, и не бих посъветвал никого да кара през зимата с летни гуми, и да не слага вериги, когато са нужни. (ss7 може и да е феноменален шофьор, но поне аз не съм.) Но съветите в записа са ценни, и ги препоръчвам на всекиго.

Още малко съвети, от личния ми опит:

– През зимата е полезно да имате в колата: метличка и лопатка за сняг, пликче с 2-3 кг пясък, здрави и топли работни ръкавици, и цялото задължително оборудване – резервна гума, крик и пр. Ако имате кабели за подаване на ток и вериги, също не ги оставяйте в къщи. Един път на три зими да ви потрябват, ще са изплатили многократно “неудобството” от това да ги возите някъде из багажника.

– Не оставяйте колата на ръчна спирачка за повече от няколко минути, особено ако сте изключили двигателя – оставете я на скорост. Случвало ми се е жилото на ръчната спирачка да замръзне в дръпнато положение, и да трябва да го размразявам, пъхнал се под колата в снега, с импровизирана факла, точно до резервоара с горивото…

– Почиствайте колата напълно от натрупания сняг – не чакайте времето да се стопли и да го разтопи, или вятърът да го издуха, докато карате. Не е приятно при рязко натискане на спирачката внезапно 50-сантиметровата снежна покривка от покрива да слезе на предното ви стъкло. А задуха ли я при каране вятърът, я хвърля върху тези зад вас – между тях се случват и нервни… Да не говорим, че е удобен повод за глоби от “ловците”.

– Преди да започнат големите студове, напръскайте с WD-40 (или аналогичен спрей) всички ключалки на колата (включително тези на багажника и на предния капак), пантите на всички врати и капаци, а по възможност и механизмите вътре във вратите за отключване и заключване, и за вдигане и сваляне на стъклата. Пази ги от обледеняване.

– Добавете в резервоарчето за чистачките концентрат за чистачки. При много ниски температури, или при движение с по-прилична скорост, и той ще замръзне – но при по-нормални условия успява да размрази обледенено стъкло. И си купете хубава стъргалка за лед – нормално е поне 2-3 пъти през една зима да оставите колата си сутринта чудесно изчистена, а да я намерите вечерта обледенена като на кино.

– Добра идея може да е и да намажете контактните повърхности на вратите с глицерин – така залепват от замръзване по-трудно. Ако все пак вратите ви са замръзнали, не дърпайте силно ръчката – ще я счупите. Натиснете силно вратата последователно през 15-20 см по обиколката й (освен откъм пантите), може и повече от веднъж, и тогава опитайте пак; опитвайте се да дърпате не толкова за дръжката, колкото с подпъхнати под ръба на вратата пръсти. Ако пак не се отваря, пробвайте другите врати; влезте през която успеете да отворите, и отворете другите изотвътре с натиск. Ако някоя от вратите не се отваря и изотвътре, загрейте колата и пуснете парното да работи 15-20 минути – ще я поразмрази. В най-краен случай нетечащ найлонов плик с топла вода, лепнат на вратата, помага. (Не се изкушавайте да поливате топла вода направо – едно, че нямате си на представа колко бързо замръзва и тя, и второ, че напуква и съсипва боята.)

– Сменете маслото в началото на зимата – така по време на студовете то още ще е по-чисто и течливо, и ще пази по-добре двигателя ви. Алтернатива: по-качествено, макар и по-скъпо масло. Не забравяйте обаче: колкото по-висок клас е маслото, толкова по-рядко е, и толкова повече колата гори от него – проверявайте често и доливайте при нужда, задължително със същото масло.

– Посетете в началото на зимата акумулаторджия. Зимно време добрият акумулатор е Много Полезно Нещо. Ако нямате подръка такъв специалист, проверете поне дали акумулаторът ви няма нужда от доливане. (Има акумулатори, които не се доливат, но повечето класически имат нужда от периодично доливане.) Доливането ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се прави с дестилирана вода – не снежна или хладилникова, те са друго нещо!… Продава се по бензиностанциите, лев-лев и нещо литърът е.

– Ако сменяте антифриз – източете изцяло стария, промийте веднъж с чиста вода, и налейте нов. Има различни по състав антифризи, и понякога реагират химически и изкристализират в охлаждането, тоест вътре в двигателя… Надписи от типа на “до -60 градуса” следва да се отдават на чувството за хумор на производителя: такъв антифриз няма как да има. Купете си концентрат, и го пробвайте, разреден колкото е нужно, в камерата на хладилника, заедно с термометър. Целта ви е на -20 в него да няма никакви ледени кристалчета: има ли, държите в ръцете си менте, опасно за колата ви.

(Избягвайте най-евтините антифризи. Преди няколко години купих от “Метро” един на изгодна цена; въпреки че промих охлаждането отлично, той самосиндикално полимеризира и изкристализира в него. След изваждане с пинсети от разкачена тръба на няколко люспи полимер, и малко химически експерименти, успях да разтворя полимера в охлаждането с адска смес от вода, спирт и толуол; как колата не експлодира, като я пуснах да загрее сместа, просто не знам… Ако нямате моите познания по химия и шанс, не експериментирайте с твърде евтини антифризи. Аз вече четвърта година си купувам концентрат от фирма “Теоком”, на Бистришко шосе, и съм доволен.)

– Ако нямате кабели за подаване на ток, купете си. (И следете колко дебели са жиците им; не външната обвивка, а жиците в нея – потърсете дали някъде не пише сечението им, или се опитайте да ги видите. За типичния Голф 2 е добре сечението на кабелите да е поне 6-7 квадрата; за по-мощни коли, и за дизелови двигатели е нужно повече.) При подаване на ток, първо оставете колите свързани десетина минути, за да се съвземе закъсалият акумулатор, и също да помага при стартирането, и тогава палете; колкото по-тънки жици, толкова повече време за съвземане. Не забравяйте да напомните на закъсалия да покара, или да остави колата да поработи достатъчно, за да позареди акумулатора.

– Ако палите колата при голям студ, а акумулаторът ви не е много добър, първо включете фаровете за 20-тина секунди, загасете ги и изчакайте 10-тина секунди. Реакцията в него го позагрява мъничко, а последващото изчакване му дава възможност да събере сили. Още по-добър вариант е, ако можете да си позволите вечерта да го откачите и вземете в жилището си, а на сутринта да го сложите обратно. А най-добрият вариант е посещението при акумулаторджия, или дори купуването на нов акумулатор.

– При купуване на нов акумулатор: не се колебайте да купите една категория над това, което по спецификация се полага за колата ви (след като сте се уверили, че ще се побере на съответното място). За моята 405 дизел е нужен по книжка 70 Ah; аз купих 75, и горчиво съжалих, че 90 не се побира – иначе щях да взема него… Също, има акумулатори, които осигуряват по-голям пусков ток при палене: при еднакви амперчасове те са по-добри от обикновените, но все пак, ако можете, вземете акумулатор с по-голям капацитет.

– Веригите не са особено полезни в големия град, но извън него, особено в хълмист или планински район, може да са извънредно ценни: ако пътувате през такива места, се погрижете да имате вериги, и познания как да ги сложите. При купуване взимайте вериги тип “меча стъпка”. Нормалните вериги с напречни звена помагат при буксуване, но при спиране често са напълно безполезни; “мечата стъпка” държат еднакво добре и при въртене, и при спиране.

– Зимните гуми са полезни не само за двигателните колела. Много шофьори, особено с коли с предно задвижване, оставят отзад летните гуми и през зимата. При спиране, съответно, колата отпред спира, но отзад занася, и се получават холивудски тип каскади – уви, често без хепиенд.

– Ако имате възможност, оставете колата да работи поне 5-10 минути, за да загрее, преди да потеглите. (За дизели и бензини на пълен инжекцион това време спада до около минута-две.) Спестявате както бензин, така и износване на двигателя.

