Grigor Gatchev - A Weblog

Катастрофата на българското образование е очевидна за всеки. Сериозен процент от завършващите училище са функционално неграмотни. Университетите виждат сериозен проблем да намерят достатъчно кандидат-студенти, които да покриват дори най-основния минимум от изисквания. В Сомалия или Камбоджа завършват осми клас по-малък процент подрастващи, отколкото в България, но знанията им, по разкази на били там мои познати, са над тези на българския осмокласник… Ще спестя останалото от списъка – плаче ми се, като мисля за него.

Причините да сме на това дередже са много. Процентът от БВП, който отделяме за образование, нищо чудно също да е под този в Сомалия или Камбоджа. (Бих се изумил, ако не сме сред последните десет страни в света по това.) Заплатите на учителите съответно са трагични, поддръжката на учебната база – също… Но си мисля, че зад тези неща е скрит друг, още по-страшен проблем – пълната безконтролност на образователната система. Качеството на постиганите резултати по никакъв начин не влияе нито на рейтинга на училищата, нито на заплатите на преподавателите. Обратното – влияят им фактори, които водят до спадане на качеството на образование. Като например изискването за брой ученици, което принуждава училищата да приемат и търпят калпазани и да се кланят на безотговорните им родители…

От доста време мисля как би могла да се оправи българската образователна система. Безспорно повече пари са необходими. Само с тях обаче според мен резултатът ще е нулев, заради безконтролността, независимо колко пари ще се налеят. Обратното – мерки за поставяне на качеството на образованието под контрол биха довели до драстичен скок в това качество дори без повече средства. Затова ще си позволя да дам предложение.

Според мен трябва да имаме свободна инициатива в сферата на образованието. Да са позволени неограничено както държавните, така и частни училища. Парите, които държавата дава на училищата за образование, обаче трябва да се определят от няколко фактора.

1. Входящ държавен изпит за всеки клас

Държавата трябва да формулира за всеки клас изпит, който включва познанията, необходими като база за ученето в този клас. Изпитът трябва да се провежда задължително писмено. Възможно е да има някаква гъвкавост, която позволява да бъде прилаган и за специализирани класове, например в изкуствата или технологиите.

Изпитните работи трябва да се оценяват по предварително дефинирана методика анонимно от двама преподаватели, задължително в съответния или по-висок клас, задължително от различни краища на страната, задължително без начин да знаят кой ще е другият оценяващ. Ако оценките на двамата се различават с повече от половин единица, работата ще се оценява и от арбитър. Преподаватели, които твърде често губят арбитраж, губят правото да участват в оценяване на работи. (Тази система е изпробвана дълго време и е показала отлична стабилност и надеждност в оценяване на кандидатстудентски работи.)

След оценяването изпитните работи се деанонимизират и учениците получават оценките си. Също, по информацията къде са учили учениците през последната година се съставя рейтинг на училищата, който е публичен. Родителите могат да преценяват по този рейтинг къде да запишат детето си да учи. Той също така е база за преценка колко средства да се отпускат на съответното училище. Качеството на образованието, което то дава, трябва да бъде значително по-определящ фактор за отпуснатите средства, отколкото количеството на обучените ученици.

(Рационале за последното: Когато броят на учениците е по-определящ фактор за получаваните средства, училищата са принудени да приемат и търпят лоши ученици с нахални и безотговорни родители. Това дава лош пример на другите ученици (и родители), подкопава качеството на образованието и мотивацията на учителите, и създава у безхаберните ученици и нахалните родители чувство за превъзходство. Когато качеството на образованието е по-определящ фактор, училищата ще се усещат в силата си да гонят безхаберните ученици и да тръшват вратата на нахалните родители. Това ще даде добър пример на другите ученици и родителите им, ще повиши качеството на образованието и мотивацията на учителите и ще постави на мястото им безхаберните ученици и нахалните родители. Тъй като в момента тенденцията е силно изкривена, ще е нужно поне отначало силно наблягане в обратната посока, за да си дойдат нещата на местата.)

Въвеждането на изпит вместо на формален документ за постигната степен на образование ще позволи не само реална оценка на постъпващите във всеки клас, но и безпроблемно интегриране в образователната ни система на ученици, учили извън нея. В условията на членство на България в ЕС това може да е важно предимство.

Ако училище желае да получава пари от държавата за образование, то трябва да поеме задължението да приема във всеки свой клас единствено ученици, положили успешно изпита за този клас. Ако не желае да спазва това правило, то може да води обучение, но няма право на държавни пари за него. (Вариант е държавните пари да са по-фино разпределяни, например да се дават само за ученици, положили успешно изпита. Не зная обаче дали ефектът ще е толкова благотворен, колкото изискването за цялостно полагане.)

Ученици, които не са били приети в клас заради неположен изпит за него, е редно да губят правото на детски надбавки за съответната година. Това ще създаде допълнителен стимул у родителите да се погрижат за образованието на децата си, като в същото време няма да забранява алтернативното образование. (Ще е необходимо да бъдат предвидени случаи като деца с изоставане в развитието и т.н.)

… Схемата далеч не е перфектна, но според мен е добра основа за разработване на реално приложима система. Ако някой има корекции към нея, е добре дошъл да ги предложи.

Програмата на здравно предаване по телевизията преди години:

– Научни открития в областта на медицината
– Какво да правим в спешни ситуации
– Сложни операции
– Нови лекарства и методи на лечение
– Срещи с именити учени и медици
– Изотопна диагностика
– Донорство
– Космическа медицина

Програмата на здравно предаване по телевизията сега:

– Как да отслабнем
– Гримът след 40-те
– Колко пъти да мием дистанционното от телевизора
– Как правилно да се изходим по нужда
– Нови хомеопатични лекарства
– Здравословно хранене според зодията
– Как да спрем вредните вселенски биоизлъчвания
– Ясновидката Джина за вашето бъдеще

Бях решил да не пиша за друго освен политика, докато не падне това правителство. Но днес научих история, която просто няма как да не споделя.

