Grigor Gatchev - A Weblog

Разкритията на Едуард Сноудън, че САЩ следят кажи-речи всичко и всеки, разтърсиха света. (Доста ИТ хора знаеха и предупреждаваха за това от много време, но кой им вярваше?) Политици бяха принудени от народите си да се възмутят публично и да поискат практиката да бъде прекратена. Американският президент Барак Обама даже обеща лидерите на чужди държави да не бъдат следени повече.

(Да виждате в окото ми атомна подводница? Не? Ей сега ще я видите.)

В същото време Обама назначи комисия, която да прецени дали програмата за следене „Призма“ е била законна. Както и се очакваше, комисията излезе със заключението, че е била. И засипа програмата с похвали – как благодарение на нея били арестувани над 100 терористи. Само дето не препоръча открито следенето на чужди държавни глави да започне отново.

(Как може да започне отново нещо, което не е спирало? За следенето на не-държавни глави изобщо няма да се разпростирам.)

Естествено, всеки с глава на раменете си би се изсмял на похвалата за арестуваните терористи. Ако са били следени 1000 души, и от тях 100 арестувани за тероризъм, това наистина щеше да е блестящ успех на програмата. Ако обаче са били следени един милион души, а от тях арестувани за тероризъм само 100, то вредата от тази програма (нарушаване на човешките права) несравнимо надвишава ползата от нея. Ако някой не е убеден в това, нека си помисли коя тогава трябва да е най-хвалената и сигурна за живеене държава, която познава светът. Сещате ли се? Точно така – СССР по времето на Сталин.

Колко души са били следени от програмата „Призма“? Комисията много старателно избягва този въпрос – отговорът му би позволил на всеки с глава да прецени дали програмата е повече полезна или вредна. Благодарение на Сноудън обаче методите на програмата са известни – записване на абсолютно всички комуникации през Интернет, телефони и т.н. От рапорта на комисията знаем, че това е вършено по отношение на 193 държави. Иначе казано, е бил следен почти всеки потребител на Интернет или телефон по света – да кажем, половината световно население. 3 и половина милиарда души. От които са били идентифицирани 100 терористи… Е, повече полезна ли е тази програма, или повече вредна? Примерно в американски стил ли ви изглежда, или в съветски?

Черешката на тортата обаче идва от едно неволно признание на комисията. В списъка на следените държави липсват четири – Великобритания, Англия, Австралия, Нова Зеландия. А в тези държави също има арести на базата на „Призма“ – иначе казано, САЩ са получавали информация и за тях.

И тъй като програмата не ги е покривала, остава само един извод – гражданите на тези държави са били следени в полза на САЩ от собствените си правителства. Само по себе си това вече би било достатъчно, за да бъдат съдени политиците в тези правителства за национално предателство. А най-тъжното е, че най-вероятно това обвинение ще е само част от истината. Защото който следи народа си в полза на една чужда държава, надали ще откаже да го продава и на втора, трета и т.н. А държави, които да купуват охотно данни от следене, има предостатъчно. Така че народите на тези четири държави си имат задачка, и националната им сигурност зависи от това дали ще си я решат.

… Неведнъж съм казвал – срещу тероризма има могъщо, смазващо оръжие. Нарича се морално превъзходство. Наглед непобедимият Съветски съюз беше смазан именно с него… Но съвременните САЩ се отказаха от това оръжие. Което значи, че войната им срещу тероризма ще продължи дъъъълго… и най-вероятно ще бъде изгубена. 🙁

Уви – на каквото си постелеш, на такова ще легнеш.

Днес попаднах на едно доста старо – още от януари – интервю на Пламен Николов, парламентарен секретар на кабинета „Виденов“.

И се смаях. Много неща за това време са станали направо пред очите ми, а на очите си вярвам. Други знам от твърде близки хора, за да ги подозирам в лъжи. За много имам информация от не толкова близки, която обаче се връзва открай докрай с реалността. За още други съм се досещал бавно и трудно, сглобявайки хиляди парченца от привидно несвързани информации… Този път ги прочетох, казани в пряк текст. Всичко в това интервю ми е известно като истина. До дума.

В БКП, а после дори в БСП имаше немалко свестни хора. Мъжкари, понякога с различни от моите възгледи, но без съмнение достойни личности. С времето оставаха все по-малко. Дори в кабинета Виденов обаче ги имаше. Един от тях си отиде – Николай Добрев, лека му пръст. Не беше безгрешен човек (кой ли е), но беше мъжко момче и му свалям шапка за това. На друг понякога кърпя компютъра на приятелски начала, защото е така изтикан и смачкан от „неокомунистите“, че няма пари да си оправи зъбите. (Не е нито некадърен, нито мързелив. Не споменавам името му, за да не се срамува.) Трети – Александър Маринов – също не е безгрешен човек, но не е и доносник, за какъвто го набедиха. Просто не изтърпя „пировете по време на чума“ на олигарси през Виденовото управление и си тръгна. И то от поста на координатор между БСП и икономическата мафия… Не ми се вярваше обаче да има повече такива.

Е, имало. Не бях чувал преди почти нищо за Пламен Николов. Но ме смайва до каква степен той потвърждава всичко, което знам. С общи думи, заобиколно, но го потвърждава. Нещо повече – смайва ме колко честен и откровен е за себе си и собствената си еволюция. На това му казвам мъжка позиция. И колкото и да съм далеч и от социалистическите (всъщност тази дума реално означава в България „комунистически“) възгледи, му се възхищавам.

