Grigor Gatchev - A Weblog

Уморих се вече да пиша за протести. Чакат реда си тук толкова други неща – красиви и грозни, обикновени и чудесни… Но тези, от които зависи добруването ми, не се умориха да го загробват. Е, аз също няма да се уморя да протестирам срещу тях.

Сега спуснатата отгоре за разпространение лъжа на тема правителството е „трябва да го оставим да работи, че да се докаже“. Все едно досега не се „доказа“ достатъчно… Не че Бойко не назначаваше „калинки“ – тази дума стана пословична именно при него – и не че тази практика не е позорно нещо. Но най-фрапантният Бойков случай – Румяна Желева – е направо блестящ кадрови избор на фона на Делян Пеевски като председател на ДАНС, Волен Сидеров като председател на комисията на НС по борба с корупцията, бат Сали като председател на комисията на НС по етика, Петко Арнаудов като директор на природен парк „Странджа“… Също, при Бойко на една успяла да се закрепи „калинка“ се падаха десет шкартирани в момента, в който се разбере какви са, най-често още преди утвърждаването им на поста. При това правителство всичкото народно протестиране срещу далеч по-скандални назначения остава без резултат. Наложи се ЕС и НАТО да сервират спешен ултиматум, за не стане Пеевски шеф на ДАНС. И… вярва ли някой, че тази практика ще спре дотук? Покажете ми такъв човек, че да въздъхна със съжаление.

(Ако не знаете с какво Волен Сидеров е лош като председател на комисията срещу корупцията, попитайте ковчежниците на БСП докъде изпразва партийната каса подкрепата му за всяко гласуване. Ако не знаете с какво бат Сали е лош като председател на комисията по етика, поинтересувайте се кой е циганският кримибарон на Самоков от сума ти години и от какво си прави парите. Ако не знаете с какво Петко Арнаудов е лош за шеф на директор на ПП „Странджа“, припомнете си как като кмет на Царево построи на защитени територии в парка незаконен курортен комплекс, който накрая държавата от кумова срама събори… Калинки ли? Скакалци. Саранча.)

Друга спусната за разпространение лъжа е „ама тези там не искат да преговарят“. Всъщност тя не е лъжа – наистина не искаме. За какво да преговаряме с такива управляващи – колко от ценностите в дома ни да откраднат, и дали да ни оставят нещо ли? Да, факт е че те си устройват често-често преговори с някакви „протестиращи“. По-точно с провокаторите, които гоним от протеста си. И които дават на това правителство срок още четири години. Не ви ли учудва, че не му дават векове? Според мен просто не са се сетили.

Утре ще се върнат за малко от почивка. Със самолет, че да не губят деня. Ние сме богати, не знаем какво да правим парите си от охолство – ще се бръкнем за този им лукс. Горките са толкова бесни, че им се прекъсва почивния месец, не можем да си го представим даже. Ние почиваме по седмица веднъж на две години, и обикновено и нея прекъсваме поне по един-два пъти заради работата, така че наистина не ги разбираме. Те са нашите слуги, длъжни сме да ги храним и глезим. И хазната, и джобовете ни преливат от излишни пари – защо да не си го позволим?

Връщат се, за да прегласуват бюджета, който направиха. В който има предвидено теглене на нов едномилиарден заем. Първо щеше да е за да компенсира Борисовия февруарски заем – оказа се, че парите за връщането му идват от ЕС. След това щеше да е за разплащанията с бизнеса и помощите за майките, ама и този номер не мина – оказа се, че тези разходи са под десет процента от заема. После стана понеже събираемостта на приходите била лоша – оказа се, че няма подобно нещо и е великолепна. Сега е за да се попълнел резервът на валутния борд – все едно подобно попълване е нужно, особено при положение, че този заем се връща с лихви. Ако и това извинение пропадне, ще бъде съчинено следващото. А аз се чудя остана ли някой, който да не е напълно наясно защо всъщност се тегли този заем. И сред тези, които го казват, и още повече сред тези, които го отричат. И остана ли някой, който да не е наясно от чии джобове пък ще бъде връщан.

Утре се готви опит за блокада на парламента. Не зная дали ще успее. Не зная дали изобщо ще се съберат кой знае колко хора. Половината протестиращи са кои на помощ на близките си в провинцията, кои на почивка. Другата половина – на двойно по-интензивна работа, понеже заместват и отпускари… Но ще участвам в опита, дори ако съм сигурен, че е обречен. Има неща, които човек прави не заради победата, а заради съвестта си.

(И се чува, че БСП и ДПС са мобилизирали свои хора от провинцията, които да бъдат докарани в София като контрабаланс на протеста. Вероятно най-обикновени хорица като нас, излъгани и подведени, че пазят нещо различно от олигарсите, с които биват плашени. Достатъчно наивни, за да не се питат как така „бедните“ имат пари за стотици автобуси, храна за хиляди хора и прочее, а ние „богатите“ и „олигарсите“ не можем да си ги позволим. Ако слухът е истина, вероятно тези хора ще бъдат изпратени срещу нас, за да има сблъсък и да се даде повод да бъдем мачкани. Използване на едни докарани до мизерия срещу други – най-сладкото зрелище за олигархичната мафия…)

Не зная какво можем да очакваме на опита за блокада. Може би провокации – ако да, нека не се поддаваме на тях. Може би полицейска бруталност – ако да, нека не се огъваме срещу нея. Може би нищо – ако да, нека не се отказваме от бдителността си. Важно е да сме готови за всичко.

С какво можем да се противопоставим на каквито и да е враждебни действия? С откритост и прозрачност. Предложението ми в тази насока е поне петнайсетина души, които имат фотоапарати или камери, да стоят на удобно разстояние от митинга. Достатъчно далече, за да не е лесно да бъдат хванати от полицията и да им бъдат взети апаратите. Да снимат всичко, което става – всеки опит за провокаторство, всяко действие на полицията, всяко действие на протестиращите. И да качват снимките и филмите максимално бързо в Интернет (ако имат пряк безжичен достъп – директно със снимането). Така всички ще виждат всичко – и кой е хвърлял камъни, и кой е биел протестиращи, и какво са вършели протестиращите.

(Помните ли полицайката с „изкълчената“ от протестиращи ръка? Дето беше разобличена чрез снимки, направени в нощта на атаката? И после още веднъж – когато след няколко дни беше снимана на Бузлуджа с червена фланелка и здрава ръка? Мисля, че този случай показа на някои хора къде всъщност е истината. И че кадрите с него още дълго ще висят в Нета и всеки ще я разпознава на улицата, включително след като корупционерите си отидат… Помислете какво обезкуражаване ще е за всеки недобронамерен възможността лицето му да лъсне пред цял народ завинаги. Струва си, нали?)

Нека превърнем утрешния ден в първото си упражнение по непоколебимост и по осигуряване на откритост и прозрачност. И едното, и другото ще ни трябват в големи количества през септември – а боя се, че и по-нататък. Очаква ни борба срещу най-безмилостното захапване на кокала, познато на човечеството – това на докопалите власт комунисти.

Ще спечелим ли тази борба? Не зная. Но смятам да я водя докрай.

Докато не я спечеля. Заедно с правото да ходя из тази страна с високо вдигната глава, ако и не по-богат.

Или докато не разбера, че народът ни си е избрал да бъде добитък и нямам как да го победя. И не спася децата си от живота в обор през Терминал 2, пак с високо вдигната глава.

Знанието, че си се борил докрай, дава достойнство. А достойнството е, което превръща съществуването в живот. (А липсата му – живота в съществуване.)

В предишния запис се опитах да извлека някакви поуки от ситуацията и протестите. И обещах да разкажа до какъв извод съм стигнал. Уви, забавих се, за което се извинявам.

Какво търсим?

Очевидно за всички е, че България се управлява както не трябва. Корупцията буквално дави политическата ни класа. Трябва да се промени нещо. Но какво? Че не можем повече така е ясно. Но накъде да вървим?

Управленски проблем се разрешава в съответствие с управленската система. Под диктатура трябва да действаш с груба сила – преврат, бунт, въстание. Под демокрация трябва да създадеш политическа партия, която да наложи желаната от теб политика. Да търсиш други варианти при демокрация може да звучи примамливо, но е толкова смислено, колкото примерно опит да победиш в демократични избори при диктатура. Идиотизмът му не е чак толкова очевиден, но е налице.

Тук обаче е сериозният проблем. Каква партия няма моментално да се напълни с продажни мошеници? И всъщност, такива да бъдат подставени от кукловодската мафия още отначало в нея? И коя партия (и парламентарната ѝ група) няма да бъде бързо изманипулирана, измамена, сплашена или купена? Гледали сме този филм неведнъж. Очевидно не сме намерили начин да го постигнем.

И аз, и немалко други хора сме стартирали десетки пъти разни дискусии как може да се направи свястна партия. Раждали сме купища идеи, които биха могли да бъдат полезни, ако се разреши основната. Понякога дори сме имали представа как може да се подходи към решаването ѝ. Никога обаче не сме стигали до система, която в очите ми да има шанс да пребори мафията… Докато тази система не беше показана от протеста срещу това правителство.

