Grigor Gatchev - A Weblog

Когато превратът започна – вчера вечерта – се изненадах. Не го очаквах.

Точно сега Турция си пооправи отношенията със съседите – каква е изгодата на военните да развалят нещата? Турските военни нямат какво да спечелят от война с Русия, тя е противник свръх техните сили, войната ще завърши с унищожаването на турската армия (и вероятно и не само). Война с Израел също ще означава поражение, защото реално ще е война със САЩ. (И загуба на подкрепата на НАТО, което пък ще е директна покана за Русия да се възползва да оправи отношенията си с Израел за сметка на Турция. Може би дори да наложи в Турция проруски режим…)

Нито пък в момента има някакво видимо развитие в Турция, което да провокира остро военните. Те мируваха, когато Ердоган им съсипа и подмени командването, та сега ли? Обратното – точно сега той е силен, най-рискованото време да се опънат срещу него е.

За момент се усмихнах на идеята, че превратът може да е оркестриран от Франция, като отговор на атентата в Ница. Ислямска държава се държи икономически на продажбата на петрол – без нея е лесна плячка за противниците си. А петрола го продават начесто, но в малки количества, които не биха могли да захранват рафинерия. Пък и коя рафинерия би искала да работи с тях без много сериозни политически гаранции, че няма да носи отговорност? Почти 100% от петрола на ИД се купуваше от турски клиенти – няма как да не е очевидно, че са имали гаранциите. Което пък прави ясно защо ИД атакува толкова насочено кюрдите, въпреки че са сунити и „братя по вяра“ – очевидно има договорка с Турция…

Френското разузнаване и специални служби са по-добри дори от израелските. Напълно им е по силите да организират такъв преврат. Но не за ден или дори за седмица. Правят ли го, те ще го направят така, че да не се провалят, а това иска поне няколко месеца. Да, нещата може да са се движили под повърхността, без да го знам. Но толкова много допускания вече почват да вкарват една хипотеза в категорията „световни конспирации“. Дори да се окаже вярна, засега не знам достатъчно, за да имам право да го допусна. Така че само се усмихвам на идеята.

Друг странен момент са показваните от Турция снимки как народът масово се надига срещу военните и едва ли не ги спира с голи гърди. Чакайте малко, това е същият народ, дето се съдра да протестира срещу Ердоган предишните години! Да, той има голяма подкрепа, но предимно в малките градчета на Анадола. Истанбул и Анкара са бастиони на опозицията срещу него, заради ислямизма му. А превратаджиите още в първата си декларация се обявиха за секуларисти. Как така масовата реакция в Истанбул и Анкара е срещу тях, а не в тяхна подкрепа? Хм.

Трети странен момент е, че хотелът на Ердоган бил бомбардиран, след като той научил за преврата и тръгнал за Анкара. Чакайте малко! Не съм експерт по превратаджийство, но ако организирам преврат срещу силен държавен глава, ликвидирането му ще е първата задача в списъка. Блокирането на мостовете над Босфора и атаката на медиите ще е чак след това. Тъкмо ще е по-лесна в бъркотията в първоначалния момент. Като минимум всички държавни органи ще си мислят, че това са логичните мерки за сигурност – докато разберат, че не са, ще мине ценно време за действие. И надали ще му бомбардирам хотела, това е доста несигурен начин да го премахна – ако в момента е на плажа или в някой бар наоколо? Щом имам ресурсите да блокирам Истанбул, все ще мога да заделя няколкостотин автоматчици и няколко изтребителя за задача номер едно… Що за странна глупост? Турските военни чак такива идиоти ли са?! Хм.

Четвърти странен момент излезе в новините преди буквално два-три часа. Оказва се, че покрай преврата Ердоган е арестувал към 3000 военни… и 2700 съдии. Съдиите какво, участвали са с оръжие в преврата ли? Или масово са направили за тези няколко часа купища съдебни процеси в негова полза? Толкова ни в клин, ни в ръкав нещо е много голяма червена лампа. Че Ердоган има проблеми с правосъдието, което не винаги му козирува, е факт – всеки кандидат-диктатор ги има. Но в момент, в който се разправя с преврат, арестуването на съдии да му е приоритет наравно с това на превратаджиите? И да е в състояние да арестува колкото превратаджии, толкова и съдии, при положение че съдиите надали са се събрали на едно място? Това също няма как да бъде подготвено за часове или дори за дни, иска поне месец организиране… Дори без първите две странни неща, човек би трябвало да се замисли над това сериозно.

Като се замисля, си спомням последните избори в Турция. Как Ердоган беше на път да ги загуби, и изведнъж точно преди тях Кюрдската работническа партия направи свръх-кървав и опустошителен атентат. (За който официалните ѝ представители категорично отрекоха участие.) Турците съответно се мобилизираха зад Ердоган и той не изгуби изборите… Още тогава си зададох стандартния за всеки параноик въпрос – абе много удобно и навреме му дойде този атентат, КРП толкова ли са глупави?…

Та, сега се чудя – дали този „преврат“ не е всъщност инспириран от Ердоган, за да разчисти и последните препятствия пред диктатурата си? Правосъдната система на първо място, но сигурно не само тя?… Нямам достатъчно информация, за да го обявя за сигурният извод. Но от досега наученото ми изглежда доста по-вероятно от всички други хипотези, които имам.

… Ако е така, какво да очакваме после? Има ли опасност за България?

Според мен – не. НАТО вече е вдигнало мерника на Турция, въпреки че тя му е член. Великобритания – по принцип, през последните 20 години. Франция и САЩ – напоследък сериозно, заради заигравките с Ислямска държава. А напоследък и Германия подава сигнали, че Турция ѝ идва твърде много (и германските турци като цяло хич не са фенове на Ердоган). Така че опита ли се той да мръдне с военна сила срещу България (или, далеч по-вероятно, срещу Гърция – с нея има много повече какво Турция да дели), моментално ще се окаже противопоставен на НАТО, вместо защитаван от него срещу Русия. Това му положение няма да се промени скоро. А сгази ли турската демокрация до такава степен, Франция и прочее наистина ще му спретнат някой преврат. Този път истински – от тези, които взимат правилните мерки в правилния ред.

Иначе казано, в момента виждаме ползата си от членството ни в НАТО. Не за пръв път.

Или поне тези от нас, на които не им се плаща да не я виждат.

Това е публикация във Фейсбук от поета Роберт Леви.

Изпреварил ме е – ако имах време да спретна запис тук, бих написал същото. Не съм евреин и потеклото ми е съвсем обикновено, но мисля по точно този начин. Затова ще го цитирам едно към едно.

На кандидатите да избиват русофоби ще кажа – ако (с вашите усилия – когато) руските войски внезапно осъмнат една сутрин в София, както в Крим и Донбас, моля не забравяйте и мен. Русия винаги (преди – под маската на СССР) качва в България на власт изметта ни, така че ще сте сред управляващите. И ще избивате всеки достоен българин, понеже дори съществуването му вече показва кои и какво сте… В такъв момент да бъдеш убит е чест и гордост, а да останеш жив – позор, по-лош от смъртта.