Ако бях политик, бих искал политически противник да ми е той. С него ще може да се работи за доброто на страната. Който може да еволюира във възгледите си и да си признае, че е грешил, ще знае, че може да греши и сега – с него ще може да се търси съвместно истината. И пак той ще може да разбере противниците си, когато грешат. И вместо да търси начин да ги ликвидира чрез грешките им, ще търси начин да им помогне да се избавят от тях. За да помогнат те на свой ред на него, когато той греши. И за да може чергата не толкова да се дърпа на различни посоки до скъсване (дърпането винаги е в някаква степен неизбежно), но и да се наплита по малко, че да става по-голяма, за всички и за всеки.

За някои хора казват – с такива приятели не ми трябват врагове. Но май е вярно и обратното – с враг като него вероятно си все едно с приятел. Защото за да цъфти една държава са нужни не приятелства и враждувания, а откритост и истина. Където ги има тях, държавата върви напред. Където има само приятелства и враждувания… виждаме наоколо какво става с нея.

Уви, стана ми навик да забравям да напиша предварително за Таласъмиите. Дано да го пречупя някак. А междувременно ще драсна няколко реда набързо постфактум.

Та, тазгодишната Таласъмия беше където винаги – на Старозагорските минерални бани. Тъй като любимият ни стар хотел „Люляк“ беше в ремонт, бяхме в „Родопите“ и „Латинка“. Програмата, пак уви, също беше съкратена – мероприятието започваше чак в петък вместо в обичайния четвъртък. Но… Таласъмията си е Таласъмия. Ако ще пет минути да е, топли душата цяла година.

Заради работата ми се наложи да пристигна там чак в петък вечерта, така че все пак успях да изпусна няколко интересни неща. Включително, за мое огромно съжаление, дневната светлина – този път, като никога досега, се бях въоръжил с нещо за снимане. Извънредно елементарно и простичко, но все пак опасно в ръцете на свръх-ентусиазиран и свръх-некадърен фотограф. (Ако някой се интересува каква е джаджата – три в едно: телефон, таблет и лопата за окопаване на овошки. Особено удобен изглежда за последното.) Така че тази вечер се отказах да снимам и се съсредоточих върху срещите с познати таласъми и таласъмеси. За щастие, имаше ги в изобилие.

Истинският купон беше на следващия ден. (По традиция съботата е върхът на Таласъмията.) Заради така и не разбрах какво – банкет, сватба или купон със сума ти чалга – повечето народ се беше изнесъл на полянката отстрани на хотела. Малки масички, голямо плямпане, пушене на наргиле, печене на чеверме и какво ли не още. Естествено, развихрих се със снимането. Нащраках всичко, с изключение на всичко струващо си да бъде снимано. Резултатът… обещах да го сложа онлайн, ама надали ще впечатли някого в добро отношение.

Докато течеше обявяването на най-различни награди, с Ели (главна героиня на доста от снимките) решихме да се поразходим. Минахме да видим обновения и почти готов хотел „Люляк“. Оттам по пътечките покрай почивните станции стигнахме до парка на селцето. Поразходихме се и отвъд него, но скоро ни омръзна и се върнахме. (За което допринесе и следобедният слънчев пек.)

Наснимах и малко от представянията и четенията на авторски произведения. Явор Цанев направо ме застреля – оказа се, че напълно независимо един от друг сме написали почти един и същи разказ. Аз още съм шашнат как е възможно, а подозирам, че и той. Сигурно е едно – никой не е крал от другия… Абе, при толкова фантастомани на едно място всичко е възможно. Сигурно е била премината някаква критична маса.

Междувременно дойде вечерта. Надеждите ми да има един хубав голям маскарад се провалиха с трясък – само двама-трима изглеждаха по-странно от обикновено. (Което, в интерес на истината, не е лесно.) Лично за мен шампионът беше Бобсън, който се беше маскирал като… идеята за парите. (И на подмятането да се маскира като голата истина отговори, че това е още по-лесно – подмятащите да му мислят.) Но като се замисля, по принцип си изглеждаме повечето като маскарадна група, така че загубата не е твърде голяма. А за допълнителна компенсация пристигна отнякъде и Комата – съответно настроението и алкохолното съдържание в питиетата се качиха с по няколко градуса. (За настроението спомогна и телевизорът, по който течаха мачовете от Световното.)

(Опитах се да запиша Комата на видео как пее, тук-там със съпровод на Генерала. В полумрака пред хотела. За камерката на измишльотината ми това се оказа пълен мрак. Нищо де, поне се чува сравнително добре. Пък и идеално черният монитор отморява очите. Не го забравяйте и като гледате повечето от снимките, направени по това време. Все пак стават за нещо. Примерно за много добре предпазващ екрана скрийнсейвър… Но пък от опита ми да запиша огън на видео се получи нещо. Споровете, които се чуват наоколо, са изключително забавни.)

На следващия ден се изръсих там някъде по средата на търга за книги. И тъй като тези търгове са рядка и ценна гледка, се заех да документирам поне части от него. Резултатът са четири видеота с главен герой Генерала (по традиция търговете за книги ги води той). Чувствайте се поканени да присъствате задочно на този търг, и лично на следващия подобен.

Как ли? Ето линк към насниманото. Снимките са разпределени по както ми паднало, видеотата са в отделна директория. Уви, не се показват автоматично – нямах време и сили да организирам галерия. Ще се наложи да си ги сваляте, за което се извинявам.

И желая на всички свестни и готини хора да се присъединят на следващата Таласъмия. Струва си. 🙂

Днес в „Капитал“ излезе ето тази статия. И обяви открито това, което се шушука в ИТ средите вече от седмица.

Простичко казано – държавата (разбирай мафията, които я контролира) иска да ни следи в Интернет тотално. Естествено, за това ще си платим ние – чрез повишените цени на Интернет доставчиците, които ще трябва да купят за своя сметка оборудването.

