Grigor Gatchev - A Weblog

В предишен запис бях изказал това подозрение, поради странности във връзката на ICQ/AIM през ADSL. В отговор Никола написа, че се касае за reaim – ICQ/AIM прокси, което е включено в софтуера на ADSL модема.

Вчера най-сетне успях да проверя това лично. Оказа се истина – reaim е, и то прави въпросния номер. Благодаря на Никола за навременната и коректна информация – тревогата се оказа излишна. Този път – за щастие. (Не мога да гарантирам дали БТК ADSL не ни подслушва по друг начин – това, че си параноик, не значи, че не те преследват. 😉 )

Мисля си обаче – докъде стигнахме? Никога не съм бил параноик (въпреки изискванията на професията ми 😉 ). Никога не съм вярвал, че някой сериозно ще седне да ме подслушва. А от известно време насам това ми се струва напълно вероятно.

Да съм само аз – на всеки може да се случи да полудее. Но гледам, че процентът на “параноиците” наоколо скача в пъти за последните няколко месеца. И се опитвам да разбера откъде идва промяната.

Още от времето на Иван Костов имаше прецедент. Гражданин, който беше се свързал със сайта за подаване на сигнали за корупция, беше дал подробни данни за корупцията на един заместник-министър. Резултатът беше да издирят въпросния гражданин и да го приберат… Прецеденти имаше и при всички други правителства оттогава насам. Но истински напористи, сериозни и оправдавани по нормативен път започнаха да стават отскоро – откакто *БОП започнаха да се опитват да задължават всички провайдери да шпионират и блокират потребителите си.

Опасно ли е това? На теория не, поне за мен. Ползвам торенти много рядко, и като правило за да смъкна бързо някое дистро Линукс. Преди година бях смъкнал един филм – още не беше излязъл по кината, а много ми се искаше да го гледам. Излезе по кината, след това престана да се върти в тях, в момента го има на DVD – аз още не съм го гледал. Нищо чудно след година-две да изчезне и от продажба, и ако случайно не съм изтрил пиратското копие, да бъда принуден да гледам него. Ако и тогава намеря време, разбира се…

Но какво от това? Историята на САЩ е пълна със случаи, когато възможностите за подслушване са били използвани абсолютно незаконно, за мръсни цели. Говорят ли ви нещо имената “Никсън” и “Уотъргейт”? Давам САЩ за пример просто защото някои от тези случаи там излизат на бял свят. В другите държави почти никога не излизат, което значи, че вероятно страхът от разкриване там е по-слаб, и съответно случаите са доста по-чести. Как ли е например у нас, как мислите?

Фил Зимерман, авторът на PGP – първата програма за сериозно шифроване за обикновени потребители – казва: “Държавите са два типа. Такива, в които шифроването на пощата ви не е забранено, и съответно няма проблем да го правите. И такива, в които е забранено, и съответно точно там ви е жизнено нужно!”. А също и “Често мерки, които ограничават свободата на хората, се въвеждат с привидно добри намерения. И ни утешават, че демокрацията ще ни пази от злоупотреба с тях. Но практиката показва, че политическите условия могат да се променят за една нощ, а инфраструктурата остава.”

Да, не съм щастлив, че вдигнах шум напразно. Нямах как да проверя веднага каква е причината за подозрителното явление, и предпочетох да напиша за тази възможност по-бързо. Но не съжалявам нито за миг, че накарах хората да се замислят над възможността да бъдат следени и подслушвани, в нарушение на свободата им, а вероятно и на закона – и да вземат мерки сами да проверяват дали не е така. Защото те са единствените, които имат изгода да се пазят от това посегателство – всички “отговорни лица”, на които работата е да ги пазят, могат лесно да бъдат купени. (А в България много от тях сами търсят с фенер посред бял ден на кого да се продадат.)

Какво ли ще направя, ако отново се сблъскам с нещо подозрително, което нямам как да проверя веднага? Същото. Отново ще го напиша, и ще потърся мнението на тези, които може да знаят за какво се касае. По-добре десет пъти да предупредя, и да се окаже нещо нормално, отколкото веднъж да премълча, и да се окаже фатално.
Не само за да са спокойни тези, които особено стриктно следят за свободата си. А и за да се позамислят и възпрат тези, които биха искали да подслушват. Боя се, че в държава като нашата ги има предостатъчно. Било полицията ще се опитва да отчете резултати от поредната безумна антипиратска акция. Било специалистите по “картофено пюре” ще си търсят мулета. Без значение какво.

Напоследък стигам до един тъжен извод – който не се бори и не си пази каквото има, заслужава да го няма. Това да продължава да го има е вредно и за него, и за обществото… 🙁

Наскоро се срещнах с един момък. За мое огромно самодоволство – почитател на писанията ми. Готов да ме бута да ги довършвам и издавам, да ми помага както може, за да ги види по сергиите, и в ръцете на читателите… Тръгнах си от срещата въодушевен. Получил стимул да работя, да довършвам стари неща и да пиша нови, да се преборя да ги издам, да радвам тези, които обичат да четат…

Но ако друго ще ме храни, надали ще остават време и сили за писане… И се замислих за условия на издаване. За проценти печалба, лихви, изгоди, договори. Как може би най-сетне ще си ремонтирам жилището, и ще си оправя зъбите. Как ще мога да си позволя малко по-приличен живот, да си купя това-онова.

И най-вече да си отгледам деца. И да им оставя нещичко. Може би по-добро жилище от мизерната ми гарсониера. Може би по-прилична кола, или обучение в приличен, скъп ВУЗ. А ако съм станал известен писател, и книгите ми се продават добре – може би и авторски права, от които да се издържат, докато са живи…

Съблазнителна картина, нали? Успелият мъж, който осигурява семейството и децата си. Който се преборва за дохода им.