И няма да ви простя, че опозорихте името на Левски. Нищо, че по заповед на „инструктор“ майор от ФСБ няма как иначе. Май Захарий Стоянов беше рекъл още преди почти век и половина – руските копанки рекат ли истината, се изчервяват и заекват. Няма как да не е русофоб – пишете и него в списъка за избиване, нищо че е умрял. Продължава да вдъхновява живите срещу робията и предателството – опасен е.

Имам само една молба. Като ме наредите пред калашниците или на бесилката, сложете ме до „долния чифут“ Роберт Леви.

Неуважаеми патрЕоти,

долният чифут Роберт Леви има в рода си Ботев четник, член на привременното правителство в Панагюрище от 1876, боен пилот от военновъздушните на НЦВ сили. Бихте ли се похвалили с вашите родове, моля?

Освен това представям и помагам на български поети, популяризирал съм историята, природата и културата на България (ама истинската култура, не тази на министъра) навсякъде, където мога, включително като сценарист. Никога не съм вял друго знаме, освен българското. Вие като патриоти защо веете чужди знамена – тайна великая ест.

Искам да ви кажа и за момчетата, които нападнехте – Иван Панчев е програмист, Иво Дошев – бизнесмен. Двамата са допринесли за БВП на България повече от всички вас взети заедно. И да ви споделя под секрет – пребиването на беззащитни хора не е патриотично. То е просто Фашизъм.

Сега да поговорим за русофобите, които трябва да умрат.

Аз познавам и обичам:

Руската поезия – от Ломоносов през Пушкин, Лермонтов, Пастернак, Ходасевич до най-съвременни поети като Дмитрий Пригов;

Руската литература от Повесть временных лет (знаете ли какво е това?), през Гогол (винаги, когато се регистрира в хотел в чужбина, в графата “националност” пише украинец), споменатите Пушкин и Лермонтов, Тургенев, Толстой (впрочем аз познавам трима писатели с тази фамилия – Алексей Константинович, Лев Николаевич и Алексей Николаевич. Вие колко?), Достоевски, Булгаков, Зошченко, Анна Ахматова, Марина Цветаева, та до най-съвременните представители; Впрочем един списък ще ви дам: Сергей Есенин, прекрасен поет. Обесил се на 30 години, защото е ненавиждал социалистическа Русия; Владимир Маяковски – застрелял се на 36, защото престанал да вярва в революцията, на която е отдал целия си живот и талант; Исак Бабел (долен чифут) – разстрелян на 45, последният му роман е унищожен от КГБ; Велемир Хлебников – умира от измръзване на 37. В родната му Русия стиховете му не са издавани половин век; Борис Пастернак (и той долен чифут), нобелов лауреат за литература, дълги години не може да публикува нищо, освен преводи на Шекспир, умира, когато е подложен на всенародно оплюване, именно заради нобеловата награда (хайде кажете за кое произведение); Михаил Булгаков – умира на 49, след като му е забранено да публикува. Главните му произведения, сред които “Майсторът и Маргарита”, са издадени повече от 40 години след смъртта му; Михаил Зошченко, изключен от съюза на писателите, оставен без препитание. Така и не дочаква реабилитация; Осип Манделщам (я, още един чифут – много бе) – умира на 47 в сталински лагер. Последните му стихотворения са публикувани 30 години след смъртта му; Олег Куваев – през 1980 получава голямата награда на СССР за роман, но посмртно – полярният геолог и писател Олег Куваев се застрелва на 40 години. Това, любими мои русофили е мартиролог (ако тази дума е сложна за вас, потърсете в Гугъл, стига да не берете билки. разбира се).

Хайде да си поговорим за кино. Колко филма има Тарковски? А Марк Захаров? Сергей Соловьов? Александър Рогожкин? Андрей Кончаловски? Дори любимият на Путин Никита Михалков – знаете ли за кой филм каква награда е получил?

Няма да ви питам за художника Суриков, няма да ви питам кои са передвижниците, няма да ви питам кой е изрисувал Московското метро, изобщо няма да споменавам Ернст Неизвестни, още по-малко митките.

Аз обичам руската музика (е, Глинка не ми допада особено) – Чайковски, Прокофиев, Рахманинов, Скрябин; да ви кажа, че терминът “Могучая кучка” не означава могъщата кучка, а нещо съвсем друго; винаги съм харесвал и Шостакович (знаете ли, че Сталин се е опитвал да го учи как да прави музика? Сталин – Шостакович. 🙂 ). Но понеже вие класическа музика не слушате, дали да ви питам за руския рок? Ама не за любимата група на Путин Любэ – признавам никога не са ми харесвали, – ще ви питам за Кино (кой е Виктор Цой?), за Аквариум, за Зоопарк, за Популярная механика, ДДТ, Звуки Му, Крематорий, Адо, Машина времени, о, списъкът ми може да е безкраен, ама вие сто на сто знаете само Любэ.

Не, мои мили и неуважаеми – русофил съм аз. Вие сте путинофили. И като такива, макар да не знаете руски, ще ви поздравя с едно стихотворение на великия Михаил Юриевич Лермонтов:

Прощай, немытая Россия,
Страна рабов, страна господ,
И вы, мундиры голубые,
И ты, им преданный народ.
Быть может, за стеной Кавказа
Укроюсь от твоих пашей,
От их всевидящего глаза,
От их всеслышащих ушей.

България

Гласуването мина, видяхме резултата.

Би трябвало да се надувам – немалко познати вече се чудят защо бях така уверен още преди два месеца. Само че хич не съм щастлив. Май съм се надявал да не позная…

(Ако някой още се чуди защо бях уверен, че британците ще напуснат – елементарно, Уотсън. И двете кампании заложиха доста на страха, но тази за напускане – повече и по по-мръсен начин, на по-низки човешки чувства. А уви, това обикновено е печелившата стратегия. Тъжно е, гадно е, но е факт – хората се манипулират най-лесно и силно чрез най-отрицателното в тях.)

Отрезвяването

След пиянството на един народ винаги идва махмурлукът на един народ. Гласувалите за напускане масово започват да се интересуват абе какво е това ЕС, дето гласуваха срещу него. Гласувалите за оставане пък тихомълком започват да се интересуват от ирландски паспорти… Мащабите са нищожни. Но каквото правят явно шепа хора в такива случаи го правят тайно доста бизнеси. По-мобилните вече тихомълком обсъждат изнасяне на поне част от дейността си в ЕС. Включително сърцевината на британската икономика – банковият сектор. Пазар от шейсет милиона души е важен, но пазар от четиристотин е по-важен. Особено когато вторият включва Германия с нейните двеста и петдесет милиарда годишен външнотърговски плюс, оставил зад себе си дори този на Китай.