Следенето ще е без доставчиците не само да имат право да откажат следене без съдебно нареждане, но без дори да могат да научат дали се извършва следене или не. За който е паднал от Луната, или не е стъпвал в България и не знае какво значи това: ще се следи всичко, всяка секунда, и ще се използва за престъпни цели.

Какво ще рече престъпни цели ли? И дали това да не правите онлайн банкиране ви спасява? Ето ви малко от тази торта, да я пробвате на вкус:

– Гледате в Интернет порно – нищо лошо ли? А иска ли ви се за това да научат родителите ви, колегите ви в работата, съседите във входа, комисията по назначаване където кандидатствате за работа…? Щом не искате, ще се наложи да си платите. Щедро.

– Позволили сте си да свалите някой торент? Ето я следващата Джейми Томас, която ще си продаде жилището, да за плати за два албума музика. Ама тая музика била свободна? Нищо подобно, едни юристи имат доказателства, че не е. Достатъчно убедителни пред съд, който ще получи под масата част от отсъденото. Твърди се, че в България имало такива.

– Публикували сте снимка на детенцето ви в училищния двор? Не, няма да платите нищо на никого за това. За такива снимки плащат добри пари наркодилърите. Пък, както знаем, родната полиция е безпарична – как да не изкара някой лев при такава липса на каквато и да е възможност за контрол?

– Споменали сте в е-майл кога смятате да ходите на почивка? Домашните обирджии ще платят щедро за тази информация. Както вече знаем, родната полиция е безпарична…

– Четете къде ще има митинг срещу това, че правителството ви граби? Ама вие май смятате да идете да протестирате?! Ай-ай-ай, какви сте лоши! Преди се налагаше полиция да ви спира и да ви записва документите, което възмущаваше света. Е, сега вече няма да се налагаааа! Ако сте държавен служител, познайте колко бързо вече няма да сте. А ако не сте… работодателят ви сигурно ползва Интернет, и сигурно няма да се радва, ако си има проблеми, нали? Приятно несъгласие. И поздравете разните протестни мрежи от нас!

Накратко казано – тоталното следене на Интернет е безконтролна власт в съвременните времена. А когато има безконтролна власт, няма значение дали властникът се казва Пламен, Сергей, Бойко или Делян. Безконтролната власт развращава безконтролно.

Може да се твърди, че този закон вече е в сила от години, а искането да бъде реално приложен идва чак сега. Това обаче не е вярно. Знае се, че големите мобилни оператори, а и някои Интернет доставчици са го приложили отдавна – надали са хвърлили тези бая пари, без да са били сериозно притиснати. Също така, това не значи, че законът е безопасен – значи само че е трябвало да го отхвърлим още навремето. Както казва създателят на PGP Фил Зимерман, политическите обещания или дори структури не могат да гарантират срещу злоупотреби, позволени от създадена инфраструктура. Инфраструктурата не се променя с десетилетия, а политическите ръководства могат да бъдат сменени за една нощ. А аз бих добавил, че наличните технически възможности изкушават към престъпления политиците дори в страни с традиции в човешките права, каквито България няма да има в обозримото бъдеще.

Можем ли да се вдигнем на митинг, подобен на този срещу АКТА, и да притиснем властниците да променят нещата? На теория да. Но събирането на сериозен митинг не винаги е лесно. А и една твърде мотивирана да ни зароби власт би могла просто да игнорира митингите, както Орешарски игнорира протестите срещу него. Да, дойде момент да няма как повече, ама няколко милиарда заеми вече са „усвоени“, „Южен поток“ е подписан в нарушение на законодателството на ЕС, и ние ще платим всичко това от джоба си. Връзва се на над хиляда евро от джоба на всеки мъж, жена, дете и старец. Ха честито! И приятно протестиране… вече.

Затова е време не просто да спрем нещата, а да натиснем и да ги върнем обратно. В позиция, от която властниците ще имат немалко път до удобна за атакуване на свободата ни точка. Да, такава позиция ще позатрудни разкриването на един мъничък процент от престъпленията. Но пък и сега тези престъпления нито се разкриват, нито дори се разследват. Няма как – престъпниците са или сред мафията ни, или ѝ плащат данък протекция. И успешно разследват и сплашват всеки, опитал се да им попречи, включително чрез въпросните технически средства.

Така че от подобно връщане ще има единствено и само полза. Вреда може да започне да има, когато полицията започне да преследва престъпниците и да пази от тях честните хора, а не обратното. Когато политиците ни престанат да ни крадат и продават. Когато подслушването за политически и криминални цели стане непредставимо за МВР и „службите“, а не тяхна първа и основна задача… Накратко, когато станем нормална държава. След това можем да мислим възможностите за подслушване да бъдат разрешени отново. Но само след това.

За да отвоюваме свободата си, имам простичко предложение.

Идват избори. Моментът, когато можем да контролираме управниците си. Нека се обединим около каузата да отвоюваме свободата си в Интернет. Имаме ли я, ще можем да контролираме управниците си по всяко време. Нямаме ли я, няма да можем да ги контролираме дори чрез избори.

Декларирам, че ще гласувам единствено за партия, която е приела чрез съответните си органи и публикувала като официална позиция следното:

—-

Ако бъдем избрани в Народното събрание, поемаме пред гласоподавателите си юридическо задължение до една година от изборите да внесем и подкрепим следните законови промени:

1. ЗЕС и ЗСРС да бъдат променени така, че прякото подслушване на комуникации без изрично техническо разрешение от страна на операторите на комуникации за всеки отделен случай да бъде невъзможно.

2. Операторите на комуникации да бъдат задължени да демонтират и унищожат в едномесечен срок апаратурата, която позволява пряко подслушване на комуникации без такова разрешение. Унищожаването трябва да е пред всички желаещи да контролират процеса.

