Grigor Gatchev - A Weblog

Както е модерно днес – линк: shaman.zavinagi.org.

Има хора, които не са изучавали някоя висша материя в елитни зали под погледа на побелели професори. Не са чели дебели учебници по нея, пълни с премъдрости и хитри съвети. Не са ги превеждали за ръка опитни асистенти през лабиринтите ѝ, да им покажат къде са най-правите и лесни пътища… Но заемат ли се с нея, хващат околните – било за ума, било за сърцето.

Този е един от тях. Още първата му история ме грабна направо за душата. Прати ме в едно някъде, където тайничко му се иска на човек да остане. Или поне да се връща от време на време – подозирам, че дори ако никога не е бил там в своя живот. Някъде, където преживяно и изсънувано се докосват и сплитат, както го умеят само живот и сън.

Приканвам всеки, който обича тези пътешествия, да го посети. Ако някой не му хареса – нека ме наругае тук, че съм му опропастил времето.

А аз сега ще отида да си го препрочета още веднъж. Да си припомня, че също пишех едно време за красивите неща в живота, за доброто и за истинското в него. И може би да събера хъс да го правя, поне от време на време, отново.

Приятно четене!

Понякога ми се случва най-нагло да открадна отнякъде текст, който смятам за особено важен, и да го пусна тук. Има случаи, когато важността на написаното е над тази на законите за авторските права.

Такъв е според мен случаят и с тази статия на Джон Суини, журналист в BBC Panorama. Оригиналното ѝ заглавие е “Who are the figures that push Donald Trump and Vladimir Putin together?” („Кои са хората, които сближават Доналд Тръмп и Владимир Путин?“), и е публикувана на новинарския сайт на BBC. Тя е почти единственият материал, който не само отбелязва много точно приликата между двамата, но и обръща внимание на един друг човек – Александр Дугин – чието влияние не е за подценяване. Малко мислене върху тази статия дава много разбиране на много неща в съвременния свят.

(Може би е добре да седна да напиша някой запис и за истината и лъжата в съвременния свят… Ех, да имах времето да пиша всичко, което смятам за важно!)

—-

Въпросът дали руският лидер Владимир Путин има материал, с който да изнудва Доналд Тръмп, засега няма отговор. По-важното обаче е, че той е много настрани от истински важното – че двамата мислят твърде подобно.

Вярата на г-н Тръмп в американския традиционализъм и омразата му към сверки с истината повтаря музиката на Кремъл. Нацията, властта и непоносимостта към критики са новият (и много руски) световен ред.

Можете да наречете този начин на мислене Тръмпутинизъм.

Чуваемостта между Кремъл и Тръмп Тауър е силна, става все по-силна и е много, много добра новина за г-н Путин.

Както Тръмп заяви пред Майкъл Гоув в понеделник, нов договор за съкращение на ядрените оръжия може би ще предложи свързано с него преразглеждане на санкциите срещу Русия.

Оглушителната тишина в случая и странната липса на критичност на г-н Тръмп към г-н Путин, например заради руското хакерстване срещу американската демокрация, присвояването с военна сила на Крим и руската роля в продължаващата война в Донбас.

Странно е, че г-н Тръмп в туитовете си подкрепя руската теза, а не примерно тази на ЦРУ и другите разузнавателни служби на САЩ.

Че защо е нужно да критикуваш световен лидер, с който си предимно съгласен?

Покрай тръмпутинизма в общественото внимание се появиха трима други: Найджъл Фарадж, за когото ЕС е далеч по-голяма опасност за световния мир от Русия; неговият приятел Стив Банън, който към момента е главен стратег на Тръмп, и руският философ Александр Дугин.

С дългите си коси и класическа славянска външност, г-н Дугин бива описван като „мозъкът на Путин“ и „Путиновият Распутин“. Той има собствено про-кремълско шоу, което разпространява тезата за руско-православното превъзходство във всичко, в любопитна смес от риторика подобна на Гьобелсовата и религиозни химни.

Много хора смятат, че гласът на Дугин се чува в Кремъл.

