Grigor Gatchev - A Weblog

Преди няколко дни установих, че имам чудотворен телефон.

По-точно камерата му. Оказва се, че тя лекувала нелечими болести!

Бях чул новината, че „Граф Игнатиев“ ще бъде ремонтиран, включително няколко най-ключови и популярни зони – площад „Гарибалди“, площад „Славейков“, частта с пазарчето покрай „Свети Седмочисленици“… И ми се поиска да си имам спомен от това какъв е бил. Тъй де, де да знае човек как ще изглежда след ремонта!

Отидох и започнах да снимам. На „Гарибалди“ още ме беше срам, но на „Славейков“ се развихрих с пълна сила. И докато правех втората панорама, се случи чудото!

В обектива на камерата попаднаха двама слепи просяци – единият пред Градската библиотека, другият пред Макдоналдс. И докато ги снимах, внезапно и двамата прогледнаха и си тръгнаха! Истина ви казвам, честен кръст, честен полумесец и каквото още щете честно – прогледнаха и си тръгнаха!

(Единият даже отначало тръгна към мен, сигурно искаше да ми благодари. Само че фасонът ми – като на двуметров оркски главатар – очевидно дойде твърде много на все още крехкото му новородено зрение, и той се отказа. Дано да не е запазил кошмарен спомен за мен.)

Уви, не знам дали чудотворната мощ на телефона ми не е свършила. По-долу, при Раковска, имаше още един сляп просяк – на него не помогна, въпреки че го хванах на поне две-три снимки. Или пък може да трябва да мине време, за да се зареди пак, де да знам. Сигурно трябва да пробвам…

Ако забележа камерата ми да прави нови чудеса, непременно ще пиша пак. Чакам и идеи какво да ида да снимам.

Имаше едно време една такава рубрика в съветския хумористичен вестник „Крокодил“. Наскоро си я спомних, при сладък чат с брат по душа (тоест, маниак на тема фантастика) от Русия. А той покрай нея си спомни следната история, случила се преди три-четири години:

Негов познат е на командировка в Щатите, въпреки че не знае на практика нито дума английски. Вечерта, докато си почива в хотела, внезапно го срязва сърцето – и то здраво.

Да крещи на руски очевидно е безполезно. След мъчителни секунди съобразяване славянската душа се усеща, че е гледал американски филми и там набират телефон 911. Набира го и се опитва да обясни, че е зле, на известен само на него език.

За смайване на главния герой (а и на доста от слушателите на историята), след пет минути в стаята му нахълтва почти като командоси лекарският екип. Обяснява той какъв му е проблемът на най-универсалния език на света – този на жестовете. Лекарите кимват, и след още 10 минути той вече е в болницата, на легло и със система, и се чуди какво ще става с него.

Внезапно разбира, че е умрял и всичко това му се присънва. Защото в отделението при него влиза огромен негър с лекарска престилка и го поздравява:

– Добре дошъл, брат! Размина ли ти сърцето вече?

На безупречен руски.

… Пет минути по-късно нещата се изясняват. Въпросният лекар, родом някъде от Африка, бил завършил медицина в Русия, след което бил емигрирал в Щатите. При приемането на пациента се ориентирали, че май е руснак, и спешно издирили сред персонала единствения човек, който знаел руски.

Проблемът със сърцето се оказал преходна исхемия. Но от инфаркта в тези обстоятелства го спасила единствено ударната доза лекарства в системата.

Най-сетне! Хип-хип-ура! Любо Николов пусна поредната част от невероятния си разказ!

Тези, които са го прочели, сигурно си спомнят как нещастният Николай Светлев бе замесен въпреки волята си в доста странен (както и другите събития около него) побой, и попадна в ръцете на архонтската полиция – каквото и да е тя. Е, сега ще прочетете какво се случва с него след това – и ще откриете и малко намеци какви всъщност са толкова странните му спътници.

Историята, както винаги, можете да откриете в блога на Любомир Николов, в категорията „Международна конференция“. (Записите в нея са отзад напред – за да прочетете историята хронологично, вървете от най-долния към най-горния запис.)

… А аз въздишам с тонове завист. Да, напоследък не съм имал време да пиша, но и всичкото ми време да отиваше за писане, нямаше да доближа на светлинни години до таланта на Любо Николов, докато съм жив. Колкото и да чопля паметта си – а в нея има немалко четива! – той е единственият, който е не само весел поне колкото Тери Пратчет, но и пише с повече финес и по-добър стил от него.

