Grigor Gatchev - A Weblog

Наскоро ми пратиха два линка към Аз чета. И двата описват ситуацията в Украйна през погледа на двама украински писатели. Единият от тях – Юрий Андрухович – е украинец по националност. Другият – Ян Валетов – е етнически руснак (и пише само на руски език).

Не мога да се сдържа да не препечатам текстовете и на двамата тук. Мисля, че дават чудесна илюстрация какво всъщност става в Украйна и как реагира на него Русия. (Уви, включително някои писатели, които преди много уважавах – примерно Сергей Лукияненко. След това, което той изсипа по адрес на украинските събития, не ми остана нито капка съмнение какво ще изсипе по адрес на България, ако някой покани Русия да защити правата на руските граждани тук…)

И аз, както тези двама писатели, не зная какво ще се случи с Украйна по-нататък. Възможно е дори най-лошото – новите управници да се окажат също толкова алчни, крадливи и авторитарни, както свалените. Но знам и че народ, който е показал, че сваля такива управници, респектира новите повече от народ, който е показал, че ги търпи.

И почвам да се безпокоя, че въоръжена интервенция на Русия в България, примерно за да защити правата на руските граждани тук, е станало мъничко по-малко въпрос на „дали“ и мъничко повече на „кога“… Дано да съм лош пророк. А и не това е важното.

Важното е, че българите и България традиционно смятаме за въпрос на братство да демонстрираме дълбока любов към Русия и руското. Само че точно сега имаме възможността да видим с очите си каква любов ще демонстрират в подобен момент Русия и руснаците (тези, които имат глас в Путинова Русия) към България. А именно – каквато демонстрират в момента към Украйна. Колко им е на тях братството…

Гледайте и си взимайте поука. За нас си е.

Нe сме съгласни да живеем в страна, която прилича на доживотен затвор
Автор: Юрий Андрухович
Превод на български: Остап Сливински
Редакция: Райна Камберова

Скъпи приятели, и преди всичко чуждестранни журналисти и редактори,

Тези дни получавам от вас много запитвания с молба да опиша актуалната ситуация в Киев и въобще в Украйна, да дам оценката си за това, което става и да направя прогноза поне за най-близкото бъдеще. Понеже просто физически не мога да напиша за всяко едно от списанията ви отделна аналитична статия, реших да приготвя това кратко обръщение, което можете да използувате в зависимост от вашите нужди.

Най-важните неща, които трябва да кажа, са следните. За по-малко от четири години от своето управление режимът на г-н Янукович доведе страната и обществото до крайно напрежение. Още по-лошо – той сам се вкара в безизходица, в която трябва да се задържи на власт вечно и на всяка цена. В противен случай ще понесе сурова наказателна отговорност. Мащабите на кражбите и узурпацията превишават всички представи за човешка алчност. Единственият отговор, който повече от два месеца режимът може да даде на мирните протестиращи, е насилие, при това засилващото се и „комбинирано“: атаките на полицейските спецотряди на Майдана се съчетават с индивидуални преследвания на опозиционни активисти и обикновени участници в протестните акции (следене, пребиване, подпалване на коли, къщи, нахлуване в жилища, арести, съдебни процеси на конвейер). Ключовата дума е сплашване. Но понеже то не работи и протестите стават все по-масови, властта предприема все по-сурови репресии.

Необходимата за репресиите „Законодателната база“ беше създадена на 16 януари, когато зависими от президента депутати, нарушавайки по всички възможни начини регламента, процедурата за гласуване и Конституцията, с вдигане на ръка (!) в течение на няколко минути (!) гласуваха редица изменения в законодателството, които реално въвеждат диктатура и извънредно положение в страната без да се обявява официално последното. Например в моя случай, докато пиша и разпространявам тези редове, автоматично нарушавам няколко члена на Наказателния кодекс, защото „клеветя“, „разпалвам“ и т.н. Накратко, ако тези „закони“ се признаят, може да се смята, че в Украйна е забранено всичко, което не е позволено от властта. Властта пък позволява само едно – да й се подчиняваме.

За да изрази своето несъгласие с тези „закони“, украинското общество на 19 януари за пореден път масово излезе на улицата, за да защити бъдещето си. Днес в телевизионните новини от Киев можете да видите протестиращи с разни видове шлемове и маски на лицата, понякога с дървени палки в ръце. Не вярвайте, че това са някакви „екстремисти“, „провокатори“ или „десни радикали“. И аз, и приятелите ми излизаме на манифестации с подобна екипировка. В този смисъл аз, жена ми, дъщеря ми, приятелите ми – всички сме „екстремисти“. Нямаме друг изход – ние защитаваме живота и здравето си и тези на нашите близки. По нас стрелят бойци от полицейските спецотряди, техните снайперисти убиват приятелите ни. Количеството на протестиращите, убити само в правителствения квартал през последните две денонощия, достигна 5-7 души. Количеството на безследно изчезналите в цял Киев достигна няколко десетки души. Ние не можем да спрем протестите, защото това би означавало, че сме съгласни да живеем в страна, която прилича на доживотен затвор.

Младото поколение украинци, които израснаха и се оформиха в постсъветско време, органично не приема никаква диктатура. Ако диктатурата победи, Европа ще бъде принудена да се съобразява с перспективата да има една Северна Корея на източната си граница и според различни оценки – от 5 до 10 милиона бежанци. Не искам да ви плаша. Нашата революция е революция на младите. Властта води необявената си война преди всичко срещу тях.

С настъпването на нощта в Киев започват да се предвижват неизвестни групи „в цивилни дрехи“, които хващат предимно млади хора, особено такива със символите на Майдана и Евросъюза. Отвличат ги, карат ги в гората, където ги събличат и изтезават при жесток студ. Странно, но жертви на подобни отвличания са най-често млади артисти – актьори, художници, поети. Създава се впечатление, че в страната са нахлули някакви „ескадрони на смъртта“, които имат за цел да унищожат всичко най-добро. Още един характерен детайл: в болниците на Киев полицията прави засади на ранените протестиращи, залавя ги там и (повтарям – ранени!) ги откарва за разпити в неизвестна посока. Дори случайни минувачи, закачени от парче полицейска пластмасова граната, избягват да ходят в болниците заради тази опасност. Лекарите си измиват ръцете като предават пациентите на т. нар. „правозащитни органи“. Изводът е следният: в Украйна масово се извършват престъпления срещу човечеството, отговорността за които лежи върху сегашната власт. Ако в тази ситуация наистина има някакви екстремисти, то това са представителите на висшето ръководство на страната.

Сега на вашите най-трудни за мене въпроси – не знам какво ще стане оттук-нататък, също както не знам какво можете да направите за нас. Можете обаче при възможност да разпространявате моето обръщение. Освен това – съчувствайте ни. Мислете за нас. Ние въпреки всичко ще победим, колкото и да издевателстват над нас. Днес без преувеличение украинският народ отстоява със собствената си кръв европейските ценности на свободно и справедливо общество. Много се надявам, че ще оцените това.

Ние не сме по-малките ви братя
(отворено писмо до руските фантасти)
Автор: Ян Валетов
Превод: Анна-Мария Христова

Уважаеми руски фантасти,

Това писмо е насочено към всички вас: към вашия прокламатор и съвест Сергей Лукяненко, към вашия говорител в изгнание Николай Перумов и към неравнодушните към Украйна руски писатели, които, както разбирам, са велико множество из просторите на бившата ни обща Родина.