Също така той е обект на западни санкции, заради разпалеността на изказването му в подкрепа на руската инвазия в Украйна, която до момента е коствала живота на около 10 000 души.

Господата Фарадж, Банън и Дугин са обединени от тезата, че най-страшната опасност за западната цивилизация е ислямският екстремизъм.

Г-н Банън беше оповестил възгледите си на среща на крайно десни близо до Ватикана през 2014 г.

Той твърди, че т.нар. Ислямска държава има акаунт в Туитър, чиято цел е „да превърне Съединените щати в река от кръв“.

„Вярвайте ми, това ще дойде и в Европа“, добави той. „В добавка към това според мен ние в момента сме в началните стадии на световна война срещу ислямския фашизъм.“

Под риск ли са демократичните ценности?

Опасността тук е, че когато подкрепяте начина, по който Кремъл се бори срещу „ислямския фашизъм“ примерно в Алепо, вие се присъединявате към това, което някои наричат „руски фашизъм“. Или поне към загърбването на демократичните ценности и на правилата за водене на война. А с това се превръщате във висококачествен рекрутьор на Ислямска държава.

Това е риск, на който г-н Дугин изглежда не придава значение. Интервюто ми с него в Москва не протече добре.

Александр Дугин, 20 декември, 9:35

Днес изритах кореспондентите на BBC. Не бях срещал толкова гнусни ****** от много време. Водеше ги Джон Суини. Както виждате по фамилията му, той е глобалист и мръсна свиня. Съчиняват лъжливи новини, че Русия била помогнала на Тръмп да стане президент. Доказателствата им: Путин бил работил преди за КГБ. Пълни кретени! Професионалното им ниво е нула. Чиста проба съветски пропагандисти. Не съветвам никого да се доближава до тях.

Още в началото на интервюто ни той категорично определи шансовете Русия да е хакерствала срещу американците като „кръгла нула“.

Попитах го доколко е привързан г-н Путин към демокрацията.

– Моля, внимавайте – беше отговорът му. – Не можете да ни учите на демокрация, защото се опитвате да наложите на всеки народ, всяка държава и всяко общество, вашата западна, американска или така наречена американска система от ценности, без да питате… И това е расизъм. Вие сте расисти.

Доста от критиците на г-н Путин бяха убити – поне 20 откакто той пое властта през 2000 г. Срещал съм се и съм се възхищавал на трима: Анна Политковская, Наташа Естемирова и Борис Немцов. Който беше застрелян току пред стените на Кремъл.

Попитах г-н Дугин какво говори смъртта му за руската демокрация.

– При вас пък, ако сте свързани с Уикилийкс, могат да ви убият – контрира ме той.

Тогава помолих г-н Дугин да ми покаже списък на американските журналисти, които са били убити покрай Барак Обама. Той отговори, че това е „абсолютно глупав разговор“, и напусна интервюто.

Малко по-късно пусна запис в блога си, пред 20 000 (по неговите думи) последователи, илюстриран със снимката ми. С обвинението, че „съчинявам лъжливи новини“ и че съм „пълен кретен“ и „глобалистка свиня“.

Това е езикът на новия световен ред.

Няколко дни по-късно гледах пресконференцията, на която г-н Тръмп отказа да отговори на въпрос от репортер на CNN, като го обвини, че те „съчиняват лъжливи новини“.

При тръмпутинизма ехото между Русия и Америка става все по-силно от ден на ден.

—-

И малко коментари от мен:

Мой познат, изключително интелигентен човек, преди време беше казал: „Следете кога в Русия ще се заговори за фашизъм в България. Това ще е заповедта за подготовка на руска агресия тук.“

(Ако изразът „руска агресия“ не ви харесва, запитайте се дали предизвиква у вас същите чувства като примерно „турска агресия“. Ако не, си задайте въпроса на коя държава сте патриот… или зомби.)

