Grigor Gatchev - A Weblog

За вкус не се спори – но за мен цикълът “Землемория” е вероятно вторият по сила в англоезичното фентъзи след “Властелинът на пръстените”. Ако случайно почитател на фентъзито (особено на качественото) го е пропуснал, бих му препоръчал да го прочете.

Цикълът се състои от 6 книги. Първата е била писана с идеята да е самостоятелна книга – “Магьосникът от Землемория”. След успеха й Урсула К. Льо Гуин я продължава с още две – “Гробниците на Атуан” и “Най-далечният бряг”. И трите са номинирани за най-престижните награди за фантастика, “Хюго” и “Небюла”, но си остават само с номинациите…

Взима ги – и двете награди – четвъртата книга от цикъла, написана повече от 10 години след първите. Отначало идеята е била да няма повече, но… минава време, и се ражда “Техану”. И няма нищо общо с типичното за толкова продължения доиздояване на темата – напротив, според мен е наистина най-силната от четирите. По непривичен и странен, но категоричен начин.

И отново точката е сложена. Историята е стигнала края си, няма какво да се разкаже… Но след време внезапно писателката я допълва отново. Първо със сборника “Легенди от Землемория”, а след това и с романа “Другият вятър”.

Какво я е накарало да продължава ли? Предговорът към “Легенди от Землемория” съдържа отговор на този въпрос – спиращ дъха и даващ обилна храна на ума. Когато го прочетох, не можах да се сдържа да не го споделя. Преведох го, и го публикувам сега тук, в рамките на fair use, като част от цялостното произведение.

Защо го правя ли?

Защото усещам и разбирам нещата по същия начин. И бях решил един ден да ги напиша, с риска да бъда обявен за луд или глупак… И когато открих, че друг е гледал на тях през същите очи, че е видял същата тази логика, и я е облякъл в стройно слово, разбрах, че това не е моя приумица, плод на самотен графоман. И че трябва да бъде споделяна.

Защото от нея има какво да се научи. Без значение дали човек пише, или просто се мъчи да разбере магията, скрита в творчеството. Или, да го кажем иначе – в сътворяването.

—

В края на четвъртата книга от “Землемория”, “Техану”, историята беше стигнала до момента на настоящето, както го усещах. И, точно както в настоящето на така наречения реален свят, не знаех какво ще се случи после. Можех да гадая или предсказвам, да се боя и надявам, но нямаше как да знам.

Неспособна да продължа историята на Техану (тъй като тя не се беше случила още), и наивно предположила, че историята на Гед и Тенар е стигнала до своето “и те заживели мирно и щастливо”, сложих на тази книга подзаглавие: “Последната книга за Землемория”.

О, писателска глупост! Та настоящето се движи. Дори във времето на разказ, на сън, на “имало едно време”, настоящето не е бъдеще.

Седем или осем години след излизането на “Техану”, ме помолиха да напиша история, случила се в Землемория. И още първият поглед към света й ми показа, че докато не съм му обръщала внимание, събитията там са се развивали. Беше дошло време да се върна там и да разбера какво се е случвало, и какво се случва сега.

Исках също информация за различни неща, които са се случвали отдавна, още преди Гед и Тенар да бъдат родени. Много неща за Землемория, за магьосниците, за остров Роук, за драконите, бяха започнали да ме озадачават. За да можех да разбера сегашните събития трябваше да поизучавам историята, да се поровя из архивите на архипелага.

Начинът, по който човек изучава несъществуваща история, е да разказва разказа си и да внимава какво се случва. Мисля, че не е много по-различно от това, което правят историците в така наречения реален свят. Дори ако присъстваме на някое историческо събитие, разбираме ли го веднага? Можем ли дори само да го запомним истински, докато не го разкажем като история? А за събития, случили се във времена или на места извън личния ни опит, се налага изцяло да разчитаме на историите, разказани ни от другите. В края на краищата, миналите събития съществуват единствено в паметта ни, а тя е форма на въображение. Едно събитие е реално само в настоящето. Превърне ли се в минало, съществуването на реалността му зависи изцяло от нас, от нашата енергия и честност. Оставим ли го да изпадне от паметта ни, единствено въображението може да съживи и най-дребното късче от него. А ако лъжем за миналото, ако го заставяме да разказва историята, която ние искаме то да разкаже, да означава каквото ние искаме то да означава, то изгубва реалността си, и се превръща в лъжа. Да пренесем миналото заедно с нас през времето, в съдините на митовете и историите, е тежка задача. Както обаче казва Лао Дзе, мъдрите хора водят със себе си каруца, която да носи товара им.

Когато конструирате или реконструирате свят, който никога не е съществувал, и историята му е изцяло измислена, изследването му е от малко по-различен тип, но базовият подтик и използваните техники са почти същите. Гледате какво става, и се опитвате да разберете защо става така. Слушате какво хората ви разказват, и ги гледате какво вършат. Обмисляте всичко това сериозно, и се опитвате да го разкажете честно, за да има разказът ви своите тежест и смисъл.

[ … ]

Откакто започнах да пиша за Землемория, минаха години. Аз се променях, разбира се, а също и хората, които четат книгите. Всички времена са времена на промени – но нашите са на огромни и бързи морални и умствени трансформации. Прототипите се превръщат в километрични камъни, простичките неща се усложняват, хаосът става елегантен, и това, което всеки знае, се оказва нещо, което някои хора са си мислели.

И това ни лишава от почва под краката ни. При цялото ни удоволствие от скоротечността, от мигновените проблясвания на електрониката, ние жадуваме и за непроменимото. Радваме се на старите легенди заради тяхната неизменност. Крал Артур сънува вечен сън в Авалон. Билбо може да отиде “дотам и обратно”, и “обратно” винаги е любимото му, познато Графство. Дон Кихот завинаги атакува вятърните мелници… И хората се обръщат към царството на приказките в търсене на стабилност, на древни истини и непоклатимо простички неща.

И мелниците на капитализма им ги доставят. Предлагането задоволява търсенето. Приказките се превръщат в стока, в индустрия.

Превърнатата в стока фантазия не поема никакви рискове. Тя не изобретява нищо, само имитира и тривиализира. Тя действа, като изпразва старите легенди от тяхната интелектуална и етична сложност, превръща борбеността в тях в насилие, героите им в марионетки, и истините им в сантиментални елементарности. Героите й махат мечове, лазери и жезли механично, все едно комбайни жънат – жънат печалби. Дълбоко смущаващите морални избори биват дезинфекцирани, подсладени, обеззъбени. Заченатите със страст идеи на великите разказвачи биват копирани и превръщани в стереотипи, деградирани се до играчки, запечатани в ярко оцветена пластмаса, рекламирани, продавани, чупени, изхвърляни – некачествени и взаимнозаменяеми…

Тези, които превръщат фантазията в стока, експлоатират и разчитат на непресушимото въображение на читателя, дете или възрастен, което дава дори на мъртвородените ерзаци живот. Все някакъв, поне за малко.

Както всички живи неща, и въображението живее в “сега”-то, и живее с, от и благодарение на истинската промяна. Както всичко, което правим или имаме, то може да бъде опитомявано и принизявано, но все пак надживява комерсиалното и дидактично използване. Земята надживява империите. Конквистадорите може да оставят зад себе си пустини там, където някога е имало гори и ливади, но дъждът отново ще вали, и реките отново ще текат към морето. Нестабилните, срамежливи и не винаги истински царства на “Имало едно време” са точно така част от човешката история и мислене, както и нациите в нашите многоцветни атласи, а понякога са и по-трайни.

Ние сме живели дълго време както в реалните, така и в измислените царства. Но обитаваме и двете тези места по начин, различен от този на нашите родители или прародители. Магията се променя с възрастта, и с времената.

Ние сега знаем една дузина различни Артуровци, всичките истински. Графството се е променило необратимо още по времето на Билбо. Дон Кихот вече е пътувал до Аржентина, и е срещнал там Хорхе Луис Борхес. Plus c’est la meme chose, plus fa change. (“Колкото по-постоянно е нещо, толкова повече се променя”, ако съм разбрал правилно френския – Григор.)

Беше ми приятно да се върна в Землемория, и да я открия все там си, напълно позната и въпреки това променена и променяща се. Случило се беше не това, което предполагах; хората не бяха които – или каквото – предполагах, че ще бъдат. И се губех по островите, които смятах, че познавам като дланта си.

[ … ]

Урсула К. Льо Гуин

—

Бих могъл да добавя и още към казаното. Но нека е в отделен запис. Нека не се вреждам в един текст с творци от този ранг.

Ще си пожелая само – дано и аз, и световете в мен се променят с времето. Защото това ще означава, че времето ме е научило на нещо.

Мен – и тях.

Конкретно:

Какво да правим с “Труд”?

Труден въпрос, бих казал.

Не мога да отрека – в позицията на “Труд” по въпроса има някаква еволюция. Високомерното и заплашително отношение към Виктор се променя постепенно, към по-диалогично. Дори има забулени намеци, че може би няма да имат нищо против хората в неравностойно положение да използват класиците безплатно.