Ще говоря от свое име, за да не бъда упрекван в присвояване на истината. Който иска, може да се подпише. Който не иска… негов избор. Всичко е казано IMHO*.

Скъпи мои,

Колко е трогателно, че се безпокоите за нашата страна! С каква нежност я наричате историческо недоразумение! Колко съчувствено ни отправяте проклятия до трето коляно, съпровождайки ги с обвинения в предателство!

С какво предизвикахме такъв прилив на братска любов? Такова страстно желание да ни удушите в съседските обятия?

Да не би да се бъркаме във вашите вътрешни работи? Попречихме ви да се справите с Хoдорковски? Давали сме срок на протестиращите на Блатния площад? Събирали сме средства за Навалний? Поддържали сме Япония в желанието й да ви отнеме Курилските острови? Обяснявали сме ви как и при какви условия трябва да влезете в СОТ? Предупреждавали сме ви за създаването на Митническия съюз? Закривали сме ви транзита на газ към Европа? Шантажирали сме ви с цената на транзита? Кажете, спомняте ли си в нашето писателско съобщество да е имало такова насъскване срещу съседната държава – вашата страна? Аз, признавам си, не помня.

Кажете ми, скъпи колеги, какво ви засяга, че Украйна иска да се присъдени към ЕС? Защо толкова старателно повтаряте заключенията на ангажираните руски експерти и ни обяснявате за содомските опасности, които ни дебнат на Запад? Откъде се е зародила във вас тази дива анална фиксация? Или количеството на нестандартно ориентираните в Москва е по-малко от това в Париж и в Берлин?

Вашите читатели и почитатели, които не са пътували по-далеч от Турция, с наслада повтарят след вас, пътувалите и виделите, откровени глупости, а вие сякаш се наслаждавате, формирайки изопачена картина на света.

Разбирам, че защитавате своето уютно кътче, където вие сте гурута, автори на популярни книги и сценарии за сериалите на Първи канал. Вие трябва да си изработите позиция, трябва да сте в крак със събитията, да говорите тенденциозно това, от което се нуждаят работодателите ви. И аз бих ви оправдал, ако ставаше въпрос за прехраната ви – всеки трябва да яде и да пие. Страхувам се обаче, че вие сте искрени в стремежа си да направите нашата страна подобие на вашата. И това наистина ме притеснява.

Аз много обичах Русия, културата и езика й. Аз съм носител на този език и никога няма да пиша на друг. Живея в рускоезичен град, семейството ми говори на руски. Но аз, семейството ми, приятелите ми владеем и украински, четем, общуваме, гледаме филми и предавания на украински, като цяло не обръщаме особено внимание на езика. Жена ми, която е израснала в Рибинск и не е изучавала украински език, отдавна не ме е питала за значението на някои малкоупотребявани думи и идиоми. Ние нямаме проблем с това. Децата ни, които учат в руски лицей, се справят прекрасно с руски, украински и английски – никой не ги напада. Само вие и необузданите националисти (да, да, да, и у нас има необуздани! Ние си го признаваме) говорите за непреодолимите езикови проблеми. Проблеми има, това е истина. Във всяка страна е пълно с идиоти, а идиотите са източникът на проблема. Но те са преодолими.

За да се отървем от тях, украинският език не трябва да бъде наричан „неезик“ или „развален руски“. Носителите на този език не трябва да бъдат заклеймявани като селяни или стадо. Всеки филолог знае, че украинският е по-близък до групата на европейските славянски езици от руския. За да се убедите, е достатъчно да се запознаете със старославянските църковни тексове, да се вслушате в речта на хърватите, словаците и чехите, поляците. И да престанете да гледате на нас отвисоко – ние не сме по-малките ви братя. Както започнах да разбирам, въобще не сме ви братя. За вас ние сме съседите в комуналката – можете да се изплюете в супата ни или да ни направите някоя мизерия. Вие упорито не искате да признаете правото ни сами да избираме своя път, опитвате се да ни представите като някакви малоумници, на които трябва да показвате правилния път.

Вие, господа, сте забравили, че ние не сме ви бащиния, не сме част от империята ви, не сме недоразумение, а отделна страна.

Господин Лукяненко, кажете, защо толкова упорито пишете за Украйна? Защо не се опитвате да помогнете на казахстанския народ? Все пак е родната ви страна. Съветвайте тях как да живеят. Научете ги, те така се нуждаят от интелектуалната ви подкрепа. Разкажете нещо хубаво за господин Назарбаев и семейството му, за династическото управление и преимуществата му, за превъзходството на азиатския модел на развитие пред европейския. Вие много им липсвате. А на нас, да си говорим честно, не успяхте да ни залипсвате.

Вие постоянно присъствате в медийното ни пространство. Украинските читатели обичат книгите ви и ценят писателския ви талант. Но ролята на писател на фантастични романи ви е станала безинтересна, приискала ви се е и друг вид слава. И вие решихте, че сте достатъчно мъдър и интелигентен, за да учите цял един народ как да живее. Похвално за писател на литература от нисък жанр, но имате ли моралното право? Да, вие казвате, че по този начин изразявате своята любов и пристрастие, но през последните 3 месеца вие толкова ярко и емоционално показвахте любовта си към нас, че ние се изморихме от нея.

Вие ни ненавиждате заради Майдана, заради наш вътрешен проблем. Проклинате ни до девето коляно, защото ние свалихме нашия украински крадец в нашата столица, с цената на кръв, пролята от нашите съграждани. Вие ни нарекохте нацисти и бандеровци, обвинявахте ни в русофобия, а ние просто въвеждахме ред в държавата си. Или направихме фатална грешка – не се знае. Но това е нашата държава и ние сами ще изберем какво да правим. А вие, господа руски писатели, имате какво да разисквате в своята си страна – ограничете се до това.

Ние не сме нацисти, не сме бандеровци – ние сме граждани на Украйна. Говорещи на руски или на украински, но ние желаем доброто на страната си, обичаме я, имаме гражданска позиция. Чували ли сте, че всеки народ има правото да се самоопредели? Да, досега не сме достигнали до единство, но ще се постараем да обединим хората около проста и разбираема идея за изграждане на благополучна държава. Ще се опитаме да намерим общ език, каквото и да ни струва това. Щеше ми се руските медии да не се бъркат в делата ни, руските културни дейци да се занимават с проблемите на собствената си страна, а не с Украйна. Защото настоящата ескалация на напрежение в Крим и на Югоизток е резултат не само от необмислената езикова политика, но от дезинформацията от страна на руските телевизионни медии, безсрамните лъжи и мръсната пропаганда, прийоми, на които дори Гьобелс би могъл да се учи от Кисельов и Соловьов.

А сега за литературните дела.

Вие ни нарекохте поддръжници на Майдана, глупаци, казахте, че никога не бихте присъствали на украински фестивали, забранихте книгите ви да се превеждат на украински език. Жалко, защото имахте много почитатели сред украинските любители на фантастиката. А, както разбирам, и приятели. Предполагам, след изказаната от вас позиция, това количество доста се е смалило, въпреки че аз лично смятам, че човешките качества трябва да се разграничават от творческия талант. В събитията, които се случваха в Киев, вие видяхте само беснееща тълпа, а хората на улицата умираха за свободата и идеалите си. Знаете ли, беше пълно с рускоговорящи: учени, студенти, предприемачи. Нито куршумите на снайперите, нито “беркутовските“ дубинки, нито водното оръдие успяха да спрат рускоезичните украински патриоти. Там никой не се интересуваше от езика, на който говори събратът. Момчетата от Днепропетровск и Иванофранковск бяха рамо до рамо. Те не бяха излезли на улицата заради парите на вашингтонския областен комитет, а заради дълбоките си вътрешни убеждения, въпреки че на вас би ви било трудно да повярвате. Не знам дали вие можете да използвате завоювания с кръв шанс да промените историята си, но ние поне се опитваме.