Затова ми е странно, когато Банън говори за „ислямски фашизъм“. Възгледът, че фашизмът може да е религиозен или пък десен, е популярен на само едно място на света – бившия соц-лагер. СССР имаше отчаяна нужда да прикрие приликата между националистическия социализъм и комунистическия социализъм. Затова насила нарече немския нацизъм „фашизъм“, умишлено обърквайки го с останалия в сянката му италиански… Така че да направи точно същите грешки американец навежда на размисли – откъде е попил този начин на мислене, и какви изводи следват от това.

За Дугин – в статията е казано достатъчно. Ще добавя само, че очевидно той отлично знае коя е най-гнусната форма на възможен пропагандизъм. Сравнете го обаче с оценките му на съветската система. Как да не си припомни човек нашичките „реформирани“ комунисти, които хем прехвалват комунизма при всяка възможност, хем „комунист“ е най-страшната обида в устата им.

Ако бях примерно възторжен почитател на християнството, щеше ли „християнин“ да е най-лютата обида, която мога да измисля?! Според мен това е възможно само за човек, напълно изгубил представа за разликата между добро и зло. Или дори понятието, че това са две различни неща… Което пък еднозначно идентифицира слугите на злото.

(Да, не вярвам в божества. Но доброто и злото според мен съществуват, въпреки че не могат да се пипнат. Точно както не можете да пипнете числата, но те съществуват – или пък не можете да пипнете нечия личност или спомен, но те безспорно съществуват… Но това е друга, много дълга тема.)

За Найджъл Фарадж не смятам да се разпростирам. Времето ще разкаже кой, какъв и защо за него по-добре от мен.

Колкото до Тръмп и Путин… В САЩ демокрацията все още е изключително силна. Нищо чудно да успеят да се отърват с една по-сериозна катастрофа в най-различни области. С малко повече късмет може дори да не изгубят водещата си роля в света. Но още отначало “Make America great again!” ми звучеше подозрително подобно на “Deutschland, Deutschland uber alles!”

Но гледката в какво се превръщат обикновените руснаци под Путиновата пропаганда е ужасяваща. Доскоро извикваше в паметта ми сцени от „Обикновен фашизъм“ – сега те бледнеят пред това, което виждам и научавам за там. Точно както великоруският нацизъм на Дугин слага Хитлеровия нацизъм в джоба си. И неговите химни звучат подозрително познато… Страх ме е руският народ да не се превърне в язва на човечеството, която да е много трудна за излекуване.

Видях се преди месец със стар познат. Първите му думи бяха:

– Раздумката после, чакай да ти се изфукам какво си намерих!

Нещото се оказа… трудно за описване. Пластмасово, с размерите и формата на схематично направен чайник. Голям кръгъл отвор отгоре, до него към три сантиметра дълга и също толкова широка тръбичка под ъгъл нагоре и настрани. Точно до него лежеше Чарли – кучето на познатия – и се плезеше щастливо.

– Сещаш ли се какво е?

– Не – признах си след половин минута чудене.

– Чайник. Варя си кафето в него.

– Стига си ме майтапил, кажи какво е.

Той се ухили, извади от един шкаф гумено топче и ми го подхвърли. Беше съвсем леко, сигурно кухо отвътре.

– Пусни го в дупката отгоре!

Пуснах го – след миг то беше изстреляно през тръбичката отстрани. Чарли моментално скочи подир него. Топчето отскочи няколко пъти от стените и тавана и излетя през вратата на стаята. Преследвачът му – подир него.

– Заигравка за домашно животинче?

– Точно така. Гледай.

След две-три секунди Чарли се появи на вратата с топчето в уста. Донесе го и го пусна в играчката, която го изстреля отново. За да бъде погнато отново.

– Умен е, нали? Така може да си играе цял ден! Хем спортува, хем не ме безпокои, мога да си гледам работата спокойно! – гордо заяви приятелят ми.

… Преди три дни се чухме по телефона отново.

– Какво става с оная играчка? Чарли продължава ли да си играе с нея?

– А, изхвърлих я.

– Защо?!

– Проклетият му пес почна да ака в нея…

Изпратихме още една година – и с нея куп обичани хора. Особено към края ѝ. Чак страх да те хване колко.