„Минните канарчета“ в такива случаи са финансовите пазари, а те не закъсняха да реагират. Британският паунд падна за няколко часа по-жестоко, отколкото през 1994, когато Сорос принуди Великобритания да излезе от общата валутна платформа на ЕС. (Самият Сорос този път беше заложил на оставането и си го отнесе. Справедливост на съдбата…) И оттогава продължава да пада. Днес Централната банка на Великобритания е наляла над 3 милиарда в британските търговски банки, но въпреки това паундът е 1.335 долара. А преди само пет дни беше 1.50… По борсите пълзи горчивата шега, че паундът е новата рубла. 10% спад в курса на паунда значи около 10% спад на жизнения стандарт на британците.

На този фон още по-ясно си проличава глупавият популизъм на кампанията за напускане. В момента от поддръжниците ѝ буквално валят „нямахме предвид да спрем имиграцията, имахме предвид да я контролираме“, „нямахме предвид че ще пестим от вноските си в ЕС, имахме предвид да финансираме по-добре здравеопазването“ и подобни. Само че Интернет е пълен с техни снимки и записи, на които ясно се вижда и чува какво точно са казвали. Ако масовият британец реално е тръгнал да се опитва да прецени добра ли беше идеята, хора като Борис Джонсън и Найджъл Фарадж ги очаква твърдо приземяване отвисоко.

Губят обаче не само британците. По-малко, но губи и ЕС. Британската икономика не само беше втората като размер в него, но и страната беше една от най-пазарно ориентираните, а ЕС има отчаяна нужда от малко повече пазарност. Също, отцепването на британците може да стимулира опити за отцепване и на други страни. Най-сетне, досега ЕС разполагаше с две постоянни места в Съвета за сигурност на ООН – сега вече ще е със само едно. Поне докато Германия и Япония не станат също постоянни членки, а това няма да е скоро. Ако изобщо.

Единственият, който е пил шампанско след гласуването, е без съмнение Путин. Тактиката на заливане на Европа с бежанци от Сирия чрез интензивни бомбардировки там, съчетано с обилно тайно финансиране и снабдяване с разузнавателна информация на европейските националистически партии, даде резултат. Британците с право се подиграват на евродирективите за кривината на бананите и на краставиците, и с още повече право се възмущават от куп други, не толкова безвредни идиотизми на самозабравилата се брюкселска бюрокрация. Но посланието, което наклони истински везните към напускане, беше страхът от мигрантите. Дето ще изядат социалните фондове на Британия, ще я взривят, ще ѝ изнасилят жените и т.н… (Случайно тази опорна точка да ви е позната от нашата реалност? Реален ефект – няма как, у нас мигранти на практика няма. Но и във Великобритания също почти няма мигранти от сирийската вълна, така че е безсмислено да обвиняват Меркел по въпроса – тя си ги запази за себе си. По-скоро нека си направим извод докъде може да доведе моментната глупост и поддаване на маймунското отвътре дори великите нации.)

Кво вадис?

След като гласуваха за излизане, пред британците се изправи тежък проблем: налага се да излязат. Много от тях сигурно съжаляват вече – твърди се, че дори само истинските гласове под петицията за нов референдум са вече над три и половина милиона. Ако обаче се проведе нов, властите там ще станат за смях и срам – няма как да стане. Шансовете са колкото на подписка за преиграване на мача Великобритания – Исландия.

Няма да го допуснат и повечето държави в ЕС, и особено Франция и Германия. В разнобой за всичко останало, те са абсолютно единодушни по въпроса. Който е гласувал да си ходи, ще си ходи. Бързо.

Една от причините е поведението на Великобритания в ЕС. Откакто е приета, тя непрекъснато извива ръцете на околните. Ребатът на Маргарет Татчър. Последните отстъпки на Дейвид Камерън… Няма ЕС страна, на която да не дойдоха до гуша. Анжела Меркел го каза точно – британците винаги са обирали стафидите от кекса. И когато на всичко отгоре се троснат, че кексът не им харесва, е логично да го изгубят. Целия. Без съжаление към тях.

Друга причина е страхът в ЕС от още сепаратизъм. Начинът на Брюксел да го предотврати е прост и ефективен – като покаже, че идеята не е добра. Единственото обяснение, по-нагледно от страха от злите мигранти, е падането на жизнения стандарт на напусналите… На теория Великобритания би могла да договори условия на търговия с ЕС, които да ограничат този спад. Но не и в тези обстоятелства.

Стане ли ясно, че такъв договор няма да има, паундът отново ще потегли надолу – и жизненият стандарт на британците с него. На практика всичките търговски отношения на Великобритания минават през договореностите ѝ в ЕС и чрез ЕС. Ще трябва да ги предоговаря отново, а това ще отнеме не една и две години. И вече и срещу ЕС, и на много места извън него ще е в слабата позиция – договорките вече няма да са така изгодни. Спадането на паунда ще подобри конкурентноспособността на британските стоки, но така ще фиксира понижения жизнен стандарт на британците. Това на свой ред ще направи по-конкурентен труда им, но до връщането на икономическата мощ ще минат десетилетия. А на стандарта – още повече. През това време ЕС няма да стои на едно място.

Значи ли това, че Великобритания ще стане страна от третия свят? Абсолютно не. Тя има прилично развитие в доста икономически отрасли. Има и специално партньорство със САЩ, и добри връзки с държавите от някогашната Британска общност… Но че икономиката ѝ ще понесе тежък удар няма как да се отрече. И влиянието ѝ също. Защото „кво вадис“ в света на реалполитиката зависи от „к’во вадиш“. А към момента Великобритания май няма кой знае к’во за вадене.

Частите и цялото

Англия и Уелс гласуваха за излизане. Шотландия и Северна Ирландия обаче гласуваха за оставане. Гибралтар – също. Накъде така?

Никола Стърджън – шефката на най-голямата партия в Шотландия, Партията за независимост – веднага видя в това възможност. Преди две години партията ѝ изгуби референдума за независимост на Шотландия. Това обаче май я е научило на дипломация. Към момента тя твърди, че Шотландия ще блокира излизането на Великобритания от ЕС. Реално Шотландия няма такива правомощия – може да гласува да го блокира, но решението им е само за сведение на Уестминстър. Ако обаче британците го игнорират, Стърджън ще има отличен коз да форсира нов референдум. Спад на жизнения стандарт плюс игнориране на волята на шотландците да си го запазят нищо чудно този път да ѝ спечелят референдума.

Гибралтарците вече споменават за търсене на някаква форма на двоен съюз – да са хем във Великобритания, хем в Испания. За испанците, които отдавна имат претенции към Скалата, това звучи като музика, и те сигурно ще изпълнят всички прищевки на гибралтарците, за да го случат. Стане ли, ще е остър прецедент – населена предимно с британци територия реално да приеме чужд суверенитет. Ако съм на мястото на Джонсън или Фарадж, ще се погрижа поне няколко дни преди това да съм със сменена самоличност и външност, и на обратния край на света. Кралете на Британия няма да се вдигнат от гроба, за да им отмъстят, но живото население надали ще им прости.