Схемата на протеста

За изминалите над 20 години сме протестирали неведнъж срещу особено скандални правителства. Всеки път с протеста е ставало каквото и с политическите партии – те бързо са били поставяни под контрол от мафията и използвани във вътрешните ѝ битки, на една или друга страна. С изключение на този, който тече в момента.

Досегашните протести бяха предимно на хора, отчаяни от мизерията. Те винаги търсеха начин най-напред да се организират. Да изберат ръководство, което да ги насочва и оглавява. Именно то се оказваше уязвимата точка, с която са подготвени да се справят мафиотите. Дори когато не успяваха по начало да вкарат свои хора в него, те успяваха по един или друг начин да елиминират свестните и да наместят на тяхно място своите. Или да го използват за разделяне на протеста, или да го компрометират и чрез него и протеста… Има ли ръководство, има по кого да се бие.

Този протест е предимно на хора, които работят и не са съвсем притиснати финансово. Които са възмутени от факта, че си осигуряват съществуване с много и упорит труд, докато корупционерите богатеят чрез вредене и пилеене на труда им. Тези хора умишлено търсят липсата на организация и ръководство. Те са се поучили от предишните протести и партии и знаят – избере ли се ръководство, протестът започва да зависи от лидери, които бързо ще бъдат поставени под контрол от мафията. Докато ръководство няма, хората ще са обединени не от лидери, а от идея, която няма как да бъде контролирана. Дори ако самозвано ръководство измени на тази идея, повечето хора просто ще го изоставят и ще последват идеята.

Резултатът? Вече почти два месеца протестът е извън контрола на мафията. Докато хората са активни и разчитат за преценка не на избрани лидери, а на собствените си глави, вероятно мафията няма да може да ги използва. Иначе казано – имаме модел как да победим прегръдката на мафията, далеч по-работещ от досегашните. И което е още по-важно, имаме вече значимо количество граждански активни хора, които осъзнават това.

Дали може на такъв модел да се базира политическа партия? Логиката казва, че принципно трябва да е възможно. По-долу се опитвам да дам някакво начално описание на такава партия. С достатъчно премисляне, преработка, съвети и анализи нищо чудно да успеем да доведем този модел до някаква начална използваемост. Сигурно не безгрешна, но грешките ще ги оправяме в течение на времето. Който чака съвършенството, не го дочаква.

Целта на партията

Ходещите на протеста са твърде различни във възгледите си. Вероятно най-многото са с либертарни убеждения, но съм срещал от десни догматици до „честни комунисти“. Силата на протеста е именно че обединява всички тях, без да изисква да жертват различията си. Така лишава мафията от възможността да постави една група хора срещу друга, и поставя цялото общество срещу мафията.

Това обединение си има цена – съсредоточеността на протеста върху една, точно определена цел. Който се опита да поставя други цели над нея, се оказва противник на други протестиращи. Трябва да бъде отлюспен, за да не руши обединяването на обществото срещу мафията. Една от причините тя да е непоклатима е, че всеки неин противник си има своя кауза – кой екология, кой образование, кой компютризация, кой литература… Така се оказваме разделени и разединени, и мафиотите ни насочват едни срещу други. Като в същото време не позволяват на никой да постигне целта си – постигне ли я, ще помогне на други за тяхната. Когато всички бъдат обединени около една тясна и точно указана цел и се борят само за нея, те могат да я постигнат. И оборът, в който живеем, ще започне ъгълче по ъгълче да бъде чистен.

Оттук и първият ми извод – ако бъде създадена партия, тя трябва да има точно една, тясно и строго дефинирана цел. Всичко останало да бъде извън нейната сфера на интерес, докато тази цел не бъде постигната. Участниците в такава партия, или депутатите ѝ трябва да са категорични в поставянето за себе си на тази цел над всичко друго – иначе, както са разнородни, ще бъде твърде лесно да бъдат скарани и разединени.

В нашия случай целта е ясна – ограничаване на корупцията. Корупцията е, която прави нашата мафия богата и жизнена. И дори ако намерим чудодеен начин за една нощ да изловим и пъхнем в затвора всички мафиоти, непобедената корупция ще създаде и обогати нови. Обратно, победим ли корупцията, мафията ни ще обеднее. Ще сме изпълнили ключовата препоръка на италианските антимафиоти – да направим мафията бедна, и така лесно победима.

Неведнъж политически партии са декларирали тази цел, но не са я постигали. Защо? Много просто. Когато крадеш от милионите е лесно да купиш, подмениш или сплашиш малцината управляващи или контролиращи с част от откраднатото. Търсенето на ангели небесни, които нищо на света не може да купи или сплаши, е грешният подход – ако има такива, те са на небето. Правилният подход е възможността управлението да бъде контролирано от целия народ. При демокрация който контролира, той управлява. А няма как да купиш целия народ – няма от кого да откраднеш толкова пари. Нито има как да го лъжеш за дълго, че му даваш, докато всъщност му вземаш.

Затова и средството ни за ограничаването на корупцията е ясно – пълната, неограничена прозрачност на управлението. Където я има, има възможност за контрол на народа върху управниците. Подходяща изборна система, която позволява на гласоподавателите максимална избирателност и точност, също ще е полезна. Но дори не особено избирателна и точна изборна система, съчетана с неограничена прозрачност на управлението, ще даде повече контрол на народа върху властниците, отколкото най-добрата изборна система, съчетана с недостатъчно прозрачност при управлението.

Схемата на партията

Остава третият, ключов въпрос – как да попречим на мафията да контролира ръководството или парламентарната група на такава партия? Отговорът го имаме от протеста.

Партията не трябва да има командна структура. Където законът го изисква, могат да бъдат избирани формално ръководство, но единствено за целите на закона – извън това то трябва да няма абсолютно никакви правомощия в партията. Да бъде обслужващ персонал с единствената цел да изпълнява изискванията на закона, без никакви права. Да бъде длъжно да се отчита публично и за най-дребното, което върши.

Всеки в тази партия ще носи лично пълната отговорност за действията или бездействията си. Оправдания с висшестоящи или авторитети ще са неприемливи по дефиниция. Да, може да не е лесно да работим заедно в нея – ще трябва да се научим. Възможно е. Погледнете доброволни и неплатени проекти като примерно Уикипедия – караниците вътре са непрекъснати, но въпреки тях работата върви.

Точно същото важи за парламентарната група на партията. Тя не трябва да бъде подчинена на никого, освен на предварително дефинираната кауза на партията, нито пък членовете ѝ трябва да се подчиняват на някакво ръководство. Могат да се съветват помежду си, но всеки депутат ще взема решенията си сам и ще носи отговорността за тях лично. Ще дължи непрекъснат публичен отчет на целия народ. Обобщаването на данните кой как се справя ще бъде повод за преценката им от околните, и по време на мандата им, и след това, доживотно. Който не е на ниво, ще губи шанса си да бъде избран някога отново. И ще печели народна любов като тази към сегашните депутати. Само дето електоратът на тази партия не е от слепи за реалността червени бабички…

Депутатите ѝ трябва да имат изключително строг морален кодекс, може би дори на пръв поглед безсмислено строг. Едно, че така се отсяват значителна част от кариеристите и мошениците. И второ, че така ще бъдат еталон за морал, по който да бъдат сравнявани останалите политици, и така ще наложат поне малко морал в българската политика. Някои от елементите на този морален кодекс могат да бъдат:

– да схващат себе си не като народни „избраници“, а като слуги на хората
– отсъствията от работа са недопустими, освен при тежко заболяване
– работи се с пълни сили и старание, не за вдигане на шум, а за постигане на резултати
– имат морално право да вземат от заплатата си колкото е средната заплата в страната, останалото трябва да дават за безспорни благотворителни цели
– нямат право на представителни пари, нито на разходи за помощници свръх абсолютно необходимото
– нямат право да ползват „луксовете на властта“ – евтини храни, безплатен транспорт, луксозни почивни станции… На който не му харесва – да става миньор, на миньорите се полагат такива неща.

Нормално и логично е дори така сред депутатите на такава партия да се промъкнат подставени лица и измамници. Но надали всички ще са такива. Сравнението между едните и другите бързо ще покаже на будните хора, че има как да ги разпознават. Преди следващите избори, при съставянето на листите, свестните няма да искат да бъдат в една листа с измамниците, а останат ли сами в свои листи, измамниците няма да бъдат избрани. Така че по един или друг начин, с отделни листи или нови партии, доказалите се измамници ще бъдат елиминирани, а свестните ще останат. Така с времето ще се създаде подборка от читави хора.

Похватите на партията

Такава партия има основно два начина да се бори с корупцията.

Единият е чрез участието ѝ в законодателен орган – Парламента. Там тя може да подкрепя антикорупционните закони и други нормативни актове, които подобряват прозрачността. Може да се противопоставя на про-корупционните и на тези, които намаляват прозрачността (обикновено едното значи другото). Може да внася за обсъждане на антикорупционни закони, или да изисква промени в съществуващата нормативна база. При тревожни обстоятелства, на които не може да се противопостави (например обединяване на мнозинство други партии около про-корупционни нормативни актове) може да предприеме и по-драстични действия – да търси публичност по въпроса, да организира протести или дори да напусне парламента като средство за пробуждане на общественото съзнание. Задължително е да иска пълна прозрачност в работата на парламента. Вероятно има и други начини.