Всъщност, не повече отколкото през други години. Само че сега ни направи впечатление. Просто защото доста хора са се наслаждавали на Careless Whispers или на Singing in the Rain, за Star Wars да не говорим. Ако ще да е дори само на прословутото метално бикини.

Кери Фишър казваше приживе: „Каквото и да правя, ще си остана за хората принцеса Лея. Когато пътувам с такси, няма да ме познаят като редакторката на сценария на „Последният екшън герой“. Нито като авторката на “Wishful Drinking”, нито даже като Мари от „Когато Хари срещна Сали“. Сигурно на гроба ми ще пише „Принцеса Лея“…“ Тя няма звезда на холивудската Алея на звездите. Но когато си отиде, хиляди нейни фенове се събраха там и ѝ направиха самоделна. Дали ще ѝ дадат официално не знам, но знам колко им пука на феновете от това. Последната дума е тяхна, винаги. И тя гласи: „Carrie Fisher, may the Force be with you, always.“

И ще я помнят дълго след като вече са забравили купища силни на деня. Ще дойдат времена, когато виртуалните изживявания ще са отличими от реалните само по богатството и пълнотата си. Когато всеки ще може да живее в тях какви ли не различни животи. А не много след това – и в реалността… Но и тогава, сред технологии които днес не можем дори да си представим, пост-хора ще се събират и ще гледат на античен плосък екран древните двумерни серии на „Звездни войни“. Без да коментират саркастично плоския дори по днешните мерки сюжет и неубедителните дори по днешните мерки ефекти. И ще се възхищават.

Истинските хора на изкуството подаряват не дъвка за преживяне с нула калории, нито пък занимавка за очите, в която няма нищо за ума или душата. Те подаряват не просто щастие или мисъл – те подаряват мечти. Те са, които ни демонстрират колко е вярна мъдростта: „Хората ще забравят какво си казал и дори какво си направил. Но никога няма да забравят как си ги накарал да се почувстват.“ Защото именно мечтите, смешните и глупави понякога мечти, са които ни дават топлина и сила отвътре. Те са, които ни напомнят, че сме не бивша кал, а бъдещи богове – и така ни помагат да бъдем не кал, а богове. Или поне истински, достойни хора – ако има някаква разлика.

Хората, които си отидоха тази година, бяха тези, които ни дадоха мечти и топлина, повече от друг път. Затова забелязахме смъртта им и се уплашихме от годината. А е добре да се плашим от собствената си разсеяност. От това колко лесно не забелязваме как си отиват дарители на мечти. Всъщност – от това колко лесно забравяме да имаме мечти. Защото няма по-осакатен и оскотял от изгубилия мечтите си, ако ще да е господар на света. И няма по-богат и щастлив от намерилия мечтата си, дори ако е последен просяк.

Благодаря от сърце на всички, които ми дариха мечти през тази година. И на отишлите си, и на тези още между нас. И много, ама наистина много ми се иска да мога да им се отблагодаря.

Само едно нещо ми се иска повече – да успявам и аз да дарявам мечти. Който има мечти, има силата да си вземе всичко останало и сам.

Това е, което си пожелавам през Новата година.

С малко закъснение – важна новина!

На 21 се навършиха четири години откакто планетата Нибиру се сблъска със Земята и я унищожи, и всички ние измряхме. Честита годишнина!

Тази година бях технически възпрепятствам да организирам празненство по случай годишнината. Догодина обаче тя е полу-кръгла, 5 години – нещо като полумесец. 🙂 Така че се надявам да направим тогава едно хубаво празненство. Какъв по-голям повод?!

Отсега обявявам – всички, които очакват скорошното унищожение на света по какъвто и да било повод, са поканени!

(Превод е, от няколко различни места, поне две вече не ги помня.)

