Grigor Gatchev - A Weblog

Исках да бъда там още към 16:30, половин час преди обявеното начало, но се забавих малко. Южният парк не е малък, а информациите къде точно ще бъде митингът се разминаваха доста. Верен на принципа, че организаторите винаги пропускат най-важното, напечатих двайсетина надписа “Митингът е в тази посока”, за да бъдат залепени по най-посещаваните входове на парка.

(Оказа се полезно – немалко приятели, които видях после там, ми разказаха, че са се ориентирали по залепените указания. И похвалиха организаторите за предвидливостта им. Един-двама разочаровах, с фукните си – за останалите ми стана жал. 🙂 )

Боях се, че митингът ще е повторение по размер на “митинга на обърканите” на Александър Невски в четвъртък – но се оказах неправ. Не зная точно колко бяха хората, мисля, че в различните моменти варираха между хиляда и три хиляди. Хич не е малко за студен, ветровит и на моменти леко дъждовен ден, в почивен ден и на забутано място с лоша комуникация.

Прекосих митинга няколко пъти, и видях на практика всички физиономии от общността на свободния софтуер. Изобщо, разнообразието на хората ме смая. Имаше от дванайсет-тринайсетгодишни хлапета до вероятно над 70-годишни мъже и жени. (От любопитство се включих за минута в една такава групичка – за мое смайване, наистина бяха дошли точно за този митинг!). Истински ме впечатли обаче един човек, който срамежливо си призна: “Ами всъщност аз нямам компютър, та не ползвам торенти – ама синът ми разказа за митинга, и аз помислих, и реших, че си струва подкрепата.”

Още преди да дойда, бях поизненадан от огромната благодарност на zamunda.net към Бойко Борисов, защото бил разрешил митинга. Митингите са не на разрешителен, а на регистрационен режим – предупреждаваш общината навреме, и толкова. Ако е налице някоя от тесен кръг точно дефинирани в закона причини, общината може да ти премести митинга – но нищо повече. Ако тези причини ги няма, няма право да го премести. За този митинг ги нямаше, но го преместиха. В почивен ден в девета глуха… И какво се получава? Благодарни сме на Х.У, че ни остави пет лева за такси до Пирогов (след като ни преби и ни обра останалите), примерно. Ако това е някакво особено чувство за хумор, сигурно съм много тъп, защото не го разбирам.

Както и да е, казах си. Преметнали са момчетата от торентите с мястото и времето на митинга, защото са пълни ливади в организирането на митинги. В края на краищата, ако не бяха пълни ливади в митингите, а опитни политици, щяхме ли да ги харесваме?… Само че това събуди едно познато чувство у мен. Противници от сорта, дето е срещу нас, са като хиените – бягат от увереността и силата, а като видят неопитност и неоправност, налитат. Какъв ли щеше да е следващият сюрприз?

Безпокоях се да не е най-лошото – провокатори, които да предизвикат безредици, и предварително подготвена полиция и купени репортери, които да довършат картинката. (Затова бях предупредил отрано всеки, който идва, по възможност да носи фотоапарат, и да снима.) Е, оказа се нещо далеч по-безобидно, и по-просто – нямаше ток за усилвателите. Разбира се, случайно, по неопитност на организаторите. Това да си мислиш, че някой нарочно го е уредил, си е чиста параноя, нали?… Беше домъкнат един 5-киловатов агрегат, ама за тая уредба и колони трябват поне 20 киловата, ако не и отгоре. Така че ток дълго време нема. (Поне докато аз бях там – докъм 18:30. Не зная дали е дошъл после.)

И за друго бях любопитен – колко от хората са дошли там, за да защитят свободата си в нета, и колко, за да не спира кранчето за филми и музика на аванта. Обикалях, надавах ухо, говорех си със случайни хора, разпитвах. Резултатът ме въодушеви доста – поне към една трета бяха дошли не за авантата, а за свободата!

Може би ви е смешно, че се радвам на една трета. Сигурно сте уверени, че една борба е свята, когато и последният воин в редиците й е кристален ангел. Да, наистина би било чудесно да е така. Точно както би било чудесно светът да е съвършен. Но той не е. Разполагаме с каквото имаме; изборът е не между това или перфектното, а между това или нищо.

Изобщо, цялата история на България е такава. Открай време тук свестните и умни хора са се крили под миндера, и са се борели на думи под юргана, а нещата са ги оправяли лудите глави, авантюристите и хайманите. Писал съм го тук неведнъж – в своите “Записки по българските въстания” Захари Стоянов описва възрожденците и апостолите ни каквито са си били. Страхливият Волов, щуроглавият и избухлив маниак Бенковски, мързеливците-апостоли на други революционни окръзи. Десетките смелчаци на думи на Оборище, но първи страхливци, като се дойде до схватка. Отрядите, съставени предимно от утайката на местното общество, а често и от обикновени престъпници… И след това пише: “Те, и никой друг, умиха лицето на България, когато умните и свестните се криха…”

Да беше само Априлското въстание! Славният Раковски – не само нереален мечтател, но и достоен прототип за Остап Бендер. Хайдутите – девет десети от тях най-обикновени обирджии. “Героят” Иван Шишман, позволил на смешната тогава като размери и ресурси османска държавица да настрои повечето му боляри срещу него, и да го победи чрез техните мечове. Иван Асен, управлявал с хитрост, вероломство и чужди наемници. Калоян, провъзгласил се гордо за “ромеоубиец” и “отмъстител заради Самуила”. Самуил пък – принудил със сила законния български цар Роман да му отстъпи престола си официално. Симеон – пръв колач на ромейски пленници. Крум – узурпатор на властта… Накъдето се обърнеш из българската история – хора, от които смърди.

Но монетата никога няма само една страна. Без мошеника и авантюрист Раковски идеята за свобода на България можеше и изобщо да не пламне. Без хайдутите щяхме доста по-малко да сме останали българи отсега. Иван Шишман загуби войната срещу Баязид, но остана в легендите и песните. Иван Асен съвзе българската държава така, че трябваше сто години след него да я съсипват, за да падне. Калоян пръв в Европа разгроми цвета на европейското войнство – рицарите. Самуил, оставен почти без ресурси в България, разгромена от силна Византия и атакувалата ни в гръб Киевска Рус, не успява да опази страната ни единствено от предателите. Защо Симеон е наречен Велики, надали е нужно да припомням. Че Крум утрои България и като територия, и като власт, и като сила – също.