На добър път, господа руски писатели. Аз дори няма да предлагам на нашите организатори да ви обявяват за “persona non grata” на бъдещите ни събития, макар че за проклятията и оскърбленията, които ни нанесохте, би било заслужено. Вие се проявихте като истинските врагове на страната ни.

Решили сте да пречите на авторите ни да публикуват в руски издателства – това е ваше право. Съмнявам се, че някой адекватен писател би последвал съветите ви, но опитайте. Надявам се, че ще разкажете за успехите си по внедряване на цензурата на национален и идеологически принцип.

Не искате да ни виждате на събития в Русия? Използвайте цялото си влияние, за да не ни видите там. Мнението ви, както вече стана ясно, се формира не само от читателския интерес, ползите за издателствата и приоритети на общуването във фендома, но и от вътрешната политика на страна като Украйна. Всичко е подвластно на такива гиганти на мисълта като вас. А и в борбата за читатели и пазар това е добра тактика.

Искам да ви благодаря за това, че вие, верните бойци на идеологическия фронт, и вашето правителство направихте повече за националното самосъзнание в страната ни от най-отявлените ни националисти. Това, което се случваше в блогосферата, в интернет изданията, по руската телевизия и в печатните медии може да се нарече истинска агресия, информационна война, в която вие, Сергей [Лукяненко], и вашите съмишленици се издигнахте от ефрейтори до лейтенанти. Дали действията ви бяха продиктувани от вътрешните ви убеждения, или бяхте купени с парите на руския областен комитет? Или това са така актуалните напоследък във вашата страна имперски маниери?

Ние не сме съставяли черен списък на вашите поддръжници и няма да съставим такъв. А това, което правите вие, ще лежи на вашата съвест. Вие обичате и превъзнасяте Русия – в това няма нищо лошо. Но за вас да обичаш страната си означава да се опитваш да унизиш друга страна и в това няма нищо достойно за един писател и човек.

Слава на Украйна!

С интерес гледам как за нула време в Украйна беше образувана Кримска автономна република. Как тя помоли за помощ Русия. И как помощта ѝ беше оказана светкавично, във вид на военни части. (Уж местни възмутени хора, де. Само дето украинците плениха част от тези „местни“, когато те атакуваха един украински град. Оказаха се морски пехотинци от руската армия.)

И имам чувството, че това вече съм го виждал. През 1956 г. в Унгария, през 1968 в Чехословакия, през 2008 в Абхазия и отчасти в Южна Осетия… С една дума, някои държави нито са научили нещо ново, нито са забравили нещо старо.

Да, има и разлики. Крим е населен предимно с руснаци, дори е бил в миналото руски анклав (който Хрушчов подарява на Украйна). За мен населението му има пълното право, ако пожелае, да обяви автономия. И дори да се отдели от Украйна и да се присъедини към Русия, ако реши… Това не ми е проблем. Проблем ми е, че в момента, в който сульо или пульо помоли СССР Русия за военна помощ в чужда държава, тя мигновено му я дава. На простия международен език това се нарича военна агресия, а държавата, която я извършва – агресор.

Русия сигурно ще твърди, че помага на гражданите на Крим да реализират суверенната си воля. Само че тази воля, поне засега, е изявена не от мнозинството граждани, а от доста тесен кръг узурпатори на властта. Точно както в Украйна и в Чехословакия руските танкове бяха поканени от по половин Политбюро (руските агенти в него). Така че суверенните воли тук нямат абсолютно нищо общо.

Ако бъде притисната до стената, Русия може дори да заяви, че това е същото като в Украйна – един тесен кръг хора завзема властта. (Това, че в Украйна мнозинството хора, включително немалко етнически руснаци подкрепят този кръг – винаги има глупаци, които няма да се сетят или ще вярват, че не е така.) И че ако Русия е зад събитията в Крим, то ЕС и САЩ са зад тези в Украйна… Само че ще премълчи удобно, че ЕС и САЩ не стовариха в Украйна армия, която да крепи новото правителство и да смазва несъгласните. Не е нужно – новото правителство там има достатъчна подкрепа и от обикновените хора. (Което пък говори колко по-малко е подкрепата за новото кримско правителство на обикновените хора там. И че Русия знае това отлично.)

Сигурно в медиите ще последва порой промивки на тази тема. Особено където страната все още е де факто колония на Руската империя (известна през 20 век като СССР). Гледам, че публикацията как украинците са пленили руски морски пехотинци изчезна от списъците с новини в dir.bg буквално секунди, след като се появи. Сигурно към нея ще се присъединят и други. (Колко няма да се появят дори, не ми се мисли.)

Мога да напиша и още доста, но не виждам смисъл. Който спи политически, но се интересува искрено от истината, ще я види. А който не иска да я знае (или я знае, но взима пари да лъже) – на него не мога да помогна. Няма как да излекуваш който иска да е болен.

„Беркут“ се наричат украинските вътрешни войски. Юридически са нещо като нашата жандармерия. Де факто са наследник на съветските „вътрешни войски“ – еничарите, подготвяни да смазват без милост и с удоволствие всеки, осмелил се да се противи на Властта. Тези, които през Втората световна са били използвани да стоят зад редовната съветска армия и да я гонят с автомати напред, под немските танкове. И са били пазени от Властта да не бъдат настигнати от сражение, като зеницата на окото ѝ…

По време на тазгодишната украинска революция „Беркут“ бяха основната ударна сила на властта. Именно те пребиваха, прострелваха и отвличаха протестиращи. Редовите украински полицаи просто отказваха да изпълняват такива заповеди. (За разлика от някои наши милиционери, които с такъв кеф биха една нощ седналите на паважа около „Александър Невски“ протестиращи.) И след като Янукович и останалата клептокрация (или какокрация – и двете думи са верни за тях) паднаха от власт, десетки беркутаджии внезапно изчезнаха от казармите заедно с оръжието си. Надали им харесва, че ги очаква каквото са заслужили.

За мое смайване и възхищение, други беркутаджии постъпиха иначе. Днес някои от тях дойдоха в Лвов и се извиниха на хората, които пострадаха от действията им – публично, от сцената на митинга, с падане на колене. Не театрално, а истински. Под дъжда от предмети, с които ги замеряха разгневените протестиращи.

Надали е мъдро или справедливо да се възхищавам на хора, изпълнявали подобни заповеди. Но не мога да не ги уважавам заради проявеното достойнство. Да си способен да пребиеш невъоръжените и по-слабите не е признак на сила – признак на пълна липса на достойнство, на недопустима слабост е. Признак на сила и достойнство е да излезеш пред хора, които те ненавиждат с право, и да поемеш вината си открито и без страх. Ето това са истински мъже.

(колко ли от нашите милиционери биха имали това достойнство?… страх ме е, че задавам отговори…)

Смятам и че протестиращите, които ги замеряха, не са прави. Мога да разбера гнева и емоциите им. Мога дори да ги оправдая, ако не са ранили някой от поискалите прошка, ако не са се превърнали в това, срещу което се борят. Но разбирам, че не са истински прави. Истинската правда в такъв момент е да разбереш, да уважаваш и да простиш.