За съжаление, тази еволюция е по-скоро символична. Исканията и намеренията класиците на България да бъдат третирани като дойни крави или зеленчуци на сергия си остават същите. Същата е позицията “няма за какво да се извиняваме”. Същата е безпардонната философия на лъжи пред хората, за замазване на очите, и в същото време за присвояване на всичко възможно, чрез силата на заплахата и парите, без значение дали законът го позволява, или го забранява. (За да не бъда голословен – имам предвид това, че КК \”Труд\” претендират от сайта на Виктор да бъдат свалени и произведения, върху които те нямат права. Дори ако допуснем, че имат права върху тези, за които твърдят, че ги имат – а не са показали на никого документи за това. Нещо, с което те би трябвало да започнат.) Дори съгласието инвалиди да използват безплатно класиците надали ще бъде дадено без натиска на техния партньор в znam.bg, “Сирма Медия” – а може би дори с него.

Всичко това ме кара да мисля, че от КК “Труд” на практика не са научили или възприели нищо. И да приема за себе си безкомпромисна позиция спрямо тях. Смятам да разпространявам тази си позиция, и да я подкрепям с доводи. Смятам да агитирам хората да преценят сами за себе си законността и моралността на действията на “Труд” – и да вземат мерки по въпроса, според своята морална и ценностна система.

1. Смятам да бойкотирам сайта znam.bg, заради участието в него на КК “Труд”. Мъничко съжалявам, защото в този сайт е съдружник и “Сирма Медия”, които проявиха малко повече морал. Но мисля, че е време и те да премислят и преоценят сътрудничеството си с КК “Труд”. Тези, които разбират единствено от пари, започват да разбират от морал и нравственост само тогава, когато моралът и нравствеността почват да струват в пари повече от парите.

2. Смятам да бойкотирам всички издания на КК “Труд”. Ако случайно някое от тях ми е нужно, ще си го купя втора ръка, от продавачи на стари книги. Така парите ми няма да отидат в КК “Труд”, и да подкрепят каузи като заплахите към Виктор и сайта bezmonitor.com.

3. Ще потърся начини тези неща, които някой е задължен да купува от КК “Труд” (например учениците, които изучават в училище автори с права, държани от “Труд”, да бъдат предоставяни на задължените хора безплатно, или по друг начин, който не носи печалби на КК “Труд”:

– ще потърся начин, ако е възможно, задължените да получават изданията така, че цялата печалба да отива при партньори на “Труд”, например “Сирма Медия”.

– ще се консултирам с юристи, и ще потърся законова база, според която задължителните произведения могат да се разпространяват безплатно по силата на това задължение.

– ако горното не помогне, ще се опитам да организирам инициатива до Министерство на образованието и до Министерство на науката и културата тези произведения да бъдат обявени за безплатно достъпни за ученици, студенти, учени в съответната област.

4. В обсъждането беше подхвърлена идеята файловете с “проблемно” съдържание да бъдат качвани на сървъри извън България – в САЩ, Дания, Украйна, Русия… Това би било съвсем лесно. Всъщност, предполагам, че някой ще го направи така или иначе. Но аз лично не бих се занимавал с това. Тази схватка може да бъде спечелена на територията на “Труд”, по техните правила – и искам да ги победя точно така.

5. Същото мисля и за идеята въпросните произведения да бъдат качени във file sharing мрежите. Да, там те ще са неизкореними, и от “Труд” няма да могат да направят нищо, за да ги ограничат. Но нямаме нужда от това. То ще е само оправдание за КК “Труд” защо са загубили. Нека не им го даваме.

6. Добра идея е да се покаже по недвусмислен юридически начин, че ЗАПСП, чл. 24, ал. 1, т. 10 позволява на библиотеки като тази на Виктор да запазят текстовете си въпреки претенциите на праводържатели – а именно, че те попадат под формулировката “друг аналогичен (на брайлови книги – бел. моя) вид”.

7. Смятам да организирам подписка на творци (писатели, преводачи и пр.), които не са съгласни с действията на “Труд”, и не смятат, че подобни действия защищават техните права. Смятам да организирам подписка на издатели, които не одобряват подобни начини на действие, и декларират, че не биха ги предприели.

8. Смятам да направя необходимото, за да може историята за действията на КК “Труд” да излиза при търсене в Google и други подобни търсачки преди техния сайт – например като поставя линкове към protest.bloghub.org навсякъде, където разполагам с уеб пространство. Също така, смятам да направя каквото мога за популяризирането на всички, осъдили действията на КК “Труд”, като по същия начин се погрижа за повишаване на Google рейтинга на техните сайтове и страници.

9. Смятам да организирам това издателствата, авторите и преводачите, които не одобряват действия като тези на КК “Труд”, да могат лесно да се свързват помежду си, за да могат да работят като единомишленици. Надявам се това да повиши производителността им, и така да им даде бизнес-предимство пред другите.
10. Да се организира подписка на юристи, които смятат така, и застават с името и авторитета си зад тази позиция. (Особено ценни биха били юристи на ключови постове – членове на върховни съдилища, преподаватели в юридически факултети…)

11. Да се организира някакъв вид “проверка”, при която официален съд да бъде помолен да се произнесе по въпроса. (Нямам юридическо образование, и не зная какъв точно е редът за такова нещо – но се надявам някой да може да го каже.) Би било добре това да стане, след като вече подписката на юристите е набрала сили – и запитването да бъде придружено с нея.

12. Да бъдат най-сетне изискани и получени документите на КК “Труд”, които да удостоверяват правата им върху произведенията, за които претендират. Процесът на изискване да бъде юридически документиран. Ако “Труд” започнат да мотаят нещата, произведенията отново да бъдат поставени в Интернет, с уговорката, че при получаване на документално обосновани претенции ще бъдат свалени. А след като бъдат получени, да бъдат прегледани внимателно от добри юристи, и слабостите им да бъдат използвани, за да се оспори правото на “Труд” да изисква от други да не разпространяват тези произведения.

Какво да правим със ситуацията по принцип?

Това е вторият, далеч по-интересен въпрос. И по-обемен – защото по него може да се направи много повече.

Повечето инициативи, адресирали КК “Труд”, ще подкрепят позицията ни и по принцип – ако ги изпълним както трябва, ще служат за урок на други алчни издателства. Ще ги спират от безпардонност и груба агресивност. Освен тях обаче, предлагам и следните:
1. Смятам да организирам подписка на юристи, подобна на описаната по-горе – но този път за валидността на ЗАПСП, чл. 24, ал. 1, т. 9, за всички електронни библиотеки. Също така, смятам да поискам по някакъв начин тълкувание на закона в тази светлина – особено след като вече събера подписи на юристи зад това мнение.

2. Смятам да организирам нещо, което да демонстрира, че свободното изкуство може да печели не по-зле от защитеното със забрани – а може би и по-добре. Тази демонстрация би показала на творците, че те имат изгода творбите им да бъдат свободни. Би показала и на издателите, че забраните не им носят нищо, и че от свободното изкуство може да се печели.

Начини – много. Отдавна имам план да направя сайт за търговия със свободно изкуство. Не смятам идеята за свой патент, и с удоволствие бих помогнал на всеки за нея. За съжаление, досега не й заделях време – но случилото се я издигна в приоритетите ми.

Към момента си представям реализацията на такъв сайт като написана на PHP, и лицензирана под GPL. (Стандартните пакети за Интернет магазини, уви, не вършат работа). Сега проектирам базата данни, която ще задвижва този сайт, и проучвам източници на свободно изкуство, които да може да се използват. Слабо място ми е обаче писането на PHP код; с удоволствие бих приел сътрудничество по въпроса.

3. Смятам да издиря български творци, чиито творби харесвам – или наследниците им. Смятам да се опитам да ги убедя да пуснат творбите си, или поне част от тях, под свободни лицензи. Напълно осъзнавам, че задачата е свръх силите на сам човек – и се надявам на съучастието на всички. Йовко Ламбрев още в началото на този случай реагира с инициативата “Освободи книга” – призив към всеки да направи нещо, за да може поне една книга да бъде пусната под свободен лиценз. Ще дам своя принос към нея.

4. Смятам да помогна с каквото мога книги, чиито български преводи са защитени от агресивно налагани права, да бъдат пре-преведени под свободен лиценз. Ясен Праматаров създаде вече инфраструктура, в която да може да се превежда удобно – остава само да се намерят желаещи да помагат за преводите. Ще се опитам да бъда сред тях.

5. Така или иначе, каквото и да се прави, творби на българските творци в Интернет ще има, и никой няма да може да ограничи разпространението им. Независимо дали аз, или който и да е, го искам, или се боря с него… Би могло да се предлага на български творци правата върху това “нелегално” разпространение в Мрежата да бъдат откупувани от тях. Парите могат да бъдат набирани чрез подписки и доброволни дарения, при пълна публичност. Ако успея да направя и пусна сайт за търговия със свободно изкуство, част от печалбата му също ще отива за това… Не зная дали ще успяваме да предложим на авторите луксозно заплащане – иска ми се да успяваме. Но във всички случаи ще получават по този начин повече, отколкото иначе.