Особено показателно е българското опълчение в Освободителната война. Съставено е не толкова от патриоти, колкото от авантюристи и дребни престъпници, останали без друга прехрана. Бива смятано, и с право, от всички руски командири не толкова за армия, колкото за случаен башибозук. А на Шипка то спечели ключовото сражение в цялата война, срещу редовна армия, превъзхождаща го над десет пъти като брой и вероятно над сто пъти като въоръжение… Ако не сте били на Шипка, идете. Там няма страховити урви, като по картините и филмите. Позагладени, никак не трудни за превземане върхове… Днешната гордост с опълчението на нас, умните и свестните (да кажем), е плесникът, който най-обикновените хорица от това опълчение ни лепват. Защото те са воювали, докато тези като нас тогава са се крили под миндера.

(Да, знам за Левски. Но той е изключение. Малко народи имат в историята си дори един такъв… Да не задълбавам – темата е огромна.)

Та, една трета никак не е малко – обикновено свестните и умните са далеч по-малко, ако изобщо ги има. Ако не са под миндера… Днес поне някои не бяха. И днес лицето на България пред свободата беше умито и от много от тях.

Дотук – хубавото. Остана обаче един въпрос, който ме мъчи. Когато попитах организираторите на митинга – момчетата от тракерите – кой е изместил митинга тук, настоятелно получавах един отговор: “Не е важно кой го премести – важно е кой помогна да се състои”. Да, наистина е важно, и отговора го знаем – помогнахме да се състои всички ние, които отидохме. Но другият отговор също е важен, и трябва да бъде даден. Иначе нещата оставят един особен привкус в устата – усещането, че някой се опитва да врътне тайничко нещо мръсно. Че нещо бива крито, защото няма да ни хареса. Примерно на някой популярен в медиите политик да му се напука маската, и да се провиди под нея още отсега истинското лице – това, което старателно бива крито от нас, за докато не му връчим властта.

Не зная. Може би момчетата просто наистина са “голи ливади”, наплашени треперушковци. Ако ти падне керемида на главата, не е задължително някой да те е замерял нарочно. Но аз живея в и сред панелни блокове, и съм свикнал – минавам ли край тях, и плесне ли нещо до мен на земята, веднага да погледна нагоре и да видя дали някой не проверява улучил ли е. Почти няма случай някоя глава да не се е дръпнала бързо-бързо навътре, като види, че поглеждам към нея… Затова смятам да ровя и да събирам информация, и безпощадно да изваждам на бял свят всеки, който се опитва да ни направи на товарни добичета. Винаги е имало такива, и никога не са били благодарни, след като се качат по гърбовете ни горе във властта. Няма никакви основания да предполагаме, че този път ще бъдат. Човек, който действа по този начин, не ще да е от тези, дето после са благодарни, или пък честни или свестни.

И няма да приема, или да позволя сделки на тъмно. Достатъчно тъмнина си имаме наоколо. Мракът не се прогонва с повече мрак – прогонва се със светлина.

http://nellyo.wordpress.com/2007/03/22/%d0%95%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%81/

Да живеят Европейският парламент, и Нели Огнянова! Най-сетне някой да успее да съвмести двата елементарни факта:

1. Авторите имат право на възнаграждение.

2. Ако според някой закон половината население са престъпници, нещо не е наред със закона, не с населението.

Вече се разбра, че митингът за свободата в Интернет е преместен от “общината” в събота, от 17:00 ч., в Южния парк. На неудобно място и в неудобен ден. Защото в четвъртък по това време на “Александър Невски” имало друг митинг.

Е, аз реших да отида и да видя какъв е другият митинг. Да знам за какво са ни преместили.

Когато наближих храма, останах като гръмнат – митинг пред него имаше! Бяха не повече от сто-сто и петдесет души, но определено бяха митинг. Ум не ми побираше как може да не съм познал… Още отдалече обаче се виждаше – обещаните пенсионери ги няма, почти всички бяха младежи. Заинтригуван, се приближих.

Обикалях 5-10 минути между хората, вслушвах се в разговорите им, и тайната се разкри окончателно. Всички, без нито едно изключение, бяха дошли за митинга за свободата в Интернет! Някои току-що бяха научили, че е преместен, и бяха здравата ядосани – на никой в България не му харесва да го правят на маймуна, а напоследък ни се случва постоянно. Други знаеха, че е преместен, но бяха толкова нахъсани, че бяха дошли въпреки това – бяха насъбрали още от къщи яда, който другите събираха в момента.

При това положение, естествено, снимането на “митинга, заради който бяхме преместени”, стана излишно. Срещнах се с няколко приятели, поговорихме си малко, и се запътих обратно към работата. Беше съвършено очевидно, че “общината” ни е измамила право в очите. И се надявам да науча много скоро дали не ни е измамил точно човекът, за който си мисля – уважаемият софийски кмет и медийна звезда номер едно напоследък. Бойко Борисов. Ако е той – мечка ще го гази из блога ми. И, надявам се, не само из моя.

Интересно ми беше и още нещо. Отстрани имаше камионетка на силите за борба с безредици. По едно време пристигна втора, но си тръгна – очевидно хората не искаха да дадат повод да бъдат арестувани и пр. Някаква полицайка по някакво време била вдигала гири – какви са хората там, и защо са. Не бях там, иначе бих й отговорил: “Аз съм Данъкоплатецът, и Избирателят. Твоят работодател. Тук съм в законното си право да бъда където искам. А ти коя си, и с какво право ми нареждаш? Я се легитимирай, както изисква законът! Блогът ми плаче за името ти.” Много се увлякоха в идеята, че са над закона – време е да им припомним, че не са. И да изискваме от тях да го спазват.

Емоцията настрана, това с полицейското присъствие и реакция показва важно нещо. Полицията е била уведомена, че всякакъв възможен митинг по това време там е “незаконен” – тоест, в “общината” са знаели отлично, че друг митинг там НЯМА. Още едно доказателство, че са ни измамили право в очите.

Толкова засега. Но се надявам утре да има повече.

На адреса http://bgpetition.com/svoboda_v_internet/index.html можете да откриете подписка в подкрепа на опазването на гражданските свободи на българските Интернет потребители.

(Между нас казано – не зная кой я е писал, но един спелчекер нямаше да й се отрази зле. И си мисля, че и сега не е късно. Ако си няма човекът, да ми прати файла – ще му го изкоректирам с удоволствие.)

Замислям се за много неща.