А когато някой се опитва да краде този доход, да пиратства произведенията му – да защищава залъка си. И този на семейството си, и децата си.

Да го пази от всеки… Може би дори от инвалиди, училища, читалища, благотворителни инициативи… Виждали сме го вече. Какво толкова? Един повече…

Изкусително, нали?… Може би сега е моментът да се замисля. Да разбера къде е истината. Така, че каквото и да стане после, да не съжалявам за решението си. Да не се подсмивам сега: “Кога стана велик, кога взе да делиш кожата на мечката!”. Защото всичко може да се случи – дори такъв като мен да стане известен. Единствено няма как да се върна назад във времето, и да променя отминали действия, взети решения.

Изкуството винаги има два аспекта. Единият – да предаваш на хората това, което носиш в себе си. И другият – да се издържаш от работата си, да храниш семейството и децата си… На теория двата вървят заедно – търсят ли изкуството ти повече хора, ще се издържаш по-добре, по един или друг начин, чрез пари или признание. Така че всичко е наред.

Но на практика често двата се сблъскват. Ако издръжката ти товари непосилно тези, които имат нужда от твоето изкуство, част от тях може да се откажат от него. И тогава Творецът и Прехранителят в теб идват на съд пред твоето Аз, и чакат кого ще подкрепи то. Ще успееш ли да намериш компромис? И накъде ще клони той?

И това е лесният въпрос. Страшният е – защо на хората е нужно изкуството ти? Тези, които искат просто да се тъпчат с него, ще са щастливи да го получат безплатно, като безплатна бира за просяка. Но има и други, които искат не да лапат, а да доразпалват пламъка, да осветяват още сърца, да доизковават острието на творбата ти, или да коват по неин образец нови. Безплатността няма как да ги засити, тя за тях е безполезна – тези, които искат не само да плюскат, а да творят, имат нужда от свобода за твоето изкуство. От това да се откажеш от едноличната власт върху него.

И без да го разбират, те поставят в ролята на Микеланджеловия Бог, който се протяга да вдъхне на Адам искрата, която ще го поведе към звездите. Смешен, дребен, жалък, некадърен, неумел, бездарен, най-обикновен човек – но получаваш колкото съдбата ти отреди от тази роля. И нямаш как да се скриеш от нея.

Мъдреците казват: “Работи, сякаш ще живееш завинаги – живей, сякаш ще умреш утре”. Как ли звучи това към творците? Може би “Доизпипвай творбите си, сякаш са боклук – но отговаряй за тях, сякаш са съвършенството, което води света”. Вероятно има по-кратки и точни думи, но смисълът ми се струва верният.

Но издателите не винаги приемат свободата. Много по-често поставят условието да я няма. Ако не могат да ти изтръгнат всички права и занапред, поне да подсигурят да са монополисти за колкото дълго може. И който не е съгласен, не получава приемане от тях, и известност. Не достига до умовете и сърцата, не предава искричката в себе си на другите…

Изборът не е лесен. И на двете блюда на везните има по много неща. Но все си мисля – свободата е истинският съдник за ценността на нещата. Ако съм бездарник, нещата ми няма да видят бял свят – и по-добре! По-малко срам… Но успея ли да пиша истински, рано или късно ще пробият, въпреки всичко. И пробият ли, ще са свободни. Това е според мен истински достойното решение – ако и не финансово изгодното.

… Често скъперниците и уреждачите остават в историята, а достойните, но скромни, дори ако са таланти, биват забравяни. Но докато ме има, достойнството ще ме радва повече от богатството. Много пъти съм писал защо. А после… ще съм умрял, и толкова. Умрелите нямат нужда от пари и слава. Без значение има ли Отвъд, или не.

Талант надали ще стана, но достоен човек мога да бъда. Не ща пари, откъснати от заплатите на инвалидите! Ще ми преседнат. За какво ми е харесалите нещо мое да нямат право да го прочетат, или досътворят, защото нямат с какво да ми платят? Няма да забогатея от на босия цървулите. Не съм вярващ, но съм съгласен, че не само с хляб живее човек. И няма да откажа да нахраня гладния, понеже е беден. Дори ако мога да предложа само клисав хляб.

По-добре достоен занаятчия, отколкото прославено, или дори гениално леке. За достойния, дори занаятчия, сухият хляб е сладък, а за лекето, дори гениално, и царската трапеза е горчива. И достойният спи сладко и на сламено ложе, а лекето и в пухено легло се мята заради неосъществени кроежи, незаситена завист, черни мисли, и всичко това, което изпитва този, който има, но сам е нищо, пред този, който няма, но сам е човек.

Не говоря наизуст! Гледам в какво философията на авторските права превръща хората около мен. Как приятели, и иначе свестни хора се увълчват постепенно, и започват да пазят кокалчето си с ръмжене и пяна по устата. Сякаш такива пари ще извадят от него, че да могат да си купят достойнството, изгубено в пазенето му.

Гледам как настървено трупат имане, кой за къшея хляб, кой за поредния джип. И за децата си. И как възпитават тези деца – правете пари, парите са смисълът на живота, говно с пари е човек, а човек без пари – говно… Как ги закърмят с тази психопатия, скудоумие и късогледство.

И как децата им порастват. Как си избират професии далеч от творенето – така възпитаният е опериран от творчество, ако ще да е гений. Как животът им се превръща в черна дупка, навътре – всичко, което докопат, навън – никога нищо. Как връхлитат всяка възможност да изкярят от чужд труд, да грабнат всяка стотинка, която могат да изцицат. Как се превръщат в скъперници-рицари, в трупащи богатства алчни дракони. В това, в което творците – техни родители, и колеги на родителите им, са въплътявали образа на Злото.