6. Да се потърси начин като минимум всички изучавани в учебните програми български творци да бъдат легално свободно достъпни в Интернет. Вероятно това може да стане чрез преговори с Министерството на образованието и Министерството на науката и културата. (Доколкото зная, има инициатива на “Сирма Медия” за такива преговори, и за изграждане на образователен портал – тя би била полезна крачка в тази насока, дори ако не се достигне до пълна свобода за произведенията на класиците. А ние отделно може да търсим начини да поискаме пълната свобода.)

7. Сега приетите срокове за авторски права са от полза единствено на прекупвачите на права. Никой няма нужда да продължава да прави пари 70 години след смъртта си. (Г-н Кицевски, Елин Пелин не е оставил произведенията си на своите наследници, както нашите дядовци жилищата си на нас! Той е оставил на своите наследници жилището си, точно както нашите дядовци. Произведенията му според мен се полагат на вдъхновилия го за тях български народ; много от тях реално СА преработки на народни приказки, легенди, поверия – чии са правата?…) Смятам да търся начини да предложа и подкрепя закони, които ограничават авторското право до разумни и нормални срокове – например до 5 години след смъртта на автора, както е било по начало.

8. В тази връзка, създаването на политическа партия, която се бори за тесен кръг искания, свързани с духовната свобода и права на гражданите, може да е уместно. В Швеция има такава партия, наречена на шега “пиратска” (вероятно защото за някои хора духовната свобода и неограниченият достъп до култура са престъпления).

Паралелът с Швеция е особен, поради няколкото разлики:

– достъпът до Интернет, а оттам и ангажираността с тези проблеми, в Швеция е много по-разпространен, отколкото в България – възможно е в България такава партия да не може да събере достатъчно гласове.

– в България обаче повечето хора, ангажирани с тези проблеми, имат достъп до Интернет – така че “гласоподавателската маса” на подобна партия се очаква да е сравнима. Още повече, че в България процентът гласували на избори е нисък, заради тежката криза на доверие към политическата класа, и сравнително тясна прослойка гласуващи хора имат шансове.

– Пак заради тази криза на доверие, не може да се изключи вероятността подобна партия да получи сериозен кредит на доверие от разочарованите от други партии, и да се превърне в една от водещите политически сили. Това в наши условия ще е свързано с рязко повишен интерес към партията, както от обикновени кариеристи, така и от всякакви мафиоти. Не е ясно дали партията ще може да издържи на този натиск.

– Този проблем се усложнява още повече от факта, че зад някои от най-големите “свободни зони” в България стоят личности със съмнителен обществен имидж и източници на доходи. Това със сигурност ще бъде използвано за рушене на имиджа на партията. Също, със сигурност тези хора ще се опитат да се изживяват като “патрони” и “кръстници”, и вероятно няма да преглътнат лесно един категоричен отказ баницата на властта да бъде разпределяна по техни указания. (А ако партията не им даде такъв отказ, това ще е превръщането й в поредното бушонче-еднодневка, каквито досега мафията ни е подхвърляла иззад кулисите предостатъчно.)

Въпреки това обаче, напълно възможно е подобна партия да има бъдеще. Не зная дали бих участвал в нея, но със сигурност бих обсъждал идеята за създаването й.

9. Без значение дали ще се създава политическа партия, е добра идея да се създаде организация, подобна на американската Electronic Frontier Foundation, която да защищава дигиталните права на гражданите. Идеята за български неин клон принадлежи на Илия Базлянков (известен също така като създател на Тиликс); членството в нея се очаква да е свободно за всеки. Смятам да я подкрепя, и да стана неин участник.

10. Дали към някаква организация (EFF-BG, или каквато и да е друга), или самостоятелно, да се ангажират юристи, готови да издирват грешките в договори за собственост върху права за произведения на изкуството, и ако праводържателите ограничават агресивно използването на произведенията, да се търси начин тези произведения да бъдат освободени чрез грешките в договорите им. Общността лесно би могла да възнагради такива юристи – никак не е трудно да се направи така, че при търсене в Гугъл на думата “адвокат” първо да излиза техният сайт. 🙂

Добра идея е и дадената от RaynerApe – да бъде създаден български пара-юридически блог, по подобие на Groklaw. Надявам се с обединени усилия да успеем да намерим юрист, който да го поддържа. От мен за него ще има безплатен хостинг на сайта му.

11. На действията на КК “Труд” срещу bezmonitor.com да бъде дадена публичност в чужди медии – и особено в тези, които наблягат на свободата на информацията и човешките дигитални права. Добра идея е да се пише например до ЕFF. От една страна, другите биха могли да ни дадат по някой добър съвет. От друга, биха могли да използват случая като негативен пример при свои аргументации, където им е нужно.

Сигурно ще ми дойдат и още идеи – ще ги добавям в коментари към този запис. Моля да бъда извинен, че го забавих толкова.

Отлагам този запис от дълго време – проблемът зад него се оказа огромен. Отначало мислех, че е нужно да се вземат мерки срещу бруталността на едни издатели срещу една електронна библиотека на незрящи. После – че следва да се регулира проблемът с достъпа на незрящи като цяло, или пък с този до електронни библиотеки…

Сега разбирам, че проблемът е огромен – търговският модел на интелектуална собственост като цяло. Така че писането няма да е малко – извинявам се за това. Може би дори ще го разделя на два записа.

1. Издателят като явление.

Има на този свят творци – така ще нарека всички създатели на интелектуална собственост. Има и потребители – тези, които я консумират. Откъде тогава се взимат издателите? Не са ли те само излишни посредници?

Едно време типичният творец не е разполагал със средствата да достигне до потребителите си. Нито всеки писател е притежавал печатница, нито всеки музикант – завод за грамофонни плочи… През тези времена издателите са безценната, задължителна съставка, без която масов обмен на интелектуален продукт няма как да има.

Някои от издателите преуспяват, и порастват до огромни размери. А с огромните размери идват и огромни нужди от приходи. За издръжка на огромен и тежък апарат, и задоволяване на ненаситни собственически апетити. Пъргавостта и гъвкавостта пък изчезват. Вместо на тях, издателството е принудено да разчита да финансова мощ. И да изсмуква до сухо и творците, и потребителите. Портмоне насита няма.

Това и променя взаимоотношенията. Огромното издателство вече не обслужва творците (а и потребителите) – то иска да бъде техен господар. Творците подписват унизително неизгодни за тях договори, а потребителите нямат избор, освен да плащат колкото им бъде поискано.

Когато издателството порасне достатъчно, или се сдружи с други издателства, то не само посяга на творците и потребителите чрез финансова мощ, но и атакува законодателната база на техните права. То се бори за удължаване до безкрай на срока на авторските права, “в интерес на творците” – но не зная някой творец да е получил и стотинка повече, защото правата му вече се пазят не 5, а 70 години след смъртта му. Издателството ги купува срещу същите (в най-добрия случай) суми.

Проблемът се утежнява от две неща. Едното – че с окрупняването на бизнеса в условията на глобализация големите издатели остават все по-малко, и позициите им се засилват. Другото – че авторските права са естествен монопол, непреследван от антимонополни закони. Искате ли да си купите Битълс? Можете да го направите единствено от EMI, пряко или косвено… Резултатът е, че на големите издатели вече е по-изгодно не да служат съвестно на клиентите си, а да купуват удобни закони. Закони, които да лишават от права творци и потребители, и да мачкат малките издатели.

Мачкането на малките издатели е важен елемент в този пъзъл. Те са, които искат да са помощници на творците и потребителите, а не техни робовладелци. Някои от тях никак не са малки като размер, но “големите” ги гледат изотгоре. Критерият за “голямост” вече не е финансов оборот или брой издания, а това дали месиш властта и законите в своя угода.

В един момент обаче на сцената идва Интернет. Ресурсите, нужни за организиране на търговия с интелектуален продукт, рязко намаляват, и това поставя нещата обратно на краката им. Творците получават лесна възможност да продават труда си направо на потребителите, и да получават възнаграждение директно. А където възможностите на сам човек не са достатъчни, малките издатели се намесват пъргаво и ефективно. “Динозаврите” на бранша внезапно се оказват излишни. А лакомията им превръща елиминирането им в най-изгодното действие в екосистемата.

Какво бихте направили вие, ако сте управител или собственик на такъв динозавър? Имате ли какъвто и да било друг избор, освен да действате брутално, да стъпчете всякакви правила, закони и нравственост? Нямате. Може да сте най-свестният човек на света – съжалявам, това е положението. Нямате друг избор.

И големите започват да правят точно това. Спонсорират закони от сорта на DMCA. Натискат за откровено дискриминативно законодателство – например бизнесите да получават по-дълъг срок за авторски права, отколкото частните лица. Правата се обявяват за собственост наравно с материалната, и нарушаването им се криминализира (напреки на логиката – по същество то следва да е обект на гражданското, а не на наказателното право)… Списъкът е огромен.

Кой ще победи в тази схватка – големите издатели, или ние, останалите? Дано сме ние. Защото победят ли “динозаврите”, освен всичко друго, ни чака “юрски период”, ново Средновековие. Създаването на нов интелектуален продукт ще спадне рязко.

Причините са много, и богато анализирани – подрязването на корените на творчеството чрез ограничаването на дяла на свободно достъпните творби, утежняване на механизма за регистриране и реализиране на нов продукт… Ще добавя само още една: големите издатели нямат реална изгода да се създават нови творби, за да не попаднат те в ръцете на конкурент, и да не му послужат за трамплин. А там, където без нови творби просто няма как, големите имат изгода да ограничат създаването им само до това, което могат да поемат под контрол. По същата причина.

