Grigor Gatchev - A Weblog

Напоследък все повече се говори за електронното подслушване. Как правителства и големи компании събират колосални количества данни, които после обработват и извличат от тях смайващи подробности за всекиго. Някой път може би трябва да напиша до каква степен смайващи са подробностите – въздържам се единствено защото повечето хора надали ще ми повярват.

Като една от панацеите срещу това следене се препоръчва шифроването на връзки, поща и всичко останало. Оказва се, че това е силно лекарство, но все пак не панацея. Немалко разузнавателни агенции разполагат с ресурсите да чупят и най-добрите шифрования. За щастие, не им е съвсем лесно – трябва да са достатъчно мотивирани. Но все пак човек никога не знае дали няма да го заподозрат. За сметка на това обаче може да бъде абсолютно сигурен, че ако това се случи, разшифрованите вече негови тайни ще седят на сървърите на агенцията, докато не бъдат продадени на някого от алчни нейни служители или откраднати от кадърни чужди. След това, естествено, препродаването и краденето им продължава. Докато накрая не свършат в точно този тип ръце, от които ги е страх именно честните и обикновени хора.

Една от веселите идеи как задачата на въпросните агенции да бъде максимално затруднена, е чрез… спам. Идеята е с помощта на подходяща програмка човек да генерира стотици или дори хиляди сериозни ключове за шифроване, след което да шифрова с всеки от тях по десетина съобщения и да ги разпрати. За да не работи и трафик анализът, обаче съобщенията трябва да бъдат разпращани до напълно случайни получатели. Иначе казано, трябва да са спам.

Което е и куриозът. И до момента спамът обикновено се използва за измами, които да ни подлъжат да си предадем личните данни на някого. Употребата му в обратната насока би била инвентивно и изненадващо решение.

Само дето не съм уверен, че си струва. Все пак спамът си е спам. Може би ще успея да измисля някакъв по-добър начин за защита на личните данни. 🙂

Неведнъж съм слушал разкази на магазинни кредитополучатели… а понякога и на предлагачи на кредити, т.нар. кредитни специалисти. (Това са дечицата, които ви предлагат кредити в магазина.) Понякога съм се смайвал от разказаното, друг път съм се стряскал. Неведнъж съм се заричал да го опиша тук, но все не смогвах или просто забравях.

Преди няколко дни прочетох една интересна статия – разказът на анонимен руски кредитен специалист. На практика едно към едно това, което знам за българските кредитни специалисти. И реших, че вместо да си припомням точните думи, които съм чул преди година или десет, ще ми е много по-лесно да преведа статията. В брутално нарушение на авторските права на човека.

Уви, нямам време – преводът е ужасно набързо и надве-натри направен. Но се надявам да дава представа за нещата.

И да навежда читателите на поуки.

Кой може да стане кредитаджия

Отдавна съм си представял как ще бъда банков служител: важен, с риза и вратовръзка. Мислех, че е престижно. Че в някакъв смисъл ще помагам на хората. Иска човек да си купи скъп телефон или телевизор, идва при мен и аз му давам парите да осъществи мечтата си… Оказа се, че не е точно така.

Кредитният специалист е на най-ниското стъпало в банковата йерархия. Но, както и много други големи корпорации, банките се крепят на точно тези служители. Именно кредитните специалисти хранят всяка банка. Работата на банките е извличат максимална печалба с всички средства. И въпросните средства се оказват доста разорителни за гражданите и доста травматични за психиката на служителите на банката.

На работа като кредитен специалист приемат на практика всеки кандидат – само минава едно събеседване. След това отивате на петдневно обучение. От десет сутрин до шест следобед ви учат на техническите умения: как да използвате компютърната програма, какви документи да искате от клиентите, и т.н. Разказват и по-интересни неща – например за технологията на продаването. Как да продадете на човека самата идея, че много му е нужен кредит.

С тази работа се занимават обикновено младежи, току-що завършили висше образование, или дори още студенти. За тях тя е възможност да си пробият път нагоре, и те се държат по съответния начин. Нагло и безпринципно, както изисква от тях системата.

Как се продава идеята за кредит

Истинското обучение, естествено, е процесът на работата. Работим по търговските пунктове на партньорите ни, в различни търговски вериги, магазини за скъпо облекло, автомобили и прочее. Аз съм в магазин за битова техника. Работата ми е да отивам при клиентите и да ги питам: „Желаете ли да купите на кредит?“ Трябва да разбера нуждите на клиента и буквално да го уговоря да купи нещо на кредит. Ако просто е дошъл да огледа например, може да му кажа: „Че защо само да гледате? Вземете го на кредит, първата вноска е чак след месец, а телевизора си го занасяте в къщи веднага.“

В един търговски пункт работят едновременно представители на няколко банки. Тези, които са по-нагли, може буквално да ти откраднат клиента. Вече си обработил купувача, той е готов да подписва документите, и конкурентът се приближава и заявява: „Нашите лихви са по-ниски, елате при нас!“. Случвало се е представители на различни банки да се бият пред очите на клиентите. Между другото, момичетата се бият по-често.

Странният процент

Заплатата ти идва от кредитите, които оформяш. Гарантирана е съвсем малка част, оттам нагоре са процентите от кредитите. В зависимост от какъв процент ще сложа на съответния клиент и от какви допълнителни услуги ще го убедя да приеме: застраховка, превод в частен пенсионен фонд и т.н.