А от това може да има само една по-голяма приказка – че не е преувеличение. И наистина не е.

Благодаря ти от сърце, Любо! Нямам търпение да прочета и следващите части! И не само аз – сигурно още хиляди читатели го нямат! Благодаря ти, че ни подари възможността да се повеселим от сърце и душа – с една мъдра, блага и весела история.

О-ще! О-ще! О-ще!

Върви ми в живота на тая комбинация – момиче, момче и люляк.

В момента, в който завих зад ъгловата къща, мярнах на двайсетина-трийсет метра разстояние по уличката млада двойка, застанала под люляков храст. Момчето беше навело един от клоните му, и двамата с удоволствие миришеха цветовете.

Застанах на място, скрит в сянката на короните на две ниски дръвчета – не исках да прекъсвам идилията им. Нека ѝ се насладят до насита. Даже реших, че ще бъда учтив и ще зяпам върховете на обувките си. Тях и да зяпам, няма какво да видя – а ако имаше, толкова повече. Друг надали някога ще разбере, но аз ще помня и знам какво съм правил. По-щастлив съм, когато не плащам със срам цената на воайорството. Ако толкова ми се прищат гледки от тоя сорт, Интернет е пълен, че и с откровено порно даже.

Не зная колко дълго се радваха на люляка, надали и половин минута. Момчето пусна внимателно клона и си продължиха. Без да си откъснат, забравили за люляка в момента, в който той остана зад гърба им. Изпълнени с щастие обитатели на свят, съставен от тях двамата и пролетната нощ.

Писал съм за такава история преди. И тази вечер беше на същото място – същата уличка, същият храст, още по-висок и кичест. И по същото вече нощно време, под светлината единствено на самотна жълта улична лампа. Нямаше го единствено тогавашният старец, да им се скара. За момент помислих с тъга – дано е жив още, пък дори все така кисел. Дано просто гледа в момента някой хубав филм, или похърква сладко и сънува как отново е млад и силен, и носи едно момиче на ръце и в сърцето си.

Мисля си как понякога насъбирам горчилка към днешната младеж. Как я смятам за необразована, не-любознателна, невъзпитана, безотговорна… Как постепенно се превръщам от момчето, навело люляка за момичето си, в намусения старец, който ги критикува от прозореца. Как един ден този старец е бил такова момче, и как един ден това момче ще бъде такъв старец…

А люлякът ще бъде все там – или ще има друг люляк другаде. Да пръска ухание в пролетната нощ и влюбени двойки да го миришат заедно, и да си тръгват после през техен си свят от аромат и обич. И може би, ако някой случайно ги зърне и се замисли, да разбере, че люлякът е там и за него. Да му даде частица от аромата си, да върне частица от спомените му.

И да му каже, че изборът какъв ще бъде е само негов. Че ако иска да остане момчето, което навежда люляка за момичето си, може – завинаги, дори когато вече отдавна няма да може да наведе храст, или дори да стигне от леглото до прозореца без бастун.

Защото младостта и добротата са вътре в нас, точно като обичта. И е нужно само да поискаме, за да вървим през наш мъничък свят, изпълнен с младост и доброта.

И, ако го пожелаем, с аромат на люляк и с обич.

Две обяви, насочени към всички любители на фантастиката:

1

НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ – „ФАНТАSTIKA 2017“

Излезе от печат осмият пореден алманах „ФантАstika“. Негов съставител, както винаги досега, е Атанас П. Славов – председател на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.
Алманахът е интересен не само за читателите, запознати с предишните ежегодници, но и за ценителите на супержанра (във всичките му форми), които за пръв път ще вземат това издание в ръцете си.

Преводните автори са застъпени с оригинална новела на аржентинката Тереса Мира де Ечеверия, класически разказ на американеца Томас Шеред и една творба от македонския фантаст Никола Суботич, наскоро отличена в конкурса „Агоп Мелконян“.

В големия раздел на родните фантасти ще се срещнете както с доайена Христо Пощаков, представен като майстор на научната фантастика, фентъзито и хумора, така и с нови произведения от Ценка Бакърджиева, Валентин Д. Иванов, Мартин Петков, Янчо Чолаков, а също и с приказка от дебютната книга на Мел.

И сега разделът „Фантастология“ е посветен на обзори и тенденции в развитието на нашата и световната фантастика, плюс задочни срещи с класици като Светослав Минков и Елин Пелин, видени през погледа на Боряна Владимирова и Александър Карапанчев. Няколко статии разглеждат испаноезични писателки, руски тематични направления в модерната НФ, българската фантастика в нова аудио форма и последния брой на списание „Тера фантастика“.

