Grigor Gatchev - A Weblog

Какво става в Украйна виждаме всички. Само че много от нас предпочитат да вярват на каквото бива наливано в ушите им. И след това то излиза през устите им. Не ща да си спомням на какви глупости се наслушах от познати…

Затова и ми се иска да разкажа как виждам нещата. Не съм абониран за истината, но все пак е още един поглед. Току-виж помогне на някои хора да употребят главата си. В която и посока да е, все ще е от полза.

Първа част. Петроли и петролоповоди

1. Минералогия

Много хора си представят, че тук или там има големи подземни езера от петрол и земен газ. И че добивът им представлява забучване на сонда в това езеро и изпомпване, както се изпомпва вода от изкоп. Е, не е така. Петролът и земният газ под земята са пропити в скала – така наречената битуминозна шиста. Когато сондата навлезе в нея, петролът и земният газ се придвижват по порите на шистата към отвора, където налягането е много по-ниско.

Откъде идва тази скала? Представете си море или океан. В него задължително се отлагат утайки. Ако е в зони с достатъчно живот, доста от тези утайки са мъртви организми, състоящи се от органични вещества. Пясъкът и прахът ги обхващат и задържат. Натрупват се дебели слоеве – бъдещата шиста.

В един момент благодарение на геотектониката тези слоеве се оказват затрупани от други, на няколко километра дълбочина. Пясъкът и прахът се спичат и превръщат в скала. Високите налягане и температура пък отключват в органичните вещества процес, наречен крекингов.

При него дълговерижни въглеводороди присъединяват водород и се разкъсват на късоверижни, или обратното. Както повечето химични процеси, и този може да тече към всяка от двете посоки. В коя ще потече решава съотношението на компонентите, и най-вече на водорода. Ако той е в излишък, балансът се измества към разцепване на дълговерижните въглеводороди на късовержни, с поглъщане на водород. (Това се използва в крекингови инсталации за получаване на бензин от нафта, мазут и други дълговерижни въглеводороди.) Ако водородът не достига, балансът се измества към обединяване на въглеводородите в по-дълги вериги, с отделяне на водород.

Водородната молекула е много летлива и прониква сравнително лесно през порестата шиста, в посоката на най-ниското налягане – нагоре. Нужни са ѝ много хиляди и дори милиони години, за да премине, но прониква. Първо в долните, а после и в горните слоеве на шистата започва недостиг на водород. Крекинговият баланс се измества към дълговерижни въглеводороди. Колкото по-стара е шистата, толкова по-малко са в нея леките фракции (газ и бензин) и са повече тежките (мазут и гудрон).

Поради много разпространения си начин на образуване – океаните са 70% от повърхността на Земята – битуминозната шиста е една от най-често срещаните скали. Поради изместването на крекинговия баланс заради загубата на водород обаче само малък процент от шистовите находища все още съдържат значителен процент леки фракции. Вероятно над 90% съдържат само мазут и гудрон, а тях няма как да ги изпомпаш лесно. Остават си в скалата, а тя обикновено е на няколко километра дълбочина, така че е неизползваема. Или поне доскоро беше.

2. Петролни цени

Кризата от 2008-2009 г. вдигна цената на петрола докъм 150 долара на барел. Светът мрънкаше, но плащаше – поне на този етап от развитието ни без петрол няма икономика. Петролните държави се заринаха с пари. И богатството им привлече очите на изобретателните.

Канадската провинция Алберта е огромно плато, леко наклонено на североизток, към Хъдсъновия залив. Милиони години то е било покрито от ледници, мързеливо влачели се към залива и отнасяли пътем горните слоеве почва. Докато при разтапянето им преди дванайсетина хиляди години под слънцето не лъснали оголените на повърхността битуминозни шисти.

Още преди 2008 г. изобретателните канадци се бяха усетили. Копаят шистите и ги пъхват в инсталация за крекинг. Високи температура и налягане, излишък на водород, битумът в шистите се разцепва до по-леки фракции и от инсталацията излизат баластра и… шистов нефт. Себестойността му е към 70 долара на барел – на фона на цена от 20 долара е чисто научен експеримент, но когато цената стане 150 долара, е чудесен бизнес. И нефтодобивът в Канада внезапно се разрасна експлозивно.

Шистовият пласт в провинция Алберта продължава на юг, под половината Съединени щати, чак до Мексиканския залив. Залежите на въглеводороди в нея са колосални, но са почти само гудрон, и под САЩ са вече на километри дълбочина. Но американците са изобретателни хора и, видели примера на канадците, бързо се досетиха. Сондират до шистата и напомпват водород. Температурата и налягането на такава дълбочина са достатъчни за крекинговия процес. Бодат други сонди по съседство и изпомпват получения шистов петрол. Цената е дори под тази на канадския процес – най-„скъпите“ сондажи вадят петрола на около 50 долара, най-евтините на към 35 (доколкото ми е известно). И нефтодобивът в САЩ разцъфтя с темпове, които далеч задминаха канадския.

3. Добиви и потребления

Докъм кризата от 2008 САЩ и Саудитска Арабия бяха като италианско семейство – не могат да се понасят, но не могат да се разделят. Без саудитския петрол американската икономика остава на сухо. Без американските петродолари саудитците трябва да се качат на камилите и да се върнат в шатрите в пустинята… Потреблението на САЩ беше (и продължава да е) една четвърт от световното, а по добив бяха някъде към двайсето място в света – лабораторни количества на фона на нуждите им.

Петролният картел ОПЕК е създаден още през 1960 г. Формално за да стабилизира цените на петрола, реално за да ги повишава с времето. С което се справяше твърде успешно. Почнеше ли да спада цената на петрола, ОПЕК се събираше и договаряше да ограничи производството, и последвалият недостиг вдигаше цените отново. Търсенето на петрол е, както казват икономистите, нееластично – на практика не е заменим с друго.

Развитието на добива на шистов петрол в САЩ обаче промени положението издъно. Към средата на 2013 г. вътрешният добив вече задоволяваше значителен процент от нуждите на САЩ. Намалялото им търсене на външния пазар спря постепенното покачване на цените на петрола. Известно време те се задържаха, но добивът на петрол в САЩ продължаваше да се покачва и външното им търсене да намалява. И отначало колебливо, а после все по-бързо цените на петрола започнаха да падат през първата половина на 2014 г.

Това падане не беше краткосрочно. Шистовите технологии могат да захранват цялото търсене на САЩ с петрол за стотици години напред. Иначе казано, богатата половинка от италианското семейство подаде молба за развод… И когато ОПЕК се събра в средата на 2014, за да реши как да понижи производството си, другата половинка от семейството внезапно се възпротиви. Саудитска Арабия отсече: „Вие ако искате намалявайте производството си – ние нашето няма да го намалим.“

Просто да изпомпваше петрол все още е далеч по-евтино, отколкото да напомпваш първо водород, пък после да изпомпваш. Шистовите нефтодобивници в САЩ имат резерви за оптимизиране на технологиите си. Най-нерентабилните сондажи могат просто да консервират за по-високоценови времена. Тези с 40 долара себестойност на барел могат да докарат в рамките на година докъм 35-36 долара, и може би докъм 30-32 в рамките на три години. Тези на малко над 30 вероятно могат да слязат в тригодишен срок докъм 25. Но саудитците са на печалба и при 20 долара на барел, и вероятно дори при 15. Така че те възприеха единствената печеливша за тях политика – да се опитат да фалират американските шистови нефтодобивници.

И петролът потегли надолу юнашки. Слезе под 80 долара, след това под 70. При 60 започнаха първите фалити на канадски шистови нефтодобивници. А при 50 започнаха да затварят най-нерентабилните шахти и американските. Саудитците доволно запотриваха ръце.

А те имат и друга причина да ги потриват. Враг номер едно за тях е не САЩ и дори не Израел – това е Иран. Точно както и за Иран враг номер едно е Саудитска Арабия. Иранският бюджет се държи основно на износ на нефт, и е разчетен при цени от 90 долара на барел. Слезе ли петролът под тази цена, почва да няма достатъчно пари. За разработка на оръжия, за подкрепа на шиитски движения, за поддържане на жизнения стандарт… Свалянето на цената на петрола удари с един куршум два заека.

Зайците обаче не бяха никак щастливи, а единият от тях е много тежък. На САЩ хич не им хареса идеята да им дръпнат изпод краката придобитата за пръв път в историята им енергийна независимост. Още по-малко пък ги привлече перспективата да фалира най-буйно развиващата се индустрия в страната им, която плаща стотици милиарди данъци и такси и дава пряко или косвено добри заплати на няколко милиона американци. Стане ли това, САЩ ще влязат в рецесия, която ще означава край на кариерата на сегашните им политици и управници. Ако трябва да се подредят най-страшните за американското правителство перспективи, нищо чудно тази да стои наравно със световна ядрена война.

Така че САЩ употребиха всички задкулисни инструменти, които имат, за да притиснат и саудитците, и всички други възможни играчи на понижаване на петрола. И основният сред тези инструменти не е шантаж, рушвети или заплахи. Той е една простичка логика.