Още нямам деца. Но се надявам да имам. И не искам те да бъдат черни дупки сред човешките съзвездия. Искам да знаят, че човекът струва повече от лекето, ако ще лекето да има всичките пари на този свят – и че ще струва повече от него до края на света. А това се разбира, като научиш цената на нещата, цената на труда, и цената на себе си и достойнството си… Пиша този запис за тях. Може да мине време – но Интернет помни. Дано го прочетат.

Ако четете това, дечица, сигурно вече знаете – сътвореното от мен ще е свободно и достъпно за всеки. Без претенцията, че ще спаси хората или света, понесло колкото голяма искричка има, но без да я крие от никого. Защото винаги има по някой, когото тази светлинка ще упъти в мрака – и който, бъде ли му отказана, ще се изгуби. И по ръцете на отказалия му ще остане чернилката на мрака, който е дал – и ще остави петното си и върху децата му.

Да, неизгубените ще са абстрактни непознати, а лишенията ви ще са лични. Колкото по-майстор е баща ви, толкова по-големи. Може би ще наследите гарсониера вместо луксозна вила, билети за градския транспорт вместо лимузини, учене в квартално училище вместо в школо за чада на избраници. И ще изкарвате хляба си с работа – правата върху сътвореното от баща ви няма да пълнят джобовете ви, дори ако са златна мина. Обричам ви да бъдете оръфани бачкатори вместо може би загладени тузари-безделници, които могат да си позволят всичко, без да са изработили и грош.

Може би няма да сте щастливи – децата ценят разкоша и луксовете, особено докато са млади. Може би не ще споменете това ми решение с добра дума. Може би неведнъж ще кажете, че съм безотговорен или наивен, славолюбив или глупак, и че ви обичам само на думи. Но с времето човек трупа мъдрост – и може би ще дойде ден да разберете, че не съм постъпил необмислено.

Да, няма да имате охолен старт в живота. Сами ще изкарвате залъка си, ще заслужавате признанието си, ще се задоволявате с по-малко. Но ще научите цената на нещата, защото ще сте ги спечелили вие. Филията с чубрица ще ви е по-вкусна, отколкото на разглезения безделник печеното пиле. Ще се връщате от почивка на палатка в планината, а не от луксозен хотел на екзотичен остров – но ще сте поели красота и щастливи, а не вкиснати от недоугаждане. Ще прекарате живота си не до манекенки или баровци, а до неугледни на вид хора – но до които си струва да прекараш живота си. Ако сте имали мъдростта да си изберете такива.

Да, може би други няма да се кланят на богатството ви. Но ако сте понесли с достойнство товара да разчитате на себе си, и цените достойнството си повече от парите, ще знаете, че струвате повече от всички пари на света. И когато убедените, че животът е пари, се опитат да ви купят, ще откриват, че не могат, че са бедняци пред вас. Че имат пари, но сами по себе си не струват нищо. Че те може да имат – но вие сте. А това, което имаш, се губи или отнема насила лесно – но това, което си, няма как да ти бъде взето насила, можеш да се откажеш от него само по свой избор. Затова и който иска да те притежава, започва с това да ти предложи да му продадеш това, което си, срещу неща, които се имат. Тях може да ти отнеме после лесно…

Да, надали ще съм ви направил богаташи. Но се надявам да ви направя богати по душа. Ако съм успял, ако съм възпитал децата си както трябва, ще ме разберете. А ако не – заслужавам децата ми да ме заплюят. Не защото такава заплювка ще е нещо различно от медал. А защото ще съм пуснал в този свят хора, чиято заплювка е медал, а похвалата им – позор.

Може завинаги да си остана пишман писател. Но искам най-важните и ценни мои произведения, децата ми, да бъдат истински. Ако са, ще знаят защо съм предпочел да им завещая не куп пари, а име, от което да не се срамуват – и ще са щастливи и горди с това.

Европейската комисия е гласувала предложение за промяна в директивата IPRED2 (подготвен за приемане опит за общоевропейско криминализиране на едва ли не всичко, което някой праводържател сметне за нарушаващо правата му). Най-тежките безумия в нея е предложено да бъдат отменени (например индивидуалните потребители да бъдат изключени от наказанията по тази директива), а също и да бъдат взети мерки държавите да не сплашват потребителите. Повече можете да намерите във форума на arenabg.com.

На този фон, бях стреснат от едно писмо на създателя на “Моята библиотека“, Борислав. Повече за историята можете да научите от неговия форум.

Съвсем накратко: някакво лице, което се представя за инспектор от ГДБОП (но пише от безплатен адрес в mail.bg) го “предупреждава”, че бил нарушил авторски права, че щели да вземат срещу него всички мерки съгласно закона, и т.н. Предупреждението било заради оплакване на издателство “Ера”, и отново познатите ни вече КК “Труд”.

Борислав е свалил въпросните текстове, въпреки че изобщо не е длъжен – “Моята библиотека” се хоства извън българската юрисдикция, така че ГДБОП нямат законово основание да предприемат каквито и да било мерки срещу нея. Любопитно е ще се осъзнаят ли ГДБОП навреме, или ще трябва да бъдат вкарани в рамките на закона чрез съд. (Ако трябва, чрез Европейския съд. ЕС няма законодателство, което поставя полицейските служби извън обхвата на съда.)

Друг въпрос е защо той въобще се е вързал. Писмото не идва от сайта на ГДБОП, няма електронен подпис или каквото и да е друго потвърждение на идентичност. Все едно аз да се представя за Джордж Буш от личния си е-майл. (Колко ще съм убедителен, при положение че съм успял да пусна електронна поща, е друг въпрос.) Никакво доказателство, че авторът му реално има нещо общо с ГДБОП, че наистина е инспектор, че казва истината, и т.н. Все едно някакъв цивилен да ви почука на вратата, и без да се легитимира или представи каквито и да било лични или прокурорски документи, да иска да изземе телевизора ви. Ако си му го дадете, всеки нормален полицай или съд после ще ви каже, че като сте идиоти, никой не може да ви помогне. И ще е прав.