Желанието на Северна Ирландия да се цепи от Англия не е толкова силно – но и там е понеже британският жизнен стандарт е по-висок от ирландския. В момента обаче Ирландия успешно се превръща във високотехнологичен център на Европа. Английски език, работна ръка на приемливи цени и ниска корупция привличат инвеститори отвсякъде. Ще е доста трудно стандартът на Ирландия да мине британския, но не е напълно невъзможно. Ако се случи, няма да е невъзможно и Северна Ирландия да почне да търси „политическо решение“, иначе казано обединение. Религиозните различия ще са пречка, но за добро или зло стомахът има силен глас. Особено ако вече Гибралтар е създал прецедент…

Случването на тези трите, или някое от тях, не е задължително – но е възможно. Много сили са против него – всички европейски държави с териториални малцинства, като начало. Вероятно е обаче френско-германската ос да го подкрепи, а финансовата мощ и здраве на Германия в момента я правят играч от категорията на Русия и САЩ. Русия е вероятно също да играе в тази посока: териториалното разпокъсване на Великобритания ще е в известна степен и икономическо и военно елиминиране. По същата причина САЩ пък могат да играят за избягване на отцепванията, особено на това на Шотландия, и да окажат чрез НАТО натиск върху Франция и Германия… Играта там е сложна и неясна. И някои от развитията ѝ могат да бъдат и много опасни.

А не е изключено и Великобритания като цяло да осъзнае цялата глупост на излизането и да направи един референдум за обратно влизане, колкото и да не е приятно това на политиците ѝ. Ако масовият британец ги обвини за спада на стандарта си, им се пише лошо, а ще е прав. Но поиска ли влизане, ще трябва да каже сбогом на обирането на стафидите. И това също ще е немалък урок за който иска да излиза, така че ще е много по вкуса на Германия.

Поуките

По тази тема в истински накиснато положение е Великобритания. Да си извади поука от случилото се значи да си плюе на физиономията – как? Боя се, че британците ги очакват интересни времена. В смисъла от китайската пословица. Едно е сигурно – ще разберат нагледно, че в днешния свят е по-добре да си част от голям и силен блок. Пък дали от ЕС, САЩ или Китай – те да си решават.

Истински тежка и сериозна поука обаче трябва да си извлече ЕС. Ако брюкселските бюрократи не се държаха като руски царе, референдум за напускане най-вероятно изобщо нямаше да има. Ако се бяха научили да си държат ушите отворени за гласа на народите. Ако управляваха открито и прозрачно. Ако не правеха отчаяни глупости, скрити зад анонимната си безотговорност…

За съжаление, засега такива признаци няма. Вместо това Франция и Германия се опитват да наложат по-тесен политически съюз, по същество Европейски съединени щати. Принципно идеята е смислена и добра, но с такъв управленски орган на главата, с такива създали се порядки в него – не, благодаря. Едно е да ти е цар някой от европейските монарси, друго – някой съвременен Клавдий. За съжаление Брюксел е много по-близо до втория вариант. И докато не се въведат закони, които да гарантират пълната прозрачност и отговорност в брюкселската бюрокрация и висшите органи на ЕС, рискът от нови референдуми за отцепване – и успехи на тях – само ще расте.

В предишния запис си позволих да дам някои съвети на един определен тип хора. Отзвукът ми създава усещането, че май само съветите не са достатъчно.

По-долу давам извадки от форуми, посветени на веганство и суровоядство. Български, руски, английски (преведени). Четете и се „радвайте“. 🙁

(Имената съм ги заменил с номера, за все пак някаква анонимност. Частите, които са от ключово значение, ги курсивирам. Тук-там смятам да добавя мои коментари в скоби.)

—-

1: На 2.5 годинки сме. Другите деца вече карат велосипедчета и скачат уверено. Нашата даже в пясъчника понякога влиза колебливо, слабичка е в лице, сининки под очите, бледа кожа. Настроението ѝ е отлично ( Григор: ?), подвижна е като всички, интелектът ѝ е в норма, всичко е наред. Ако не е сравнението с другите деца, е идеална. Наглед нищо особено, нормален ръст, лекарите не ни се карат, просто е слабичка.

Тежи към 13 кг. Яде сурово към 70-80%, останалото е кашичка от прораснали зърна, плодово рагу, понякога вега-борш при баба, още по-рядко гречкова каша. И сурови жълтъци.

Плодове и сокове – всичко от плод-зеленчука, екзотики, авокадо и прочее. Мляко от бадеми с банан сутрин и други сурови блюда, без излишен фанатизъм.

Анализ на кръвта – в норма.

Сега главното. Имахме два пъти световъртеж. Невропатологът намира съдови проблеми, даде ни Танакан. Ние засега не го вземаме, искаме първо да се консултираме с форумите.

Знае ли някой, лъжат ли анализите за витамини от групата B? По-специално за B12?

Как смятате, може ли храненето ни да е причина за слабостта и световъртежите? Ще ни спаси ли ако почнем да варим храните? Или в краен случай да даваме и риба?

2: Нашата като тръгне да се разхожда, се уморява бързо. Иначе настроението е отлично, активна като всички, подвижна… КВО СТАВА???????

3: @2 – Абе ние изкарахме, докато костите на детето не почнаха да се чупят сами. Две години беше само на плодове, и двете деца имаха дефицит на B12.

4: @1 – дадохте ли за анализ за паразити?

1: @4 – да. Там всичко е наред. Май не ни достигат разни елементи заради ограниченото хранене.

(Григор: Проблясък на нормалност?)

5: Синът е на 1 година, тежи 8.7 кг, ръст 70 см. Защо толкова малко? Таткото е висок, майката е среден ръст. На пълно суровоядство е – не би трябвало да е от храната!

6: Привет на всички! Минах на суровоядство от януари тази година. Щерката е на година и месец, до година беше само на кърма и плодове. Почнах да ѝ давам и суровоядски каши. Тежи 7.800, ръст 70 см. Изтормозиха ни в поликлиниката, че детето било изоставало в ръста и теглото. Но ми е много жива и подвижна, една минута не седи на място. Споделете опит, как растат децата ви на суровоядство?

7: Привет! И моят е дребничък, 8.500 на 1 година и 7 месеца. Аз съм на суровоядство отдавна, той е само на кърма и от време на време по някой плод да посмуче. Също е подвижен и жизнерадостен и сравнително охранен, но е по-дребен даже от доста едногодишни. Нямаше да се безпокоя, ако не ми обръщаха постоянно внимание на това, особено роднините. Преди време четох една статия за семейства на суровоядци. Там лекарката разказваше, че сега заради месото се получава дегенерация и ранно полово съзряване. Така че не може да се каже със сигурност ние ли сме прекалено дребни, или другите са прекалено едри.

6: @7 – благодаря ви за отговора. Стана ми малко по-спокойно.

(Григор: Питайте „форумите“, те ще ви успокоят!)

1: Не съм чел за това, но и аз подозирам, че децата суровоядци не са дребни, а нормални. Че просто децата дето ги държат на трупове и химия мутират.

