Grigor Gatchev - A Weblog

Попадна ми една разкошна хумористична обява в руски театър. Превод:

Администрацията на театъра Ви моли да се въздържате по време на спектакъл от употреба на мобилни телефони и пейджъри. В нашия театър е забранено използването на видео- и фотоапаратура, тъй като това нарушава авторските права на създателите на спектаклите. Също така ви молим настоятелно да не си прерисувате декорите, да не правите запис на диктофони, да не копирате мизансцените и интонациите на актьорите. Внимавайте да не имитирате актьорската мимика. Постарайте се изобщо да не запомните спектакъла и по никакъв начин да не го тълкувате. Не се стремете дори да интерпретирате или осмисляте режисьорския замисъл, а също така да се отнасяте критично към него. Също така Ви молим настоятелно да избягвате каквито и да било публични оценки в помещенията на театъра или извън тях. Програмата и парчето от билета трябва да бъдат изгорени веднага щом се приберете в къщи, без да ги четете. Ако ви питат къде сте били този ден вечерта, кажете, че нямате никаква представа и не можете да си спомните по никакъв начин.

Понякога грам остроумие пробива там, където не са добре дошли дори тонове здрав разум.

Днес научих как точно се заплаща на протестиращите срещу правителството. Веднага ги споделям – в тази криза всяка възможност да изкара човек някоя пара е ценна.

Става след 22 часа, за да стоят до по-късно протестиращите. Около Народното събрание и на Орлов мост спират микробуси и вадят маси, където се плаща. Получаването на парите се удостоверява с пръстов отпечатък, тъй като много от протестиращите са неграмотни.

Има специални хора, които наблюдават митингуващите, за в случай че някой непосетил митинга се опита да се пробута за пари. Дошлите след 19:30 взимат наполовина – на всички входове към митинга стоят специални хора и записват кой кога пристига. Редовните посетители си имат карти за автоматично маркиране.

Има специални бонуси. Ако носите знаме – десет лева на ден. За свирка – пет, за вувузел десет, но само ако не е прегракнал (внимавайте, пробват ги). За собственоръчно направен плакат – двайсет до петдесет лева дневно, в зависимост от размера. Дори ако нямате аксесоари, но сте викали и сте ръкомахали достатъчно силно, и наблюдаващите са ви забелязали, пак може да изкарате нещичко отгоре.

Пет лева отгоре се плаща за велосипед или скейтборд. За детска количка – петнайсет, ако е за близнаци – трийсет. (Децата вътре може и да не са истински – кукли също вършат работа. Има специални хора, дето да залисват репортерите, ако дойдат да снимат количката отблизо.) Ако пишете или рисувате с тебешир по асфалта на Орлов мост – по два лева на квадратен метър.

Специално се плаща на тези, които се правят на ентусиазирани и заинтересовани. Ако примерно снимате с телефон, вземате пет до петнайсет лева повече, в зависимост от размера на телефона. За таблети – двайсет; един пртестиращ сподели, че специално си е купил таблет, който се е изплатил още на петия ден. Ако снимате с лаптоп – трийсет лева, с настолен компютър – петдесет. Ако пък носите телевизионна камера и се маскирате като репортери, се изкарват и до сто лева.

Тарторите на организирани групи вземат двойно. Някои хитреци водят съседите от входа – хем изкарват по нещо, хем си поделят надбавката за тартор. Ако са цигани е задължително да са гримирани и изрусени, за да не личат. За да изглеждат протестиращите интелектуално, се препоръчва да носят очила, книги, лаптопи, микроскопи, телескопи, циклотрони и други подобни. И да разговарят с околните с учени фрази. (Раздават се специални наръчници с подходящи фрази, озаглавени маскировъчно като „Речник на Интернет лумпена“.)

Добре се заплаща, ако придавате разнородност на митинга. Четирима футболни хулигани ми разказаха как изкарват по сто лева на човек на вечер, като се обличат и гримират като дядо, баба и двете им внучки-тинейджърки. Отделно им покривали разходите по епилацията и за грима и червилото. Група техни колеги пък идват като екип мажоретки – можете да ги разпознаете от истински по брадите. Понякога се случва двете групи да се сбият по навик. Полицията е инструктирана да не ги закача.

Други хулигани имперсонират разни известни личности. Любими са им писателите – днес например видях Любомир Николов едновременно на няколко места из митинга. Сигурно на имперсонаторите им куца координацията. Други пък се представят за известни Интернет личности, и тях често ги срещам да протестират. Ако случайно не ходите на протестите, нищо чудно в това време някой там да се представя за вас – гледайте репортажите дали няма да се видите.

И не само на протеста. Носи се слух, че вместо Едвин Сугарев гладувал негов специално подбран и гримиран двойник. И вместо Стефан Стоянов и съпругата му. Същото важи за протестите на българи зад граница – всъщност се касае за агитката на известен футболен отбор, която бива разкарвана със самолет по различни чужди градове, за да правят там митинги. По време на полетите ги обучават на съответния местен език за повече правдоподобност. За промяната на външността им се грижи екип експерти по грим и специални ефекти от империалистическия Холивуд.

За поддържане на духа на протестиращите се раздават подкрепителни средства. На желаещите да се въргалят надрусани по Орлов мост специално се раздава трева. За останалите се предвижда твърд алкохол (ще рече на бучки, за по-удобно и незабелязано консумиране). Бучките се раздават на протестиращите скрити в свирки, вувузели, фотоапарати, дръжки на знамена, рамки на велосипеди и други подобни.

В определени дни се провеждат организирани обстрели на парламента, Министерския съвет, Президентството и други околни сгради. Специални хора раздават павета, боядисани като домати, яйца или в краен случай балони. Плаща се по пет лева на хвърлено паве, но само от специално раздадените, иначе вместо това удържат от парите. Ако успееш да счупиш с тях прозорец или раниш полицай, дават десет лева. Ако павето е боядисано като балонче – петнайсет. Затова ако ви дадат боядисано като балонче паве внимавайте някой друг протестиращ да не ви го открадне, за да намаже.

Особено високо се заплаща носенето на хладно оръжие. Отначало даваха пари дори за джобно ножче или електрическа самобръсначка. От десетина дни насам обаче някой се е сетил, че полицията има право да сложи загражденията на до 20 метра от парламента, така че вече плащат само за хладни оръжия, по-дълги от 20 метра. Ако пробваш да донесеш нещо по-късо, даже може да те набият заради шмекерлък.

Плаща се и за огнестрелно оръжие. Заради дебелината на стените на парламента и на главите на депутатите обаче – само над определен калибър. Към момента минималният е 152 мм артилерийска гаубица. Ако случайно нямате, можете да си откраднете от Военноисторическия музей. Внимавайте да не вземете по невнимание по-малокалибрено оръдие, няма да ви платят. И не забравяйте да върнете после гаубицата, ще трябва и на следващия ден.