3. Искането за подслушване на комуникации без надлежащо издадено съдебно решение, както и изпълнението на такова искане, да бъдат криминализирани. Впредвид изключително високата им обществена опасност, да се наказват с 3 до 5 години ефективен затвор при първоначално провинение. При повторно наказанието да е от 5 до 10 години ефективен затвор както за поискалия или изпълнилия, така и за допусналия лицето да работи на длъжност, която би му позволила отново да наруши закона в това отношение.

4. Съдебното решение за разрешаване на подслушване задължително трябва да включва името на вносителя, имената на далите разрешение съдии и името или имената на подслушваните. Към него задължително трябва да върви юридически валидно копие на искането за разрешаване.

5. Изискалите подслушване без надлежащо издадено съдебно решение да губят доживотно правото си да работят на държавни или обществени длъжности (включително да кандидатстват за избираеми такива). Това да не ги освобождава от криминалната отговорност за деянието им.

6. Изпълнилите искане за подслушване без надлежащо издадено съдебно решение да губят доживотно правото си да работят в или да притежават собственост върху оператори на комуникации, пряко или косвено. Това да не ги освобождава от криминалната отговорност за деянието им.

7. Операторите на комуникации да са длъжни, преди да разрешат подслушване на комуникации, да получават, запазват и завеждат на съхранение оригинала на съответното съдебно решение.

8. Съдебните решения за разрешаване на подслушване да бъдат съхранявани за срок, не по-малък от десет години, от операторите или от специално създадена неправителствена институция.

9. След изтичане на шест месеца от издаването им съдебните решения за разрешаване на подслушване да стават публични и всякакъв вид тайна върху тях да отпада автоматично. Съхраняващите ги да са длъжни да предоставят публичен достъп до такива решения.

10. В специални случаи съдът да може еднократно да удължи с мотивирано решение този период с не повече от още шест месеца. Без да получи, запази и заведе това решение към първоначалното, операторът на комуникации няма право да го изпълнява. След изтичане на удължението стават публични и двете решения.

Този списък вероятно не е перфектен юридически – добър юрист вероятно би могъл да го доизчисти. Идеята обаче, надявам се, е ясна.

Молбата ми към всички, които имат глас в Интернет, е да разпространите този призив. Не бих ви безпокоил, ако не ставаше дума за нещо важно – далеч по-важно дори от АКТА. Отношенията ни с изкуството са само малка част от всичко, което ще бъде засегнато от тоталното подслушване. И някои други части са несравнимо по-важни за живота ни.

Ето някои от отговорите, които ми се налага да давам честичко:

– Какъв размер на квотата ли? За какво и в коя програма?

– Не, не зная каква нова парола сте сложили преди малко на пощата си.

– Между кирилица и латиница се превключва с Alt и Shift. Левите. Задържате натиснат Shift, траквате Alt и пускате Shift. Не, не може с десните. Не, не е дискриминация, просто така е направено. Не, не мога да го преправя. Дори да ми скъсате договора.

– А за какво ви е да отворите форума? За да попитате защо може да са ви спрели Интернета?

– Принципно не се налага да уредим среща – мога да ви кажа цената за Windows и по телефона.

– Кафе с мляко? И две лъжички захар? Не, не поправям клавиатури. Нямам необходимите инструменти. Не, не зная денонощен сервиз, а и да има, надали ще се справят от девет вечерта до седем сутринта. И в чужбина също са редки такива.

– Всъщност още седем години не е малък живот за компютър втора ръка, купен на четири години. Не е задължително да сме го поддържали зле, за да издържи „толкова малко“.

– Принципно мога да дойда и в почивен ден, ама да не стане като миналия път? Дето звъннахте да дойда и запрашихте към Боровец да си починете?

– Не, госпожо, и това също е вирус. Всичко, което получавате по пощата с молба да си го инсталирате веднага, е вирус… Не, не пропускате пари, няма да си ги получите. Откъде знам – ами това ми е работата… Не, не ви лъжа. Не печеля нищо от това.

– Защото на диска ви няма повече място… Да, 500 гигабайта е сериозен диск, просто сте го напълнили целия. Може да се наложи да изтриете нещо, което вече сте гледали… Тогава нещо, което не ви е харесало… Евентуално да си купите външен диск? Или дори няколко?… Така е с „еротиката“ в Нета, днес я има, утре я няма…

– Не, няма как. Компютърът ви няма антена, така че не може да подслушва всички телефони на пет километра наоколо… Не, такива антени не съществуват. Потърсете си парите от тези, които са ви продали софтуера… Да, знам, че ги няма вече. Стар номер… Ооооох… Добре, щом искате, се оплачете в полицията…

– Не, в Интернет няма как да сте истински анонимен. Просто съседът ви не разбира достатъчно, за да го знае… Включително ако може да сваля филми…

–

Някои мои познати напоследък са фенове – всъщност не, религиозни – всъщност пак не, май точната дума е зомбирани – на тема алтернативна медицина. За тях тя е спасението на човешкия род от злата Голяма Фарма, решила да го унищожи.

Че Голямата Фарма е безскрупулна, алчна и безчовечна съм напълно съгласен. Преди години например успях да проследя една отлично организирана антиваксерска кампания в bg-mamma до представители на Голямата Фарма. Къде е логиката ли? Съвсем простичко е. Ваксината струва стотинки и се слага веднъж в живота, а лекарствата за развилата се болест са стотици левове месечно… И да е само това, с мед да ги намажеш.

Но в същото време Голямата Фарма поне по принцип произвежда неща, които в повечето случаи повече помагат, отколкото вредят. Докато алтернативната медицина (това, което се има предвид най-често под тези думи) обикновено е дело на абсолютно откровени измамници. Създателите ѝ са абсолютно наясно, че трупат парите си на гърба на здравето и живота на милиони, и това изобщо не ги спира.

