Какво става в Украйна виждаме всички. Само че много от нас предпочитат да вярват на каквото бива наливано в ушите им. И след това то излиза през устите им. Не ща да си спомням на какви глупости се наслушах от познати…
Затова и ми се иска да разкажа как виждам нещата. Не съм абониран за истината, но все пак е още един поглед. Току-виж помогне на някои хора да употребят главата си. В която и посока да е, все ще е от полза.
Първа част. Петроли и петролоповоди
1. Минералогия
Много хора си представят, че тук или там има големи подземни езера от петрол и земен газ. И че добивът им представлява забучване на сонда в това езеро и изпомпване, както се изпомпва вода от изкоп. Е, не е така. Петролът и земният газ под земята са пропити в скала – така наречената битуминозна шиста. Когато сондата навлезе в нея, петролът и земният газ се придвижват по порите на шистата към отвора, където налягането е много по-ниско.
Откъде идва тази скала? Представете си море или океан. В него задължително се отлагат утайки. Ако е в зони с достатъчно живот, доста от тези утайки са мъртви организми, състоящи се от органични вещества. Пясъкът и прахът ги обхващат и задържат. Натрупват се дебели слоеве – бъдещата шиста.
В един момент благодарение на геотектониката тези слоеве се оказват затрупани от други, на няколко километра дълбочина. Пясъкът и прахът се спичат и превръщат в скала. Високите налягане и температура пък отключват в органичните вещества процес, наречен крекингов.
При него дълговерижни въглеводороди присъединяват водород и се разкъсват на късоверижни, или обратното. Както повечето химични процеси, и този може да тече към всяка от двете посоки. В коя ще потече решава съотношението на компонентите, и най-вече на водорода. Ако той е в излишък, балансът се измества към разцепване на дълговерижните въглеводороди на късовержни, с поглъщане на водород. (Това се използва в крекингови инсталации за получаване на бензин от нафта, мазут и други дълговерижни въглеводороди.) Ако водородът не достига, балансът се измества към обединяване на въглеводородите в по-дълги вериги, с отделяне на водород.
Водородната молекула е много летлива и прониква сравнително лесно през порестата шиста, в посоката на най-ниското налягане – нагоре. Нужни са ѝ много хиляди и дори милиони години, за да премине, но прониква. Първо в долните, а после и в горните слоеве на шистата започва недостиг на водород. Крекинговият баланс се измества към дълговерижни въглеводороди. Колкото по-стара е шистата, толкова по-малко са в нея леките фракции (газ и бензин) и са повече тежките (мазут и гудрон).
Поради много разпространения си начин на образуване – океаните са 70% от повърхността на Земята – битуминозната шиста е една от най-често срещаните скали. Поради изместването на крекинговия баланс заради загубата на водород обаче само малък процент от шистовите находища все още съдържат значителен процент леки фракции. Вероятно над 90% съдържат само мазут и гудрон, а тях няма как да ги изпомпаш лесно. Остават си в скалата, а тя обикновено е на няколко километра дълбочина, така че е неизползваема. Или поне доскоро беше.
2. Петролни цени
Кризата от 2008-2009 г. вдигна цената на петрола докъм 150 долара на барел. Светът мрънкаше, но плащаше – поне на този етап от развитието ни без петрол няма икономика. Петролните държави се заринаха с пари. И богатството им привлече очите на изобретателните.
Канадската провинция Алберта е огромно плато, леко наклонено на североизток, към Хъдсъновия залив. Милиони години то е било покрито от ледници, мързеливо влачели се към залива и отнасяли пътем горните слоеве почва. Докато при разтапянето им преди дванайсетина хиляди години под слънцето не лъснали оголените на повърхността битуминозни шисти.
Още преди 2008 г. изобретателните канадци се бяха усетили. Копаят шистите и ги пъхват в инсталация за крекинг. Високи температура и налягане, излишък на водород, битумът в шистите се разцепва до по-леки фракции и от инсталацията излизат баластра и… шистов нефт. Себестойността му е към 70 долара на барел – на фона на цена от 20 долара е чисто научен експеримент, но когато цената стане 150 долара, е чудесен бизнес. И нефтодобивът в Канада внезапно се разрасна експлозивно.
Шистовият пласт в провинция Алберта продължава на юг, под половината Съединени щати, чак до Мексиканския залив. Залежите на въглеводороди в нея са колосални, но са почти само гудрон, и под САЩ са вече на километри дълбочина. Но американците са изобретателни хора и, видели примера на канадците, бързо се досетиха. Сондират до шистата и напомпват водород. Температурата и налягането на такава дълбочина са достатъчни за крекинговия процес. Бодат други сонди по съседство и изпомпват получения шистов петрол. Цената е дори под тази на канадския процес – най-„скъпите“ сондажи вадят петрола на около 50 долара, най-евтините на към 35 (доколкото ми е известно). И нефтодобивът в САЩ разцъфтя с темпове, които далеч задминаха канадския.
3. Добиви и потребления
Докъм кризата от 2008 САЩ и Саудитска Арабия бяха като италианско семейство – не могат да се понасят, но не могат да се разделят. Без саудитския петрол американската икономика остава на сухо. Без американските петродолари саудитците трябва да се качат на камилите и да се върнат в шатрите в пустинята… Потреблението на САЩ беше (и продължава да е) една четвърт от световното, а по добив бяха някъде към двайсето място в света – лабораторни количества на фона на нуждите им.