Ето извадката от чата ми:

> мъжът ми и негови колеги водят на вечеря някакъв гост
> той вегетарианец
> и освен това не яде и захар, защото била най-ужасното нещо
> поръчал в ресторанта леща
> извадил една спринцовка и си сложил 3 инжекции инсулин по време на яденето
> предложил и на тях
> защото иначе захарта ще им влезе в кръвообращението и ще им унищожи мозъка…

< този тип ако чуе какво причинява на клетките пък кислородът... Нямах представа какво друго да напиша. (И това беше реплика на Ели, която помолих да прочете тази част от чата.) Не ми е по силите да преценя дали въпросният гост е провал повече на образованието или на здравеопазването. Но, доколкото разбирам, е доста високопоставена фигура и консултант на големи фирми, и отговаря за разработката на нещо перспективно и иновативно. Което вече е провал на обществото. Нямам представа какво повече да добавя.

Днес правителството си писа „много добър“ за първите си сто дни управление. Чудя се каква ли е причината да не е отличен. Сигурно понеже не успяха да назначат Пеевски. (Мръсните капиталисти попречиха, мамка им!)

Сума ти сайтове пуснаха анкети колко му пише народът. Резултатите на всички са изумително сходни. Какви са точно – проверете сами, ако не се сещате.

Съответно не закъсня и новият отчаян вой на комунисти и криптокомунисти по стари ноти: „Ама вие искате ГЕРБ и Бойко! Други алтернативи няма!“. Отначало не се сдържах и в един-два блога на приятели обясних защо този вой е лъжа. Срещнах в отговор този характерен вид глухота, който подсказва, че отсрещният знае нещата по-добре и от теб, но му изнася да се прави на ударен… Какво щяха да правят партизаните, антифашистите и искрените комунисти днес, ако бяха живи, е риторичен въпрос. Какво представляват при това положение днешните комунисти – също. (Подсетка: не са буржоазия. Нито капиталисти. Обикновена олигархична мафия са.)

В събота, от 19:15, ще е стотният ден на протеста. Юбилеен. И смятам да отида на него, както и на всички досега, на които съм смогнал. Искам да съм един от тези, които ще кажат открито какво мислят за тези сто дни.

(Например че това не е рекорд за най-дълготрайният масов политически протест в историята на Европа. То е рекорд за най-гьонсуратско правителство в историята на Европа. И е вероятно единственият протест срещу правителство в най-новата история на Европа, който бива подкрепен на десетки места от съответните емигранти из всякакви чужбини. С изричното предупреждение, че махането на това правителство е начинът тези емигранти да обмислят възможността да се върнат и да помагат на страната си.)

Имаше ли положителни постижения това правителство? Ако трябва да бъда честен – да.

Обедини огромната част от българите. Да, срещу себе си. Да, с Делян Пеевски в ролята на обединителна фигура. Но наличният факт е, че го направи, и че подтикна българите да узряват като гражданско общество. Колко ще узреят – не знам. Но не се шегувам, че това е положително постижение. И Бойко Борисовите мераци да замести кадесарската мафия със своя не звучат благородно, но ги смятам за положително като краен резултат постижение. Или поне за (неуспял) опит за такова. Така че е редно да съм справедлив и да призная плюс и тук.

Демонстрира за пореден път кой в политиката служи на кадесарската мафия. И на какво е готов по нейна заповед. Ясно и видимо за всички. Да, не всички ще го разберат – някои хора можеш да ги лъжеш завинаги. Много обаче не можеш. Поне една полза от това – реалното изпадане на „Атака“ от политическата сцена – според мен е много положително развитие. Очевидно някои хора са се излекували от вярването на лъжи. (Да, и този ефект надали в това правителство са го желали. Но е налице – give credit where credit is due.)

Показа до каква степен българската олигархия е вредна за българския народ. Например с каква лекота и удоволствие подкрепялите една власт олигарси я предават и се лепват за противниците ѝ, ако им се обещае да си напълнят малко повече джобовете от нашите. За немалко хора това не е изненада – но винаги е добре да прогледнат още някои.

Показа колко лошо е да се раздават пари на хората без нищо в замяна. Как единственият резултат е нови дългове, които същите тези хора ще трябва да изплащат с лихвите. Накратко – колко вреден е злокачественият популизъм.

(Една от темите, които все не намирам време да опиша покрай тези протести, е за експеримента за социално строителство и подкрепа в Сейнт Луис, САЩ. И толкова още други неща чакат да напиша за тях, и ги забравям… Хора бе, дайте да го свалим най-сетне това правителство, че да пиша пак за хубави и интересни неща!)

Разчепка някои от мръсните дела на ГЕРБ. (И съчини и изфабрикува два пъти по толкова. Но да кажем, че при такова правителство човек може да си затвори очите пред подлости и фабрикувано очерняне, не са нищо извънредно като за него.) Честно казано, някои от тези дела ги подкрепям – например подслушването на министрите. Като знам какви ги върши типичният български министър… (Впрочем, и публичността на заседанията на Министерския съвет и Народното събрание също ги подкрепям. За тях ще чакам да чуя не-хумористични обяснения защо ги отмениха.) Но все пак е добре, че някои неща ще се разчепкат. Напълно съм склонен да вярвам, че наш Батман е подслушвал всеки, когото е подозирал, или пък се е боял от него.

И още положителни постижения мога да изброя. И не иронизирам – наистина ги смятам за положителни. Но въпреки това съм склонен да искам оставката на това правителство. Просто е вероятно единственото нещо на този свят, което може да бъде по-лошо дори от ново правителство на ГЕРБ. Такова правителство е оскърбление към всеки българин, който е способен да мисли и да изпитва срам.

И в събота ще го заявя на протеста.

Идеята на опита е да формулира принципи за политически проект, който да бъде реално полезен за гражданското общество в България. И по-специално, чрез пряка намеса и въздействие върху политическото пространство.

Опитът е все още в много суров вид. Целта на този запис е да бъде поставен на широко обсъждане, за да бъдат изчистени теоретични проблеми, явни грешки и непълноти. Според мен той може да бъде предложен за практическо реализиране чак след като бъде теоретично добре издържан.

Базиран е на:

– няколко опити на мои познати да формулират сходни идеи
– опитът от протестите срещу правителството на Орешарски
– опитът на пиратските партии в Европа и на „грилините“ в Италия
– мой опит от различни свободни проекти

Вероятно има и други източници, за които не се сещам в момента. Няма да откажа да потвърдя чийто и да било принос.

Цели на проекта

Основната цел на този проект е максимум прозрачност в българската политика. Допълнителна цел може да бъде прякото противостоене на корупцията чрез политически средства. Най-сетне, участниците в проекта могат да подкрепят или да се обявяват за или срещу проекти, които са в интерес или вредят на страната като цяло и на гражданското общество в нея в частност.