Драги саудитци, какво ще стане, ако продължите да сваляте цената на петрола? Американските шистови нефтодобивници няма да фалират – само ще консервират сондажите и ще зачакат по-добри времена. И дори ако фалират, тръгнат ли да се качват обратно цените, моментално ще се пръкнат нови шистовици. Добивът на шистов петрол се прави чрез стари, отлично отработени и незащитени с патенти и прочее технологии – тоест, е напълно достъпен. Цени на петрола над 50-60 долара за барел в обозримото бъдеще могат да бъдат само много кратковременни флуктуации. Така че, драги саудитци, няма защо да играете на тази игра – няма как да спечелите повече от това.

И петролът постепенно се стабилизира на най-високата цена, която за момента е реалистично достъпна – около петдесетина долара. Където го очаквам да остане като цяло в обозримото бъдеще. Саудитците и прочее с гаранция ще инвестират милиарди в различните екологични движения, които да пречат на реално демократичните страни да добиват шистови нефт и газ. Те самите не са заплашени от вероятността подобно движение да успее да им наложи нещо… Но не вярвам да успеят твърде – започне ли петролът пак да клони към трицифрена сума, ще има нова експлозия на шистов добив, и този път ще е навсякъде. Затова не очаквам да са твърде агресивни.

… Този запис стана доста дълъг. Затова ще го приключа на етап изясняване на положението с петрола и цените му. Останалата част – в следващ.

Предишният запис по темата беше съвсем набързо натракан – няколко неща, които бях чул за един ден. Смая ме обаче колко широк отзвук получи. Затова ми се ще да разкажа малко повече истории на пациентски идиотизъм и кандидатстване за Дарвинови награди.

Повечето от тях са ми разказани от лекари. Някои – от други пациенти. Всяка съм запазил точно както съм я чул, доколкото мога да си го спомня. И което е най-тъжното, този списък е капка в морето.

Да – не е като да няма и лекари, които заслужават… беден ми е речника да опиша какво. Но и най-добрият лекар на света няма как да ви помогне, ако вие сте идиоти. А това си го избирате и решавате само и единствено вие. Затова и ако се оплаквате какви са лекарите, вместо да погледнете себе си, това е сигурен признак, че имате отчаяна нужда от този поглед.

—

Същият момък, дето преди десет дни ми пристигна с пресен трипер. По правилник трябва да му дам канамицин, ама понеже нямал никаква възможност да му слагат инжекции, направих компромис и му изписах добра доза амоксицилин перорално.

– Как сте, млади господине?

– Ами… не е добре. Тече, пари…

След четири грама амоксицилин дневно за десет дни?!

– Я да видим… Хм! Наистина. Даже май е още по-зле отпреди… Пихте ли антибиотика?

– Да, да, разбира се!

– Десет дни по четири пъти дневно?

– Точно така!

Да не би наистина да се е пръкнал щам, резистентен към бета-лактами? Нещо не ми се вярва.

– Извинявайте, а какъв цвят са хапчетата, дето ги пихте?

– Аз такова… не съм ги гледал, не помня… – Наведена глава и изчервяване чак до ушите.

– А кутийката поне какъв цвят е, а? И нея ли не помните?

– … … … Добре де, не ги пих! Нали са лекарства, де да знам какво може да ми стане от тях!

– Да ви кажа ли какво без тях вече няма да ви става? И както е тръгнало, може и направо да го загубите някъде?

– Бе я не ме плашете! Само гледате да вземете парите на хората! А какви боклуци и мръсотии им пробутвате, не ви пука! Чичо ми какви ли не лекарства му даваха и пак умря! Печалбари с печалбари!…

—

Деветмесечно бебе ми бива донесено за преглед от баща му. Възпалени язвички в устата. Леко странни – като да е кандидоза, но не съвсем… Навеждам се да ги видя отблизо и усещам ясен дъх на амоняк и урея!

Бъбреците на дечкото са отказали! Моментално юрвам сестрата да вземе кръв и да я занесе на бегом за карбамид и урея експресно. Добре, че лабораторията е през една стая… Докато чакам резултата, търся по телефона къде да диализират малката. Навсякъде отделенията са шашнати – чак пък бебе на няма годинка? Още повече че бащата твърди, че детето пишка нормално…

Сестрата се връща. Карбамид и урея… нормални! Пак мириша устата на детето – съвсем ясно се усещат амоняк и урея!

– Сигурни ли сте, че детето пишка нормално?

– Разбира се. Иначе с какво ще му лекувам устата?

– ?!?… !?!

– Ех вие, на нищо не ви учат днес. Във всички пособия по уринотерапия си е написано, ясно и с големи букви – язви в устата на дете до една година се лекуват с неговата собствена урина! Запомнете го добре, девойко. Инак като избягате някой ден в някоя цивилизована страна, ще ви се смеят…

—

– Нищо чудно, че имате задух. Дробовете ви направо хъркат. Ей сега ще ви изпиша лекарство.

– Ама да не е антибиотик?

– Ъ?… Че защо да не е антибиотик?

– Антибиотиците пречат на универсалната енергия. Пък аз се лекувам с нея.

– С универсалната… енергия?! И… от какво се лекувате с нея?

– Направо е страхотна за уроки! Миналата година така ме бяха урочасали, че място не можех да си намеря. Ама с универсалната енергия и с молитви се оправих за няма месец! И болките преди цикъл ги отслабва. А, и най-хубавото – чисти рак! Гуруто, дето ни учи как да работим с нея, ми беше казал – ти си кармично обременена с рак, ако не вземеш мерки, няма да доживееш четиридесет. И ми показа една техника, универсална енергия плюс дишане плюс молитви, и се изчистих за няколко месеца. Пуска се енергията от втора чакра към шеста, там тя трябва да се натрупа и да се върне обратно към трета и първа…

– Ох… Ъъъъ… Имам една идея.

– Слушам ви!

– Има едни специални антибиотици. Те се водят стандартни, за да не ги усети и забрани фармацевтичната мафия, ама иначе са разработени от едни много просветени индийски йоги. Правят ги от, ъъъ, хималайски водорасли. И още някакви добавки имало, някаква връзка с Венера и Сатурн, ама нали нямам такова образование, не можах да ги разбера. Чудесно са съвместими с универсалната енергия. И с дишането и молитвите.

– Ох, благодаря ви! От сърце ви благодаря! Господ и Богородица да ви поживят, и Схарасвати да ви дава енергия! Знаех си аз, че има и знаещи лекари! Вдругиден имаме сбирка на групата, ще разкажа на всички за вас! Благодаря ви от сърце! Това се казва истински лекар!…

—

– Докторе, а може ли да пия по няколко бири на ден, докато кърмя?

– Бири?! Не, разбира се!

– Ама така имам повече мляко!

– То хубаво, ама с млякото секретирате и алкохола от бирата. А пък за детето не е полезно. Уврежда мозъка…

– Глупости на търкалета! В нашия край открай време си има обичай, на децата им се дроби попарка с ракия, да не плачат нощем. И на мен са ми дробили, и какво? Мозъкът ми увреден ли е? Не ви е срам да намеквате такива работи! Под съд ще ви дам!…

—

– Докторе, а само да ви питам нещо! Една съседка ми каза много специално лечение за глаукомата!

– И… какво е то, ако може да зная?

– Разбира се, ще ви кажа! Прави се сок от лук, добавя се сапун и се капе по три пъти на ден в очите…

Правилно. Няма очи – няма глаукома…

—

След раждане на доста жени нещо им става. То на кой ли няма да му стане след такъв зор, на мен и двата пъти после нощем ми се привиждаха разни сенки. Ама на съседката ми по легло втория път съвсем.

Събуждам се сутринта – тя отгърнала на детето памперса, гребе с пръст съдържанието отвътре и маже на детето веждите! Първо зяпнах, после се опомних:

– Стой ма, жена! Какво правиш? Мажеш детето с лайна!

– Да ѝ растат веждите гъсти и хубави! И аз като съм била малка са ми ги мазали!

То понеже веждите са насад, че да искат торене. Добре поне, че не ги мажеше с нейното…

—

Три през нощта, повикване при седеммесечно дете. До шестия етаж без асансьор…

– Добър ден, какъв е проблемът?

– Ами диария.

– Колко пъти на ден?

– Ми десетина.

– А от колко време?

– Ми към седмица.

– Цвят? Примеси някакви?

– Ми зелено. И със слуз.

– Викали ли сте джипито?

– Ми не. Аз го лекувах. С бифидо… бифидо… как му беше името.

– Ох… А сега защо решихте да викнете Бърза помощ?

– Ми заради гърчовете…

—

Пристига майка с тригодишната си дъщеричка, с ечемик на окото. Моли за тетрациклиново мазило. Предлагам ѝ да вземе Тобрекс – хем е по-ефективен, хем е по-безопасен.

– Аз детето си с антибиотици няма да тровя!

– Извинявайте, а защо тогава питахте за тетрациклин? Той също е антибиотик.

Майката изпада в ступор. Внезапно от опашката се обажда прегърбена бабка:

– Защо си тровиш детето с лекарства бе, момиче? Ей сега ще ти напиша една бяла магия и всичко ще мине!

Псувам наум, докато майката си тръгва доволна с надрасканото листче. Бабката се ухилва доволно, че ѝ е дошъл редът, и вади списъка лекарства, които пие и трябва да ѝ бъдат изписани…

—

Профилактичен преглед, по изискване на детската градина. Майката настоява да присъства. Стои си настрана, не пречи. Детенцето обаче се води на четири години, а изглежда като да няма три. А интелектуално е като на две. Ако и на толкова даже…

– Извинете, това дете храни ли се пълноценно?