Отначало наивно предполагах, че човекът просто идва и иска кредит. Че му набираш заявката на компютъра и банката му предлага кредит при стандартни условия. И че ако реши, може да поиска допълнителни услуги. Нищо общо.

Мога да предложа на клиента кредит при 20%, 40%, 50% и 75% годишна лихва. Нямам строги указания на кого да предлагам висока лихва и на кого ниска. Зависи единствено от кого как мога да изработя. Всички останали условия са еднакви. Влиза в магазина купувачът, и докато успее да се огледа, кредитният специалист вече го е преценил какъв процент ще приеме.

Названията на кредитните ни продукти са интересни и привлекателни. Например „1% месечно“ – по такъв кредит клиентът плаща 24% годишно. По каква математическа логика – не е известно, аз не съм успял да я открия. По кредита с име „2% месечно“ клиентът плаща 40% годишна лихва.

Номерът е, че клиентите много рядко се хващат да смятат. Кредитният специалист им заявява: „Стойността на кредита е само 1% на месец“ и те си тръгват доволни. Плащат си редовно и не разбират колко излишни пари дават на банката.

Глупаците

Ако клиентът не се грижи за външността си, не разбира от техника и кредити и задава тъпи въпроси, можеш да му забиеш по-висок процент. Това е типичният глупак. Ако примерно търси нещо евтиничко, е лесно да го убедиш да купи скъпото, но на кредит, като свириш на тщеславието му: „Ще плащате по еди-колко си, ама ще имате плазма като цяла стена!“. На помощ се притичват и продавачите, работите заедно – те си хвалят стоката, вие си хвалите кредита.

С тези, които са уверени в себе си, знаят какво им трябва и казват уверено: „Искам това и това“ – внимавайте. Но глупаците са огромното мнозинство. От сто души, на които даваш кредит, договора ще го прочетат внимателно един-двама.

Работя от не много време, имал съм само един неприятен случай с клиенти – мъж и жена. Бяхме обсъдили всичко, подписали всичко, тръгваха вече към касата да си вземат стоката, и на жената ѝ хрумна да умножи ежемесечната сума по 24 месеца (вземаха кредит за 2 години). Сметна я и като се разкрещя, магазинът заехтя! (Лихвата им си беше бая сериозна.) Касиерките се изпокриха, дойде лично директорът на магазина да види каква е работата. Бях плувнал в пот – бяха едни от първите ми клиенти и нямах представа как да успокоя тази жена.

Мъжът само чоплеше с пръст по дланта си и мрънкаше: „Успокой се, скъпа, не е чак толкова много, малко повече плащаме, но пък си тръгваме със стоката!“. Добре, че се случиха адекватни колеги от конкурентна банка. Пристигнаха, заубеждаваха жената: „Не се безпокойте, ако изплатите кредита по-рано, надценката ще е по-ниска. Идете в банката, те ще ви сметнат всичко и ще се убедите.“ Абе, омотаха ги в лъжи като в кълчища. И това взе, че свърши работа. Проверявах после – плащаха си редовно.

Хитростите

Например не добавяме към договора на клиента листа с ежемесечните плащания, по който лесно се вижда колко ще плати общо. Наблягаме на ежемесечната сума, която обикновено е съвсем малка, даже ако кредитът е много скъп. Да кажете: „Ще плащате на месец по двеста“ звучи съвсем различно от „ще ви излезе общо две хиляди и петстотин“.

Естествено, ако клиентът купува нещо много скъпо, примерно суперлукс телевизор, никой няма да му плесне 75% лихва – и месечната сума става бая кръгла и клиентът ще вземе да се усети.

Някои кредитни специалисти отначало смятат на клиента месечните платежи по един лихвен процент, а при попълването на документите най-нагло му вписват вътре по-висок процент с надеждата, че човекът няма да се зачете – често дори такава откровена измама минава.

Печелим и от застраховките. Три сорта са: застраховка живот (ако загинеш или се инвалидизираш, кредита ти ще го плати банката), застраховка загуба на работа (останеш ли без работа, няма да плащаш кредита) и застраховка на стоката (няма да плащаш, ако стоката не работи). Всички застраховки обаче са пълни с хитри условия. Например застраховката срещу загуба на работата важи само ако са те съкратили или фирмата е обявила банкрут. Че стоката не си я повредил лично ти, ще ти се наложи да докажеш юридически. И т.н.

Всички застраховки са доброволни, естествено, но ние ги включваме в договорите, без да питаме. Ако клиентът се учуди защо сме му вписали и застраховка, му казваме, че банката вече е одобрила кредита със застраховката вътре. И че ако той иска да се откаже, ще трябва отново да пращаме запитване до банката и може да не му одобрят кредита. Естествено, това е лъжа. Но всяка застраховка ми увеличава бонуса двойно, така че се налага да попослъжа.

Груповата отговорност

От резултатите ти за месеца зависи не само твоята заплата. Търговският пункт трябва да навърти за месец определена сума. Не успее ли, няма да получим допълнителни бонуси. А и началникът ни няма да получи премия.

Естествено, знаем, че правим не особено добри неща. Непрекъснато се шегуваме помежду си, че всички кредитни специалисти отиват в ада. (Макар че там ще пробутаме кредити на всички дяволи до един.) Да, мамим хората. Но се успокояваме, че хората сами са си виновни, че са глупави.