Другият – чрез участие в изпълнителната власт. Там ще изисква максимална прозрачност във всичко. Може да изисква поставяне на ключови постове на некорумпирани или по-малко корумпирани хора. Такава партия надали би се нуждаела да постави свой човек някъде във властта, което е обикновеното партийно изискване за политическа подкрепа. Затова и ще може да изтъргува срещу подкрепата си повече прозрачност и т.н. Партията също така може да използва подкрепата си за натиск в полза на антикорупционни действия или срещу про-корупционни. Вероятно има и други начини.

Изисквания към кандидат-депутатите

Условията за кандидатстване за депутат от името на такава партия ще бъдат изключително сурови. Ето някакво (много непълно) начало за обсъждане:

– Кандидатът е длъжен да представи следните пълни и точни декларации, които да бъдат направени общодостъпни завинаги. Поема изричен морален ангажимент, ако се открие пропуск или невярност в която и да е от тях, да подаде незабавно оставка. (Негативни елементи в тези декларации не са повод за задължителна дисквалификация – преценката е конкретна за всеки случай.)

– Имуществена декларация. (Тук вероятно ще има уточнения и допълнения какво да влиза в нея.)

– Декларация за доходите си и техните източници през последните 5 години.

– Декларация за всички служебни, професионални и неформални ангажименти, което има или е имал, към фирми, организации, политически партии и държавни учреждения, включително преди 10 ноември 1989 г. (Държавната, служебна или лична тайна не е основание за не-декларирането им. Ако смятате, че някакъв вид тайна ви възпрепятства да декларирате нещо, сте неприемлив за кандидат.)

– Декларация за всички проблеми, които е имал със закона през последните 5 години. (За проблеми, които водят до юридическо наказание – за неограничен период назад.)

Източници на идеята

Идеята за такава партия е базирана на много неща. Вероятно най-важното са няколко опита на мои познати да формулират сходни идеи. Друго е опитът от протеста срещу правителството на Орешарски. Трето – опитът на пиратските партии в Европа и на партията на Бепе Грило в Италия. Четвърто – опитът ми от различни свободни проекти. Има и мъничко лично мои изводи.

Охотно признавам авторството върху концепции тук на всеки, който го заяви. Грешките и проблемите считайте за изцяло мои.

И най-вече очаквам сериозна обратна връзка върху идеята. Не я ли изчистим и стегнем достатъчно, за да е поне начално използваема, няма смисъл да я предлагаме на хората. Моля всеки заинтересован да публикува връзка насам, или да предложи текста на достъпно място при себе си, или каквото друго сметне за подходящо. Позовавания и авторски позволения не са необходими. 🙂

Минаха вече 50 дни протестиране. Време е да си извадим някои поуки. Ето моите.

Поведението на правителството

Управлението на това правителство е буквално национална катастрофа – както в икономическо, така и в морално отношение. Съсипването на енергетиката като цяло заради мъничко популизъм е сравнимо единствено с назначаването на цигански тартор и бандит за председател на етичната комисия на НС. Или това на бившия висаджия и мутрата на Своге – за областен управител на София-град. Някои решения, които съсипваха ключово сигурността на целия ЕС, като например това на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, бяха отменени под бруталния натиск на ЕС. Тези, които не касаят чуждите държави толкова силно, обаче остават в сила. Последствията са за всички нас.

Вече 50 дни в София тече ежедневен протест срещу правителството, посещаван от десетки хиляди хора. Последните социологически проучвания твърдят, че „протестът все повече губи подкрепа, а правителството все повече я печели“. Реалността обаче е съвсем различна – помислете например вие лично колко поддръжници на протеста познавате срещу колко противници, и накъде се променят предпочитанията на познатите ви. Правителство и парламент треперят от протестиращите и събират хиляди полицаи от цялата страна, за да ги пазят. Биха били по-брутални и от Ердоган, ако не беше абсолютно недвусмисленото, отправено им в прав текст предупреждение на Вивиан Рединг, че реакцията на ЕС ще бъде бърза и категорична. Иначе казано, това правителство и парламент губят подкрепа непрекъснато и го знаят, но ще направят всичко възможно да останат на власт.

Причината според мен е степента, до която е стигнал конфликтът между Първанов и Станишев. Успее ли Станишев да удържи политическите си позиции, Първанов е политически труп – за него е по-зле от това да е умрял, ще е готов на всичко, за да не го допусне. А Станишев е несравнимо по-добрият апаратчик, ако и много по-некадърният политик – докато е жив, дори Първанов да успее да вземе връх, няма как да е сигурен, че няма да му спретне вътрепартиен преврат. Станишев определено е човекът, който би го направил.

Затова единственият начин за Първанов да е спокоен е да ликвидира Станишев физически. Има ресурсите да го направи – кеф ти мутрите на Алексей Петров, кеф ти килърите на руските служби… Впрочем, и за Станишев важи същото: докато Първанов е жив, той е в смъртна опасност. А също не е без ресурси – ЕС очаква от него да реформира БСП и да отстрани Първанов, като основен инструмент на руските служби в България. При нужда може и да го подкрепят стрелково. Без да броим, че ако Първанов се провали, става опасен за Русия – безполезен е, но знае твърде много… Не е невъзможно, но е изключително трудно в тази ситуация да се постигне споразумение, което да остави победения жив.

Така че в момента Станишев буквално се бори за живота си. Ще е странно, ако не е готов на абсолютно всичко, за да успее. Докато е председател на партия от коалицията на власт, службите на държавата го пазят и няма да посмеят да се провалят – от ЕС няма да им го простят, а с дребни риби като тях може да се случи всичко. За поука на бъдещите им заместници… Падне ли от власт обаче, тази защита отпада, а без нея на човек може да му се случи какво ли не. За Станишев в момента властта е живот.

Като за капак, Станишев е силно зависим както от ДПС, така и от Волен Сидеров – без тях няма власт. Волен лесно може да бъде купен, ако и не евтино. ДПС обаче са, както казва един мой циничен познат, две трети ДС и една трета П. Знаят в какво положение е Станишев, и че могат да му поискат каквото си пожелаят. И му искат – както неща, които ги дообогатяват, така и неща, които го допровалят. (Вероятно по съвет на Първанов – публична тайна е колко са близки ДПС с него по ДС линия.) Като резултат, Станишев бавно допотъва и го знае. Което засилва отчаянието му и готовността му на всичко. Дори ЕС не може да го спаси пряко, чрез подкрепяне на правителството му. Затова и не се и опитва.

Единственият добър ход на Станишев е да търси коалиция с Борисов. От ЕС го натискат здраво да го направи – това ще развърже ръцете им да свалят Първанов от сцената. Бившият президент обаче е отличен играч и старателно работи в БСП срещу подобно решение. Малко по малко нахъсва ръководството и членската маса с идеята, че съюзът с ГЕРБ е началото на края на БСП. (Не е 100% лъжа – сега е началото на края на БСП, каквато я познаваме, така или иначе.) Затова и единственият начин за Станишев да предприеме такава стъпка е тя да изглежда неоспоримо спасителна за БСП.

Иронията е, че в това отношение му помага именно Първановият ход да накара ДПС да позори БСП, съчетан с алчността на депесарското ръководство, което си е чиста проба мафия. (Не случайно хитрецът Доган се оттегли навреме – очевидно е имал информация кой как ще играе. Дали е за да изкара спокойни старини или за да се върне на бял кон, ще видим.) До есента правителството ще се е опозорило окончателно – точно навреме за връщането на хората, масовизирането на протеста и рухването на рейтингите. И когато изследванията на социолозите покажат сринат рейтинг на БСП, Станишев ще се изправи и ще рече: „Тези депесари ни провалиха, те са виновни за всичко! По-добре ГЕРБ, отколкото тях!“ И електоратът, и членската маса на БСП винаги подкрепят лидера, който и да е той и каквото и да твърди. Ако ситуацията бъде достатъчно добре подготвена, Станишев има шанс. Дали ще бъде – предстои да се види.

Нещата зависят и от дали Борисов е достатъчно добре инструктиран да не се бие в гърдите и подиграва на БСП твърде много. Като гледам, май инструкцията вече е започнала – върна се в парламента когато не му е изгодно. Нищо чудно да са сключени някои споразумения. (Което пък ми обяснява защо на събора на Бузлуджа Първанов беше отчаян до степен директно пред камери да заяви, че ситуацията с доверието към правителството и парламента е критична и страната е в тежка криза. Обикновено говори далеч по-лукаво и зализано.) Социолозите също дават смайващи рейтинги за рухване на влиянието на ГЕРБ, точно когато основният им противник прави катастрофален гаф след катастрофален гаф – очевидно е в ход кампания, която цели да покаже на БСП-електората, че ще сключат коалиция с ГЕРБ от позиция на силния. Това има шанс да бъде представено като победа на Станишев, а не като поражение.