Повтарям го още веднъж – важно е! Успеят ли “големите” да победят, ни чака ново Средновековие. А тъй като интелектуалните продукти, технологиите и изкуството, формират битието и мисленето ни, това Средновековие ще обхване цялото ни развитие. Само дето благородници и крале ще станат показалите не смелост и мъдрост, а… хм, бизнес-оправност. (Подсетка: Огледайте се що за хора се возят в повечето суперлуксозни возила наоколо.)

Бихте ли искали да завещаете такъв свят на децата си? Аз – не. И смятам да се боря за по-добър.

—

Как се транслира това на българска почва?

Имаме си, като начало, нашия еквивалент на “голямо издателство” – КК “Труд”. Не че е с размерите на задокеанските бронтозаври, просто е обвързано с едни доста пари, и има самочувствието и маниерите на “голямо”, каквито ги описах по-горе.

Това издателство прояви маниерите си, срещу “конкурент” (поне те възприеха bezmonitor.com като такъв – на Виктор надали и през ум му е минало да става издател), по скандален начин. Срещу техните действия в Интернет се надигна масов протест. Бе създаден сайт на протеста. Блогери го подкрепиха. Хора без тежко Интернет присъствие се включиха с каквото могат. И… се забеляза интересен ефект.

Представители на КК “Труд” се скъсаха да обясняват, че те били пазели правата на творците. За да не останели гладни. Но хората, които бяха гръбнака на протеста срещу тях, почти без изключение са именно творци – писатели, преводачи, музиканти. Имаше дори издатели (!).

Може да се добави още много – аз например нямам никакви съмнения каква би била позицията на Елин Пелин или Ангел Каралийчев по този спор, ако можеха да го чуят. Но същественото е друго. Барикадата се оказа не между творци и потребители, както “големите” се мъчат да изкарат – а между “големите” от едната страна, и творците, потребителите и дори нормалните издатели от другата.

Не зная какво накара КК “Труд” да направи тази бизнес-грешка. Да се бориш за място сред “големите” точно сега е все едно да бързаш да се запишеш сред динозаврите в момента, в който на небето вече се вижда огнената диря на 10-километровия метеорит на име “Интернет”… Все още не губя надежда те да се поправят. Може би съм наивник – но съм склонен да оставя вратата отключена.

Проблемът на нас, несъгласните свободата им да бъде ограничавана, не е “Труд”. Те са първият повей на бурята, която ни чака – и която трябва да победим. Ще има други, несравнимо по-силни, злонамерени, безскрупулни – и ще трябва да преборим и тях. Някои още не ги знаем, други даже не са създадени, трети са легенди от отвъд океана. Но ще трябва да ги победим.

Ще успеем ли? Както казва тъжно Бобсън, “Мики Маус е велика сила”. Но аз вярвам, че знам начина да преборим динозаврите. Ние всички, заедно – творците, читателите, издателите без амбиции за световно господство… Те изглеждат всемогъщи – но всъщност са излишни, а това ще рече обречени. Въпросът е единствено ще успеят ли да ни докарат съвременно Средновековие, преди да си идат.

Можем да ги спрем. Зная как.

Ще го напиша в следващия запис тук.

Сигурно и вие сутрин намирате в пощенската си кутия рекламни вестничета, листовки, обяви? И ги изхвърляте, без дори да ги погледнете?

Веднъж, когато посягах да изхвърля поредното, погледът ми случайно попадна върху статия. Привлече ме името на Джордж Карлин – известен комик от 70-те.

Зачетох се. Статията беше озаглавена “Истинските неща в живота”, и беше едно от най-силните неща, които съм чел някога. Можете да я намерите къде ли не из Мрежата, ако потърсите по тези ключови думи… А аз започнах, преди да изхвърля следващите броеве на това вестниче, да хвърлям око – дали няма да има някоя друга интересна статия. И не сбърках – твърде често намирах там по нещо, което си струваше.

Покрай историята с Виктор и КК “Труд” реших да се обърна и към тях за съдействие за оповестяване на грозната новина. Съдействието, което срещнах, надхвърли очакванията ми. Отне ни малко време, докато подготвим материал, но в броя на “Седмична поща” от вторник този материал излезе.

Днес отидох до редакцията да видя вестника – по някаква причина не бях го получил в пощата си, нито у дома, нито в офиса. Намерих вътре статията, която бяхме уговорили, придружена с чудесен коментар от редакцията.

И, което е още по-интересно, намерих втора, огромна статия, пламенно подкрепяща позициите ни, и подписана от… мен! Краткото разследване из редакцията откри причината – дребна, но улучила точно подписа техническа грешка. Екипът на “Седмична поща” бяха смутени от недоразумението, аз – още повече (тъй де, откраднал нечий чужд труд)…

В интерес на истината, твърде патриотичният патос не е много типичен за мен – но под казаното по съдържание вътре охотно бих се подписал с две ръце. Така че грешката е донякъде вярна… Също, извинявам се искрено на неизвестния ми достоен човек, чието име съм ограбил неволно – и му дължа една почерпка, или каквото друго пожелае като компенсация.

Цялата редакция на “Седмична поща” беше застанала зад нашата позиция, без колебание. “Въпрос на морал и човешко достойнство е”, каза управителката на вестника. Оказа се, че в следващите няколко броя те подготвят форум по темата, с материали, взети от Интернет. Насочих ги към коментарите в protest.bloghub.org и моя блог. Така че темата няма да замлъкне скоро, колкото и да се иска това на някои хора – напротив!

Не зная откъде можете да вземете “Седмична поща”, освен да го пуснат в пощенската ви кутия – той се разпространява безплатно, по домовете, и го няма по РЕП-овете. Ако има повишен интерес към него, ще се опитам да говоря с издателите на вестника, и да се опитаме да измислим нещо…

—

И, за тези, които мислят, че темата отзвучава, едно ново и интересно развитие:

Някакво лице от КК “Труд” отново е звъняло на Виктор, и му е поставяло ултиматуми да направи нещо, за да се реши проблемът. (Не знам на какво отгоре – нали той е свалил въпросните текстове? Не знам и защо на него – да не би той да е започнал тази кампания, или да е в състояние да я спре, дори ако поиска? И, най-вече, не знам какво им е припарило на “Труд” – дали случайно вие не можете да отгатнете? 🙂 )

Пак бил вдигал гири, че на наследниците на тези автори това им било прехраната. (Чия прехрана е, вече дъвкахме – ама ако бях на мястото на тези наследници, щях да дам г-на от “Труд” под съд, за клевета, че нищо не работели.)

Пак бил заявил, че твърдо смятали да изолират тези текстове само на znam.bg. (Как ще го постигне – не знам. А че има проблем с усвояването на нови развития и реалности…) И че щял да говори с някой си Георги Гечев. (Не познавам такъв, а вие? Ако случайно вместо това попадне на мен, за мен ще е удоволствие, но за него – надали.)

И най-сетне – работата била стигнала много далече, до Министерство на културата и НСБОП. (Което вече ме радва. Министерство на културата е време да се замисли над факта, че частен издател монополизира класици, които се изучават задължително в училище. А НСБОП – да провери един сигнал. Че някакво издателство преследва и тормози инвалид – първо с искания, които нарушават закона (ЗАПСП, чл. 24, ал. 9 и 10), и не спира тормоза, дори след като той е изпълнил тези искания.)

Досега имахме гьонсуратлък към инвалиди. Аморален, безчовечен, но не незаконен. Сега вече имаме тормоз над инвалид – а това вече е престъпление. Мисля си – не наближава ли време за белезници, съд и присъда над някои самозабравили се?

Декларирам официално – при следващ опит на КК “Труд” да тормози когото и да било, и най-вече Виктор, ще изляза с официален призив към който адвокат в България пожелае, да ги даде под съд за противозаконните им действия, и да им потърси финансова и наказателна отговорност. 50% от обезщетението ще бъде за негов хонорар; ако успее да издейства на отговорните за тормоза лица от КК “Труд” затвор, за всяка година ще получи още 5%. А ако издейства решение на съда в смисъл, че понятието “общодостъпни библиотеки” от ЗАПСП, чл. 24, ал. 9 покрива и електронните библиотеки (те СА общодостъпни, нали?), ще организирам набиране на средства по негова сметка от цялата страна, като благодарност от потребителите. (А и от немалко автори.)

Чакам желаещи юристи да поемат нещата – ако познавате такива, предложете им идеята.

Чакам и следващата грешка на “Труд”, за да дам ход на предложението си.

Насочен от Ясен Праматаров, открих този текст в блога на Митко Ганчев. Оригиналът е на руски, и касае Достоевски; авторът не ми е известен. Остротата и точността на попадението ме впечатлиха, и реших да го преведа на български и да го “локализирам”.

—

И така, представете си 2018 г. Обикновено софийско жилище.

– Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.

– Така ли? Коя книга?

– Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.

– Че защо ще я купуваш? Имаме я.

– Супер! В кой файл е?

– Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.

– Пфу! Та тя е на хартия!

– И какво от това? На твоята възраст четох от нея.