И че да го правим ни е работата. Поставят ни задачи, които сме длъжни да изпълняваме, без значение как. Щом ти се налага да мамиш, ще мамиш. Защо се подчиняваме на такива изисквания ли? Това ни е работата, друга нямаме.

А пък и сме най-различни хора. Имам примерно колежка мюсюлманка, момиче от дълбоко вярващо семейство. Тя казва, че в живота и на работа е напълно различна. Не знам каква е в живота, но на работа е най-голямата стръвница от всички нас.

Съвестта

Чувал съм разкази как хора попадат в дългови ями и даже слагат край на живота си, но мои клиенти не са стигали дотам. Като минимум никой от клиентите не е изчезвал безследно. Знам го със сигурност – спрат ли да си изплащат кредита, аз съм който трябва да им звъни и да разбере каква е работата.

Разбирам, че подобно нещо може и да се случи, и малко ме е страх от разговори за ада. Ходя на протестантска църква и пасторът ми постоянно ме убеждава, че е време да си потърся друга работа.

Съвестта ме е спирала само веднъж. Вече бях попълнил кредита при най-висок лихвен процент и с две застраховки. Клиентът не беше забелязал нищо и беше съгласен. В последния момент обаче се спрях и превъведох всичко отново. Махнах допълнителните услуги и казах: „Момент само, банката взе че ви отпусна бонусни условия, ще плащате по-малко.“ Клиентът беше симпатично момиче – отщя ми се да я дера така гадно.

По-нормални условия предлагам и на свадливите клиенти. Просто ме е страх от тях. Не ми се ще внезапно да ми се разкрещят.

Помня и още един случай, заради който и досега ме е срам. Даже онази нощ не можах да спя. Дойде един момък за iPhone 4 за приятелката си. Направих му кредит с 45% годишна лихва с две застраховки, за една година ще плати на банката почти два пъти цената на телефона. Клиентът си тръгна доволен – бях му казал само колко ще плаща на месец. После погледнах договора и видях, че съм го одрусал така на рождения му ден.

Клиентите

Доходите на клиентите ни обикновено са ниски. Банките не обичат хора с високи заплати и честичко им отказват кредит. Ако взима три хиляди заплата, защо му е да тегли кредит за телевизор?

Веднъж си оформяше кредит при моя колежка едно отче. Пита го тя за заплатата му – той казва, че нямал.

– А от какво живеете?

– От дарения.

– Колко се събират на месец?

– Към две-три хиляди.

Друснахме му най-високата лихва.

Между другото, понякога се налага да мамиш не само клиентите, но и банката си. Например нарочно пишем по-висока заплата за човека, който иска кредит, че да е сигурно, че банката ще го одобри. Макар че ако клиентът спре да си плаща кредита, и моята заплата ще го усети. А ако почнат да не си плащат повечко, ще изхвръкна от работа.

Имаме инструкции на кого да не даваме кредит, нарича се „нисък социален статус“. Пияни или надрусани хора, или такива дето си водят някой да им казва къде какво да пишат. На такива им маркираме една определена кутийка и получават автоматично отказ. И никога повече няма да могат да вземат кредит от нашата банка.

Но и нас също могат да ни излъжат. Нали не изискваме потвърждаващи документи – само паспорт. Ако човекът казва, че изкарва по 2000 на месец, нямаме избор освен да му вярваме.

Чувал съм, че кредитаджии понякога участват в мошенически схеми – дават кредити на хора с фалшиви паспорти. Никога не съм го правил. Но бях чул за колега, който изкара 20 000 от продаването на личната информация на клиентите си – адрес, телефон, кога и колко пари е взел на кредит.

Въпреки, че дерем хората с абсолютно престъпни лихви, процентът на неплащащите е много малък. Повечето хора са дисциплинирани и си плащат редовно.

Мога да добавя към този разказ и още. Какво значи примерно „кредит при нула процента лихва“, и как се получава номерът. Колко струва на банките разрешението да пращат свои специалисти в тези или онези магазини. Какви интересни „странични“ права и условия имат банките в дребния шрифт на договора. Какви добри пари правят от това да продадат информацията за вашия кредит примерно на фирмата ви, и какви последствия има за вас това привидно невинно нещо…

Няма да го направя, нарочно. Доста от вас имат познати, от които биха могли да научат тези неща. Дайте си труда, научете ги. Ще е добър първи урок по живеене в реалността и справяне с нея.

А това умение е полезно. Откъде-накъде ще вярвате на някакъв случайно попаднал ви из Нета блог? Такива блогове и записи и вие можете да насъчините колкото и каквито си искате… Поинтересувайте се вместо това пред хора, на които вярвате. Може да промени живота ви.

С голяма вероятност към добро.

МОЛИТВА

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.

Хляба наш насущний дай си го сам.

1967 г.

Покрай протестите имахме възможност да се убедим в „обективността“ и „безпристрастността“ на немалко български медии. И беше създадена приставка за Firefox, Chrome и Opera, която показва дали новинарски сайт не е собственост на Делян Пеевски. (Не е вярно, че била анти-Бареков – медийното съвпадение на Пеевски като собственик и Бареков като управител е чиста случайност. И парите, с които Бареков финансира движението си, идват от заплатата му. 😉 )

А от няколко дни насам Красимир Гаджоков предостави една по-обща, но не по-малко полезна информация – списък на анонимните български новинарски сайтове. Имаше едно време времена, когато беше опасно да пишеш не-анонимно срещу правителството и кукловодите му, но отминаха. Това правителство много би искало да ги върне, но мисля, че няма силата. Така че подкрепям начинанието на Краси Гаджоков с две ръце. И приканвам всички, които искат да знаят източниците на информацията си, да му хвърлят едно око.