Проектът няма формално дефинирани цели извън тези. Във всяко друго отношение всеки негов член е свободен да заема каквито позиции реши, включително противоречащи на позициите на други членове. Това е приемливо и нормално.

Рационале за целите

Никоя партия, особено малка, няма ресурсите да следи внимателно всичко, което става в държавата. Или пък експертния потенциал да го преценява квалифицирано. Обществеността като цяло обаче има достатъчни ресурси и експертен потенциал.

За да може тя да изпълнява тези функции е нужно всичко, което става в държавата, да бъде прозрачно за обществеността. Тази прозрачност трябва да е в максимално достъпен вид. Би било полезно, ако самоорганизирането на гражданите с цел наблюдение над управлението, експертен анализ на действията му и заемане на гражданска позиция към тях бъде максимално улеснено по всички възможни начини.

Ако проектът е политическа организация, той (или негови членове) може да действа и пряко срещу корупцията, или по други важни национални и/или граждански каузи с политически средства.

Юридическа страна

Юридически проектът вероятно ще се води като политическа партия, за да може да участва в избори. (Иначе няма как да оказва реално въздействие върху политическото пространство.) Устройството и принципите му обаче се планират да са твърде различни от тези на традиционните политически партии.

Устройство

Разликата на този проект от сегашните политически партии е, че той няма йерархия и ръководство. Където това се изисква от нормативната база, той ще излъчва формален ръководител, говорител или отговорник. Съгласно вътрешните му правила обаче тези лица ще са равнопоставени на всички останали. Всеки ще взема решенията си по всеки въпрос самостоятелно и ще носи лично пълната отговорност за всяко от тях.

Прозрачността върху процесите, решенията и действията вътре в този проект трябва да бъде неограничена и максимално удобна, за цялото общество. Всички възможни видове тайни – държавна, лична, служебна и т.н. – са неприемливи като оправдание. Ако някой смята, че определен вид тайна го възпира да разкрие информация по даден въпрос, няма право да има отношение към въпроса.

Рационале за устройството

Всички досегашни партии използват „колективната отговорност“ като вид безотговорност. Личната отговорност за всяко решение и пълната прозрачност ще налагат да се работи в полза на обществото. По този начин те ще обезкуражават несъвместимите с това изискване хора от членуване, и ще помагат да членовете да не се изкушават да работят за частни интереси.

Дори така не е реално в проекта да не влязат, или впоследствие да не се присъединяват към него подставени лица или мошеници авантюристи. Изцяло личната отговорност на всеки в съчетание с прозрачността трябва да спомогнат за елиминирането на подобни хора, чрез спадане на избирателната подкрепа за тях при явяване на избори. (И чрез други форми на изразяване на подкрепа, включително вътре в проекта.)

Сигурно на пръв поглед такъв проект няма да може да работи. Опитът от свободни проекти като примерно Уикипедия показва обратното – там си има чести караници, но се върши много и много добра работа. Същото важи за евентуална парламентарна група на проекта. Носенето на отговорност лично и обществената реакция на това бързо ще показват на членовете на проекта кое е правилното действие. (Например да спазват старателно интересите на народа.)

Членство в проекта

Отворен е за всеки български гражданин или постоянно живеещ, който отговаря на условията му за членство:

– да не е член на ръководство на друга политическа партия (за да се избегне острият конфликт на интереси; редовите членове могат да са по-скоро полезни, при тях конфликтът на интереси е по-слаб).
– да декларира всички формални или неформални ангажименти, които е имал, към фирми, организации, политически партии и/или държавни учреждения, преди и след 10 ноември 1989 г. (Ако смята, че държавна, служебна или друг вид тайна не му позволява да декларира нещо, значи не е приемлив за член на проекта.) Ако се открие значимо членство, което не е било декларирано, човекът губи правото да членува в проекта.
– да декларира всички значими (над определена сума или процент от общия доход) източници на доходи за последните 5 години.
– да декларира всички проблеми, които е имал със закона, за последните 5 години (за проблеми, които водят до юридическо наказание – за неограничено време назад).

Към момента не предвиждам членовете да имат каквито и да е права в повече от не-членовете. (Вариант: да имат правото да бъдат предлагани за кандидат-депутати. Идеята е, че кандидат-депутатите трябва да отговарят на определени условия. Ако тези условия съвпадат с условията за членство в проекта, има смисъл от този вариант. Ако условията се различават – не.)

Рационале за членството

Всеки потенциално засегнат от даден въпрос има право да участва в работата по него (ако спазва условията за лична отговорност и пълна прозрачност). Политиката в България засяга всички, които живеят в нея или държат българско гражданство или постоянно жителство, дори ако живеят извън нея. Логично е всеки от тях да има право на членство в проекта.

Членство дори в организации с лош имидж не бива да е препятствие за членство в проекта – навсякъде могат да се намерят и свестни хора. Неразкриването на детайли за членство обаче трябва да е безусловно препятствие.

Много хора имат в миналото си по нещо, с което могат да бъдат изнудвани тайно. Целта на декларирането на детайли за миналото е тези неща да бъдат разкрити – това обикновено ги прави негодни за използване за изнудване. Хора, които не могат или не искат да разкрият нещо, ще могат да бъдат изнудвани с него, и затова е добре да нямат право да членуват в проекта.

Участие в избори

Проектът ще участва в избори, като ще предлага свои кандидати. (За момента нямам добро предложение за механизъм за излъчването им – тук има нужда от предложения и обсъждане.)

Кандидатите трябва да имат правото да изберат заедно с кого да се кандидатират в обща листа, или поне да откажат да се кандидатират с този или онзи.

Условията за кандидат-депутати трябва да са още по-строги от тези за членове на проекта. Не е задължително имиджът на кандидата да е абсолютно безупречен. Пълната му откритост обаче е. Условията могат да включват:

– публична декларация, че при откриване на несъответствие на условията или нарушаване на моралните задължения кандидатът ще подаде незабавно оставка, включително ако е избран за депутат.
– задължение да дава ежедневна публичност на всичко, което върши в парламента, включително мотивацията зад всяко негово решение. Публичността, както винаги, трябва да бъде пълна и достъпна по удобен начин и за неограничено време.