– Абсолютно пълноценно! По всички правила за хранене!

– Хм… Колко пъти седмично ядете месо?

– Месо?! Ние такива отрови не ядем!

– Моля?!… Ох… Яйца?

– Не, разбира се!

– Кашкавал? Сирене?… Мляко поне?

– Млякото е животинска храна! Такива отрови в нашия дом не влизат!

– Че тогава как сте я кърмили?

– Не съм я кърмила, естествено! Нали ви казах – млякото е животинска храна! Глуха ли сте?

– … … … Добре, а не ви ли притеснява, че детето сериозно изостава като ръст и тегло. – В интелекта нищо чудно да е наследствено, мисля си.

– Че какво от това? Момиче е. За какво му е да е едро?

—

Влиза при мен баща с чадото си.

– Добър ден, от какво се оплаквате?

– Всичките лекари сте идиоти и смотаняци!

– Ъ… А за какво сте дошли?

– Вие как смеете?! Ще подам жалба! Детето е болно!

– Тоест сте дошли за лечение?

– Да!

– При идиоти и смотаняци?

– Глупачка такава! Още днес ще изхвърчиш оттук!

– Добре. А от какво се оплаква детето?

– Че всичките лекари сте идиоти!

– А някакви проблеми със здравето има ли?

– ВИЕ СЛЕПИ ЛИ СТЕ БЕ! НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ, ЧЕ Е БОЛЕН?

– Какво го боли?

– Вие сте лекар, вие се оправяйте!

… Оправям се. Слагам диагноза. Изписвам лечение.

– А къде да дойдем после?

– В районната поликлиника, при джипито.

– Бе вие подигравате ли ми се? Той е ИДИОТ!…

—

– Добър ден, от какво се оплаквате?

– Докторче бе, джипито ми даде некво лекарство. Погледни да ми кажеш, требе ли да го пием?

—

Лежа аз в Майчин дом, по план се очаква да раждам утре. Съседката – дългокрака блондинка – не знае, че съм лекар, и ми обяснява:

– На всяка цена да си запазиш плацентата! Струва луди пари! Извличат от нея едни тайни лекарства, дето са само за най-богатите хора, с тях живеят по хиляда години! Затова лекарите гледат да ги паланджосат, да ги продадат те! Не си я давай за нищо на света!

– А… кои богати живеят по хиляда години? Много ми се иска да знам. Току-виж завъртя главата на някой, да се вредя и аз.

– Нали знаеш Бил… Бил… Абе не Клинтън, ами един друг Бил. Компютри прави. Та той всъщност е роден преди осемстотин години и е евреин. Те всичките такива са евреи. И на времето станал масон и така научил тайната. Елвис Пресли и той е като тях, приели са го, понеже пее много хубаво. Те жени не приемат, ама завъртиш ли на някой главата, все ще се вредиш.

– А няма ли някой българин? – Раждането е страшничко, да си видиш чадото е нетърпение, ама самото чакане е страшна скука. – Тия са много далече, на мен ми дай нещо по-близко.

– А, българи няма. Кой ти ще пусне Ганьо да живее хиляда години? Не заслужаваме ние такова нещо. Прост и смотан народ сме, затова.

Тая девойка никога няма да хване рак на мозъка.

—

– Ей, момиче! Недей да люлееш това дете, ще му стане нещо!

Гледам изумено съседката по легло. Сигурно още се съвзема от раждането и е по-нервна. Горката.

– Аз съвсем лекичко, да заспи по-лесно…

– Не го люлей! На новородените още не им е прикрепен мозъкът към черепа, и като клатиш детето, мозъкът вътре хлопа и се поврежда!

—

Пристига майка и води сина си. Трийсетгодишен.

– Нещо ми е бледен напоследък, горкичкият. Питах съседката – каза ми, че аурата му е лоша. Ходихме на частно, направиха ни аурограма. Ето я, можете ли да я разчетете?

„Аурограмата“ представлява драсканица на човече с няколко разноцветни кръга около него. Гледам я умно, след това въздъхвам:

– Ще се наложи да му направим и някои изследвания. Кръв, ултразвук, може би рентген.

– Ама на аурограмата какво се вижда?

Гледам пак аурограмата. Зад гърба на пациентите сестрата се тресе и се държи за устата с две ръце.

– Ами… че е бледен и е нужно да се вземат мерки за здравето му.

– Само това ли? Май не ви бива много да разчитате аурограми!

– Да си призная, наистина не ме бива много по тях. Но да разчитам изследвания съм много добър, слагам чудесни диагнози и давам много добри лечения. Хайде, момко, седни там да ти вземе сестрата кръв.

– Ама докторе, чакайте малко! Не е ли добре първо да разчетем аурограмата, пък после да взимаме на детето кръв?… Добре, вие като не можете, къде да намерим специалист по аурограми?

—

Търчи из отделението санитарката ни с физиономия изкривена като кукерица и охка като на кино.

– Какво става бе, лельо Станке?

Тя само охка и ни подава изрезка от вестник. Взимаме и четем:

Народно лекарство против камъни в жлъчката

Вземате пет живи въшки. Завивате ги в среда от хляб и ги гълтате. Стомашните сокове ще разтворят хляба, освободените въшки ще пропълзят в жлъчката и ще изгризат камъните.

—

– Докторе, няма ли да ми вземете кръв?

– Кръв? При запек? Че каквода ѝ изследваме?

– А как иначе ще разберете какъв ми е запека?

—

На улицата почти пред мен възрастен човек внезапно спира да върви, тупва на земята и започва да се тресе. Класика на гранд мал. Притичвам до него и бързо му обръщам главата настрани – ако тръгне да повръща, да не се задави. Внезапно масивна лелка грубо ме блъсва, изправя му главата и ми вдига скандал:

– На какво прилича това? Врата ще му скършите на горкия! Веднага дайте да му подложим нещо под главата и да му налеем вода в устата!

Подлагането – за да е в идеална позиция за задавяне. А водата – за в случай че не повърне и няма с какво…

—

Изтърсва ми се двайсет и няколко годишна хипохондричка.

– Докторе, трябва да ми пуснете един анализ! Ето такъв!

На бележката пише: анализ за миди-хлориани. Наложи се да питам Гугъл за какво става дума.

– Кой ви го каза това?

– Стоматологът ми. Трябваше три дена всеки ден да ходя да го разпитвам, че да му се размърда мозъкът да се сети какво ми е. Само че той не може да пусне такъв анализ, та ме прати при вас…

—

Какво ли не съм намирал в уши, ама днес направо ме забиха. Лист от някаква зеленилка, засъхнал здраво за стените на ушния канал и за тъпанчето. Капя вътре глицерин, да го разлепи малко, псувам наум като хамалин…

– Как е попаднало това в ухото ви, на екскурзия ли сте били някъде?

– Ами сърбеше ме ухото. Ама аз имам книгата на Малахов, тя е велика работа! Намерих вътре – пише да се пъхне лист от здравец и да се капнат три капки урина…

Едва не преминах към псуване на глас. Поне да ме беше предупредил, че да си сложа ръкавици.

– А лайно не му ли сложихте случайно?

(С надежда:) – Помага ли?

—

– Докторке бе, можеш ли да ми зачистиш малко зъбния камък, че напоследък нещо е множко?

– Я да видим… Наистина е множко. Само че това тук отляво е пародонтит, и то сериозен. Трябва да го срежа, да се оттече гнойта.

– А, не! Сега не може!

– ?!… А защо да не може сега?

– Защото луната е в последна четвърт! Операции се правят само в първа! На какво ви учат вас, такива елементарни неща да не знаете!

—

Симпатичен мъж към шейсетте. Проблеми с уринирането. Изследвания – ужас. Тумор на простатата трета степен, множествени разсейки в таза… Гледам го аз – закача ми нещо в ума.

– Не ви ли открихме на вас туморен маркер преди година и половина?… Да, точно така! Помня, че ви писах направление за онкологията! Какво стана?

– Ама аз ходих на екстрасенс, лекува ме близо година! Каза, че всичко е наред вече!… Сега какво ми е?

Не можах да се сдържа. Не е честно, ама просто не можах.

– Идете при екстрасенса, той ще ви каже! И ще ви излекува пътем!

—

Мамичка с петгодишна дъщеря. Били ѝ пробили ушите за обици, ама не зараствали. На момиченцето ушите му омотани с някакъв парцал. Почвам да го развивам – смрад, та ми потекоха очите.

– Какво е това?!

– Народна медицина! Баба ѝ го направи, по специална рецепта от нейното село! Вече седмица!

– А какво е все пак?

– Урина от стелна крава. Стара народна рецепта, истинско нещо! Не като днешните химии…

Това дете имаше просто железен имунитет. Три месеца се мъчихме, но успяхме да му спасим ушите…

—

– Приятна вечер. Извинявайте, че така по телефона, ама много се надявам да сте компетентни… Детето е с температура. Пет дни ту се качва, ту спада. Трийсет и девет е в момента… На четири годинки е. Вегетарианец, ама не съвсем – ядем готвено, даже понякога му даваме сладки неща, нищо че са вредни. Много ги иска… За последен път преди два месеца, някаква вафла му купих… С какво се лекуваме ли? С глад и клизми. Пети ден вече. Преди винаги му е спадала температурата, ама този път не ще… Не, в болница няма да постъпим. Тъпчат децата там с разни химии, дават им разни меса, абе изобщо тровят ги… Ами да ви питам – ако сте компетентни, кажете какво да правим? Поуплашени сме…

—

Мамичка с двумесечно бебе. Планов преглед. Докато попълвам данните, питам:

– Някакви проблеми? Нещо да ви безпокои?