В раздела „Съзвездие Кинотавър“ ще се запознаете с някои от актуалните екранизации на фантастични романи, с англичанина, създал сценария на „Изкуствен интелект“, и с шеговит комикс (за това как на Кубрик му е изглеждало бъдещето през 2019 година).

Броят обявява уникалния по темата си конкурс „Изгревът на следващото“ – за разкази, посветени на едно желаемо бъдеще. Разделът „Футурум“ включва статии за новите информационни религии, несъстояли се финали на света и особено любопитна фаКтастика.

И още по страниците на този алманах: подбрани картини от художника Андриан Бекяров… пристрастен репортаж за Еврокон 2017 в Дортмунд… поезия… и много други събития от неизчерпаемата сфера на въображението.

За повече информация: http://choveshkata.net/blog/?p=6617.

—

2

Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и фондация „Човешката библиотека“ канят всички автори да участват в първия Конкурс „Изгревът на следващото“.

В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще. Днес, в епохата на ширещи се антиутопии и безкритично катастрофично мислене, се изисква истинска интелектуална смелост, за да потърсим формите за Изхода. Смелост да допуснем, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво, интелект да си го представим и талант да го защитим художествено.

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьорис бели хитони рецитират един на друг надути речи?

Конкурсът „Изгревът на следващото“ ще бъде мястото, където ще се публикуват истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

• По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.
• Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешната свобода, въпреки че са затворени в клетката на настоящата социална несвобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е разказите да засягат поне една от горните две теми.

Крайният срок за участие е 1 юни 2018 г.

Трите най-високо класирани разказа ще получат награди по 200 лв. и заедно с други подбрани заглавия от конкурса ще бъдат публикувани в следващите издания на алманаха „ФантАstika“.

Пълните условия са описани в сайта на Човешката библиотека: http://choveshkata.net/blog/?p=6668

Там ще откриете и най-актуална информация в случай на промени.

—

Представете си, че сте специалист по компютърна сигурност. Трябва да подсигурите компютрите в една мрежа срещу заразяване с вируси, троянски коне и други подобни софтуерни радости. Какво е първото, което ще направите?

Лично аз най-напред бих се поинтересувал от навиците на потребителите на тези компютри. Винаги и без изключение най-слабият елемент в компютъра е задклавиатурното устройство – логично е да се обърне внимание първо на него. Ако потребителят не поглежда нищо извън фирмения CRM, комбинация от приличен антивирус и добре настроен файъруол като цяло ще го опазят от заразяване.

Ако обаче потребителят прекарва половината си време в порносайтове, а другата половина – в торент сайтове, той заслужава доста по-специално внимание. Такъв потребител е „тифната Мери“ на всяка компютърна мрежа. Струва си да накичите компютъра му със следящ софтуер и непрекъснато да го държите под око – ако някой или нещо се опитат да проникнат в мрежата, вероятно ще е през тях.

Звучи като доста постен и базисен урок по компютърна сигурност, нали? Така е. Разказвам го, защото е полезен в едно не-компютърно отношение.

През 2016 г. един от хората в екипа на Доналд Тръмп – Джоузеф Шмиц – се вманиачава по търсене на изтритите е-майли на Хилари Клинтън. Той искрено вярва, че в тях има доказателства за какво ли не – като се започне от това, че тя тайно контролира държавата и унищожава всякаква политическа конкуренция, свърши се с това, че тя е поклонник на дявола, и се мине през сигурно и Шмиц не знае какво още по пътя. За да ги открие, той рови къде ли не – включително в Dark Web-а. Накрая получава купчина е-майли от някой с ник “PATRIOT” и гордо ги предава на ФБР за анализ и оценка.

От ФБР анализират внимателно е-майлите. Естествено, те се оказват фалшиви. ФБР обаче никога не са се съмнявали в това – те търсят следи кой може да е PATRIOT, и смятат това за много важно.

Дали са открили следи нямам информация. Ако съдя по косвени признаци, вероятно са. А ако съдя и по някои неофициални информации, догадката ми кой стои зад ника PATRIOT също е вярна.

Сега очаквате да разкрия това, нали? Няма да го направя, защото е от минимално значение – рискувам с него да ви отклоня от много по-важното.