– На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!

– Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…

– Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!

– Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?

– Да смъкна безплатно книга?!

– Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.

– Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?

– Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?

– На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?

– А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.

– Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?

– Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…

– Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.

– Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…

– Платих я. Thanks.

– Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.

– Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.

Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…

– А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?

– Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.

– Това пък от кой зор?!

– Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…

– Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?

– Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.

– Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…

– Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…

… След 2 часа:

– Уфф. Привърших я най-сетне.

– Какво? За два часа си изчел “Под игото”?

– Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.

– Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?

– Кой?!

– Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…

– Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…

– Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!

– Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

—

Хубава пародия, нали? На който я разкажете, ще се смее. И ще ви обяви за параноици. А ако е някой голям издател, и ще ви скъса от подигравки…

Идете сега мислено при дядо си, преди трийсет години. Кажете му, че през 2006 г. това да си препишеш книгата на другарчето си ще е престъпление, което може да бъде наказано със затвор. Кажете му, че ще има хора, арестувани за това. Какво ще ви отговори?

Посочете му новия му магнетофон, и му кажете, че през 2006 г. това да си презапишеш “Бийтълс” или Елвис Пресли ще е престъпление, и затова ще арестуват. Не, не политическо! Че ще е същото престъпление да презапишеш и речите на другаря Тодор Живков, и ще има съдени хора, задето са го направили.

Разкажете му как стоят нещата с авторските права днес, без да преувеличавате нищо. Поне колкото изтърпи, преди да почне да ви се смее и да не ви слуша. И след това се върнете днес и тук, за да разкажете какво ви е казал дядо ви, и за какви ви е обявил.

Не, не на мен. На себе си го разкажете, за да го чуете… А на мен ми кажете – това, дето той ви го е казал за днешната реалност, прилича ли ви на това, което ви казват днес за… нещо?

Толкова от мен. Останалото… е за всички нас.

Днес Виктор Кирилов ми препрати едно писмо, адресирано до мен, но попаднало по неизвестни причини при него. Автор на писмото е Явор Джонев, ръководител на “Сирма Медия”, с който водихме разговори преди два дни.

Цитирам го в пълна точност, както е:

—– 8< ----- Здравейте, Григор,

Благодаря за конструктивния разговор вчера!

Прочетох статията “Победа.. и отвъд нея!” във вашия блог. Щеше да е добре да прегледаме въпросите, свързани със Сирма Медия предварително, за да не се получават недоразумения.

Сега държа да направя следните уточнения, които, надявам се, ще публикувате.

1. Знам.бг принадлежи и се разработва съвместно на ИК “Труд” и Сирма Медия, звено на Сирма Груп АД. Общото разделение на отговорностите е: ИК “Труд” предоставя съдържанието (и съответно отговаря за уреждането на правата за публикуване), докато Сирма Медия предоставя технологичната среда и софтуера.

2. Сирма не е откупувала никакви права за публикуване от ИК “Труд”. Съдържанието – статии и книги – публикувано в Знам.бг е с уредени законни права за интернет публикуване.

3. Hе съм казвал: “Ние не организираме преследвания на електронни библиотеки дори когато съдържат текстове, чиито права са продадени на нас”.

4. Казах, че има ненужно объркване между два въпроса: първо, законните права на всеки издател и/или автор да решава как, кой и за колко ще се ползува от техните произведения; второ, също така законните права на слепите хора да ползуват литература без нормалните ограничения, свързани с авторското право.

5. Нашата позиция по отношение на законни авторски права е идентично с това на ИК “Труд” и на всяко друго издателство: Тези права трябва да се утвърждават и защитават. Авторите имат изконно право да получават приходи от техния труд и да решават кой и как ще се ползува от него. Позицията ни съвпада напълно със сегашните закони.

6. Що се отнася до осигуряване на достъп на слепите до литература в интернет, той трябва да се реши подобно на законно-осигурения свободен достъп до литература на брайлово писмо. Необходимо е да се изгради система, която едновременно да осигурява достъп за слепите, но и да защитава произведенията от друг достъп, за да запази авторските права.

7. Възнамеряваме да предоставим софтуерната система, която се използува в библиотеката на Знам.бг, към която трябва да се добави специалната защита и/или метод на достъп само на слепи граждани. Решаването на този проблем е значителна по сложност техническа работа.

8. Надяваме се да помогнем на 4-те сегашни електронни библиотеки за слепи – Без Монитор, Хоризонти, Съюза на слепите и Читалище “Луи Брайл” – да се обединят в една Национална интернет библиотека за слепи. Надяваме се и на правителствена подкрепа в техническото и организационно осигуряване на тази библиотека.

9. За да се реализира легално този проект, ще се наложи промяна на сегашните закони. В тях трябва да се добави изключение от защитата на авторско право за специални интернет библиотеки само за слепи граждани. Добре би било да се организира обществена кампания за промяна на закона.

10. Възприемаме като обидни твърденията, че “… накара мениждъри и бизнесмени да се огъват, да отстъпват, да се съобразяват с нас. Да разберат внезапно, че човечността, нравствеността, моралът, достойнството струват повече от парите – дори когато се измерват в пари”.

11. Не сме участвали в каквато и да е война, нито сме се чувствали подложени на натиск. Всички неща, които споделихме с вас бяха планирани преди да се разрази въпросния “ураган”. Всичко, което сме правили досега и ще направим в бъдеще е било безкористно и без да търсим ПР дивиденти.

12. Що се отнася до отваряне на библиотеката на Знам.бг за слепи потребители, трябва да подчертаем, че такова решение не може да се вземе еднолично от Сирма, а трябва да има и съгласие на ИК “Труд”. Предполагаме, че ако се осигури механизъм за достъп, който да гарантира, че само незрящи граждани ще могат да ползуват ресурсите на Знам.бг, то няма да е проблем да получим съгласие.

Надяваме се, че с тези корекции сме изградили по-реалистична картина и ще продължим конструктивните си взаимоотношения.

Поздрави,

Явор Джонев
Ръководител
Сирма Медия

—– 8< ----- За да няма недоразумения и от моя страна, бих искал и аз да направя някои уточнения: 1. От проведения разговор бях останал с впечатлението, че Знам.бг е собственост само на "Сирма Медия", и че прекупува или получава по някакво споразумение правата за книгите от КК "Труд". Радвам се, че този въпрос беше изяснен. Тъжно ми е обаче да науча, че Знам.бг все пак има достатъчно общо с КК "Труд" - авторите на скандалното писмо до Виктор. И ме кара да взема лично за себе си решението все пак да бойкотирам този сайт, като знак на протест срещу методите на действие на един от съсобствениците му. 2. Наистина, г-н Джонев не каза буквално: "Ние не организираме преследвания на електронни библиотеки дори когато съдържат текстове, чиито права са продадени на нас". Това е моя формулировка, в която се опитах да вкарам отношението, което той изрази - а именно, че не е привърженик на методите на КК "Труд", и не държи на всяка цена да преследва хората. Надявам се това му уточнение да е предизвикано единствено от желанието за документална точност, и да не отразява промяна в тази позиция. 3. Достъпът на незрящите до литература в Интернет според мен и сега е законово надеждно защитен едновременно от два различни члена в ЗАПСП. Единият урежда изрично свободното разпространение на текстове с Брайлово писмо или друг аналогичен формат - тоест, касае пряко незрящите. Другият урежда използването на текстове в обществени библиотеки - тоест, касае пряко всяка една библиотека за текстове. Ако нещо изобщо е необходимо, то е просто да се покаже, било чрез изрично вписване в закона, било чрез просто потвърждение от съда, валидността на тези два члена и за електронни текстове. Вторият вариант е много по-лесен, и бих предложил на г-н Джонев да работим съвместно за него. Това заобикаля нуждата от тежки законодателни промени и масивни обществени кампании. 4. Идеята сегашните 4 библиотеки за слепи да се обединят в една ми се вижда добра, но би могла да бъде и още по-добра. Чудесно е човек да намери на едно място всичко. Но още по-добре е, ако може да намери на повече места всичко. Аз бих работил за това библиотеките на незрящите да получат условия да обменят текстове, и всяка от тях да съдържа пълния набор. Според мен подкрепата на "Сирма Медия" за такава обмяна би била полезна, и би заслужила уважението и признанието на цялата онлайн общност. 5. Цитирам: Възприемаме като обидни твърденията, че "... накара мениждъри и бизнесмени да се огъват, да отстъпват, да се съобразяват с нас. Да разберат внезапно, че човечността, нравствеността, моралът, достойнството струват повече от парите - дори когато се измерват в пари". - Тези твърдения бяха отнесени към КК "Труд", които отначало застъпиха твърда позиция срещу правото на незрящите да ползват безплатно текстове, но после се наложи да изоставят защитата си. В този контекст, не мисля, че ще е нужно тяхното разрешение тези текстове да се използват свободно - законът ясно постановява това право на незрящите. Ако КК "Труд" решат да им го откажат, просто спорът ще бъде решен в съда (и валидността на ЗАПСП и за електронни текстове - потвърдена)... Съжалявам, ако "Сирма Медия" се чувстват засегнати от тази формулировка - и не разбирам защо, след като те, по думите на г-н Джонев, нямат нищо общо с действията на КК "Труд". А по отношение на "Труд" тя е вярна.