1: Защо обаче двегодишната ми щерка постоянно иска да яде? Даваме ѝ пълен асортимент плодове, даже прораснали зърна ги попарваме и ѝ правим каша. Кашата я яде винаги и иска още, а тревните не ѝ харесват. Подскажете на какво да обърнем внимание? Какво да прочетем? Детето изглежда гладно.

8: @1 – МЕСО пробвали ли сте? Би трябвало да помогне.

1: @8 – и ние така мислехме, ама не е така. Не препоръчвайте месо на никого, то е много опасно.

(Григор: Дотук с проблясъка на нормалност. Тежките психични болести не могат да се излекуват с доводи – нужни са ЛЕКАРСТВА. Спешно, докато детето още е относително здраво.)

9: @1 – Привет! Четох при една лечителка, че трябва да се направи дехелминтизация. Най-мекият начин е 300 гр. почистени тиквени семки, за дете съобразно теглото. После се прави клизма или се дава слабително. И повече да се приемат дехелминтни растения – чесън, лук, карамфил, пелин и пр. А може и просто заради периода на активен растеж да ѝ се яде повече.

(Григор: Това „слабително“ дали не е ХИМИЯ?… Контекстът му дори не ми се коментира.)

—

Малко радости и на тема хигиена на зъбите – не са веганство или суровоядство, но са от същата психична категория:

1: Момичета, какви са тия дивотии? Конци, салфетки, хигиена два пъти дневно? Аз моите изобщо не ги карам, заради принципа. Ще се научат, когато те поискат. Какво като са им с дупки млечните зъби? Голяма работа. Така или иначе ще паднат, и сигурно природата го е измислила не напразно. Да ги лекуваш, или по-точно да вземаш мерки, може само ако болят и пречат да се живее. Всичко останало е измама. Как да вярваш на паста за зъби, дето ти я били препоръчвали най-добрите стоматолози? Тези хора са заинтересовани зъбите на хората да се развалят по-често.

2: И какво, да седим и да чакаме докато не се разпаднат? Себе си сигурно ще идете да лекувате. На децата ще им порастат нови, докато са още с инфекция в устата. Ама нали най-важното е да не идете на доктор…

3: @2 – На децата не им ги лекувам, така или иначе ще ги сменят. И на тия басни за инфекциите не им вярвам, никога не съм виждала бацил. Всичко това са празни приказки на стоматолози.

4: А на мен баба ми казваше: „Ние като бяхме деца, нищо не си чистехме и пак бяхме здрави! Издърпваш моркова от земята, отръскваш го от пръстта и ядеш. Даже не ги миехме. Чистене на зъби ли? А вие си ги миете от деца, и пак ви падат до един!“

—

И още други мъдрости. Не са показателни за веганството като цяло, но са червена лампичка на тема пропуските на съвременното здравеопазване. И на силата на някои форуми като развъдник на психични епидемии.

1: Веганите не миришат – проблемът е обратният. Обонянието ни се обостря и усещаме всеки мирис на разстояние, тъй като слузта ни е излязла от организма и сме чисти. Извинявайте, ама затова вие може да не харесате на някоя веганка. Не искам да ви обиждам. Минете на веганство, супер е!

2: Всеки ден се мият само clean freaks. Ако се миеш често, се отмива защитният слой на кожата. Не се мия всеки ден, и изобщо не мириша. В нашите времена, когато прясната вода на планетата не достига, да се миеш всеки ден определено не е веганско.

3: Ако ще говорим за човечеството, баните са се появили в историята му сравнително скоро. Точно когато се е появила нуждата да се изкарват от организма шлаките, натрупани от умряла храна. По времената, когато суровоядците са били колкото са сега трупоядците, баните не са били нужни.

4: През 2014 забременях. На 14-тата седмица дадох кръв за анализ. Намериха ми СПИН. Добре че е мъжът, прерови Интернет и намери много важни неща. Че има доктори с висше, дето са се опълчили на лъжата за СПИН и фарма-мафията ги преследва. Че има 70 причини, поради които тестът може да е положителен. И разни други… Не сме наркомани, жизнерадостни и активни сме, не всеки умее да живее като нас… Това за СПИН-а ме стресира. Добре че е мъжът, да ме подкрепи. СПИН няма, има недомогвания. Примерно недостатъчен имунитет може да доведе до пневмония и туберкулоза. Ракът също не съществува… Та, мъжът ме пита – имаш ли бели налепи в устата, скъпа? Увеличени лимфни възли? Температура? Нямам, казах. И решихме, че на него не му трябва тест, и на мен също ми трябва само щастието да родя… Не съм взимала никаква терапия. Детето се роди и също не е взимало. И ваксини не му слагаме. На 13 месеца е, боледувало е един-два пъти и е здраво!… Желая на всички успех и разбиране, че медицината не винаги е полезна. Защо да се тъпчеш с аспирини, когато има лук, чесън, хрян, пелин и прочее?… Добре, че е групата тук! Винаги ще съм активна участничка!

—

Чудите ли се от кого е хванала алтернативно интелигентната дама СПИН? И откъде ще поддържа занапред същото ниво на интелигентност и информираност по здравни въпроси? Чудете се по-добре дали детето, горкото, не ходи в една детска градина с вашите…

Хората от тази подборка са не само алтернативно интелигентни. Те са също така алтернативно образовани, начетени и знаещи. И от алтернативна полза за децата си и околните. Става ли ви се едни от тях?

Веганството и дори суровоядството не са задължително фатални. Здрав зрял организъм е в състояние да оцелее продължително време на веганска диета без драстични вреди; най-здравите дори доживотно (с изключение на старческата възраст). Виждал съм хора – като правило изключително здрави организми в разцвета на силите си – които издържат десетилетия дори на суровоядска диета. Отлично направен хранителен баланс в тези рамки може да удължи това време още, и/или да даде възможност и на не толкова здрави организми да си позволят експеримента… Това обаче не означава, че всеки може да си го позволи.

Като начало, организмите на доста хора не са чак толкова здрави. Хронично болни или дори просто по-деликатни организми издържат известно време на диетата, след това започват проблемите. (За организъм, малко по-деликатен от средното, това време е около година; за по-крехки организми и за хронично болни най-често е по-кратко.)

Отлично направеният хранителен баланс изисква отлични познания по физиологията на организма и по състава и усвояемостта на различните храни. Познанията, които могат да бъдат получени от форуми в Интернет, като правило не са от тази категория – най-често са от категорията на вицовете. Познанията, получени от книгите на разни „лечители“, няма дори да ги коментирам. За практически цели, ако имате завършено с добри оценки висше образование медицина на храненето или еквивалентни познания, това е достатъчно – иначе е по-вероятно да сте в категорията на вицовете. Ако нямате тези познания, но мислите че знаете достатъчно, е вероятно да сте в една друга категория…

Най-трагичните случаи обаче са от една категория – деца на вегани / суровоядци, които биват поставяни на такава диета. Прекалено пълноценна храна за развиващия се организъм няма – колкото и добра да му дадете, „излишъкът“ все му е от полза. Съответно, и най-малката непълноценност е от вреда. А веганската и суровоядската диети, да го кажем директно, са драстично непълноценни по критериите на детския организъм.

