Grigor Gatchev - A Weblog

– И когато принцът доближил замъка, вратите сами се разтворили пред него. Престрашил се, и влязъл – и невидими светилници се запалвали пред него, и осветявали пътя му. А когато стигнал до главната зала, там на масата го очаквала топла вечеря, и невидими музиканти свирели музика. Но всичко било тайнствено, защото в замъка нямало никой…

– Ами, тайнствено! – нацупва се Деси. – На вратите е имало фотоклетки, и по коридорите – лампи със сензори. Направили са му бързо вечерята в микровълнова печка, като нашата. И е слушал уредба с дискове. Какво му е тайнственото?

– Това, че всичко е ставало с магия…

Днес вечерта тъкмо почвахме да загряваме, когато внезапно залата потъна в мрак. Секунди по-късно откъм вратата на залата (електрическото табло е до нея) подушихме обяснение за причината.

Сенсей Пламен се изплаши за нас, жълтоклюните новаци, и предложи да прекратим тренировката. Ние обаче се писахме велики, като всеки новак, и не пожелахме! След кратко молене той се съгласи, и продължихме в тъмнината.

Нямам думи да опиша изживяването! На моменти отвън минаваха коли, и проникваше по малко светлина, колкото да различим стойката на партньора отсреща. На моменти мракът беше почти пълен, и действахме по слух – а когато съседите се разшумят, и по усет. И се получаваше не по-зле, отколкото на светло – а често и по-добре!

Днес срещнах едно красиво момиче.

Всъщност може би не беше чак толкова красиво. Разминахме се за миг на улицата, и не можах да го разгледам добре (нямаше и да е учтиво). Имаше правилни черти. И, доколкото може да се различи под зимните дрехи – може би хубаво тяло. Но това са подробности.

Красивото в нея беше излъчването й. Траещата миг комбинация от поза, жест и поглед, това как падат полите на палтото й и как се подава косата изпод шапката й. Замислеността в очите, погледът към нещо свое, вътре в себе си – спокойна и естествена нежност, непристорена, неочаквала да бъде забелязана. Истинска. На човек, който живее в мир със себе си.

От небитието на съня ме изважда проникваща през клепачите топла слънчева светлина. И особено усещане за щастие – че ме очаква един чудесен, интересен, незабравим ден. Изпълнен с пъстри краски, чудесни мелодии, щастливи аромати, неочаквани и вълнуващи преживявания.

(внезапен безпричинен поток на ендорфини в междинния мозък, сигурно регулацията на две таламични ядра ми куца малко…)

Като бях дете, се случваше по-често. И по-силно. Но и така е чудесно. Усещам как в жилите ми тече живот, енергия и сила.