– Нищо.

– Чудеснооо… Дайте все пак да го погледна… Ъ!

Очите на малкия са слепени и гноят. Жълтозелено.

– А очите му не ви ли безпокоят случайно?

– Ами малко, ама аз ги промивам.

– С какво ги промивате?

– С чай. Каркаде и лавандула. Една съседка ми го каза, тя е била пет години санитарка във Втора градска, знае всичко!

– Мдаааа… И от колко време му промивате така очите?

– От два месеца.

От раждането!…

—

Възрастна пациентка, от селото на шефа на клиниката. Диагноза: високо кръвно. 170/100 няма да ни уплаши. Настанихме я и ѝ изписахме лекичък препарат.

Нулев ефект. Изписахме по-силен – нулев ефект. Още по-силен – също. Комбинации – също… Тая бабка да не е извънземно?

Сестрата подпита съседката ѝ по стая – онази потвърди: бабата си пие лекарствата точно по часовник. Не пропуска никога… Чудеса!

И така, докато една вечер сестрата не се връща в стаята ѝ след раздаване на лекарства да си търси забравения болничен дневник и я вижда да плакне нещо на чешмата в една кърпичка.

– Малини ли са ти донесли на свиждането?

– Ами! Преплаквам лекарството от мръсотиите.

– Какво?!

– Преплаквам лекарството от мръсотиите, викам!

– Ама… Защо?

– Стрина Кина от село така ми рече. Над деведесе е, ама още акъл дава за всичко. Вика, дадат ли ти некво лекарство, ще го стрийш у едно кръпче и ще го преплакнеш на чешмата от мръсотиите. Че идва от разни чужбини чак, що нещо е обрало по пътя, то си знае…

—

Двайсет и малко годишна девойка, красива, направо кукличка. С болки в корема и „някакво течение“. Сложих я на стола, започнах гинекологичния преглед… и се изприщих. От отвора на матката тече гъста зелена гной.

– Такааа… Давам ви двойна комбинация антибиотик. Единия ще идвате да ви го слагат инжекционно два пъти дневно, другия ще го пиете…

– Не мога да пия антибиотици!

– Защо?!

– На хомеопатия съм! Вече втори месец!

– За… течението ли?

– Да, естествено!

– А защо тогава идвате при мен?

– Да ми кажете как да го намаля малко, докато хомеопатията сработи.

– Няма да сработи, госпожице. Започвате антибиотика веднага, дано успеем да спасим матката…

– Ама хомеопатията ми я изписа лекар! И знаете ли колко по-авторитетен от вас? Нищо не разбирате, само се правите на важни и си изписвате отровите! Хубав ви ден!…

Надявам се да се отърве с хистеректомия. Все пак е млада, има време да се учи от живота. Ще е тъжно да я отнесе перитонит. Няма да има деца, ама каквото човек сам си направи…

—

Няколко истории от съвременното лекарско ежедневие:

—

Преглеждам осеммесечно момченце. Опипвам фонтанелата дали се е затворила. Изведнъж майката, седяла спокойно до момента, придобива физиономия на зомби от нискобюджетен филм и ме връхлита с истеричен крясък:

– Да не сте посмели да се зареждате с енергия от детето ми!!!

—

Двегодишно дете за преглед. Доведено от устата и агресивна майка:

– Вече две седмици кашля! Джипито, смотанякът му със смотаняк, не може да го излекува! Не направите ли нещо, ще се оплача!

– С какво го лекувате? Какви лекарства му е предписал джипито?

– Никакви лекарства не му давам! Няма да си тровя детето с химиите, дето ги изписват смотаните лекари!…

—

Напоследък има нова тенденция. Вегетарианки с дечица, дето само не са прозрачни вече от ядене на треволяци. А после се чудят защо им се разрушават зъбите. Вчера на детето на една такава престъпничка се наложи да му извадя три зъба и да му правя протеза. На седемгодишно дете!!! А после – не бива да се отнемат деца от родителите! На цигани да го бяха дали да го гледат, по-здраво щеше да е!

—

– Докторе, казаха ми едно народно средство за сваляне на захарта!

– Хм?

– Слагаш в кисело мляко овесени ядки, те набъбват и ядеш само това и нищо друго. Захарта ми слезе под 6!

– Че да бяхте яли само краставици, щеше и под 5 да слезе…

Ако е диета, посмъртно не могат да я спазват. Но ако е народна медицина…

—

Идва поредният за вземане на кръв по линия ежегоден преглед към местоработата. Посягам да му почистя пръста със спирт – той си дръпва ръката и изригва: „Какво сте ме замацали с тая химия? Кръвта ще ми отровите, един Господ знае какво има вътре!… Дезинфекция ли? Изчакайте малко, ей сега ще я промия с урина, тя нали е серилна…“ (Вероятно има предвид стерилна.)

—

– Много ме сърби коремът! Можете ли да ми изпишете тавежил? Четох в Интернет, че помага!

– Не, няма да ви го изпиша. Ще се мажете с ей това кремче, и ще четете по-малко в Интернет. – (Човекът просто има екзема, вероятно от триенето от колана.)

– Ма големи сте неграмотници значи! Кво ви учат вас по шест години, не знаете един сайт да отворите и да прочетете! Вие ако сте лекари, аз съм сто пъти лекар, така да знаете…

Става дума за Ахмед Мерабет – полицаят, когото братята Куаши убиха, след като разстреляха редакцията на „Шарли Ебдо“. Мюсюлманин. Точно толкова жертва на терористите, колкото и карикатуристите от редакцията. И точно толкова заслужил да бъде почетен.

Често заявяваме: „Защо всички терористи са мюсюлмани? Защо няма християнски или еврейски терористи?“ Сякаш Брайвик, който изби седем пъти повече хора от братята Куаши – деца, непровинили се с нищо пред никого – не го направи в подкрепа на християнската кауза, каквато я вижда той. И сякаш фундаменталистите, които замерят с камъни минаващи през Меа Шеарим „недооблечени“ (с непокрити глави, къси ръкави или поли не до земята) жени, не са най-евреите, или поне така те мислят…. Бързи и умели сме да виждаме само каквото ни се иска. Или каквото се иска на който ни пие акъла.

Друго обаче е още по-важно. Пищим как Куаши избиха 12 християни (всъщност 11 християни и 1 мюсюлманин), но не и че в същия този ден други ислямски терористи избиха в Йемен над 40 мюсюлмани. Пищим как „Ислямска държава“ е избила десетки християни, но не и как е избила десетки хиляди мюсюлмани. Треперим хем от уахабизма, хем от иранската аятолащина, без да се сещаме, че враг номер едно за всяко от тях е не християнството, юдаизмът или дори свободомислието, а другото… Още подобни примери има колкото щете. Но за способните да мислят и от толкова вече е ясно – най-изстрадалата жертва на ислямските терористи не са християните, евреите или свободомислещите. Най-изстрадалата им жертва са обикновените, свестните, достойните мюсюлмани.

Често заявяваме: „Това е война!“. Добре де, как постъпва един разумен военен? Опитва се да привлече съюзниците на противника да минат на негова страна, или се опитва да изгони своите съюзници да минат на страната на противника? Ако прави второто, за кого работи и срещу кого воюва всъщност?… Обикновените мюсюлмани са естествени наши съюзници в борбата срещу ислямските (и не само) терористи. За кого работят и срещу кого воюват тези, които с думи и/или действия се опитват да ги отблъснат от нас и пратят на страната на терористите?!

Някой може да възкликне: „Хитроооо! Вместо мюсюлманите да избиват нас, нека се избиват помежду си!“. Да, ама не. Ако някой мюсюлманин потрива ръце как Брайвик избива нас, а не мюсюлмани, колко симпатия ще е заслужил? Дали този човек не е просто друг Брайвик, който все още не е застрелял някого лично? Засега?… Тези, които искат мюсюлманите да се избиват помежду си, по същия начин са просто други терористи, макар и само по манталитет. Засега.

Затова и тази философия не работи. Обикновените мюсюлмани не са идиоти и я усещат много бързо. И реагират по естествения човешки начин… Живеем във взаимосвързан свят. Единственият начин да получим доброта, честност и подкрепа е да ги даваме. В конкретния случай – на обикновените мюсюлмани. Нека им помогнем да се справят с убийците си. Не защото така пазят нас, а защото те заслужават да не бъдат убивани. Да живеят спокойно и щастливо, да създават и да се радват на създаденото. Ние не само имаме морално право единствено на това, което даваме на другите – светът е уреден така, че то е, което ще получим от тях.

Затова и в Туитер съществува хештагът #JeSuisAhmed. Според мен човек, подкрепил #JeSuisCharlie, би бил щастлив да подкрепи и този. Религията и вярата нямат значение. Има значение единствено дали човекът е отвътре от достойните хора или от терористите.

… Да, съдя хората по това към коя позиция са се присъединили. Естествено, мотивите имат значение – поне докато носителят им не тръгне да убива хора, пряко или косвено. Но първото впечатление е позицията към събитие като разстрела на „Шарли Ебдо“. Тя е, която дели хората не по религия, а по същност.