Цялостното финансиране на заплащането се осигурява през двама американски агенти, които се опитват да се представят за български блогери. Известни са в България под псевдонимите „Асен Генов“ и „Константин Павлов-Комитата“. Преди да получите парите, подписвате официална декларация в три екземпляра, че никога не сте ги познавали, не ги познавате и никога няма да ги познавате за в бъдеще. Декларациите ги раздава един мършав тип с лек американски акцент, цилиндър и жилетка с цветовете на американското знаме (бил чичо, ама не разбрах чий). Боядисаните павета се финансират от немския, френския и холандския посланици.

… Та, предлагам на всички – елате на протеста! Отворете който и да е форум, на вестници или телевизии, на сайтове, къде ли не. Навсякъде масово се твърди от хиляди различни имена, че на протестиращите се плаща, и то щедро. Толкова много хора няма как да лъжат, нали? Елате преди 19 часа, носете плакати, знамена и свирки – така ще изкарате най-много.

Също, на много места в Интернет темата за заплащането се споменава щедро, но няма достатъчно подробности. Искам да помоля всички, които четат тук: ако попаднете на подобно място, давайте линк към този запис. Хората ще са ви благодарни – както любопитните, които искат да знаят подробностите, така и закъсалите, които търсят как да припечелят нещичко.

Не ми благодарете, „благодаря“ е прекалено много. Един-два лева от припечеленото са достатъчни.

😉

Известно време след ежедневния митинг срещу тези правителство и парламент започна и ежедневен митинг в тяхна подкрепа. С призива да им бъде дадено време да се докажат.

И добре, че започна, казвам си. Социологическите проучвания могат да покажат изкривено съотношение между противниците и поддръжниците на сегашните правителство и парламент. Било защото са тайно платени, било заради страха на хората да си кажат на чия страна са. Съотношението на митингите обаче го показва нагледно и неоспоримо – десетки хиляди противници срещу стотина поддръжници… Но това е друг въпрос.

Вълнувам се как точно подкрепящите митингуващи очакват да се докажат това правителство и парламент. И се замислям как се доказаха дотук.

Придадоха ГДБОП към ДАНС и се опитаха да назначат за техен шеф Делян Пеевски. Като за целта промениха и закона. Преразгледаха решението си чак след ултиматум по линия на ЕС и НАТО.

Назначиха Волен Сидеров за шеф на етичната комисия на Народното събрание. И за комисията за борба с корупцията. Сигурно като част от заплащането за подкрепата за правителството на БСП и ДПС.

Назначиха за шефка на Здравната каса сестрата на Илиана Йотова. С оправданието, че тя била по-голямата сестра, а в тяхното семейство отношенията били патриархални, та нямало риск да бъде командвана. За Дядо Мраз и Хензел и Гретел сигурно ще ни разкажат после.

Назначиха за областни управители отбор мутри и корупционери от калибър, който смая даже собствените им гласоподаватели. Абе БСП и ДПС ли ни управляват, или Маргините и братя Галеви?!

Подписаха договора за „Южен поток“ при цена за строителство 3 пъти над тази в Германия и цена за транзит на газа половината от тази в Украйна. (При „типичния“ за България размер на рушвета се очаква това да „дръпне“ почти 1 милиард.)

Председателят на НС Михаил Миков даде ултиматум на медиите, че отразявали протестите по „деструктивен“ начин. И ги заплаши да съобщават само дадения от МВР брой на протестиращите. (Според МВР – 2-3 хиляди души, според чуждите масмедии – няколко десетки хиляди. Изберете сами на кого да вярвате.)

Решиха като „социална политика“ да намалят цената на тока с 5%. Ще плащаме вече вместо 100 лева само 95. Ура! Какво облекчение! А, и междувременно енергетиката ще катастрофира, но това са подробности.

Пак като социална политика ще повишат майчинските помощи и някои помощи за бедните. Това добре, но откъде ще дойдат тези пари? Да не се окаже после, че ще излязат през носа на бедните. И на майките барабар с децата.

Теглят внезапно 1 милиард нов заем. Разбира се, заради лошите финансови резултати на предишното правителство. Увеличените помощи и по-евтиният ток, разбира се, нямат нищо общо – не си го и помисляйте! Те ще дойдат от „преструктуриране на разходите“. Казах ли ви, че ще ни разкажат и за Хензел и Гретел?

Получиха ултиматум от посланиците на ЕС, че глухотата им за протестите няма да бъде толерирана. Реакцията? Външният министър Вигенин заяви, че те критикували предишното правителство, а подкрепяли сегашното. И неизвестно защо се озъби, че щял да привика посланиците на разговор. Сигурно много мрази да го подкрепят.

А наскоро добави и нова изцепка – че правителството нямало да подаде оставка, защото срещу него нямало особено недоволство. Тук вече нямам адекватен коментар. Имам де, ама блога ми понякога го четат и жени и деца…

Твърдят, че няма пари за нови избори. А дължат на полицаите, мобилизирани да ги пазят от протестите, повече. И защо ги мобилизират? Първите 20-тина дни протест НС го пазеха сигурно двайсетина души, и опити за золуми нямаше. Дали случайно не плащат от джоба ни крепенето на напълнените им гащи?

Готвят да назначат за шеф на Съвета за сигурност към МС Боян Чуков – дясната ръка на Алексей Петров и заклет поддръжник на излизането на България от ЕС и влизането ѝ в „новия Съветски съюз“. Засега не го били назначили, бил само съветник по въпроса. Ако ще му слушат съветите – ясно. Ако не – защо е съветник?…

Президентът (а и целият свят) ги критикува за назначенията им – зъбят се в отговор, че те не критикували неговите. По тази логика Жоро Павето може да каже в оправдание, че той не обвинява жертвите си в убийство. Не че назначенията на Плевнелиев са перфектни, но техните…

Сигурно съм изпуснал и още доста.

… Драги подкрепящи, моля ви, кажете ми – какво още трябва да направи това правителство, че да се докаже? Не се ли доказа вече достатъчно, още преди да е навършило два месеца? Какво още трябва да направи, за да сте доволни?

А вие, драги не-митингуващи, не се ли уморихте мафиоти да ви доят до кръв и стрижат до кокал? Ако не сте, стойте си в къщи. Протестиращите един ден ще се уморят, въпреки незапомнената подкрепа от българите по целия свят, и ще се спасят един по един нанякъде. За вас ще остане още от същото, което получаваме досега. Да ви е честито – ще сте си го заслужили.

А бившите протестиращи, когато децата им ги попитат: „Защо избягахте от толкова красива страна?“, ще ви сочат и ще казват: „Ето заради тези.“ И децата им ще кимват с благодарност. Разбрали, че държава с народ от овце няма как да бъде друго освен обор.

