Grigor Gatchev - A Weblog

– Извинявайте, идвам да получа пратка.
– Дайте бележката… Ама тя е за фирма!
– Точно така. За моята фирма.
– Имате ли пълномощно?
– Фирмата е моята. Аз съм й управител и собственик.
– Булстат и съдебна регистрация на фирмата тогава.
– Ооох… Като дойде пратка за Мултигруп, примерно, ще ги пратите ли да ви донесат лично Булстата и съдебното решение?
– Те идват с пълномощно.
– Добре. Дайте ми уведомлението. Това на гърба му е формуляр за пълномощно, нали?
– Да.
Такааа… Упълномощил: Григор Колев Гачев. Лична карта номер. Адрес. ЕГН. Упълномощавам Григор Колев Гачев, лична карта номер, ЕГН, да получи от името на фирмата пощенска пратка. Подпис.
– Заповядайте.
– Не може така. Трябва да има фирмен печат.
– Няма проблем, дайте го. – Вадя от чантата си печата. – Така?
– Може…

Днес денят ми започна както не бих искал да се случва често. Но такива дни винаги има – и те отминават също както и щастливите. Ще дойде ден да съжалявам, че няма да имам още, дори и от тях… Но този ден още не е дошъл, и имам малко нужда от съвземане.

И докато до мен се инсталира един компютър, а моят глозга изчисления, ще си го доставя. По начин, който не изисква “откъсване от производствения процес” – като отлетя някъде надалеч вътре в себе си. Не е най-добрият възможен начин, но когато другите не са достъпни, а трябва, става.

Откъде да тръгна?… Докато чаках в едно задръстване с колата днес, мярнах някаква реклама. На модна къща, предполагам. Двойка сладки тинейджъри, зад тях оголените клони на късна есен, и в далечината – старинна сграда. Може би замък или крепост, не забелязах добре… Нека е замък, заради идеята.

Вероятно всеки е попадал на бозата от латински букви, цифри и какви ли не още знаци, с която новоизлюпени чатери и други “Интернет майстори” често комуникират вместо с кирилица. Известна още като “методиевица”, “чатица” и прочее. И която Никола Антонов, журналист в Българско радио и отличен компютърен специалист, беше кръстил с далеч по-подходящо име – шльокавица.

Появи се инициативата “Шльокавица”. Истинските специалисти по компютри масово започнаха да защищават кирилицата. Казаха се куп неща в нейна подкрепа – и с право. (Както и срещу нея – според мен също с право, но по-малко. Да пишеш на латиница още не ти дава нищо – трябва и да говориш английски, като роден, и всъщност за какво ти е българският тогава, и…) Но всичко това има и весела страна.

Минавам днес по един централен софийски булевард (три платна в едната посока), и в един момент масивна лимузина грубо ме притисва до бордюра. Успях почти да спра навреме. След нея още една, идентична и с почти същия номер. Движат се спокойно, с петдесет в час, и не допускат абсолютно нищо да изпревари или да се доближи много.

Огледах ги внимателно. БМВ, бронирана серия, иначе стандартни. Почти непрозрачни стъкла. Няма как да различиш кой се вози вътре. Освен ако не отвориш колата с подходящ калибър снаряд… Преминават абсолютно спокойно кръстовището на червено – пресичащите в този момент коли едва успяват да избягнат катастрофата с тях, две май се чукват леко една в друга – и си продължават нататък.

Не че е и нужно да различаваш кой се вози, де. Знаем кой у нас пътува така. Както беше казал изключително точно възрастен слушател на неизвестно за мен радио – “министри, депутати, мафиоти и други бандити”.

Мисля си – ако ги питат защо карат така, сигурно ще се оправдаят със сигурност. Че много ги били стреляли. Но ми се струва, че е обратното – че ги стрелят много, защото карат така. И на шосето, и в живота, с всекиго и навсякъде. Стрелбата ще да е единственият възможен разговор с тях. На такъв друго освен куршум може ли да му влезе в главата? Нямаш избор…

Сега разбирам защо продажбата на тежко оръжие у нас е забранена. Разбирам и защо търговията с оръжие е толкова печеливша. Сигурно търсенето превишава предлагането. И защо в държави, където притежаването на оръжие е свободно, политиците са много по-свестни – а ако притежаването на оръжие е свободно от повечко време, държавите са проспериращи. Защото бандитите – и изброените, и другите – живеят зле и кратко, а не богато и щастливо.

В този смисъл, се сещам за една незаслужено непопулярна мъдрост на американския писател Едуард Аби:

“Истинският патриот трябва винаги да бъде готов да защищава страната си от правителството й.”

Може би трябва да си я повтаряме по-често. И да я чуват повече хора.

Idea hamsters – така казвали на офисен жаргон в някои държави на тези, дето вечно раждат идеи. (И неизменно тези идеи или са глупотевични, та трескавични, или преоткриват топлата вода.) И аз съм от тях.

Докато висях днес в поредното задръстване, за развлечение се мъчех да си представя екологията и еволюцията в математически вид. (Да, да, знам, че преоткривам топлата вода. Толкова пъти съм го правил, че стотина-двеста в повече няма да ми дойдат много.)

Като си помисли човек, не изглежда непостижимо например да се изчисли скоростта на еволюцията на един биологичен вид. Започва се с максимално опростен модел, и постепенно се доближава до сложността на живота.