Малко зелено човече убеждава младеж да убие баща си
(„Звездни войни“)

Група хора връща в продължение на 9 часа изгубено бижу
(„Властелинът на пръстените“)

Току-що започналата кариера на млад художник отива на дъното
(„Титаник“)

Бял скинхед юрка черни да убиват джуджета
(„Хобитът: Битката на Петте армии“)

Момък се учи да обича девойка без филтри в Инстаграм
(„Шрек“)

Леонардо ди Каприо броди из замръзнала пустош в търсене на „Оскара“
(„Завръщането“)

Наркоманка лъже умствено изостанал младеж в продължение на 30 години
(„Форест Гъмп“)

Момък излиза от виртуалната реалност и веднага си намира гадже
(„Матрицата“)

Мъж се крие зад библиотечен шкаф, за да не работи във ферма
(„Интерстелар“)

Мъж отлита на друга планета, за да работи във ферма
(„Марсианецът“)

Мъж посинява в опит да почувства нещо под пояса
(„Аватар“)

Девойка се събужда от целувката на неизвестен, но всичко е наред – той е секси
(„Спящата красавица“)

Малолетен маргинал, пациентка от лудница и културист-ексхибиционист протестират срещу техническия прогрес
(„Терминатор 2“)

Момченце-социопат се опитва да убие двама бездомници
(„Сам вкъщи“)

Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха
(„Мълчанието на агнетата“)

Таксиметров шофьор излекува оперна певица от камъни в бъбреците
(„Петият елемент“)

Сирийски бежанци се опитват да попаднат в Европа през Гърция
(„300“)

Many methods to fight spam and e-mail viruses decrease them, but nowhere close to zero. This is an attempt to describe a method that will practically stop them.

Attaching payments to e-mail

The essence is to attach to every e-mail a payment to the receiver. E-mail that does not carry a payment should be discarded by the receiver’s software. If an e-mail carries a valid payment, that is automatically extracted into a receiver’s wallet, and the e-mail is presented to the receiver. The wallet can be used by the receiver to attach payments to outgoing e-mail, and/or to deposit / withdraw sums.

The size of the payment should be negligible in a real e-mail correspondence, but prohibitively big for a mass-mailing spammer. To ease the adoption, initially it can be symbolic, to grow later to an effective value. Methods to refund the payments in a real conversation can be used. Whitelisting can be implemented for e-mails that match specific trust criteria.

The payment can be done in a cryptocurrency, existing or specially created for e-mail paying. In the second case, one will have to be created by the Internet governance. As its usage will be mostly legal and its market will be relatively stable, it will soon establish on the cryptocurrencies market.

The scheme is self-imposing: after a significant amount of e-mail addresses start refusing e-mails that don’t contain payments, the others will be forced to adopt it, too.

Methods of attaching a payment

There are many possible. An incomplete list of suggestions follows:

• Adding in an e-mail a header field that contains a (confirmation of a) transaction to the receiver.
• Using specially developed e-mail exchange protocol(s) that allow for requesting a payment during the exchange.

One or more might be defined as standard by an Internet authority.

Balancing payments

In a typical real e-mail conversation the number of the mails in both directions is comparable, so the cost balance of the entire conversation will be negligible. In addition, mechanisms can be introduced that periodically zero the balance in real conversations.

Conversations might be marked / unmarked as real following a set of criteria. An incomplete list of suggestions follows:

• Manually by the reader.
• Whether the conversation contains replies (esp. if more than one; unsubscription requests might be omitted from consideration).
• Whether previous conversations with this correspondent have been marked as real.
• Validating the correspondent e-mail address / domain against public databases / lists with “non-spammers”.
• Checking the sender IP address against public blacklists and/or whitelists during e-mail transfer
• Analyzing the message contents

Correspondence balance is most easily zeroed by the net gainer sending a “machine-only” e-mail with a transaction containing the net profit to the net loser. There can be other possible methods, as well as additional checks designed to make the balancing methods work in practice.

Whitelisting

Correspondents belonging to a specific list might be exempted from the payment requirement. The list can be maintained by specific criteria. An incomplete list of suggestions follows:

• Manually listing / delisting e-mail addresses and domains by the recipient.
• Already having conversations with this correspondent.
• Validating the correspondent e-mail address / domain against public databases / lists with “non-spammers”. (In practice will require also the message to be e-signed with a trusted PKI.)
• Checking the sender IP address against public blacklists and/or whitelists
• Analyzing the message contents

When sending an e-mail to a whitelisted correspondent, the e-mail software might add a specific mail header that tells the correspondent’s software to not add payments when mailing back (or lack a header that gives the size of the demanded payment when writing to).