Защо го заявявам така категорично ли? Защото го знам, по дяволите. Имам нужните познания, за да мога да го преценя – за разлика от почти всички почитатели на тази медицина… За съмняващите се мога да предложа и една полезна статия, на която попаднах чак сега:

http://www.usatoday.com/story/news/nation/2013/06/18/book-raises-alarms-about-alternative-medicine/2429385/

—-

Допълнение: Днес разговарях с един приятел, който категорично ми заяви: „Химията е неприродна – нормално е да е неестествена и вредна за човешкото тяло“. Човекът, както вече сте се досетили, не е биолог или медик и няма представа, че всичко, което се случва в човешкото тяло, е всъщност химия. Нито пък се опита да го повярва, когато му го казах.

Мисълта ми обаче е за привидната правдоподобност на твърдението. Звучи убедително за незнаещия и би могло да накара и други да му повярват. За да намаля тази опасност колкото мога, им предлагам първо да се преборят с няколко други извънредно убедителни твърдения:

– От небето не могат да падат камъни (примерно метеорити), защото на небето няма камъни.

– Създаването на летателен апарат, по-тежък от въздуха, е невъзможно – той би паднал.

– Червено море е червено на цвят, Бяло е бяло, а Черно е черно.

– Мъжете не могат да страдат от истерия – „хистера“ означава матка, а мъжете нямат матка

– От радиацията можете да се опазите, като носите огледало и я отразявате с него

– В устата и червата ни не може да живеят бактерии, защото щяха да ни разболеят и да умрем

– Хитлер не е възможно да е донесъл зло, защото е бил образцов съпруг и баща

Страх ме е, че пиша това напразно – ако глупостта можеше да осъзнае, че е глупава… Но въпреки това се надявам. Спаси ли здравето или живота дори на един човек, ще си е струвало труда хилядократно.

Попитали физик защо пилето пресича пътя. След седмица изчисления той отговорил:

– Имам решение на задачата. Но важи само за идеално сферично пиле във вакуум…

През последното четвърт столетие изборите в България винаги са били преброяване на идиотите. А покрай участието на Бареков последните бяха преброяване на идеално сферичните идиоти във вакуум. Оказаха се процент, който според мен еднозначно гарантира, че никога няма да се оправим. Защото който може да повярва, че Бареков е нещо различно от бушонче на Пеевски, може да повярва всичко. Или поне всичко, което няма нито помен от връзка с реалността…

(И това при положение, че Атака също успя да вземе почти три процента. С единайсетте на Бареков – към четиринадесет. При гласували 35% от избирателите това са към пет процента от възможните избиратели. Иначе казано, съвършено кръглият идиот във вакуум винаги ще бъде парламентарно представен в България. И вероятно ще държи ключа на парламентарния баланс. Съответно, животът в България винаги ще е опасен за физическото и душевно здраве.)

… Преди ден-два Бареков се изказа, че е готов да направи коалиция с БСП и да управлява. В първия момент ми се щеше да попитам гласоподавателите му – за това ли са гласували, БСП да ни управлява отново? Чак след това осъзнах, че комуникацията с тях под каквато и да е форма е безсмислена. Смислено е човек да се спасява от тях като от чума – със старателно избягване на всякакъв контакт, а най-добре с бягство. Където и както може.

Дотук за него и гласоподавателите му. Който си направил изводите – направил ги. Оттук нататък – още малко очевадни неща.

Ще просъществува ли правителството още? Примерно по-дълго от до есента? До тези избори бях убеден, че да. Сега бих дал едни 20-30% шанс да не успее. Които могат и да нараснат в зависимост от развитието на ситуацията.

Едно, че “Южен поток” беше подписан. Съвършено точно на руските условия и в съвършено точно противоречие с европейските. Орешарски беше заради това в ЕС (май за пръв път) и даде съвместна пресконференция с Барозу. Барозу каза каквото следваше да се очаква, ако и в сравнително дипломатична форма – че тоя номер няма как да се размине на България, и че последствията вероятно ще са сурови. Орешарски също каза каквото следваше да се очаква – че Барозу всъщност е казал точно обратното и че “Южен поток” ще спази правилата на ЕС. Познайте кой от двамата ни излъга право в очите. (Като минимум по това, което казвам доста често – ако беше казал истината, щеше да се изчервява и да заеква, а подобно нещо не се наблюдаваше.) И кой каза истината – тоест, за какво следва да се готвим. И най-вече дали правителството няма да джирода последствията, които се задават, на някое друго правителство, за да се спаси от линчуване…

Друго, че изборният резултат беше катастрофа за БСП. Въпреки старото правило, че нейното твърдо ядро е най-голямо и тя печели най-много от ниска избирателна активност. Въпреки променения открай докрай в нейна полза избирателен кодекс. Въпреки всичката купена социолъгия (свалям шапка на Иван Попов за точния термин) и всичкото сплашване и отчайване на избирателите. Въпреки всички демонстрации на брутално смазване на ГЕРБ и РБ, на масово уволняване и тормозене на техни кадри и симпатизанти и прочее… Интересно е и че резултатът на АБВ също е смешен – очаквах да подгонят 10% при такава активност. Очевидно Първанов все още е добър само в израстването върху вече съградени структури. Очевидно все още не го бива да привлича масите. Ако не беше тъжният извод около Бареков и сие, щях да кажа, че България има някакъв шанс.