Безкористни ли са големите торент тракери? Поне един съм оплювал здраво, заради практики, които нямат нищо общо с интернетското “не бъди зъл”. И да, определено немалка част от трафика им е съдържание със съмнителни авторски права – ако и немалка част да е свободно съдържание.

Толкова ужасни изроди ли са ГДБОП? Като следя какво правят, те от време на време свършват и по нещо полезно за обществото. (За разлика от НСБОП, които напоследък са просто платен еничарски отряд на който пъхне по-дебела пачка или дръпне по-дебели връзки.)

А и за НСБОП, между другото – толкова зъл ли е примерно Явор Колев? Говорил съм лично с него, и ми изглежда като човек, който не би вършил тези неща, ако не му е заповядано отгоре. А и за поне един фрапиращ случай – затварянето на онлайн библиотеката на слепите, създадена от незрящия Виктор Кирилов – съм чувал, че нещата са минали през началника му, МВР-министъра, и просто му е било заповядано “да се погрижи да разкара тези … ” (цензурирам израза – блога ми го четат дами, деца и пр.).

Да, не са. Никой не е бял като ангел, или черен като дявол. Факт е. Потърсим ли за какво да ги очерним или оправдаем, няма да е трудно – абсолютно добро няма, нито абсолютно зло.

Но е факт, че защитата на торент тракерите в момента е защита на свободата ни в Нета. Именно и точно защото успеят ли днес да спрат и забранят тях, утре ще започнат да забраняват и спират който сайт извади мръсните далавери на властта, или просто се зловиди на някой дерибей с пагони. Ако някой не познава политиците ни, и се съмнява… надали мога да му помогна.

Факт е и че ГДБОП юнашки прегазиха един куп закони с разпорежданията си към провайдери да филтрират сайтове в чужбина. А и, колкото и да е странно, с арестуването на Елиян Гешов (бившия вече собственик на arenabg.com). Самата идея на торент технологията е такава, че нещата се обменят между различните пиъри – той няма контрол върху обмена, и е нелогично да бъде привличан като съучастник. Все едно да привлекат БТК като съучастник в терористичен акт, защото терористите си уговорили среща по телефона. Или пък общината, защото терористите се срещнали на площад “Славейков” (общинска територия). А създаде ли се традиция полицията да прекрачва закона, държавата няма бъдеще, и останалите в нея – също. Дано да не е нужно да обяснявам защо и как (освен ако тук не се появят тризначките).

И да, Явор Колев просто “изпълнява нареждания”. И ако не ги изпълни, щели да го уволнят. Само че тази философия вече е чувана неведнъж. Най-известният случай е Нюрнбергският процес, където някои хора се оправдаваха, че просто “изпълнявали нареждания”. Само че не ги оправдаха, и официално постановиха, че изпълнението на такива нареждания е лична вина и на изпълняващия… Да, има огромна разлика между това да посгазиш закона в изпълнение на заповед, и да избиеш милиони хора в изпълнение на заповед. Само че разликата е количествена. Качествената разлика, естествената граница, е на прекрачването през закона. Минеш ли я веднъж, спокойно можеш да се качваш постепенно и кротко до милионите хора – рязка граница няма никъде.

И най-вече защото цялото това “спазване на закона” чрез погазването му се върши под натиска фирма, която “не се знае” на кого принадлежи, но се знае как оказва натиска си – чрез нерегламентирани контакти с властта. Казано на простичък български – мафиоти от същата тая мафия, дето ни е позната до болка, работят както са свикнали, чрез корупция. А на това ще се противопоставям винаги и без изключение, и ще им вредя винаги и с всичко, с което мога.

За да видя един ден държавата си освободена от тях… Може това да не е достатъчно, за да се оправи тя. Но е задължително. Държава плюс тези хора е равно на доматена “република”, без друга (по-добра) възможност. Длъжен съм да се преборя с тях – за да имам спокойни старини, и за да имат децата ми бъдеще.

(Вие – както щете. Неведнъж съм обяснявал, че накрая всеки си получава каквото си е заслужил.)

Затова и ще подпиша тази подписка. С всички съмнения и резерви, които може човек да има, но без никакво колебание.

И ще отида на митинга, с всички, които успея да убедя да дойдат.

Преди малко приятели ме предупредиха – митингът в София се премества, на 24, събота, пак от 17 часа, но в Южния парк.

Причината? На “Александър Невски” всеки ден имало вече заявени митинги по същото време. Да, режимът за митинги бил не разрешителен, но уведомителен, но когато вече имало друг митинг, общината нямала как… Не знам това вярвате ли го. Аз – не.

Като начало, смятам да отида в четвъртък и в петък от 17 часа на “Невски”, и да видя какви митинги ще има. Ще ги има ли изобщо, и дали няма да са по няколко десетки събрани набързо, да се покрие лъжата. Ако се окаже така, значи Бойко Борисов играе за същата мафия. Срещу мен. Дето го подкрепих в блога си. И тогава ще го заплюя с чиста съвест. И съветвам всеки блогер, който познавам, също да го заплюе. А блоговете, като разпределена медия, имат много висок коефициент на доверие. Да тръгнеш срещу тях означава да си заключиш вратата към властта с голям катинар.

Простичко казано, опитват се да забият митинга ни в девета глуха. Колкото може – да се подреже, като му се пречупи инерцията. Като се премести в друг, почивен ден, и на неудобно място… Само че загубите понякога са прикрити печалби. И мисля, че погрижим ли се, можем да грабнем тази печалба.

Какво значи това, че се опитват да ни скатаят хитричко? Че са напълнили гащите, естествено. Че се е получило нещо, дето не са го очаквали, и което е извън силите им да го овладеят. Че сме страшни за тях, че сме по-силни. Хитринките им са тяхното самопризнание.

Какво ги плаши? Много неща. Но най-много от всичко да не разберем силата си. Да не се видим, че сме много, задружни и силни заедно. И да не го видят и другите хора. Защото тогава старата приспивна песен “какво можеш да направиш срещу тях” се превръща в “ааа, можело!”. Тогава ние усещаме какво може силата ни, и колко е хубаво да я прилагаме срещу тях. А те… губят мача, рушветите, мръсотийките и всичко останало. И си ходят.

Местят ни там и тогава, за да ни изкарат малко и случайни. Не пред себе си – те знаят колко сме. Пред нас самите. За да скрият от нас, че сме силни, и хванем ли се, можем. И още повече да го скрият от милионите, които не са дошли – защото ако и те видят, че с мирен, но категоричен протест изваждаш ръката на наглеците от джоба си, ще се научат и те. Представяте ли си колко красива ще стане тогава България? Но не за наглеците. (Всъщност, ще е красива именно защото ще е грозна за тях.)