Correspondents can be notified of being added to or removed from the whitelist by a “machine-only” e-mail (eg. containing a specific mail header). Such an e-mail will be read by the correspondent’s software and used to mark the sender as requiring or not requiring e-mail payments, and possibly to consider whitelisting the sender in response. As they are not intended for the recipient, “machine-only” e-mails will be exempted from the payment requirement.

Obtaining correspondent payment details

To make a payment transaction to an e-mail recipient, the sender’s software must have its wallet address. If there is no fixed payment sum per e-mail defined globally, it will be good to know also the payment amount the recipient demands per e-mail. There are many possible ways to obtain these. An incomplete list of suggestions follows:

• Sending a “machine-only” e-mail to the recipient that contains a request for payment details, eg. as a specific header. The recipient’s software should automatically reply with a “machine-only” e-mail containing the details, eg. in a specific header. After that, the real e-mail is sent together with the required payment.
• Obtaining the payment details from a public database / list.
• Using a specially designed MTA protocol that allows the MTAs to negotiate e-mail payment details.
• Replying to e-mails without payments with a “machine-only” e-mail that contains payment details, eg. in a specific header, and waiting a “machine-only” response with the payment. (Should be well-secured to prevent backscatter abuse.)

One or more might be defined as standard by an Internet authority.

Wallet-related

It must be protected well enough against viruses that infect the system it is running on.

A good practice might be to limit by default the maximal sum depositable to it to the size usually needed to maintain daily correspondence. This will make the wallets less attractive target for siphoning by malware.

Weaknesses

The method will require significant upgrades of the existing MUAs, and in some variants by MDAs and MTAs.

The scheme provides plausible denial of responsibility for the payments to the e-mail receiver. This can be used to launder money by sending them as e-mail payments.

Other

Currently the ideas is bare-bones only. Should it be considered valuable, it can be developed further.

Вероятно сте разбрали вече, че утре – 24 ноември 2016 г. – от 9:00 ч. ще има протест срещу застрояването. На ул. „Московска“, срещу Столична община… Но това май не е всичко.

На протеста са поканени, естествено, всички телевизии. И са изказали намерение да дойдат. Един от организаторите на протеста обаче е получил вътрешна информация от някои от телевизиите, че на екипите е наредено да дойдат не в 9:00, а в 8:30 часа, и да снимат как няма хора.

Не зная дали да вярвам 100% на тази новина. Но за всеки случай ще бъда там утре в 8:30 часа. Хем ще ми е по-удобно, преди работното ми време е. Хем и ще проверя дали ще има телевизии, дошли в 8:30 часа, и кои са. Може дори да питам екипите им – кой ви нареди да дойдете половин час по-рано, когато навсякъде протестът е обявен за 9 часа? Споделете името му, не се притеснявайте… Ако пък има кой да снима това „интервю“, може още същата вечер да бъде качено я в Youtube, я на друго популярно и достъпно място. Нека някои служители в телевизия сами станат звезди.

И сигурно ще е интересно да се гледа ситуацията на място, лично. Така че се чувствайте поканени на протеста.

По темата за конкретния строеж при нас – идеята на Дани Петрова (същата онази от фирма Артекс-Д) да се свържа с „Нормална държава“ се оказа добра. Веднага ме насочиха към човек, който взе присърце нещата и обеща да се бори да спре този строеж, заедно с другите незаконни из София. Дали ще се окаже реален ангажимент или политическо „обещание“ – още не зная, тепърва ще се види. Но си струва човек да опита и да даде възможност на една нова партия да получи доверието му. Благодаря от сърце на госпожица (или госпожа) Петрова за насочването!

Минаха две седмици от първия ми запис в тази поредица. Седмица на продължаваща бясна съпротива от общинските власти.