Че този човек е точно Джоузеф Шмиц, а не примерно Джим Хоскинс, няма абсолютно никакво значение. Точно както и че той работи за екипа на Тръмп, а не за този на Клинтън, Сандърс, Буш или примерно Николас Мадуро. Или дори това, че работи като политик, а не примерно келнер. Няма никакво значение и че е намерил е-майлите именно в Dark Web-а, от какъв точно ник ги е получил, и т.н. Дори няма значение, че ги е предал на ФБР.

Това последното няма значение, защото ФБР щяха да знаят, че той се е снабдил с тези е-майли, и щяха да му ги изискат. Задължително. Това е и истински важното в тази история – откъде ФБР щяха да знаят, че той е намерил нещо, и с какво това нещо е толкова важно за тях. Всъщност, откъдето е ясно – очевидно са го държали под око, но защо именно? И с какво неговите находки са ценни?

И така, какви са отговорите на тези два важни въпроса? За една малка – уви, много малка – част от българите тези отговори са абсолютно очевидни. За огромната част няма очевидни отговори, или са очевидни съвсем други отговори.

Затова, преди да прочетете по-нататък, се опитайте да си отговорите на тези два въпроса. Важно е, за самите вас – за да разберете къде сте, какво трябва да очаквате и за какво трябва да внимавате.

… Отговорихте ли си? Чудесно. Ето ви истинските отговори.

ФБР са държали под око Шмиц по една много проста причина. Той вярва в конспирации от сорта на „Хилари Клинтън управлява държавата“. Иначе казано, той е „алтернативно адекватен“ – а това означава, че е изключително лесен за манипулиране. Конспироманията и сродните ѝ лудости са като конците на кукла – хване ли ги някой, лудият танцува под негова команда, без изобщо да го осъзнава. (И най-често даже се пази агресивно от срязване на конците му и връщане в реалния свят. Защото обикновено е стигнал до лудостта си заради нужда от нея, и тази нужда не изчезва със срязването на конците – само излиза на бял свят и започва да боли.)

Съчетайте това с отговорната му позиция към този момент – член на екипа на основен кандидат за президент – и получавате аналога на компютърния потребител, който по цял ден виси където в Нета не е разумно да се ходи. Идеалната отворена врата за всеки, който поиска да атакува и овладее „компютърната мрежа“, в която е той.

Затова и ФБР внимава за Шмиц и смята получените от него „е-майли“ за важни. Достатъчно добър анализ може да извади от тях както кой е истинският им създател, така и как целят да изманипулират куклата на конци и другите в мрежата ѝ. Иначе казано – кой се опитва да атакува Америка… Точно както добрият специалист по ИТ сигурност внимава най-напред за слабите места в поверения му домейн – ако някой атакува, ще е през тях.

А изводът, който искам да ви дам, е прост. Лудият е опасен не само за себе си. Той е опасен за всички наоколо. Пазете се от луди, които вярват в плоски Земи, световни конспирации и подобни. Те може да подлежат юридически на отговорност за действията си, но това не значи, че са реално способни да ги контролират – точно както пешеходната пътека дава предимство, но не и неуязвимост. Внимавайте за тях и се пазете.

(Или, ако трябва да цитирам дядо Стоян – над стогодишния най-стар брат на дядо ми, никога през живота си не влизал в училище, на шопския му диалект от 19 век: „От бик ша са вардиш отпреде, оти ръга. От кон ша са вардиш отзаде, оти рита. А от улав ша са вардиш отсекаде, оти и он не знае що прай!“)

И най-много се пазете да не полудеете вие. Да не се вманиачите по световни конспирации, борба с ГМО, „здравословно“ хранене, хомеопатия, лечение на аурата и прочее. Затова ви помолих да си намислите своите отговори, преди да прочетете истинските. За да прецените къде сте и накъде вървите. За себе си, без да го разкривате на никого – но да знаете, и ако е нужно, да вземете мерки. Докато не е късно. Инак вие може да не усещате нищо, но за околните гледката ще е тъжна. И ще сте опасни – и за себе си, и за тези, които обичате.

Попаднах днес на статия в CNN от Брюс Шнайер – експерт по ИТ сигурност, който уважавам изключително много. След кратък размисъл реших, че ще я преведа и пусна тук. Да, нарушение на копирайт е – но е толкова важно и така нужно да се знае от всеки, че съм склонен да поема риска.