Кандидатът трябва да поеме следните морални задължения:

– да схваща себе си не като народен „избраник“, а като наемен служител на хората
– отсъствията от работа без достатъчно безспорна причина са недопустими
– да работи с пълни сили и старание, не за вдигане на шум, а за постигане на резултати
– да взема от заплатата си колкото е средната заплата в страната, останалото трябва да дава за безспорни благотворителни цели
– да не ползва представителни пари, нито разходи за помощници свръх абсолютно необходимото
– да не ползва „луксовете на властта“ – спонсорирани от бюджета храни, транспорт, почивни станции

Рационале за участието в избори

Българските политически гьонсурати не е реално да бъдат трогнати от пример на идеалисти. Реално е да влязат в пътя единствено при конкуренция, която може да ги изхвърли от политиката. Затова проектът трябва да участва в избори.

Групирането на заслужили доверие кандидати с незаслужили доверие трябва да е невъзможно, за да не се смесва подкрепата им – тя е средството да бъдат пресяти и разделени.

Моралните задължения са ключов момент от подбора на кандидат-депутати. Практиката показва, че моралът е много по-важен от експертността – експертност се подсигурява лесно, когато имаш управленски ресурси, но морал и етичност не. Кандидатът трябва да осъзнава, че е нает служител, чиято заплата идва от залъка на хората и не е редно да взема повече от тях. Който не разбира това е ултимативно неподходящ за депутат, точно както е неподходящ за служител във фирма кандидат с аналогични претенции.

(Допълнителен аргумент е необходимостта българската политическа каста да бъде научена на морал и уважение към народа. А това може да стане единствено като в нея се появи „конкурент“, който проявява тези качества в достатъчна степен.)

Средства за постигане на целите на проекта

Едно от средствата е постигане на парламентарно представителство. Чрез него проектът може да се бори за максимална прозрачност в политиката с всички средства и на всички нива:

– пълна прозрачност и публичност за актовете на властта и процеса на вземане на решения в нея
– пълна прозрачност и публичност за решенията на съдебната система
– максимална и максимално лесна достъпност до пълната информация от тази прозрачност
– съхраняване неограничено време на пълната информация и на пълния и максимално лесен достъп до нея

Други цели биха могли да бъдат:

– борба с корупцията (мерки, които я ограничават и подпомагат борбата с нея – ограничаване на регистрационните и регулационните режими, защита на медиите при разследване на корупция, създаване на различни контролиращи се една друга анти-корупционни институции…)
– засилване на гражданското общество (лобиране за преподаване в училище на основите му, засилване на антимонополното законодателство, закони които водят до благоприятна за него обществена структура…)

За тези си цели проектът може да подкрепя определени властови актове, решения или организации – например може да подкрепя проектозакони, парламентарни мнозинства и т.н. Или да действа срещу тях. (Взаимодействието между членовете му за целта се подсигурява чрез общите им цели и единомислието, а не чрез какъвто и да е механизъм, който да им налага какви позиции да заемат.)

Друго от средствата е извънпарламентарната активност на проекта. Тя може да се изявява в много неща:

– организиране на масови прояви в подкрепа на или срещу определени политически действия
– работа за формиране на гражданско общество по всички възможни начини
– работа за политическо образоване на гражданството
– набиране на популярност като алтернатива на „традиционните“ партии
– поддържане на надеждата на хората, че има смисъл да се борят
– други

Допитвания

Проектът може да организира допитвания (например по Интернет) по определени въпроси. Резултатите от тях не са формално задължителни за спазване от членовете му, но са предназначени да им служат за ориентация при вземането на решения. Иначе казано, ако някой не се съобразява с тези резултати, ще се наложи да даде обяснение защо, което да убеди народа.

Допитванията могат да изискват известни познания по темата. Така например, ако допитването е по общи политически въпроси, може да се изисква човекът да попълни или да е попълвал скоро тест за обща политическа ориентация. Допитване по специална тема (напр. строителство на път) може да изисква тест за познанията, които са необходими за преценка и решение. И т.н.

Тестовете за проверка на познанията не бива да са партийно оцветени, включително в полза на проекта. Ако се взема решение, което касае самия проект, може да се изисква тест за целите и същността му.

Че Орешарски смята да управлява пълен мандат, не му вярвам. Трудно ми е да си представя какво неоткраднато и непродадено ще остане в България още след първата година, че да си струва да остава…

Но не се пре-разтревожвам. Не го ли махнем дотогава, ще е един чудесен урок за всичкия добитък в България. Докъде води бездействието и безхаберното мучене. И липсата на мозък. Всеки от добитъците вместо благоденствие на стойност примерно едно ново жилище ще е насъбрал (чрез държавата) дългове на стойност едно ново жилище. Няма да може да избяга от изплащането им, и слава богу – ще е заслужил да си плати! Иначе няма никога да научи урока как се става човек.

Уви, и не-добитъците заедно с добитъците. А не-добитъците, които познавам, са стотици – и сигурно хиляди пъти по толкова никога няма да познавам, но ги има. И не заслужават да прекарат живота си в изриване на насраното от добитъците.

Гледам например преди няколко дни как Бойко Борисов се изцепва, че за митинга на 4 септември били дошли при него 15 души от „Протестна мрежа“ и го били помолили за съдействие с хора. И той бил съдействал, та затова митингът се случил… Това хубаво, ама той съдейства с 4-5 автобуса. Бая големи трябва да са били, за да докарат към десетте хиляди души на митинга. Нормалните автобуси побират по 50 души. Пък на фона на 10 000 души 200-250 повече или по-малко надали ще се забележат.

И не се и забелязаха особено. Когато Цветанов излезе да говори пред събралите се около Народното събрание протестиращи, беше освиркан тотално. Въпреки че агитката му беше инструктирана да се събере на мястото и да клакира, беше буквално заглушена от истинските протестиращи. Поредното доказателство, че ГЕРБ не са много по-любими на протеста от БСП, ДПС или Атака.

Но не това имам предвид. Кажи бе, господине Борисов, кои точно са били тия 15 членове на „Протестна мрежа“? Защото най-лесното нещо на света е да се представиш за член на когото си щеш, особено ако въпросното нещо не издава паспорти или служебни карти. Отделно пък, ако си виден български партиец, най-лесно е да кажеш как са дошли 15 души и са те помолили за помощ. Или пък са ти предложили да убият някого заради теб, примерно… Ще кажеш ли кои са? Май когато прокуратурата и съдът разкрият нещата около „бюлетините за фалшифициране“ в Костинбродската печатница.

