Идеята на опита е да формулира принципи за политически проект, който да бъде реално полезен за гражданското общество в България. И по-специално, чрез пряка намеса и въздействие върху политическото пространство.
Опитът е все още в много суров вид. Целта на този запис е да бъде поставен на широко обсъждане, за да бъдат изчистени теоретични проблеми, явни грешки и непълноти. Според мен той може да бъде предложен за практическо реализиране чак след като бъде теоретично добре издържан.
Базиран е на:
– няколко опити на мои познати да формулират сходни идеи
– опитът от протестите срещу правителството на Орешарски
– опитът на пиратските партии в Европа и на „грилините“ в Италия
– мой опит от различни свободни проекти
Вероятно има и други източници, за които не се сещам в момента. Няма да откажа да потвърдя чийто и да било принос.
Цели на проекта
Основната цел на този проект е максимум прозрачност в българската политика. Допълнителна цел може да бъде прякото противостоене на корупцията чрез политически средства. Най-сетне, участниците в проекта могат да подкрепят или да се обявяват за или срещу проекти, които са в интерес или вредят на страната като цяло и на гражданското общество в нея в частност.
Проектът няма формално дефинирани цели извън тези. Във всяко друго отношение всеки негов член е свободен да заема каквито позиции реши, включително противоречащи на позициите на други членове. Това е приемливо и нормално.
Рационале за целите
Никоя партия, особено малка, няма ресурсите да следи внимателно всичко, което става в държавата. Или пък експертния потенциал да го преценява квалифицирано. Обществеността като цяло обаче има достатъчни ресурси и експертен потенциал.
За да може тя да изпълнява тези функции е нужно всичко, което става в държавата, да бъде прозрачно за обществеността. Тази прозрачност трябва да е в максимално достъпен вид. Би било полезно, ако самоорганизирането на гражданите с цел наблюдение над управлението, експертен анализ на действията му и заемане на гражданска позиция към тях бъде максимално улеснено по всички възможни начини.
Ако проектът е политическа организация, той (или негови членове) може да действа и пряко срещу корупцията, или по други важни национални и/или граждански каузи с политически средства.
Юридическа страна
Юридически проектът вероятно ще се води като политическа партия, за да може да участва в избори. (Иначе няма как да оказва реално въздействие върху политическото пространство.) Устройството и принципите му обаче се планират да са твърде различни от тези на традиционните политически партии.
Устройство
Разликата на този проект от сегашните политически партии е, че той няма йерархия и ръководство. Където това се изисква от нормативната база, той ще излъчва формален ръководител, говорител или отговорник. Съгласно вътрешните му правила обаче тези лица ще са равнопоставени на всички останали. Всеки ще взема решенията си по всеки въпрос самостоятелно и ще носи лично пълната отговорност за всяко от тях.
Прозрачността върху процесите, решенията и действията вътре в този проект трябва да бъде неограничена и максимално удобна, за цялото общество. Всички възможни видове тайни – държавна, лична, служебна и т.н. – са неприемливи като оправдание. Ако някой смята, че определен вид тайна го възпира да разкрие информация по даден въпрос, няма право да има отношение към въпроса.
Рационале за устройството
Всички досегашни партии използват „колективната отговорност“ като вид безотговорност. Личната отговорност за всяко решение и пълната прозрачност ще налагат да се работи в полза на обществото. По този начин те ще обезкуражават несъвместимите с това изискване хора от членуване, и ще помагат да членовете да не се изкушават да работят за частни интереси.
Дори така не е реално в проекта да не влязат, или впоследствие да не се присъединяват към него подставени лица или мошеници авантюристи. Изцяло личната отговорност на всеки в съчетание с прозрачността трябва да спомогнат за елиминирането на подобни хора, чрез спадане на избирателната подкрепа за тях при явяване на избори. (И чрез други форми на изразяване на подкрепа, включително вътре в проекта.)
Сигурно на пръв поглед такъв проект няма да може да работи. Опитът от свободни проекти като примерно Уикипедия показва обратното – там си има чести караници, но се върши много и много добра работа. Същото важи за евентуална парламентарна група на проекта. Носенето на отговорност лично и обществената реакция на това бързо ще показват на членовете на проекта кое е правилното действие. (Например да спазват старателно интересите на народа.)
Членство в проекта
Отворен е за всеки български гражданин или постоянно живеещ, който отговаря на условията му за членство:
– да не е член на ръководство на друга политическа партия (за да се избегне острият конфликт на интереси; редовите членове могат да са по-скоро полезни, при тях конфликтът на интереси е по-слаб).
– да декларира всички формални или неформални ангажименти, които е имал, към фирми, организации, политически партии и/или държавни учреждения, преди и след 10 ноември 1989 г. (Ако смята, че държавна, служебна или друг вид тайна не му позволява да декларира нещо, значи не е приемлив за член на проекта.) Ако се открие значимо членство, което не е било декларирано, човекът губи правото да членува в проекта.
– да декларира всички значими (над определена сума или процент от общия доход) източници на доходи за последните 5 години.
– да декларира всички проблеми, които е имал със закона, за последните 5 години (за проблеми, които водят до юридическо наказание – за неограничено време назад).
Към момента не предвиждам членовете да имат каквито и да е права в повече от не-членовете. (Вариант: да имат правото да бъдат предлагани за кандидат-депутати. Идеята е, че кандидат-депутатите трябва да отговарят на определени условия. Ако тези условия съвпадат с условията за членство в проекта, има смисъл от този вариант. Ако условията се различават – не.)
Рационале за членството
Всеки потенциално засегнат от даден въпрос има право да участва в работата по него (ако спазва условията за лична отговорност и пълна прозрачност). Политиката в България засяга всички, които живеят в нея или държат българско гражданство или постоянно жителство, дори ако живеят извън нея. Логично е всеки от тях да има право на членство в проекта.