—-

Събудени от скандала с Cambridge Analytica, новинарски статии и коментатори се съсредоточиха върху това какво знае Facebook за нас. Оказва се, че е много. Събира данни от нашите публикации, лайковете ни, снимките ни. От нещата, които започваме да пишем, но се отказваме да ги публикуваме. Дори неща, които правим, докато не сме логнати в него – или дори когато сме офлайн. Купува информация за нас от други фирми. И може да разбере от тях за нас и много повече – сексуалната ни ориентация, политическите ни възгледи, дали сме обвързани, какви лекарства пием и много личностови характеристики. Дори ако не сме попълвали личностовия тест на Cambridge Analytica. (Чрез който тази фирма източваше данните ни и данните на приятелите ни – Григор.)

Но при всяка статия, която описва колко гадно ни следи Facebook, хиляди други компании въздъхват с облекчение. Че тези статии обсъждат Facebook, а не тях. Защото е вярно, че Facebook е един от най-големите играчи в тази игра, но и хиляди други фирми ни шпионират и манипулират за своя финансова изгода.

Професорката в Харвард Бизнес Скул Шошана Лубоф нарича това „следящ капитализъм“. Колкото и плашещ да се оказва Facebook, цялостната тази индустрия е далеч по-плашеща. Тя съществува тайно от вече прекалено дълго време, и е крайно време законодателите да изкарат тези фирми пред очите на публиката. За да можем всички да решим така ли искаме да действа нашето общество, и ако не, какво следва да се направи.

В Съединените Щати има между 2500 и 4000 брокери, които се занимават с това да купуват и продават нашите лични данни. Преди година в новините попадна Equifax, когато хакери откраднаха от нея личната информация на 150 милиона души, включително номерата на социалните им осигуровки, рождените дати, адресите и номерата на шофьорските им книжки. (Тоест, абсолютно всичко, което в САЩ идентифицира дадена личност – Григор.)

Вие с гаранция не сте давали на тази фирма разрешение да събира личната ви информация. Equifax е една от хилядите фирми – брокери на информация, за повечето от които дори не сте чували. И които продават личната ви информация без ваше знание и съгласие на всеки, който плати.

Следящият капитализъм докарва нещата още по-нататък. Фирми като Google и Facebook ви предлагат безплатни услуги в замяна на информацията ви. За следенето на Google не съобщават в новините, но то е стряскащо прилепчиво. Ние никога не лъжем търсачките, които използвате. Интересите и любопитствата ни, надеждите и страховете ни, желанията и сексуалните привличания – всичко това бива събирано и съхранявано. Добавете към това следенето кои уебсайтове посещаваме, което Google извършва чрез рекламната си мрежа, нашите акаунти в Gmail, движението ни по Google Maps и каквото може да събере от смартфоните ни.

Телефонът вероятно е най-ефективното проследяващо устройство, създадено някога. Той непрекъснато следи къде се намираме, така че знае къде живеем, работим и прекарваме времето си. Той е първото и последното нещо, което поглеждаме през деня, така че знае кога се събуждаме и кога заспиваме. Всички го имаме, така че той знае и с кого спим. Юбер използва част от тази информация, за да открива забежките за по една нощ. Мобилният ви доставчик и всяко приложение в телефона, което има достъп до услугите за локация, знаят много повече.

Следящият капитализъм поддържа немалка част от Интернет. Той стои зад повечето „безплатни“ услуги, а и зад много платени. Целта му е да ви манипулира психологически, например чрез таргетирано рекламиране, за да ви убеди да купите нещо или да направите нещо, например да гласувате за определен кандидат. Масовото, базирано на индивидуални профили манипулиране, което бяха хванати да вършат Cambridge Analytica, може да звучи отвратително – но това е, което в края на краищата се бори да постигне всяка компания. Вашата лична информация бива събирана именно затова, и то е, което я прави ценна. Компаниите, които разбират това, могат да я използват срещу вас.

Нищо от това не е новост. Медиите съобщават за следящия капитализъм от години. През 2015 г. написах книга на тази тема. Още през 2010 г. Уолстрийт Джърнъл публикува двегодишна серия статии, спечелила награди, как хората биват следени онлайн и офлайн, под заглавието „Какво знаят те“.

Следящият капитализъм е дълбоко вграден в нашето все по-компютризирано общество, и ако размерите му излязат на бял свят, ще има масов натиск за ограничения и регулации. Но тъй като тази индустрия оперира предимно тайно, и само отвреме навреме изтича информация за някоя кражба на данни или някоя разследваща статия, повечето от нас остават в неизвестност за всеобхватността ѝ.