– Ако карате дизел: нуждата да добавяте бензин в нафтата означава или температура доста под минус 20, или напълно съсипан двигател (не толкова компресия, колкото разпръсквачи на дюзите), или некачествена нафта – сменете бензиностанцията, от която зареждате. На минус 20 трябва да нямате никаква нужда от това упражнение. Ако въпреки всичко ви се наложи, максималното допустимо (и вече нежелателно) количество бензин е литър на 10 литра нафта. Повече ще намали смазващите качества на нафтата; дизеловата помпа разчита на тях, тоест рискувате да ви потрябва нова. А са скъпи дори на старо.

– Ако закъсате с гума, хлътнала в издълбана от нея дупка, пробвайте с бутане и даване на газ на едновременни тласъци: имате повече шанс, отколкото с даване на газ и доудълбочаване на дупката. Ако и това не помогне, разчистете снега, повдигнете колата с крик откъм съответната страна, и запълнете дупката с камъни (не със сняг!), или с каквото друго няма да поддаде под тежестта на колата. След това нахвърляйте върху него клонки или върху каквото колата няма да се пързаля, докато излезе, и тогава спуснете крика.

– И, на последно място – а трябваше да е на първо – човечност. Видите ли някой закъсал сред снега и студа, било автомобилист, било стопаджия… помислете ще ви струва ли много да му помогнете. Да, може да е бандит, обирджия, или пък терорист от Световната Конспирация, Която Планира Убийството Ви… Какъв човек искате да сте – такъв, който подминава закъсалите, или такъв, който им помага? Изборът си е ваш.

Днес получих призив за “поредното последно гражданско присъствие за Натура” :-), който ще прочетете по-долу.

Понякога си мисля, че единствената полза от тези протести са разните “екологични” партии, които се пръкват или активират предизборно, и си приписват заслугите за тях. Най-често без нито да са ги организирали и изпълнили, нито дори да са знаели къде и кога са… (И не само партии. Четох вчера за гръмката инициатива на “Труд”, “Дарик радио” и БТА. Да де, все е принос – но в размер на 1 дръвче, и огромна вреслива табелка. Ако това е екология, то политиците ни са държавници.) Но понякога и се сещам за битката за Странджа, която спечелихме. Поне в някаква степен. Поне временно.

Така че охотно подкрепям призива. Може да не успеем да повлияем решението на избраниците си – затова е трябвало друго, а именно да се мръднем по изборите и да изберем държавници, а не политикани. Но поне ще се опитаме… Може да не успеем да спасим добитъците от това да живеят в обор, а, уви, и ние с тях. Но поне ще покажем, че в този народ има и шепичка хора.

(Да, да, знам – на работа сте. Точно както бяхте на работа по време на митинга, който искаше депутатите да дадат едни големи пари за раково болни деца вместо за луксозни лимузини. А ако вашето дете легне болно от рак, няма да сте на работааааа!… Само че тогава пък другите ще са, и детето ви ще последва тези, по време на митингите за които пък вие сте били на работа. На детето – съчувствие и мъка, на вас – честито! Получили сте заслуженото… Същото е и с екологията.)

Ето и призива:

—-8<---- Юначки и юнациииии 🙂 Поредното последно гражданско присъствие за Натура! 22 ноември, четвъртък, от 9.30 ч пред Министерски съвет на площад Независимост! Предстои нашите честни и загрижени държавници да гласуват последния окончателен обхват на зоните по Натура 2000 и да прибавят най-накрая т. нар. „отложени" зони – само те си знаят в какъв обхват! (и за кой ли път…) Необходимо е обаче да отпадне противозаконното условие, наложено от министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов, в Натура да не влязат зоните „с приет общ и/или подробен устройствен план към датата на обявяване на зоната" и концесионните площи! Това условие е противозаконно, защото противоречи на европейското законодателство и на 2те директиви за Натура 2000 – за птиците и за местообитанията! Ако бъде прието, обхватът на зоните ще бъде намален, а защитата им – невъзможна! Това условие ще ни доведе осъждане и наказание от Европейския съд, спиране на фондовете за тези зони и освобождаване на пътя на крупните инвеститори за досъсипване на малкото останало от прекрасната ни природа! Нека заедно заявим твърдото си намерение да я защитим! Коалиция „За да остане природа в България" ----8<---- Ще добавя и от себе си: Не знам птиците и местообитанията ли ще са формалният повод. Но предпочитам всички природни чудеса, с които България се гордее, да си останат природни чудеса, а не чудеса на степента на бетониране и хотелиране. И да не са стопанисвани и на практика притежавани от "големи инвеститори", бивши "честни частници", а по народному - "мутри с костюми". (Още Алеко е забелязал - не само на английски се пише едно, пък се чете друго.) Наказанията на Европейския съд ще са глоби. Солени. Които ще излязат от чий джоб? Този на депутатите, узаконили нарушенията? Или този на данъкоплатците - всички нас, включително тези, които ще протестираме? Познайте. (Има един проект - zabraven.com - който оправда името си. Забравихме го. Предлагам обаче в четвъртък да поставим на него един списък с имената на депутатите, гласували за съсипването на природата ни и изгребването на джобовете ни. Начело с фамозния министър Асен Гагаузов. И с прост призив: "Докато имат общо с политиката, гласувайте срещу тези хора. Нито глас за партиите, в които те членуват, или които подкрепят!". И да подсещаме за този списък всеки българин, на който не му е безразлично сред природа ли живее, или сред лайна. Периодично, а преди избори - всекидневно.)

Напоследък се скъсвам от смях, като чета прогнозите за движението на долара в средно- и дългосрочен план. То не са продажби на домове в Щатите, то не са рискови фондове, то не са прогнози за войната в Ирак… Непрекъснато имам чувството, че прогнозистите не виждат от дърветата гората. Да не кажа нещо повече – изглеждат ми като хора, които стоят върху малкото пръстче на великан, и когато ги предупредят за това, трескаво вадят лупата и почват да издирват дали някой великан не се е скрил между пръстите им…

Имаше една дума – може да беше “валутен сеньораж”, но може и да греша – която описва печалбата на една държава (или по-точно на централната й банка) от това, че печати сама валутата си. Ето как става това:

Представете си една държава, и икономиката й. На пазара има еди-колко си пари, срещу които стоят еди-колко си стоки (услуги, и пр.). Съотношението им определя цените – кило домати струва, да кажем един лев; един лев струва кило домати.

Да, но така е в един определен момент. След година, ако икономиката е нараснала междувременно с 5%, срещу 100 лева на пазара вече ще стоят 105 кила домати. Съотношението пари / стоки е нарушено – цените няма как да останат същите. А промяната на всички, или повечето цени, е неприятно нещо, и всяка разумна държава гледа да го избягва.

В този случай избягването е лесно. Държавата напечатва 5% повече пари чрез централната си банка, и ги пуска в обръщение. На пазара 105 кила домати вече стоят срещу 105 лева, и паритетът е запазен на изходното ниво. Всичко е наред.

Има обаче една интересна подробност. Държавата не раздава тези новонапечатани пари на всички. Тя си купува неща срещу тях – плаща заплати на служители, изплаща дългове, инвестира в проекти… Купува стоки с хартийки, които просто ей така е напечатала! И те имат силата на абсолютно реални пари. Защото имат абсолютно реално покритие, далеч по-истинско от златото в трезори – стоки, които охотно ще бъдат продадени срещу тези пари.