Все повече се убеждавам, че ГЕРБ май нямат особена изгода от протеста. По една много проста причина. С БСП и прочее винаги ще се договорят – ние ще си затваряте очите за вашите золуми, вие за нашите. Няма да е лесна договорка, но принципно е постижима. Докато с протеста няма да се договорят за затваряне на очите никога. Дойде ли на власт ГЕРБ, почне ли да назначава пак калинки и да върши золуми, протестът ще изригне точно както сега срещу поредната тройна ламя. И ще е точно така упорит и непоколебим. Защото Бат Бойко беше евентуален, потенциален, може би по мъничко враг на българското политическо смрадливо тресавище. А протестът е истинският му враг, който няма да се примири, откаже или прости.

Все повече се убеждавам, че ГЕРБ разбират това. И че започват да смятат протеста за свой враг, по-страшен и траен от БСП. Засега не им стиска да си го признаят, но… нещо се носи във въздуха. Някакво усещане. Някакво осъзнаване. Мисля, че е въпрос само на време да го осъзнаят окончателно – и само на време след това да бъдат разкрити. Ще съм страхотно щастлив, ако греша. Боя се обаче, че засега трябва да приема позицията, че протестът може да разчита само на себе си.

(Апропо, едно вмятане ни в клин, ни в ръкав. Преди няколко дни се чудих с какво ще платят на Делян Пеевски, че предаде ББ предизборно. С ДАНС не стана, а Пеевски е достатъчно тъп и самонадеян, за да тръгне да отмъщава на всекиго, ако не му бъде платено… Вчера чух интересен слух – че той ще купи bTV. Нямам представа има ли нещо вярно, но ще съм любопитен да видя как ще се развият нещата.

Ще съм любопитен и дали ще стане. Въпросната телевизия е собственост на Красимир Гергов – тоест е част от коза нострата на Първанов. Купуването ѝ от Пеевски ще означава преминаване на сериозен медиен бастион към коза нострата на Станишев – основният враг на Първановата. Ако се случи ще означава, че Първанов е в упадък и може скоро да залезе. Което може да е от сериозна полза за България – с него ще залезе и ключова експертна част от старата кадесарска мафия. Не всичката, част ще премине към Станишев, но все пак. България ще се окаже в положение, сродно на това след Първата световна война – катастрофирала и пълна с политически мафии и мафийки, но все пак не контролирана с желязна ръка от една всевластна мафия, насочвана отвън към разкапването на страната ни. Все е напредък. Да видим дали ще се случи.)

В предишен запис подхвърлих идеята протестът да създаде своя партия. (Всъщност по-точната дума вероятно ще е „политически проект“, защото това няма да е традиционна партия.) Такъв проект не само ще може да се бори за повече прозрачност в политиката, ако влезе в парламента. Дори ако не влезе, ще бъде конкуренция на традиционните мафии за кражба, пардон, политически партии. Ще ги кара да се съобразяват какво вършат и как. Ще работи за прозрачността на действията им. И най-вече ще дава на обикновените българи надежда – надеждата, че има как да се борят и да победят мафията. Надеждата, която сега това правителство се опитва да ни убие с гьонсуратлъка си. И за която протестиращите се борят вече толкова дни, и смятат да се борят и занапред.

Описаното в линкнатия запис е ужасно сурово и недомислено. Ще го преработя сериозно и пусна в следващия си запис. След това ще имам нужда от помощта ви, за да търся по-широко обмисляне и обсъждане. Все още по него има нерешени ключови проблеми. Искам да бъде анализирано и премислено до пълно изчистване от видимите препъни-камъни, преди дори да мисля да го предложа като реален план за действие. Не желая да експериментирам върху хора, поне не без да съм премислил експеримента колкото мога по-добре.

Моля всички – дайте идея къде да се обсъжда този проект. Или го поставете на обсъждане където имате как и умеете, когато излезе. Надявам се да стане до няколко дни.

Утре е 4 септември. Първият работен ден на депутатството след „заслужената“ им ваканция. (Която президентът си позволи така неучтиво да прекъсне за ден, и те няма да му го простят. Какво антинационално и антибългарско действие – да не ги оставиш да се плацикат в Евксиноград на народни разноски!)

По този повод призивът на „Протестна мрежа“ е да ги посрещнем както им подобава. С призиви за оставка, предсрочни избори и операция „Чисти ръце“. И се присъединявам към този призив.

Съмнявам се дали ще мога да дойда още в 8 сутринта пред парламента. Дано работният ми ден да не е много натоварен и да успявам да мина поне от време на време. След работа с гаранция ще съм налице. (Стигне ли се до ключов момент на противостоенето, ще си зарежа и работата – какъв е смисълът да се блъскам, за да изкарвам за тях? Ключовият момент още не е дошъл, но много ми се иска да е скоро.)

Днешният протест ме изненада приятно. Едно, че хората бяха малко повече от последните дни. И второ, че бяха доста по-активни. Направиха кръг около парламента, задържаха се доста повече време от вчера или оня ден. Надявам се утре да има още малко повече хора и активността да е още малко повече. Не вярвам веднага да се събере човешка маса като в началото на протестите. Но ако хората не са забравили достойнството си, докъм третата десетдневка на септември вероятно броят на протестиращите ще нарасне значително.

(А ако са го забравили… дано да не са. Ще съм съсипан, ако се окаже, че наистина не съм част от този народ. Истината освобождава, но петдесет години национална гордост и двайсет и пет години борба за отърваване от мафията трудно се изхвърлят като скъсана дреха. Много се надявам да мога да се гордея, че съм българин, а не да трябва да се срамувам от това.)

Гледам и че напоследък се въдят всевъзможни контрапротести. Както казва Любо Николов, криптокомунисти – срамуват се да си кажат какви са (писал съм защо), и се чудят как да излъжат наивниците. Чух например за една група във Фейсбук, която се борела „за София без блокади“, че пречели на гражданите. Погледнах я – не те приемат, без да си предварително одобрен!… Не знам защо ми напомни едни групи от спортни момци, които редовно ги показват на контрапротеста, и които бягат от камерите като дявол от тамян. Ум не ми побира защо – нали са отишли там, за да изявят политическа позиция? Каква по-подходяща възможност от тази журналист от телевизия да те търси с микрофон и камера, за да кажеш какво мислиш?… Та, и споменатата група ми стои странно. Ако аз я правех, щеше да е свободна за достъп за абсолютно всеки, нали идеята е именно да пропагандирам някаква кауза и позиция?