Още по-любопитно пък е това действие в светлината на току-що приетите от Европейската комисия поправки. Въпросният “инспектор” с това си “предупреждение” е в нарушение на закона, по повече от един параграф. Преследва като комерсиално престъпление некомерсиално предприятие (електронна библиотека дори без реклами) и заплашва с наказателно преследване.

Въпреки всичко, не съм особено ядосан от случилото се. Погледнете обема на “Моята библиотека”, и кажете дали свалянето на 2-3 книги от нея й е навредило особено. Което говори, че подобни праводържателски действия са изолирано явление. И че ние спокойно можем да се погрижим да го направим още по-изолирано. (Намек: Борислав вече поддържа един полезен черен списък. Аз лично ще му обърна цялото си внимание.)

Тук.

А какво й е тъжното – оставям да преценят читателите.

И да се замислят дали това щеше да излезе в някой печатен вестник…

Един познат ми изпрати разтревожено следния цитат от някакъв форум (не ми каза от кой):

> Абе любопитно ми е само аз ли сам подслушван от БТК.През АДСЛ на БТК се
> получава следнот:
> telnet всеки_хост.тлд 5190
> Trying XXXXXXXXXXX…
> Connected to XXXXXXXX.com.
> Escape character is ‘^]’.
>
> А сам 100% сигурен, че на хостовете с които тествам “aol” порт не е
> отворен, дори се филтрира.

Стреснах се здравата. TCP 5190 е основният порт за обмяна на информация на протокола AIM/ICQ. Всяко едно съобщение, което препращате през някой от тези два IM протокола, минава през него. (А и доста друга информация – логините, информация за прехвърляни файлове…) Странни ефекти около него биха направили подозрителен всеки сисадмин. През ICQ се обменя, като правило в некриптиран вид, огромни количества ценна фирмена, лична и друга информация. Който разполага с нея, може да изнудва или държи в ръцете си другояче почти всеки потребител на тези протоколи.

С какво наблюдаваното е странно ли? То означава, че когато се опитате да се свържете към този порт, НЕЩО ви отговаря. Ако няма как на машината, която търсите, да има такова НЕЩО, значи то е някъде по пътя ви към нея.

Приятелят ми беше дописал следното:

И аз пробвах, така става наистина. След което става Connection closed by
foreign host.
С dir.bg веднага, с google.com и yahoo.com с известно забавяне. Това каквото
той казва ли значи?

Моментално си направих експеримент от своя компютър (който не е на ADSL връзка) – опитите да се свържа с порт 5190 на фирмения ми сървър даваха нормалния и реден за този случай отговор “Unable to connect to remote host: Connection refused”. Продължих експеримента с петнадесетина компютри, свързани към различни провайдери. С повечето от тях резултатът беше същият. От всички, свързани на ADSL, обаче се получаваше каквото е описано в по-горните цитати. А именно: нещо прехваща връзката, и се опитва да се свърже с машината, която търсите. След като вижда, че на нея няма такава услуга, то ви изхвърля – но не успява да скрие присъствието си. (Което не е трудно, но не е било направено.)

В учебниците по сигурност на информацията това се нарича man-in-the-middle attack. Обикновено тя се използва за записване на информацията, която двама си предават по линията; по-рядко – за да се представи “посредникът” за някой от двамата пред другия (или за всеки от тях пред другия едновременно), и да прави разни неща от чуждо име. С други думи, много вероятно е БТК ADSL услугата да подслушва целия ви ICQ трафик.

Възможно ли е да не го прави, да се касае за нещо друго? Естествено. Може да си имат някакви проблеми с ICQ предаването, и някой некадърник да е скалъпил импровизирано SOCKS или подобно прокси както е могъл. Възможно е прехвърлянията им на портове да са оплесквани на едно и оправяни на друго място, и това да е страничен ефект. За много възможности вероятно не бих се сетил веднага; за много сигурно изобщо. Едно обаче ги обединява – не са особено вероятни. Теоретично са възможни – но когато се прави такова нещо, то обикновено е, за да бъде трафикът удобно подслушван.

Защо може да им е на БТК да подслушват всеки? Една възможна причина е съобразяване с разпореждания на МВР. Може би с това да следят да не се прехвърля копирайтвана информация. Но като се има предвид какво подслушват, е малко вероятно. По-скоро бих предположил друго разпореждане на МВР, което е неизвестно за обществеността – да бъде подслушван всеки. Под предлог борба с тероризма, преследване на педофилия, или каквото друго МВР-тата по света обикновено съчиняват като извинение за противозаконната си намеса в личната тайна на хората. МВР вече се е доказало като охотен автор на противозаконни нареждания, а БТК – като не по-малко охотен техен изпълнител.

Друга възможност е БТК да го вършат по своя инициатива. Който има големи бази с лична информация, държи в ръцете си всекиго: тези бази са както безценен инструмент за самата фирма, така и скъпо платена стока, за която винаги има платежоспособни потребители. А съвременните инструменти за пресяване на данни правят съставянето на такива бази от записаната информация удобно и лесно. Звучи изуверски, надявам се да не е това – но такива неща никой не ги прави без да иска, винаги има причини. А причините означават цели, методи, манталитети и действия.

Възможно е да има и други причини да се извършва това подслушване. Не вярвам обаче сред тях да има приемливи и коректни. Ако причината беше приемлива и коректна, щяха предварително да ни предупредят, и да ни попитат искаме ли. Така е редно.

Засега още не е ясно (в смисъл, не е доказано) дали става дума за подслушване. Без съмнение обаче нещо е налице – така че имам към всички наоколо предупреждения и препоръки.