Местят ни там, за да не отидем. Но какво ще стане, ако въпреки това отидем? Ако се съберем, много и категорични въпреки пречките? Наистина много? Тогава хитростта ще излезе на хитреците през носа. И камбаната ще бие за номерцата им, и за надеждите им.

Надяват се хората да са на почивка някъде през почивния ден. Този уикенд обаче няма да е хубаво да се почива в провинцията. Краят на работната седмица ще е с лошо време, навсякъде ще е мокро и подгизнало, нито за ски, нито за излет. Останете си в София, и елате на митинга. Ще си струва. Наистина.

А и вие всички, които през седмицата сте на работа, и нямаше да можете да дойдете в четвъртък – в събота сте свободни, елате. Съберете всичките си “компютърни” познати, и заповядайте заедно. Все ще се намери и кой с кола да ви закара и откара, и всичко друго. Важното е – елате, колкото се може повече. Вдигнете на крак всеки, който има компютър, и не му е все едно дали всяка негова стъпка из Мрежата не се записва и разследва. Предупредете и убедете всеки да дойде. Напишете по блоговете си. Лепнете листчета на входовете на блока си. Говорете с колегите от фирмата, навийте ги да отидете заедно. Звъннете на приятелите си, убедете ги. Ще си струва.

И не забравяйте да си вземете фотоапарати, и да снимате всичко, което става. В най-добрия случай ще има много и много кадри как честните хора са се събрали на митинг, не в полза на пиратството, а срещу полицейщината, произвола и корупцията. А в не най-добрия снимките ви ще разкажат и на България, и на света истината за някой платен провокатор, или очернител. Нека лицата им се появат в Мрежата, нека всеки види кои са – и нека отсега знаят, че опитат ли мръсни номера, ще бъдат документирани за до края на живота си.

Елате, на всяка цена. За да имаме свобода.

Не знам остана ли наоколо човек, който да не разбра – ГДБОП затвориха всички торент тракери. Като част от борбата срещу пиратството.

Лично моята реакция не е еднозначна. От една страна, категорично не одобрявам пиратството. Творците трябва да получават достойно възнаграждение – иначе няма да смогват да творят, притиснати от ежедневната работа. Истина е.

Но е истина, зад която се прикриват огромен куп други неща.

– “Пиратство” вече почнаха да наричат най-нормални и човешки неща. (Не знам дали някой помни делото, което направи DVD Йон известен – съдеха го, че е разбил защитата на DVD, за да може да гледа законно купени дискове на собствения си компютър.)

– Всякакви закони и права почнаха да бъдат юнашки погазвани в “борбата срещу пиратството”. Не съм забравил случая със сайта на слепите – законът беше на страната на слепите, но НСБОП беше на страната на “праводържателите”. Няма и да го забравя лесно, нито ще простя.

– “Авторските права” са дефинирани така, че да са монопол – а както би казал Бил Гейтс, “монополът е безсмислен, ако не злоупотребяваш с него”. Напоследък се е стигнало дотам пиратството, колкото и срамно да е, да е единствената възможна самозащита от монопола на “праводържателите”.

– До небесата се носи вой за “ограбваните творци” – но го надигат не те, а “праводържателите”, които им дерат кожите. (Отидете да се договорите с някой от виещите да издаде ваша книга, и си направете сами извода кой ви граби.)

– Торент тракерите разпространяват далеч не само незаконно съдържание. Неведнъж те са били за мен първият източник на нова версия свободен софтуер, или свободно произведение. (Не знам дали това не е по-силен движещ мотив зад “спонсориралите” атаката срещу тях, отколкото пиратството…)

– Акцията срещу торент тракерите е безнадеждна. Първо, не е капка проблем те да бъдат изнесени извън България – гостоприемни чужбини колкото щете, и надали ще свършат някога. Други торент тракери, било из тези чужбини, било из околните европейски страни – стотици, може би хиляди (вече из форумите се мотаят предълги списъци). И второ, съществуват далеч по-неуязвими мрежи – еDonkey (с Overnet/Kad Network), Freenet, Gnunet… Потребителите просто ще се изместят към тях.

– Не мисля, че Мрежата трябва да е дива джунгла – но не съм съгласен и с бруталната полицейщина в нея. Днес тракерите. Утре неугодните, под “законосъобразни” извинения. Вдругиден – китайски тип “Интернет”… Да, не съм съгласен из Нета да има безнаказано детско порно, phreaking сайтове, спам-сървъри и т.н. Но как стана така, че към тези неща я се направи по нещичко от време на време, я не, а торент тракерите ги гонят като империалисти? Нещо не е наред…

– Тракерите са средство не само срещу “законния” монополизъм (авторски права и пр.), но и срещу “фактическия”. Изчезнат ли те, много лесно достъпът до големи файлови хранилища ще бъде ограничен до един или няколко големи монополисти, с всички последствия от това. Торент тракерите свалят техническата бариера за създаване на центрове за обмяна на файлове до ниво, което е по силите дори на частно лице.

– На последно място, но може би най-важното – свърши ли по-едрата и по-страшна престъпност? Наркодилърите из училищните дворове? Автоджамбазите? Организираните кражби по домове и офиси? Противозаконните тайни картели между олигополи? Местните феодали и еничерските им “наказателни взводове”? Криминалните схватки между кандидати за луксозни хотели из курортите?… Струва ли животът на само едно отровено от наркотици дете по-малко от всичкия софтуер, който е бил, е и ще бъде откраднат някога в България? Дори ако допуснем, че всичкият, или изобщо някакъв значим процент от него, иначе щеше да бъде законно купен?

Да, против пиратството съм. Но с чиста съвест ще подкрепя противодействието срещу акцията на ГДБОП. Както за да им припомня, че имат други, много по-важни работи, така и за да им спестя усилието да пълнят бъчва без дъно. Нека потърсят други, по-добри начини за ограничаване на пиратството. Ако желаят, с най-голямо удоволствие ще им препоръчам няколко. Да кажат на “праводържателите” да съобразят цените си с джоба на българина, например.