Петролният картел ОПЕК е създаден още през 1960 г. Формално за да стабилизира цените на петрола, реално за да ги повишава с времето. С което се справяше твърде успешно. Почнеше ли да спада цената на петрола, ОПЕК се събираше и договаряше да ограничи производството, и последвалият недостиг вдигаше цените отново. Търсенето на петрол е, както казват икономистите, нееластично – на практика не е заменим с друго.
Развитието на добива на шистов петрол в САЩ обаче промени положението издъно. Към средата на 2013 г. вътрешният добив вече задоволяваше значителен процент от нуждите на САЩ. Намалялото им търсене на външния пазар спря постепенното покачване на цените на петрола. Известно време те се задържаха, но добивът на петрол в САЩ продължаваше да се покачва и външното им търсене да намалява. И отначало колебливо, а после все по-бързо цените на петрола започнаха да падат през първата половина на 2014 г.
Това падане не беше краткосрочно. Шистовите технологии могат да захранват цялото търсене на САЩ с петрол за стотици години напред. Иначе казано, богатата половинка от италианското семейство подаде молба за развод… И когато ОПЕК се събра в средата на 2014, за да реши как да понижи производството си, другата половинка от семейството внезапно се възпротиви. Саудитска Арабия отсече: „Вие ако искате намалявайте производството си – ние нашето няма да го намалим.“
Просто да изпомпваше петрол все още е далеч по-евтино, отколкото да напомпваш първо водород, пък после да изпомпваш. Шистовите нефтодобивници в САЩ имат резерви за оптимизиране на технологиите си. Най-нерентабилните сондажи могат просто да консервират за по-високоценови времена. Тези с 40 долара себестойност на барел могат да докарат в рамките на година докъм 35-36 долара, и може би докъм 30-32 в рамките на три години. Тези на малко над 30 вероятно могат да слязат в тригодишен срок докъм 25. Но саудитците са на печалба и при 20 долара на барел, и вероятно дори при 15. Така че те възприеха единствената печеливша за тях политика – да се опитат да фалират американските шистови нефтодобивници.
И петролът потегли надолу юнашки. Слезе под 80 долара, след това под 70. При 60 започнаха първите фалити на канадски шистови нефтодобивници. А при 50 започнаха да затварят най-нерентабилните шахти и американските. Саудитците доволно запотриваха ръце.
А те имат и друга причина да ги потриват. Враг номер едно за тях е не САЩ и дори не Израел – това е Иран. Точно както и за Иран враг номер едно е Саудитска Арабия. Иранският бюджет се държи основно на износ на нефт, и е разчетен при цени от 90 долара на барел. Слезе ли петролът под тази цена, почва да няма достатъчно пари. За разработка на оръжия, за подкрепа на шиитски движения, за поддържане на жизнения стандарт… Свалянето на цената на петрола удари с един куршум два заека.
Зайците обаче не бяха никак щастливи, а единият от тях е много тежък. На САЩ хич не им хареса идеята да им дръпнат изпод краката придобитата за пръв път в историята им енергийна независимост. Още по-малко пък ги привлече перспективата да фалира най-буйно развиващата се индустрия в страната им, която плаща стотици милиарди данъци и такси и дава пряко или косвено добри заплати на няколко милиона американци. Стане ли това, САЩ ще влязат в рецесия, която ще означава край на кариерата на сегашните им политици и управници. Ако трябва да се подредят най-страшните за американското правителство перспективи, нищо чудно тази да стои наравно със световна ядрена война.
Така че САЩ употребиха всички задкулисни инструменти, които имат, за да притиснат и саудитците, и всички други възможни играчи на понижаване на петрола. И основният сред тези инструменти не е шантаж, рушвети или заплахи. Той е една простичка логика.
Драги саудитци, какво ще стане, ако продължите да сваляте цената на петрола? Американските шистови нефтодобивници няма да фалират – само ще консервират сондажите и ще зачакат по-добри времена. И дори ако фалират, тръгнат ли да се качват обратно цените, моментално ще се пръкнат нови шистовици. Добивът на шистов петрол се прави чрез стари, отлично отработени и незащитени с патенти и прочее технологии – тоест, е напълно достъпен. Цени на петрола над 50-60 долара за барел в обозримото бъдеще могат да бъдат само много кратковременни флуктуации. Така че, драги саудитци, няма защо да играете на тази игра – няма как да спечелите повече от това.
И петролът постепенно се стабилизира на най-високата цена, която за момента е реалистично достъпна – около петдесетина долара. Където го очаквам да остане като цяло в обозримото бъдеще. Саудитците и прочее с гаранция ще инвестират милиарди в различните екологични движения, които да пречат на реално демократичните страни да добиват шистови нефт и газ. Те самите не са заплашени от вероятността подобно движение да успее да им наложи нещо… Но не вярвам да успеят твърде – започне ли петролът пак да клони към трицифрена сума, ще има нова експлозия на шистов добив, и този път ще е навсякъде. Затова не очаквам да са твърде агресивни.
… Този запис стана доста дълъг. Затова ще го приключа на етап изясняване на положението с петрола и цените му. Останалата част – в следващ.