Дали предполагам в правилна насока – не знам. Ще видим как ще се развива ситуацията и какви ефекти ще има това върху правителството и парламента.

Протестът и ползите от него

И Първанов, и Станишев, и Борисов, и останалите ни маймуни от сцената са политици. Както и Вивиан Рединг и останалите. Вълнуват ги политическите им игри, а не доброто ни – то вълнува единствено нас. Не си ли го вземем, друг няма да ни го даде. Дори да дойде да ни освободи, ще е за да ни зароби.

Поне за мен цялата тази история е схватката между руските и западноевропейските служби за България. Писал съм неведнъж – нищо лично, просто имперска политика. За руските служби ние сме член на потенциалния им икономически (ЕС) и военен (НАТО) враг – логиката изисква да бъдем поддържани в напълно разкапано и съсипано състояние, годни единствено да вредим на ЕС и НАТО по руска команда. За западните служби ние сме бъдещ щат на бъдещите Европейски съединени щати – не могат да позволят потенциалният им враг да ни поддържа разкапани, съсипани и вредящи по негова команда. Първанов е човекът на Русия, докато ЕС възлага надежди на Станишев и Борисов.

На пръв поглед това ще рече, че всъщност протестът работи реално за Първанов, и дори вероятно той стои зад протеста в някаква степен. (Последното май е истина – гледам, че точно свързаните с него медии представят протеста поне малко обективно.) И доколкото България ще е много по-добре под влиянието на ЕС, отколкото под руско, изглежда логично протестиращите срещу правителството да вредим на себе си… Да, но реалността е много по-различна.

Като начало, протестът работи не само за Първанов, но и за Станишев. Той е инструментът на Първанов да съсипва БСП и да стовари вината върху Станишев. Но в същото време е и средството на Станишев да се оправдае, че положението е зле заради ДПС, и да потърси „спасение за БСП“ в коалиция с ГЕРБ. Такава коалиция би му позволила да се обедини с Борисов срещу Първанов и да го извади от играта, по един или друг начин.

Като продължение, протестът възпитава гражданско общество – а точно то е, което липсва катастрофално на България, и ѝ е отчаяно нужно. Затова той е нужен обективно и извън всякакви политически игри. Траен фактор за добруването на България е. Той е средството, което ни превръща от мърша в народ. Затова ни е обективно полезен.

Тук обаче идва голямото разминаване. За Русия желаният изход е катастрофа на Станишевата БСП, спасяването ѝ от Първанов и загробването на Борисов. За ЕС – обратното. И за двете обаче победа на протеста, която постига предсрочни избори и огъва всички политици, е грубо нежелана. Разваля им политическите игрички и разбърква внимателно подредената от тях дъска. Поставя я в зависимост от обикновени граждани – тези, на които Вивиан Рединг се доверява точно толкова малко, колкото им се доверяват и Първанов или Станишев… Имаме подкрепата на ЕС единствено докато сме им от полза. Например докато се сключи коалиция между Станишев и Борисов, или там каквото друго са решили. Сключи ли се, протестът ще стане вреден за ЕС, защото ще носи риск да я свали. И ще изгуби подкрепата им.

Да, но протестиращите искаме нещо повече от голяма коалиция между стари мутри. Безспорно Борисов е по-добър държавник от Първановите марионетки, и от Станишевите още повече. И безспорно ако Станишев застане зад едно правителство с името си и пряко участие в него, също може да е малко по-приличен държавник. (Особено ако не е притиснат до стената, до степен да рискува живота си, от социопат с Първановите ресурси.) Само че разликата хич не е голяма. Ще се работи мъничко повече и краде мъничко по-малко, а ние искаме да се работи много повече и да се краде много по-малко. Искаме корупцията да бъде много по-ограничена, отколкото ЕС натискат. И може би дори отколкото биха допуснали, защото и там политиците са корумпирани – почне ли безмилостно изриване оттук, нищо чудно един ден да стигне и до тях…

Така че трябва да сме готови да се преборим за повечето, което искаме, изцяло сами. Разчитайки само на себе си. По принцип не съм свикнал да очаквам много от борбеността на българина, но този протест ме убеди, че може да си струва да опитам. Твърде различен от всички досегашни е. Обединен е не около мизерия, която лесно може да бъде запушена с взети назаем пари. Нито пък около напомпан с медийна слава лидер, който лесно може да бъде манипулиран, измамен, сплашен или в краен случай купен, ако не е по начало нает бушон. Протестът е обединен около идеята, че искаме по-малко корумпирана и по-почтена държава, в която хората да могат да живеят добре чрез честен труд. А такава идея много трудно може да бъде подменена, или поддръжниците ѝ да бъдат измамени, сплашени или купени.

Струва си поне да се опитам да се преборя. Заради хората, които протестират всяка вечер. Такива като тях заслужават да се напъна и да помогна, колкото ми е по силите. И ако нещата се провалят и се спася от останалите – от добитъка – през Терминал 2, няма да съжалявам, че съм се задържал и потрудил заради хората.

Идеята

Трудно е да се опише накратко колко идеи за това преборвани съм премислил през последните две седмици. Колко варианти съм проучил и отхвърлил… След цялото това пресяване все пак в главата ми остана един. Все още не е истински добре обмислен, все още непрекъснато го глождя денем и нощем. Но вече е горе-долу достатъчно изкристализирал, за да мога поне да го обясня на околните. И да потърся техния анализ, критика и (надявам се) конструктивни предложения. Току-виж пък излезе поне малко смислен.

Дори да е смислен, не е задължително да се реализира. Може обстоятелствата да завият в посока, в която идеята да е напълно неподходяща. Но поне нека я има като възможност.

Повече за нея – в следващия запис, този стана длъшък.

Те вече толкова се натрупаха, че една повече или по-малко просто не вълнува никого, си мислех.

Да, ама не.

Днес разбрах, че правителството предвижда да премахне всички социални придобивки на служителите от МВР – столовете, магазините, почивните станции… Причината, естествено, е за да ги купят за жълти стотинки едни наши хора. Ако ще живеем на този свят.

Има хора, които биха казали – така им се пада на куките! Само че не е съвсем така. Да, има полицаи, които са се самозабравили и се изживяват като робовладелци. Но на един такъв се падат по много, които просто си вършат работата. Всяка работа, когато се върши без тъпани, е незабележима и сякаш я няма, и вършещите я също.

И още нещо. Успеем ли да се преборим, и после при нужда отново и отново – а нали за това се борим? – полицията ще стане нормална полиция. Като тези в Западна Европа, Северна Америка и прочее. Лекетата, които стават полицаи, за да бият безнаказано, няма да имат повече място в нея. Нито пък събирачите на рушвети. Ще си върши работата свястно, и „куки“ ще ги наричат единствено престъпниците… Такава полиция ще заслужава и столове, и магазини, и почивни станции. И ако междувременно са продадени, ще е редно отново да им бъдат купени, от данъците ни.

А междувременно мафиотите ще печелят от старите им социални придобивки, купени за жълти стотинки. И за пореден път ще си повтаряме тъжния урок на италианските антимафиоти: „Искате ли да победите мафията, направете я бедна. Докато е богата, ще ви побеждава тя.“ Ето как и в какво, освен всичко друго, полицията обективно се оказва на наша страна в схватката ни с мафията, олигархията, комунизма или както предпочитате да ги наричате. Дори ако полицаите мислят, че властта е техни хора и наистина трябва да бъде пазена. Предадем ли социалните им придобивки, ги превръщаме в източник на богатство за враговете ни.

Ето затова трябва да ги отстоим – и заради честните и свестни хора в полицията, и заради себе си и каузата ни. Истинското добро никога не остава невъзнаградено, рано или късно. Да, днес ние ще протестираме за придобивките на полицаите, а утре при заповед те ще ни пребият. Без да питат какво сме правили за тях… Но ще мине време и ще победим мафията, или поне ще я отблъснем много. И тогава доброто ще бъде припомнено – не от нас, а от някой полицай, защото повечето от тях са свестни и честни момчета. И повечето от участвалите в боя ще се засрамят и ще изолират тези, които не се засрамват. А ние ще ходим с високо вдигнати глави, горди със себе си. Това е наградата на достойния гражданин.

И още малко вътрешна информация от МВР:

– Заплащането на полицаите за извънреден труд е до 50 часа на 3 месеца – труд над това не им се заплаща. (Затова в момента карат в София полицаи от цялата страна, на ротационен принцип – мъчат се да не надхвърлят този лимит, за да не възбудят недоволство и сред тях. Изводите за нас? 🙂 )

– Мобилизирани са вероятно дори полицейските курсанти, поне по-горните курсове, и де що има по-ербап чиновнички от канцелариите. Не е ясно дали не се наемат и „външни подизпълнители“ – хора от охранителни фирми, близки до МВР лица (футболни хулигани и прочее), симпатизанти на БСП с минало от службите, армията и полицията и техни роднини… (Още малко изводи за нас, в същата посока. 🙂 )

– Освен социалните придобивки правителството смята тихомълком да продаде и някои от ключовите фирми на МВР, които подсигуряват дейността му – разработката и изучаването на специална апаратура, и т.н. (Отново познайте при кого ще идат, кой после ще е на луксозна държавна хранилка и от чии данъци ще се плаща мероприятието.)