… Добре. Представете си сега световната икономика. Има една световна валута, в която се извършват (почти) всички междудържавни плащания – щатският долар. Световната икономика расте – САЩ печатят все повече хартийки. И купуват срещу тях астрономически количества стоки, поддържат вътрешния си жизнен стандарт висок, и т.н. Сигурно в света циркулират далеч повече долари (било в реален хартиен вид, било в други видове; “печатят” е опростителската дума, точната е “емитират”), отколкото вътре в САЩ. Хубаво е да ти да печатиш световната валута, нали?

Да, ама до време.

Да се върнем към държавата с левовете и доматите. Какво става, ако икономиката й започне да се свива, и стоките след година са с 5% по-малко? Пари лесно се печатат и раздават, но няма как лесно да ги вземеш обратно. Всякакви трикарии с банкови влогове, блокирани нива на депозити и прочее са до време – в един момент възможностите им се изчерпват, надигащата се вода прелива през язовирната им стена, и стават лоши неща. Инфлация, спадане на жизнения стандарт, а при особено голям дисбаланс между парите и стоките може да се получи и истинска национална катастрофа. Държавите обикновено в такива моменти правят обмени на парите, валутни бордове и други тежки финансово-рестриктивни мерки от списъка на “последните средства”. Какво обаче става, ако тези средства не са достъпни?

Да се върнем пък към световната икономика. Какво става, ако тя започне да се свива, вместо да расте? Или ако продължава да си расте, но този дял от нея, който се търгува в долари, започне да се свива – примерно защото се е появила друга могъща валута, примерно еврото, която се управлява по по-ясни и формализирани правила от долара, и постепенно започва да го измества в междудържавната търговия?…

Точно така. Напечатаните хартийки започват да се връщат в САЩ, за да търсят стоково покритие. В колосални количества. Няма как да направиш валутен обмен, без реално да обявиш финансова война на целия свят. Валутният борд не върши работа, нито която и да е от рестриктивните мерки от кошницата с последните средства. Както нищо не може да те спре да не купуваш стоките на света срещу хартийки, докато парите ти са неговата валута, така нищо не може да те спаси от връщащите се хартийки, когато валутата ти престане да бъде световната.

И нещата са каскадиращи. Започнат ли доларите да губят позициите си на световна валута, се получава излишък от тях на пазара. Стойността им започва да спада. Тези, които не виждат от дърветата (или по-точно от листата им) гората, може и да купуват долари с надеждата, че ще поскъпнат скоро отново – но по-глупавичките, които събират две и две, знаят, че поскъпването няма да го бъде скоро, или че ще е малко и за кратко, и после падането ще е още по-лошо, и продават доларите си. И кръгът се затваря. Колкото повече позиции губи доларът, толкова повече спада доверието в него… Докато САЩ бяха световната работилница, това можеше да бъде спасено някак – но вече не са.

Накъде вървят нещата? Накъдето е логично да се очаква. Иран и Венецуела все по-категорично предлагат петролът на ОПЕК да започне да се търгува и в други валути освен в долари. Засега саудитският крал ги удържа – но в един сигурно скорошен момент те просто ще започнат да продават в евро направо. И вероятно ще ги последват и другите петролопроизводители, този път не заради идеология, а заради интереса си. Когато да купуваш долари с петрола си означава да купуваш хартийки… Същото сигурно ще се случи и на другите световни пазари. Не изключвам възможността да дойде момент, когато дори САЩ да бъдат заставени да плащат някои неща в евро. Надали ще е скоро, но би бил последният пирон в ковчега на долара.

А този ковчег май е по-скован вече, отколкото си личи. Преди десетина дни зам-директорът на Китайската централна банка заяви, че доларът е загубил статута си на световна валута, и Китай ще потърси начин да разнообрази валутните си резерви. Валутните резерви на Китай са около хиляда и петстотин милиарда долара. Не виждам каква по-голяма камбана би могла да бъде ударена. И да има как да е по-ясно за кого бие…

Добре, де. Който държи позиции в долари – предупредени сте. Оттам нататък, парите са си ваши… Само че нещата не свършват дотук.

Ще се юрне ли Китай да продаде следващия месец, примерно, хиляда милиарда долара? Ако го направи, САЩ надали ще се отърват с рецесия като тази от 1929 г. Дори без да броим колко още плочки от доминото биха паднали, а няма да са малко. Така че САЩ в момента са заложник в ръцете на Китай. Може да го плюят, може да приемат декларации срещу нарушенията на правата на китайците, но няма да направят нищо реално. (Ако смятате да идете на олимпийските игри догодина, за да протестирате, очаквайте китайската полиция да не е толкова милостива към вас, колкото обикновено е към чужденци. Познайте защо.)

И това е само началото. Китайците мразят варварски игри като шаха – при които, вземеш ли фигура на противника, я сваляш от дъската. Те уважават игри като го-банг, в които вземеш ли фигура на противника, тя става твоя и играеш с нея. Така че нищо чудно САЩ да почнат с времето да са много про-китайски… Да, от другата страна пък е американското население, а то е възпитано да вярва в демокрацията. Ама напоследък май се е попревъзпитало доста, като гледам какво става там.

И дори така, рано или късно, лавината ще се откъсне. Доларовите валутни резерви на дори всички държави по света са малки в сравнение с количествата долари, които се търгуват в световната икономика. Свие ли се достатъчно доларовият дял, дори по най-мекия възможен начин, жизненият стандарт на САЩ рискува да спадне осезаемо. Какво става в такъв случай в такава държава? Екстремизира се. Фашизира се. Натрупаното недоволство трябва да бъде извентилирано нанякъде – и изпитаното средство е външната агресивност. Не е изключено в един момент да проимаме бедни и вътрешно репресивни и несвободни, но въоръжени до зъби САЩ – с други думи, нов СССР. Но без нови САЩ, които да защищават демокрацията…

Още по-неприятно става, ако пък САЩ загубят военната си мощ. Стане ли това, други държави ще надигнат глава. И страшните ще са не лудите като иранския президент или някой нов Саддам, а Русия и Китай. Две държави, чиито апетити никога не са секвали, и които никога не са били световният еталон за добър и свободен живот на хората… Особено пък Русия, която надали се е разделила с мечтите си за имперско величие. И за повторно прилапване (този път не хлабаво като преди) на всякакви там Задунайски губернии…

Към момента единствената светлина в този тунел е Европейският съюз. Дали той ще успее да балансира нещата, без да е като минимум сериозна военна сила – нямам представа. Дали ще успее да избегне капана на световния валутен сеньораж, в който паднаха САЩ – също. И най-вече нямам представа дали ще стане място, където хората водят свободен живот, или не… Този набор от отговори май е прост.

Ако стане място, където хората живеят свободно, ЕС ще стане световна сила, с или без страховита армия. Ако се превърне в псевдодемократична система, в която държавите шпионират гражданите си безконтролно и за щяло и нещяло… не бих очаквал да стане нещо твърде различно от така описаните нови САЩ, нова Русия, или нов Китай.

А това ще рече, че ще трябва да се търсят нови територии за създаване на място за свободен живот. И сигурно дори тогава ще бъдат намерени. 🙂

Този линк идва от Political Humor (през блога на Пейо). Събирач на съдържанието е Дениъл Кърцман. Не можах да издържа на смеха, докато го четох.

(Комата и Калин сигурно ще ме бият, защото вместо Пратчет превеждам Буш. Ще ме прощават, ама Буш е далеч по-велик хуморист от Пратчет.)

Ето и въпросните петдесет глупости, по обратен ред. (Списъкът не е окончателен вариант – Буш все още е президент…)

50. “I promise you I will listen to what has been said here, even though I wasn’t here.” -at the President’s Economic Forum in Waco, Texas, Aug. 13, 2002
(“Обещавам ви, че ще се вслушам във всичко, казано тук, ако и да не бях тук.” – на Президентския икономически форум във Вако, Тексас, 13 август 2002 г.)