… Докато пиша тези редове, си спомням представянето от Гед на Орм Ембар в „Най-далечният бряг“ на Урсула Ле Гуин: „Той не крие името си – най-могъщият е, няма страх, че някой може да го надвие.“ Или страха на повечето герои от поредицата за Хари Потър да произнесат името на Волдеморт… Да застанеш с името си е страшно, но и дава страховита сила. Точно както и да назовеш истинското име на злото.

Нека имаме тази сила. Ще ни е нужна. И я заслужаваме.

През 1973 г. психологът Дейвид Розенхан публикува в „Сайънс“ описание на свой експеримент, под заглавието „Да бъдеш нормален на ненормални места“. Експериментът е критика върху валидността на психиатричната диагноза. Включва два етапа.

На първия етап здрави доброволци (три жени и петима мъже, единият от тях Розенхан) се явяват в 12 различни психиатрични заведения в САЩ. Разказват, че са имали за известно време слухови халюцинации. Всичките са приети в болниците, поставена им е диагноза и им е назначено лечение. След приемането те, съгласно инструкциите си, съобщават на лекарите, че се чувстват добре и нямат повече халюцинации. Въпреки това обаче от тях е изискано да признаят, че страдат от психично заболяване (шизофрения в ремисия), и да се съгласят да пият антипсихотични лекарства като условие за пускането им от болницата (след средно 19 дни в нея).

След публикуване на историята една от болниците предизвиква Розенхан да изпрати подобни фалшиви пациенти, които те да се опитат да разпознаят. Розенхан се съгласява. Измежду следващите 193 пациенти в болницата персоналът ѝ идентифицира като потенциални псевдопациенти 41, като 19 от тях са заподозрени от повече от един психиатър или друг член на персонала. След това обаче Розенхан разкрива, че не е изпращал никого.

Изследването заключава, че е „очевидно, че психиатричните болници не могат да различат здравите от болните“ и илюстрира опасността в тях от дехуманизация и поставяне в предварително определени категории. То предлага психиатричните болници да бъдат заменени от обществени заведения за душевно здраве, които да се съсредоточат върху специфичните проблеми и поведения вместо върху диагнозите. Предлага също така служителите в психиатрии да бъдат обучавани в социалната психология, специфична за тези болници.

Изследването бива смятано за една от най-значимите критики към психиатричното лечение. В същото време обаче то често бива критикувано, че всъщност е псевдонаука, представена за наука.

Къде е истината? Както всички знаем, истини от последна инстанция дава само последната инстанция, а за нея на повечето ни е рано. Надявам се… А междувременно ще се опитам да дам истина от моята инстанция.

Извадка от чат с един от най-добрите ми приятели. (Имената са премахнати.)

< В ада ще сме в компанията на доста повече готини хора, отколкото в рая < (което е и мотивацията ми все още да стоя в България) > вчера с един приятел обсъждахме пряката връзка между участие в доброволчески действия и гражданското общество

< толкова е очевидна, че няма къде повече... > в общи линии хората, които се занимават с неща за идеята (без пари) са и активните в гражданското общество

< именно > обаче БГ е на последно място по доброволчески неща за Европа

< там е отговорът на въпроса защо „другите“ не разбират как така някои протестират без пари < а също и защо България е на последно място по жизнен стандарт в Европа > мдам хич няма връзка :D

< (силата на гражданското общество и жизненият стандарт обикновено са право пропорционални с голяма точност) > още по-интересен момент
> обикновено точно хората участващи по-активно в някакви доброволчески или граждански инициативи го правят, въпреки, че животът им е по-уреден от средностатистическия…

< това малко зависи от общата уреденост на страната < за да имаш акъл да мислиш за доброволчество обикновено животът ти трябва да е уреден до покриване на минималните нужди < (което пък обяснява защо българският народ бива поддържан в постоянна мизерия) > донякъде сам се държи, мрънкайки само пред телевизора…

< всяко от двете е следствие от другото - порочен кръг са < идеята ми беше, че ако хората бъдат „изпуснати“ да забогатеят, повече от тях ще започнат да мислят за доброволчество < и това ще повлече съответните следствия < и ми се струва, че някои хора знаят това... и вземат мерки да не се случи. > миналата зима един приятел на баща ми и впоследствие и мой приятел ми казва
> “то няма смисъл да протестираме против цената на тока”
> аз го питам, а какво да правим?
> ами ще се свием в една стая и няма да ползваме толкова много

< ти попита ли го какво ще прави, когато свиването стигне до степен стаята да не побира хората? > не го питах…

Какво ще стане тогава е ясно – социална експлозия и касапница. Пролята немалко кръв. А след това – нови бушончета, които служат на старите кукловоди, пеят старата песен и успокоилите се хора им вярват по стария начин. Иначе казано – пак изходното положение.

Докога – за мен е очевидно. Дано да започва да става очевидно и за теб, читателю.