(Преди известно време бебето на мой познат започна да боледува непрекъснато. Нещата се влошаваха. За щастие, мегалобластната анемия си личи на кръвен анализ така категорично, че е трудно да бъде сбъркана. За още по-голямо щастие, семейството на познатия ми беше увлечено от веганство, но не и побъркано – след сериозен курс инжекции витамин B12 и категорично скъсване на детето с веганската диета нещата се оправиха.)

Какво би могло да се случи, ако бяха продължили? Вероятно състоянието на детето щеше да продължи да се влошава, и до още година-две вероятността за смъртен изход щеше да се качи значително. Шансовете да доживее до зрялост щяха да са близки до нулата, и дори това да се случеше, нямаше да е особено пълноценен човек, да го кажа най-меко… Други деца, ударили джакпот от генетичната лотария, щяха да имат по-добри шансове. Уникални случаи можеше дори да доживеят до зрялост сравнително пълноценни, и да бъдат давани за пример от този вид луди. Такъв невероятен шанс обаче е рядък – не разчитайте на него.

Затова, ако смятате да подлагате детето си на този вид поражения върху здравето му, моля ви – вместо това идете се лекувайте. Ама от сърце ви моля. От името на детето ви. Лекувайте се спешно и много старателно, ако трябва със сериозни лекарства. Повтарям – да мислите, че детето ви може да бъде сложено на веганска или суровоядска диета, е тежка и страшна диагноза. Нарича се „тежка орторексия“. Вземете мерки, преди да сте съсипали здравето на поколението си. И преди да сте станали пример как еволюцията продължава да работи и днес.

Принципно, поставянето на децата си на такива диети би трябвало да се води кандидатура за Дарвинова награда. Когато обаче кандидатурата стигне до обсъждане (детето умре) вече е късно да се вземат мерки. Моля ви, вземете ги навреме. Като стане късно ще плачем и вие и аз, но полза няма да има.

Първата програмка е за тези, които не обичат компютърът им да рапортува какво вършат те „незнайно къде“. В случая – на Microsoft.

Нарича се Spybot Anti-Beacon и е дело на Safer Networking. Inc – авторите на уважавания от мен Spybot – Search And Destroy. Може да бъде използвана безплатно. Подробностите за нея и линк за сваляне можете да откриете тук.

Функцията ѝ накратко е да изключва вградените функции за рапортуване в Windows 10, 8.1, 8 и 7. (Да, оказва се, че ги има още в Windows 7!) Дава и възможност, ако желаете, да си ги включите обратно. (Което може и да е мъдро – ако направят Windows 10 използваем само срещу периодично заплащане, следващата стъпка може да е отказ да работи, ако му изключите шпионските функции… А може и да не е мъдро – може да е мъдро в такъв случай най-сетне да преминете на друга операционна система.)

Втората програмка се нарича GWX Control Panel и може да бъде свалена от сайта Ultimate Outsider.

Маха подканата да си сложите Windows 10. Спира опитите да бъдете изхитрени да си го сложите по различни други начини, и дори подготвени вече ъпгрейди до него. Има както вариант за инсталиране, така и portable вариант.

Дано този запис не се появява прекалено късно.

В коментар тук беше пусната вест как Майкрософт са направили нова крачка в натъпкването на Windows 10 насила в гърлата ни. А именно: когато изскочи въпросът дали искаш Windows 10, ако просто го затвориш, Windows 10 ти бива инсталиран. Единственият начин да не го получиш е изрично да цъкнеш на “No”.

Засега.

Статията с новината е тук.

Не работя под Windows и в момента не съм на работа, така че нямам представа дали това е истина. От една страна ми се струва твърде абсурдно и нагло, за да е възможно. От друга страна, когато става дума за Майкрософт, „твърде абсурдо и нагло“ са думи без смисъл. Затова просто не мога да преценя. Очаквам повече информация или възможност да се уверя лично.

Дотогава просто бъдете предупредени – изскочи ли на компютъра ви подобен въпрос, отговорете изрично с “No”. Освен ако не искате отведнъж да се окажете потребители на Windows 10.

(Дали е хубаво да си потребител на Windows 10? Какво е безплатно, без да е свободно знаем – сиренцето в капана. А когато това сиренце ни го тъпчат в гърлата все по-насила, човек с IQ над стайната температура би трябвало да си прави изводите.)

Това е засега. Очаквам още инфо.

Нерядко се случва да ми потрябват някакви абсурдно елементарни софтуерни инструменти, които обаче нямам удобно подръка. Повечето от тях са минута-две писане, но точно затова все не се хващам да ги направя… Е, реших да променя това.

На http://www.gatchev.info/tools ще слагам каквито инструментчета ми хрумне да скалъпя набързо. Ще са тъпи, прости и непретенциозни. Ако имате идеи – казвайте, може някой път да намеря пет минутки да надраскам някоя.

Първата джвъчка, която надробих току-що, е генератор на случайни стрингове. Съдържат главни и малки латински букви, цифри, тире и долно тире. Става за правене на пароли, salt-ове и всякакви подобни. Конкретния генериращ код го откраднах (с леки мои модификации) от WordPress, дано не ме съдят. 😉 На който му трябва – да се радва.

(Не, генерираните стрингове не се записват. Нито се записва кой го използва. Не съм корпорация или правителство, че да страдам от мания за власт и контрол. Ѝ съм щастлив от това. 🙂 )

Оригиналът на този запис е в блога Vellum Atlanta.

Не зная как да реагирам. От една страна, моят блог е един от тези, които публикуваха записа „2018“ – и често съм предупреждавал, че ако не пазим правата си, един ден той може да стане реалност. От друга страна, нещо в мен упорито е отказвало да приеме, че е възможно това да се случи реално. А сега чета нещо отвъд и свръх това!…

За щастие, записът има продължение, което разсейва някои от страховете. Засега. И дано наистина да се е оказал просто заблуда. (Или може би зле премислено корпоративно решение, което поредната капка в чашата е преляла и отмила към канализацията. Кой знае?) Дори така обаче е добре да сме нащрек и да мислим за информационната си самостоятелност и самоподсигуреност.

– Софтуерът функционира както е предвидено – отговори Амбър.

– Чакайте малко – попитах аз. – Предвидено е да изтрие личните ми файлове от вградения ми харддиск, без да ме попита за разрешение?

– Да – отвърна тя.