49. “We spent a lot of time talking about Africa, as we should. Africa is a nation that suffers from incredible disease.” -Gothenburg, Sweden, June 14, 2001
(“Ние прекарваме много време в разговори за Африка, и така трябва да бъде. Африка е нация, която страда от неописуема болест.” – Гьотеборг, Швеция, 14 юни 2001 г.)

48. “You teach a child to read, and he or her will be able to pass a literacy test.” -Townsend, Tenn., Feb. 21, 2001
(“Научете дете да чете, и той или нея ще могат да минат тест за грамотност.” – Таунсенд, Тенеси, 21 февруари 2001 г.)

47. “I am here to make an announcement that this Thursday, ticket counters and airplanes will fly out of Ronald Reagan Airport.” –Washington, D.C., Oct. 3, 2001
(“Тук съм да съобщя, че този четвъртък билетните гишета и самолетите ще излитат от летище “Роналд Рейгън”.” – Вашингтон, 3 октомври 2001 г.)

46. “Tribal sovereignty means that; it’s sovereign. I mean, you’re a — you’ve been given sovereignty, and you’re viewed as a sovereign entity. And therefore the relationship between the federal government and tribes is one between sovereign entities.” –Washington, D.C., Aug. 6, 2004
(“Племенна суверенност означава, че… тя е суверенна. Имам предвид, ако сте… ако са ви дали суверенитет, ви разглеждат като суверенна единица. По този начин, отношенията между федералното правителство и племената са отношения между суверенни единици.” – Вашингтон, 6 август 2004 г.)

45. “I couldn’t imagine somebody like Osama bin Laden understanding the joy of Hanukkah.” –at a White House menorah lighting ceremony, Washington, D.C., Dec. 10, 2001
(“Не мога да си представя някой като Осама бин Ладен да разбере удоволствието от Ханука.” – на церемонията в Белия дом по запалване на еврейски свещен светилник, Вашингтон, 10 декември 2001 г.)

44. “You know, one of the hardest parts of my job is to connect Iraq to the war on terror.” –interview with CBS News’ Katie Couric, Sept. 6, 2006
(“Знаете ли, една от най-трудните задачи в моята работа е да свържа Ирак с войната срещу терора.” – Интервю с CBS News – Кейти Курик, 6 септември 2006 г.)

43. “The same folks that are bombing innocent people in Iraq were the ones who attacked us in America on September the 11th.” –Washington, D.C., July 12, 2007
(“Тези хора, които бомбардират невинни хора в Ирак, са същите, които ни атакуваха тук в Америка на 11 септември.” – Вашингтон, 12 юли 2007 г.)

42. “I’m the commander — see, I don’t need to explain — I do not need to explain why I say things. That’s the interesting thing about being president.” –as quoted in Bob Woodward’s Bush at War
(“Аз съм командирът. Виждате ли, няма нужда да давам обяснения. Няма нужда да обяснявам защо казвам нещо. Това му е интересното да си президент.” – цитирано в “Буш за войната” от Боб Удуърд)

41. “F*ck Saddam. We’re taking him out.” –to three U.S. senators in March 2002, one year before the Iraq invasion, as quoted by Time magazine
(“Майната му на Саддам. Ще му видим сметката.” – пред трима сенатори, през март 2002 г., една година преди инвазията в Ирак, по цитат в списание “Тайм”)

40. “Oh, no, we’re not going to have any casualties.” –discussing the Iraq war with Christian Coalition founder Pat Robertson in 2003, as quoted by Robertson
(“О, не, не се очаква да дадем никакви жертви.” – по време на обсъждане на войната в Ирак през 2003 г. с Пат Робертсън, основател на Християнската коалиция, по думите на Робертсън.)

39. “I will not withdraw, even if Laura and Barney are the only ones supporting me.” –talking to key Republicans about Iraq, as quoted by Bob Woodward
(“Няма да се откажа, ако ще единствените, които ме поддържат, да останат Лаура и Барни.” – пред важни републиканци, по въпроса за Ирак, по цитат от Боб Удуърд.)

38. “I hear there’s rumors on the Internets that we’re going to have a draft.” –presidential debate, St. Louis, Mo., Oct. 8, 2004
(“Чувам, че по Интернетите вървели слухове, че ще има мобилизация.” – президентски дебат, Сейнт Луис, 8 октомври 2004 г.)

37. “I know how hard it is for you to put food on your family.” –Greater Nashua, N.H., Chamber of Commerce, Jan. 27, 2000
(“Зная колко трудно е за вас да слагате храна на семейството си.” – Грейтър Нашуа, Ню Хемпшир, Търговската камара, 27 януари 2000 г.)

36. “Do you have blacks, too?” –to Brazilian President Fernando Cardoso, Washington, D.C., Nov. 8, 2001
(“И вие също ли имате негри?” – към бразилския президент Фернандо Кардозо, Вашингтон, 8 ноември 2001 г.)

35. “This foreign policy stuff is a little frustrating.” –as quoted by the New York Daily News, April 23, 2002
(“Тая работа външната политика е малко дразнеща.” – цитирано от Ню Йорк Дейли Нюз, 23 април 2002 г.)

34. “My plan reduces the national debt, and fast. So fast, in fact, that economists worry that we’re going to run out of debt to retire.” –radio address, Feb. 24, 2001
(“Моят план намалява държавния дълг, и то бързо. Толкова бързо, толкова бързо, че икономистите се тревожат, че може да останем без дългове, и да се пенсионираме.” – обръщение по радиото, 24 февруари 2001 г.)

33. “I don’t think anybody anticipated the breach of the levees.” –on “Good Morning America,” Sept. 1, 2005, six days after repeated warnings from experts about the scope of damage expected from Hurricane Katrina
(“Не вярвам някой да е очаквал, че дигите ще бъдат скъсани.” – в “Добро утро, Америка”, 1 септември 2005 г., шест дни след многократните предупреждения от експерти за размера на щетите, очаквани от урагана “Катрина”.)

32. “I know the human being and fish can coexist peacefully.” –Saginaw, Mich., Sept. 29, 2000
(“Зная, че човешките същества и рибите са способни на мирно съвместно съществуване.” – Сагиноу, Мичигън, 29 септември 2000 г.)

31. “I would say the best moment of all was when I caught a 7.5 pound largemouth bass in my lake.” –on his best moment in office, interview with the German newspaper Bild am Sonntag, May 7, 2006
(“Бих казал, че най-добрият момент беше, когато хванах три и половина килограмова риба в езерцето ни” – отговор на въпроса за най-щастливият му момент в работния му офис, в интервю с немския вестник “Билд ам зонтаг”, 7 май 2006 г.)

30. “They misunderestimated me.” –Bentonville, Ark., Nov. 6, 2000
(“Те ме недоподцениха.” – Бентънвил, Арканзас, 6 ноември 2000 г.)

29. “Because the — all which is on the table begins to address the big cost drivers. For example, how benefits are calculate, for example, is on the table; whether or not benefits rise based upon wage increases or price increases. There’s a series of parts of the formula that are being considered. And when you couple that, those different cost drivers, affecting those — changing those with personal accounts, the idea is to get what has been promised more likely to be — or closer delivered to what has been promised. Does that make any sense to you? It’s kind of muddled.” –explaining his plan to save Social Security, Tampa, Fla., Feb. 4, 2005
(“Защото това… всичко, дето е на масата, започва да касае големите ценообразуватели. Например, как придобивките се пресмята, например, е на масата; дали увеличаването на придобивките, базирано на увеличаването на заплатите, се увеличава, или цените се увеличават. Има цяла серия части от формулата, които се взимат предвид. И когато съберете това, тези различни ценообразуватели, които повлияват тези… променят тези с личните сметки, идеята е да получите каквото е било обещано, по-вероятно да бъде, или по-близко изпълнено до това което е било обещано. Разбирате ли всичко това? Мъничко объркано е.” – обяснение на плана му как ще запази социалните осигуровки, Тампа, Флорида, 4 февруари 2005 г.