На изборите за кмет във Варна кандидатът на БСП Христо Бозов взе смазващо предимство в ромските секции – на места над 90%. Според него причината е, че конкурентът му „се държал високомерно с циганите“.

По повод декларацията на френския и немския посланик срещу „слепотата“ на правителството за протестите, външният министър Вигенин заяви, че това било насочено срещу предишното правителство, и било подкрепа за неговото. И, кой знае защо при такова тълкуване, се закани да си поговори много скоро с посланиците.

Днес главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че линейките за вчерашната катастрофа закъснели, понеже били задържани от протестиращите на Орлов мост и Цариградското шосе. На качен в YouTube видеозапис обаче ясно се вижда, че линейките преминават участъка дори по-бързо, отколкото ако няма протест и автомобилният трафик е обичайният. Благодарение именно на бързата реакция на простестиращите, които ги пропуснаха.

Днес Народното събрание беше заградено отстрани не на разрешените от закона до 20 метра, а на близо километър. Причината, при положение че по закон нямат право? Съгласно пресцентъра на МВР имало данни, че много протестиращи носели хладно оръжие.

—-

За загражденията и Народното събрание, каквото видях с очите си:

Единствените неща, използваеми за хладно оръжие, които видях на протеста, бяха петнайсетина велосипеда, няколко детски колички и камерите на телевизиите. По-дълги от 20 метра между тях не забелязах.

Между другото, нещо интересно. Заграждението на паметника на Левски беше към една трета от трийсетинагодишни мускулести мъжаги, които не носеха униформи – само по тениска с надпис „Полиция“. И един капитан от полицията им показваше как да се държат за ръце, за да удържат на натиска на протестиращите, ако се наложи. Чудя се откъде ли са ги наели, кой е дал идеята и заповедта? Нямаха излъчване на престъпници или платени биячи, но и бяха подбор спортни типове. Какви ли са и откъде ли са?

По едно време пет-шест протестиращи натиснаха здраво срещу редицата на точно тези юнаци. Тъкмо се бях приближил да ги огледам по-внимателно, така че натискът мина буквално през мен и бях в самия център на ситуацията. Падна много здраво бутане, за щастие (и отчасти дори за мое смайване) обаче без нито един удар и от двете страни. Накрая юнаците с подкрепа и на истински полицаи успяха да удържат.

Друго интересно: няколко линейки бяха насочени от полицията да минат право през центъра на шествието, въпреки че беше лесно да бъдат пропуснати по съседни улици. Кому беше нужно?! Да, протестиращите отново им отвориха път със смайваща бързина – линейките само намаляваха леко скорост, докато пресичаха шествието. Но кому беше нужно това?!

Друго обаче е по-интересно. Ситуацията се променя.

Каква е причината – не зная. Имам няколко хипотези.

Едната е вече подписаният договор за „Южен поток“ през България. Съгласно него 50% от газопровода ще се държат от българска компания, която ще изплати своя дял от строителството му с таксите от транспорт на газ по него. Само че строителството на газопровода, кой знае защо, ще струва на километър 3 пъти повече, отколкото в Германия, където се строи с немски заплати. А пък транзитните такси, от които ще го изплащаме, са 2 пъти по-ниски на 1000 кубика газ на километър, отколкото дори в Украйна. Иначе казано, при обща цена на проекта 3.3 милиарда, руската страна ще спести почти всичките (ще вложи реално 1/3 от сумата, но ще получи като транзитни такси цялата, тоест 3 пъти разходите си). При типичните за България 30% рушвет за подобни „икономии“, някой е гушнал около 600-700 милиона. Може би са решили, че това им е достатъчно и че за Белене и прочее по някаква причина няма да им се отвори парашутът, та могат да си позволят малко слободия.

Другата е, че Вигенин наистина е проявил идиотизма да се опита да говори с френския и немския посланици, и съответно му са били обяснени някои неща, които са поуплашили правителството като цяло. Нямам никаква информация, която да го подкрепя, но още с декларацията стана ясно, че подобно обяснение ще предстои в недалечно бъдеще.

Напълно е възможно причината да е трета, съвсем различна. Едно обаче е ясно – правителството е почнало да пълни гащите. Че е разбрало, че митингите срещу него няма да спрат, тоест няма да изкара дълго. И в момента си изпуска нервите. А изпуска ли ги малко по-дълго, или недай боже малко повече, Еврокомисията и Европарламентът може да се задействат и още по-бързо от очакваното.

Така че свалянето на това правителство в момента е в ръцете ни. Всичко, което е нужно, е да демонстрираме. Без насилие (а платени провокатори с пълна сигурност ще се опитат да го предизвикат, за да развържат ръцете на правителството да смаже протестите със сила!). Но и без умора. Всеки ден да сме много. Не могат да издържат още месеци – признават си го. С това, че са вече нервни – не с думи, а с действия.

Да, демонстрирането хаби време и сили, които могат да са от полза за друго. Само че така са от най-голямата възможна полза за всеки от нас – да намалят сериозно живото дране, на което сме подложени вече над 20 години. Бъде ли свалено това правителство заради скандалността си, ще сме се научили, че можем да сваляме властта, ако прекали. Не бъде ли, правителството ще се е научило, че може да прекалява колкото си иска.

И това ще е урок за всяко следващо правителство. Знае ли, че ако прекалява ще види пътя, и пак на БСП и ДПС да е, няма да смее да краде като сега. Знае ли, че е безнаказуемо и безконтролно, и на ангели да е, пак ще ни дере до кокал. Да ни управляват политиците добре зависи не от добрия цар или добрия пъдар – зависи от как ги контролираме ние. Точно както да не краде персонала фирмата, която притежаваме, зависи не от подбрани за персонал ангели, а от това как контролираме персонала ние, собствениците ѝ.

Така че моят призив е – ако не вярвате на политици, всички или дори само някои, елате на протестите. Те са шансът ни да си отвоюваме правото и навика да ги контролираме, и да им наложим да ни уважават и да не смеят да ни крадат и продават. Надеждата ни децата ни да искат да живеят и работят тук. И надеждата старините ни да са спокойни и достойни.

Сега съдбата ни е в наши ръце. Каквато си я направим, такава ще бъде.

Нека я направим по-добра. Елате.

Един от методите за фалшифициране на избори е известен като „индианска нишка“. Използван е успешно във всички избори в България за последните 20 години. Тук описвам начин как може да бъде осуетен.

Методът изисква добре контролирана популация, която да даде под контрол гласове за посочен „отгоре“ кандидат. Същността му е проста: влизащият да гласува предварително донася със себе си попълнена бюлетина. Получава от изборната комисия „своя“, в тъмната стаичка я скрива в джоба си и пуска в урната предварително попълнената. Като излезе от секцията, представя непопълнената бюлетина от комисията. Манипулаторът попълва непопълнената бюлетина и я дава на следващия от „индианската нишка“ да гласува.