– Митингът на Бузлуджа очевидно има тайнствена лечебна сила – полицайката с изкълчената ръка, дето беше пострадала при нощния побой над протестиращите, се твърди че е забелязана там, напълно здрава. (Очевидно основен елемент от лечебната сила е носенето на фланелка на БСП, ако се съди по снимката.)

– Избитото отвътре стъкло на автобуса вероятно е изкъртено от един определен депутат от ДПС, именно и точно за да бъдат обвинени протестиращите, че са го строшили. (Човекът, който ми го каза, не знаеше дали стъклото не е било наистина пукнато от удар, и дали това не е навело въпросния депутат на идеята. Но самото изкъртване твърдо си е било дело на депутата.)

А също така и малко информация от последните минути:

В момента управляващите са напълнили гащите повече отвсякога. Причината е вероятността Плевнелиев да наложи вето на бюджета. Направи ли го, ще трябва да го прегласуват с над 50% от всички депутати в НС, а това значи отново да привикат Сидеров – тоест, очаква се излив на народно възмущение.

Затова и са докарали едва ли не де що има наличен полицай в страната да охранява НС. (Престъпниците – да си се вихрят на свобода. Грабят и вредят на обикновените граждани, не на управляващите.) На хората около НС се правят сплашващи проверки на документи, при най-малка съпротива следва бой. Току-що ми предадоха, че за излизане на платното около „Александър Невски“ те арестуват и ти пишат акт – не зная дали е истина, но няма да се учудя.

Иначе казано, идва един от критичните моменти в схватката ни с мафията. Не зная как ще се развият нещата. Зная, че ако сме там достатъчно хора и снимаме непрекъснато, полицията няма да смее да се вихри. Светлината е могъщ дезинфектант, най-сигурното средство срещу делата на мрака.

Така че сега си зарязвам работата и отивам там. Какъв е смисълът да изкарвам пари, за да бъдат изгребани от джобовете ми от мафиотите? Не за да се бия, а за да предупредя полицаите какво им готвят тези, които те пазят. За да си правят сметката искат ли да успеят да ги опазят.

И се надявам да видя там всеки честен човек.

Както почти всеки ден, бях на протеста и днес. Получих няколко полупопълнени листа с подписи. В момента разпитвам приятели дали нямат някоя сгъваема масичка. Намеря ли, през следващата седмица ще си взема ден или два отпуск, ако има как, и ще застана на някое оживено кръстовище да събирам подписи. Да видим колко събира средно един доброволец на час, ако е на подходящо място. 🙂

Следих внимателно репортажа за събора на БСП на Бузлуджа. Че хората там не са били нито 55 000, нито 30 000 ми е ясно – просто циганските квартали на близките градове не наброяват повече от 10 000 души, и даже те не всички имат как да идат с безплатните автобуси на безплатните кебапчета. Но забелязах нещо, което ми се стори много интересно. И просто не зная как да реагирам.

Интересното беше позицията на Първанов – в драстично противоречие с позициите на Станишев и повечето други там. Те размахваха въодушевено знамената на победата и прочее. Първанов обаче беше категоричен, че сегашната ситуация в България означава тежка политическа криза, която няма как да бъде разрешена чрез игнориране и премълчаване. И това беше единственото, което каза пред камерата – очевидно е най-важното за него.

Какво е положението между Първанов и Станишев съм писал неведнъж, например тук (доста накратко). Двамата са смъртни врагове в схватка за ръководството на БСП. Първанов е човекът на Москва, който реално контролира повечето от българската мафия и се грижи България, като потенциален икономически и военен враг на Русия, да бъде разложена и съсипана. Станишев пък е лансиран от ЕС (чрез ПЕС), точно както и Бойко (по-задкулисно), за да ограничат руското влияние във… е, все пак един от щатите в бъдещите СЕЩ. (И двамата не са първи европейци, но големите в Европа не са гнусливи, те търсят резултат.)

Първанов има огромни ресурси и отлични играчески умения, но Станишев се оказа далеч по-добрият апаратчик. На няколко пъти успешно отби атаките вътре в БСП, повеждани от Първановите хора. Загуби доста позиции, и в ПЕС и извън тях, но продължава да удържа фронта на правителството. Говори се, че напоследък е в непрекъснат страх за живота си и охраната му е утроена – мога само да го поздравя за предвидливостта му, като знам контактите на Първанов. За да заеме бившият г-н президент толкова откровена позиция пред медиите, очевидно вече е в играта докрай, с всичките си ресурси. И от него може да се очаква всичко.

Какво точно е ангажирал като ресурси? Не зная. Докато свързаните с Кръстева и Пеевски медии са брутално срещу протеста, свързаните с Първанов заемат значително по-балансирана позиция. Съдебната система, която също е реално под контрола на Първанов, подгони решително проявата на насилие от полицията срещу протестиращите в сряда през нощта. Нямам информация как стоят нещата с връзките на Първанов в руското разузнаване и с тези сред криминалните среди, но съм сигурен, че и там има някаква мобилизация. И предполагам, че Първанов е сред задкулисните патрони на протеста – иначе защо Цветлин Йовчев толкова внимава да не мачка протестиращите по доказалия се турски пример? Надали е за да не ядоса Бойко, той в момента не е фактор. И е достатъчно сръдлив и глупав, за да се намуси, че протестиращите не щат и него.

Какво прави Бойко в момента просто не знам. Подозирам, че също трепери за кожата си – освен ако не се е разбрал за взаимодействие с Първанов или неговите хора, това вече е истински ресурс зад гърба му. Основният му проблем е, че последният месец на клоунада и безгръбначност го засили по пътя на НДСВ и прочее – в това отношение вярвам на данните на „Сова-Харис“, че е паднал като влияние стабилно под БСП. Беше получил златен шанс да стане номер едно, ако се превърне от мутра и мафиот на дребно в истински политик, открит и реален противник на корупцията. Уви, проспа го или пък не пожела да го приеме. Може би ако спешно вземе много отчаяни мерки по въпроса, може отново да се върне на бял кон. Но май няма да ги вземе.

И какво излиза, че протестите в крайна сметка работят за Първанов и Русия, а Станишев и правителството са срещу тях? Да, ама не.

Правителството на Орешарски никак не е против Русия, напротив. (Нито пък Станишев е.) Те знаят добре, че силата зад гърба на Първанов е руското разузнаване, така че разчитат чрез вярно служене на руските интереси да го успокоят. Подариха им ултра-изгоден (за сметка на България) договор за „Южен поток“, разкапват икономическата ситуация на България качествено, май ще се пробват да ни продадат и АЕЦ „Белене“ – нищо чудно и да ги спечелят. Империите нямат вечни приятели или дори служители, имат вечни интереси. Паникьосаният дали им служи достатъчно добре им служи по-добре, отколкото увереният в себе си и стойността си. Така че това правителство може би е по-вредно дори от правителство на Първанов.

Първанов обаче хич няма да иска да бъде заменен и отстранен като лидер на руските интереси в България. И може би това е обяснението защо е толкова пряко и силно ангажиран. Не бих се учудил да се е сговорил и с Бойко, въпреки че двамата служат на точно противоположни интереси. Ако има договорка, или и двамата чакат да цакнат другия (без външна помощ аз бих заложил 1000:1 в полза на Първанов), или някой от тях е „предал фронта“ в някаква степен. Трудно е да се каже кое от двете, и ако фронтът е предаден, в чия полза. Но като забелязвам, че посредничеството отвън се върши, поне видимо, основно от европейски сили, мисля че европейската кауза е по-близо до победата. Независимо кой тук на чия страна се е оказал.

При това положение има ли нужда от протестите? Повече отвсякога. Те са нещото, от което има най-много и най-сигурна нужда в цялата тази каша.

На думи всички големи играчи подкрепят протестите, или поне правото да се протестира. На практика обаче единствено виждат в тях една или друга полза, поне някои. Всъщност се боят от протестите и протестиращите повече, отколкото от всичко друго. Защото всички големи играчи в България са малко или повече мафиоти, ако и не от една и съща мафия – а за мафиотите няма по-страшна опасност от мислещите и свободни вътрешно хора. Отново ще цитирам Вивиан Рединг – където има истинска демокрация, няма олигархия, а където има олигархия, няма и няма как да има истинска демокрация. А протестите възпитават именно мислещи и свободни хора.

И нещо повече – възпитават хора със самочувствието, че могат да променят света и да свалят крадливите и лакоми политици. Това вероятно дори Първанов е подценил като размер и ефект. А то е, което променя обществото. В Африка един куп държави получиха свободата си само за да си изберат диктатори, още по-гнусни от колонизаторите – свободата я имаха, но не и зрелостта на обществото. Много европейски държави пък бяха де факто поробени през Втората световна война, но веднага след освобождаването си отново установиха работеща демокрация – обществото им беше зряло. Време е да почне да съзрява и нашето.