28. “For every fatal shooting, there were roughly three non-fatal shootings. And, folks, this is unacceptable in America. It’s just unacceptable. And we’re going to do something about it.” –Philadelphia, Penn., May 14, 2001
(“На всяко смъртоносно прострелване са се падали грубо три несмъртоносни прострелвания. А това, хора, е неприемливо в Америка. Просто е неприемливо. И ние смятаме да направим нещо по въпроса.” – Филаделфия, Пенсилвания, 14 май 2001 г.)

27. “This is an impressive crowd — the haves and the have mores. Some people call you the elite — I call you my base.” –at the 2000 Al Smith dinner
(“Това е впечатляваща група – тези, които имат, и тези, които имат още повече. Някои хора ви наричат елитът – аз ви наричам моята база.” – На вечеря при Ал Смит през 2000 г.)

26. “Families is where our nation finds hope, where wings take dream.” –LaCrosse, Wis., Oct. 18, 2000
(“Семействата са, където нацията ни намира надежда, и където крилете придобиват мечти.” – ЛаКрос, Уисконсин, 18 октомври 2000 г.)

25. “I know what I believe. I will continue to articulate what I believe and what I believe — I believe what I believe is right.” –Rome, Italy, July 22, 2001
(“Знам какво вярвам. Ще продължа да говоря каквото вярвам, и каквото вярвам е – вярвам, че каквото вярвам, е вярно.” – Рим, Италия, 22 юли 2001 г.)

24. “See, in my line of work you got to keep repeating things over and over and over again for the truth to sink in, to kind of catapult the propaganda.” –Greece, N.Y., May 24, 2005
(“Виждате ли, в моята работа се налага да повтаряш нещата отново и отново и отново, за да попие истината, и един вид да катапултира пропагандата.” – Грийс, Ню Йорк, 24 май 2005 г.)

23. “People say, how can I help on this war against terror? How can I fight evil? You can do so by mentoring a child; by going into a shut-in’s house and say I love you.” –Washington, D.C., Sept. 19, 2002
(“Хората питат – как да помогна в тази война срещу терора? Как мога да се боря със злото? Можете, като възпитавате дете; като отивате в отделение за лежащо болни и казвате “Обичам ви”.” – Вашингтон, 19 септември 2002 г.)

22. “I wish you’d have given me this written question ahead of time so I could plan for it…I’m sure something will pop into my head here in the midst of this press conference, with all the pressure of trying to come up with answer, but it hadn’t yet…I don’t want to sound like I have made no mistakes. I’m confident I have. I just haven’t — you just put me under the spot here, and maybe I’m not as quick on my feet as I should be in coming up with one.” –after being asked to name the biggest mistake he had made, Washington, D.C., April 3, 2004
(“Иска ми се да ми бяхте дали този въпрос написан предварително, за да можеш да го планирам… Сигурен съм, че нещо ще се появи в главата ми по средата на тази пресконференция, със страхотния натиск да се опита да даде отговор, но още не се е появило… Не искам да звуча все едно не съм правил грешки. Уверен съм, че съм правил. Просто не съм – тук ме притиснахте право в десятката, и може би не мога толкова бързо да си събера акъла, колкото трябва, за да ви дам отговор.” – на въпроса коя е най-голямата грешка, която е правил, Вашингтон, 3 април 2004 г.)

21. “You forgot Poland.” –to Sen. John Kerry during the first presidential debate, after Kerry failed to mention Poland’s contributions to the Iraq war coalition, Miami, Fla., Sept. 30, 2004
(“Забрави Полша” – към Джон Кери по време на първия президентски дебат, след като Кери забравя да спомене за приноса на Полша към коалицията във войната с Ирак, Миями, Флорида, 30 септември 2004 г.)

20. “We’ve got a lot of rebuilding to do. First, we’re going to save lives and stabilize the situation. And then we’re going to help these communities rebuild. The good news is — and it’s hard for some to see it now — that out of this chaos is going to come a fantastic Gulf Coast, like it was before. Out of the rubbles of Trent Lott’s house — he’s lost his entire house — there’s going to be a fantastic house. And I’m looking forward to sitting on the porch.” (Laughter) –touring hurricane damage, Mobile, Ala., Sept. 2, 2005
(“Имаме да възстановяваме много неща. Първо, трябва да спасим животи и да стабилизираме ситуацията. И след това трябва да помогнем на тези общности да възстановят. Добрите новини са, и е трудно някои да ги разберат сега, че от този хаос ще се появи един фантастичен заливен бряг, точно какъвто беше преди. От руините на къщата на Трент Лот – той изгуби цялата си къща – ще бъде построена фантастична къща. И аз нямам търпение да седна на прага й.” (Смях.) – по време на оглед на разрушенията от урагана, Мобайл, Алабама, 2 септември 2005 г.)

19. “The British government has learned that Saddam Hussein recently sought significant quantities of uranium from Africa.” –State of the Union Address, Jan. 28, 2003, making a claim that administration officials knew at the time to be false
(“Британското правителство е научило, че Саддам Хюсеин наскоро се е опитал да купи значителни количества уран от Африка” – обръщение към нацията, 28 януари 2003 г., твърдение, което служителите от администрацията вече са знаели, че не е вярно.)

18. “The most important thing is for us to find Osama bin Laden. It is our number one priority and we will not rest until we find him.” –Washington, D.C., Sept. 13, 2001
(“Най-важното за нас е да намерим Осама бин Ладен. Той е приоритет номер едно за нас, и няма да почиваме нито за миг, докато не го намерим.” – Вашингтон, 13 септември 2001 г.)

17. “I don’t know where bin Laden is. I have no idea and really don’t care. It’s not that important. It’s not our priority.” –Washington, D.C., March 13, 2002
(“Не знам къде е бин Ладен. Нямам представа, и въобще не ми пука. Не е чак толкова важен. Не е сред приоритетите ни.” – Вашингтон, 13 март 2002 г.)

16. “Can we win? I don’t think you can win it.” –after being asked whether the war on terror was winnable, “Today” show interview, Aug. 30, 2004
(“Можем ли да победим? Не мисля, че може да се победи в нея.” – на въпроса дали във войната срещу терора може да има победа, интервю в “Тудей”, 30 август 2004 г.)

15. “I just want you to know that, when we talk about war, we’re really talking about peace.” –Washington, D.C. June 18, 2002
(“Само искам да знаете, че когато говорим за война, всъщност говорим за мир.” – Вашингтон, 18 юни 2002 г.)

14. “I trust God speaks through me. Without that, I couldn’t do my job.” –to a group of Amish he met with privately, July 9, 2004
(“Вярвам, че Бог говори чрез мен. Без това не бих могъл да върша работата си.” – към група членове на вероизповеданието Еймиш, с които се среща насаме, 9 юли 2004 г.)

13. “Major combat operations in Iraq have ended. In the battle of Iraq, the United States and our allies have prevailed.” –speaking underneath a “Mission Accomplished” banner aboard the USS Abraham Lincoln, May 1, 2003
(“Основните бойни действия в Ирак са приключили. В битката за Ирак Съединените щати и нашите съюзници победиха.” – говорейки под лозунг “Мисията е изпълнена”, на борда на самолетоносача “Абрахам Линкълн”, 1 май 2003 г.)