Поне аз мисля така.

Наскоро ми пратиха ето този линк.

Както казват комиците – гледам и не вярвам на ушите си.

Що е то

Ако не знаете какво се нарича Интернет тролове – това е друго име за спамерите. Използва се предимно за този им сорт, който пуска срещу заплащане коментари по форуми, в блогове и т.н.

Най-честите видове тролене са два. (Има и много други.)

При единия вид тролът се регистрира във форума, блога и т.н. като обикновен потребител и пише платени хвалебствия или плювни по конкуренцията на платилия. Например наскоро в Интернет излезе информация за платено тролене в полза на правителството и плюене по алтернативите му. Този вид тролене ще срещнете най-често в онлайн форуми или новинарски сайтове с възможност за коментиране. Разпознава се сравнително лесно – троловете спазват определен списък „опорни точки“ и действат по него.

При другия вид тролът пише коментар, който привидно е по обсъжданата тема, но в него има линк към сайта, който трябва да бъде рекламиран. Където това е възможно, този линк обикновено се слага на мястото за сайт на коментиращия – така вероятността да бъде забелязан и коментарът да бъде премахнат е по-малка.

Точно както и другите видове спам, тролската продукция е абсолютно нежелана в Интернет. Дори когато просто рекламира сайт, съдържанието му често е измама. (А ценността на самия коментар е нулева – той е написан само колкото да оправдае поставянето на рекламния линк.) Когато е платен коментар, измамата е гарантирана – като минимум понеже тролът го представя за лично мнение, вместо да си каже, че са му платили да го пусне. (Когато това не се съобщава, се касае именно за измама. Затова например медиите по закон нямат право да публикуват реклама, която не е обозначена като такава.)

В моя блог тролският спам се трие точно както и всеки друг. Колкото прекалявам с толерантност към хора с мнение, толкова безмилостен съм към спамери. И горещо препоръчвам на всеки, който има свое място онлайн, да прави същото. Ако не искаме Интернет да се превърне в помийна яма, в която нищо не е каквото изглежда и нямаш как да разчиташ на нищо. Аз не искам – или поне не искам блогът ми да бъде част от помията в ямата.

Как се върши троленето

В съвременния свят го вършат фирми. Обикновено те наричат себе си „SEO фирми“ или „PR агенции“ (за ужас на истинските такива). Достатъчно не-гнусливият се свързва с тях, плаща си и те тролят от негово име.

Такава фирма действа по два начина: чрез софтуерни средства и чрез типа служители, който в Интернет бива наричан иронично „биоботове“.

Софтуерните средства са програми за спамене. Някои от тях разпращат спама чрез класически е-майл. Други го пускат като коментари в блогове, форуми, уикита… Трети се свързват със специални сайтове, създадени единствено като място за спам, и публикуват спама си там (срещу дребно заплащане).

Съвременните програми за спамене не изпращат боклука си от компютъра, на който са пуснати – иначе достъпът му до Интернет веднага ще бъде блокиран. Обикновено те използват ботмрежи – мрежи от овирусени компютри, на които спамът бива разпределян да го пускат в Интернет от името на собствениците си. (Това е една от причините да не е хубаво да имате вирус на компютъра си.) Тролските фирми купуват достъп до ботмрежи от киберпрестъпниците, които пишат и разпространяват вируси.

„Биоботовете“ обикновено са хора, на които тролската фирма обещава работа. (А често и безплатен компютър и Интернет към нея.) За да не бъде блокиран веднага достъпът на компютрите им до Интернет, те също използват софтуер за достъп до ботмрежи. (Естествено, този софтуер задължително съдържа вирус или троянски кон, който да зарази компютъра им. Тази версия на вируса не пръска спам, за да не развали сделката, но задължително събира и изпраща всякаква ценна информация за работещия на компютъра на киберпрестъпниците, за да могат да го изнудват при необходимост. В края на краищата, той вече се занимава с незаконна дейност, така че е идеален за изнудване. Възможностите за заразяване на други компютри, както и за атакуване на разузнавания и други „твърди цели“ обикновено също не са изключени.)

Тролските фирми работят особено охотно с политически партии и криминални синдикати. Връзките им с тях ги опазват донякъде от намесата на закона. В държави с особено висока корупция те предлагат активно услугите си и на силови и съдебни институции, със същата цел.

Кои са тролските фирми

Като правило тролските фирми пазят името и дейността си в абсолютна тайна – много добре знаят, че дейността им е незаконна, и се мъчат по този начин да избягнат съд и забрана. Срещу разкриване се борят с всички средства, точно както и всеки друг престъпен бизнес.

В особено корумпирани държави, където вероятността за опазване на закона клони към нулата, тролските фирми могат да престанат да се боят от известност. Наскоро например официално афишира дейността си в България фирмата „Лийдуей“ – изпълнител на поръчките на сегашното ни правителство за „медийна реклама“ (т.е. Интернет тролене). Засега те продължават да се опазват от излишна публичност, но вече правят опити да легализират дейността си в очите на общественото мнение. (Например линкът от началото на статията.)

(Апропо, направи ми впечатление мнението на Нидал Алгафари за тях. Съгласно „България утре“ – че нещата зависят от това дали фирмата се държи културно и коректно. Все едно има вид измама, която може да бъде добра или лоша според колко културно и коректно се държи измамникът… И това, съгласно статията, го казва човек, току-що напуснал „АБВ“ заради некоректност към него. Ако „България утре“ не са изопачили тотално позицията му… наистина никога не е късно да станеш ама наистина за резил.)

За и против

Един от аргументите на троловете е, че това го има и другаде по света и ще дойде и у нас. Естествено, това е също толкова лъжа, колкото и продукцията им. Другаде по света има голямомащабно производство на наркотици, севернокорейски тоталитаризъм, африканско пиратство – да си ги внесем и толерираме, а? Щом ги има другаде…

Освен нарушение на Интернет етиката, троленето е нарушение и на съществуващи закони – например на закона за рекламата (споменах го по-горе). То е нарушение и на неписаните в някои сайтове и писани в много други правила, че не се допуска платено рекламиране. Най-сетне, реализирането му много често включва и пряко общуване с и използване на престъпници и престъпни ресурси.

Затова и съм по-склонен да смятам тролските фирми за открито престъпни, отколкото за „съмнително легални“ или „в сивата зона“. И престъплението им е особено отблъскващо за мен – манипулиране чрез измама, тровене на умовете и сърцата на хората. Не се чувствам супергерой, никак даже – но с удоволствие правя и ще правя всичко, което е по силите ми, за да не видят Интернет троловете бял ден.

Как да ги борим

Най-очевидният начин е и най-простичък – нулева толерантност към боклука им. Триене без никакво колебание или замисляне. Ако софтуерът ви го позволява, настройте го да не пуска неща, които не сте одобрили – примерно WordPress го може. Ако софтуерът ви не го позволява или не е желателно (коментарни сайтове и т.н.), се погрижете да чистите редовно спам-коментарите – иначе рискувате сайтът ви от коментарен да се превърне в спам-сайт.

(Блокирането на спамера по име или IP адрес обикновено е безполезно. Непрекъснатата смяна на имена е част от работата им, за да създават впечатление за широка подкрепа зад платеното мнение. Ботмрежите обикновено наброяват десетки хиляди компютри – няколко блокирани не променят нищо. Но софтуери, които не допускат коментари от блеклистнати заради спам адреси, често чувствително намаляват дебита на платената помия.)