Предполагам, че знаете – но да го кажа и аз: организират се митинг срещу затварянето на торент тракерите. В София той ще бъде в четвъртък, от 17:00 ч., на “Александър Невски”. Организират се и на много други места в страната – на zamunda.net можете да проверите кога и къде ще бъде митингът във вашия град. Не съм от организаторите му, за мое съжаление – но ще бъда сред митингуващите.

Ако смятате да подкрепяте митинга “морално, от разстояние” – благодаря, такава подкрепа не ни е нужна. Окажете я на действията на ГДБОП, или на мръсните далавери на политиците. Ако не можете да дойдете на митинга, защото сте на работа – не се притеснявайте, той ще продължи до късно, не се плашете, заповядайте! Извинението е като четирибуквието – всеки си го има… Най-сетне, ако не сте уверени искате ли да го подкрепите – все пак елате. За да не стане така, че утре ГДБОП или някой друг да направи гадост на вас, а като организирате митинг, на торентаджиите пък да не им пука за вас.

И, най-сетне, не допускайте простащини и бруталности на митинга! Също, не позволявайте да ви въвлекат в такива – бих се учудил, ако тези, които са “спонсорирали” акцията на ГДБОП, не наемат няколко апапи да забъркат някоя каша. И ако не се изкоординират с полицията и някои платени журналисти в стил “Бай Ганьо прави избори”.

Видите ли някой да се опитва да прави бели, моментално насочете и полиция, и журналисти към него. И, най-важното – непрекъснато снимайте случващото се, и ако полицията се опита да ви вземе апарата, направете възможното да го спасите от тях! (Или им го дайте след кратко “колебание”, през което измъкнете картата.) Тези снимки после ще са свидетелството и пред България, и пред света какво всъщност е станало.

До митинга!

Днес прочетох в блога си следния коментар към предишния запис:

Crystal: Идеята ти докторите да си вършат работата надзиравани едва ли не от спец ченгета е меко казано абсурдна! Професията на лекаря и особено на хирурга е изключително отговорна, изисква специални качества и се доближава до изкуството. Не е работа за всеки и това няма смисъл да се коментира. Жалко и унизително е тези високообразовани специалисти да са принудени да дават труда си за смешни пари и при мизерни условия. Ако се приеме, че е възможно да има оправдание за деморализирането на един човек при упражняване на професията си (в смисъл да иска подкуп), то лекарите в България са най-оправдани.
Не искам да кажа, че одобрявам постъпката на д-р Пернишки, но всичкото това крещене по медиите и развяването му като да е най-черния и долен престъпник при наличието на такива мащабни злоупотреби, тънко и нагло замислени и извършвани от политиците и приближените им, и за които се мълчи, просто ме изкарва от кожата и ме отвращава.

Драги Crystal,

Не зная дали си лекар – аз съм, колкото и да ме е срам да си го кажа. Завършил съм Медицинска академия с отличен успех, бях един от най-добрите диагностици в курс от почти 500 човека. Зная за професията на лекаря (включително на хирурга) всичко, което има да се знае. Съгласен съм с теб, че е отговорна, макар и да съм малко скептичен, че изисква специални качества. Изисква просто необходимите познания, плюс добросъвестност; бедна ти е фантазията колко липси и на двете е скрила лекарската солидарност. Но не за това ми е думата.

Преди години стоях пред избор – дали да си направя компютърна фирма, или да постъпя на работа като лекар. Навсякъде, където имах възможност да постъпя като лекар, нещата стояха както със сина на моя познат – или натискаш болните за рушвети и даваш процент “защита” на шефа, или той те разкарва, за да назначи някой, който ще му дава процент. Ако направех частен кабинет, нещата бяха сходни – работех ли само в рамките на позволеното от закона (тогава) като заплащане, нямаше да мога да покрия изискваните от закона разходи. Искането на рушвети отново ставаше неизбежно.

А последствията от него? Българинът хич не обича да дава рушвети, било защото е стиснат, било защото няма парите. Не гоня ли тези, които не дават, никой няма да иска да даде. Значи трябва без рушвет да не върша свястна работа. И тъй като няма как да позная кои са стиснати, а кои наистина нямат, ще трябва да гоня наред.

И тези, които нямат пари, ще трябва да си тръгват, без да са получили помощ. Някои вероятно ще намират помощ при по-достоен лекар, други ще оздравяват от само себе си, трети ще се излекуват с пиене на лекарства наслуки. Някои обаче ще умират. Различен процент в различните лекарски специалности – при кожните болести малък, при хирургичните голям. Ако вземем един среден процент, се получава, че годишно по 30-тина изгонени ще умират.

И какво стана? Жоро Павето с неговите жалки 14 убийства ще е ангел небесен пред мен! Точната дума за мен ще е “масов убиец”. Към пенсионирането ми навярно на моята съвест ще лежи брой хора, сравним с този на съвестта на д-р Менгеле и други подобни благодетели на човечеството…

Помислих си хубаво. Огледах си опърпаното жилище. Помислих за приятелката ми – чудесно, свястно, но наплашено от мизерията момиче. За годините охолен и щастлив живот, които ще минат далече от мен, и няма да се върнат. За децата, които няма да мога да си позволя, за леченията на родители и роднини, които няма да мога да платя. И за още много неща, все хубави, и не всички само за мен…

И си помислих дали искам да ги имам. На цената на животите и здравето на хора, които не познавам. Които са търсили помощ от мен, за здравето и живота си, и аз съм им я отказвал.

Не беше лесен избор, но го направих. И си получих пожеланото. Изкарах години в мизерия; доходът ми все още е под този на средния български лекар. Много от здравето ми си отиде безвъзвратно. Леля ми загуби едното си око, оперирано от “хирурзи”, понеже не можех да си позволя да платя тяхната тарифа. Приятелката ми ме остави, не защото Германия й предлагаше повече лукс, а защото аз не можех да й дам прилично дори за България съществуване…

Но получих в замяна правото да съдя тези лекари, които са избрали рушветите. Без съжаление и милост. И няма да се откажа от него, нито ще позволя на някой да се опитва да ме спре.

Да искаш от болните (или роднините им) рушвети е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Може би не най-голямото от финансова гледна точка, но едно от най-гнусните и аморални, които човек може да измисли. Слагам го наравно с шантажа на едновремешните политически куки “помисли си, деца имаш… да не вземе да им се случи нещо”. Това, че рушветът е бил поискан след операцията, нищо не значи (освен че е много рядък случай – обикновено си ги искат още преди операцията). Каквито и “логики” да се привеждат за противното, това са пари, купени с шантаж със здраве. Съжалявам – това е истината.