12. “We found the weapons of mass destruction. We found biological laboratories … And we’ll find more weapons as time goes on. But for those who say we haven’t found the banned manufacturing devices or banned weapons, they’re wrong, we found them.” –Washington, D.C., May 30, 2003
(“Ние открихме оръжията за масово унищожение. Открихме биологични лаборатории… И ще открием още оръжия с времето. Относно тези, които казват, че не сме намерили забранени средства за производство или забранени оръжия – те не са прави, намерихме ги.” – Вашингтон, 30 май 2003 г.)

11. “Those weapons of mass destruction have got to be somewhere!” –joking about his administration’s failure to find WMDs in Iraq as he narrated a comic slideshow during the Radio & TV Correspondents’ Association dinner, Washington, D.C., March 24, 2004
(“Тези оръжия за масово унищожение все трябва да са някъде!” – шегува се с провала на администрацията си да открие ОМД в Ирак, по време на комично слайдшоу на вечеря на Асоциацията на Радио-телевизионните кореспонденти, 24 март 2004 г.)

10. “Rarely is the questioned asked: Is our children learning?” –Florence, South Carolina, Jan. 11, 2000
(“Рядко е задаван въпросителният: учи ли се децата ни?” – Флорънс, Южна Каролина, 11 януари 2000 г.)

9. “As yesterday’s positive report card shows, childrens do learn when standards are high and results are measured.” –on the No Child Left Behind Act, Washington, D.C., Sept. 26, 2007
(“Както показва вчерашният положителен рапорт, децата учат, когато стандартите са високи, и резултатите се измерват.” – на среща на инициативата “Нито едно изоставено дете”, Вашингтон, 26 септември 2007 г.)

8. “If this were a dictatorship, it’d be a heck of a lot easier, just so long as I’m the dictator.” –Washington, D.C., Dec. 19, 2000
(“Ако това беше диктатура, всичко щеше да е бая по-лесно, поне докато аз съм диктаторът.” – Вашингтон, 19 декември 2000 г.)

7. “I’m the decider, and I decide what is best. And what’s best is for Don Rumsfeld to remain as the Secretary of Defense.” –Washington, D.C. April 18, 2006
(“Аз съм който решава, и ще решавам какво е най-добро. А най-доброто за Дон Ръмсфелд е да остане министър на отбраната.” – Вашингтон, 18 април 2006 г.)

6. “There’s an old saying in Tennessee — I know it’s in Texas, probably in Tennessee — that says, fool me once, shame on –shame on you. Fool me — you can’t get fooled again.” –Nashville, Tenn., Sept. 17, 2002
(“В Тенеси има стара поговорка – знам, че я има в Тексас, сигурно я има и в Тенеси – която казва, излъжеш ли ме веднъж, срам за… срам за теб. Излъжеш ли ме – не могат да те излъжат пак.” – Нешвил, Тенеси, 17 септември 2002 г.)

5. “Too many good docs are getting out of the business. Too many OB-GYNs aren’t able to practice their love with women all across this country.” –Poplar Bluff, Mo., Sept. 6, 2004
(“Твърде много добри доктори остават без работа. Твърде много акушер-гинеколози не могат да практикуват любовта си към жените из цялата страна.” – Поплар Блъф, 6 септември 2004 г.)

4. “Our enemies are innovative and resourceful, and so are we. They never stop thinking about new ways to harm our country and our people, and neither do we.” –Washington, D.C., Aug. 5, 2004
(“Враговете ни са изобретателни и подготвени, и ние също. Те никога не спират да измислят нови начини да навредят на страната и народа ни, и ние също.” – Вашингтон, 5 август 2004 г.

3. “You work three jobs? … Uniquely American, isn’t it? I mean, that is fantastic that you’re doing that.” –to a divorced mother of three, Omaha, Nebraska, Feb. 4, 2005
(“Работите на три места?… Абсолютно по американски, нали? Имам предвид, фантастично е, че го правите” – към разведена майка на три деца, Омаха, Небраска, 4 февруари 2005 г.)

2. “Brownie, you’re doing a heck of a job.” –to FEMA director Michael Brown, who resigned 10 days later amid criticism over his handling of the Hurricane Katrina debacle, Mobile, Ala., Sept. 2, 2005
(“Брауни, вършиш страхотна работа.” – към директора на FEMA Майкъл Браун, който си подава оставката 10 дни по-късно след критиките към справянето му с проблемите от урагана “Катрина”, Мобайл, Алабама, 2 септември 2005 г.)

1. “My answer is bring them on.” –on Iraqi insurgents attacking U.S. forces, Washington, D.C., July 3, 2003
(“Моят отговор е – дайте ги насам.” – за Иракските бунтовници, атакуващи американските сили, Вашингтон, 3 юли 2003 г.)

Не предполагах, че предишният запис от серията ще предизвика толкова отзвук. Но ми беше интересно да го чета.

Характерът на реакциите обаче ме окуражи. Да си призная, очаквах български казан в най-лошия му вариант. Достатъчно пъти и аз съм правил нещо в България, и съм виждал някой друг да се опитва… Този път обаче повечето реакции бяха по-скоро конструктивни, отколкото унищожителни. Да, имаше немалко “дайте да му сринем нещата”. Но повечето се дължаха на недообмисляне или предпазливост, отколкото на злонамереност. Удоволствие е човек да види подобен поглед към нещата – недообмисленото с времето се обмисля, а предпазливостта никога не е излишна.

(Особено удоволствие ми достави реакцията на Весо Колев в блога на Йовко. Преди на моменти се колебаех дали няма нещо, което да съм пропуснал и недопредвидил. След нея вече съм твърдо уверен, че правя каквото и както е нужно – колкото и спорен да изглежда въпросът… Ако случайно реакцията ви прави лошо впечатление – не се връзвайте, просто Весо е, хм, истински българин. 🙂

Нещо повече. Весо Колев дори подходи конструктивно (благодарността ми тук е и към Йовко), и посочи реален недостатък в настройките на системата ни, макар и не твърде страшен. (Бях използвал в указанието за настройване на неймсървър зони тип stub вместо forward – остаряваща вече ключова дума; моя грешка, не съм чел ръководството на BIND от woody насам, и изглежда съм почнал да го позабравям.) Изказвам личната си благодарност към Весо, и ще предложа на Илия Базлянков да му отпуснем един домейн като компенсация за интелектуалния принос. 🙂 )

Повече ме безпокоят силно ентусиазираните да вземат домейн веднага, на всяка цена. Още веднъж изрично ги предупреждавам: системата още е експериментална. Все още не всички провайдери поддържат тези домейни. Не са утвърдени още от ICANN; теоретично е възможно те да делегират домейна на някой друг, който да не зачете каквото ние сме продали, или да поиска за него твърде различни цени. Бъдете ентусиасти, но преценявайте с разум!

Накрая, за моя лична гордост: вчера ни беше заявен домейнът безмонитор.бг. От човека, на когото няма да го откажа за нищо на света – Виктор Кирилов. 🙂

Преди няколко дни в блога на Силвина излезе разказ за впечатленията й от една провайдерска фирма – Селинет. Впечатленията не бяха особено добри. Смайването обаче дойде днес, когато тя получила заплашително писмо от някаква юристка от името на въпросната фирма.

Писмото няма да коментирам – докато успея да го прочета, прекалено много хора вече са го направили. Но ще си позволя да дам добър съвет на Селинет.

Уважаеми провайдери,

Записът на Силвина, който ви е възмутил, не е измислица. Самата истина е. И тя е в пълното си право да изкаже мнението си, в блог, вестник, радио- или телевизионно предаване, и т.н.

Да я заплашвате със съд за пропуснати ползи, при това положение, е безпредметно. Никой съд няма да ви присъди и стотинка. Ако обаче тя реши да ви съди, пряко или чрез ваши конкуренти, за опит за злоупотреба със съдебната система за антиконкурентни цели, в най-добрия случай ще ви изгребе джобовете, а в не най-добрия може и да ви фалира. Отделно от това, Силвина може да пусне срещу вас граждански, или дори наказателен иск за нарушаване на личното й пространство и права. Там вече може да не се отървете само с глоби.