Друг начин може да е масово съобщаване кой в момента предприема спам-кампания. Който плаща на спамери, значи не е привърженик на коректността и следва да бъде остракиран. (С този начин обаче трябва да се внимава – напълно възможно е някой да плати на спамери „за противника си“, за да използва срещу него този ефект. Действайте така само ако е очевадно, че не се касае за „обратна поръчка“. Или когато съобщавате за подобна кампания, изрично предупреждавайте хората да преценят сами какъв е случаят.)

Трети начин е ангажиране срещу тролските фирми на комбинация от органите за опазване на рода и подходящи медии (от типа на „Господари на ефира“). Органите за опазване на реда имат правомощията да разследват действията на тролските фирми и да ги изправят пред съда, а медиите при желание могат да се грижат и проследяват дали тези правомощия се прилагат.

Четвърти начин е превръщането на името и дейността им в синоним на измама, и използването им в синоним на измамничество. Като се има предвид, че това е точната истина, надали ще е трудно да се постигне в общественото съзнание. Да, то може да се използва за клеветене на честни хора / организации, че използват тролове. Но честните винаги могат да се защитят, като декларират юридически, че не го ползват. И/или като обявят огромна награда за тролска фирма, която покаже договор с тях (тролските фирми задължително подписват договори с огромни условия за неразгласяване), и я освободят изрично от всякакви условия за неразгласяване. И/или като дадат под съд източника на твърдението, с искане да докаже думите си (и като потърсят съдействието на органите за опазване на реда за откриването му).

Надявам се на подкрепата на всеки. За нас си е.

Постигнаха за каквото се пребориха.

На нас – също, за същото.

Поредните инструкции към червените активисти какво да разпространяват по форуми и срещи.

Открих ги в „България утре“, където са попаднали вероятно от „Бивол“. На тях пък са били изпратени от агенцията “Leadway Media Solutions”.

Ето ги – съдете и преценявайте сами. (Ако не знаете как се прави, примерно можете да се опитате да си припомните къде и от кого сте ги чували вече, и да си направите изводите за този източник. А ако сте повярвали на някое от тях, може да е добра идея да си направите изводи и дали не сте лековерни и лесни за манипулиране. Респективно, ако ваш честен познат или приятел им е повярвал, си направете тези изводи за него. Ако искате, му покажете този запис или източниците – да знае кой, къде и как е сготвил манджата, която той хвали… Това е само началото, оттам нататък използвайте главите си.)

В опорните точки от 14-17 юни 2013 – когато Делян Пеевски бе назначен за председател на ДАНС, се лансира тезата, че решението е “нестандартно”.

“Пеевски е подходящ защото е много навътре в далаверите на Цветанов и Борисов, както сам го каза в НС. И затова високопоставените гербери трудно могат да се примирят с подобен избор, защото няма по-върл враг от довчерашния приятел”, гласи едно от пиар напътствията за коментари в публичното пространство.

Ето какво още пише в “опорните точки”, издадени да защитят кандидатурата на Пеевски:

“Решението е нестандартно, но и ситуацията, в която ГЕРБ превърнаха спец службите е уникална – да работят не в интерес на страната, а за да обслужват бизнес и политическите интереси на Цветанов и компания. Пеевски е наясно, кои са скритите агенти на бившия ВР министър в службите и ще ги неутрализира най-добре.”

“Този със сигурност няма да остави верните хора на Цветанов в спецслужбите, защото ще ги реорганизира основно.”

“Пеевски се скара с Цветанов още в Парламента, какво остава като оглави спецслужбите – ще се намерят доказателства за далаверите им, затова и ГЕРБерите треперят.”

“Пеевски е подходящ защото е много навътре в далаверите на Цветанов и Борисов, както сам го каза в НС. И затова високопоставените гербери трудно могат да се примирят с подобен избор, защото няма по-върл враг от довчерашния приятел. А при проверките на работата през мандата им разследващите вече ще задават точните въпроси.”

“На зла круша – зъл прът. Щом ГЕРБ опищяха страната, значи изборът на Пеевски за шеф на ДАНС ги е ударил по слабото място. Сега като нищо ще се намерят и доказателствата, които липсват на прокуратурата за да си свърши докрай работата.”

“Толкова бурна реакция срещу този кандидат издава само едно – огромен страх и ужас у върховните гербери. Най-опасни са довчерашните приятели, които ти знаят всички далавери.”

“ГЕРБ не могат да търпят повече – след прокурорските проверки, сега и бившият им приятел и сега най-яростен противник да оглави ДАНС. Знаят, че ще ги пратят в затвора и затова искат разтурване на парламента и извънредни избори.”

“Наистина ГЕРБ нямат нищо против Д.Пеевски, защото той ги обслужваше вярно чрез медиите си близо 4 години. Но много искат властта и си търсят поводи за метеж, за да се върнат отново начело на държавата!”

“Сякаш някой е очаквал ГЕРБ да си признаят. Та точно те, вместо да останат да дискутират кандидатурата за ДАНС в парламента, излязоха и започнаха да подклаждат протестите. А Борисов откровено заяви, че “пилците се броят на есен” .”

“Пеевски начело на спецслужбите ще обърка сметките на много хора, а някои недосегаеми гербери може и в затвора да влязат. Затова е цялата политическа олелия.”

След избухването на протестите ДАНСwithme, тезите се изменят в посока срещу демонстрантите. Протестиращите са “платени” и “обслужват единствено ГЕРБ”, а изборът на Пеевски е бил грешка, но “само който не работи, той не греши”.

“Пеевски беше едно наистина нестандартно решение – силно мотивиран да пресече контрабандата външен за системата на спец службите човек. Но пък обществото не го прие и правителството си коригира решението. Протестите са платени и обслужват единствено ГЕРБ,като целят връщането им на власт.”

“Изборът на Пеевски беше грешка – ама само който не работи той не греши.”

“Не защитавам Пеевски, но никой не може да го обвини, че е намесен в наркоканалите. Точно той можеше да ги пресече, защото е медийно и финасово силен – илюзия е, че обикновен човек може сам да излезе и да се опълчи срещу статуквото. Ама не е перфектния избор и това се отчете като грешка от правителството. На практика протестите нямат причина!”

“Без да дадат поне малък толеранс на новото правителство, гражданите ще върнат ГЕРБ на власт. Протестите нямат мотив – и Пеевски се отказа, и забраната на тютюнопушенето остана. За какво протестират?”

” Протестиращите са много заблудени – за по едни 100 лв са готови да обрекат децата си да живеят под диктатата на мафията завинаги. Защото следващите избори няма да има, а просто печатницата на ГЕРБ ще се постарае да достави по места правилно попълнените бюлетини”.

” От хаос, безредици и нерешаване на икономическите проблеми на страната полза имат само изпадналите от властта мутри на ГЕРБ. Надяват се хората отново да ги върнат начело на държавното управление, дори с цената на тотален разгром на държавността. Не дадоха дори 10 дни спокойствие на новото правителство!”

Относно вътрешнопартийната опозиция срещу назначението на Пеевски тезите са следните:

“Не прави чест на вътрешнопартийната опозиция да използва една грешка за да свали цялото правителство и реално да обслужи интересите на ГЕБ като самосвали Коалиция за България от властта!”