За да се предотврати подобно нещо, при гласуване съгласно сегашните правила върху бюлетината се поставят два печата. Първият при даването на бюлетината на гласоподавателя, преди влизането в „тъмната стаичка“. Вторият – след излизането от нея, при пускането на бюлетината. Затова за да се реализира „индианската нишка“ е нужна една бюлетина за начало. Има два варианта. При първия вариант е нужно да бъде купен (или сплашен) човекът, който държи първия печат – той трябва тайно да подпечата и изнесе една бюлетина. При втория вариант е нужно да бъде купен (или сплашен) човекът, който държи втория печат – за да си затвори очите при първия от „нишката“, че първият печат не е поставен. (При втория вариант после в урната ще има една невалидна бюлетина, която обаче няма да промени съществено изборния резултат.)

Идеята е заобикалянето на контрола чрез допълнителна бюлетина да бъде осуетено, като вместо или успоредно с първия печат (който е еднакъв за всички бюлетини) върху бюлетината се поставя уникален идентификатор, който е различен за всяка бюлетина, и се удостоверява вместо или успоредно с втория печат. Това обаче създава трудности, тъй като потенциално позволява нарушаване на анонимността на гласуването. Например използването на печат, който увеличава числото си с единица при всяко подпечатване, би позволило да се проверява гласът по поредността на гласувалия. Ако печатът не е толкова уникален (например има само едно число), това ще увеличи нужния брой допълнителни бюлетини (от една на десет), но няма да спре напълно възможността за „индианска нишка“.

Тази възможност може да бъде спряна, като върху бюлетината се вписва (или напечатва) случаен уникален идентификатор, генериран на момента. Генерирането му може да става по най-различни начини – чрез програмка за компютър или смартфон, хвърляне на зарове и т.н. Върху бюлетината може да бъде вписван на ръка или разпечатван по някакъв начин. След излизането на гласоподавателя от „тъмната стаичка“ се удостоверява дали идентификаторът е същият (ръчно, по електронен път или т.н.). Тъй като идентификаторът е случаен и информацията за него не се запазва след пускането на бюлетината в урната, рискът от използването му за идентифициране на гласа е на практика нулева.

Надали има обикновен българин, който да не се е питал защо изкарахме повече от двайсет години в този батак. Защо всяко правителство служеше на една и съща мафия. И най-вече как така търпяхме безропотно или почти безропотно, всичките тези десетилетия. Защо се вдигахме само когато ножът опре до кокала, а и тогава надали и един на десет души.

Защо дядо Петко Славейковото наблюдение за нас като народ продължава да е актуално? Толкова долнокачествени ли сме? Ако да, нямаме право на бъдеще. Не просто сме обречени да се затрием, разпилеем и претопим сред другите – така би било най-добре за света, а и за нас…

Само че след „Не сме народ, а мърша“ дядо Славейков написа и други редове – „Жестокостта ми се сломи“. А в мен пък избухна гневът и отвращението… И уж странно на пръв поглед, но ми се струва, че тези две реакции са едно и също. У мен – неприемането на толкова обидно нещо. У Славейков – мъдростта да разбере, че нещата си имат причини. И нуждата да каже напред през времето на гневния мен, че ако искам да променя нещата, трябва да се успокоя и да потърся тези причини.

Всевластието на мафията

За разлика от други бивши соц-държави, преходът у нас беше изпълнен под ръководството и в интереса на тогавашните тайни служби (с участието на няколко наивни демократи за фигуранти). Ключова помощ в него оказаха руските интереси, срещу обещанието ролята им в България да бъде запазена.

Още дълго преди 10 ноември „службите“ ни се бяха осъзнали като феодалната власт в България. Те бяха не просто държава в държавата – бяха мафия в държавата, на която сицилианската или калабрийската не можеше да сипе вода на малкия пръст. Докато нашите деца учеха в соц-училища за светлото бъдеще и грижата за човека, техните деца учеха на Запад как да бъдат безмилостни хищници. И че тук ги чакат осем милиона овце за доене, стригане и дране. Ако можеха, щяха с удоволствие да запазят системата такава завинаги. Но нямаше как.

От една страна, Западът беше спечелил войната за морално превъзходство – соц-държавите вече воюваха не срещу западните армии или икономики, а срещу собствените си разочаровани и възмутени от действията им граждани. Гражданите, уж безсилни срещу армиите явни и тайни ченгета, имаха могъщо оръжие. Отвращението им от соц-властта водеше до демотивация, тя – до мързел и апатия, а тези двете саботираха соц-икономиките по начин, непостижим за всички западни диверсанти. Рухването на тези икономики беше въпрос само на време, и службите го виждаха.

От друга страна, голямата лъжа „всичко в името на човека и за благото на човека“ изискваше поддържане. Откритото ѝ премахване значеше смяна на системата. А поддържането ѝ връзваше ръцете на най-откровените феодални мераци на крупните службенски мафиоти. Те не можеха да си позволят милиарди в банка, собственост върху заводи и курорти, собствени луксозни дворци, десетки хотели по света. В България щяха да ги изобличат очите на хората, в чужбина – бдителните репортери… Искаше им се система, при която да могат да вършат каквото си искат. Наречена за наша заблуда капитализъм, но всъщност олигархичен, мутренски и най-вече мафиотски феодализъм.

При прехода службите се погрижиха да завладеят всички без изключение важни позиции в държавата и икономиката. Просперитет, служебен или икономически, се позволяваше само на техни членове или на едри кримки, които биваха успешно кооптирани. „Мутрите“ (първоначално известни като „борци“) бяха създадени като организация от полковника от службите Боян Радев, по прекия съвет на Луканов, за да съсипват всеки опитал се да поникне бизнес освен защитените „свои“, и така да си осигурят липса на конкуренция. Резултатът беше ченгеджийско-мутренско-криминална командна структура, която именно е днешната мафия.

Дори когато случайно биваха избрани демократични правителства, те се оказваха безсилни – както срещу законспирираните в тях хора на мафията, така и срещу тоталния ѝ икономически контрол. Появеше ли се сила, която има дори капка намерение за реална демокрация, мафиотите мигновено преставаха да дебнат как да си забият един на друг нож в гърба и се обединяваха срещу нея. С дисциплина, запомнена и наследена от служебния пагон. Не е случаен изразът „бивш негър има, Майкъл Джексън – бивш кадесар няма“. В редките случаи, когато мафията нямаше силата да обеззъби демократично избрано правителство, тя го подкрепяше – за да му забие нож с всичка сила преди следващите избори и да го свали от власт. Уви, овластените наивници не разбираха, че тази мафия е приятел само на себе си, и че единственият начин да не те загроби тя е да я загробиш ти.