Но да се върна на темата. Станишев е феноменален апаратчик, казах го още когато разгроми не кой да е, а Първанов на негова си територия. Ще се бори с нокти и зъби да удържи това правителство колкото се може по-дълго, за да си подсигури накъде да бяга след него. Изборната катастрофа – резултат под две трети от този на ГЕРБ при най-благоприятни възможни за БСП условия – обаче сериозно разклати влиянието му в БСП. Не е изключено да не успее да задържи правителството до края на мандата му. Особено ако Първанов се реши да си посипе символично главата с пепел, да се откаже от АБВ и да застане изненаващо начело на БСП, с подкрепата на разочарованите от Станишев. Тъжното при този вариант е, че БСП ще може отново да се пробута пред по-лековерните за “обновена”.

Ако следващите избори се състоят сравнително скоро, избирателната активност има как да бъде и сравнително висока. Българите са понаплашени от високия резултат на ДПС и може да се активизират. А това може и да намали резултата на ДПС до степен то вече да не е ключовият фактор в политическия ни живот. Което ще е чудесно – не защото е “турска партия”, а именно защото не е. Защото е партия на едрата престъпност и ограбването на държавата, тоест на всички нас без разлика по етнос.

Високият резултат на ДПС е донякъде за сметка на БСП – много цигански секции, които традиционно са почти 100% опора на БСП, този път бяха за ДПС. Механизмите ги знаем, но мисълта ми е другаде. Очевидно Доган се е усетил, че Станишевото БСП е потъващ кораб. (Наскоро Лютви Местан го каза в прав текст – че при наличните обстоятелства той не вижда как това правителство ще завърши мандата си.) Станишев вероятно ще реагира, ще води тайни преговори и ще обещава нови и нови кражби за милиарди и потънали в неизвесността милиардни външни заеми. (И ще изпълни тези двете, ако му се позволи.) Но не е ясно дали Доган няма да ги приеме и след това пак да му забие ножа в гърба, или пък да се спазари за повече с друг. Не е като Бойко да не е също играч и мафиот, ако и не от тази мафия.

В тази ситуация-каша според мен правилните ходове са два.

Единият е бързо създаване на нова лява партия. Истински обновена, реално социалдемократическа, без да е изцяло контролирана от кадесарската мафия. С някои кадри от БСП, за име, но не твърде много, все пак бардакът трябва да е нов. Такава партия изключително трудно ще се популяризира, защото медиите ги държи мафията, а за нея няма по-страшно нещо. Но успее ли, може да привлече немалко от разочарованите гласоподаватели на БСП – а в момента точно те са най-големият пул неориентирани. Ако политиката й е поне малко отговорна и кадърна, има отлични шансове да влезе в парламента, а на следващи избори може би дори да измести БСП. В края на краищата, в никоя нормална държава няма само десни партии – ако искаме държавата да върви напред, трябва да се погрижим и левите в нея да са нещо различно от подчинена на Русия мафия.

Другият правилен ход може да е възнобвяването на протестите срещу правителството. Вероятно няма да е лесно, защото хората са изтощени и обезверени. Политиката на Орешарски на игнориране и сплашване се оказа изключително ефективна. Но ако ситуацията продължава и се влошава, най-вероятно слабостта на правителството ще стане очевидна до степен протестите отново да могат да насъберат сила. А ако успеят и да го съборят, нищо чудно подкрепилите ги да имат на изборите добър резултат, за сметка на опъналите им се. (Подсетка: добре е тези протести да бъдат организирани от старата “Протестна мрежа” или други минимално читави организации, преди с това да се е заел Бареков. Надали ще го чакаме дълго – Доган е достатъчно хитър, за да го поиска, и съм сигурен, че държи в ръкава някой коз срещу Пеевски, с който да го принуди.)

Да видим. 🙂

Моя позната си има тригодишно момиченце – енергично и бясно за десет момчета. Което се научило да се пъхва в гардероба и да устройва там бъркотия,за която думи не стигат да я опишат.

След няколко дни подреждане на гардероб по цял ден и безрезултатни караници отчаяната майка най-сетне решава да прибегне до изпитаното от поколенията средство:

– Да не си посмяла да влизаш в гардероба повече! Там има един страшен чичко с голяма торба! Ще те грабне, ще те пъхне в торбата, ще те отнесе и няма да те видим повече!

Цял ден хлапето не смее да припари до гардероба, за радост на мама. Когато обаче вечерта тя и татко сядат да гледат телевизия, малката се осмелява. Отива предпазливо до гардероба, лепва на него ухо и започва да слуша под недоумяващия поглед на таткото. След което се обръща и пита:

– Мамо, оня чичко от гардероба тръгна ли си?…

Наскоро прекарах няколко часа из руски сайтове и форуми. И съм ужасен.

Вероятно много от написаното в тях е дело на т.нар. гебуха – „ласкав“ руски прякор за служителите на тяхното ДеСе. Немалко обаче очевидно е дело на искрени „патриоти“. За да разберете какво значи тази дума в случая и защо е в кавички – разровете се и почетете сами.

Всеки народ, независимо колко просветен, е на година-две живот в мизерия и един сладкодумен измамник от нацизма. Руският народ също, само че май откъм другата страна – на наацистите ще им трябват години мизерия и измамници, за да стигнат днешна Русия. Преди няколко седмици един украинец беше споменал нещо от типа на: „Уви, тяхното не е нацизъм – то е НАШИЗЪМ“. Нещо, на фона на което „обикновеният“ нацизъм прилича едва ли не на либерална демокрация.