Почвам да губя сметка колко записа вече написах за протестите. И за позициите на протестиращите, а и за своята лична.

Под повечето се състояха дискусии. Сблъскаха се мнения. Ако си няма човек работа, може да чете коментарите.

А в реалния живот приятели ми се оплакват непрекъснато. Как техни добри приятели не могат да повярват, че протестиращите не ходят там за пари. Че не им се плаща, че не са „соросоиди“, бойковисти, костовисти и прочее… (Апропо, писал съм вече – соросоидът е като летяща чиния: непрекъснато се говори за него, но са го виждали лично с очите си само пропуските на здравеопазването.)

И аз имам такива добри приятели. Хора иначе с акъл и здрав разум, които смело се кълнат, че бялото пред очите им е черно, все едно Иво Величков демонстрира какво може хипнозата. За които е непонятно как така аз ходя на протести без пари – все едно не ме познават от десетки години и не знаят бих ли отишъл на протест за пари. Които недоумяват как така има хора, които водят на протест децата си – сякаш има нещо по-важно и ценно, което децата им биха могли да научат… Да ме попитат къде виждам келепира за себе си в тая работа не са посмели – някак твърде грубо се разминава с каквото знаят за мен. Но казват „Ти може и да не ходиш за пари, но другите – сигурно“, все едно съм специален и единствен и други като мен няма. Или дори „Просто не те разбирам защо си хабиш вечерите с това, все едно нямаш семейство“ – все едно не ги „хабя“ именно и точно понеже имам семейство и мисля за бъдещето му.

Неведнъж съм се питал какво прави тези хора уязвими за толкова тъпа и елементарна промивка на мозъци като сегашната. Подозирам, че е мирогледът им. Почти не съм чул подобен въпрос от мой познат, който дори веднъж е участвал доброволно в благотворително мероприятие. От тези обаче, които гледат предимно „своите интереси“, почти няма такъв, който да не ме е питал. Изглежда, че всъщност няма хора, които да не се грижат за интереса си – просто благотворителите виждат мъничко по-далече от върха на носа си. И затова и държави, в които те са повече, цъфтят и заплатите там са в хиляди долари и евро. А в България преобладават тези, дето „си гледат интереса“, и затова след 23 години преход продължават да взимат по няколкостотин лева.

Кога България ще стане държава, където заплатите са в хиляди евро? Задавам отговор, нали?

Веднъж се опитах да обясня това на мой познат, който ме питаше с кой акъл подкрепям окупацията на студентите. Той ме сряза с: „Да, бе. Мързеливци, дето само търсят да скатават. Като не учат, ще вземат хиляди евро, а като учат – стотици лева, нали?“. Отговорих му спокойно: „Този филм вече сме го гледали през 1990 г. Стачкуващите тогава студенти повечето завършихме като отличници. Противниците на стачката, поне които помня – като четворкаджии и тройкаджии. Само че някой им даде да управляват едни големи пари и в момента карат лимузини, а отличниците или забягнаха в чужбина, или бъхтим като говеда за по няколкостотин лева. И ти в това число. Колко още прожекции на филма ти трябват, за да го схванеш?“. Той млъкна, замисли се… и отново заяви: „Абе не знам, ама с протести не става. Учене и работа трябват.“ Ушите му бяха чули реалността, но умът беше отказал да я приеме.

На такива им викам за себе си „зомбирани“. Да ги вадиш от зомбировката е все едно да съживяваш мъртвец. Умът им категорично отхвърля реалността и живее в успокояваща ги измислица… Може би трябва да напиша нещо за това. Дано смогна.

По-интересни са ми другите. Тези с претенции за интелектуалност, които стигат до същите изводи. Една малка част от тях са също така зомбирани, просто по-интелигентни. Другата част обаче е по-особена. Наричам ги за себе си „великите инквизитори“. Не защото са инквизирали някого, а заради гениалния монолог на Великия инквизитор от „Братя Карамазови“. Където Достоевски с невероятна проникновеност описва начина на разсъждение на тези хора. Произхода им, пътя им… бъдещето им. Дава ни познанието какво представляват те всъщност и защо са такива.

Преди време го преведох, колкото и както можах. Предлагам на всички, които не са безразлични на темата – прочетете го още веднъж, внимателно. Може би дори повече от веднъж. Ще разберете много за тези хора. И какви са били, и как са станали каквито са сега, и какви ще стават за в бъдеще. И най-вече, уви, защо е почти невъзможно да бъдат спасени. Защото сами са избрали пътя, по който вървят – а той увлича. И тренира да виждаш само каквото ще те отведе още по-нататък по него…

Това е.

На това правителство.

В петък от МВР пратиха сводка до депутатите на БСП какво да говорят. С информация за Александър Попов – бития и разкървавен студент – че не се знаело дали той е студент и съседите му казвали, че май не е добре с главата. И че никакво биене на студенти не е имало. Александър се оказа студент и отличник. Главата му – пострадала от полицейски кубинки. Съседите му – смаяни кой от тях е бил питан от когото и да било каквото и да било за него.

От вчера милицията се опитва да запише паспортните данни на всеки, който се опита да се присъедини към протестите срещу властта. И да го снима. Шефът на МВР най-категорично отрича, че това се е случвало. Записи от камери пък го показват абсолютно ясно. На Йовчев ли да вярвате, или на очите си – изберете сами.