Членство дори в организации с лош имидж не бива да е препятствие за членство в проекта – навсякъде могат да се намерят и свестни хора. Неразкриването на детайли за членство обаче трябва да е безусловно препятствие.
Много хора имат в миналото си по нещо, с което могат да бъдат изнудвани тайно. Целта на декларирането на детайли за миналото е тези неща да бъдат разкрити – това обикновено ги прави негодни за използване за изнудване. Хора, които не могат или не искат да разкрият нещо, ще могат да бъдат изнудвани с него, и затова е добре да нямат право да членуват в проекта.
Участие в избори
Проектът ще участва в избори, като ще предлага свои кандидати. (За момента нямам добро предложение за механизъм за излъчването им – тук има нужда от предложения и обсъждане.)
Кандидатите трябва да имат правото да изберат заедно с кого да се кандидатират в обща листа, или поне да откажат да се кандидатират с този или онзи.
Условията за кандидат-депутати трябва да са още по-строги от тези за членове на проекта. Не е задължително имиджът на кандидата да е абсолютно безупречен. Пълната му откритост обаче е. Условията могат да включват:
– публична декларация, че при откриване на несъответствие на условията или нарушаване на моралните задължения кандидатът ще подаде незабавно оставка, включително ако е избран за депутат.
– задължение да дава ежедневна публичност на всичко, което върши в парламента, включително мотивацията зад всяко негово решение. Публичността, както винаги, трябва да бъде пълна и достъпна по удобен начин и за неограничено време.
Кандидатът трябва да поеме следните морални задължения:
– да схваща себе си не като народен „избраник“, а като наемен служител на хората
– отсъствията от работа без достатъчно безспорна причина са недопустими
– да работи с пълни сили и старание, не за вдигане на шум, а за постигане на резултати
– да взема от заплатата си колкото е средната заплата в страната, останалото трябва да дава за безспорни благотворителни цели
– да не ползва представителни пари, нито разходи за помощници свръх абсолютно необходимото
– да не ползва „луксовете на властта“ – спонсорирани от бюджета храни, транспорт, почивни станции
Рационале за участието в избори
Българските политически гьонсурати не е реално да бъдат трогнати от пример на идеалисти. Реално е да влязат в пътя единствено при конкуренция, която може да ги изхвърли от политиката. Затова проектът трябва да участва в избори.
Групирането на заслужили доверие кандидати с незаслужили доверие трябва да е невъзможно, за да не се смесва подкрепата им – тя е средството да бъдат пресяти и разделени.
Моралните задължения са ключов момент от подбора на кандидат-депутати. Практиката показва, че моралът е много по-важен от експертността – експертност се подсигурява лесно, когато имаш управленски ресурси, но морал и етичност не. Кандидатът трябва да осъзнава, че е нает служител, чиято заплата идва от залъка на хората и не е редно да взема повече от тях. Който не разбира това е ултимативно неподходящ за депутат, точно както е неподходящ за служител във фирма кандидат с аналогични претенции.
(Допълнителен аргумент е необходимостта българската политическа каста да бъде научена на морал и уважение към народа. А това може да стане единствено като в нея се появи „конкурент“, който проявява тези качества в достатъчна степен.)
Средства за постигане на целите на проекта
Едно от средствата е постигане на парламентарно представителство. Чрез него проектът може да се бори за максимална прозрачност в политиката с всички средства и на всички нива:
– пълна прозрачност и публичност за актовете на властта и процеса на вземане на решения в нея
– пълна прозрачност и публичност за решенията на съдебната система
– максимална и максимално лесна достъпност до пълната информация от тази прозрачност
– съхраняване неограничено време на пълната информация и на пълния и максимално лесен достъп до нея
Други цели биха могли да бъдат:
– борба с корупцията (мерки, които я ограничават и подпомагат борбата с нея – ограничаване на регистрационните и регулационните режими, защита на медиите при разследване на корупция, създаване на различни контролиращи се една друга анти-корупционни институции…)
– засилване на гражданското общество (лобиране за преподаване в училище на основите му, засилване на антимонополното законодателство, закони които водят до благоприятна за него обществена структура…)
За тези си цели проектът може да подкрепя определени властови актове, решения или организации – например може да подкрепя проектозакони, парламентарни мнозинства и т.н. Или да действа срещу тях. (Взаимодействието между членовете му за целта се подсигурява чрез общите им цели и единомислието, а не чрез какъвто и да е механизъм, който да им налага какви позиции да заемат.)
Друго от средствата е извънпарламентарната активност на проекта. Тя може да се изявява в много неща:
– организиране на масови прояви в подкрепа на или срещу определени политически действия
– работа за формиране на гражданско общество по всички възможни начини
– работа за политическо образоване на гражданството
– набиране на популярност като алтернатива на „традиционните“ партии
– поддържане на надеждата на хората, че има смисъл да се борят
– други
Допитвания
Проектът може да организира допитвания (например по Интернет) по определени въпроси. Резултатите от тях не са формално задължителни за спазване от членовете му, но са предназначени да им служат за ориентация при вземането на решения. Иначе казано, ако някой не се съобразява с тези резултати, ще се наложи да даде обяснение защо, което да убеди народа.
Допитванията могат да изискват известни познания по темата. Така например, ако допитването е по общи политически въпроси, може да се изисква човекът да попълни или да е попълвал скоро тест за обща политическа ориентация. Допитване по специална тема (напр. строителство на път) може да изисква тест за познанията, които са необходими за преценка и решение. И т.н.
Тестовете за проверка на познанията не бива да са партийно оцветени, включително в полза на проекта. Ако се взема решение, което касае самия проект, може да се изисква тест за целите и същността му.