“Намери се най-честния в БСП – Кадиев. За енергетиката да не отваряме дума, щото там той и жена му са като оплетени черва с кожодерите…. Но пък човекът зове вътрешнопартийната опозиция да връща Гоце на власт. Я по-добре се скрий и си замълчи.”

“Много е подло вътрешнопартиен опонент да критикува лидера си по медиите. Ако сравним Станишев с Р.Петков и трябва да се избира – предпочитам човека с европейското мислене, който не контактува със знакови фигури от ъндърграунда…”

“Права е И.Йотова, че ЕП не се интересуват от конкретните имена на ръководителите на държавните ни институции, а реформите и работата да вървят. Но ГЕРБ се страхуват специално ДАНС да проработи, защото контрабандните канали са основен източник за финансирането им.”

“Лесно им е на тия БСП-ари от далечен Берлин да подкрепят по принцип модерната социалдемокрация у нас. Ама преди това трябва да се почистят Авгиевите обори на спец службите, покровителстващи контрабандата. Това може да свърши само някой достатъчно мотивиран и външен за системата човек, амбициран да прочисти и реформира системата.”

По неудобната тема за подкрепата на “Атака”, от която зависи стабилността на правителството”, пиарите съветват и Сидеров как да се държи:

“Сидеров даде пример на ГЕРБ как се държи депутат, изпратен в парламента за да работи. Принудителното безделие на парламента и правителството обслужва интересите само на герберите, които не могат да приемат отпадането си от властта.”

“Все някой трябва да нарече нещата с истинските им имена. Не разбирам защо толкова се обиждат от “Господарите…”. Когато те се подиграват с хората е нормално, но като им върнат жеста – било клевета… Волен е като някакъв съвременен Мунчо, който може и да е луд, но говори истини.”

“Волен може и да не се държи възпитано, но досега всичко, което казва за политическата и медийната обстановка у нас е точно. Просто му липсва куртоазия и лицемерие.”

“Атака всъщност се пазари да я подкрепят за импичмънта на президента – едва ли ще го постигне, но въпреки това според мен ще се върне в парламента. На парктика такива спешни избори обслужват единствено интересите на ГЕРБ – замитане на следите и прекратяване на съдебните производства срещу тях.”

“Сидеров е прав, не може 100-ина младежи, които си уплътняват времето като “протестират” за дребните стотинки на ГЕРБ да блокират всеки ден центъра на София. МВР трябва да осигури нормалното функциониране на градския транспорт и да гарантира, че гражданите могат да се придвижват свободно.”

“Медиите наистина преекспонират протестите на т.нар. “мирни и високоинтелигентни”, самообявявили за истина от последна инстанция хейтъри. Но поне хората на Сидеров могат да отпушат движението в центъра на столицата и да прогонят тези закъснели хипари оттам
са прави, защото реакция по случая Сидеров имаше, но и не сме васална република на никого.”

… маймун ке се сторам.

Бях решил да не коментирам в блога си Николай Бареков и партията му, „България без цензура“. Обсъждал съм тук какви ли не ….. (да си спестя изричността). Чак такова ….. обаче не съм, и не искам. Пък и според мен човек, който не разбира кой и как стои зад това мероприятие, е политически неграмотен. Да не разбираш, че „България без цензура“ би трябвало да значи нещо различно от „Делян Пеевски без спирачки“, за мен е непростима наивност.

Преля ми чашата изявлението на Росен Петров в ефир, че отивал в партията му. Движен от честта си на журналист и офицер. Ако бях журналист или офицер, било дори офицер от ДС, сигурно след тези думи щях да се застрелям. Подобно петно върху професията не се отмива за един човешки живот.

До този момент не съм чул реакция на офицерите – сигурно още не могат да повярват на очите и ушите си. Доста журналисти обаче вече реагираха. Предлагам част от най-възпитаните реакции:

Нери Терзиева: „Още двама скоро ще научат, че телевизионният рейтинг не е равен на партийния…“

Венелин Петков: „Операция ГНУС. По-долнопробно нещо не бях гледал по никоя телевизия.“ И „Този път позорът Росен Петров. Колко позор още трябва да изтърпим???? Айде някой да ме убеди, че има смисъл, ако може. Щото и най-безнадеждният оптимизъм си има някакви граници.“

Миролюба Бенатова: „Не гледах. Но съм щастлива, че си тръгнах от бтв преди този момент, който приятелите, на чиято преценка вярвам, наричат СРАМ.“

Асен Григоров: „Някаква криза на средната възраст у телевизионните водещи? Джей Лено поне си си купуваше поршета и ферарита.“

Стефан А. Щерев: „Невероятно, но факт: Следващата седмица Юнал Лютфи ще гостува в “Нека говорят” и Росен ще приеме исляма в ефир.“

Деница Сачева: „България – държавата, в която телевизиите членуват в партии.“

Владимир Каролев: „Опааа, Росен Петров, понеже дядо му бил убит преди 1944, заради леви убеждения, напускал БТВ и отивал в партията на Бареков. А защо не в БСП? Ех, мъни, мъни, мъни… и болезнено тщеславие…“

Радо Тушев: „Етичен кодекс на българския журналист – кура ми! Това беше грозно показно колко струват българските медии. На изхода от най-влиятелната медия в България като армаган на изпроводяк да получиш безконтролен ефир, в който по най-грозен начин да се изплюеш в лицето на всички качествени журналисти – твои колеги, които доскоро едва намираха мотивация да си вършат работата с достойнство в бтв. Срам!“

Галя Горанова: „Росен Петров чете в ефир декларация как официално се влива в Цензурата в името на кръвта на двамата си дядовци! Няма нищо по-уродливо от платената патриотарщина!“

Самото изявление беше едно от най-бездарните театрални представления, които съм виждал. Честно казано, очаквах човек с школовка на сценарист да направи нещо по-добро. Но… колкото платено, за толкова направено. Нищо, че по слухове Пеевски вече реално притежава бТВ (което обяснява реакцията на Радо Тушев). Не е като да няма пари, и не е като да не е готов да даде колкото е нужно за повече власт. Ако не вярвате, погледнете Бареков…

Откъде съм убеден, че е платено ли? Преди седмица научих, че един познат ми каза, че е станал съучредител на партията на Бареков. Сигурно физиономията ми се е променила много странно, защото той се усмихна извинително: „Извинявай, ама при двеста лева пенсия шейсет лева за няколко часа не са малко пари…“ И не е единственият. Не съм чул някой някога да е подкрепил Бареков за нещо без заплащане – от „протестиращите“ с него пред дома на Бойко Борисов, та до „подкрепящите“ го по предавания. Не очаквам подобно нещо да се случи и занапред.

Политически наивници обаче много. И когато някой ги излъже усмихнато в очите, че се бори за каквото всички виждат, че е нужно, някои може и да повярват. Пиша този запис, за да ги предупредя. В името на това да спестя един ден кръвта на децата си, които ще са принудени да отвоюват България от Делян Пеевски и наследниците му.

Помните ли изборите от 2008 г.? Тогава медиите (а и Интернет) бяха наводнени от реклами „Гласуваш за Бойко – получаваш Костов“. Е, не се оказа вярно – нашенският Батман даде думата единствено на себе си. За сметка на това пък се оказа вярно „Гласуваш за Станишев – получаваш Пеевски“. Което все пак е по-добрият вариант – да гласуваш за Цензурата, както любовно наричат тази партия повечето журналисти, си означава да гласуваш направо за Пеевски.

Нямам какво повече да добавя.