(Не, не е правописна грешка. Въоръжени сили, които така безогледно нарушават законните права на гражданите, не са полиция. Те са именно и единствено милиция.)

Пак от вчера цивилни милиционери обикалят домовете на активните участници в протестите, за да ги привикват на разпити в РПУ-тата. Където те биват сплашвани в прав текст, че ще бъдат смачкани, ако продължават. Нещо да напомня това на тези, които не са забравили времената на комунизма?

И пак от вчера патрули от нацисти бродят из София, спират граждани и им проверяват документите. Фюрерите на партията им го потвърждават с гордост и удоволствие. И твърдят, че имали разрешение от МВР. МВР обаче отрича, че това се случва и че е издавало разрешение. На кого да вярваме? Изберете сами.

Днес министър-председателят заяви изрично и открито, че всеки държавен служител, който протестира срещу правителството, ще бъде уволнен. Очевидно с логиката, че държавата – това е правителството, тоест двайсетината души начело с него… В държава с народ вместо мърша подобно изказване би пратило автора си извън политиката в едночасов срок, завинаги. И подкрепящите го партии надали ще избягнат лесно забрана. (Затова и в някои държави се живее достойно, а в други не. И докато мършата в другите не стане народ и не започне да изритва подобни боклуци от политиката в едночасов срок, там няма да се живее достойно.)

Утре партиите зад това правителство ще направят митинг. С техни активисти и кандидати за местата на уволнените опитали се да използват гражданските си права. И вероятно Платени и транспортирани за сметка познайте на кого? Личните джобове на министрите? Партийните каси? Да, бе. А един мармот завива шоколада в станиол… Да, и по митингите на ГЕРБ карат платени хора. Но тях поне не ги плаща моят джоб.

Други едни платени писачи висят по Интернет форумите и плюят по осем часа на ден, че който не искал това правителство, искал и работел за ГЕРБ. След това, което видях от ГЕРБ и нашенския Батман, откакто паднаха от власт, ми се повръща от тях. Но в сравнение със сегашната мафия са направо приемливи – кой не би бил? ГЕРБ може да крадяха, но не дотам да вземат 1350 милиона нов външен заем само за да го откраднат. Бойко може да беше мутра на власт, но не дотам да прати полицията да чупи глави и да сплашва протестиращи срещу него. Не харесваше протестите срещу него, но не дотам да заплашва да уволни всеки протестиращ, който може… Отсега нататък смятам, ако попадна на претенцията „вие ГЕРБ ли искате?“, да отговарям „Да, искам ГЕРБ! Не са ли за предпочитане пред вас?“

(Апропо, днес все пак беше извършен атентат срещу Бареков. Колата му била преобърната и смазана от платени от ГЕРБ… не разбрах дали крайпътно дърво или пътна дупка. Той оцелял – очевидно трябва да очакваме нови посегателства срещу него. И срещу други сродни борци за морал в политиката и извън нея.)

Дотук ли ще спре комунистическата мафия? Надали. Убеден съм, че ще черпи с пълни шепи от братския руски, китайски и севернокорейски опит. Ако някой се съмнява, да каже… С направеното през последните няколко дни тези хора обявиха открита война на всичко демократично, гражданско и достойно. На всеки човек, който има ум вместо хитрост и съвест вместо подлога. А това значи и на мен – имам нахалството да се боря да бъда в тази категория.

От утре започвам да изпращам подробен списък на действията и изявленията на това правителство, които противоречат на демокрацията. Заедно с линкове към съответните източници.

На всички западни медии, на които успея да намеря координати за контакт. И ще ги питам ще мълчат ли, докато се случва това.

На всички европейски официални органи – Европейския парламент, Еврокомисията, Европейския съд… И ще ги питам ще търпят ли в ЕС да се случва това.

На всички поне малко демократични правителства. И ще ги питам признават ли легитимността на правителство, което процедира така.

На всички мои познати в демократични държави, и българи, и не-българи. И ще ги питам ще търпят ли правителствата си да гледат безучастно, или ще си припомнят думите на пастор Ниймьолер.

И на когото още се сетя и сметна, че е необходимо.

Много от тези институции надали ще обърнат внимание на едно-две писъмца от случаен човек някъде си. Но ако писмата са много и от много хора, надали ще ги игнорират, дори ако биха искали – няма да смеят. Затова ще помоля всеки, който чете тук – направете същото. Нека си помогнем поне малко сами.

От утре ще положа усилия да ходя отново редовно на всеки протест. Ако щат, да изкарат танкове – няма да се откажа. Дано дъртите ми кокали преседнат на някой танк, за да имат бъдеще днешните деца. Колко струват хора, които оставят децата им да страдат и да се борят вместо тях?

(Когато стана аварията във Фукушима, възрастните японци от цялата страна предложиха да участват в почистване на радиоактивни материали, ако се наложи. Да умрат те вместо младите, които биха чистили иначе. Плаках, докато слушах новината… Това е народ.)

На всички, които искат също да помогнат, ще кажа:

Опитат ли се полицаи да ви спират, да ви вземат данните и да ви снимат, понеже искате да се присъедините към протест, искайте от тях да се легитимират. Ако отказват им напомнете, че са длъжни по закон, и че нарушаването на закона ги поставя в позиция на нелегитимност – те престават да имат права според закона, включително да ви спират и да изискват от вас каквото и да е.