Днес се състоя среща между две от страните в противоречието между сайта bezmonitor.com и книгоиздателска къща “Труд”, разтърсило напоследък българския Интернет. За съжаление, Виктор беше служебно възпрепятстван, така че от наша страна вместо представител на bezmonitor.com се яви представител на bezmishka.org – Огнян Рангелов (надявам се тази фалшификация на периферни устройства да ни се размине 😉 ). Като съпровод, и на всяка манджа мерудия, се явих и аз. От другата страна присъстваха представители на znam.bg – основно г-н Явор Джонев.

Срещата премина в много приятен и търпим дух. Научих доста нова и интересна информация, която бързам да споделя.

Като начало, znam.bg не е сайт на КК “Труд”. Той принадлежи на “Сирма Медия”, поделение на “Сирма АИ”, което смята да се превърне в най-голямото българско електронно издателство. Правата за разпространение на някои електронни текстове (вкл. обсъжданите Елин Пелин и Ангел Каралийчев) се държат именно от znam.bg, и те са откупили това право от основния праводържател – КК “Труд”.

В това отношение, от “Сирма Медия” осъзнават остротата на гафа, направен от КК “Труд”. И биха искали да заявят пред всички, че въпросното писмо до Виктор, и последващите аргументи на КК “Труд” нямат нищо общо със “Сирма Медия”, и че те не са подбудители и автори на тази позиция. Г-н Джонев помоли изрично znam.bg да бъде разграничен от КК “Труд” в това отношение. “Ние не организираме преследвания на електронни библиотеки, дори когато съдържат текстове, чиито права са продадени на нас”, каза той.

По думите на г-н Джонев, znam.bg не се вълнуват особено от това дали някой друг ще си сложи тези текстове в електронна библиотека, и ще ги разпространява. Но подобно нещо би разтревожило сериозно издателствата, и те не биха искали да продават права на znam.bg. Затова “Сирма Медия” се интересува от това да има някакво техническо решение, с което да успокои издателите, че нещата се разпространяват безплатно само сред слепи. Пък че никое решение не е непробиваемо, го знаем, все пак сме компютърджии.

“Сирма Медия” има големи планове за създаване на инфраструктура, която да позволи възникването на истинска, сериозна електронна библиотека. С референтни справки и абсолютно всичко. И възнамерява да направи тази структура достъпна за всеки, който иска да добавя в нея. Така че цялата библиотека на Виктор Кирилов да може безпроблемно да се интегрира вътре. Така че всяка нужда от други библиотеки да отпадне, и да има една, централна и пребогата.

И, което е най-хубавото от всичко:

“Сирма Медия” работи активно по създаването на начин, който да позволи на незрящите да използват всички произведения в библиотеката им безплатно. (Работели активно по това още отпреди проблема с писмото до Виктор – просто не го били оповестявали публично.) Идеята е към края на септември да има сериозен напредък, може би вече този начин на достъп да се изпитва, и много скоро след това да бъде въведен. Нещо повече – “Сирма Медия” активно търси начин да направи възможно това да предостави всички произведения, които предлага, безплатно за всеки – включително и за зрящите.

— С една дума:ПОБЕДИХМЕ! 🙂
— Сигурно от КК “Труд” ще претендират, че са спечелили тази схватка, че са запазили правата си, и т.н. Губещият винаги иска да се изкара спечелил… Истината е, че победихме ние. Не просто отстояхме правото на незрящите да имат достъп до вселената на литературата – завоювахме го! Защото те досега го имаха само на практика, и някой се беше наточил да създаде прецедент, с който да им го отнеме. Вместо това ние създадохме прецедент, с който го направихме неоспоримо.

И по-смайващото, великото и невероятното е, че победихме НИЕ. Обикновените потребители на Интернет, дребни и незабележими хорица, случайни блогери с непретенциозни блогове, къде известни, а най-често неизвестни преводачи, писатели, журналисти, издатели, какви ли не… Госпожи и господа Никои. Хората, “от които нищичко не зависи”. Тези, които преминават през света, уж без да оставят следа.

И когато не се побояхме да надигнем гласовете си, от тях се сплете ураган. Ураган, който разтърси Мрежата, и накара мениждъри и бизнесмени да се огъват, да отстъпват, да се съобразяват с нас. Да разберат внезапно, че човечността, нравствеността, моралът, достойнството струват повече от парите – дори когато се измерват в пари.

Когато някой иска да огъне едно общество по своя интерес, обикновено действа на части. Днес слепите. Утре рижите. Вдругиден пенсионерите… И един ден накрая – всички останали. Могъщи и достойни общества са били поваляни на колене и превръщани в зомбита по този начин. Но ние спряхме една такава стъпка. Без нея лесно можехме да стигнем дотук. Сега вече… няма да е толкова лесно. 🙂

Често се говори, че нямаме гражданско общество, и че му е крайно време да се роди… Не зная дали тази наша победа днес е неговото раждане. Но със сигурност е поне една от контракциите. Има ли ви, продължавате ли да вярвате и да се борите за достойни каузи – гражданското общество ще го има.

И затова искам да ви благодаря. На всички, които правиха сайтове, писаха в блогове, коментираха, пращаха възмутени писма, предлагаха помощта си, или дори просто изказваха подкрепа. На всички вас, които сътворихте тази победа. Защото тя е победа не само за слепите – а и за рижите, пенсионерите, и в крайна сметка всички останали. Тоест – всички нас.

Благодаря ви!

—

На срещата бяха обсъдени и доста други неща. Например подробности как би могло да се направи така, че за един текст да е гарантирано, че могат да го четат само незрящи (например да е нечетлив визуално, а само да може да се слуша през говореща програма).

Разказах на г-н Джонев за експерименти, правени с успоредно разпространение на печатани книги и същите текстове като свободен достъп – и как се оказва, че едното не пречи на другото. Не мисля, че го убедих, но дано поне да се е замислил. Ако случайно си направи и той експеримент, убеждаването вече ще е по-лесно.

Говорихме и за модела Magnatune. Боя се, че отново не можах да събудя сериозен интерес – но се надявам хората от “Сирма Медия” поне да погледнат някой път този модел. Според мен той си струва много повече, отколкото този, който те си представят.

Предлагахме идеи как авторските права на класиците да бъдат поети примерно от Министерството на образованието, за да може всеки да има достъп до тях. Тази идея поне с гаранция не би вкарала znam.bg в загуби – дано я обмислят.

Г-н Джонев изложи необходимостта да се приеме един закон, който категорично и сигурно защищава правата на издателите, за да могат те да са подсигурени и да не се плашат толкова от потребителите. Който също така да изисква издателите да предоставят безплатно книгите си в електронен вид за незрящите.И изрази надеждата, че обществен натиск като нашия сега ще спомогне за приемането на добър такъв закон, ако бъде надигнат и упражнен в подходящ момент.

Имаше и други идеи и предложения, за които в момента не се сещам. Ако си припомня някое по-нататък, ще го публикувам в допълнителен запис тук, или където ще го прочетат повече хора.

—

Дотук добре. Но подобни разговори неизбежно пораждат в мен въпроси. Глупави въпроси, от сорта на “защо по вратите на денонощните магазини има ключалки?”. Понякога не ги задавам на събеседниците си, за да не разваля тона на разговора. Понякога дори не се сещам за тях навреме, в подходящия момент. Но рано или късно стигам до тях – и често до нуждата да ги споделя пред всички.

Защо след като правата за електронно разпространение принадлежат на “Сирма Медия”, писмата до потенциалните “нарушители” ги изпраща КК “Труд”? Нали така или иначе “Сирма Медия” вече са им платили? Проблемът е логично да си е на “Сирма Медия”.

Как така znam.bg не се тревожат особено от други библиотеки (въпреки че загубата ще е тяхна), но страшно държат да успокояват издателството, което няма никаква загуба от това, след като му е платено? Особено при положение че така или иначе планират в един момент достъпът да е безплатен за всички?

Ако наистина znam.bg смятат, че законът защищава сайта на Виктор, тогава защо настояват на такива сериозни DRM мерки, за да убедели издателствата? Законът важи и за издателствата, нали?

Дори всички текстове да бъдат достъпни безплатно за всеки, това е безплатен достъп – но не е свободен достъп! Свободен би бил, ако всеки може да ги разпространява както пожелае. Точно както е с разликата между безплатния и свободния софтуер. Безплатният достъп е хубаво нещо, но истинското нещо е свободният достъп, нали?

Че имаме нужда от по-ясен закон за авторските права, спор няма. Но като се опитам да комбинирам в ума си тезите “категорична и сигурна защита на правата на издателите” със задължението “да предоставят книгите си в електронен вид за безплатно ползване от слепите”, хибридът ми се струва вътрешно противоречив, и затова нежизнеспособен. Нещо като много и големи права за издателите, прикрити зад дребно смокиново листенце на име “права на слепите”. А ние, дето засега сме зрящи…? И ако орежат нас до някой киберпънков кошмар на тема права, колко ще мине, преди да отнемат и тези на слепите, под някой благовиден предлог?