Това може скоро да се промени. През 2016 г. Европейският съюз прие широкообхватния регламент General Data Protection Regulation (GDPR). Подробностите в този закон са прекалено сложни, за да бъдат обяснени тук. Някои от нещата, които той постановява, са че личните данни на европейски граждани могат да бъдат събирани и съхранявани само за „специфични, изрично обявени и легитимни цели“, и единствено с изричното съгласие на потребителя. Съгласието не може да бъде заровено из условията за използване (EULA) на това или онова, нито пък може да бъде смятано за дадено, ако потребителят не го изключи изрично. Законът влиза в сила през май, и компаниите по целия свят се подготвят да влязат в съгласие с него.

Тъй като на практика всеки следящ капитализъм събира данните на европейци, това ще освети тази индустрия като нищо досега. Ето ви само един пример. Подготвяйки се за този закон, PayPal тихомълком публикува списък на над 600 компании, с които вашата информация може да бъде споделяна. Какво ще стане, когато на всяка компания се наложи да публикува тази информация и да обясни изрично как използва личните ни данни? Очертава се да разберем.

Когато този скандал се надигна, дори Марк Цукърбърг каза, че вероятно неговата индустрия трябва да бъде регулирана. Надали обаче си е пожелавал сериозна и принципна регулация, каквато GDPR въвежда в сила в Европа.

Прав е. Следящият капитализъм е действал безконтролно твърде дълго време. И напредъкът както в анализа на големи количества лични данни, така и в изкуствения интелект ще направят утрешните му приложения далеч по-плашещи от днешните. Единственото спасение от това е регулацията.

Първата стъпка към всяка регулация е прозрачността. Кой има нашите данни? Точни ли са? Какво прави той с тях? Продава ли ги? Как ги опазва? Можем ли да го накараме да ги изтрие? Не виждам никаква надежда Конгресът на САЩ да прокара в обозримото бъдеще закон за защита на данните, подобен на GDPR, но не е непредставимо да се въведат закони, които задължават тези компании да бъдат по-прозрачни в действията си.

Едно от последствията на скандала с Cambridge Analytica е, че някои хора си изтриха акаунтите във Facebook. Това е трудно да се направи както трябва, и не изтрива данните, които Facebook събира за хора без акаунт в него. Но все е някакво начало. Пазарът може да окаже натиск върху тези компании да ограничат следенето ни, но само ако накараме тази индустрия да излезе от сенките на светло.

—-

И аз съм писал по въпроса, още през 2012 г. – тук и тук. Не зная дали тогава помогнах на някого да разбере нещо – май по-скоро не, ако съдя по коментарите под тях. Не зная дали ще помогна на някого и сега. Но се чувствам длъжен да опитам.

Ако съдя по личните си наблюдения, нито една от онлайн фирмите, която ви дава възможност да си изтриете информацията от нея, не я изтрива истински. Знам случаи, когато информацията от „изтрити“ акаунти бива откривана в пакети продадени впоследствие лични данни. Знам и фирми, които твърдят, че не съхраняват никаква лична информация, но всъщност съхраняват и продават на всеки платежоспособен и мълчалив всеки бит от нея, който успеят да докопат. Така че съм скептичен, че регулацията ще постигне кой знае колко.

Има обаче нещо, което можем сами да направим за себе си – и то е просто да спрем да използваме които услуги на подобни събирачи можем. Без мобилен телефон трудно се живее, но трябва ли да имате акаунти във всички социални мрежи, за които сте чували? И т.н.

Надявам се след този скандал проектите за децентрализиран и опазващ личната информация аналог на Facebook да получат нов тласък. Надявам се и поне този 1% от хората, които не са идеално кръгли идиоти във вакуум, да почнат да вземат някакви мерки да опазят себе си и своите начинания.

Цитирам текста на съобщението, което получих днес:

—-

(логото на Fibank)

скъпи клиенти,

Вашата електронна сметка в Fibank.bg е временно заключена от съображения за сигурност.

Ако искате да активирате профила си, следвайте инструкциите по-долу.

можете да го направите тук:

Отключване на профила

С уважение,

Обслужване на клиенти

—-

Както се сещате, линкът „Отключване на профила“ не сочи към Fibank – сочи към домейна mobiocean.com. Домейнът е регистриран на лице със скрита информация, и сайтът е хостнат в secureserver.net – тоест, цялата схема е изпипана за целта на измамата.

Обърнете внимание на добрия български език и оригиналното лого в е-майла. В системата на измамниците с гаранция има и българи, като минимум като преводачи.