Не отричам, че политиците правят гнусотии за огромни суми – нито ги одобрявам. (Crystal, ти къде беше, когато се организираше митингът срещу депутатските мерцедеси? А после на втория митинг, на връчването на събраната подписка? Разкажи за поне един случай, когато ти си направил нещо срещу корупцията във властта, моля те!) Но не приемам да оправдаваме престъпленията на едни с престъпленията на други. Иначе утре, когато арестуваме министър Х, той ще ни отговори: “Аз само откраднах пари – я погледнете лекарите, които изнудват за пари болните със здравето им. Кой е по-черният?” И няма да има какво да му отговорим. Защото ще е прав.

Затова, Crystal, не приемам доводите ти. На собствен гръб съм доказал, че когато човек иска да не се превърне в измет, може да избере малко лишение пред много опозоряване. Че само от човека зависи ще се “деморализира” ли, или ще остане човек. И че оправдания за искане на подкупи няма, не може и не бива да има – защото оправдаем ли едни престъпления, трябва да оправдаем и други. И така стигаме точно до този вид общество, който политиците и приближените ни създават с финес и социално инженерство вече толкова години, и от което рушветчийството в медицината е част. Вземи си назад претенциите – с тях работиш не срещу престъпленията на политиците, а в тяхна защита.

Мястото на този “лекар” е в затвора. Ако другите “героини” и “герои” с престилки, които споменах в предишния си запис, наистина са имали предвид да го защищават с подобни доводи, и тяхното място е при него. Титлата “доктор” ще престане да бъде клеймо на позора единствено когато престане да бъде носена от такива личности.

И да, лекарите ТРЯБВА да си вършат работата, надзиравани от спец ченгета. Не че така е редно – просто дотам са я докарали. Не друг – самите те. С ежедневни хиляди геройства от сорта на изнудване за рушвети, мърляви лечения, безхаберие, гьонсуратлък и прочее. Съжалявам – сами са си го изпросили и заслужили, с дълъг и упорит труд. Не зная кой ще надзирава ченгетата, защото и те не винаги са чисти – но лекарите са доказали, че надзорът над тях е и необходим, и заслужен. Така че съм с две ръце за него.

Ако някой лекар е честен, и ми се сърди за тези думи – не е избрал правилния човек. Нека отиде да се сърди на тези, които са го поставили в това положение. Колегите му. И не само да им се сърди, а агресивно да ги натиска да зарежат рушветчийството. Иначе много има да се сърди, а ползата ще е никаква – причината ще си стои.

Моята, тоест на обикновения човек поддръжка за наблюдението над лекарите от ченгета – също.

Много пъти съм се чудел дали да не обявя такава класация. Винаги съм се отказвал – при такива политици в България, първите поне петдесетина места ще са недостижими за никой “простосмъртен”. Този път обаче една дама успя да сложи мъжете в джоба си. Срам ме е да го напиша – но дамата ми е колежка. Лекарка. И ме е страх да го напиша, защото е председателката на столичната комисия по лекарска етика – Анастасия Малякова. Не че ще ми направи нещо – не може, не съм й подвластен. Но като гледал лекарската “етика” напоследък, връзката е недвусмислена.

Историята се върти около хирурга от “Пирогов” Стоян Пернишки, когото полицията пипна с току-що взет подкуп. Изненадан и възхитен съм, че това се случи – напоследък не вярвах, че е възможно да те арестуват за корупция… Както и да е. Арестуваха го, от “Пирогов” му прекратиха договора, очертава се да го разследват за “пасивен подкуп”, изобщо, все пак се направи нещо.

Предполагам, че съденето е за “пасивен подкуп”, защото не са могли да докажат, че той си е искал парите, и е изнудвал болния за тях. Което е обичайна практика в медицинските заведения. Да си призная, не познавам човек, който да е бил натиснат да даде рушвет за операция, и да е посмял да откаже – така че не знам какво би станало. И пак да си призная, преди 7 години моя роднина беше приета в кардиологията на Александровска болница – извадиха я от гроба, в най-добрите филмови традиции на лекарството, без и най-малък намек за рушвет. Но пък не познавам и момиче, раждало в държавна болница през последните 5 години, от което да не са били поискани солидни суми на ръка, в прав текст. Същото и за две-три коремни и една белодробна операции на мои познати.

Което е най-тъжното – преди две години синът на мой познат, завършил наскоро лекар, беше освободен от една държавна болница. Причината – не искал да взема подкупи. “Какъв му е проблемът на шефа ти”, питам го, “нали това си е твоя работа?” – “Как какъв? Ако аз не взимам, няма процент за него”… Какво ли щеше да стане, ако на това момче някой беше предложил след успешното лечение да му се отблагодари? Вероятно щеше да се изчерви и да приеме бутилка ракия, или кутия бонбони. Но ако му предложеха пари, щеше да откаже. Не от страх – от срам… Но да се върна на темата.

Съгласно изтеклата информация, Пернишки е оперирал по спешност приета в “Пирогов” пенсионерка. Съпругът й му занесъл за благодарност кутия бонбони и бутилка скъп алкохол – по негови думи, лекарят ги захвърлил с: “Ти на толкова ли ми оценяваш труда? Това и сестрите няма да го вземат”. След което му определил тарифа 1500 лева. Старецът успял да събере само 300; договорили се с Пернишки това да е “първата вноска”. Тъй като нямал откъде да вземе и лев повече, в отчаянието си съпругът се обърнал към полицията.

Хирургът му определил по телефона среща близо до частна клиника. Качил го в колата си, и обикалял малко из града, за да откачи евентуално преследване. Изглежда не успял – минути след взимането на подкупа полицаите го арестували, заедно с белязаните банкноти.

Дотук – добре. Оттук нататък обаче – зле.