Гледам днес по телевизията поредното изстъпление на разюздан политик. Наредил да заградят на бърза ръка към две хиляди декара около резиденция Шабла. За по-голяма сигурност на посетителите й – демек, богоизбраните ни политици. И на гостите им, сто на сто не по-малко богоизбрани. Пътем и Шабленското езеро вътре в тях. Да си ловуват посетителите необезпокоявани от разни журналисти, дето гледат не се ли ловува в природни резервати…

Въпросният министър (слава на всички богове, вече бивш) е познатият ни отдавна вече Димитър Калчев. Същият, дето сключи скандалната сделка с Майкрософт, заради която ни се смя светът. И който излъга право в очите целия парламент, когато го питаха какво става с нея, без да се изчерви. Защо ли не се учудвам? И какво ли трябваше да направи, за да се учудя? Сигурно да каже истината…

Не ми се коментира. Ама хич. Не искам да превръщам блога си в помийната яма на българския език, а себе си – в машина за такава помия. А друга словесна форма, адекватна на случая, притежават единствено съдилищата. И

Would you believe I haven’t read this before writing the first record of this line?

Anyway, competetion there is for good.

“Microsoft vs. Google”, say a lot of articles I am reading novadays. “The Net is the new platform and OS; Microsoft missed this, while Google embraced it. Now Windows is losing positions, and its authors too. Microsoft is trying to counter and adapt, but too litle, too late…”

Are Microsoft really believing that this is the new battlefield? If they did, they would be too stupid to walk and talk at the same time – and they aren’t. (Steve Balmer has proven able to even dance and talk at the same time. 😉 )

Google doesn’t have anything like a new Net-based OS. They could very easily create one (and I think it would be based not on Linux, but on OpenBSD), but they don’t need it. There is something much more important that they have – and if they don’t get it, they are the idiots. But I think they aren’t, too.

The information is key to everything. Wanna nuclear arms? You need technologies – that is, info. Wanna stock market success? You need stock movement and event effect calculation. Again info. Wanna media popularity and dominance? Get good scripts, notes, actor schooling – all of this is info. Political influence? Mass opinions and methods of manipulation are info. Medicine designs? Potential oil fields? Counter-terrorism? Nanotechnologies?… You want anything – you need info.

(Moreover. You want EVERYTHING – all you need is eventually info. But later of this.)

Okay. You need some info. You have, let’s say, millions of slaves ready to dig through the world. You send them, and they return with billions of documents related in some degree to your need. Mountains of paper. Do you really have now more info than before?

No matter how much info you have, it is of little use, if badly organized. (The more you have, the worse.) What you need is actually ordered info. In IT speak – indexed and searchable… The organized info is not simply info – it is already infobase. Info that you can work with, and use. An extension of your mind and knowledge.

Twenty years ago, people with phenomenal memory, who seemed to know everything an average person might ask, appeared to be supermen, mystical persons. Now these are dimwits, compared to an ordinary kid with access to Google. I have seen more than often how the the ability to simply search in so much information produces incredible results. Problems that would never even be cosidered solvable otherwise, now get solutions within hours, or even minutes. Even if you get strained by the noncommercial Google limitation of at most ten keywords per search, you still get a lot.

What if you have no ten keywords limitation? And if you use more advanced indexing techniques? (Such ones exist.) You will have the next to a super-AI, denied of self-conscience and will, but immensely powerful, at your fingertips. Maybe a little unfocused intially, but newer methods of search and indexing types can gradually solve this problem. There are works on this topic; probably more will follow.

Well, that is what Google has. Not a specific platform, Net or otherwise – but what you, Mr. Joe User, would need this platform for. (Also you, Mr. Joe Manager, Scientist, Poltician, Playboy, Housewife… Whoever.) Without this infobase, your dear PC will be as good as if it hadn’t OS or other software at all, just a dead hardware. As good as if you don’t have it at all. And you would be as good as if you were computer-illiterate (or alphabet-illiterate – it’s going soon to be the same).

Well, what is expected to happen if Google turns out to own an infobase much bigger than any other around? Because the way the things are going, this is what we will see. Everyone will depend on Google, in a way worse than everyone would depend on Microsoft if their sweetest dreams had come true. What would they become, as a company behaviour and position? We have already seen MS people threaten, when pressed by a court, to stop selling Windows – and the threat was effective. Despite that it would have real effect more than 5 years later… What would happen if Google threatened to stop providing info searching, in a world where everything depends on them?… And yes, it is not clear yet whether MSN Search will not displace and destroy Google – but, if this happens, will anything change?

I don’t work for Microsoft, and don’t care if this is going to be a problem for them. But it very certainly is going to be a problem for me, and for everybody around, including all people that are dear to me. In a direct, or indirect way.

So, I am going to think of a way to have an infobase that is not dependent on Google, and can grow to an unlimited size and complexity. A distributed, open infobase seems the only good choice.

What about designing one? I am always badly short of time, but would probably devote some to such a project. Must be interesting thing.

Anyone interested?

Разговор на концерт:

– Тати, ще я бие ли?
– Какво? Кой дали ще бие?
– Онзи чичко отпред, дето размахва пръчката.
– Кого да бие?!
– Леличката до него, с черната рокля.
– Няма да я бие, естествено! Що за детинщини…
– Ама тя тогава защо пищи толкова?

Едно от ценните неща на изкуството е способността му да предизвиква неумишлен смях. Сещам се за няколко случая:

Покрай вчерашната си инициатива, сънувах направо безумен сън. Смял съм се на глас през нощта, като се събудих – не зная какво са си помислили съседите.

Сънувах, че някакъв образ иска да му пращам базата със събрани спамове. Аз се съгласявам, и го моля да ми даде е-майл, на който да я пращам. А той стреснато ми отказва да даде адрес. Познайте защо?…

ЗА ДА НЕ ПОЧНЕ ДА ПОЛУЧАВА СПАМ НА НЕГО.

:-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Шантаво нещо са това сънищата. 🙂