Обявата

Най-сетне дългоочакваната „стабилна“ версия 0.40 на Apibot е готова.

Ако съвсем случайно някой не знае за какво става дума – Apibot е MediaWiki бот софтуер.

Ако съвсем случайно и след това пояснение някой не знае за какво става дума, значи прекарва пред компютъра прекалено малко (под 24 часа на денонощие)…

Извън шегите:

Що е Apibot

Ако някой не знае какво е Уикипедия, значи наистина прекарва пред компютъра прекалено малко… Та, прословутата енциклопедия номер едно на света работи благодарение на някакъв софтуер, нали? Този софтуер се нарича MediaWiki.

По поддръжката на подобна енциклопедия има огромно количество повтаряща се, елементарна, досадна и скучна работа. Отблъскваща хората, но подходяща за компютри. Само че и за това е нужен някакъв софтуер, нали?

Софтуерът MediaWiki е направен така, че позволява към него да се свързват софтуери, специализирани за вършене на работа на уикито. Тези софтуери се наричат MediaWiki бот софтуери. Apibot е такъв бот софтуер.

С много гордост смея да заявя – написан на практика изцяло от мен. Нещо към 50 000 реда код на PHP. И не бих се учудил да е най-мощният съществуващ MediaWiki бот софтуер, написан на PHP. Изобщо сред бот софтуерите мисля, че с подобна мощност може да се похвали единствено pywikibot.

Какво може

Какво ще кажете за идеята да проверите за правописни грешки всичките над 150 000 статии в българоезичната Уикипедия? (Или над четирите милиона в англоезичната?) Заредете в бота правописен речник и го пуснете да работи.

Или пък да преместите няколкостотин страници от една категория в друга? Или да следите за оплетени структури като двойни пренасочвания или некатегоризирани страници, и да ги оправяте където не иска много мислене? Настройте бота да го прави периодично и забравете – той ще си се грижи.

Или пък някой особено продуктивен вандал е съсипал през нощта няколкостотин страници? Просто пуснете бота да премахне всички негови редакции за деня. (Или за три месеца назад. Или изобщо откакто се е появил…)

Уикито ви е било нападнато от спамботове и за последните два дни, откакто не сте го поглеждали, е попило няколко десетки хиляди спама? Няма проблем, ботът ще ги изчисти. Че и ще проверява периодично дали няма нови за чистене, ако го нагласите. (Но все пак е по-добра идея да си сложите качествена капча.)

Някоя държава се прекръстила, както преди години Камбоджа на Кампучия, или Бирма на Мианмар, и името трябва да бъде сменено навсякъде из хилядите страници? Никакъв проблем.

Имате база данни с богата информация за създаването и историята примерно на всички училища в България, и искате на нейна база да създадете еннайсе хиляди статии, по една за всяко училище? Ботът само ще ви благодари за подобна задача.

Искате да си изкопирате цялата Уикипедия (било българската, било дори английската) в свое уики, за учебни или други благородни цели? Ботът е вашият човек. Възложете му работата и той няма да се посрами.

Изобщо, каквато и скучна, еднообразна и в особено големи количества работа да се появи из Уикипедия или кое да е друго уики, базирано на MediaWiki (аз стопанисвам десетина), не ѝ се плашете. Ботът е вашият послушен Голем – наметнете мантията на Йехуда бен Бецалел и го пратете на работа! (И после кажете, че фантастика и реалност са различни неща…)

Най-сетне, ботът е невероятно модулен. Ако искате да си направите свой собствен бот, е много лесно да го сглобите с минимален труд от частите на Apibot. (И да, напълно легално е да го направите – под свободен лиценз е.)

Какво е нужно, за да работите с него

Дори най-мощните и добре написани бот софтуери изискват прилични познания по програмиране, за да можете да ги използвате за конкретни задачи. Apibot не е изключение. Смея обаче да отбележа, че изисква по-малко познания от кой да е друг бот софтуер, който съм виждал. Най-основни познания по PHP са предостатъчни, за да работите с него.

В добавка, той предлага два различни интерфейса за използване. Единият, който кръстих Bridge, е по-традиционен и прилича на интерфейсите на повечето други ботове. Другият, наречен Assembly Line, е подобна на Лего система, с която можете да „сглобявате“ задачи елементарно. Освен това той е предвиден да е много лесно на негова база да бъде изграден уеб интерфейс, така че да могат да го използват дори хора без абсолютно никакви познания по програмиране. (Засега такъв интерфейс няма, но се надявам някой да се запали и да го напише един ден. Или на мен да ми остане нужното време.)

На сайта, от който можете да го свалите, има сравнително прилична документация и примери как се работи с него. Тръгнете ли от тях, няма да ви е трудно да продължите и нататък.

За да работи той на компютъра ви, трябва да имате инсталиран PHP. (Съществува за всички разпространени операционни системи, сваля се от Интернет и е безплатен и свободен.)

И, разбира се, самият Apibot също е безплатен и свободен – лицензиран е под лиценза GNU Affero Public License 3.0 или коя да е по-късна версия.

И накрая

Ако някой би искал да се научи да работи с Apibot, но има нужда от помощ, ще помогна с удоволствие. Ще се радвам да видя чадото ми да намери мястото си в живота и смисъла на съществуването си.

(И се чудя дали да не почна да оказвам платени услуги. Като гледам, немалко уикита по света имат нужда от масивно обезспамяване, или пък от огромни количества работа по тях. Току-виж си намеря бизнес-ниша. 🙂 )

Абе… Честита нова версия! 🙂

Когато се разчу за посещението на Страхил Ангелов в Сирия, не обърнах на историята особено внимание. Някой комунист ходил да се прегърне с някой диктатор и касапин? Ако това е странно, то изгряването на слънцето сутрин сигурно ще е направо смайващо. Мерси, имам си купища работа, че да хабя време да отбелязвам, че водата е мокра…

Не бях прав. Иде ми да си посипя главата с пепел. И да поискам прошка от всички… Защото се оказа наистина важно.

Оказа се, че Ангелов е бил в Сирия не само за морална подкрепа на Башар Асад. А и за да обсъжда сделка с оръжие. За един от най-нелюбимите на Израел режими в региона… Какво от това ли? Мислете, за бога! Моля ви, мислете!

Политиката на Станишев у дома е катастрофа. Не отричам, че е гениален апаратчик – на три пъти победи не кой да е а Първанов, с всичките му ресурси, на негов терен!… Но във всичко останало е ужасяващ провал. Фактът, че е в коалиция едновременно с корупционната мафия ДПС и с вересии на здравеопазването като Атака, вече сам по себе си е достатъчен. (Или поне би бил в държава с народ.)

Представянето на правителството му също само по себе си вече е достатъчно. Дори без да броим позорящия Европа гьонсуратлък към протестиращите. И отношението към посланиците на европейските държави на драгия Вигенин. (Добре, че още няма процедура за изгонване от ЕС. И ме е страх, че можем да се окажем причината за приемането ѝ.) Просто самата правителствена дейност е катастрофа за България. И кражбите им, и корупцията, и напълването на властта с криминалинки, и съсипнята… Правителството на ГЕРБ и лично Бойко бяха неприемливи по европейските критерии. Марионетките на Станишев обаче са неприемливи дори по българските.

Как Станишев стана навремето председател на ПЕС? Първо, че ЕС искаше да разчисти Първанов от ръководството на БСП, за да поограничи влиянието на Русия в България. И второ, че имаше подкрепата на еврейското лоби, а то е влиятелно в ПЕС.