Също така ги снимайте без колебание – законът не ги защитава от това. Ако има как – от разстояние и бъдете готови да спасите снимките, било с бягство, било по друг начин. Но снимайте така, че лицата им да се виждат добре и разпознаваемо. Те са, които знаят кой им е наредил да ви проверяват – не бъдат ли притиснати, няма да смеят да го кажат и негодникът няма да влезе в затвора.

Снимайте и документирайте всичко, което се случва. Още веднъж публикувам връзката към предаванията на Иво Божков, който ходи на всеки протест и излъчва на живо. Щели да снимат и уволняват? Добре, и ние ще снимаме, за когато дойде време да съдим. Да се знае кой е биел, кой е провокирал и всичко друго. Надали нещо може да ви опази по-добре от милиционерски своеволия от израза „Усмихнете се, в ефир сте!“ и десетки качени в YouTube репортажи, на които ясно личат лицата на своеволниците.

(Когато качвате заснетите кадри в YouTube, пишете специално, че поемате юридическа отговорност, че това са заснети лично от вас кадри, изцяло под лично ваше авторско право. Това ще попречи на правителствените мошеници да се опитват да ги свалят, като пишат до YouTube лъжи, че записът нарушавал техни авторски права. Нека се вижда доживотно кой какви ги е вършил.)

Пригответе се малкото медии, които не принадлежат на Пеевски и мафия, да бъдат спрени. Пригответе се блогерите, които пишат истината, да бъдат арестувани или блоговете им да бъдат затворени. Пригответе се дори Интернет да бъде прекъснат, или поне сайтове като Facebook и YouTube да бъдат блокирани. Пригответе се телефоните ви да бъдат подслушвани или дори изключвани. Да бъдете викани, сплашвани и принуждавани да подписвате разни декларации, било от милиционерите, било от нацистки или други близки до това правителство зондеркоманди. По-активните – да запознаят бъбреците ни с пясъчните торби, дето комунистите ни учеха как били използвани от царската полиция и Гестапо… Може да не се наложи, но за всеки случай бъдете готови. Колкото по-готови сме, толкова по-малко вероятно е да посмеят.

Припомнете си как използвахме на времето тайно служебни ксерокси, за да размножаваме материали. Как ги пускахме тайно вечер по пощенски кутии и се опитвахме да ги лепим незабелязано по публични места. Как се опитвахме да намерим недозаглушени канали, на които се излъчват предавания на западните радиостанции. Как се събирахме по колкото можехме, за да научаваме един от друг пряко случилото се и истината. Прочетете в Интернет как да заобикаляте блокировки на сайтове, как да спретвате локални огледала и източници на информация. И още всякакви възможни начини за координация… Може да не се наложи, но за всеки случай бъдете готови. Колкото по-готови сме, толкова по-малко вероятно е да се наложи.

И още каквото ви хрумне. Засега мирно. После – според ситуацията.

На война – като на война.

Анелия Стойкова е една от младите писателки във великолепния клуб „Светлини сред сенките“. Днес открих в блога на Калин връзка към неин текст във Фейсбук, където тя казва важни и сериозни неща. Препубликувам текста оттам с надеждата, че Анелия няма да ми се сърди.

Валя е един от малкото хора от по-старото поколение въпреки, че за мен тя винаги ще бъде от нашето поколение, които отрано ни разбраха нас младите и лудите глави. В това интервю тя правилно синтезира защо в нашето творчество липсва присъствието точно на нейното поколение, на нашите родители, баби и дядовци. Хората, които благодарение на нашата мила държава, загубиха вяра във всичко, вяра в промяната, вяра във себе си, както и надеждата за по-добър живот. Те ни казват: “Внимавай!”, “Не се занимавай!”, “Няма нужда!”, “Каква е целта на всичко?”, “Учи си.”, “Така или иначе никой няма да те чуе и нищо няма да се промени.” Обичам ви всичките, знам какво сте преживели, но не мога да ви простя едно, защо позволихте от 91 насам чалгализацията на цялото ми поколение, превръщането на огромна част от моите връстници в зеленчуци. Как успяхте да ни възпитате да мълчим и да ни предадете това покорство и отчаяние. Знам, че не сте виновни, знам че бяхте заети да ни храните и отгледате. Но не спира да ме е яд, че когато надигнахме вой, вие продължавате да ни дърпате и да ни викате “Тихо стой”.

Искам оставката на всички, веднага! Заради това, че превърнаха детството ми в едно непрестанно мрънкане от страна на родителите ми относно живота, който живеят. За това, че до сега не сме имали нормална семейна ваканция заради напрежението относно пари и работа. За това, че рядко виждам родителите си искрено щастливи, но всеки ден крещящи. За това че много млади хора са принудени да пият хапчета за сърце вече, ми то вече не се издържа!!!

И тъй като знам, че всеки би попитал, отговарям: Гласувала съм на всички избори, от както имам това право, защото смятам, че това е дълг на всеки български гражданин и то дълг, който трябва да изпълнява разумно а не със затворени очи и вързани ръце.

Та смятам, че имам гражданското право да ви получа оставката, господа и дами.

“Мракът няма собствено битие, той е просто липса на светлина”
Ние наистина сме просто едни “светлини сред сенките по пътя” и нека не спираме да го вървим, докато не ги избутаме далеч от България!