В тази връзка искам да декларирам нещо, което вероятно ще изненада някои от читателите ми. Не съм съгласен със забраната за шум на контрамитинга, нито със съставения им акт. Да, нямам нито капка уважение към каузата им. Но имам всичкото уважение на света към правото им да митингуват и да защитават позициите си. Не съм забелязал да са чак толкова шумни, че да пречат реално кой знае колко. Така че ще подкрепя това да могат да митингуват всеки ден, колкото и както поискат.

Освен всичко друго и защото така много добре се вижда колко реално е поддръжката на това правителство.

От няколко дни се чудя как да забутам плана със събирането на подписи за оставка на правителството и парламента му. Писна ми Орешарски и компания да се фукат, че имали 200 000 души подкрепа, а ние да нямаме какво да им отговорим… Но все не смогвах. Докато днес, на връщане от митинга, не реших – колкото и да съм уморен, нямам право да отлагам повече.

Отидох до офиса и сглобих на бърза ръка бланка за подписи за оставка на правителството на Пламен Орешарски и излъчилия го парламент. След кратко чудене скалъпих и указания как да се процедира, плюс основния ми аргумент срещу това правителство, за гърба на листа. Утре ще мина през някой евтин ксерокс и ще направя стотина копия. А довечера ще ги раздавам сред протестиращите, когато тръгнат на шествие. Нека попълват, ксерокопират и на свой ред раздават.

И ще ходя всеки ден, когато смогна, да събирам обратно попълнените листове. Още не зная къде и как точно ще ги представя. Но ще се постарая да разбера. А междувременно ще се опитам да пиша от време на време колко подписа са събрани, поне при мен. Сигурно няма да съм единственият, който събира, така че данните ще са непълни. Но може би с обща помощ ще сглобим картината…

Първата разпечатка се получи некачествена – линиите на таблицата бяха твърде деликатни и надали биха излезли на ксерокс. Наложи се да направя втора. Пъхнах ги в един прозрачен плик, минах през магазина и се прибрах в къщи с поръчката на жена ми.

И върху едната от разпечатките – с подписа на продавачката в магазина. Момичето просто видя какво държа в ръка и реагира мигновено.

Ако се интересувате откъде можете да свалите бланката за подписи, за да я разпечатате – ето я тук.

Вчера, уви, отново съм си тръгнал буквално десетина минути преди рязка промяна в ситуацията.

Отряд полицаи, въоръжени с палки, са атакували и буквално пребили част от демонстрантите, за да отворят проход за автобуса с депутатите. Не бих се учудил някои от демонстрантите да са отговорили на атаката, но на видеозаписите от телевизиите ясно се вижда, че повечето не предизвикват агресия с нищо – просто полицията започва да ги бие без причина. Което значи, че някой трябва да излезе от правителството и да влезе в съда, а след това и в затвора.

Не това обаче е най-важното в момента. Въпросната непредизвикана употреба на груба сила е преломна точка. От нея нататък има две възможни развития.

Едното е повечето протестиращи да се уплашат и да притихнат, и на следващия ден да има не повече от две-три хиляди души. То би значело, че стратегията на правителството – гьонсуратлък и груба сила – е правилна и е в състояние да смаже протеста. (И че изходът от ситуацията е Терминал 2.)

Второто е хората да се разлютят и да се съберат още повече, отколкото бяха през нощта (а се бяха събрали доста). То би значело, че стратегията на правителството е грешна. Че тенденцията при употреба на сила би била не страх и заглъхване, а разлютяване и клонене към експлозия. Иначе казано – че този протест малко по малко създава новия българин. Този, който е способен да не чака проблемите на България да бъдат решавани от външни сили, а да вземе нещата в свои ръце.

Днес цял ден се чудех накъде ще тръгнем. Да мисля ли за продаване на жилището и еднопосочни билети за чужбина, или за борба да помогна да си оправим страната… Успях да отида на протеста чак около 20:30 ч.

Хората бяха в пъти повече, отколкото през най-масовите моменти през нощта. Трудно ми е да кажа колко, вероятно някъде между 20 000 и 40 000 души. Площад „Народно събрание“ беше изпълнен от загражденията пред парламента до стените на сградите наоколо плътно като автобус в час пик. Отделно големи маси хора сновяха загражденията и търсеха къде да застанат и да изкажат недоволството си. Зад загражденията стояха полицаи рамо до рамо, още се разхождаха вътре, но изглеждаха малко пред насъбралите се хора. Беше се случил вторият вариант.

Малко по-късно, вероятно около 22 часа, на повечето от протестиращите им омръзна и се разотидоха. (То и какво да чакаш – нали Миков отмени днешното заседание на парламента, та беше празен.) Полицията разреди пазещите загражденията – първо през половин метър, след това през метър-метър и нещо, след това по човек на пет-шест метра. Когато си тръгнах, около 23 часа, на загражденията надали имаше и по един полицай на десет метра. Както обикновено, бурните викове и патардия откъм протестиращите изобщо не пречеха на напълно спокойните разговори, които някои от тях водеха с полицията. Изглежда опитът нещата да бъдат докарани до гражданска война не успя. Засега.

Междувременно БСП проведе спешен пленум, който продължи до късно. (Което и очаквах – да видят към кой от двата горни варианта ще поеме протестът, за да знаят как да реагират.) Избраха да окажат твърда подкрепа на правителството и да заявят, че въпросът за оставката му не стои. Без да им пука, че протестиращите не се уморяват, а се ядосват, и подкрепата за тях в страната расте. Все повече се боя, че протестът ще се радикализира все по-често и по-силно. Да, като потече обилно кръв, правителството ще трябва да си отиде. Защо обаче е нужно?!

Между другото, на пленума Янаки Стоилов направи признание, на което моля всеки да обърне внимание. Той каза: „По-добре правителството да работи под граждански натиск, отколкото да подаде оставка и да обрече на подобен натиск всеки следващ кабинет.“ С други думи, потвърди едно към едно думите ми за причините зад реакцията на БСП и компания – че основната им цел е отново да ни отучат от протестиране. Да ни свикнат пак да мислим, че протестите са безсмислени и с тях никога нищо не се постига.

И точно за това, повтарям за пореден път, е толкова важно на всяка цена да огънем и отпратим това правителство. Успеем ли, следващите правителства ще трябва да работят в наша полза и да си мерят краденето и гьонсуратлъка. Не успеем ли, им даваме карт бланш да ни дерат и доят завинаги.

Друго, което ми направи впечатление, беше практическата липса на репортери и камери. Обикновено по това време все още има поне два-три екипа. Не зная дали интересът им е бил насочен към пленума на „Позитано“ 20, или им е било скръцнато със зъби от Миков и компания да бъдат по-„национално отговорни“. Любопитен съм да разбера.

И имам идея. Предостатъчно хора, които подкрепят идеите на протеста, имат добър опит в стрийминга на видео. Немалко от тях имат и ресурсите да стриймват за доста приличен брой потребители. С мъничко организация и няколко подръчни камери вероятно спокойно бихме могли да осигурим постоянно излъчване директно от митинга. За много хора в България ще е полезно да виждат какво става със собствените си очи. Крайно време е протестът да си има и телевизия. Може би това ще помогне да предотвратим насилие и кръвопролития. Където непрекъснато излъчват пряко камери, нито провокаторите имат особено желание да творят безсмислено и непредизвикано насилие, нито полицията.

… Ще успеем ли да избегнем радикализацията и гражданската война? С такива гьонсурати в правителството ще е изключително трудно. Страх ме е, че ще разберат, че е трябвало да се махнат, когато труповете се заиздигат на купчини. (Или дори чак когато започнат да загиват, един по един или на групи.) Но си мисля, че колкото повече и по-решителни сме, толкова по-добри са шансовете ни да ги махнем, без да се стигне до насилие. Демонстрацията на многобройност е убедителна за хора, които признават единствено силата. Затова и е толкова важно да се събираме колкото се може повече. Ако една седмица митингуваме по 500 000 души – това е по-малко от една четвърт от София – вероятно няма да посмеят да не си подадат оставката. Радикализира ли се и избухне ли това множество, и всичката полиция на България няма да може да го удържи, рискът за здравето и живота на гьонсуратите нараства неприемливо. Така че ще разберат ситуацията и ще се покажат адекватни на нея.

Утре пак съм на митинга. Докато не се махнат. Ако трябва, с години и десетилетия. Дължа на децата си да живеят в свободна страна – нямам правото пред тях да се откажа.

Днес се наложи да си тръгнем с Ели от протеста по-рано. Уви – оказа се, че сме изпуснали големия купон с опита да бъде спрян депутатския автобус буквално за минути! Преди това обаче видяхме доста нещо.