Друга интересна новина от днес е, че посланикът на Франция приключва мандата си у нас, без да получи традиционния за всеки приключващ мандата си посланик орден „Стара планина“. Причината? Ако живеете на този свят е ясна – Вигенин го „наказва“ заради подкрепата му за протестите.

Колко нищожен, тъп и в крайна сметка антибългарин трябва да е някой, за да „наказва“ от името на страната ни посланик на ключова държава в общия ни ЕС, понеже позицията му е противоречала на най-отблъскващите напъни на своичката Партия? Доколко трябва някой да е негоден за държавник, за да спретне подобна дивотия?! Бедна ми е фантазията. Направо. Какво демонстрира – че България в негово лице не приема тази политика? Която с гаранция е изработена не на „Оборище“ 27, а в Елисейския дворец? Дали не е по-добре да бъде сменен с първия хванат от улицата?

Като изтече мандатът на германския посланик, и на него ли ще откаже традиционната за България награда, която посланиците на Северна Корея и Беларус ще получат? Сигурно. Каквото е започнато няма причина да не бъде продължено. А къде ще стигнем така и какво ще си спечелим оставям да се сетиш ти, драги ми читателю. (Подсетка: дали ще е национална гордост, държавно величие, позиции в ЕС, приемане на дипломацията ни на сериозно…?) Пътем си помисли и дали това правителство не е направо опасно за България като държава. И дали е добра идея да го оставим да работи и да се доказва още. Какво ни носи всеки ден негово управление. Какво се очертава да ни докара, и то вероятно доста скоро…

До утре. На протеста.

Ако някой не е забелязал как основните големи поддръжници на Бойко Борисов внезапно се отметнаха от него преди изборите, значи наистина не се интересува от политика. А за мен този момент е интересен.

Не че Батман не си го заслужаваше. (И като гледам, май продължава да не е осъзнал, че който си ляга с плъхове, се събужда изгризан. Което ме кара да мисля, че не заслужава вече и капката доверие, което му дадох.) Но ми е любопитно какво заплащане е било договорено – и какво ще бъде дадено – на тези, хм, личности. Защото такива като тях няма безплатно да преведат майка си през улицата. А каквото ще им се плати ще бъде извадено познайте от чии джобове? С гаранция не тези на БСП, ДПС, Атака или Орешарски. Такива като тях не дават, те само вземат. Ще бъде извадено от нашите джобове. И по-конкретно твоя и моя, драги ми читателю. И ще е отишло да прави мафиоти богати – перфектната рецепта те да доят джобовете ни и занапред.

За Бареков си беше ясно по начало. Микроскопична душица с големи амбиции, той е елементарен за мамене и въртене около пръста. Нищо чудно да се е продал дори само срещу евтината популярност около предизборната измама с „бюлетините“. И да, с пълна сигурност очаква да получи повечко, след като играта успя и мафията си върна властта. Само че дали ще го получи може да е въпрос единствено за някой, който е живял в друга вселена и не познава мафията ни. Прекалено дребен и тъп е, за да бъдат коректни към него. Ако достатъчно старателно лиже задниците им и занапред, може и да вземе още някоя трохичка, но не ми се вярва. Дори въпросните задници ги е достатъчно гнус от езика му, за да му откажат.

За Волен Сидеров също беше очевидно веднага. Още преди пленума на БСП, на който ковчежниците им се бяха оплакали как Волен им излиза все по-скъпо на всяко гласуване. Все едно не е ясно какво и в какви суми може да събере атакист и депесар. Да, получи си заслуженото – докато той е в Атака, те повече няма да влязат в парламента. Избирателите им няма да им простят тангото, да не кажа нещо по-невъзпитано, с ДПС. А и не само те – подобна политическа нечистоплътност впечатли дори виделите много българи… Той обаче не ме безпокои. Въпреки че тъпче гуша като за последно, ще натъпче надали и стотина милиона. По десетина-петнайсет лева на глава от населението – не е приятно, но се преглъща.

За Цветан Василев вече се разбра – държавата ще се откаже от златната акция в БТК и Вивател. Което прави Василев мажоритарен, да не кажа почти едноличен собственик на Виваком. Как ще се отрази това на ситуацията при съобщителните оператори оставям да се сетиш на теб, читателю. Ако ти е трудно, пробвай да се замислиш защо Василев е поискал именно такава цена, какво и как ще изкара от нея и от чии джобове ще излезе то. А, и понеже той е истински играч и умее да се пазари, бих очаквал да получи още и още луксозни облаги. Примерно създаденото от Бойко Борисов правило държавните организации да си държат парите в неговата банка да остане непокътнато, въпреки всички (напълно заслужени) плювни, които тройната ламя изля по адрес на Борисов за това. И въпреки готовия план на служебното правителство да го забрани, който с идването на власт на БСП и компания мигновено бе шкартиран.

По-интересен ми е Делян Пеевски. Обещанието да му подарят ДАНС очевидно се провали – Евросъюза и НАТО поставиха ултиматум, с който дори Орешарски не можеше да не се съобрази. Че Писанчев ще е марионетка на Пеевски няма да се сети само току-що падналият от орбита. На Пеевски обаче това надали ще му е достатъчно – той е от по-простичките и директни типове. Да ходи с пистолет, охрана и луксозни джипове може и сега – мечтата му е шефовете на полицията, вместо да му щракват белезниците, да му козируват и да му изпълняват прищевките. Ама не чрез посредник, това е за ония философи от „Монтерей“ – той би го искал лично. Да седи, да ги командва в лицата и да се кефи как му рапортуват и изпълняват… Така че каквото му е дадено вероятно нищо не му носи, а той надали ще се примири така. А тези, които го купиха, не са идиоти. Няма да искат той да им забие нож в гърба при първа възможност, а той с гаранция ще го направи, бива го в тая дисциплина. Ще трябва да му платят нещо друго вместо ДАНС. И искам да знам какво е.

—-

Като написах всичко това, ми хрумна едно интересно предложение. Ако правителство окраде държавата, откраднатото да се плаща от гласувалите за него избиратели. Заедно с негласувалите – щом са позволили това правителство да получи властта, и те са съучастници и е редно да си платят. Не знам колко ще трябва да платя аз заради това, че гласувах за Бойко Борисов, но вероятно ще е по-малко от моя дял (чрез данъците ми) за откраднатото от тройната коалиция за първите ѝ 100 дни. Почне ли българинът да си плаща за тъпотата и мързела, много бързо и ще поумнее, и ще престане да го мързи. Че поумняваме, когато нещата опрат физически до джоба ни, когато видим с очите си как вадим пари от него и се прощаваме с тях, е чудесно качество. Време е да го използваме за добро.