Първата ми препоръка е – изхвърлете ICQ! Не съм фанатик на тема свободен и несвободен софтуер, но ICQ неведнъж е показвал лошите страни на несвободността. (Тази история също е косвен пример.) Препоръчвам на всички Jabber. Освен че е отворен, публично дефиниран формат, за него има много безплатни клиенти. И, което е най-хубаво, той предлага и шифроване на съобщенията. (С истинска криптография, която е трудно да бъде разбита.) На www.jabber.org можете да научите всичко, което ви е нужно, за този протокол – какво може, кои програми го владеят, и т.н.

Втората препоръка е – следете какво става около този случай! Вероятно до не повече от седмица-две или ще изтече информация какво е било, или някой ще успее да го установи. Ако се окаже, че наистина е било някаква некадърна кръпка върху системата на БТК, иди-дойди. Ако обаче не излязат напълно задоволителни обяснения по въпроса, ще смятам за разумно да се счита, че БТК наистина подслушва. (Същото важи и ако следите от man-in-the-middle софтуера им мълчаливо изчезнат – както казах, не е никак трудно той да бъде достатъчно добре скрит.)

При това положение категоричният ми съвет към всички ще е: бягайте от ADSL услугата! Въобще не я обсъждайте като възможност, когато си поръчвате Интернет. Изместете се от нея на друг провайдер веднага щом можете. Ако сте принудени да я използвате още известно време – в никакъв случай не използвайте ICQ, особено за ценна информация! И, най-вече, разпространявайте вестта, че БТК подслушва и записва клиентите си, навсякъде – да се знае, и да се бяга от тях!

Някой би казал: “Дори да се докаже, какво от това? Не споделям по ICQ нищо особено. Не прехвърлям информация за банкови сметки, за престъпления (защото не ги върша), нямам нищо, което да крия. Защо да бягам от тях?”

Като начало, “безобидните неща” често хич не са безобидни. Едни от типичните купувачи на бази лична информация са различните разузнавания и други подобни служби. (Други са големите престъпни мрежи.) За тях абсолютно случайният човек може да се окаже ценен, и по тази причина въвлечен чрез изнудване в престъпление. Някои примери, които са се случвали реално, са:

– да пъхне подслушвателчета в хотела, в който работи
– да пусне приспивателно в супата на човек, който яде в гостилницата им
– да недозатегне спирачките на автомобил, обслужен в сервиза, в който работи

Като правило, потърпевшите от тази активност ще са неслучайни хора – било от друго разузнаване, било престъпници под прикритие – и е вероятно да последва наказание за нея. (В трите случая, които цитирам по-горе, е последвало.)

Друга възможна причина е да трябва да бъде покрит нечий човек. Наскоро в САЩ например след 20 години се разбра, че невинен човек е бил осъден на доживотен затвор за убийство, за да бъде “скатан” човек на ФБР. Когато знаят всякакви подробности за теб, е много по-лесно – и се качваш нагоре в списъка за подбиране.

Добре де, стига сме се плашили. На практика тези неща са редки (макар че случат ли ви се, редкостта им не ви топли). Дадох ги като примери как безобидната информация може също да е важна…

По-важното е, че който записва ICQ-то ви, с пълна гаранция записва всеки ваш обмен. Поща, браузване, FTP… тези неща се записват и дублират много по-неусетно и невидимо, и няма как да се разбере. А те вече съдържат наистина всичко за вас. Банковите сметки и пароли за фирмата ви, цените и уговорките, които пращате на партньори или фирмени поделения по е-майл, документите, които прехвърляте през FTP…

Така че, не се ли покаже категорично, че не става дума за подслушване, изоставете БТК ADSL. Направете го не в знак на протест за идеали, а за да спестите на фирмата си, или на себе си лично, ядове за в бъдеще. Да, никога няма гаранция, че другият провайдер не върши същото – но поне има надежда; някои провайдери доказаха с дела, че не изпълняват противозаконни нареждания на МВР. Ако за БТК не се опровергае, се спасявайте, преди да сте се превърнали в поука за околните.

Софтуерният фронт напоследък е интересен. Много. Случват се разни неща, ситни и дребни, като камилчета.

Като начало, любимите ми Майкрософт (всъщност аз не се чувствам враг на Майкрософт – изпитвам към тях напоследък единствено съжаление, донякъде дори състрадание) декларираха максимално кратки срокове за преминаване на всички нови продажби на Уиндоус само към Виста. Продажбата като отделен продукт на XP и 2000 (да, дори 2000 доскоро се продаваше спокойно, и немалко хора го купуваха!) по много програми вече е спряна, по други спира в най-скоро време. Много скоро единственият начин да си ги купите ще е преинсталирани на компютър.

И това също няма да е за дълго. Големите дистрибутори ще изгубят правото си да предлагат преинсталиран XP на 1 януари 2008 г., след по-малко от година. Малките ще могат да продължат да го предлагат до началото на 2009 г. Защо това бясно бързане? Че базовите версии на Виста са по-евтини от XP – печалбата на Майкрософт в тях е по-малка!… Обявено е, че XP ще се поддържа минимум до 2011 г. Защо това трескаво махане на възможности от пазара, защо това насилване на клиентите само към Виста?