Съгласно dir.bg, споменатата по-горе председателка на столичната комисия по лекарска етика е заявила, че е възможно даването на парите да е било “жест на благодарност”, тъй като били взети след операцията, а не преди нея. Тя не знаела как се доказва, че хирургът наистина си е поискал тези пари. И е забила гвоздея с “Колко е морално близкият на пациента, който е дал парите на д-р Пернишки, да влиза в услуга на други действащи лица, които в случая са полицаите”…

Първата ми реакция беше: “Без коментар!” Само че май сме прекалено обръгнали на дебелоочие, та ще поясня. Първо, какъв е този жест за благодарност, който следва да се плаща на вноски, понеже човекът няма парите? За предаването на който получаващият “благодарността” прави нелегални срещи и обиколки с колата като в шпионски трилър?… Второ, как мисли уважаемата председателка, дали е трудно да се докаже, че хирургът си е поискал парите, след като първото е документирано?… И трето, за бога, дявола и всичко друго на света, кой говори за морал, в каква ситуация?!?!… “Колко е морално да се защищаваш, когато те изнудват чрез здравето на съпругата ти”… Дано съобщението в dir.bg не го е прочел някой със слаби нерви или будна съвест – иначе здравето на тази “лекарка” нямаше да струва пукнат грош…

Всъщност, като се замисля, аз не знам дали наистина е изразила позицията, която прочетох днес. Неведнъж съм виждал как журналисти преиначават думите на човек така, че да е готов не за съд, а направо за линчуване – и като прочета казано толкова страшно нещо, се съмнявам може ли да е истина. Напълно е възможно да е казала нещо съвсем различно (включително по смисъл), и просто думите й да са предадени, хм, “погрешно”. Ако е така, бих я посъветвал и подкрепил да съди тези журналисти до дупка – такова петно на лицето не се измива доживотно… Но някак казаното е твърде много, ясно и систематично, за да е журналистическо съчинение. Или пък съчинилият го журналист трябва да е изверг.

И друго ме кара да мисля, че не журналистът е сгрешил – реакциите на директора на “Пирогов” д-р Спас Спасков. По неговите думи, “болницата реално е изпълнила всичко за въпросния пациент, и после са последвали грозни картини”… Дано да тълкувам неговите думи криво, повлиян от новината в dir.bg – или журналистите да са ги предали криво. Иначе нещата ще са на косъм от точката, в която се появяват среднощни отмъстители, и започват линчувания…

Преди месец си бяхме говорили, пак за здравеопазване, с касиерка в банката, която обслужва фирмата ми. Тя не можеше да си обясни как сме стигнали дотук. Отговорът ми беше: “С търпение. С търпение всичко се постига…”

Надявам се след този запис по-малко хора да ме питат защо не искам да работя официално като лекар, въпреки че съм завършил с отличен успех. И защо винаги помагам за здравето на всеки, който се обърне към мен, но не искам да ме наричат лекар… Докато такива хора се кичат с “д-р”, аз няма да се закича. Титлата е прекалено оцапана, за да заслужава да я нося.

А на всички, на които искат в болница рушвет, бих дал съвет – съгласете се, и потърсете зад гърба им Икономическа полиция. И при разговора си с полицията ги помолете да ви осигурят техен специалист, който да следи после лечението на пациента, да присъства на операцията, и т.н. Надали има на света рушвет, или какъвто и да е друг стимул, който да осигури такова съвестно лечение, каквото ще осигури този надзор. Така не само ще дадете добър урок на хора, които го заслужават, но и ще подсигурите на близкия си (или на себе си) лечение, каквото честните и свестни хора заслужават.

Всъщност, лечение, каквото заслужавате, ще получите във всички случаи. Вашият избор е какво да заслужите.

Ако гледате рекламите за Vista, думата “най-” е измислена специално за нея – всичко друго на света може да бъде в най-добрия случай “по-“, че и това даже е непосилно пред Vista… Дали обаче рекламите са достоверният източник на информация?

Какво би направил истинският хакер в този случай? Не знам. Не съм от тази категория. Със сигурност няма да хвана дебъгера и за една-две нощи да пресея бит по бит пълния програмен код на Vista… Но не ми и трябва. Други са пресели достатъчно от него. Още други пък са прочели внимателно лицензите й, и т.н. Мога да чуя какво ще кажат те, да проверя наслуки десетина неща от него, и да си направя изводите на кого да вярвам.

“Този линуксаджия се опитва да ми промива мозъка” ли? Съжалявам, но не мога да го направя. Ако имате мозък, ще го използвате, и ще си отсеете истината. А ако нямате, промиването му отпада по обективни причини… 😉 Рекламата на Vista e навсякъде наоколо, отворете кое да е ИТ издание, и ще я прочетете. Затова пък аз ще ви представя малко от другата гледна точка.

Ето ви като начало една огромна статия от Питър Гутман – “A Cost Analysis of Windows Vista Content Protection“. Обемът е почти като малка книжка – но, повярвайте ми, всяка дума от него си струва четенето! (Питър Гутман е едно от водещите имена в областта на компресията на данни, криптографията, защитата на данни и т.н. през последните 25 години. Правилно сте прочели – водещо име в течение на 25 години. В бранша, в който за 2-3 години ултрамодерното се превръща в каменна ера.)

Огледайте се наоколо по форумите (особено по-малките, на които няма изгода да пуснеш платен писач да те рекламира), и прочетете мненията на пробвалите Vista. Особено внимание обърнете кой тип хора с какви впечатления остават. Няма да ви казвам какво съм забелязал аз – направете си изводите сами.

Огледайте блоговете наоколо. Не само на ентусиастите на свободния софтуер – въпреки че от тях ще научите най-много. Също ще научите много повече, отколкото от един запис тук.

Прочетете пак рекламите как Vista e желязна, непробиваема и непоклатимо надеждна. След това погледнете security advisories на фирмите, които изследват сигурността на софтуери. Погледнете колко критични sеcurity updates има за Vista за последния месец. Ако рекламата е права, или дори отчасти права, би трябвало да се очаква въобще да няма такива, или да са има-няма един-два, а фирмите за сигурност да нямат какво да кажат… Гледайте, и си правете изводите сами. Включително дали да вярвате на тези неща от рекламите, които не са толкова лесни за проверяване.

Лично мен ме възмути не техническото несъвършенство на Vista. Не е редно комерсиален продукт, който струва купища пари, да се продава толкова недоизпипан, но в края на краищата е разбираемо – нов продукт, голям продукт, човешко е. Ще мине време, ще излязат големи security fixes (пардон, Service Packs!), нещата ще се пооправят. Не това ме плаши. Нито пък недостига на драйвери – това най-малко, драйвери най-много до година ще има за Виста и за тостери и прахосмукачки.