Напоследък българският Нет (и особено форумите и коментарите под новини) е пълен с термини от типа на „толерастия“, „либерастия“ и т.н. Сигурно много хора се интересуват от значението и произхода им. Този запис е за тях.

Тези термини са производни от кръстосване на понятия, които някой мрази, с думата „педераст“. Предполагам, че кръстосването е дело на различни хора, по различно време. Така че е интересно и полезно да се знае кои и какви са те.

Общото между тези хора очевидно е аналната фиксация. („Анална фиксация“ ще рече, че непропорционално и неоправдано голяма част от вниманието им я привлича едно определено отвърстие на тялото.) Какви са причините за тази анална фиксация не съм се запитвал, темата не предизвиква интереса ми. Но принципно изборът ми се струва сравнително тесен.

Друга прилика може да се потърси чрез това кой мрази думите „толерантност“, „либерализъм“ и прочее. Очевидно това са крайно консервативните и нетолерантни хора, които изпитват силно желание да манипулират другите и се чувстват в правото си да го вършат.

Като се обединят двете прилики, в български условия това указва предимно една определена категория хора – комунистическите политченгета. (Не пиша „бившите“, защото те стават бивши единствено в гроба.) Наблюденията ми го потвърждават. Тези, които папагалстват въпросните термини срещу заплащане, и тези, на които не им работи антивирусът, ги изключвам по подразбиране – те са проводници, не източници. Всички източници, които съм видял, са от споменатата категория. (Вероятно има и хора, които не са успели да се вредят тогава на служба и сега наваксват според силите си. Просто аз не съм попадал на такъв.)

Дотук добре. Аз обаче не съм от тази категория. Не страдам от анална фиксация и не съм крайно консервативен и нетолерантен. (Сигурно има и доста други хора като мен – всъщност, огромното мнозинство.) Така че си задавам въпроса – какво трябва да означава примерно „толерастия“ за мен?… Ето моят отговор:

Свободата на словото е основата на съвременната цивилизация. Тя е, която дава възможността да изкажеш каквото и да било или да извършиш каквото и да било. Тя дава както правото да изкажеш определено мнение, така и правото да го критикуваш или да изкажеш друго. Който призовава към ограничаване на свободата на изказване, отрича с това своето право да прави призиви.

(Често общества са въвеждали ограничения на свободата на словото под изключително благовидни причини. Понеже някои видове слово били много опасни и вредни. С много редки изключения тези видове слово не са се преследвали особено строго – но неугодните на властта, дори не опасни и вредни, са били гонени чрез инструментите на ограниченията безмилостно. А неугодни на властта почти винаги са се оказвали тези видове слово, които пречат на шепичката властници да гази, ограбва и съсипва хората… На всяко от изключенията се падат стотици примери за правилото. Иначе казано, историята е отговорила на въпроса за ползата и вредата.)

Оттук идва един важен извод: който призовава към ограничаване на свободата на изказване всъщност призовава тази свобода да бъде отнета на другите, но разрешена на него. Иначе казано, да бъде поставен над другите и да има права, които те нямат. Призовава към общество на неравенството – дали робовладелско, феодално, комунистическо, олигархично или друго, е въпрос на детайли.

Къде е вредата от това? Обществата на неравенството се отличават с много по-лош живот, нисък стандарт, вътрешни противоречия и всичко друго, което сме щастливи, че вече е минало. (Или се гневим, че все още е настояще, именно понеже обществото ни все още е до голяма степен общество на неравенството.) Превръщането на обществото в такова е началото на връщане към Средновековието. Също така, тези които искат да са поставени над другите не са морални и етични хора и надали биха проявили грижа и отговорност за поставените под тях. Харесва ли ви идеята да сте крепостни селяни на аморални и безотговорни феодали? Дори ако ви обещават реки от мед и масло и носене на ръце? Ако да… простете, но не ви работи антивирусът.

Ето затова тези, които призовават към ограничаване на свободата на изказване, са изключително опасни за всяко общество. Терористи, които успеят да взривят бомба, могат да убият стотици хора. Ако успеят да взривят атомна централа, могат да убият хиляди и да затруднят живота на милиони. Нетолерантните обаче, ако успеят да постигнат целта си – общество на неравенството – ще съсипят живота на всички нас. Затова и те са много, много по-опасни от терористите.

Това е и причината толерантността към подобни хора и изказванията им да е изключително опасна за всички нас. Несравнимо по-опасна от толерантността към терористи. Ако на света съществува наистина опасна и недопустима толерантност – такава, която заслужава името „толерастия“ – това е толерантността към пропагандиращите нетолерантност и ограничаване на свободата на словото.

Покрай клането в „Шарли Ебдо“ се наслушах на какви ли не коментари. Преобладаваха антиислямските. Авторите на доста от тях оставяха впечатление не толкова да са против убийците, колкото да им завиждат, че са устроили качествена касапница.

Атеист съм. Изпитвам към исляма точно толкова симпатии, колкото и към всяка друга религия. Силна антипатия изпитвам обаче към тежките форми на идиотизъм и нежелание за мислене. А те май са много разпространени напоследък… поне в българския Нет. Та след доста не-писане май е време да си го кажа.

През Средновековието „терористи“ (в тогавашния еквивалент) са били само една религия – християните. Кръстоносни походи, изтребления на неверници (включително „други“ християни), горене на вещици, Света инквизиция… който не е учил история, той не знае колко може да се изреди тук. Всички други религии тогава са образец на търпимост на фона на християнството.

Защо тогава християните са били такива? Много просто е. Не защото са били ултра-религиозни, фанатици, надъхани убийци и прочее. Християнството е било само димна завеса. Чисто и просто някой е имал изгода от това.

Каква ли? Кръстоносните походи са носели някому пари и власт. Изтребленията на неверници са били законен начин да им бъде плячкосано имуществото. Горенето на вещици – кои управник набеждавал за некадърността си, кои били пречка за някого в нещо, кои просто не били пуснали на някого. Светата инквизиция – доносниците са получавали дял от имуществото на осъдения, а инквизиторите са се издигали до пост и власт чрез „ревност в служба на Бога“… Това и нищо друго е причината християните да са били „терористи“ – нечия изгода.

Оттогава са минали само няколко столетия. Човешката природа не се е променила особено. Както тогава, така и сега има хора, способни да изтребват до безкрай за пари, власт или кефа си. И както тогава, така и сега те са движени не от религиозен фанатизъм, а от изгодата си.

Както тези убийци, така и „Ислямска държава“, „Ал Кайда“ и изобщо ислямският радикализъм и фундаментализъм са движени от само едно нещо – нечия изгода. Някой печели нещо от това да ги има и да са такива, каквито са. За мен голата истина е тази. Конкретните убийци са просто луди, които този някой е опазил от влизане в лудницата и им е пъхнал автомати в ръцете. Премахнете ги – ще проима нови и нови. Докато някой има интерес това да се случва.

Той е, който трябва да бъде превърнат в пример, дето да кара подобните му да се посират от ужас. Докато гоним извършителите, а не издирваме и наказваме него, ще приличаме на оня персийски цар, дето наредил да набият морето с тояги, че му потопило корабите.

Кой има изгода, и всъщност само един ли е? И да знаех, нямаше да го напиша. Не защото ме е страх – вече съм публикувал тук мнението си по въпроса. Ще го кажа отново: присъединявам се от сърце и душа към журналистите и карикатуристите от „Шарли Ебдо“. И приканвам всеки с ум и достойнство да направи същото. Нека откачените убийци знаят, че трябва да избият и мен. Дано им преседна, или поне ги забавя в убиването на някой по-свестен.

Няма да го напиша, за да се замислите кой е със собствените си глави. Не за да прочетете на тази страница поредното мнение в Интернет. Който има пари, може да купи появата на стотици лъжи по въпроса. Вместо това мислете със собствените си мозъци – тогава ще стигнете до истината. Може отначало да сгрешите – още по-добре, докато се поправяте, ще се научите да мислите. Не е чак толкова трудно, а може да е спасяващо живота и здравия разум.

Ако не знаете откъде да започнете, препоръчвам за начало думите на един дълбоко религиозен човек. Ако и да е просто герой на Александър Дюма:

Открий кой има изгодата, и ще откриеш извършителя.

Всички животни са равни. Но някои са по-равни от другите.

Свободата е възможността да кажеш, че две по две е четири. Всичко друго следва от това.

Който управлява настоящето, управлява миналото. Който управлява миналото, управлява бъдещето.

Ако спазваш дребните правила, можеш да нарушаваш големите.

Ако търсите образа на бъдещето, представете си ботуш, тъпчещ човешко лице. Завинаги.

Властта не е средство, тя е цел. Диктатура не се установява, за да се извърши революция – революцията се извършва, за да се установи диктатура. Целта на репресиите са репресии. Целта на мъченията са мъчения. Целта на властта е власт.

Какви възгледи изповядват масите и какви не, е без значение. На тях може да се предостави интелектуална свобода, защото нямат интелект.

Във всяко общество хората трябва да живеят в нарушение на съществуващия порядък на нещата.

Най-добрите книги ти казват това, което и сам знаеш.

Масите никога не вдигат въстание по своя инициатива, нито пък само защото са угнетени. Нещо повече, те дори не разбират, че са угнетени, докато не получат възможност да сравняват.

Много хора се чувстват зад граница добре само когато презират местните жители.