Пазарите твърдят, че приемът на Виста е, меко казано, хладен. От Майкрософт обаче твърдят, че тя се продавала “свръх очакванията им”. Косите ми се изправят, като си помисля какви ли очаквания ще да са имали… И като гледам с какъв отчаян напън се опитват да я заврат в гърлото на купувача. Все едно Народното събрание се опитва да прокара нови привилегии за депутатите (извинявам се за неадекватната аналогия – за депутатите като че ли не остана какви привилегии още да им се дадат). Нещо става…

И не само това. Dell доскоро смятаха да предлагат вече прединсталирана само Виста. Натискът върху сайта им за обратна връзка с купувачите обаче първо ги накара да предлагат прединсталиран и Линукс. А отскоро върнаха за няколко популярни продуктови линии възможността и за прединсталиран XP. Не че е страшно – но е още едно доказателство, че популярността на Виста е далеч под типичната за поредния нов Windows. Нещо става…

Наскоро пък Бил Гейтс обяви, че предлага за развиващите се страни пакет Windows (Виста, естествено), Office Starter Edition и още малко дреболийки за… $3. При условие да се използва за образователни цели. Дали е незаконно подбиване на цената – не знам, да кажат икономистите. Че е похвално – без съмнение, пет шести от света не знаят какво е компютър, заради беднотата си. Ама на какво ще търкалят тези пет шести Виста? Не съм чул Гейтс да предлага и компютър с пакета. Пък такъв, дето може Виста да върви на него (поносимо), петте шести няма да могат да си позволят.

Дали Vista Home Basic + Office Starter Edition става за каквото и да било, е друг въпрос. Ама все пак, защо тъй? Че Гейтс е филантроп, знаем. Ама Майкрософт сме свързвали с филантропия само когато трябва да подбие и изхвърли от пазара конкурент. Да пробвам ли да се сетя кой е конкурентът?

Добре де, заклахме Майкрософт, бъдещето им е черно, ще фалират, дайте да сме щастливи ;-( Сериозно обаче, тревожи ме нещо друго. И то са промените в текущата чернова на GPLv3.

Когато разпространявате софтуер, GPL изисква да зачитате свободата му. Ако обаче само предлагате достъп до него като услуга, GPL не играе. Опитите да обхване и тази зона са били категорично контрирани от големите фирми в комитетите по съставяне на GPLv3. А в момента нещата в света на софтуера вървят точно натам – сърцевината на философията “Web 2.0” се нарича “софтуерът като услуга”.

Наглед – лошо няма. Свободният софтуер прави парите си именно от предлагане като услуга. Но аз ли съм чак такъв фундаменталист, та ми се струва, че моделът “софтуер като услуга” е по-лош на практика дори от модела на затворения софтуер?

Като начало, предлагането на софтуера като услуга не заставя фирмата, която го пише, да го освободи (тъй като не го разпространява). Тя може до безкрай да гради продукта си върху планини свободен софтуер, и да печели от него, без никога да освободи обратно нито бит. Това не само превръща GPL в още един BSD лиценз – то “заключва” развитието на софтуера в само една фирма, прави го по-собственически дори от Windows. Опазването му се превръща във върховна задача на фирмата (то е единственото й конкурентно предимство пред другите), и настървява още повече патентните войни. И GPL не ни опазва от това – тоест, очертава се залязването му като любим лиценз на свободомислещите, на хакерите.

Като продължение, самият механизъм “софтуер като услуга” е неприемлив откъм сигурност на информацията. Той по същество изисква да пратиш всичките си данни на провайдера на услугата, и да разчиташ, че той няма да се възползва от тях. Което е тест дали IQ-то ти е над стайна температура… Ако Майкрософт изискваше Windows да им изпраща всичките ти данни, щяхме да изпищим до небето, нали? Е, Web 2.0 принципът изисква да го правим доброволно, сами. И да разчитаме, че законът пази тайната ни, и да вярваме, че пословицата “за милиони няма закони, за кокошка няма прошка” е мъртва.

(Някой да си спомня дребничкото предупреждение на GMail, че вашите писма могат да бъдат съхранявани от Google и след като ги изтриете, и използвани на практика както Google сметне за необходимо? Е, те просто бяха честни към клиентите си, и им го казаха, за разлика от другите “software as a service” провайдери. Свалям им шапка. Още веднъж доказаха, че са неправдоподобно свестни, за корпорация.)

На въпроса “какво толкова имаме да крием” няма да отговарям. Или може би ще отговоря някой път, само веднъж. Отговорът вероятно ще е написан с главни букви, и по възможност ще е с много картинки. Малоумните обикновено четат трудно (съжалявам за грубата дума – ама е вярна!).

Кой ли от блогерите от тайфата не изпробва клавиатурата си на тема свободен софтуер, и свободно изкуство? Но тук намирам една новина, която ме възхити – създаване на свободно списание за медицина!

Сериозните списания за медицина са малко познати на широката публика. Като правило проблемите, които се дискутират в тях са високоспецифични, и добре разбираеми само за специалисти в съответните области. Езикът на статиите е тежък и труден за разбиране за несвикналия с научния стил на списване. Изискванията за публикуване на статии в такива списания са изключително високи, както към професионалността на темата и новостта на материала, така и към едновременно пълнота и голяма стегнатост на изложението, и отличен стил и точност на изразяване. Човек, който не е перфекционист по природа, има твърде малки шансове да успее да прокара своя статия в такова списание.

В същото време, тези списания са основният източник на медицинска информация. Те са, откъдето един медицински учен или пък практикуващ лекар с претенции за върхова подготовка може да научи стегнато и изчистено за новостите в медицината. По същество, в информационно отношение те са мястото, където се прави медицината като наука. Това ги прави изключително ценни за професионалистите. Същевременно, осигуряването на качествени материали е много трудоемка дейност. Правило е, че поне двама, често повече рецензенти с голямо име и ум трябва да се изкажат положително за една статия, за да бъде допусната тя до публикация – тоест, на една публикувана статия по десет, сто или дори повече биват изчетени, всяка от по няколко известни учени. А това е много труд на хора с изключително висока квалификация.