Сайтът, който ви очаква на линка, също е прилично копие на този на Fibank – включително масивното предупреждение срещу измами. Естествено, можете да въведете там каквито искате „потребител“ и „парола“ – той ги приема щастливо и „отключва“ акаунта ви.

Не се хващайте. Изсмучат ли кибепрестъпниците парите ви, българските банки ще ви помогнат да си ги върнете дълго след като цъфнат налъмите. Нагледал съм се на достатъчно случаи. Който сам се пази, и Господ го пази. Който не се пази сам, и Господ не може да го опази.

– Здрасти!

Едва не подскочих. Не всеки ден се случва да те поздравят зад гърба ти, докато чакаш на опашката в магазина, умислен в нещо.

– Здрасти да е. Какво става с теб? – Беше стар познат, с когото се срещаме, обикновено на улицата, по веднъж-два пъти годишно.

– Абе, карах някакъв грип напоследък нещо. Гадна работа, вече втори месец направо не съм същият. Слабост, мине не мине пак се разкихвам и ми става зле…

– Грипът е така, разбишква имунитета лошо. Може до шест месеца да влачиш след него проблеми…

– Я стига бе! Толкова дълго действащи отрови има ли?

– Не е отрова. Вирусът оказва ефект върху популацията на белите кръвни клетки…

– Глупости. Ти си доктор бе, как не те е срам да не знаеш какво е грипът и откъде идва!

Премигах на парцали.

– Да не знам какво е грипът и откъде идва? Какво имаш предвид?

– Явно не знаеш. А поне не си ли наясно защо на грипа му викат испанска болест?… Добре, де – защото германците атакуват с него най-напред в Испания. През Първата световна. През нея повече хора са умрели от грип, отколкото от военните действия, това не го ли знаеш?

– Германците атакуват с грип в Испания? През Първата световна война?!

– Разбира се! Всичките тези германски заводи, Байер и прочее, те първоначално са създадени за производство на химическо оръжие. Дето вие му викате фарма и го гълтате. Доброволни опитни мишки за новите германски оръжия…

– Че ти не пиеш ли лекарства?! – тръсна устата ми сама. Идиотски въпрос, но бях твърде пищисан, за да се контролирам.

– Разбира се, че не пия! Аз не съм такъв идиот като стадото. Дето и ти го пасеш и тъпчеш с експерименти. Ама конкретно на теб ти е простено, защото си наивник, искрено вярваш, че правиш добро.

– Ами преди две години като ме питаше какво върши най-добра работа за зъбобол?! – Шокът продължаваше. Наивността също – акълът ми е от този сорт, дето идва с ден закъснение.

– Айде сега глупости. Да не мислиш, че съм пил нещо от тия, дето ми изреди? Отидох на зъболекар, извади ми зъба, всичко е както трябва.

– Щом така си решил… – Успях да се сетя, че не е добра идея да му казвам, че зъб с кариес има нужда от най-обикновена пломба, и ще продължи да му служи още десетки години, може би доживотно. Никой не обича да му кажат, че е постъпил като идиот. А полза от казването май нямаше да има.

– Вземи и се стегни! Вируси не съществуват. Те са измислица на военно-промишления комплекс, да си прикрие опитите с химическо оръжие. Спонсорират всички медицински ВУЗ-ове по света, да ви лъжат, че има вируси. И да пробутват на пациентите ви нови оръжия за тестване, като лекарства срещу вируси. И най-вече като ваксини. Срещу вируси и не само. Всички ваксини са всъщност прикритие за тестване на химически оръжия. Примерно тази за детския паралич е тестове на френско химическо оръжие. Института Пастьор е прикритие за френските военни заводи. Целият Европейски съюз за това съществува – за да могат Англия, Франция и Германия да си изпробват химическото оръжие върху другите страни в него. Срамота е интелигентен човек да не го знае…

– А все пак, ако тая ваксина не вършеше работа, нямаше ли детският паралич да продължава да се вихри наоколо? Пък нещо не забелязвам…

– Именнооооо! Не се ли сещаш, че детският паралич всъщност не съществува? Той е измислица на французите, да си прикрият тестването на оръжия за масово поразяване! Платили са някоя стотинка на историците, да впишат тайно в старите документи, че винаги го е имало. Имам познат, историк – той ми е казвал, че шефът му лично е бил замесен и е фалшифицирал български исторически документи на тема болести. Те после затова и го прибраха, да не приказва много. Уж бил психично болен, ама не на мен тая! Знаем как стават тия работи…

