Grigor Gatchev - A Weblog

Преди повече от сто години, в навечерието на Коледа, главният редактор на един голям нюйоркски вестник получил следното писмо:

Господин главен редактор,

Казвам се Вирджиния, и съм на 8 години. Искам да ви попитам нещо.

Съществува ли наистина Дядо Коледа? Мама и татко казват, че съществува. Децата в училище обаче казват, че не съществува, и че е измислица за деца, които не са достатъчно порасли, за да разберат, че го няма.

Татко всеки ден чете вестника ви, от край до край. Сигурно сте много умен човек, за да пишете всеки ден по толкова много, и толкова интересно. Кажете ми – съществува ли наистина Дядо Коледа?

Днес препоръчах на един познат да гледа “Мълчанието на агнетата”. Не го е гледал досега. Но претендира, че филмов злодей не може да го уплаши. Че всичките са едни плоски, измислени и тъпи… Убеден съм, че няма да претендира повече. Поне не искрено.

Всъщност, с какво толкова смразява Ханибал Лектър? Определено не със страховита физика или външност. Нито пък с психопатия – другият психопат във филма, Били, е още по-изкривен и ненормален. Не е дори с човекоядството си – във филмите на ужасите обикновено всичко наоколо плюска хора, и най-често това наистина повече разсмива, отколкото плаши. Най-малко пък със съчетанието от тези – един човекоядец в края на краищата задължително е психопат. Голяма работа, както се казва.

Днес имах времето да огледам внимателно блога си, двадесетина поста назад. И забелязах нещо, което никак не ми хареса.

Това вече не е блог. Не е дневник. Превърнал се е в суха скучна поредица от тъпи есета. Живият човек зад тях го няма. Има някакъв Велик Индоктринатор, който оповестява на света каквото сметне за необходимо да му сведе. Толкова.

Това ли съм? По начало? Или съм се превърнал в това някъде по пътя?

Не знам. Не ми пука. Но не съм съгласен да бъда такъв. Искам да бъда обикновен, жив човек. И пред другите, и най-вече пред себе си – защото този блог е за мен много повече огледало, отколкото средство за представяне пред околните. Всеки блог, който просто описва простичките неща, които човекът е правил през деня, и на които се е радвал, струва сто пъти повече.

Hi all,

This post is intended as a placeholder. Its goal is to collects ideas for a possible demonstration against the software patents directive of EU. Please, write them as comments here. Every opinion is welcome.

Most ideas may be migrated on a separate page inside my site.

Thank you in advance! 🙂

And may the source be with you.

– Извинявай, че ти звъня толкова късно, но имаме проблем. Баба ми е зле – не може да говори, и устата й се е изкривила на една страна. Кръвното й е 200 на 120. Да не би…
– От колко време е така?
– Две-три минути, не повече. Хипертонична кри…
– Инсулт. Имахте в къщи нитроглицерин, нали? Веднага й дай две хапчета под езика, бързо!
– Ама то не е ли за сърце? Нещо за кръвно няма ли да…
– Действай, няма време! После ще обяснявам.
– … Ето ме пак, дадох й. Сега да…
– Пирамем имате ли в къщи?
– Не.
– Възрастни съседи наоколо?
– Тези отсреща, и на долния етаж…
– Събуди ги, и им искай бързо пет-шест капсули или хапчета назаем! Дай й ги веднага. Ако са капсули, ги отвори, за по-бърз ефект, нищо че горчи! Ако са хапчета, ги натроши набързо колкото може. Действай!
– … Съседът имаше капсули. Дадох й пет. Не са ли много? Че тя като че ли почна да се оправя, устата й вече не е толкова изкривена.
– И зениците й вече не са толкова различно отворени, нали?
– Не знам, не съм гледал…
– Добре. Хванали сме нещата в прогрес, инсултът ще й се размине.
– Ама няма ли да й дадем нещо за кръвното?! Да не направи пак инсулт?
– Няма нужда. Премери го, ще видиш, че е спаднало. Дай й и още едно нитроглицеринче, и ще спадне още.
– … 160 на 100! Нищо не разбирам. Майка ми е медицинска сестра, знаеш, че знам това-онова. Откъде-накъде на високото кръвно слагаш диагноза инсулт, пък после го лекуваш с хапчета за сърце?
– Ей сега ще обясня кое откъде идва…