И – да си призная – повече от всичко ме стресна горещото желание на znam.bg да се създаде ЕДНА библиотека, която да прекрати нуждата от всякакви други библиотеки, и да ги направи безсмислени. Може би намеренията им са добри. Но винаги, когато чуя някаква версия на идеята “One Ring To Rule Them All”, изтръпвам.

Не, не съм се преначел с фентъзи. От много и горчив опит знам – там, където има множественост и многообразие, има конкуренция и еволюция, и нещата цъфтят. Където един властелин владее всичко, най-често катастрофата е въпрос само на време… Мисля си, че ако нещо е направило Толкин велик писател повече от всичко останало, това е именно правотата на идеята му – че стремежът към единственост и всевластие е стремеж към злото.

Затова мисля, че спечелихме важна, може би ключова победа – но истинската битка тепърва започва. До няколко дни ще систематизирам списък с точни указания какво е добре да се направи, и ще го пусна. За да може всеки, който има желание да помага, да си избере дали, къде и с какво да се включи.

И също ще се включа в задачите по него. 🙂

Реших да си направя експеримент. Какво се търси и сваля във file sharing мрежите.

Експериментът тръгна от дискусията за достъпа на книги през Интернет. В един момент реших да проверя – какво ВСЪЩНОСТ се обменя в тях? Без изобщо да ми пука от нищо.

Инсталирах MLDonkey и налях в него стотина най-различни файла. Без абсолютно да ми пука за авторски права. Списъкът на файловете включваше:

– 4 книги на Тери Пратчет (новички), последните две книги за Хари Потър, “Властелинът на пръстените”, CIA World Factbook и няколко неща на Артър Конан Дойл.
– MP3 записи на Мадона, Бийтълс, Дейвид Бауи, Manowar и Куин (общо към 100 песни)
– филмите “Шифърът на Леонардо”, “Дневна стража”, “Метрополис”, “Одисея 2001”, “Аз, моя милост и Айрийн”, и някакво порно (или еротика, ако вярвам на името на файла – ама как се комбинира еротиката с BDSM и forced sex, пак ако вярвам на въпросното име, не знам).
– указание как се сглобява бомба (всъщност не можах да намеря такова, а не ми се пишеше – кръстих така един празен 100-килобайтов файл)
– карта на Хавайските острови
– учебен филм как се прави хипноза, учебник по психология, учебник по икономика, учебник по гледане на пчели.

Всичките (освен указанието как се прави бомба 🙂 ) са смъкнати пак от file sharing мрежи, специално за експеримента, по критерия “да се намира на немалко места” – повечето свалячи биха се отказали да смъкват нещо, което го има на само едно място.

Заредих ги, и дадох пет дни време за сваляне. Записвах всяка заявка – кой файл, колко пъти, колко свалено. Накрая си направих статистиката. Ето я, в проценти:

Картата на Хаваите: нулев интерес.
Ръководството за бомбаджии: също.
Учебните материали: също.
Книги: 2 заявки (и двете за Тери Пратчет), свалени общо 18 килобайта.
Музика: 184 заявки (две трети за Мадона, останалите най-различни), свалени общо малко под 12 мегабайта (средно към 3 песни).
Филми: 13 заявки за “Шифърът на Леонардо” (свалени общо към 200 килобайта от него), 2 заявки за “Аз, моя милост и Айрийн” (свалени общо 28 килобайта)…

И 49511 заявки за порнофилма (свалени общо към 2 гигабайта – 8 пъти обема на филма)…

С други думи, бих очаквал над 99% от типичния трафик на file sharing мрежите да е порно. Тоест, поне 99% от загубите, причинявани от тях, да се търпят от индустрията за порнофилми.

Което поражда няколко въпроса:

1. Защо големият шум срещу пиратството го вдигат RIAA и MPAA, като те не са организации на порнопроизводители? (Или са, но не го знаем?!)

2. RIAA и MPAA твърдят, че годишните им загуби от пиратство са десетки милиарди долари. Което означава, че годишните загуби от пиратство на порноиндустрията трябва да са ТРИЛИОНИ долари. Примерно колкото брутния годишен национален продукт на Япония или Германия, и повече от брутната печалба на целия свят, в почти който и да било отрасъл на икономиката поотделно.

От което пък следва, че порнофилмовата индустрия е най-развитият икономически отрасъл на човечеството. С всички изводи от това. Например че кажи-речи всеки, който изглежда поне малко приемливо, сигурно работи тайно като порноактьор, или като минимум технически персонал по тези филми. Не ми се задълбава нататък, че като почна…

Алтернативният извод е, че при снимане на порнофилм се постига безумна икономическа ефективност, която позволява да не фалираш дори при такива чудовищни загуби. Ей, Холивуд, що не вмъкнете по малко порноелемент във всеки филм? Полезно е икономически. Примерно във “Властелинът на пръстените” можехте да… не, не, стига толкова. Човек трябва и в сарказъма все пак да има мярка.

Има и други варианти, ама те са по-нелицеприятни. Например че RIAA и MPAA са безумно ненаситни в печалбите, и колкото и да вземат, все им е малко. И че са готови, точно в стил Маркс, на всякакви престъпления, лъжи и фалшификации, за да лапнат и още.

Че защо да не са готови? Не е луд който яде и чуждия зелник, луд е който си му го дава…

… Като се замисля, оня филм все пак ще да е бил еротика. Май определението “порнография” пасва по-добре на други неща.

Напоследък се нагледахме на показни “антипиратски” акции на Националната служба за борба срещу обикновения потребител. Забелязвам, че модата е не само у нас – можете да прочетете навсякъде и за акцията на шведската полиция срещу The Pirate Bay. (Примерно в блога на Вени Гюрова – тук, тук и тук.)

Интересното е друго. Поръчителите на тези мерки просто не могат да разберат, че философията “авторските права са вид собственост” и технологиите за DRM (Digital Restrictions Management), каквито те ги виждат, са безполезни. Прави ги безполезни възможността нещата да се копират, без при това да се унищожава оригиналът. Оттам нататък, каквото и да се прави, нещата не са защитими на практика.

Накъде ще избие това ли? Новите начини на разпространение, и свободното изкуство, са една от възможностите. Има и други. Принципът “като не може да защитим произведенията, дай да плашим потребителите” е обречен да се провали – хората в един момент ще разберат, че той не работи на практика, и ще престанат да се боят. Уви – защото ще се е получил поредният ефект на лъжливото овчарче, и истината ще е блеснала за сметка на сринатия авторитет на закона и реда.

Торент технологиите са твърде лесни за вземане на мерки срещу тях. Други P2P мрежи обаче не са. Нищо чудно не след много време “праводържателите” вече да ни разрешават ползване на торент технологията, и да ни тласкат към нея, само и само за да ни изкарат от ползването на други мрежи. В което ще са ни набутали сами.

В подкрепа на това, смятам в този запис (и вероятно някои следващи) да разкажа за други P2P мрежи. Съвсем популярно, като за хора, които никога не са ги чували. И мъничко технически – за да покажа предимствата и недостатъците им.

Първата от тези мрежи ще е мрежата eDonkey.

—

Разликите межу eDonkey и торентите са няколко.

Като начало, програмите за работа с тях не са едни и същи. За Windows препоръчвам великолепния клиент eMule. Друг, макар и по-слаб според мен, е eDonkey. Трети е aMule, който има версия и за Linux. За Linux обаче препоръчвам “швейцарското ножче” MLDonkey – програмка, с която можете да сваляте също така торенти, а и да се свързвате и към още други мрежи. Напоследък то има версия и за Windows…

Като начало, в eDonkey няма така наречените торент файлове. В нея просто изпращате заявка за търсене до сървърите (един или повече), с които се е свързал клиентът ви (ще рече, програмата, която използвате за връзка с тази мрежа). След известно време (най-често няколко минути) вече разполагате със списък на файловете, които отговарят на условията за търсене. Избирате си от списъка каквото ви интересува (например като цъкнете върху него), и то започва да се сваля.

Откриването на сървъри е лесно – клиентът ви още при инсталирането идва със списък от най-популярните сървъри. В списъка има сървъри от различни държави, различно известни, така че шансът да са затворени всички е твърде малък. Свържете ли се дори веднъж с работещ сървър, ще можете да изтеглите от него що-годе актуален списък на повечето работещи към момента сървъри. Можете да се свържете и с повече от един сървър (даже е препоръчително).

При свързването често ще срещнете понятията “High Id” и “Low Id”. Те означават дали имате реално IP, и портовете ви за връзка с мрежата не са блокирани от файъруол (тогава сте с High Id), или сте с вътрешно IP, излизате през гейт, или пък имате файъруол, който блокира портовете на eDonkey мрежата (тогава сте с Low Id). Първият вариант е определено за предпочитане – тогава ще можете да обменяте информация с много повече хора, така че ще сваляте по-бързо. Също, някои сървъри няма да ви допуснат да се свържете с тях, ако имате Low Id… Но и да сте с Low Id, не се плашете. Пак се работи добре. 🙂

Както търсенето, така и свалянето при eDonkey e по-бавно, отколкото при торентите. Следете в списъка намерени файлове на колко места е намерен файлът – и най-вече, колко от тях са обозначени като “Available”. Файлове, които ще намерите на 10 или повече места, могат да слязат и за ден; ако местата са повече – по-бързо. Файлове, които ги има само на едно място, може и никога да не слязат – или да слязат само отчасти, и да блокират така завинаги.