Вече зная за коя политическа партия няма да гласувам на тези избори – а предполагам, че и нито един човек от квартала. Вероятно не само на тези избори, и със сигурност ще се погрижим да агитираме и всичките си познати по въпроса. Представителите на ГЕРБ в общината заслужиха тази съмнителна чест с упорит труд за защита на незаконния строеж до нас…

Неведнъж съм ги защитавал и подкрепял тук с името си. С надеждата, че ще се преборят с корупцията. Който не вярва – блогът ми има търсачка, проверимо е. Вместо да запазят даденото ми в аванс доверие, те го пропиляха. Мисля, че е полезно за тях да изкарат едно дълго и поучително време извън властта. Може би дори завинаги.

Другата партия, която срина напълно дадено от мен в аванс огромно доверие, беше Реформаторският блок. Неин представител е кметът на община „Оборище“ Васил Цолов – основен защитник на строежа. Твърдял многократно пред медии, че документите му са изрядни. Само че от това, което събираме с течение на времето, сме смаяни от неизрядността им. Нямам представа от какъв халюциноген трябва да си изпати човек, за да реши, че са наред.

Накратко – мисля, че тези две партии изгубиха гласовете си в квартала ни. И ако не се осъзнаят в много кратък срок и не вземат лично мерки най-сетне да кажат истината за строежа и да го спрат, лично аз ще направя всичко възможно да ги изгубят навсякъде, където името ми се цени. Умножете ефекта по поне хиляда жители на околни сгради, и ще получите резултата. Изборът е техен. Ако изберат подкрепата на незаконното пред гласовете на избирателите, аз ли ще съм им виновен, че ще изгубят гласовете на избирателите?

… Но това е друга тема. Сега още малко развитие от днес.

Сутринта намерих на вратата на входа ми залепено ето това обръщение:

Печатът под заглавието му е копие от писмото, което внесох в Министерския съвет. В добавка към този лист бяха залепени и копия от листовете с подписите ни. Ще рече – имаме приятели в Министерския съвет, знаем ви кои сте. Плашете се, че ще ви съдим.

(Познат почерк, нали? Особено на тези, които по време на социализЪма сме си имали неприятности със „службите“. Случайно съвпадение? Или нищо ново научено и нищо старо забравено?)

Само дето нас ама изобщо не ни е страх. Твърдението, че подписите са събирани под друго писмо, естествено, е типична за „Артекс“ клевета. Всички подписани с удоволствие ще го потвърдят в съда. Така че не могат да ни уплашат. Нито ще посмеят изобщо да ни съдят, дори в корумпираната българска съдебна система. Тръгне ли се да се чопли случаят, нередностите около строежа няма да има как да бъдат подминати. А да си отмъщават с мутренски средства няма да посмеят. Ще е кофти игра, така да се каже.

По-интересно е друго. Кога ще ни свърши търпението и ще дадем „Артекс“ под съд за клеветите им. Тази не е нито първата, нито втората. Както забелязвам, вече се подготвят да отричат, че обръщението е тяхно дело – подписано е почти анонимно, „от оклеветените“. Разбира се, за целите на съда и това е достатъчно. Особено ако делото се наблюдава от представител на Комисията по мониторинг на напредъка на България и Румъния – това е една от линиите, по които действам в момента… Но този опит за избягване на отговорност за „обръщението“ вече показва, че клеветниците се боят. И с право.

Любопитен съм дали в България ще се намери поне една политическа партия, която да не е защитник на корупцията, и да се намеси в нашия случай. След три месеца опит с борба срещу незаконния строеж съм абсолютно наясно – без политически натиск няма да се мине. За съжаление. Ако такава се появи, ще обере гласовете на хората от района.

А към всички читатели на този запис отправям обичайната молба – разпространете го, навсякъде из Интернет. Колкото повече хора го прочетат, толкова повече е шансът да намерим как да се справим с този проблем. И толкова повече е шансът утре, когато започнат да строят нещо незаконно на вашите глави, процедурата по справянето вече да е отработена.