Всичко това прави издаването на сериозно медицинско списание скъпо. Въпреки че рекламите в тези списания струват бесни пари, те обикновено не могат да се издържат без абонамент за солена сума – толкова солена, че често е препятствие дори пред богатите лекари от най-развитите държави. А за не толкова богатите е непреодолима стена. Непреодолима до степен да е почти равностойна на юридическа забрана. Което в известна степен оприличава тези списанияя на несвободния софтуер или изкуство.

Друга прилика с тях е, че в последно време списанията възприемат все по-авторитарен подход към авторските права. Преди трийсет години почти нямаше списание, което да си позволи да поиска от автора на статията други права освен просто да я издаде. Най-елитните смееха да искат авторът в продължение на 3 или 6 месеца от излизането да не я публикува другаде… Сега вече много статии направо поставят като условие авторът да им предаде безвъзмездно абсолютно всякакви права върху статията си. Всеки достъп до нея впоследствие се продава скъпо и прескъпо. По-упорито и по-нахално, отколкото песните на поп-звездите или холивудските филми.

А пък информацията от тези статии е не развлечението ни, а – чрез познанията на лекаря ни – нашият живот.

Около медицинските списания има и друго противоречие. Рекламодателите им са обикновено фармацевтични компании, а това поставя списанието в условия на конфликт на интереси. Хем трябва да е безпристрастно и обективно, хем ако някое изследване в него даде лоши резултати за рекламодателя Х, лошооо! А този ефект, или дори само съмнението за него, вече са страшни. Те унищожават научната стойност на публикуваното в списанието.

Повече около тези съображения можете да откриете в уводната му статия. За мен тя беше откровение и в едно друго отношение – редакторите му очевидно са поклонници на свободния софтуер и свободните идеи, или най-малкото ги ценят високо. Прочетете мнението им за Уикипедия, и избора им на свободен софтуер за CMS. Най-сетне, обърнете внимание на открития им подход към публикуването – решението да се публикуват заедно със статиите и peer reviews, а може би дори коментари на читатели! Подобна откритост е непозната в света на медицинските списания. И, въпреки че познавам добре консерватизма и дебелоглавието на колегите си, се чудя дали не виждаме зачатъка на един нов проект, не по-малко полезен и славен от Уикипедия.

… Затова съм толкова въодушевен, че се създава професионално списание за медицина, което е изцяло свободно. Още не зная какво ще се случи с него. Нямам представа дали издателите му ще успеят да съберат прилична редколегия, още повече както амбициозно са решили и да не публикуват реклами. Може да не успее да поддържа добро качество. Може бързо да фалира. Може да не успее да придобие позиции в индекс на цитиране, и т.н… Но може и да успее, и да се закрепи.

Закрепи ли се веднъж, не бих се учудил инициативата да се разшири. Да проима и нови свободни медицински списания, може би специализирани по области. И – не може би, а дано, дано! – малко по малко научната медицина се върне отново към свободата, която цареше в нея някога, и която й даде богатство, дълбочина и много малки и големи открития. Открития, благодарение на които много от нас са здрави (а много са и изобщо живи). За да й даде нови и нови открития, и още здраве и живот на много от нас.

Стискам палци на създателите на списанието – и мисля дали нямам как да им помогна с нещичко! (Като начало – като пръсна вестта за тях.)

Време е за свободна наука!

Така казват някои по-възрастни хора, когато искат да опишат нещо, дето няма да се случи и отвъд никогато. Но прави ли са?

Имам навика да хвърлям по едно око на статиите около картирането на човешкия геном. Любопитен съм дали няколко хипотези, които си имам, ще се потвърдят. Наскоро прочетох потвърждение за една – и то такова, каквото не бях очаквал.

Хипотезата ми беше, че ще намерят в човешкия геном сума ти парчета и остатъци от най-различни вируси. Наскоро обаче са намерили не просто парче, а цял един вирус в него – и то в генома вероятно на всеки човек наоколо!

Въпросният вирус е от групата на поли-ДНК вирусите. Логично е да се предполага, че просто случайно се е закрепил към генома, и се влачи с него, като безвредна добавка. (Еволюцията не елиминира безвредните добавки в генома, или по-точно го прави много, много по-бавно.) Но не е така – човешкият организъм активно използва гени от набора му за свои цели. И то за най-своята цел на човешкия род – размножаването!

Едно от качествата на този вирус е, че той подтиска имунитета на гостоприемника, за да не бъде унищожен твърде лесно в организма. Подтискането се обуславя от един ген в него, който отключва при активиране сложна процедура по подтискане на имунитета към вече налични в организма чужди обекти, но почти без да засяга реакцията към новопостъпили. (Тук най-подло си спестявам няколко страници обяснения и схеми.) Та, този ген се активира в организма на бременните жени – и именно той спомага тялото им да не отхвърли зародиша, който се развива в него. Възможността да износваме децата си дължим на това, че сме изпиратствали генома на въпросния вирус.

И кво стана? “Когато чумата върне на хората децата”… Оказва се, че един вид чума (принципно болестотворен вирус) е отговорен за това изобщо да можем да имаме деца! Аллах акбар…

(Воистине акбар, сигурно би казал Калоян.)

И още едно генетично откритие, което ме изненада. За него пък си мислех, че би било удобно да съществува като фактор в генетичната еволюция – ама и представа си нямах, че природата ме е изпреварила с идеята!

Случват се, значи, от време на време мутации. Еволюцията ги използва като база за пригаждане на вида към околната среда – чисти неподходящите, запазва подходящите. Знаем го още от учебниците в началното училище. Чудесно нещо, благодарение на него не сме още коацервати.