Очевидно юридическият съвет, който сте получили, не е най-добрият. (Което бихте могли да установите и по правописа на писмото, изпратено от ваше име. Хора с отчайващ правопис рядко са добри в материи, изискващи четене и знаене на огромни количества текстове.)

По-страшна обаче е неюридическата страна. От PR гледна точка, това писмо е възможно най-лошият ход, който бихте могли да предприемете. Ако просто си бяхте замълчали, записът в блога на Силвина вероятно нямаше да стане твърде популярен. Сега обаче до няколко дни той ще мине през почти всеки по-известен блог в България, и вероятно над половината потребители на Интернет ще научат за него. Опитате ли се пък да съдите реално Силвина (а недай боже повече блогери), блоговете ще вдигнат такъв шум, че за нещата ще научи всеки Интернет потребител в България, и половината хора, които не знаят какво е Интернет. Мисля, че ако искате да изгоните масово клиентите си, надали бихте могли да измислите по-добро решение. Или дори равностойно на това…

Какво бихте могли да направите? Като първа стъпка – да се извините на Силвина. Може никак да не ви е приятно, но може да е въпрос на оцеляване на фирмата ви. Отделно от това, ще е заслужено. Качеството на услугата, която сте й предоставили, напълно оправдава оплакването. А вие, вместо да си оправите услугата още навреме, или да й се извините след публикацията, сте имали грешката да я заплашите. Не зная дали разбирате точно колко сте сгафили. Но мисля, че ако успеете да се извините достатъчно, може да се предпазите от бърз фалит.

Като втора стъпка ще ви е нужно рязко подобряване на качеството на услугата и поддръжката ви. Твърде дълго (имам и други познати, които са ползвали услугите ви, и просто нямат блогове) тя е била такава. Нищо чудно, че накрая нещата са излезли на бял свят. След като не сте взели мерки навреме, трябва да ги вземете сега. По-добре късно, отколкото никога.

И третата, според мен най-нужна от стъпките, е да си смените юристите. Не ми хрумва какъв по-лош съвет биха могли да ви дадат; вероятно това да убиете някого публично не би било толкова съсипващо за бизнеса ви. Към момента общността на блогърите, като цяло, вероятно е най-влиятелната медия в България, и е доста сплотена. Да заплашвате нейни членове е… не ми хрумва подходяща дума.

Желая ви успехи в бизнеса, и най-вече основата на тези успехи – правилни управленски решения в трудни ситуации. Като например сегашната.

(Внимание: Този запис представлява в някаква степен реклама. Ако решите да го четете по-нататък – предупредени сте.)

От много време наоколо се носят оплаквания от това как се администрира домейнът .bg. Неведнъж са правени опити да се говори с Регистър.бг (фирмата, която го администрира) по темата; някои – по-чистоплътни, някои – не толкова; всичките абсолютно безуспешни… Накрая няколко души се замислихме – дали не е възможно да си направим по-добра алтернатива?

Технически правенето й се оказа не толкова трудно. Няколко разговора със сингапурската фирма i-DNS, реализирала проектите за домейни на собствения език на Китай, Корея, Иран, арабските страни, Израел и прочее, уредиха помощта им, и пътят беше отворен. Ентусиастите направихме сдружение, пуснахме (основно с труда на неуморимия Илия Базлянков, прославил се с Тиликс) сайта www.uninet.bg, и се обявихме за потеглили.

По-трудно се оказа решението “като не ни харесва така, как да бъде”. Защото възможностите са много, и всяка има предимства и недостатъци. Строгата регулация на правилата (Регистър.бг са пример за нея) сериозно затруднява развитието на един домейн, но пък може да бъде великолепно лекарство срещу cybersquatting-а (купуването на домейни с цел последващо препродаване със стократна до хилядократна печалба; за чест на Регистър.бг, това явление е на практика непознато в домейна .bg). Свободната регулация пък дава буйно и бързо развитие на домейна, но в същото време той на практика кипи от мошеничества…

След известно обмисляне, решихме да пробваме модел на “разумно регулиране”. Целта му е да постигне развитие почти като в свободно регулиран домейн, а да дава сигурност срещу мошеничествата почти като на строго регулиран. В системата на регулиране има няколко елемента:

– да препродават домейни имат право единствено регистраторите им (които са длъжни да спазват тази система от правила). Купуването на домейн с цел последващо препродаване е забранено; ако то се наложи, цената на препродаване не трябва да е по-висока от покупната цена. (Тук регулирането е строгичко, но мисля, че си струва.)

– имената, които съвпадат с тези на обществени институции, или са популярни търговски марки, са запазени за определен срок (още не сме решили дали да е 1, или 2 години) за съответните институции или собственици на търговски марки. (Тъй като все още тръгваме, е твърде лесно някой да купи много популярни имена, и след това да изнудва и дере печалби.) След изтичането на този предпазен срок всеки ще може да ги купи. Дали сме достатъчно време – който се е интересувал, е взел. (Апропо, вече имахме опити да бъдат заявени домейни “кока-кола.бг” и прочее.)

– подадените заявки за домейни се преценяват от регистратора, и се решава дали някой друг няма очевидно по-големи права върху домейна от заявяващия го, или домейнът не е силно спорен. Такива случаи се решават според ситуацията. (Още първия ден имахме познайте колко заявки за “секс.бг”. Беше много съблазнително да го обявим на търг; като наивници и донкихотовци обаче, предложихме на заявителите да го закупят съвместно и да си направят общ портал. Друг заявител пък поръча още първия ден над 200 домейна – почти всички по-известни географски понятия в България. Отказахме му, също със съжаление – сделката щеше да е почти колкото всички закупени до този момент домейни заедно…)

Тези правила съдържат доста силен елемент на лична преценка, но не можахме да измислим нищо по-подходящо. Със сигурност ще има случаи, когато ще сме преценили погрешно, и някой с право ще ни ругае. Дано обаче успеем да направим нещата приемливо като цяло – да предложим добро развитие на домейна, без излишни ограничения. (Всъщност, забравих да спомена – правилата са пуснати за публично обсъждане; можете да дадете своето мнение по тях, и ако е разумно, ще бъде прието с удоволствие. 🙂 )

Технически нещата все още са експериментални. ICANN все още не са признали кирилските TLD официално (освен създадения пробен домейн на руски, но той според мен не се брои.) – действаме едно към едно на своя глава. Реализирали сме нещата чрез master root server-а на i-DNS, и няколко вторични резолвери, които сме аранжирали и наели както сме успели. Подали сме съответните документи пред ICANN, и мисля, че имаме добри шансове да успеем, и да направим нещата официални.

Всъщност сме заявили не само .бг домейна. В ICANN се оказа, че руснаците вече са заявили .ком, .нет, .орг, .имя и т.н. Нямахме проблем да поискаме и .име – мисля, че от пишещите с кирилица езици само ние използваме тази дума. За .инфо също засега сме се преборили. Така че всъщност предлагаме не един, а три кирилски домейна (.име е с малко по-особен статут – не предлага домейни от второ ниво, там трябва човек да заяви име и фамилия – аз например проучвам дали няма друг Григор Гачев в ЕСГРАОН, и ако не открия, ще си купя григор.гачев.име).

Някои провайдери (първите бяха Мегалан – хвала им) вече предоставят резолвинг към зоните ни. Други проявиха интерес, откакто започнахме да продаваме домейни. При трети ние ходим, и ги убеждаваме. Засега обаче все още не всички резолвират към .бг – ако искате да го ползвате, или помолете провайдера ви да добави някой от резолверите ни като неймсървър, или сами го добавете като втори неймсървър на компютъра си.