Въпреки това обаче, eDonkey мрежата е просто безценен източник. Неведнъж съм се смайвал какви количества легални и полезни неща, които другаде ги няма достъпни, се намират в нея. А за нелегалните – … Не ви препоръчвам обаче да смъквате и пускате безконтролно програми – шансът да зомбирате машината си е чудесен, или по-точно ужасен. Дропери, ботове, троянски коне, backdoor-и – свалете двайсетина програмки наслуки, и и вероятно ще имате пълна колекция от всички видове malware, известни на компютърния свят. (Плюс може би още няколко неизвестни засега.) Особено висок е процентът на тези “късметчета” сред различните кракове.

Качването на файлове в тази мрежа също е по-лесно, отколкото при торент мрежите. Няма нужда да генерирате торент файлове и да ги давате някъде. Просто поставяте файла в директорията си за достъпни файлове (или обявявате дадена директория за достъпна), и толкова. Удобството е майка на успеха. 🙂
Технически също има разлики – и те са важни.

При торентите централният тракер пази (ако администраторите му са достатъчно глупави, примерно ако са в България) данни откъде е дошъл и накъде е отишъл всеки бит. Дойде ли някой любопитен, има какво да научи… В eDonkey мрежата сървърите не следят кой към кого какво прехвърля – в най-лошия случай може да се докаже, че сте търсили някой файл, но не и че сте го сваляли. (Принципно, ако някой е търсил и открил при вас даден файл, може да се докаже пък че го имате, или че сте го имали – но това е малко по-трудно.)

При eDonkey мрежата не съществува понятието “торент, валиден само за еди-кой си тракер”. Ако файл е достъпен в мрежата, той е достъпен. Ако даден сървър е отпаднал по някаква причина, хората се изместват към други сървъри, и мрежата се възстановява. Например когато полицията затвори сървърите на Razorback2 – дълго време гръбнакът на eDonkey мрежата, по-важни за нея, отколкото е The Pirate Bay за торентите – мрежата се съвзе до пълна функционалност за само няколко дни. (Ехооо, Швеция, някой прави ли си изводи?)

Най-сетне, мрежата eDonkey има една доскоро уникална надстройка – концепцията Kademlia. Ще се спра на нея по-подробно.

Сигурно вече сте се сетили, че това всъщност е познатото ви “кадемлия”. Когато чух думата, първата ми работа беше да проверя кои са авторите. Хич не се учудих, когато се оказа, че основният автор на концепцията се казва Петър Маймунков – ако и да работи в САЩ. 🙂

Идеята на тази концепция е да се направи мрежа, в която няма централни сървъри, а всеки клиент е и сървър. Нещо повече, мрежата отлично разпределя натоварвания и ресурси между членовете си. Ако нейни “възли” бъдат изведени от строя, мрежата продължава да се плете около тях. Заявките за търсене на файлове биват препредавани от един възел на друг, резултатите се връщат обратно по веригата. Най-сетне, възлите обменят информация и за други възли – достатъчно е да имате адреса дори само на един възел, чрез него ще издирите колкото други искате.

В eDonkey мрежата тази концепция е имплементирана, уви, по два различни начина – Overnet (поддържа се от eDonkey), и Kad Network (поддържа се от eMule). Двата начина са несъвместими помежду си; някои клиенти, примерно MLDonkey, поддържат и двата. Но и така вършат чудесна работа.

Базираната на Kademlia мрежа е на практика неунищожима. Дори ако успеете да изведете от строя над 90% от възлите й, тя продължава да е свързана мрежа. Съдържанието на файлове в нея може да намалее, заради многото липсващи машини; свърже ли се към нея обаче новодошъл, той за по-малко от час е напълно интегриран. Опитите “сървъри” да бъдат изваждани от нея са от точно толкова полза, колкото опитът да откриете и да убиете царицата в кошер, в който всяка пчела е царица. (В предишния запис си позволих да обсъждам антиспам система от програми, базирана на подобна топология – но това е различна тема.)

Полезна информация е, че при затварянето на Razorback2, надстройките Overnet и Kad Network бяха на практика незасегнати, и мрежата продължаваше да работи през тях. А до няколко дни се включиха и още големи сървъри, списъците се актуализираха, и системата се възстанови.

Забелязвам, че идеята харесва на създателите и на други протоколи – популярният торент клиент Azureus, например, в най-новите си версии вече поддържа нещо като “разпределен тракер” – добър аналог на безсървърните системи. Винаги съм мислел, че правилният вид намеса на държавата стимулира техническия прогрес. Който не вярва, ето му пример. 🙂

Така че, ако някой реши да ограничава свободата на обмен на информацията, като удари торент тракерите, само ще избута потребителите към по-трудни за удряне мрежи. eDonkey, заедно с Kademlia-базираните надстройки, е добър пример.

А има и други, още по-неуязвими мрежи. Но за тях – друг път. 🙂

There are a lot of solutions proposed to solve the spam problem. Most of them, however, were nowhere near the goal.With one exception: the group of solutions that empower the spammed user to retaliate against the spammer.

The spammers met with indifference all other measures against them. The reaction against this group, however, was instant and aggressive. Remember the famous Lycos screensaver, or The Blue Frog projects? Spammers spent a well of efforts and money against them – hired lawyers, bribed officials and key personnel, rented botnets to mount DDoS attacks… Thus, they acknowledged that this measure scares them. And it does because, unlike all others invented to the moment, it was going to be effective.

All these projects shared a weak point – they relied on central servers. The spammers immedially identified this to be the weakest link, and attacked exactly there. The attack against the central servers proved to be invariably lethal.

The Okopipi project now attempts to continue this work. Unhappily, it has the same weakness – it is based on central servers. This time, the servers will stay hidden – but until when? To be of any use, they will have to surface in some way, directly or through some gates. And these outlets will quickly meet their fate – the spammers will find them before the ordinary users do, and will take them offline.

The only solution to this problems seems to be a serverless network topology, where every retaliation client is also a server that gives connectivity to the entire network. A good example for an appropriate network topology is the Kademila concept.

This concept is used until now mostly in file sharing networks – Overnet, Kad Network, newer versions of Azureus, etc. It has proven to be flexible and balanced the load extremely well. If nodes are taken down, eg. due to a DoS attack, the others re-knit the network quickly. And if the attack is moved against new nodes, the old ones spring back to life, and restore the network again. For example, when the main server of the server-based eDonkey network – Razorback2 – was taken down, it took several days for the network to reappear again. Its Kademlia-based overlaying protocols – Kad Network and Overnet – were practically unharmed. An analysis shows that one would have to take down more than 95% of a Kademlia-based network to impair its functionality. (This is valid for a network with 1000 nodes – a network with 10 000 nodes will be still knitted even if 99% of the nodes are offline, and will be able to re-involve them in less than an hour.)

For this reason, I would propose to make the client part of the antispam retaliation package able to connect not only to a central server, but also peer-to-peer through a Kademlia-based protocol – or entirely through it. This would make this antispam retaliating network practically indestructible – the worst nightmare of every spammer.

To stay ahead of the DoS atatcks of the spammers, such a network will best start with at least several thousands of nodes, by publishing their list at as many places as possible, at the same time. The spammers will attack quickly, but taking instantly down all these nodes is not realistic. And meanwhile new people will join, and add new nodes. Given the popularity of the subject, I’d expect that the number of the nodes will exceed 200 000 on the first day, and one million at the end of the first week. Destroying so large Kademlia-based network will be beyond the resources of anyone.

Creating such a client will not be a big problem. If it is free software / open source, licensed under GPL, the programmer(s) will be able to use a vast pool of GPLed code. For example, the Kademlia connectivity may be taken from the sources of eMule. A good coder will be able to implement all basic functionality needed within a week; a month of work will yield a stable, cross-platform product.

A good product will require more work. For example, a PKI abilities will be essential for the product updates and the passing of information about spams sent. But, still, a group of developers should be able to deliver such a product in a couple of months. A good security audit will take more time, and is absolutely essential – if there is anything that the spammers would seek to compromise, it will be this product. But, still, it is within the abilities of an antispam group of enthusiasts.

Once the app is ready, it can be distributed among friends, until the desired starting number of nodes is achieved. Also, at this time it will have to be uploaded to as many servers as possible, either without a description, or under a negotiation with the server admins to unveil it at a given moment. When the moment comes, the full list of all the nodes should be published at as many times as possible, in order to keep it accessible, too. Periodically, lists of new nodes may be added, too.

The spammers will quickly realise that fighting the problem electronically is impossible, and will try to do it legally (or, at least, to scare the potential users). So, a good legal preparation will not harm the idea. Another ways of fighting may include sending a lot of fake spam about legitimate sites, so the client app should either require manual approving of spam, or support whitelisting, or both.

Finally, do not think that such a network is a solution to all the problems. One could use it, for example, to mount a DDoS attack against an e-shop that refuses to pay a racket, by sending fake spam about them. Other illegitimate uses are possible, too, and probably will be made, both for a profit and to discredit the idea. But if the main source of funding for the spammers dries up, they will have less and less resources to do mischief.

And the world will be better. 🙂