Най-интересното от видяното беше докарването на полицейски подкрепления. Пристигаха с полицейски леки автомобили, по трима-четирима души, въоръжени с щитове и палки. Една такава групичка успях да огледам отблизо. Не зная дали и другите са били такива, или случайно съм улучил изолиран случай, но членовете ѝ изглеждаха леко странно. Униформите им бяха чисто нови и не съвсем по мярка, и не знаеха как да държат удобно щитовете си. В същото време обаче имаха мускулест и късо подстриган вид. Личното ми предположение е, че са били служители на охранителни фирми, които са наели и маскирали като полиция. За авторитет. (Преди няколко дни, когато бяха заградили едва ли не целия център, пак наблюдавах подобно нещо.)

Хората бяха сравнително по-малко от друг път, но бяха доста ентусиазирани и решителни. Бяха твърдо решили да не пуснат който е наличен в Народното събрание да излезе. (Нямам представа защо в парламента още имаше депутати и министри по този късен час – можеха спокойно да са се измъкнали тихичко далеч по-рано. Подозирам, че идеята е протестиращите да бъдат провокирани, за да бъдат взети сурови мерки. Иначе казано, правителството след срещата с Рединг е разбрало, че няма изход. И понеже са комунисти, са решили да изберат грубата сила вместо оставката… Дано греша.

Докато пиша този запис, по телевизията тече пряк репортаж за случващото се. На половин час пеша от парламента съм – разкъсвам се между това да довърша този запис и да тръгна направо затам. Не съм поклонник на идеята депутати или министри да бъдат бити или замеряни с нещо по-сериозно от домат – предостатъчно ми е да бъдат задържани за двайсетина минути, за да видят отблизо народната любов към тях. Но не съм и поклонник на идеята полицията да бие невинни хора пред очите ми, а аз да стоя безучастен. Защото единствената вина на повечето от битите е, че сядат на земята пред автобуса. Това е нетърпимо.

Не зная дали буквално след пет минути протестиращите няма да се радикализират окончателно и да атакуват с оръжия, камъни или друга брутална сила. Боя се, че ако мачкането им продължава, в един момент противодействието с нападателни средства ще стане неизбежно. И ще започне точно това, за което писах, че не бива да се допуска. Че допуснем ли го, изходът ще е гражданска война.

Ще повторя само едно: позволим ли на мафията да ни победи, изгубим ли ситуацията, ще сме овце и роби до гроба. Днес Вивиан Рединг го каза в най-прекия възможен за политик текст: ЕС може да ни отказва подкрепа, но работата по смъкването на олигархичната мафия трябва да си я свършим сами. Където има демокрация, няма олигархия. Където има олигархия, няма и няма как да има демокрация. Двете се изключват една друга.

В такава ситуация няма неутрални. Има подкрепящи протеста с действията си и подкрепящи мафията с бездействието си. Изберете си от кои ще бъдете. От първия удар между полицията и демонстрантите, без значение чии нерви не са издържали най-напред, аргументът „аз никому не се меся“ не важи. Да не се месиш значи да помагаш на мафията. По простата причина, че безучастността винаги е помощ за злото.

Толкова засега. Отивам на площада. Преди двайсет и три години не извоювах демокрация за себе си. Време е да се опитам да я извоювам поне за децата си.

Вече почти 40 дни протестът срещу правителствената политика продължава – и няма никакво намерение да спира. Нещо повече – бавно, но сигурно съзрява.

Като начало, основното му ударение е срещу правителството и депутатството ни и мафията, която стои зад тях. Формално посланието е анти-БСП, ДПС и Атака. Протестиращите обаче дават ясно да се разбере, че мнението им за ГЕРБ не е много по-различно, и че те не са толкова директно оплювани просто защото не са на власт.

(До голяма степен това мнение е заслужено. Да, ГЕРБ не са част от същата мафия – който не вярва, е пропуснал как за пръв път в най-новата българска история ново правителство се опитва да преследва юридически старото, и то не само най-големите золумаджии, а всеки, който успее да докопа. Съ-мафиоти не се преследват така едни други. Особено в момент, в който имат общ противник и заплаха.

Но е трудно да се отрече, че Бойко Борисов се опита – крайно некадърно и безуспешно – да премахне отчасти старата мафия единствено за да сложи на нейно място своя. Че беше мъничко по-добър управник от бушончетата на старата мафия, но с твърде малко. И че ако не покаже абсолютно недвусмислено, че е престанал да бъде мафиот, ще бъде броен за такъв. А до момента той не показва достатъчно, меко казано.

Неведнъж съм заявявал открито, че той е на косъм по-малко лош от партиите на мафията. Но и че косъм хич не е много, и че основната му ценност е да поразклати системата. E, направи го – именно неговият популизъм научи хората, че чрез протести и митинги може да се постигне нещо. Затова и старата мафия сега стига до абсурди, за да ни отучи от това, да ни лиши от оръжието ни срещу нея… Но това не значи, че не трябва да се борим за по-добро от Бойко. Или за да му дадем урок, и на него и на другите политици.)

Протестиращите имат сходни, но не еднакви мнения какво точно искат. И това създава огромен проблем на мафията – толкова разнородна маса трудно се манипулира. По-концентрираните и политически хомогенни протести бързо и лесно биват излъгани накъде да вървят, така че да докарат полза за мафията. Със сегашния протест това вече 40 дни не се случва. Как се води за носа нещо с двайсет хиляди носа?

Друг интересен белег е липсата на официално ръководство. И това е най-силната страна на протеста. Благодарение на нея след толкова дни без успех хората не само не са уморени, а са и още по-решителни. Разчита се изцяло на самоорганизиране, самоинициативност и взаимна координация между протестиращите. И във Фейсбук, и на другите места, където тече самоорганизацията, хората умишлено внимават да не издигнат ръководство, което да може да бъде манипулирано, дискредитирано, сплашено или в краен случай купено от мафията. Това поставя мафиотите в трудна позиция: те са експерти по извиването на вратове, но как да извиеш врата на самоорганизиращ се мравуняк?

Ключов момент е съставът на протестиращите: големият процент от тях са не отчаяни бедни хора, а интелигенция. Хора, които имат добра работа и заплата (затова и обикновено се събират чак към 19:30 – 20 часа: малко от тях могат да излязат от работа преди 19 часа). Такива хора не само по начало са доста по-трудни за лъгане, но и забелязват опитите да им се противодейства много по-ясно и се учат да ги спират много по-бързо. За малко над месец те вече се научиха да се самоорганизират и координират за броени секунди. Досегашните митинги при повече продължителност се изтощаваха и отчайваха. Този само се превръща във все по-силен противник за мафията.

В същото време, има какво да се добави към похватите на протестиращите. Самоорганизацията на протеста се извършва основно във Фейсбук и Туитър, където нямам акаунти, така че не мога да предложа идеите на място. Но ако някой ги сметне за полезни, нека се чувства поканен да ги предложи.

Как да противостоим на лъжата за „платеното участие“

От моя опит най-сигурният начин се е оказало искането на информация. Ако някой ми каже, че протестиращите са платени, веднага го питам къде и как точно се върши плащането. Казвам му, че за 40 дни безплатно протестиране имам да си вземам сума ти пари, и ако ми даде информация, с удоволствие ще му дам половината от тях. И че да бъдат взети тези пари, които сигурно идват от зад граница, е високопатриотична задача – така те влизат в българската икономика и я крепят през кризата.

И след това се веселя на огромното нежелание на „информираните“ да изкарат честно пари. На обясненията, че на тях такива пари не им трябват. На опитите им упорито да „не чуват“, че им се предлагат немалка сума, за да кажат. На нежеланието им да са от полза за България и икономиката ѝ в кризата (въпреки че обикновено са велики българи и патриоти). И на внезапния преход от „да бе, видях го с очите си“ към „абе на жената на стринката ѝ една приятелка на съседката ѝ чула…“.

Как да противостоим на лъжата, че много хора подкрепят правителството

В най-примитивния си вид тази лъжа гласи: „Какво като няколко хиляди хора протестирате? Седем милиона не протестират, значи подкрепят правителството“. Това се оборва много лесно. Достатъчно е да се напомни, че протест в подкрепа на правителството също има, просто е над сто пъти по-малко хора. И че истинското съотношение на подкрепата и протеста е това между митингите – едно към над сто.

Един малко по-изкусен вид на лъжата е заявеното от митинга в подкрепа на правителството, че били събрали 200 000 подписа в негова подкрепа. Дали са ги събрали наистина няма да разберем никога. Нито събралите ги, нито правителството ни ще позволят тези гласове да бъдат преброени и проверени. (Което само по себе си е нелош отговор.)

Но може би си струва да организираме една акция за събиране на подписи срещу тези правителство и парламент. Така ще избием от ръцете на мафията ключовия неин официален аргумент. Ако помолим участниците в протеста да отделят по ден-два да стоят на някое място с много хора и да събират подписи, най-вероятно ще минем 200 000 подписа още първите два-три дни. (Особено ако поставим в Интернет удобни за разпечатване обяснения какво не подкрепяме и листове, разграфени за имена и подписи, или дори ги раздаваме на протеста. Ако смогна, утре може да публикувам мои варианти. И може същата вечер да донеса на протеста колкото смогна да отпечатам, и да ги раздавам на желаещите.)