(Разбира се, има една съществена разлика – но тя не е в полза на нашизма. При нацизма един по начало нормален народ беше увлечен от гений на фанатизма в изпълнителност и подчинение на нацистките доктрини. При нашизма един народ, увлечен до край от нацистки доктрини, е управляван от хитър политик, готов да извлече изгода от това. В първия случай премахваш гения на фанатизма – народът се излекува. Във втория и да махнеш хитрия политик, нашизираният народ остава и търси да издигне и си избере следващ такъв…)

Всъщност Русия живее в подобна атмосфера вече от почти столетие, ако не и повече. Помните ли невероятния филм на Михаил Ром „Обикновен фашизъм”? Ако не – гледайте го, не можете да си представите колко си струва. Мигновено ще разберете защо беше забранен в соц-лагера наравно с „1984“ и „Животинската ферма“ на Оруел. Гледайки документалните кадри за нацизма в Германия, зрителят виждаше невероятната прилика между тях и реалността наоколо. Същите паради, същите махащи от трибуните фюрери, същите демонстративно-популистки „социална справедливост“, „светло бъдеще“, „ценности“, „историческа мисия“. И най-вече същото безмилостно и непрекъснато промиване на мозъците на всеки недостатъчно автокефален… Така че традицията там е дълбока и вкоренена до степен, надмината може би единствено в Китай. Непредставима за хора, израсли в поне малко свободно общество, дори в българското. Неразбираема дори за тези руснаци, които носят глави на раменете си и гледат това, което става с народа им, с ужас…

Сега е особено нагледен момент докъде води това. Почетете мъничко руски форуми и ще се убедите. Доскоро украинците бяха за руснаците най-близки братя – много по-близки примерно от нас. (И е истина – много по-близки са им и по език, и по кръв.) Но в момента, в който братята им не приеха да бъдат съсипвани полу с измама, полу насила, а след това и не приеха съвсем безропотно да им откъснат парче територия с недоприкрита (и призната после) военна намеса, внезапно станаха… фашисти. Най-чужди от чуждите. Най-долни от долните. Най-отвратителни, отблъскващи, годни единствено за смазване и поробване. Кафява чума, която заплашва света (все едно украинците са се опитали да налагат на руснаците какъв ред да поддържат в собствената си държава и са им отвоювали земя, а не обратното). Инструменти на безгранично дяволската и зла Америка и на подлата и измамническа Гейропа (Ян Валетов беше отбелязал много точно аналната фиксация на гебухата и дирижираните от нея промивки. И беше описал подробно и точно ситуацията между Украйна и Русия.)

Накратко – за Русия, и боя се че и за масовия руснак, е брат който е съгласен да му е роб. Да бъде управляван от руски агенти в полза на Русия и своя вреда. Който не е съгласен, няма как да му е брат – той му е фашист, кафява чума и напаст, от която светът трябва да бъде „освободен“. А какво ли ще бъде, ако има силата и решителността да не си даде територията, пък не мога дори да си представя. Сигурно ще е по-черен от дявола. (Ах, тази гнусна Гейропа! Ах, тази сатанинска Америка!)

… Пиша всичко това покрай умилително леещите се от български „патриоти“ лакардии за „руските ни братя“. За който има очи и ум, да провери сам прав ли съм или не и да си направи изводите. И когато се опитат да му наливат лъжи по спуснатия им списък, да ги отпрати.

А ако не го направи достатъчно дипломатично, сигурно ще види и чуе и аналната им фиксация. Сигурен признак кои и какви са всъщност, и на какво са „патриоти“. Не мога да си представя някой да вижда как се промени руското отношение към украинците и искрено да не се досеща как ще се промени към нас в момента, в който руснаците решат, че има как да ни отнемат нещо.

И още едно предупреждение: отношението на съвременния български „патриот“ към Русия е лакмусът дали той е патриот, или национален предател и измамник на руска служба. Не вярвате ли? Съвсем просто е.

Аз примерно никога не съм смятал себе си за патриот – напротив, за космополит. Възхищавам се на Съединените щати много повече, отколкото на България. Подигравам се на глупостта и лайнодушието на българския народ. Що за патриот мога да съм?!… Само че ако САЩ утре нападнат България, аз моментално ще ида да се запиша за доброволец, да воювам срещу тях. А ако Русия нападне България (което е несравнимо по-вероятно), типичният български „патриот“ ще започне да върти изтърканата вече латерна как руснаците са ни братя, как трябва да им треперим и да ги пазим, да не им се съпротивляваме особено… Да, ама ако аз не съм патриот, какво е такъв „патриот“? Нещо различно от 24 карата национален предател?

Ако не, е време да му отдадем дължимото. Да го наречем национален предател право в лицето и да му обясним защо е такъв. Не защото той не го знае, на който му плащат да не знае нещо винаги го знае. А за да го знаят и чуват околните, и да се учат да не вярват на измамници.

Особено когато те са национални предатели и слуги на най-гнусния вид нацизъм, който съм виждал в реалността – руския нашизъм.

Писна ми да пиша за политика. На политиците ни обаче не им писна да вършат престъпление след престъпление. Казано меко – точната дума би била национално предателство след национално предателство. За съжаление пак се връщам към темата.

Близките до предател… пардон, правителството кръгове последните седмица-две ни продъниха ушите колко важен и нужен за България е „Южен поток“. Как ние трябва да го построим на всяка цена, колко много ще печелим от него и колко ключов е за нас. И колко законен и спазващ европейските разпоредби е. Естествено, както и следва да се очаква от това правителство, всичко е лъжа до последната дума.

Като начало, „Южен поток“ е договорен с Русия изцяло и единствено в изгода на Русия. (Което не е заслуга само на това правителство, но то отстоява въпросното положение като матросовец на амбразура.) Реалната стойност на строителството на българска територия се очаква да е не повече от 1 милиард. Формално обаче е оценено на около три и половина милиарда, половината от които България се задължава да върне на Газпром. Иначе казано, след като питото бъде платено на тези условия, Газпром ще е изплатил всичките си разходи по строежа и ще бъде на към 700 милиона чиста печалба, като при това и ще притежава 50% от тръбопровода на българска територия. Ако това е изгодно за България, то… то… не знам. Сигурно да ви оберат на Женски пазар ще е направо джакпот от тотото. С гаранция няма да ви откраднат 700 милиона и след това и да ви притежават наполовина.