Финансовата страна на нещата е проста – домейнът струва 12 лева годишно с ДДС; почти цялата сума отива за i-DNS. Първоначално бяхме решили това да е цена “като за експериментално нещо” – и да се провалим, клиентите ни няма да загубят кой знае какво. Все повече обаче обмисляме възможността цената да се запази дори ако бъдем утвърдени официално; ако интересът към домейните е достатъчно голям, вероятно ще смогнем да издържаме необходимата инфраструктура и при тази цена. (Едно от възраженията, които имахме навремето срещу Регистър.бг, беше цената от 50 долара на домейн годишно – далеч над тази на базираните на американски труд .com, .net и .org домейни.)

Ядем ли от своята манджа? И аз си купих сердика-софтуер.бг. 🙂 (Ако пък смогна и да го пусна, грешка няма да имам. Че все не ми остава време…)

Пратчет обича да съавторства. Писал е “Добри поличби” заедно с Нийл Геймън. Книжките от поредицата “Науката на Света на Диска” (до момента са ми известни три 🙂 ) пък са писани заедно с двама интересни учени – Йън Стюарт и Джак Коен.

(Джак е друг Коен. Онзи е Чингис Коен. 🙂 )

Книжките са страхотно интересна смес. Половината е повествование от Света на Диска (всъщност, голямата част от него касае Света на Сферата – експеримент на магьосниците от Невидимия университет, уж полузабравен на една лавица, който отведнъж се оказва страшно притегателен. Повече, отколкото магьосниците са очаквали…). Другата половина са увлекателно написани и много простичко и свежо обяснени… страхотно сложни научни неща. Главите се редуват – една от повествованието, една от научните неща. И всяко от двете илюстрира другото по начин, който направо ме грабна. Особено, да си призная, научните обяснения.

По документи Йън Стюърт е математик, а Джак Коен – биолог. Може би по-точно би било да се каже обаче, че са универсалисти. Обсъждат абсолютно всякакви теми – космически суперструни, биологичната еволюция, работата на мозъка, културология, какво ли не – с това съчетание от задълбоченост и простота на обяснението, което е характерно само за тези, дето знаят нещата. (Всъщност, не е чудно, че ги знаят – двамата са Почетни доктори на Невидимия университет. Званията са им предадени лично от Пратчет. 🙂 )

Истински интересното обаче е не толкова какви неща обясняват – а как използват тези обяснения, за да учат читателя на независимо и самостоятелно мислене. Както би казал Иван Попов – на автокефалност. Не съм срещал толкова добър курс по темата откакто почина Карл Сейгън – той в последните си години водеше точно такива курсове, и допускаше само избрани от него студенти (аз се запознах със съдържанието на един такъв курс по случайност). Всъщност, като се има предвид обема на “курса” на тримата, не бих се учудил и да са по-добри.

Не очаквайте от научните обяснения да са сухи – редактирал ги е Тери, и ми е прилошавало от смях, докато ги чета. И в същото време не е премахнал нищо от свободомислието им. (Ако случайно не сте обърнали внимание около какви идеи се въртят последните две трети от книгите му за Света на Диска, или сте чели в тях само диалозите, мога само да ви съжалявам. Пратчет за мен покрива без напън определението “хуманист”.)

Странното е, че до момента нито една от трите книги не е преведена на български. А от сериозна доза автокефалност май имаме в България направо отчайваща нужда. В тази връзка – има ли някой желаещ да направим един хубав превод на книжките от серията, и да го пуснем “пиратски”? (Ако се намерят мераклии, ще се опитам да сондирам мнението на Тери Пратчет по въпроса. Доколкото ми е известно, той е казвал преди, че няма нищо против разпространението на книгите му по Интернет. 🙂 )

На OpenFest 2007 говорих с един от гостите от чужбина – Ерик Йозефсон, председател на Foundation for Free Information Infrastructure. Това е европейска организация, която се бори за свобода на информацията и информационната инфраструктура. Повече можете да научите за нея от сайта й.

Ерик беше чул вече немалко за случаите с bezmonitor.com, полицейския тормоз над Мишел, мръсните сделки на Майкрософт с администрацията, и т.н. Разказа много интересни неща от кухнята на FFII – как са се борили срещу софтуерните патенти и други мръсотии в електронна Европа, как обикновено се правят нещата, как се търсят контакти, постигат резултати, и т.н. Очите ми светнаха, като научих колко много може да постигне дори не особено голяма група от хора, която обаче не седи със скръстени ръце и не хаби енергията си в празно хленчене. Мисля, че в България имаме крещяща нужда от дейна и ефективна организация, която да се грижи за информационната ни свобода.

Вече се чудех как по-деликатно да попитам Ерик дали не може да направим български клон на FFII, когато той ме изпревари: “Защо не организирате локален клон?”… Разбрахме се от половин дума, че до около две седмици от феста ще се опитам да задвижа нещата.

Отначало се замислих дали тази роля не може да бъде изпълнявана от вече съществуващи организации (на ума ми беше фондация “Отворени проекти”). Отказах се, по три причини. Първо, “Отворени проекти” вече има цел – подкрепянето на конкретни отворени проекти – и на моменти тя може да се окаже несъвместима с борбата срещу явления като софтуерните патенти или ограничаването на информационните права на личността. (Например, ако спонсор на отворен проект не е съгласен с определени действия на фондацията в другата сфера, и оттегли, или заплаши да оттегли подкрепата си за проекта.) Второ, защото “Отворени проекти” сама по себе си е затворена фондация, а не масова организация – това е полезно за някои цели, но за цели като тези на FFII е много по-полезна изцяло отворена, масова организация. И трето, защото и сега задачите на “Отворени проекти” изсмукват много от силите на членовете й – прибавяне на още, и то тежки задачи, могат да разтеглят фондацията свръх възможностите й да бъде ефективна. По-добра идея ми се струва създаването на нова организация, в която е добре дошъл всеки със свободни ресурси.

Какво цели подобна организация ли?

Да няма в България (и ЕС като цяло) безумия като патентите на софтуер, идеи и прочее.

Да няма закони и разпоредби, които да позволяват на Сульо и Пульо да шпионират когато и както им се прище какво си пишем през Интернет, какво разглеждаме, какви мнения изказваме.

Да удрят на камък корупционните лобизми, които забраняват на незрящите да ползват гарантираното им от закона право на свободен достъп до културното богатство, или пък престъпват законите, за да може български дистрибутор на голяма фирма за производство на коруп^H^H^H^H софтуер да се нагуши, за сметка на свободата ни на избор.

Да не смеят самозабравили се полицаи – без значение дали служат на криворазбрани държавни, или на добре разбрани мафиотски интереси – да привикват блогери (или журналисти, или обикновени граждани) и да ги сплашват да не използват конституционните си права на свободно слово и изказ на мнения.

И всичко друго, което различава достойната държава от банановата, доматена, кокаинова или друга подобна република. Който предпочита тези републики – прав му път. Който обаче иска да живее в достойна държава, е добре дошъл да помага.

Като предварителна подготовка, пуснах уики на сайта ffii-bg.zavinagi.org, и написах някои най-основни неща. Уикито не е официален сайт на бъдещата организация, а само работен инструмент, където да координираме работата по създаването й. Всеки, който иска да я подкрепи, да участва в нея и да й помага, е добре дошъл там. Най-отдолу на началната страница има списък на поддръжниците – не се колебайте да се запишете в него. И да предлагате идеи и действия около организирането.

Благодаря ви!

Предупредих ли ви, че се очакват и още жертви? 🙂

(Нещата няма да свършат дотук. Успях да зърна кой е следващият подготвен за поява, но няма да ви кажа – да видим ще се сети ли някой, преди да го видим. 🙂 )