Как да противостоим на лъжата, че и след избори ще е пак същото

Не, няма да е, дори ако пак влязат точно същите партии. Защото ще свалим партии, които си мислят, че всичко може и няма как да бъдат контролирани от народа. А ще влязат в парламента вече научили, че не може всичко и народът може да ги контролира и ще го прави. Ще си имат обица на ухото, няма да смеят да са чак толкова крадливи и нагли.

И още нещо. Наглостта на тези партии е политика на ръководствата им. Докарат ли политиците от тези ръководства партиите си до изритване от властта, конкурентите им вътре в партиите ще засилят позициите си. Или ще ги изместят, или поне ще ги разклатят. И в двата случая новите ръководства ще знаят, че още една подобна грешка ще означава загубата на ръководни позиции в партията им. Така че няма да им се иска да я допускат.

Как да противостоим на лъжата, че изборите не решават проблема

България в момента е именно в политическа криза. Правителство, което на втория месец има одобрение само два пъти повече от неодобрението си, е слабо. Сегашното правителство има неодобрение два пъти повече от одобрението. Вече над месец всеки ден десетки хиляди хора се събират на протестен митинг срещу него. Приятелските ни страни прекрачват дипломатическия тон, за да изкажат подкрепа на протестиращите. Назначенията на правителството стряскат и плашат всички – от собствените му избиратели до външните ни съюзници…

По-остра политическа криза би била само една гражданска война. И ако правителството продължава да се прави на глухо, е неизбежно хората да се радикализират и да се стигне и дотам. А тогава ще е актуално приемането на лустрационни закони и закони за съдене на виновниците за гражданската война, които позволяват смъртно наказание. Надали и правителството би искало подобно развитие, а води нещата право към него.

Изборите са начинЪТ на всяка демокрация да разрешава политическите кризи. Да се твърди, че те не са начин за решаване на кризата, е все едно да се твърди, че яденето не е начин да се нахраниш.

Как да противостоим на лъжата, че не знаем какво искаме

Напротив – чудесно го знаем. Искаме това правителство да се махне, веднага. Заедно с парламента, който го крепи. Преди да е продало на който ще пусне мъничко рушвет и ризите от гърбовете ни. И преди да ни е назначило за управник и висш чиновник и последния престъпник и мафиот в България. Показа се вече. Доказа се вече. Стига му толкова. Всяка минута му е в повече. Искаме да се махне веднага. Ще предлагаме варианти за после след като то се махне.

Писна ни да леем пот, за да пълним бездънните гуши на шепа мафиоти. Правихме го двайсет и кусур години. Вече няма да го търпим – ако трябва ще се борим също толкова, но ще го прекратим. Повече никога няма да приемем да живеем както досега. Стига ни. По-добре всяка вечер на протест двайсет и кусур години, отколкото както досега до края на живота ни.

… Има и още лъжи за опровергаване и предложения за правене. Ще ги давам, когато смогна.

На 16 юли е било разпратено до членовете на АБК следното писмо:

Уважаеми колеги,

АБК непрекъснато полага грижи за опазване на авторските и сродните права на своите членове. В тази връзка на 15.07 имах среща с агент Олсън от ФБР, която до края на годината е позиционирана в София и се занимава с киберпрестъпления. Тя прояви голямо желание да съдейства в нашата битка с пиратските сайтове за книги и конкретно с chitanka.info. Ангажимента е да се направят необходимите стъпки чрез ФБР за отнемане на домейна на Читанка, евентуално ограничаване на достъпа до базата данни и ограничаване на индексирането в търсачките. За целта е много важно да предоставим информация за нарушени права за книги, които ние притежаваме, а са налични в сайта Читанка. Критерият е да имате действащ договор за издаване. Особено ценни са книги на американски автори, което ще бъде мотива за ФБР да работи по случая. Всякакви други нарушения също ще бъдат разгледани.

Много ви моля до края на седмицата да пратите в АБК справки за нарушени права, съдържащи заглавие(на български и оригиналния език), автори, номер и дата на договора и докога е в сила.

Поздрави
Веселин Тодоров

Какво стои зад това писмо е очевидно – желанието на шепичка хора да минат за полезни, че да си осигурят прехраната.

Веднъж бях писал, че тези хора са експерти по рязането на клона, на който седят. Не бях прав. Експерти са по рязането на клона, на който седи който е глупав да ги слуша – в този случай българските издатели и автори. Когато постигнат каквото гонят, издателите и авторите ще са на улицата, а нашите „експерти“ просто ще отидат да съсипват нещо друго. Защото ако има нещо, в което да са наистина експерти, то е да излъжат някого, че са от полза за него.

С какво лъжат издателите, че са полезни, знаем всички. Интелектуални права, авторски права. Читателите са крадци, те са най-злите ви врагове. Не сме ли ние, те ще ви фалират, за да нямат какво да четат после… Тези лъжи хем са очевадни глупости, хем отдавна са опровергани, но те продължават да се опитват да ги пробутват. И вероятно сега са решили да използват времето на безвластие и корупция, за да си пробутат „полезността“, докато умните и будни хора са заети телом и духом да протестират срещу мафията във властта.

Нищо. Аз пък няма да се уморя да ги разобличавам. Ще ходя всеки ден на протестите срещу корупцията и мафията, но няма да загърбя и съсипването на книгоиздаването.

Кори Доктороу е автор на BoingBoing, най-четеният блог на света. Преди време бях превел (тук и тук) едно прекрасно негово есе, посветено на такива хора и озаглавено „Как да унищожим книгата“. Прочетете го, чудесно обяснение е на много неща. По-долу ще разясня в културен текст какво точно касае нас и сега.

Във всяка страна купуването на книги (и съответно доходите на книгоиздаването, авторите и т.н.) се крепи на една много малка прослойка хора – запалените читатели. Книгоманите. Както ги нарича Кори Доктороу, Хората на Книгата. Те са, които купуват повечето от продаваните книги. И пак те са, които ръчкат останалите хора да купуват книги. Хвалят пред тях новоизлезли книги, полезен източник на информация са какво ново и хубаво, дават назаем други книги от същия автор, дано бъде обикнат… Престанат ли те да се вълнуват от книги, книгоиздаването в страната до не повече от година катастрофира. Ограничава се до учебници, документи и формуляри.

Тези хора купуват книги не защото са тъпи и не знаят, че могат да ги вземат за четене от приятел или читалище, или свалят от Интернет. Купуват ги, за да ги притежават, за да ги дават насила на околните за четене, за да ги завещаят на децата си. Предложете им да вземат книги за едно четене назаем, или да ги купуват без право да ги раздават и четат неограничено, и ще се изсмеят. Точно както ще се изсмее влюбена в цветята домакиня, ако ѝ предложите да получава цветя за по един час, докато ги полее, и да трябва да ги върне после.

Хора на Книгата стават тези, които имат огромна нужда от четенето. Съответно и четат много – много повече, отколкото могат да си позволят да купят, особено в България. Благодарение на това знаят какво ново и какво интересно има, да ни подсетят да го купим. Бъдат ли лишени от сайтове като chitanka.info, те няма да знаят нещата, няма да могат да ни водят в света на книгите. Изгубили водачите си, ние ще престанем да ходим в този свят и да се интересуваме от него. И клонът, на който седи българското книгоиздаване, ще се окаже неусетно отрязан.

Липсата на сайтове с достъпни книги ще окаже ефекта си не само чрез удара по Хората на Книгата, но и пряко. Надали има четящ човек с Интернет в България, който да не опира до такива сайтове. Не за да си спести пари, които да даде за глупости, а защото просто няма парите да купи всички книги, които би искал да прочее. Отрежете ли му достъпа до сайтовете, той няма да започне да дава за книги парите, които няма – ще бъде принуден да се отучи да чете. А отучи ли се човек веднъж да чете, много трудно се научава отново. На изгубилите продажбите си – честито.

Има ли шансове да успее тази инициатива на АБК? Надали. Задвижването на процедурата по отнемането на домейн е трудно и бавно. Пускането на стотици и хиляди нови домейни става за часове. Пускането на целия архив на chitanka.info (който е само няколко гигабайта, а съдържа доста хиляди книги) по всякакви други начини също е лесно. В крайна сметка който иска да чете, ще продължава. Само че след като се е поизмъчил да го търси и сваля, ще си е изработил позиция към издателската алчност и ще я отрази в покупателните си навици. А за много не чак толкова пристрастени читатели ще се окаже по-лесно просто да спрат да четат. Тези времена така или иначе не оставят не само пари, но и време и сили за четене…

„Специалистите по права“ на АБК се правят, че не знаят това, но всъщност го знаят много добре. Просто ако позволят и на издателите и авторите да го разберат, става очевадно, че те са излишни. И като разход за заплатите им, и като значимост и позиции. Всъщност става очевадно, че са вредни – най-сигурният начин да провалят нещата. Иначе казано, ще се борят срещу истината до последно. Дори на цената на унищожаването на българското читателство, и респективно книгоиздаването и авторството. Случи ли се това, на издателите и прочее ще им дойде акълът, но ще е късно.

Само че аз не съм съгласен да позволя четенето и книгоиздаването у нас да умрат. И се надявам да не сте съгласни и вие.