Долното е цитат от www.arenabg.com/torrents :

Уважаеми нови потребители,
по повoд зачестилия напоследък въпрос към нас: “Колко още пъти ще трябва да си резетвам компютъра за да мога да свалям от тук” се налага да уточним:
Червения надпис находящ се в горния десен ъгъл на сайта ни е рекламно лого на нашите приятели от фирма “Reset Computers” и не ви задължава да си рестартирате машините.
В близките дни предстои да поставим рекламно лого на една нова и много амбициозна фирма – “Format Computers” и заявяваме, че няма да носим отговорност за действията ви.
Моля, да ни извините за закъснялото уточнение

Без коментар… Не зная с колко дни съм закъснял да го забележа, но по-добре късно, отколкото никога. Находката си заслужава! 🙂

(Followup of the previous post.)

I’d offer the idea to organize a demonstration before the Danish Embassy on this topic.

Why the Danish one? The Danes are probably as disgusted by the treason of their politician as we are. And maybe some people there would take a hint and a push from this demonstration to move against him, to teach all other sellouts-to-be that this is not a serene business… Also, we have no specific EU embassy, and the Danish one is as good for this as any other EU member embassy.

The embassy may be warned in advance, and a properly written text may be submitted to the Danish parliament, through it. If voiced beforehand, it will be hard to ignore; if properly worded, it may give opportunity for an attack towards the patents lobby, and that Danish representative in particular. Other goals are achievable through it, too.

Journalists may (that is, must) be invited, of course. Bulgarian ones will do well. If possible, Danish or other friendly journalists from EU should be invited, too. FFII maybe will be able to provide help on this topic, if warned in advance.

The demonstration will also serve as a meeting and coordination place. It may be a good starting point for interaction between IT companies friendly to free software, and FS-related NGOs. And it may be a good places to exchange ideas what to do further.

It is absolutely vital that the demonstration must be completely peaceful and good-hearted. After all, the Danish people are the ones that mandated their representative to vote against the software patents. They deserve every bit of honour and kindness we can offer, and more. And this is _their_ embassy, not the embassy of their sellout representative. We must show them what _they_ deserve.

Things to do for this:

1. Choose a date and time. (And warn the muncipality about this.)
2. Talk to anyone that has to lose from the patents – mostly IT companies – and invite to join.
3. Notify FFII, ask for their media support.
4. Exchange info and try to gather supporters.
5. Give more ideas on this demonstration.

Feedback expected.

Are these politicians good? Sure.

The best ones money can buy.

Enough said.

Една весела история, която днешният ден ми припомни:

Имах в казармата един набор, известен с две неща: феноменална физическа издръжливост, и израза “Колко е хубаво да можеш да четеш”.

Родителите му били единствените хора под седемдесетте в малко селце високо в планината. Когато бил на годинка, майка му починала, и баща му, селският овчар, изоставил къщата, да не го мачка мъката, и се преселил с детето още нагоре, в кошарите при овцете… Там и израснал малкият. Веднъж дневно цистерна се качвала до тях за млякото, веднъж седмично баща му слизал надолу до селото за хляб, оцет, сол, газ… Момчето било слизало до селото десетина пъти през живота си, и толкова.

Можеш ли да си представиш как, да кажем, нещо лошо използва порива ни към светлината, цялата инерция която сме набрали натам и с един малък номер, завъртайки ни около нашата суета прави със силите и поривите ни каквото си иска. Много отдавна хората са го казали по друг начин – “Пътят към ада е постлан с добри намерения…”

Мога. Всъщност, това се случва непрекъснато. Погледни политиката – за какво беше използван всеки път без изключение през последните петнайсет години чистият порив на толкова много хора, с най-различни убеждения! Получиха ли поддръжниците на СДС истинска демокрация, или тези на БСП – социална политика?… Използван беше за изгода на тези, за които светлината е враг.

Много, много рядко чистият порив на много събрани хора е постигал нещо чисто като резултат, заради намесата на това “нещо лошо”. Често и с отделните чисти хора става същото. Бориш се от сърце, за да видиш накрая как някой “прави пачка” от искреността и чистотата ти… Гнусно, нали?