Току-що бях обяснил на Амбър, че 122 гигабайта музика са изчезнали от лаптопа ми. Разказах как бях посетил онлайн форума, където обаче не открих помощ. Няколко души бяха описали проблеми, подобни на моя, но бяха осмени от снизходителни „гурута“, които казваха, че сигурно сме си преместили файловете по погрешка другаде (размерът на празното място на диска ми доказваше, че не е така), или че трябва да сме си изтрили файловете сами (не бяхме). Амбър ми обясни, че трябва да не обръщам внимание на тези обезкуражаващи предлагани онлайн „решения“, тъй като служителите на Apple официално не използват форумите. Очевидно тази чест е запазена за отчаяни и разтревожени хора като мен, и (поне в този случай) всезнайковци които по-скоро ще ни сметнат за некомпетентни или лъжци, отколкото да приемат грозната истина, че Apple са прекрачили границата наистина юнашки.

Обяснението на Амбър беше точно това, от което се боях: през абонамента за Apple Music, който си бях направил, Apple сега изтриват файловете от компютрите на потребителите. Когато се абонирах за Apple Music, iTunes беше проверило огромната ми колекция от MP3 и WAV файлове, беше претърсило базата на Apple за каквото то сметне за съответствия, и беше премахнало оригиналните файлове от компютъра ми. Беше ги ПРЕМАХНАЛО. Изтрило. Ако Apple Music попадне на файл, който не му е познат – което се беше случвало често, тъй като съм композитор на свободна практика и имам много музикални файлове, които съм създал сам – то ги изпращаше в базата данни на Apple, изтриваше ги от харддиска ми и след това ми ги стриймваше обратно когато искам да ги чуя. Точно както и всичката друга музика, която беше изтрило.

Това водеше до четири непосредствени проблема:

1. Ако моята музика ми я стриймва Apple, това означава, че когато нямам Интернет достъп, не мога да си я слушам. Когато казвам „моята музика“, нямам предвид просто музиката, която за последните 20 години (още отпреди да съществува iTunes) съм старателно импортирал от хилядите си CD-та и съм записал на харддиска си. Имам предвид също собствената си музика, която съм изпълнил и записал на компютъра си. Вече Apple и достъпът ми до Интернет решават какво, къде и кога мога да слушам.

2. Неща, за които Apple решава че са „същите“, често не са. Рядката ми ранна версия на “I’ll Do The Driving” от Fountains of Wayne, обозначена с това име? Пак си е под същото име, само дето е заменена с по-късната, по-широко известна версия на песента. Демонстрацията на пиано на “Sister Jack”, която свалих пряко от сайта на Spoon преди десет години? Заменена с другата, по-честа демо версия на песента. Тоест това означава, че Apple изработват бъдеще, в което редките или специфични миксове и версии на песни няма да съществуват, освен ако Apple не го одобри. Въпросните алтернативни версии ще бъдат заменени с най-популярната версия, въпреки че имат оригиналните си, верни някога заглавия, етикети и съдържания на файловете.

3. Мога да цъкна малката иконка с облачето до заглавието на всяка песен и да си ги „взема обратно“ от Apple, но сървърите им не са достатъчно бързи, за да бъде това лесна задача. Би ми отнело към трийсет часа, за да си върна музиката обратно. И дори тогава…

4. Избера ли да си върна песните чрез сваляне, файловете, които ще получа, няма непременно да са същите като оригиналните ми файлове. Като композитор записвам композициите си на WAV, а не на MP3 файлове. WAV файловете имат около десет пъти повече сампъли, така че звучат по-добре. Тъй като Apple Music не поддържа WAV файлове, докато са крадяли композициите ми и са ги записвали на сървърите си, освен това са ги и конвертирали към MP3 и AAC. Така че не само вече се налага да си плащам, за да имам достъп до собствената си музика, но освен това се налага да слушам и по-нискокачествени версии от тези, които съм създал.

Разбира се, проблемите не са само тези. Apple се сблъскват непрекъснато с оплаквания от Apple Music заради показване на погрешни обложки на албуми, съсипани информации за файлове и че „гениите“ от персонала им не са информирани по темата, така че не предлагат реални решения.

Ако се чудите защо Apple още не са дадени под съд – причината е, че лицензът на iTunes споменава мъгляво нещо по темата, след което освобождава от отговорност Apple и забранява да бъдат съдени от потребителите, които са одръстили:

„Музикалната библиотека в iCloud се включва автоматично, когато направите абонамента си за Apple Music… Когато абонаментът ви за Apple Music свърши… вие ще изгубите достъп до всички песни, записани във вашата музикална библиотека в iCloud.

Вие изрично потвърждавате, че вашето използване на услугата Apple Music, или неспособността ви да я използвате, е единствено ваш риск. Услугата Apple Music и всички продукти и услуги, доставяни ви чрез услугата Apple Music, са (освен където Apple изрично указват другояче) ви се предлагат във вида, в който са и в който са достъпни, без никакви изрични или подразбирани гаранции за каквото и да е.

… При никакви положения Apple, техните директори, мениджъри, служители, свързани с тях лица, агенти, контрактори или лицензори, няма да бъдат отговорни за каквито и да е преки, косвени, случайни, наказателни, специални или произтичащи от други вреди, последвали от вашето използване на услугата Apple Music, или пък за каквито и да било други ваши претенции, свързани по какъвто и да е начин с вашето използване на услугата Apple Music, включително, но не само всякакви грешки или пропуски в каквото и да е съдържание на продуктите на Apple Music, или каквито и да било загуби от какъвто и да е тип, понесени като резултат от употребата на каквото и да било съдържание или продукти на Apple Music, получени, прехвърлени или направени достъпни по какъвто и да е друг начин чрез услугата Apple Music, дори ако сте предупредили за подобна възможност.”

Успях да възстановя оригиналните си музикални файлове единствено като прибягнах към резервно копие, направено няколко седмици по-рано. Много хора обаче не правят резервни копия толкова често, колкото би трябвало, така че нямат този вариант. Амбър ми предаде, че ѝ се е налагало да понесе немалко обаждания от хора, които са си прекратили абонамента за Apple Music след началните безплатни три месеца, и са открили че всичките им музикални файлове са изтрити и нямат как да си ги върнат.

Моите файлове бяха възстановени засега. Според Амбър обаче единственият начин да попреча това да се случи отново е да прекратя абонамента си за Apple Music (който тя не използва поради описаните по-горе причини) и да се погрижа настройките ми са iCloud да не включват съхраняване на копия от музика.

Вече от десет години предупреждавам хората – пазете си носителите. Ще дойде ден да не можете да си купите филм. Ще купувате правото да гледате филм, който ще ви бъде стриймван. Ако фирмите, които стриймват филмите, не искат да го видите, или искат да сменят нещо в него, ще имат властта да го направят. Те ще могат да променят историята и ще могат да ви накарат да плащате отново и отново за неща, които преди просто сте можели да купите. Информацията ще бъде услуга, а не стока. Дори информацията, която сте създали сами, ще изисква непрекъснати периодични плащания, за да можете да имате достъп до нея.

Докато правех предупрежденията си обаче, дори в най-оруеловско параноичните си моменти не съм допускал, че доставчици на съдържание като Apple ще бръкват в компютъра ви и ще изтриват това, което имате. Ако Netfix предлага „Шофьор на такси“, те няма да дойдат у вас и да ви откраднат DVD-то с филма, което имате. Натам обаче сме тръгнали. И в музиката Apple вече са там.