Апатията на хората

Нормално е при такава ситуация хората да реагират – но не реагирахме. Живеехме почти непоносимо зле, но никога съвсем непоносимо. (Освен при Жан Виденов, който не искаше да слушка „консултанти“ като Любен Гоцев, и комбинацията от управленска некадърност и мафиотска съпротива срещу него вкара икономиката под границата.) Винаги нечия невидима ръка се грижеше да ни изсмуква почти докрай, но да спира точно преди да съберем отчаяние да се вдигнем. (Как мислите, дали тази фина граница е спазвана двайсет години толкова точно по случайност?)

Този механизъм не беше единственият, който ни държеше в апатия. Огромна роля изигра бушонената технология. Всеки издиган на власт беше като правило бушонче на мафията за еднократна употреба. Поставено, за да позволява на мафиотите да източват джобовете ни до дупка. И заплатено с възможността и то да ни краде в добавка. Не случайно по-дълготрайни политици виждаме единствено в партиите, които са най-пряко свързани с кадесарската мафия – БСП и ДПС. Всички останали се оказаха еднократни – един-двама понеже мафията не успя да се договори с тях и ги смъкна, но повечето просто защото такива бяха предвидени… Така бивахме промивани, че който и да изберем, накрая пак се оказва пионка на все същите „интереси“, тоест мафията.

Медийната власт на мафията също работеше срещу осъзнаването на гражданите с всички сили. Непрекъснато налагаше принципите „всички са маскари“, „всички са мафиоти и олигарси“, „всички са еднакво черни“, и така подкопаваше доверието на хората. И принципите „богат се става само чрез крадене“ и „който не краде е глупак“. Където не можеш да вярваш на никого, няма как гражданите да се самоорганизират срещу мафията. И където всеки мечтае не да живее честно, а да краде, овластените крадци остават безнаказани – масовият гражданин не чувства моралната сила да се изправи срещу тях, понеже „и аз да съм, и аз ще крада“.

Най-важната част от технологията за недопускане на появата на гражданско общество обаче е политическият гьонсуратлък. Първо правило на властта беше никога и по никакъв начин да не позволява протести да постигнат нещо. Да ги оставя да отмрат без резултат, за да свикват хората, че е безсмислено да се протестира. Че е безсмислено да се самоорганизират, да търсят ефект и да постигат цели… Другите механизми тихомълком разлагаха вярата и волята на хората да се обединяват. Този обаче брутално демонстрираше на дело безсмислеността на подобно обединяване. Затова и е първостепенният и ключов в тази технология.

Побеждаването на апатията

Статуквото на изкусно поддържана апатия започна да се разрушава след избирането за премиер на Бойко Борисов. Не че той имаше желание да го руши, напротив. Просто нямаше професионалните умения (обучение в едни школи на североизток от България) и политическата позиция (масивна подкрепа на мафиотското влияние), за да може да го поддържа.

Вече съм писал неведнъж как започнаха нещата. Чрез подкрепата си за кадесарската мафия в контролирането на прехода руските служби бяха получили ключово влияние у нас. След влизането на България в НАТО и ЕС ние станахме част от „потенциалния враг“ на Русия, както военен, така и икономически. Единствено логичната стратегия на руските служби у нас беше да се борят за пълното разлагане и съсипване на България, във всяко отношение. Нищо лично, просто имперска политика.

С влизането на България в ЕС водещите европейски политици (и най-вече французи и германци) обаче осъзнаха, че не могат да позволят ситуацията у нас да продължава. Мечтите им са за Европейски съединени щати, които да са икономически и геополитически баланс на САЩ. При такива планове да оставиш България отвън не може – важно геополитическо положение. Да я оставиш да гние и трови целия ЕС също не може – даваш недопустим инструмент на потенциален враг. Трябваше да вземат мерки страната ни да бъде измъкната от руския контрол. А това нямаше как да стане в рамките на нашата мафия – тя е твърде тясно свързана с и подчинена на руските служби. (Обратното би значело, че те не си вършат работата.)

Още преди 2007 г. ЕС прецениха, че ще заложат на Бойко Борисов. Бивша мутра със слабо икономическо влияние и харизматична за простите хора политическа фигура, той е болезнено амбициозен. Стигнат ли нещата до държавно ниво, нямаше да се сговори с мафията – те нямат как да му предложат да е повече от бушонче, а той не приема да не е истинска фигура… Малко икономическа подкрепа и умело лансиране от ЕС успяха да поставят Борисов начело на държавата.

Надеждите на ЕС не се оказаха изцяло оправдани. По никакъв начин не ги тревожеше, че подобен палячо, клоун и тиква надали е имало начело на България за цялата ни история. Но нашенският Батман се поуплаши от мощта на мафията и на стоящите зад нея руски служби. Чистката, която трябваше да извърши, на практика не се случи. В добавка Борисов също се оплеска в немалко корупция и се заигра с една от най-мафиотските групировки в България – ТИМ. (За ЕС последният му избор не беше толкова лош, ТИМ са тръгнали с твърде много мутренски и твърде малко кадесарски елемент, така че са по-малко обвързани с руските служби от повечето други олигарси.)

За българите обаче всичко това сериозно подкопа авторитета на Борисов. Много разбираха или усещаха, че той може да е палячо, олигарх и мутра, но не е част от кадесарската мафия, а това е ключова разлика. Други обаче бяха твърде разочаровани, за да го подкрепят пак. И когато мафията, която го крепеше, по познатата вече процедура се обърна предизборно срещу него с цялата си мощ, той падна от власт. Въпреки че реалните му постижения като управник се оказаха (съобразно световната икономическа обстановка) най-добрите за последните поне десет години. За срам на управлявалите преди него – все ошлайфани и умели политици.

Междувременно обаче Борисов (не) направи нещо много важно – не успя да поддържа апатията на хората. Лишен от „професионални“ умения и познания в тази област, и притиснат от липсата на сериозни мафиотски ресурси зад гърба му, той не можеше да си позволи да антагонизира общественото мнение – рискуваше мафията да го използва срещу него. Затова беше принуден да се вслушва в гласа на протести. Един по-сериозен протест от типа на този срещу АКТА беше достатъчен, за да го обърне на 180 градуса (а сигурно в „лобиране“ за АКТА са влезли в България десетки милиони, ако не и по-големи суми). Един по-продължителен протест като този на еколозите срещу прилапването на витошките лифтове от близък до Борисов олигарх, въпреки че протестираха шепа хора, постигна немалка част от исканията им. И най-сетне, един по-енергичен протест срещу правителствената политика към ЕРП-тата доведе до падането от власт на правителството.

Накратко – управлението на ГЕРБ научи хората, че има смисъл и полза да се протестира. Че вдигне ли се сериозен протест, той постига целта си. Че гражданите са в състояние да контролират властта, че могат да извоюват резултати и да налагат позицията си. Че не са безпомощни и безгласни… И така даде начало на закъснялото вече 20 години самоорганизиране на гражданско общество.