—-

(Валя, или Валентина Димова, е ръководителката на клуба – тази, която възпита тези някогашни деца да бъдат творци. Неравнодушни и небезразлични. Светлини сред нас – сенките.

Вчера пуснах запис на тема как да си правим заключения за истината на базата на недофалшифицирани неща в медиите или на намеци от реалността. Ето и продължение на темата. Получих го от Ели, която го намерила някъде из Фейсбук; вероятно е публикувано първоначално в Биволъ.

—-

МВР “сводка” разпратена днес към 14 ч. от пресцентъра на БСП до депутатите от БСП. Биволъ разполага с оригиналния мейл, съдържащ цифров подпис, който идентифицира подателя, времето на изпращане и получателите.

Опорни точки
За протестите
През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души. Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на „Котараците“, „Титаните“ от чистотата. На практика имаше 2 протеста:
Първият по-рано през деня – около 500 души в пика. Профил: около 2/3 или 300 човека – студенти, останалите 1/3 или 200 човека – „зелени“, анархисти, „традиционните“ протестъри с тъпаните. На студентите от НАТФИЗ са оферирани до 700 лева за кадри със студенти в кръв. Съседи с изненада разпознали и „студента“ с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.
Вторият протест – в късните следобедни часове и вечерта. Протеста на погромите и вандалските прояви. Счупени бутилки пред парламента, хвърляни по полицаите, бутилки с минерална вода – също, всичко това се прави от „втора линия“. Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви. Не може да бъде наречен студентски „протест“, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета. Протест на ултрасите и агитките, хора от „Титан“ и свързани с бившия шеф на „Напоителни сисистеми“. Отново – „зелените“, свързани с Прокопиев, включително и журналитска Лора Филева – надничарка при Прокопиев, работи в „Дневник“, и дъщеря на Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на премиера Борисов. Разплащането с „протестиращите“ – в отдалечените от центъра квартали на София, тарифи – между 50 и 80 лева на глава за „протестиращ“. Традиционните автобуси на ГЕРБ от Благоевград и Перник.

Профилът на задържаните от МВР почти 50 лица (49 според официалната сводка) на 12 и 13 ноември едва ли отговаря на студентския – основно лица около и над 40 години.

Търси се радикализация и създаването на нов импулс на увяхващия протест (цифрата) с нови цели на протестиращите – МВР и ръководството на министерството. Днес Бойко Борисов за първи път напада МВР и полицията за „полицейското насилие“ при снощните й действия и персонално главния секретар Светлозар Лазаров (незаслужено си бил получил генералските звездички), въпреки че нееднократно е декларирал: Няма да хвърля дума срещу българската полиция. В същия ден и протестиращите студенти решават да преместят протеста си пред МВР, за да търсят сметка за „полицейското насилие“.

Днес на практика Борисов потвърждава, че е организатор на метежите. Признава, че организира и медийното отразяване на „протестите“, като ожалва журналистите от БНТ и Канал 3.

Сега Борисов планира „протестна вълна“. Досега „протестите“ така и не успяха да „излязат“ от София. Затова в събота Борисов свиква партиен протест в Пловдив, където ще дава и указания на кметовете на ГЕРБ в страната да бутат правителството и да организират локални метежи, включително и по темата за бежанците. Пример – бунта в Телиш, организиран от Цецка Цачева и оглавен от кметицата от ГЕРБ Нели Дакова.

Мероприятието е изнесено в Пловдив, за да се създаде впечатление, че има бунтове и извън София. По следващата седмица ще прави протести и в Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово и т.н. Сценарият на Борисов е да вдигне протестна вълна подобна на тази от февруари. Протестът в Пловдив ще бъде гарниран с „граждански“ такъв в София.

МВР НЕ Е ПРЕВИШИЛО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, А Е ВЪЗСТАНОВЯВАЛО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, КАКВАТО Е И ОСНОВНАТА МУ ЗАДАЧА. СИЛИ, ОТДЕЛЕНИ ЗА ПРОТЕСТА, НЕ СА В УЩЪРБ НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА. НЯМА ПРОМЯНА В БЮЛЕТИНА ЗА 12 НОЕМВРИ. ПРОКУРАТУРАТА СЛЕДИ ЗА ЗАКОННОСТТА НА ДЕЙСТВИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА И ДОСЕГА НЕ Е РЕАГИРАЛА.

—-

Ето как се инструктират познати ви от медиите лица какво да говорят. Изводите са си за вас.

Апропо, протестиращите – да знаете, че по крайните квартали ни плащат! (Пиша го не за пръв път.) Крайно време е да организираме издирване на плащащите. Може с фенери посред бял ден. Че и очевидно мизата се вдига – в началото на протестите бесепарските медии говореха за по 20 лева на ден за тартор на групичка протестиращи, после за по 30 до 50, сега вече е по 50 до 80 на ден за всеки протестиращ!

Имам гениална идея. Да се включим още по-масово в протестите – така ще изсмучем всичките пари на мръсния сатана Сорос и ще ги вкараме в българската икономика! Каква по-високопатриотична и национално отговорна постъпка? И каква по-социална политика – всеки нуждаещ се може да получи за месец хиляди само за вечерите!

Още повече че и шестото, седмото и осмото чувство ми подсказват – колкото повече и по-гневни стават протестиращите, толкова повече ще им се плаща.

Поне според сводките на БСП и компания.