Всеки писател, застанал под партийно знаме, рано или късно се сблъсква с избор – или да се подчини, или да млъкне.

Има ситуации, в които „неверните“ убеждения са по-искрени от „верните“.

Тези в нашето общество, които са най-добре осведомени за случващото се, са и най-малко способни да видят света какъвто е. Като цяло колкото повече разбиране, толкова повече илюзии; колкото повече ум, толкова повече безумие.

Във времената на всеобща лъжа да говориш истината е екстремизъм.

Абсолютно бялото, както и абсолютно черното, най-вероятно са дефекти на зрението.

Ако всички приемат лъжата, наложена от Партията, ако във всички документи се пее една и съща песен, тази лъжа се заселва в историята и се превръща в истина.

Не съществува нищо твое освен няколко кубически сантиметра черепно съдържание.

Йерархично общество е възможно единствено на основата на бедността и невежеството.

За да виждаш това, което става под носа ти, е нужна отчаяна борба.

За нищо на света не искаш болката да се усилва. От болката искаш само едно – да спре. В живота няма нищо по-лошо от физическата болка. Пред нея герои няма.

Представителите на средната класа нямат какво да губят освен правилното си произношение.

Войната е начин да разбиваш на парчета, разпиляваш в стратосферата и потапяш на дъното на морето материали, които биха могли да подобрят живота на народа и така да го направят в крайна-сметка по-разумен.

Патриотизмът по природа не е агресивен нито във военно, нито в културно отношение. Национализмът е, който е неотделим от властта.

Ако си в малцинство, и дори сам, това не значи, че си безумен.

Хората могат да бъдат щастливи само ако не смятат щастието за цел на живота им.

И още един, кореспондиращ с осмия:

Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво.
(Цитат от Хуан Рамон Хименес, избран от Рей Бредбъри за мото на „451 по Фаренхайт“)

Както без съмнение всички знаете, на 21 декември се навършват две години от края на света – 21 декември 2012 г. Ако случайно сте пропуснали, тогава Земята се сблъска с планетата Нибиру и престана да съществува.

По този повод организирам тържествено отбелязване на двегодишнината от края на света.

Засега предвидените мероприятия са:

– Как изкарах края на света – спомени от очевидци
– Предишни и бъдещи сблъсквания с планетата Нибиру – историческа лекция
– Как да се предпазим от пътни инциденти по време на край на света – лекция от КАТ
– След края на света: къде сме ние – в ада, в рая или в чистилището? – теологична дискусия
– Котка ли е светът, и ако да, колко живота са ѝ останали? – научно изследване
– Призраците имат ли свои призраци? – актуално спиритическо обсъждане
– Сблъсъкът с Нибиру като проява на борбата между Бог и дявола – духовно послание
– Краят на света и ефектът на Шрьодингер – физична теория
– Борсови и инвестиционни стратегии в условия на край на света – икономическа статия
– Тържествено пожелаване на ползотворен и успешен следващ край на света – заключение

Ще обявя допълнително къде ще е тържеството. 🙂

Наскоро попаднах в един руски сайт на публикация на тема толерантността. Колко вредна е тя за възпитанието на Истинските Хора. Тезата на публикацията гласеше:

„Толерантност“ е медицински термин, взет от трансплантологията. Означава неспособност на организма да отличава чуждите и враждебни клетки от своите. Това състояние се постига чрез постепенно съсипване чрез отровни лекарства на имунната система на организма, и довеждането ѝ до апатия и безразличие. Пълната толерантност означава смърт.

Защо в Русия подобно мнение е на почит в момента няма да се спирам. Достатъчно хора нямат нужда от обяснения. Достатъчно пък никакво обяснение няма да убеди в нищо… Вместо това ще предложа своята теза.

„Загуба на толерантност“ е термин, взет от трансплантологията, имунологията и други медицински области. Означава състояние, при което имунната система на организма, която трябва да го защитава, развива нетърпимост към нужни на организма клетки и започва да ги атакува.

В класическия случай имунната система напада собствени клетки на организма. Резултатът е различни болести, според това какви клетки страдат. Ако например това са невроните или поддържащите ги клетки, резултатът е множествена склероза или друг вид дегенерация на мозъка и периферната нервна система. Ако това е съединителната тъкан, която е „свързващата среда“ на организма, се развива обща неспособност за функциониране, и т.н.

В трансплантологията е по-популярен друг вариант. Нерядко хора губят един или друг свой орган и се нуждаят от присаждане на външен, за да останат живи. Имунната система неизменно подхожда към външния орган с подозрителност и обикновено подема кога тормоз, а кога и открита война срещу него. Тази ѝ война е причината за смъртта на почти всички болни, чийто живот е бил спасен чрез трансплантация.

Най-сетне, повечето хора без медицинско образование не знаят, че от клетките в човешкото тяло само една десета са човешки – останалите са най-различни бактерии и други организми. Свикнали сме да мислим за тях като за в най-добрия случай нежелани натрапници, а в най-честия агресори и убийци. Но истината е, че нищожна част от тях са вредни, а немалка са полезни или дори ключови за оцеляването на организма ни. Унищожаването им, от имунната система или други фактори, може да доведе до болести или дори смърт, ако не бъде спряно.

Овладяването на излязлата от контрол имунна система не е лесно. Налага се срещу нея да бъдат използвани отровни препарати, които вредят на целия организъм. Обикновено е нужна раздяла с поне 90% от „личния ѝ състав“. Не много рядко единствената животоспасяваща възможност е пълното ѝ унищожаване до последната клетка и внасянето на имунна система от друг организъм. Показателно е, че обикновено внесената имунна система се отнася към „чуждия“ ѝ организъм по-отговорно и толерантно, отколкото изпуснатата от контрол бивша негова собствена.

Истина е, че пълната толерантност прави живота на организма много труден. Въпреки това обаче той е възможен – немалко хора доживяват до зрялост и водят богат и полезен живот, въпреки че са родени без част от имунната си система или дори изобщо без нея. Докато загубата на толерантност в значима степен, дори все още далеч от пълна, обикновено води до смъртта на организма, често в кратък срок.

Как само не ми се пише за политика… А няма как. Животът ни се оказа закачен за нея като ремарке за ТИР. Позволиш ли си да пишеш каквото мислиш във Фейсбук или в блога си, току-виж се окажеш „член“ на „политическа партия“. От типа на Протестна мрежа. Недай боже да отидеш на митинг – всички познати започват да се обзалагат кога ще си купиш нова кола от парите, които ти плащат там…

Ако има нещо смайващо в тази ситуация, то е че някои хора, още повече пък журналисти, продължават да се борят срещу олигархията и мафиотизацията в обществото. Да протестират срещу политическата наглост, да я разобличават колкото и както умеят. Без да се плашат, че общините наоколо послушно закриват всяко място, където се продават вестници, за да пуснат вместо него поредната „Лафка“.

Тук привеждам един анализ на състоянието на БНР, който журналистите Емил Янев и Кин Стоянов обявиха на своя пресконференция. Имам честта да съм бил понякога гост в предаванията им, познавам ги лично и смея да заявя, че не са продажници или славолюбци. Затова и ще публикувам тук техния анализ. Другаде може и да не го откриете. Но докато имам дори само скромния си блог, ще го има в Интернет. И сам воинът е воин, ако ще да е смешник, яхнал кранта и с леген вместо шлем.

—-

ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ

На вниманието на:

Президента на Република България г-н Росен Плевнелиев
Комисията по култура и медии в Народното събрание
Съвета за електронни медии
Българската академия на науките
Омбудсмана на Републиа България г-н Константин Пенчев
Съюза на българските журналисти
КНСБ
КТ „Подкрепа“
С копия до:
Асоциацията на европейските журналисти
Фондация „Репортери без граници“
ЕП

БЕЗЗАЩИТНИ ЛИ СА ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ В БЪЛГАРИЯ

Кой програмира Матрицата, така че да отхвърля журналистиката? Цензура и атмосфера на нетърпимост в БНР под крилото на СЕМ четвърт век след демократичните промени у нас

В началото на октомври журналистите от Екип „Инфохолици“ Емил Янев и Кин Стоянов обявиха, че напускат БНР поради налагането на цензура върху техните предавания – четири авторски формата на радиоводещите бяха спрени от новото ръководство с генерален директор Радослав Янкулов – и упражняването на административен тормоз и саморазправа с проявите на журналистическа солидарност в Националното радио. Радиоводещите представиха своите мотиви на специална пресконференция.
Водени от убеждението, че цензурата върху журналистиката и прокарването на политическа пропаганда и политически пиар в медиите превръщат българското общество в маса, беззащитна срещу своеобразни манипулации, Емил Янев и Кин Стоянов инициираха професионална дискусия в СБЖ в отговор на големия въпрос: Беззащитни ли са обществените медии в България?
На дискусията бяха обсъдени въпроси и повдигани тревожни констатации, които си струва да бъдат споделени.