Безочливо. Нахално. Налудничаво. Това са само някои от прилагателните, които използвах в разговора си с Амбър. Тя всъщност ме попита какво смятам да правя оттук нататък, прехвърляйки задачата да намеря решение на мен. Разбирам защо – тя е точно така безсилна, както и аз. Бих обожавал Apple да си понесат публичното отхвърляне и финансовите последствия за посегателството им върху клиентите по толкова нагъл и неетичен анализ, но за момента като че ли са недостижими. Наложи се да сменя трима техни представители, преди да стигна до някой, който изобщо може да разбере за какво му говоря. И дори когато тя призна за престъпната практика на Apple, не можеше да ми предложи друго решение освен „не използвайте продукта“. Когато обаче собствените ни данни бъдат превърнати в платена услуга, „просто не използвайте продукта“ ще престане да е опция. Apple ще ни държи под контрола си, превръщайки тяхната прочута реклама „1984“ в отрицанието ѝ – смазваща, подтискаща ирония.

За щастие или нещастие, одисеята не свършва тук. Ето съдържанието на последващия запис на Джеймс:

Само часове след като записът за премеждията ми с Apple Music стана популярен, получих телефонно обаждане от Джон, представител на Apple. Изслушах го предпазливо.

За да изчерпа темата, Джон ни свърза към Дейв, техник от Apple. Въпреки уверенията на Амбър, Дейв заяви, че изтриването на оригиналните файлове не трябва да се случва. Очевидно съм предпазлив, тъй като Apple ми дават два противоречащи си отговора, но се надявам Дейв да е прав. Алтернативата е мрачна като Робокоп 2.

Иска ми се да вярвам в бъдеще, което е по-малко Ready Player One и повече Bill and Ted’s Excellent Adventure. Поговорих си с Дейв за какво точно е станало и отговорих най-старателно на всичките му въпроси. Той изяснява в момента проблема и обещавам да се погрижа да пусна тук ъпдейт ако или когато постигнем някакъв напредък. Междувременно използвам Swinsian като алтернатива на iTunes, и засега наистина ме радва колко гладко и интуитивно работи. Не, нямам техни акции. Засега.

Предишният ми запис беше предупреждение, насочено да помогне на другите да избегнат подобна ситуация. Но ако Амбър не е права и Apple Music не се предполага да изтрива музикалните файлове на потребителите си, това е голямо облекчение за мен. То означава, че всички, които сме пострадали от това, сме жертви на обикновен бъг, а не на злонамереност.

Ще видим. Или може би никога няма да разберем. А междувременно, както е казал Ейбрахам Линкълн, нека бъдем безупречни един към друг.

Напоследък из страната ни се вихри поредната приказка за малки деца от всякакви възрасти – как Пеевски бил притиснат и изчезвал от пейзажа. Махал си бизнеса нанякъде (винаги без доказателства, че е натам), фалирал, бягал в Южна Америка, бил подменен с рептил – според приблизителната интелектуалната възраст на слушателите. (Подсказка: слушайте какво ви разправят по въпроса, и ще разберете за колко годишни ви смятат.)

Истината, естествено, е че Пеевски се маха към същото място, където са Васил Божков – Черепа, Любен Гоцев, Виктор Вълков, Ахмед Доган и другите „неспоменаеми в медиите“. Фирмите му биват „продавани“ за „необявени суми“ на „европейски“ и „американски“ фирми, които на свой ред е много трудно да се провери чия собственост са. (Не е невъзможно. Оказват се собственост на офшорни фирми, които на свой ред се оказват „собственост“ на фирми за прикриване на собственост. На кого са собственост всъщност е сложна задача, за деца над 5-годишна възраст…)

Целта на изчезването на Пеевски е да изчезне въпросът „Кой назначи Пеевски“ – той насочва хората в посока, за която се влагат стотици милиони годишно да ги отклонят от нея. (Не вярвате ли? Помислете си колко пари струва медиите в цяла държава да бъдат ограничени само до притежаваните от „неспоменаемите“ почти „несъществуващи“. И след това дори в тях да се следи някой подпийнал журналист да не вземе да наруши омертата.)

Не, не в смисъл „кой назначи Пеевски за шеф на ДАНС“. Този отговор е по-очеваден от копие на спартанец – Пеевски се назначи сам, чрез аватара си Орешарски. „Кой назначи Пеевски“ е важен въпрос в едни други смисли.

Кой го назначи за шеф на борда на Пристанище Варна на крехката 21-годишна възраст, без ценз? Формално отговорът е Пламен Петров, министър на транспорта в правителството на НДСВ. Но кой нареди на Пламен Петров? Като знаем чии марионетки бяха Симеон и НДСВ? Тогава пристанището се владееше от ТИМ – всички знаем кои са и че тръгнаха с подкрепата на руските служби, също както и „кръстниците“ на НДСВ и кукловодите на Симеон.

Кой се погрижи Пеевски (и майка му) да се окажат собственици на почти всички български медии? Медиите са ключова власт във всяка държава, която претендира за демократичност. Кой го счете за толкова верен и има мощта да сервира всичко това в ръцете му? (Заедно с доста от разпространителските дружества.)

Кой при Станишев – уж върл противник на Симеон – назначи Пеевски за член на комисията, която издава лицензи за търговия с оръжие, и зам-министър, който отговаря за Държавния резерв? (Ако някой не знае с какво са пословични и двете длъжности, да се обади. Ще му осигуря приемане с предимство в детска градина. За деца с нужда от асистиране в развитието.)

Кой се погрижи в ръцете на Пеевски да се окаже „Булгартабак“ – една от най-златните кокошки на България? Кой имаше властта да се разпорежда с нея така категорично?

Кой спусна нареждането всяка възможна конкуренция на фирмата на Пеевски „ЛаФка“ да бъде ликвидирана и разчистена по административен път? Така, че кметове от всички цветове и регулаторни органи от всички сфери я изпълниха безпрекословно и без задръжки? Да, после завинтиха на веригата други бушончета, но ако някой мисли, че реалният собственик се е променил, плаче за прием в същата детска градина.

Ето това е истинският въпрос „Кой?“. Бушончета е имало и ще има. Повечето ще „изгарят“ – самоубили се, загинали при инцидент, получили инсулт. Някои ще „изчезват“, издигайки се до „неспоменаеми“ – като Черепа, Гоцев и Вълков, после след тях Доган, сега Пеевски… Не бушоните са интересните. А „агрегатите“, които те предпазват и прикриват от нас.

Тези, които наричаме „#КОЙ“. Или „мафията“. Те са истинският отговор на този въпрос.

… Съжалявам за количеството кавички. И се смайвам как Джани Родари е успял да напише „Джелсомино в страната на лъжците“ с по-малко. Защото ние живеем именно и точно в страна на лъжците. Или по-точно на лъганите.