И отново гьонсуратлъкът

Корупцията в управлението на ГЕРБ заслужено отреди падането им от власт. Последващите избори обаче сепнаха всеки с това колко мръсно играха противниците им. Създаването на парламентарно мнозинство също отврати всеки – беше очевадно, че Сидеров е взел бая пари, за да се прегърне с ДПС. Кой се е бръкнал за тях и как смята да си ги върне, ако не чрез корупция?

Новото правителство беше още по-демонстративно. Че се нахвърли да вкара в затвора ключовите фигури от старото е уникално в най-новата българска история, но и показа на всички, че двете не са бушончета на една и съща мафия – иначе казано, че Борисов наистина не е пионка на писналите вече на народа кукловоди на прехода. (Алтернативата е БСП и ДПС да не са им пионки, което надали някой ще допусне сериозно.) А изборът за шеф на ДАНС на Делян Пеевски буквално взриви обществото и сложи начало на протестите срещу правителството.

Надали Пеевски щеше да бъде сменен като шеф на ДАНС, ако не беше бруталният натиск срещу него от ЕС и САЩ – там знаят много добре кой и какъв е. Орешарски обаче направи грешката да представи тази смяна като отстъпване на исканията на протестиращите. Това нямаше как да бъде толерирано от господарите на апатията. С едно-две изключения, срещу които имаше подобен натиск отвън или от сериозни играчи отвътре, вече и най-неподходящите кадрови решения не бяха сменяни. Дори когато се прави нещо „в полза на хората“, например падането на цената на тока (с 5% – вместо 20 лв. месечно ще плащаме за ток 19), то трябва да идва не като резултат от искане отдолу, а като благодеяние отгоре. Все още сме под риск от бойкот в ЕС заради назначението на Волен Сидеров за председател на парламентарната Комисия срещу корупцията (която е и Комисия по етика). Другите неотменени груби издънки просто не могат да се изброят.

Поправянето им би било изключително полезно и за правителството, но няма как – ще даде храна на протестиращите да мислят, че имат глас и влияние, и че нещо може да зависи от хората. Ключова позиция, която задкулисните мафиоти изгубиха при управлението на ГЕРБ. И която сега се опитват да си върнат на всяка цена.

Ето затова е толкова важно това правителство да падне под натиска на протестите. Не защото непременно ще дойде правителство на ГЕРБ, СДС, Меглена Кунева или дори пак на БСП – няма как да го знаем отсега, не е и нужно. А за да се учим, че управлението на страната зависи от нас. Че имаме глас в него и властта да се преборваме за позициите си. Че гражданското общество има силата да постига целите си и да поставя под контрол властниците.

Накратко – да се научим, че сме господари на страната си, а не роби на Кукловодите.

Научим ли този урок, който и да дойде на власт, ще трябва да се съобразява с гласа на хората. И няма да е твърде важно кой е – все няма да смее да краде и граби до последно.

Не го ли научим, който и да дойде на власт, ще знае, че е безконтролен и ненаказуем. И пак няма да е твърде важно кой е – все ще смее да краде и граби до последно.

Изборът си е наш. И знаем как да го постигнем. Ако искаме да не ни крадат и грабят до дупка – с подкрепа за протестите срещу властта. Ако искаме да ни дерат до кокал – с бездействие.

Изборът си е наш. И го правим с действията си.

Покрай протестите у нас сигурно немалко хора са пропуснали разкритията на Едуард Сноудън.

Сноудън е 29-годишен, бивш аналитик в Агенцията за национална сигурност на САЩ. Наскоро той избяга от САЩ в Хонконг, където направи ужасяващи разкрития. Оказва се, че агенцията е намерила начин да застави на практика всички големи американски ИТ компании – Google, Yahoo, Microsoft, Skype, AOL, Facebook, Twitter… – да ѝ сътрудничат. Агенцията е имала право на достъп до данните за всякакви техни клиенти – например за пощите в gmail.com, hotmail.com, yahoo.com и прочее, разговорите в Skype, данните кой какво и откъде качвал във Facebook и Twitter, и прочее. Без нужда от съдебно разрешение или какъвто и да било надзор над достъпа ѝ от някакъв контролиращ орган.

Веднага след разкритията АНС излезе с официална декларация, че са били подслушвани само неамерикански граждани, и достъпът е бил само до факта на провеждане на разговор или размяна на съобщения, но не и до съдържанието им. (Фирмите пък декларираха, че такова нещо въобще няма и те никога не са сътрудничили на АНС. За буен смях на околните, чули декларацията на АНС.) От данните на Сноудън обаче си личи по-скоро, че АНС е имала пълен и неограничен достъп не само до „мета-данните“, а до пълното съдържание на всички информационни обмени, както на неамериканци, така и на американци – и го е използвала в пълен обем, тоест е опрахосмуквала всеки обменен байт информация. И най-лошото е, че утечки на информация от ИТ фирмите потвърждават последното – АНС е подслушвала всеки без изключение, без никакъв контрол и в пълен обем. Нещо, което по конституция и закони ѝ е абсолютно забранено. Но го е правела без колебание.

(От много време насам предупреждавам всички познати, че на Skype и някои други услуги не може да се разчита да опазят неприкосновеността ви. Почти няма някой, който да ме е чул. Надявам се този път да проима. А на тези, които са на принципа „не върша нищо лошо, няма от какво да се боя, те онези са професионалисти, вълнуват се само от престъпления“, препоръчвам да инсталират камери в спалните си и да дадат достъп до тях на АНС. Не вършат нищо лошо, няма от какво да се боят, те онези са професионалисти, вълнуват се само от престъпления…)

Към момента по официални данни Сноудън е блокиран на московското летище Шереметиево. Американският му паспорт е анулиран, така че няма как да напусне летището, нито към Русия, нито със самолет. Руснаците засега декларират, че няма да го предадат на САЩ. Еквадор обсъждат възможността да му дадат политическо убежище, както дадоха на Джулиан Асанж от Уикилийкс. Да видим какво ще стане.

А междувременно разкритията му продължават. Оказа се например, че САЩ са пробили още преди доста време повечето ключови китайски мрежи и активно използват това за шпионаж. Уж „естествено“ и „подразбиращо се“, но с една дребна подробност. През последната година САЩ направо опищяват света как Китай ги хакват и шпионират и технологично, и политически. И обикновеният американец (а и поддръжниците на САЩ по света) се чувстват в правото си да са възмутени. Какво става, когато се окаже, че тази игра е започната от САЩ? Къде отива справедливото възмущение? Какво става с естествената реакция да симпатизираш на САЩ, особено ако са твоята държава?

(Може би трябва да драсна някой запис на тази тема. По нея има какво да се каже.)