Вече не е новост, че по време на концерта на Роджър Уотърс, при думите на песента „Майко, трябва ли да вярвам на правителството?“, на стената-екран беше прожектирано с големи букви „ОСТАВКА“. Както казва един мой добър приятел, преживяването е безценно. 🙂

Добре де – не е най-безценното. Още по-безценно е да гледаш реакциите на комуноидите (съжалявам, ама напоследък се убеждавам колко точна дума е) по въпроса:

– Колко ли пари са му шарили тия от ГЕРБ?

(Не само Мая Манолова не може да си представи някой да върши нещо заради убежденията си, а не заради пари.)

– Мръсен келеш! Той на нас в България ще ни дава акъл какво да правим!

(Мръсен империалистически агент!!! Долу империализма! Да живее братският Съветски Съюз!)

– Някакви мръсни гербери са го измамили какво пише, нали той не разбира български…

(А в Истанбул други мръсни гербери го измамиха да прожектира имената на убитите на площад „Таксим“… Апропо, защо гербери – за мен е загадка. Средната подкрепа за ГЕРБ за България е по изборни данни 30%, докато на протеста срещу правителството надали стига и 3%… Сигурно защото комуноидите са наясно, че всичко освен ГЕРБ е марионетка на пак тяхната мафия. Да, ГЕРБ просто са една друга мафия, ама за комуноидите това е без значение. Техният свят се дели на тях и врага, без изключения.)

– Той имаше предвид не правителството, а президента!

(Очевидно според някои хора “government” се превежда като „президент“. Или пък не са обърнали внимание в кой точно момент се появи надписът. Не че е лесно да не забележиш, ама… комуноиди.)

– Той имаше предвид не това правителство, а предишното, на ГЕРБ!

(Това подозирам, че не е истинско – вероятно е пародия от някой остроумец на изказването на Вигенин по повод реакцията на френския и немския посланик срещу правителството.)

– Е..м ти Джордж Уотърса, е..м ти Пинк Флойда, е..м ти стената!

(Все повече подозирам, че умственият багаж на Мишо Шамара с нищо не оправдава толкова интелектуален прякор. Че е не по комунистически искрен е добре – значи не е леке от чак такава категория. Но поне да беше чувал, че Уотърс е Роджър, а не Джордж. Че то става като едновремешните пародии на фолкпевици в „Ку-Ку“: „Кво като неква Мадона не била чувала за мене? Аз да не би да съм я чувала…“)

… Комичните реакции продължават и се трупат. Ако някой смята, че комуноидите са научили нещо ново или пък че са забравили нещо старо – да гледа и да си прави изводите.

Има обаче и още нещо, което ми се иска да спомена в тази връзка.

Как се познава, че комунист казва истината, вече съм писал – изчервява се и заеква. По-интересно обаче е как точно лъже. А именно: приписва на другите именно и точно своите недостатъци, престъпления и грешки. Изкарва другите, че били комунисти. Че имали ляво мислене. Че само крадяли. Че тяхното било популизъм. Че нямали никаква подкрепа… Списъкът е дълъг. Интересното в него обаче е – защо комунистът обикновено се мъчи да изкара другите именно и точно комунисти?

Според мен отговорът е простичък. Защото комунистът знае по-добре от всеки друг, че няма по-гнусно, отровно, измамно, съсипническо, продажно и зло битие от неговото. За наивните е приготвил съблазнителните лъжи колко красив е комунизмът, подправени със саможертвата на вярващи идеалисти. (Които ако видеха днешния комунист, щяха да станат от гроба, за да се борят срещу него.) За по-малко наивните – лъжата, че в политиката всички са еднакви маскари, и другите са същата помия. За още по-малко наивните – още, и още, и още лъжи… Но вътре в себе си знае, че няма по-страшно падение, по-мизернически и позорен живот от неговия. И не само вътре в себе си – указанието да изкарват „противника“ комунист е на видно място в наръчниците на платените слухоразпространители и форумни лайномети. В каквото и друго да обвини противника си – фашизъм, престъпления, извратеност, зли помисли – все ще е по-добро от това да е комунист. Така че не му върши работа.

Тази тактика на комуниста е истината, която той неволно издава на всички нас. Тя е неговото самопризнание докъде е стигнал и какво представлява.

И тя е и предупреждението към всички нас – колко трябва да очакваме да струват думите на такъв. Дали стават за преценка колко е истината в тях, или единствено за указател какво е гарантирана лъжа.

Не бях писал от доста време. Случиха се доста неща, които си струваха да бъдат описани. Уви, пропуснах ги.

Върхът, уви, се пада на изцепките на правителството. На някои от тях просто не зная как да реагирам. Имам чувството, че то е решило да се бори с протестите по оригинален начин – като до септември свърши такова количество кражби, простотии и дори политически престъпления, че когато хората се съберат масово, вече просто да няма какво да ги възмути отгоре на вече направеното.

И неволно правя връзка с една формула, спомената преди в коментар тук под един запис – цикълът на Тайтлър.

Александър Фрейзър Тайтлър е шотландски историк и юрист, живял в края на 18 и началото на 19 век. Въпросният цикъл се приписва на него (макар че е по-вероятно да е измислен и приписан на Тайтлър от американския индустриалец Прентис през 1943 г). Първата част от описанието му действително е дело на историка:

Демокрацията е винаги временна по природата си: тя просто не може да съществува като постоянна форма на управление. Една демокрация съществува докато гласоподавателите не открият, че могат да си гласуват щедри подаяния от обществената хазна. От този момент нататък мнозинството винаги гласува за тези кандидати, които му обещават най-много от съдържанието на хазната. Резултатът е, че вследствие на безогледната финансова политика демокрацията задължително рухва и неизменно бива последвана от диктатура.