(А, пропуснах и още един детайл, ситен и дребен като камилче. Парите ще бъдат връщани от транзитните такси за преноса на газ. А тези такси са договорени двойно по-ниски на километър от следващите най-ниски, договаряни някога от някого с Газпром. Така че Газпром ще превози за дължимите му 1750 милиона през България толкова газ, за колкото би трябвало реално да плати 3 и половина милиарда. Иначе казано, след като покрие разходите си по строителството и остане собственик на половината газопровод, чистата му печалба ще е не 700 милиона, а 2 и половина милиарда. И разбира се, правителството ни, което се бори за реализирането на тази договорка, не са национални предатели, нали? Нито пък политическите сили зад него, начело с Атака…)

Като продължение, европейските правила абсолютно категорично забраняват една и съща фирма да е и производител, и доставчик на газ. Причината е проста – за да не се създават условия за монопол. Забраната важи за всички газопроводи на европейска територия, а тя към момента включва и България. И европейското законодателство е с приоритет пред нашето, което за добро или лошо е записано черно на бяло в конституцията ни… Само че правителството ни в момента приема разни безумни наредби, които се опитват да поставят „Южен поток“ извън обхвата на еврозаконодателството.

Европейските органи и най-вече Еврокомисията, естествено, не са слепи. Гюнтер Йотингер на няколко пъти заяви в абсолютно прав текст – крайно нетипично за дипломат – че подобни български намерения са в пряко нарушение на европейското законодателство и няма как да имат юридическа валидност. Правителството ни продължава да си прави оглушки, все едно говорят на друг, а не именно и точно на него. Оттук нататък въпросът е единствено какви санкции ще изтърпим и какво ще изгубим, за да може Газпром да остане монополист и руското влияние у нас и в Европа да не бъде накърнено. Ако това ви прилича на защита на българските интереси, бих ви препоръчал да си смените очилата заедно с главата. А ако изразът ви се вижда остър, опитайте се да си помислите дали не е всъщност извънредно мек и дипломатичен като за подобно объркване на ума.

Контра-натискът от Русия, естествено, е бесен. Руското правителство е категорично, че международните договорки стоят над общоевропейските закони, и че Южен поток трябва да бъде построен. Естествено, това също не е вярно – международните договорки винаги могат да бъдат ревизирани. Просто империята се бори да запази влиянието си в Европа. Но правителството ни козирува пред Русия и продължава да съсипва позициите ни в Европа. (Доколкото е останало нещо за съсипване след „мъдрото“ отношение на Вигенин към европейските посланици.) А това вече поражда въпроса къде гледаме и какво правим ние, обикновените граждани. Паднат ли от власт, те при първата опасност да им бъде търсена сметка ще си грабнат рушветите и ще забягнат било в Русия, било на някои по-далечни острови. Само че ние ще плащаме сметката им.

А сметката май се очертава да не е хич малка. Покрай събитията в Украйна Еврокомисията е поела изключително твърд курс. И като се има предвид, че зад нея стои икономиката на ЕС, а тя все още е първата по размер в света, да застанеш на пътя ѝ е Особено Тъпа Идея. Помните ли „Северен поток“? Зад него стоят ресурсите на Германия, ковчежникът на Европа. Германия като на шега наложи този тръбопровод да бъде изваден от европейските правила като специално изключение – нещо, на което България надали би могла да се надява и в най-добри времена. Той беше построен, открит и заработи. Само че покрай Украйна към момента Еврокомисията е блокирала окончателното юридическо оформление на проекта. И категоричността ѝ е такава, че Германия не смее да гъкне… Това като илюстрация колко обосновани са лъжите на правителството, че шмекерлъците му има как да минат. Казвам лъжи, защото те няма как да не знаят истината по въпроса. След като се стигна дотам тя да бъде казвана от ЕК в прав текст пред медиите, мога само да си представя колко пъти и в колко прав текст е казвана на Орешарски и компания при закрити срещи.

Строителството на газопровода на българска територия започва до месец. Така че много скоро ще видим какво ще се случи и как. И се боя, че след още не много време ще го и усетим – пробвайте да познаете колко толерантност ще има ЕК към държава от ЕС, която потъпква интересите на ЕС в полза на Русия… Вярно е, че в момента Русия пазарува европолитици на тон. Но е вярно и че това вече е обезпокоило здравата европейските служби за сигурност, и те вземат мерки да неутрализират напазаруваните. Вярно е, че дипломатическата битка дали България ще е държава в ЕС или руска губерния най-вероятно ще се реши зад закрити врати, на правителствени нива. Но е вярно и че всеки българин ще усети по джоба си резултата от това решение.

Хубавото в картинката е че докато Русия е заета да къса на парчета Украйна, надали ще се сети за нас. Само че в един момент Русия ще свърши с Украйна, а в нацизма апетитът идва с яденето – към едната хубава новина върви и една лоша, познайте каква.

И се чудя дали това няма да е най-доброто, което може да се случи на България – Русия да откъсне едно солидно парче от нея. Стига да имаме мъдростта да пратим в това парче всички „русофили“ (в смисъл на българофоби) и в остатъка да се съберем (предимно) хора, които разчитат на труда си, а не на лизането на нечии задни части. И се кланят на свободата, а не на ботуша. Хора, а не добитъци. Стане ли това, в този остатък много скоро ще си струва да се живее.

За разлика от в цяла България сега.