Въпросът стана още по-интересен, когато Обама защити действията на АНС. Оказа се, че тази меко казано противоречива програма е започната от Джордж Буш-младши, но е разгърната истински под управлението и с подкрепата на сегашния президент. Не ми се мисли как ли се чувстват американците, гласували за него, понеже не е Буш-младши. И колко стават шансовете президентски мандат скоро да спечели демократ, ако Демократическата партия не вземе бързо и категорично становище срещу програмата. И срещу Обама, ако той не я спре веднага…

Излезе и друга интересна информация. Оказа се, че САЩ са подслушвали и офисите на ЕС във Вашингтон и Ню Йорк, и то юнашки. Да, отдавна минаха времената, когато „джентълмените не си четат писмата“. Но въпреки това да подслушваш тези, които очакваш да са ти най-близките съюзници, е леко скандално. Като минимум едно поне малко професионално разузнаване има много други абсолютно легални методи да се снабдява с информация. И информацията, която биха могли да имат служителите на ЕС в САЩ, може толкова лесно и просто да бъде получена или отгатната чрез тези методи… Третирането на приятеля като враг никога не е от полза за приятелството. И да, политиците може да имат друго мислене и да им е все едно, но народите мислят така – а политиците в държави като тези на ЕС се налага да се съобразяват с народите си.

… Всичко това е част от подслушвателния скандал, който май тепърва започва. Мен обаче ме интересува нещо друго. Любопитен съм какви са мотивите на Сноудън да направи всичко това. Той самият декларира, че е бил възмутен от несправедливостта и незаконността на тези подслушвания до степен да действа по този начин. И че го е мотивирало нарушаването на свободата на гражданите. Но дали е така, или се опитват да ни мотаят главите?

Като професионални качества Сноудън е най-обикновен момък. Дори няма висше образование. Не се е отличил с никакви постижения. Но като служител на АНС той на 29 години взима над 200 000 долара годишна заплата – колко ли най-обикновени хора извън секретните служби вземат толкова пари на тази възраст?… Ползва привилегии – достъп до жилище, кола, покупки, помощи – които не само обикновеният американец, а дори средната категория полицай или военен ще види някога през крив макарон. Пазят го по начин, за който един уважаван шеф на голяма болница или елитна юридическа кантора може само да мечтае. Работи с технологии, каквито цивилният сектор вероятно и не подозира, че съществуват… Животът му е буквално мечта. Няма място на света, където да би могъл да получи по-добър, даже срещу милиарди. Но е решил да го замени с почти сигурната смъртна присъда.

Възможно ли е да е бил купен от чуждо разузнаване, за да направи всичко това? На теория – да, естествено. На практика обаче ми се струва доста малко вероятно. Нормалният обикновен момък не би разменил такава работа срещу никоя друга. Да си президент на Русия или диктатор в Салвадор е неописуемо по-неприятно, по-угрижено и по-гадно. Да си милиардер не може да ти даде и малка част от каквото ти дава тази работа. А и никое разузнаване няма да ти плати милиард за такава поръчка.

Също, оказва се че Сноудън е имал достъп до какво ли не. Всяко разузнаване би предпочело да го остави като „къртица“ да работи там. Да го затрупва със злато за услугите му, но срещу условието да не се издава, за да може да продължава да снася оперативна и актуална информация. Така че и по тази линия вариантът „купен от чуждо разузнаване“ не звучи убедително.

Най-сетне, ако го беше купило нечие разузнаване, то щеше задължително да му даде убежище – обратният вариант щеше да е ужасен сигнал към всички негови „къртици“, сегашни и бъдещи. Познайте колко приятна е перспективата да ви преследват ресурсите на САЩ, за да ви пратят на смърт… Твърде малко вероятно изглежда Сноудън да е бил купен от еквадорското разузнаване, а друга държава не обсъжда идеята да му предостави убежище. Още един аргумент срещу идеята той да е бил купен.

В такива мътни ситуации не е мъдро човек да изключва окончателно никой вариант. И аз няма да изключа окончателно възможността все пак Сноудън да е бил купен. Но към момента далеч по-вероятната, поне 95% възможност изглежда той наистина да е действал, воден от съвестта си.

И характерът на разкритията му наистина говори по-скоро за човек, действащ по съвест. Защото, както го обвини един американски конгресмен, Сноудън наистина изглежда враг на държавата си – но само в тези отношения, в която тя се държи като враг на народа си. Да, казах го и го повтарям – държавата САЩ постъпва в тези отношения като враг на народа си. И точно ние, които живеем в бивша „социалистическа“ държава, трябва да разбираме това най-добре.

… Имам познат, който живее в Санкт Петербург, литературен критик и поклонник на фантастиката. Жена му е татарка по произход. По времето на СССР у тях редовно идваха от „органите“ да ѝ дадат поредния ултиматум да не говори с майка си по телефона на татарски, защото не можели да разберат за какво става дума. (А майката беше възрастна необразована жена от забутано селце и знаеше само две-три думи на руски – няма как да се разбереш с нея, ако не ѝ говориш на татарски. Така че ситуацията продължаваше въпреки предупрежденията.)

Е, да „говориш по телефона на татарски“ в сегашния случай, примерно да си шифроваш качествено кореспонденцията, би означавало да направиш безсмислени усилията на АНС да те подслушва. Ако достатъчно хора започнат да го правят, АНС ще трябва или да признае провала си (което няма как да се случи), или да почне да се опитва да хаква масово компютрите на хората и прочее. Ако хакването стане невъзможно, ще трябва да праща служители да дават ултиматуми на хората „да не говорят на татарски“. А случи ли се това – всъщност, доста преди да се е случило, още когато масовото подслушване започне, тоест вече сега – значи е време хората там да се замислят дали не живеят в … СССР.

Текстът по-долу е сглобен от няколко чата и няколко писма, които разменях с един познат. Другите намесени теми са изрязани, тази е съшита от различните места. Получих разрешение от кореспондента си да го публикувам с условията да го преработя така, че да не си личи по никакъв начин кой е (включително произведението му да не може да бъде разпознато, ако излезе) и да го преведа на български.

> според мен нямаш причини да пазиш толкова секретност – нещото е чудесно, няма да се изложиш

🙂
> сериозно, наистина мисля, че е много добро
> аз пиша вече от двайсет години и не мога да напиша толкова добро нещо

< благодаря за подкрепата, но не се преувличай
< няма как първо нещо да е наистина добро
наистина е много добро, не те прехвалвам
> изобретателно е, увлекателно е, героите са живи и истински
> само едно нещо ме подразни
> главната героиня е абсолютна Мери Сю

не – това е донякъде естествено, ако не прекаляваш
> нямаш как да направиш истински жив образ, ако не вложиш в него нещо от себе си 🙂
> имах друго предвид
> героинята ти е нечовешки свръхуспяваща
> не си прекалил със суперспособностите ѝ твърде много, става за научна фантастика
> но си ги преексплоатирал
> тя става генерален секретар на ООН на възраст, която сметната към стандартна човешка е 14 години
> прекалено е брилянтно и светкавично, не мислиш ли?