Не ме плаши и степента на “новаторството” му. Вчера един познат се опита да ме впечатли с интерфейса Aero – за целта си беше купил нова супермашина, защото Виста не вървяла на старата му 800 MHz P3 със 128 MB памет и 32 MB видеоплатка. Когато обаче аз пуснах на хилавата му стара машина попадналото ми подръка CD с Knoppix, KDE в комбинация с Bеryl направо вкараха Вистата в мечи гъз! Съжалявам за невъзпитания израз, но е точен – прекратих демонстрацията още преди да стигна до Inside Cube и Sticky windows, защото като гледах физиономията на човека, ми се плачеше. И не ми даде сърце да му кажа, че това са проекти, писани от по шепичка доброволци в свободното им време, покрай другото…

Повече ме плаши параноидно-тоталитарната система и принципи на Виста. Изискванията й към хардуера поставят производителите пред еднозначен избор – хардуерът им ще е съвместим или с Виста, или със свободния софтуер, но не и с двете. Ако драйвер или програма не харесат на юнаците от Редмънд, поредният ъпдейт може просто да ги изхвърли и блокира. (Моето поколение надали е забравило как не ни пускаха на Запад “за наша сигурност и добро”.) Ако откриеш бъг в системата, нямаш право да кажеш за него на никой друг освен на Майкрософт – условие, записано в лиценза ти за нея… Прочетете този лиценз Прочетете изискванията за хардуерни драйвери. Не вярвайте на мен – вярвайте на своите очи и ум. На себе си.

Особено побеснях от описанието на Гутман на DRM системата на Виста. Ако например филмът, който гледаш, е с добро качество, но видеоплатката и/или мониторът/телевизорът ти нямат специални супер-дупер-хипер-защитени изводи, сигналът през които се шифрова и дешифрова, за да не може да бъде презаписван, Виста автоматично ще ти развали качеството на филма. (Което разваляне изисква доста от мощността на компютъра.) Не, не ви майтапя. Повтарям – не ви майтапя!… Бе не чувате ли? Наистина не ви майтапя – наистина е така!!!… И с музиката, разбира се. Как иначе? (И за още много други неща гълта мощност, всичките те само за да може да ви следи и наказва по-добре. Пак не ви майтапя. Съжалявам, много ми се иска да беше шега или злословие – но не е.)

“Добре, че не е и с електронните текстове” ли? Звучи ми като “остригаха ни, издоиха ни, да им благодарим, че не ни и одраха”. Е, ще ви разочаровам. Новите офис-възможности, които ще вървят отсега нататък, могат И това. Ако документът е маркиран като “защитен с авторски права”, няма да можете да го разпечатвате или дори гледате на екран неоторизирано… 2018 ли? Че то още 2008 не е дошла. Онова бъдеще с лекарствата против рак и безсмъртието май не се очертава да е скоро – но това от черните пародии май се носи към нас като бърз влак. И гласовете, които казват “Я стига паника бе, кой те е подгонил? Ходи се лекувай…” са същите, които преди десет години казваха: “Я стига паника бе, кого са арестували за нелегални емпетройки? Ходи се лекувай…”

Не мога да отрека – Майкрософт са инвестирали колосални средства в защитата на съдържание във Виста. Ако бяха инвестирали половината на толкова в сигурността й, надали някога щеше да бъде написан вирус или троянски кон за нея. И все ми се струва, че тези възможности са свръх необходимото просто за защита на съдържание. Не знам, може да е просто “презапасяване”. Но не съм забравил уроците на Фил Зимерман – автора на PGP, първата програма за общодостъпно шифроване на съобщения. “Демократичните правила не могат да са гарант срещу злоупотреба с авторитарни инфраструктури – правилата могат да се променят за една нощ, инфраструктурите обаче остават”.

А също и “Държавите се делят на два типа. В едните шифроването на писмата ви е официално разрешено, и можете да го правите спокойно. В другите то е забранено – което е най-сигурният признак, че то ви е особено нужно и полезно, точно там.”… Аналогиите и изводите са си за вас.

Най-сетне, бесен съм от самата идея – да те накарат да си купиш по-скъп компютър, за да имат мощността да те контролират по-добре дали не гледаш и слушаш каквото ТИ искаш, а не каквото ТЕ искат. Другояче казано, компютърът ти да е платен от ТЕБ, но да слуша, тоест де факто да принадлежи на, ТЯХ. Още по-другояче казано, Виста върви освен с фактура за своята цена, и с фактура за скъп компютър, който купувате на НЯКОГО – Майкрософт, RIAA, MPAA, без значение кой – за да може да ви контролира.

Как мислите – дали не харесвам Виста, защото съм линуксаджия… или съм линуксаджия, защото не харесвам Виста? И подобните неща?

Вие – както искате.

Не зная дали е истина. Човекът, който ми го разказа, се кълне, че е. И въпреки това ме съмнява… Но ще го разкажа, както го чух. Нека всеки си решава сам.

Има такова учебно заведение – Консерватория. И в него се изучават не консерви, а музика – за съжаление на живеещите наоколо… Там учел и нашият герой, състудент на разказвача. Много добър изпълнител, но абсолютен калпазанин като студент.

И никак не добър композитор. А изпитът по композиция наближавал… След няколко безплодни предизпитни дни, в предизпитната нощ юнакът хванал популярна партитура на Моцарт, и я преписал наобратно. Издрънкал я тихичко на пианото – харесала му. Ура! Имаме за утре надежда!

На сутринта героят ни гордо се явява на изпит с “композицията” си. Сочат му с подканващ жест пианото, сяда той, започва да свири – и след първите десетина такта комисията започва да се смее. С не особено весели нотки в смеха. Изпитваният ги поглежда въпросително, председателят на комисията му дава знак да спре, намества очилата си и пита:

– Колега, случайно да се казвате… (името на известен български композитор, класик на българската музика)

– ?

– Ако съдя по композицията ви, няма как да не сте той. Сигурно смятате да наречете творбата си… (име на произведение от въпросния класик)? – саркастично пита председателят.

Колегата си глътва езика. Ако има нещо, което да не е очаквал, то е да го обвинят в плагиатство. Ако само го скъсат, наесен пак има изпит, но при това развитие на нещата ще види изпит, диплома и прочее през много криви макарони един след друг… Не издържа, и си признава греха с обратното преписване.

Изпитната комисия го изглежда с недоумение, идва до пианото и се опитва да дрънка партитурата му наобратно. Още след първите няколко тона лицата им внезапно се опъват като кожа на тъпан. Без нито дума комисията се оттегля в съседната стаичка на заседание. След петнайсет минути повикват там и колегата. След още петнайсет минути той излиза от стаичката с тройка в книжката, дал тържествена клетва никога на никого да не спомене нито гък за случилото се.

(Ако някой мисли, че мъжете са по-малко клюкари от жените – лъже се.)