Втората част е приписана на Тайтлър в една реч на американския индустриалец Прентис през 1943 г. Вероятно е измислена от Прентис. Тя гласи:

Още от началото на историята средната продължителност на съществуването на великите цивилизации е около 200 години. През тези 200 години нациите им винаги преминават през следната последователност:

– От робство към духовна вяра
– От вяра към смелост
– От смелост към свобода
– От свобода към охолство
– От охолство към егоизъм
– От егоизъм към съглашателство
– От съглашателство към апатия
– От апатия към зависимост
– От зависимост обратно към робство

Преди години се бях запитвал – къде ли са САЩ по този цикъл? В някои отношения – още на прехода от охолство към егоизъм. В някои – вече на този от апатия към зависимост… Но не бях свързвал с правилата България. Просто защото ние още не сме излезли от робството.

Да, не сме. След промените имахме шанс да се измъкнем от икономическата примка на комунизма, като се научим да си изкарваме хляба сами. Уви, Андрей Луканов измисли начин да се противодейства ефективно на този наглед неудържим процес – организирането на мутрите и оставянето им да разоряват безнаказано всеки, който не е „нашичък“. Въпреки това, с времето част от хората постигнаха минимална икономическа самостоятелност – работят за себе си, или пък получават прилични заплати (като правило от чужди фирми). Все още обаче вътре в умовете си продължаваме да сме роби. Да се възхищаваме на мутри и мутреси, да завиждаме на престъпници, да мечтаем да сме богати от корупция… Докога така? И най-важното – защо все още така?

За пръв път го видях ясно покрай това правителство. Когато осъзнах, че неговата истинска мишена не е нито смешникът Бойко, нито дори смешният ни на фона на целия народ протест. Че истинската му мишена е вярата ни. Вярата, че от нас зависи нещо. Че можем да се преборим срещу нагла и безсъвестна власт. Че си струва да имаме смелост и да се борим за свободата си.

Точно това е, което е било мишена на явните и скрити комунисти и кадесари през всичките тези години на преход – вярата ни. Вярата ни в силата на духа ни, в себе си. Знаели са това, което аз осъзнах чак сега – че без вяра в силите си ще останем техни роби завинаги. Вярата, с която Бойко Борисов – клоун и палячо, но не чак комунист или кадесар – не се пребори достатъчно добре, и тя избуя в нас. И сега мафията ни бърза презглави да я смаже, да ни нахлузи обратно оглавниците и да ни впрегне.

Това е причината за всички тези скандални назначения и действия. Не защото не могат да назначат начело на ДАНС неотблъснал обществото послушник на Делян Пеевски – а защото ние трябва да се уверим, че не можем да ги спрем. (В крайна сметка ЕС ги спря в това назначение, защото то удряше по европейската сигурност. Не ги спря обаче в хиляди други не по-малко скандални, но по-малко касаещи европееца.) Не защото им трябва това или онова престъпно нещо – от някои те ще откраднат милиарди, но други изглеждат безсмислени. А за да ни научат, че сме безсилни и вярата ни е безсмислена. Не защото им трябваше автобусът с излизащите онази нощ от НС депутати на всяка цена да заобиколи целия „Александър Невски“ и да пресече всички групи протестиращи. А за да ни демонстрират, че сме безпомощни и няма в какво да вярваме. И не защото някой ще им повярва, че са се самоорганизирали в тяхна подкрепа цигани, които не знаят кой е премиер и кой президент. А за да ни покажат, че сме безпомощни да попречим и на най-наглите им и очевадни лъжи… За да убият вярата ни.

Естествено, демонстрациите им са лъжа. Ако имаха каквато и да било реална подкрепа, щяха много лесно да организират нея да дойде да ги крепи на прегласуването на бюджета – нямаше да се налага да плащат на цигани, които не знаят кой е премиер и кой президент. Нито пък щеше да им се налага да купуват присъствието на прилична част от „контрапротестиращите“ – в София живеят два милиона души, надали е капка проблем да се намери един на хиляда, който е комунист и кадесар и в червата и би излязъл да ги подкрепи. Но очевидно и толкова нямат, въпреки заплахите към социолози да дават резултати в тяхна подкрепа. И въпреки изнудването на медиите да не отразяват протестите…

Но мисля, че ни подцениха. Малко по малко ставаме народ. Бавно, колебливо, понякога с крачки назад, но вървим.

Да сте видели след протест срещу това правителство да остава бунището, което остава след техните бузлуджански сбирки? И което оставаше дори след най-благородните събирания доскоро? Да, не е много да почистиш след себе си. Но е показател, че се чувстваш стопанин, а не добитък.

Да сте видели на протеста ни сляпа политическа привързаност към този или онзи, каквато се вижда на „митингите“ в тяхна подкрепа? И каквато се виждаше доскоро и на най-благородните начинания? (Още една от лъжите им – че този протест бил „про-ГЕРБ“. Не че ГЕРБ на техен фон не са направо приемливи. Но протестът не е про-ГЕРБ.) Вместо това виждате хора, които биха повярвали на всеки честен, но и са критични към всеки лъжец.

Да сте видели на протеста ни бруталност, пиянство, безпочвена злоба, мръсна агресивност? Аз съм виждал – когато някоя групичка провокатори успее да се лепне. Обикновено вече по тъмно, защото денем биват забелязвани отдалече и изпровождани веднага. А какви са тези провокатори и за кого работят можете да разберете от срещите им с правителството, където щедро му дават десетилетия срок. И се изказват, че ако е тяхната, ще арестуват протестиращи, и че многобройните им криминални присъди са съчинени…

Мога да изброявам още много. На вчерашния протест обаче се случи нещо, което ме трогна.

Срещу Руската черква имаше неголямо павилионче. Момичето, което продаваше в него, даваше отстъпка 10% на всички протестиращи. Нямаше как да напусне работното си място, за да се присъедини към нас – но ни подкрепяше за сметка на джоба си. (Кой от „контрапротестиращите“ би го направил? Дето уж ние сме на протест за пари, пък те – не?)

Взривът в китайския ресторант разруши и нейното павилионче. Но протестиращите, които тя беше подкрепяла, не я изоставиха. Вчера буквално целият митинг спря за малко, непланирано и неподканяно, пред Руската черква, където момче с кутия събираше дарения в нейна полза. Нямам представа колко пари събра, но буквално нямаше човек, който да не пусне някоя банкнота. Откъснати от залъка пари – както тя беше късала от залъка си заради нас.

Може би цикълът на Тайтлър ще важи и за нас – един ден, когато потеглим по него. Но нека потеглим. Нека излезем от робството. Заслужаваме го.

А сега пускам този запис – набързо нахвърлен, непрочетен за грешки – защото бързам. Да бъда част от този народ и тази вечер.