Да, ама не толкова чудесно. Мутациите се случват с що-годе равномерна скорост, при нормални условия. А пък биологичният вид има много неравномерна нужда от тях. Промените в околната среда обикновено се случват рядко, а пък стават сравнителн о рязко – стотици хиляди, дори милиони години без промяна, и след това промяна в рамките на не повече от няколко хиляди години, или дори само за ден-два. Е, няма ли как някак при живота без промяна да няма много мутации, пък като дойде промяната, да се изпонаслучат всичките? Тогава е, когато има нужда от тях. Ако пък има и как да се случат само не най-страшните, от които направо се умира, ще е супер. Ненаучна фантастика.

Е, оказва се че имало начин. Приложен вече вътре в нас.

Пак в училище сме учили, че генетичният код на човека е двоен – тоест, има някаква повторяемост. Подсигуряване в случай на грешки – ако едната верига пострада, другата е читава, и повредената се оправя според нея. Ако сме учили биология или медицина във ВУЗ, ще знаем, и че има едни ензими, наречени ДНК-репарази, които оправят ДНК-то – и че принципно те могат да бъдат и много по-ефективни и безпогрешни, отколкото са. (А са по-малко ефективни, защото иначе нямаше да се събират достатъчно мутации, за да работи еволюцията.) Така че има и още едно ниво на ремонт и съхраняване на генетичната информация.

И други има. Много гени са дублирани в по повече от едно копие. Много са пръснати “холографски” из ДНК – парченце тук, парченце там; от различните парченца след много рязане и кроене се сглобява една обща иРНК, която кодира вече нужния белтък. Ако някое парченце е повредено, може да се вземе друго негово копие, читаво – нещо като ECC технология. Ето ви още един слой на сигурността.

Нещата не спират дотук. Смисълът на тези ДНК и РНК е да се произведе белтък – той е, който определя нещата в организма. В някои случаи подмяната на дори само една аминокиселина по веригата на този белтък го прави дефектен. В други обаче – не: функцията се запазва, често в пълна степен – била е подменена несъществена аминокиселина. Така че ето и още едно ниво на подсигуряване… И на всяко работят механизми с възхитителна сложност и баланс.

Добре де, ама дотук говорим само за подсигуряване. Време е да спомена и за механизма “тука има мутации, тука нема”.

На всички тези нива на подсигуряване белтъкът да се получи какъвто трябва работят сложни механизми. Те успяват да отстранят влиянието на много и много вече налични в ДНК мутации. Да, някои мутации са наистина страховити и еволюцията ги обработва веднага – но по-леките биват заобиколени от механизмите на корекция, и остават скрити от еволюцията. И се трупат с времето.

При нормални условия. Защото, когато организмът е при ненормални условия (прегряване, състояние на стрес и т.н.), ефективността на механизмите, които заобикалят ефекта на натрупаните мутации, спада. И мутациите внезапно започват да проявяват ефектите си, да се показват и стават налични точно когато организмите са под натиск – тоест, средата се е променила, и биологичният вид има нужда от мутации… И тъй като истински смъртоносните мутации повечето са отсети от еволюцията още през “мирно време”, остават само по-доброкачествените.

За кой ли път се възхищавам на мъдростта на природата.

Случайно ми попадна пред очите поредният скандал в щатските медии.

Водещият токшоу по Си Би Ес Рейдио Дон Имус бил нарекъл женския баскетболен отбор на университета Рутгерс “чернилки и проститутки”. Момичетата от отбора, които били предимно афроамериканки, реагирали остро на расовата обида. Вдигнало се масово недоволство сред медиите и консуматорите им.

Си Би Ес Рейдио изритали Дон Имус. Той помолил за прошка от сърце, отборът (след малко чудене) му простил, впредвид факта, че е вече уволнен, и надали някога ще си намери работа в каквато и да е медия.

В момента из Щатите енергично се обсъжда дали не е време и други медии да вземат по-крути мерки срещу възможността от журналистите им да се чуят расистки намеци.

Хубаво де, казвам си. И аз не обичам расизма, и не одобрявам да викат на момичетата от отбора “чернилки”.

Ама аз ли съм сляп, или наистина нито те се обидиха от това, че Имус ги нарече “проститутки”, нито пък който и да било друг изобщо обърна внимание на това?

Чудя се какви изводи да си направя. И за кого – за момичетата от отбора ли, за медиите ли, за САЩ като цяло ли…

Наскоро с един мой познат (чрез пътищата неведоми на Мрежата) се е случила следната случка.

Уви, хора като шефовете на тази строителна фирма продължават да се подвизават из България, и да се смятат за недостъпни. Мисля, че е време да им покажем, че грешат. Че блогосферата (а и другите медии) могат да осветлят делата им така, че и най-подкупният съд да не може да ги прикрие. И че са готови да го направят.

Призовавам всички, които четат тук – дайте гласност на случая! Ако имате свои блогове, разкажете за него в тях. Ако работите в масмедии, разкажете на шефовете си за случая – сто на сто от него ще излезе не един интересен репортаж, който да привлича зрителите! Ако имате връзки с чуждестранни информационни агенции, парламентарни наблюдатели и други влиятелни лица или организации – обърнете им вниманието към случая, да проследят как ще се развие, да го отразят, да го вземат предвид при съставяне на отношението си.

И каквото още ви хрумне.

Защо да си мръдвате пръста за някой, когото не сте и чували ли? Защото така съграждате атмосферата в държавата ни. Бъдат ли лошо попарени тези, които са изнаглели срещу него, утре няма да посмеят да минат със същия трик срещу други – например вас. Успеят ли, мине ли номерът безнаказано, познайте дали ще спрат дотук! Дали вие ще сте първите след това, или десетите, дали ще е измама със строеж, или с покупка на мебели, дали ще е от тези същите юнаци, или от други техни подобия, видели от този случай какво (не) става, когато се посегне на някого…

Рано или късно ще се стигне и до вас. И тогава ще пожънете каквото вие самите сте посели, днес и сега, с отношението си към този случай.