– Чакай малко, аз съм виждал с очите си деца, болни от детски паралич! Като бях студент, имаше епидемия, не помня точно в кой град, и бяха докарали три деца в Медицинска академия. Беше направо тъжна гледка – петгодишно дете на изкуствено обдишване. И трите бяха неваксинирани…

– Нищо подобно! Организирали са го преподавателите ви, за да ви мотаят главите. Обещали са на дечицата по някоя играчка, да се преструват пред вас на парализирани. Или пък даже специално са ги натровили с нещо, дето парализира. Някое друго оръжие за масово поразяване, от любимата ти фарма. Хем да не могат да ви кажат, че са били ваксинирани, нали беше тогава задължително…

Преди няколко месеца се бях натъкнал на подобен случай. Тогава се отнесох с ирония и вътрешна насмешка. Сега обаче се впрегнах сериозно. Дали защото медицината ми е по на душата от езотериката? Или защото потенциалът за вреда на тази сфера на лудостта е толкова по-голям?… За щастие, вече стоях пред касиера.

– Ъъъ, не ми се струва много вероятно. Ако го бяха организирали заради нас, щяха да ги покажат на всички студенти. А ги бяхме видели само четири групи от четиридесет и осем, после преди изпита бях говорил с колеги…

– Мръсните дела трудно се правят на светло. Затова са ги показали само на някои, пък вие ще разкажете на останалите. Направили са ви съучастници, без дори да подозирате… Зловеща работа е тая, фарма мафията. И оръжейната. Добре, че в Русия не могат да пробият толкова лесно, там сами си разработват лекарствата и всичко. Женшен, байкалски шлемник, все природни билки, нямат нищо общо с фармата. Ама сега и в Щатите Тръмп ще им види сметката. Той е човек от народа, няма да търпи подобно нещо… Айде чао ти, и се осведомявай по-добре!

… Чудя се, как ли би трябвало да се казва диагнозата на такива? Изтрещяли – не, абсолютно ненаучно е. Алтернативно интелигентни – не, това е по-подходящо за малоумните… Алтернативно адекватни, може би?

И още нещо ме замисля. Повечето от тоя сорт зомбита се кланят на Русия и очакват Тръмп, човекът от народа, да освободи Америка от каквото е злодеят за съответното зомби. Не всички, но доста над 50%. (По-малко драстични случаи съм видял поне десетина.) Аз ли съм помешан на тема Русия и Тръмп, та ги виждам навсякъде? Май не – защо почти не ги срещам в разговорите си с нормални хора или „обикновени“ луди?…

Всъщност, не е честно да се присмивам на такива хора и да ги обиждам. Някои от тези, които съм срещал, ги познавам сравнително добре. Всички са стигнали до вярването в подобни глупости от много и гадни неприятности. Кой вече от двайсетина години е реално клошар, живее където и както завари, не знае къде ще спи утре. Кой изгубил цялото си семейство в глупави, но смъртоносни инциденти… И май всичките – изгубили надеждата си, че някъде напред в бъдещето ги чака нещо по-добро. И започнали да вярват в на каквито дивотии са налетели, за да имат на какво да се опрат вътре в себе си. Когато реалността не предоставя нищо, на което да се опреш…

Но как иначе да ги нарека, освен луди? Познавам стотици психично болни – шизофреници, с биполярно разстройство, с ОКР… Между тях почти няма луди. Те не са загубили връзката си с реалността, или поне не така дълбоко и опустошително. Изглежда, че „психична болест“ и „лудост“ са две съвсем различни понятия, и допирът между тях не е голям. И че напоследък хората, които са психично здрави, но в същото време са и луди за връзване, не са малко.

… Както и да е. Мили мои читатели, искам да ви помоля – не губете надеждата си. Каквото и да става, вярвайте, че ще ви се отвори начин да оправите нещата, или че ще се намери кой да ви помогне да ги оправите. Вие лично, не някакви обстоятелства извън вас. Почнете ли да търсите обстоятелства извън вас, на които да разчитате, рискувате да станете като тези мои познайници.

Да станете… алтернативно адекватни. Или, казано политически некоректно – луди за връзване.

Беше най-великият от живите учени.

Беше най-жилавият и волеви от страдащите от ALS.

Беше пример за всички като мен, които мрънкат и не намират време и сили да творят наука и да раздават светлина.

Незаменими хора няма. Но някои са много, много близо до това да са.

Ако има Господ, сигурно ще има какво да научи от него…

Почивай в мир! Ако любознателността и волята ти не се окажат по-силни и от смъртта.