Станишев поизбута Първанов, но изпродаде България на Русия повече и от него. Без да броим, че превърна „бизнесмен“ като Пеевски от пионка в играч – тоест, даде всички управленски конци в ръцете на човек с манталитет на бясно куче. И че икономиката потегли по дирите на „Титаник“ след срещата с айсберга – светът в момента разцъфтява, а ние дозатъваме… Резултатът беше по-лошо съсипване на България дори от Първановото. А след като вече сме де факто щат на ЕС, е нормално те да не са съгласни да бъдем съсипвани.

Досега Станишев успяваше да отиграе нещата. Главно заради нежеланието на ПЕС да го смъкне извънредно – би било петно върху имиджа им. Случката с Ангелов обаче уплаши и вдигна на нож срещу него и еврейското лоби в ПЕС. Беше въпрос единствено на време да бъде подгонен. Проспах този момент, и се разкайвам.

Все още не зная дали да вярвам на новините, че ПЕС смъква Станишев извънредно. До момента ги откривам само в български източници – тоест, възможно е да е партенка. Не е като да няма кой да я пусне. Особено като имам предвид и някои други развития от последните часове… Но не бих се учудил да се окажат истина. Не че ако са партенка, това ще промени крайния резултат. Станишев е на път да бъде изритан от ПЕС така или иначе, и когато стане това, ще има „момент Х“. Но ако бъде свален извънредно, моментът Х ще е сега.

А моментът Х е опасен – Станишев няма да се предаде без бой. Който би разчитал на Пеевски, за да подсигури успешното смъкване на противника си от власт и грабването ѝ, е човек способен на всичко. Ако още не вярвате, метнете око на тази новина. Ще е чудно ли, ако „бой“ в случая означава касапница?

Вече вярвам безусловно, че Борисов и Първанов (или като минимум Румен Петков) са се срещали. Имат изключително важна тема за разговор – как да отстранят Станишев, без той да използва срещу тях въоръжена сила. Примерно как да огънат министрите му да го предадат. Нямам представа дали ще огънат лесно Пеевски, но сигурно ще могат – дясната ръка на Първанов, Алексей Петров, има предостатъчно от тези средства, дето се използват срещу бесни кучета. Вероятно ЕС също ще прибави натиск по въпроса… Вярвам също и че Патрашкова разполага със записите, за които говори (познайте от чии хора). Но „Галерия“ принадлежи пак на Алексей Петров, така че надали ще видят там бял свят, докато Станишев може да се възползва от това.

Ще успеят ли да се справят? Не знам. Единствените записвачи на разговори, с които Станишев разполага, са МВР – ако са изпълнили това му нареждане, значи има там немалко влияние. За което ми говори и новината с „учението“. И Йовчев с гаранция не е единственият министър, който би бил на негова страна. Записите на разговора може да видят бял свят и другаде – чудя се защо ли са подхвърлени точно на една от малкото медии, които не са под контрола на тандема с Пеевски… Очевидно Станишев все още държи достатъчно инструменти – тоест, продължава да е опасен.

Не изпитвам нито капка ентусиазъм от ситуацията. Първанов вместо Станишев означава от трън та на глог, че е по-висок. (Бат Бойко в тази ситуация е просто фигурант, който се чуди как да се спаси от отстрелване – той няма зад гърба си нито сериозна мафия, нито значителна силова подкрепа, без популярност и гласоподаватели е никой.) Но дори това е дребен проблем на фона на възможната касапница.

А най-лошото е, че нашият народ е идеално неподходящият за такава ситуация. Ако срещу Станишев се събере едномилионен митинг, той няма да посмее да използва въоръжените сили. Такъв митинг обаче няма как да се случи у нас. Неумението на Бойко да съсипва гражданското общество беше поотгледало някакво самочувствие и активност поне у шепичката средна класа. Станишев обаче е учил колко опасно нещо е гражданското общество и как точно се съсипва, така че марионетките му се справиха много успешно. А няма ли такъв митинг, рискът от касапница расте. Дано се окажа черен пророк и този риск бъде елиминиран. Ще е благодарение не на гражданското общество, а на усилията на хора, с които то трябва да е на нож. Резултатът ще е не гражданско общество, а пълнене на гушите на тези хора и още мизерия за всички останали. Но поне няма да е кръвопролитие.

А може би заслужаваме да е и кръвопролитие в добавка на мафиотите управляващи и мизерията. Един мъдър американец е казал, че който е готов да жертва същностна свобода срещу временна сигурност, не заслужава никое от двете. И ги губи и двете. А много преди него други мъдри хора са казали, че историята не е училище, че в нея няма как да не повтаряш урока, който не си научил… Страх ме е, че ние никога няма да научим този урок.

Или поне докато не направим на човечеството услугата да се затрием. Защото каквито сме сега, наистина ще е услуга за човечеството.

А ако искаме да се променим, знаем как. С активно участие – било в митинги, било в каквито други форми на гражданска активност. Може после да се окаже, че сме подкрепяли поредните крадци. Но когато участваме в гражданска активност, се учим да сме граждани. А в общество с достатъчно граждани крадците не виреят лесно. Така че дори в този случай сме на прав път.

Както казваше мъдрият присмехулник Радой Ралин, „хляба наш насущен дай си го сам“.

Най-сетне сложих малко ред. Поизредактирах текстовете и допълних доста. (Дано не забравя да помоля екипа на „Моята библиотека“ да отбележи в текстовете за Резервата, че в уикито нещата са по-нови.) Малко по малко ще добавям и произведения, които се развиват в тази вселена.

Оттук нататък – време е уикито да е от полза. Иначе къде е смисълът? 🙂

Като начало, обявявам конкурс за произведение във вселената на Резервата. Може да е базирано както на наличния към момента материал, така и на нов. Още не съм измислил каква ще е наградата (надявам се на идеи), но обещавам да има някаква. Конкурсът няма определен срок – когато каквото дойде, все е добре дошло.

Всички произведения, които ми харесат, получават правото на публикуване тук. Надявам се авторите да ги пуснат под свободен лиценз, но не го изисквам като условие. (Нито задължавам авторите да дадат нещото си за публикуване – само ако те искат.) Ако някой автор създаде описание на нов свят и го харесам, получава правото на включване в тези описания. Авторството, разбира се, ще бъде изрично посочено. (Охотно предлагам помощ и консултации при създаването и описването на света.)

Специално държа да подчертая – не е задължително да сте писатели с опит, за да се опитате да напишете нещо. Обещавам да гледам на всички творби с много симпатия, топлина и добронамереност. Ако авторът има желание, с удоволствие ще дам обратна връзка и ще помагам за коригиране и оправяне на недостатъци. Или дори за идеи и критика около самото писане. Ако имате дори най-слабо желание да пробвате, чувствайте се специално поканени. Моля ви, бъдете добре дошли! 🙂

Добре дошли са и каквито и да били творби на изобразителното изкуство, които касаят Резервата или историите, базирани на него. Смятайте, че за тях също има обявен конкурс. И също ще се опитам да измисля някаква награда… Надали ще ми е по силите да помагам творчески. Но също моля всеки, който има каквото и да е желание да пробва, да се чувства поканен.

И най-сетне – ако смятате, че тази покана би била добре приета и на друго място в Нета, не се колебайте да я пуснете и там. (Стига да не е нежелан спам, разбира се.)

Току-виж творчеството направи деня ни мъничко по-щастлив, или дори просто по-приятен.