БНР ПРЕД СВОЯТА ОСЕМДЕСЕТ ГОДИШНИНА
Непрофесионалното управление на БНР за последната година и половина дава все по-ясни, явни и ярки доказателства за намерение Радиото да бъде професионално обезкръвено, лишено от силни журналисти и предавания и превърнато в лоша версия на частна радиостанция. Доказателствата започват от свалянето на утвърдени предавания и преминават през засиленото присъствие на спортните формати в програмата, наречена и доказала се във времето като ИНФОРМАЦИОННИЯ ЛИДЕР на България.
Генералният директор на Българското националното радио Радослав Янкулов и назначеното от него ръководство на медията драстично промениха програмните схеми на програмите в Националното радио в противоречие с издадените от СЕМ лицензи и изискванията на европейската медийна регулация.
Радиоръководството спира предавания и променя програмите, без преди това да са се състояли професионално-творчески обсъждания за мотивите на извършваните промени. Липсата на аргументи се прикрива с обяснението, че така бил решил Програмният съвет на медията, без да могат засегнатите да се запознаят с протоколи или друг официален документ от заседанията на ПС.
Спрямо по-упоритите журналисти, които продължават да търсят отговори се прилага ултимативно тактиката: „Това е решение на Управителния съвет!“ – като членовете на УС често научават за собствените си решения от засегнатите.
80 години след Сирак Скитник в БНР се води война със словото и думите, като единствените формати, в които се допуска повече говор са коментарите на футболни мачове, които все повече изместват други предавания по Програма „Хоризонт”
Футболизацията в програмите на БНР влиза във все по-голямо противоречие с утвърдените от СЕМ програмни лицензи и изискванията на европейската медийна регулация, както и текстове от Закона за радиото и телевизията.
Опитите за професионални дискусии и самоорганизация на журналистите в БНР се посрещат от ръководството с груб административен натиск, често преминаващ в солдафонство. Като особено опасни се третират проявите на колегиална солидарност. Тогава административната саморазправа преминава в остракизъм. Със заповеди на генералния директор работното време на подобни „подривни елементи” самоволно и без програмна или технологична необходимост се променя, като биват задължавани наказателно да започват работния си ден от 7 часа сутринта. Заповедите драстично променят и характера на работата, регламентирана в длъжностните характеристики на журналистите дисиденти. Атмосферата в Старата къща все повече заприличва на сюжет от романите на Франц Кафка.
На драстичен натиск са подложени журналистите и работещите в други звена на БНР, които възстановиха синдиката „Свободно слово”. Арсеналът е разнообразен – от нареждания да пишат обяснения от типа: „защо не са информирали прекия си ръководител, че отиват на зъболекар”, до освобождаване от работа, поради неоправдано закриване на дръжността.
Тъй като председателят на „Свободно слово” Ирен Филева се ползва от предвидената в закона защита, срещу нея и синдиката беше насъскана клеветническа медия със симптоматична стилистика:
„Филева, известна още и като Баба Тереза, отчаяно се надява, че Реформаторите ще я възнаградят за слугинското й поведение към тях и ще й помогнат да изпълни мечтата си – да стане директор на националното радио.В битката за поста Филева е впрегнала и маргиналната й организацийка Мрежа „Свободно слово”.На всичкото отгоре тя използва скотската си сбирщина като трамплин за високи постове.” http://pik.bg/пишман-водещата-баба-тереза-продължава-да-сее-интриги-в-бнр-надява-се-реф
В драстичен конфликт на интереси Радослав Янкулов използва ефира на Програма „Хоризонт” всеки месец, за едночасово предаване, чията главна цел е да утвърждава управленската си власт, като принуждава подчинените си да участват в предаването, за да го хвалят, както и да се саморазправя с опонентите си вътре и извън БНР. Езикът му е пример за подигравателно, агресивно и нетолерантно говорене – език, присъщ на футболните агитки.
Говорът в „60 минути на генералния директор” подава тон за всеобща атмосфера на нетърпимост не само в студиата, редакциите и коридорите, но и в ефира на БНР.
На 25. 10. 2014 г. в представянето на новото си предаване „Конструкция” Калин Манолов се нахвърли срещу природозащитниците, малцинствата и правозащитниците като към врагове и рушители на капитализма. Ако оставим настрана тонът на водещия – несполучлив опит да наподоби шаблоните на журналистиката, която навремето възхваляваше развития социализъм – съдържанието на речта му съвсем не съдейства за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората. – ЗРТ Чл. 6. (2) 7. Манолов влезе и в остро нарушение на ЗРТ Чл. 8. , според който: Медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.
Подобни нововъведения стават, след като в програмите на БНР бяха спряни формати, които по ЗРТ Чл. 6. (2):
1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;
2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез разпространението на български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи;
3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност;
4. поощряват създаването на произведения от български автори;

Според генералният директор на БНР промените в програмите стават с решения на Програмния съвет, който съгласно правилника за организацията и дейността си се състои:
(3) Оперативният състав на Програмния съвет се състои от: Програмният директор; директорите на:
Програми: “Хоризонт”, “Христо Ботев”, „Радио София“, на дирекция „Мултимедийни програми“;
Дирекции: „Правна и човешки ресурси“, „Финанси“, “Международно сътрудничество”, „Реклама и маркетинг“и„Музикална къща БНР“, ръководител отдел „Връзки с обществеността“.
Според правилника за организацията и дейността на Програмния съвет на БНР в общественото радио няма представители на обществото, ръководителят на отдел „Връзки с обществеността“ не може да запълни тази липса. Колкото до Обществения съвет на БНР, достатъчно е да се уточни, че председател на същия обществен съвет е Кирил Домусчиев, който може да е добър бизнесмен и мениджър на успешен футболен клуб, но едва ли е спечелил доверието на българското общество дотолкова , че да защитава обществения интерес в общественото Българско национално радио. За сравнение председател на Обществения съвет на БНР при генерален директор Валерий Тодоров беше безспорният, а не спортният арт мениджър и директор на Народния театър „Иван Вазов” г-н Павел Васев.
В ПС липсват и представители на професионалните среди. В съпоставка, при генерален директор на БНР Поля Станчева Програмният съвет се председателстваше от проф. Веселин Димитров, който тогава беше декан на Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”, за когото и днес пазим паметта като един от най-ерудираните историци на Старата къща. Днес програмните въпроси на общественото Българско национално радио се решават от директорите според принципа „гарван гарвану око не вади”.
В ПС няма да откриете и представители на оперативните журналисти от БНР. Това открива възможности за натиск и цензура спрямо водещите и редакторите, въпреки че според ЗРТ Чл. 10.(1):
При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:
1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

Главните проблеми в БНР сега са:
-липса на визия;
-силово налагане на решения без обсъждане;
-липса на прозрачност;
-реваншизъм – замяна на кадърни кадри със „свои“, със степени по-некомепентни от предшествениците си;
-произволни реформи, без програмна и финансова обосновка, без обсъждане.
Резултатът се вижда в катастрофата с обхвата на аудиторията и рейтингите. БНР се върна години назад програмно, технически и технологично. „Хоризонт“ загуби позициите си на лидер, отстъвайки на Радио Веселина. Уникалната аудиовидео интернет платформа БИНАР е унищожена. След реформата в Радио „София” слушаемостта му падна 7 – 8 пъти. Това може да се види от социологическото проучване, поръчано от БНР и от последните пийпълметрични данни на унгарската агенция, която неотдавна представи свой софтуер за измерване на аудиторията.

В хода на дискусията възникнаха изказвания, свързани и с ролята на Съвета за електронни медии за състоянието на обществените и не само обществените медии у нас и тъжната класация, че България се нареди едва на стотното място по свобода на словото.

„МАТРИЦАТА” СЕМ
„Това са моите принципи! Ако не ви харесват…имам и други…“
Граучо Маркс

ЗРТ Чл. 20. (2) При осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

Изискванията на Закона за радиото и телевизията повдигат следните въпроси към Съвета за електронни медии. Въпроси, които търсят своите отговори:
1. Вижда ли СЕМ своята отговорност при избора на настоящите ръководства на двете обществени медии? Имаше предупреждения и подозрения преди избора и на двете ръководства?
2. С какви журналистически качества Радослав Янкулов смая до такава степен СЕМ да го избере за генерален директор на БНР, при положение, че според всеобщо мнение присъствието му като водещ на „60-те минути на генералния директор“ не предполага, че би спечелил и конкурс за редактор в регионална програма? Всъщност осъществява ли СЕМ мониторинг върху предаването „60 минути на генералния директор“ и дава ли си вече сметка какъв човек е избрал за ръководител на национална обществена медия?
3. Преди 3 години настощият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов заяви, че „до година време ще бъдат ясни истинските собственици на медии в България” – минаха две години над посочения срок, а резултатът все още се чака! А той е сред важните отговори за състоянието на медийната среда у нас днес – защо СЕМ не иска да го даде?
4. Ако регулаторът признава, че има сериозни проблеми в собствеността и управлението на електронните медии, какви бяха неговите конкретни инициативи и действия за промяна на българското медийно законодателство, за промяна или създаване на нов ЗРТ, така че да се търси решение ?
4. Редно ли е един и същ регулатор да контролира работата и на обществените, и на търговските медии?
5. Как се отнася СЕМ към идеята и намерението за обединяването на двата регулатора/СЕМ и КРС/ и към мнението, че е добре да бъдат регулирани само търговските медии, а обществените да се саморегулират? Къде отидоха омайните разсъждения на Лозанов за продуцентските модели и хоризонталните структури в обществените медии, в които творческите принципи ще бъдат ръководещи? Вместо това – вертикална, военизирана, и субординирана система от „служащи“ (според лексиката на Митко Димитров) в БНР!
6. Защо на регулацията, чиито най-ярък и дългогодишен представител е доц. Георги Лозанов, не и стигнаха 16 години, за да промени начина, по който се попълва състава на регулатора – парламентарната и президентската квота напълниха СЕМ с протежета и несвързани с журналистиката случайни, послушни лица.
7. Защо до ден днешен регулаторът не дава отчет пред обществото изпълняват ли защитения си лиценз радио и телевизионните програми и ако това не е така – какви мерки и санкции са предприети? Сайтът на СЕМ едва ли е оправдание, след като липсва достатъчно информация, включително и за причините за закриването на програми и медии? Председателят Лозанов беше информиран за спирането на радиопредаването „Различният до мен”, носител на наградата на Движението на хората с увреждания на медийният фестивал Mediamixxx 2008 г., наградата за верска и етническа толерантност „Димитър Пешев” 2010 г. и наградата „Сирак Скитник” 2012 г. Със спирането на предаването през 2013 г. директорът на Програма „Радио София” Митко Димитров наруши програмния лиценз, но СЕМ не предприе никакви действия.
8. Изпълнява ли Съветът за електронни медии задължението си по Чл. 32. (1) от ЗРТ да организира изучаване на обществената оценка за дейността на доставчиците на медийни услуги и на техните медийни услуги; по отношение на обществените медии и встъпи ли в правата си по ал. 2 да издава задължителни указания на доставчиците на медийни услуги за спазване изискванията на чл. 33: Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги само относно:
защитата на правата на потребителите; когато от програмата на Радио „София” беше свалена рубриката „Потребителска академия”?
9. Има ли изследване за доверието към СЕМ в обществото. Инициирал ли е СЕМ подобно изследване, което е логично за медийния регулатор?

ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА, МАТРИЦАТА И МАТРИЧАРИТЕ
ЗРТ Чл. 24.(1) Съветът за електронни медии се състои от 5 членове, от които 3 се избират от Народното събрание и 2 се назначават от президента на републиката.
Изглежда, че политическата класа у нас е доволна от рекордното стотно място, на което българската медийна среда се радва по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници”. Колкото е по-голяма дистанцията между България и държави, оглавяващи класацията като Финландия, Холандия и Норвегия, толкова по-голяма е и дистанцията между политическия елит и възможностите на обществото да контролира управниците си. Съотносима ли е свободата на словото с образоваността на обществото? Ето данни от една също така тъжна статистика:
До 15 годишна възраст средностатистическият български ученик е изостанал с три години от средният ученик във Финландия. Делът на най-добре представящите се ученици у нас е 3% срещу 15% във Финландия. Делът на функционално неграмотните ученици у нас е 41%, докато във Финландия е само 8%. Няма защо да продължаваме. Данните са от изследване на Програмата за международно оценяване на учениците PISA. Очевидно колкото е по-голяма свободата на словото в едно общество, толкова по-образовано е то. Върху този статистически съпровод директорът на Програма „Радио София” Митко Димитров, под бащинското крило на генералния директор на БНР Радослав Янкулов, спря всекидневното предаване „Часът на инфохолиците”, носител на наградите „Сирак Скитник” 2007 г. и „Мтел Медиа Мастърс” 2012 г. Идеята на новата програмна схема на Радио „София” се съдържа в измислената от същия Митко Димитров автореклама: „Музика, музика и щастливите кокошки повече снасят”. Но индивидуалната творческа съдба на Екип „Инфохолици“ може да се разглежда като обощение за колективната творческа участ на много журналисти от обществените медии. А това поражда нови въпроси:
Програмната арогантност на Янкулов и Димитров не би могла да се случи, ако те нямаха усещането за безнаказаност. Кой стои зад тях?
Генералният директор на БНР Радослав Янкулов в стотния ден на своето директорстване сподели пред общото събрание на колегията в Радиото за своята близост с тогавашния премиер Пламен Орешарски. После в разрез с лиценза, предоставен от СЕМ, но с резолюция от тогавашния председател на Народното събрание Михаил Миков, бяха прекратени преките излъчвания от заседанията на Парламента по Програма „Радио София”, въпреки че лицензът на програмата е за парламентарен канал. Трябва да се каже, че приетата от Програмния съвет на БНР нова програмна схема на Радио „София” е в нарушение на програмния лиценз и при един малко по-принципен Съвет за електронни медии честотата на програмата може да бъде отнета, така че щастливите кокошки ще престанат да снасят. В това отношение БНТ има горчив опит.
Арогантността и чувството за безнаказаност са заразителни. След като Емил Янев и Кин Стоянов на пресконференция на 02. 10. 2014 г. изложиха причините, които ги принудиха да напуснат БНР: http://vbox7.com/play:a43650c285 , програмният директор Иво Тодоров се е обадил в Пресцентъра на НДК, за да иска обяснение защо е допусната пресконференцията и дали е била заплатена. Екипът разполага с първични счетоводни документи, че е заплатил услугата. Най-вероятно Янкулов и неговата команда са потърсили, а защо не и намерили нови покровители. След пресконференцията целият архив на Екип „Инфохолици” от януари 2012 до април 2014 г. беше премахнат от сайта на Радио „София”. Иде реч за близо 417 предавания годишно. Очевидно някой се е обезпокоил от сравнението със сегашната програма на Радио „София” и радващите се през последните месеци от тяхното съществуване на над десет хиляди прегледи месечно предавания на инфохолиците. Тази интернет вазектомия най-вероятно се е случила с личното нареждане на директора Митко Димитров.
Когато двама журналисти с техни авторски предавания в областта на информацията, науката и високите технолигии, обществото, защитата на потребителите и на хората с увреждания, историята и културата, или ако трябва да се облегнем на Закона за радиото и телевизията:
Чл. 6.
(2) Обществените доставчици на медийни услуги:
1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;
2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез разпространението на български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи;
3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност;
4. поощряват създаването на произведения от български автори;
5. поощряват българското изпълнителско изкуство.
(3) Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национални обществени доставчици на радиоуслуги, съответно на аудио-визуални медийни услуги, които:
1. осигуряват медийни услуги за всички граждани на Република България;
2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;
3. осигуряват чрез своите медийни услуги достъп до националното и европейското културно наследство;
4. включват предавания, които информират, образоват и забавляват;
5. прилагат новите информационни технологии;
6. отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика;
7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;
– когато такива журналисти се сблъскат с Великата китайска стена на изключването, това показва, че обществените медии у нас са беззащитни спрямо пошлостта и опростачаването. Това вече поражда въпроси към политическата класа:
Какво е общественото в СЕМ, след като членовете му се назначават с политически квоти и на практика вече са държавни служители?
Кой извършва надзор върху него?
Защо медийните регулатори не упражниха досега правата си по чл.Чл. 93. (1) от ЗРТ: “За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.”, като допуснаха драстично нарушение по служба и безстопанственост и по този начин ощетиха нееднократно, а за десетки години държавния бюджет. Оправданията, че обществото нямало да приеме тези такси звучат наивно, като се вземе предвид, че обществото преглътна много по-сериозни такси – за пренос на ток, зелена енергия и други регламентирани в Закона за енергетиката такси, които на практика натоварват двойно сметките за електрическа енергия на всяко българско домакинство. В последна сметка законът е такъв, какъвто е и няма никакво основание да не се спазва в тази му част Законът за радиото и телевизията, който предвижда отчисления в размер на:Чл. 94. (1) ЗРТ: “Гражданите заплащат месечна такса по чл. 93 в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.” , ала да се спазва Законът за енергетиката, който регламентира многократно по-високи такси. Особено удобен момент за прилагането на ЗРТ в тази му част беше приватизацията на електроразпределителните дружества. Това им задължение можеше да залегне в приватизационните договори, ала СЕМ-каджиите проспаха тази възможност. Лишавайки по този начин обществените медии от финансиране, което би им гарантирало програмна независимост.
Кой кой е в СЕМ и колко от членовете му са свързани лица? Колко от тях имат реален и обществено оценен журналистически опит в медиите поне 5 години, колкото е законовото изискване за кандидатите за генерални директори?
Кой от сегашния състав на регулатора преди е управлявал поне 10 души и е бил реално свързан с професията, дори председателят Лозанов?
Има ли законови нарушения в обновяването на състава на СЕМ?
Защо няма професионална или гражданска квота в регулатора, ако той наистина е обществен?
Когато говорим за конфликт на интереси, заради което бяха отстранени кандидати за генерални директори на БНР и БНТ, трябва да се запитаме: Членува ли Георги Лозанов в Националната комисия по саморегулация, член ли е на ръководството на Българската медийна коалиция?
Съществува ли опасност при нови промени в ЗРТ Лозанов да се окаже в положението на нов, перманентен първи мандат, при което да натрупа стаж като председател на СЕМ повече от стажа на Тодор Живков, като председател на Държавния съвет?
Ако СЕМ е обществен орган, а председателят му е инициатор на кампанията „Чисти гласове“, тогава какво прави агент на две от службите на Държавна сигурност на поста главен секретар на СЕМ – длъжност с големи пълномощия? Когато говори за Матрицата в медиите, Георги Лозанов Държавна сигурност ли има предвид?
И още нещо твърде симптоматично. След приключването на дискусията, въпреки участието на широк кръг от колеги, кратка информация за нея беше публикувана единствено в сайта „Оф нюз”. Дори електронната страница на СБЖ – съюзът, домакин на събитието замълча. Медийното затъмнение върху Екип „Инфохолици” засега продължава.