< е, все пак е научна фантастика, нали? 🙂
принципно да, но какво повече ѝ остава да постига през целия останал живот?
> горкото момиче…

< тук те изгубих
< тя е литературен герой, за Бога! не съществува реално, какво може да изпитва?
ти не си ли си мечтал не просто да пишеш, а да сътворяваш? 🙂

< като тръгна да сътворявам, ще внимавам много повече 🙂
о не, не само пишеш, а и сътворяваш… просто не го разбираш

някой ден по книгата ти може да направят игра
> и героинята ти в нея да бъде задвижвана от някакво ИИ
> то в крайна сметка ще бъде нея, нали?

< това вече са философски въпроси, „някой ден“
мога
> тя ти е главната героиня, читателят задължително се идентифицира с нея
> преживява нейния живот, става заедно с нея генерален секретар на ООН
> и с нея остава на 14 без нищо повече за постигане, което да осмисли някакъв по-нататък
> да, само в нейния свят, но и това е вид преживяно и изживяно
> нейният живот ще го преживяват хиляди хора и тя ще е жива в тях и чрез тях
> и наистина ще бъде горкото момиче, защото и те ще са горките заедно с нея
> така че не се заблуждавай – не само пишеш, а и създаваш, истинска реалност

< това ми изглежда още по-философски и абстрактно
нищо… просто го приеми като съвет от приятел, дори ако не го разбираш
> и ако събереш смелост да го оправиш и издадеш, на всяка цена ми пиши
> ще искам да си купя бройка с автограф 🙂

„Властелинът на пръстените“ изравни рекорда по Оскари не случайно. Кой каквото ще да казва, невероятен филм е. Въздействието му е зашеметяващо… И „Хобитът“ – може би дори още повече. „Властелинът“ се отклоняваше от Толкин по предимно технологични необходимости и го търпяхме с усмивка за това. Отклоняванията на „Хобитът“ повечето само го правят още по-добър и… може би по-далече от книгата, но дори още по-близък до духа на Толкин. Ей богу, има магия в тези филми на Питър Джаксън. И този запис е посветен на една мъничка частица от нея.

Както знаем от Артър Кларк, всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магия. Е, не е съвсем точен – ще имам наглостта да го поправя. Всяка достатъчно непозната ни технология е неразличима от магия. А не мога да търпя да не разчопля, разуча и покажа магията в случая. Уви, твърде много е – няма как да бъде описана в един, десет или дори сто записа в блог. Но по-добре малко, отколкото нищо.

Огромна част от „Властелинът на пръстените“ е музиката му – тя носи и предава настроенията в него, подчертава и описва героите не по-малко от облеклото или думите им. Затова и показването на „технологията“ зад тази музика дава представа как се постига нейната част от магията на филма.

Всеки сигурно е забелязал огромното оркестрално богатство, което използва Хауърд Шор – около 200 инструмента и 100 хористи. Един мой познат музикант веднъж ми каза завистливо: „Ех, да имах неговия оркестър…“ – „Имаш го“, отговорих му. „В компютъра ти има достатъчно миксерни програми и семпъли на инструменти, за да направиш и по-богата оркестрация.“ Кой знае защо, вместо ентусиазирано „Еврика!“ получих в отговор намусен поглед… Да, без голямото богатство на инструменти, подкрепящите хорове и вокали тази музика няма как да бъде създадена. Но и всичките оркестри и инструменти на света са безполезни, ако не ги познаваш, не ги владееш и не умееш да разкажеш нещата чрез тях.

Шор използва не само много инструменти – той познава отлично способностите и спецификата им и е в състояние да оперира с тях смайващо свободно. Не всеки композитор би съчетал за темите на Мордор японски барабани тайко с мароканска райта. И не всеки след това би подбрал за Рохан – Толкиновият аналог на нордически народ – съчетанието от типичния за военни теми соло тромпет с богатия глас на норвежко хардингфеле. Вероятно много композитори биха предложили за буколическото озвучаване на Графството фини духови инструменти, но не всеки би се досетил колко точно пасва на хобитите набор от флейти, бодран и келтска арфа. Нито пък би включил в оркестъра си от наковалня през саранджи и тибетски висящи гонгове, та до класически дулцимер.

А Шор не се ограничава дори до това. В темите на орките например той често използва роял по нетрадиционен начин, почерпен от Хенри Коуъл – пианистът трябва да бръкне вътре в него и да нанася удари по струните с метална верига. Хорът, който изпълнява темата на джуджетата в битка и трябва да предаде тяхната сила и грубост, е не от певци, а от ръгбисти. Монохордът, използван в темата на елфите от Лотлориен, вместо една струна има 50…

(И това май е заразно. В “Song of the Lonely Mountain” – негова версия на песента на джуджетата, с която са озвучени надписите след първата серия на „Хобитът“ – музикантът Нийл Фин използва като част от съпровода наковалня. Само че не тази, която виждаме понякога в оркестър, а тази от ковачниците! И смело бих казал, че разликата се усеща.)

Нито пък се ограничава до стандартни мелодии и мотиви. Традиционната филмова музика често е песенно-ритмична, че даже и с припеви, без значение дали действието е ритмично и с припеви (а то доста рядко е). Сред мелодиите на „Властелинът на пръстените“ почти няма такива – използват се само при субтитрите след филма, където имат място; по-рядко в особено пасторални и кротки среди, и дори тогава частично (темата на Графството, темата на Рохан…) Типичната музика на „Властелинът“ е неравноделна и неравномерна, неповтаряща се точно като добро действие или разказ. Създадена, за да предаде ход на емоция, действие или настроение, с не-монотонните му особености.

И още по-малко пък обикновеният композитор би си дал труда да разработи темите точно както сценаристът разработва героите и ситуациите. Хобитите имат не просто своя тема – тя има различни варианти. Пасторалният – запазен за Графството. Споменът – рефлективна негова версия: когато хобитите си го припомнят. Химновият – когато Фродо и Сам потеглят на път, преодоляват препятствия, борят се. И вариантът на Осъзнаването – когато двамата хобити срещат трудности, губят надежда, осъзнават, че може и да не се върнат от това приключение… Темата на Задругата има десетки варианти. С повече или по-малко основни инструменти, често съобразно броя на участниците в нея към момента. В различни оркестрации – различните инструменти и инструментални групи създават различни усещания, съчетанията им също. Минорни или мажорни – според настроението, или посланието, което трябва да предаде. Бавни или забързани, според действието, което озвучава…

Нека вземем за пример една измежду музикалните теми от филма – тази на Рохан. За пръв път я срещаме в изпълнение основно на хардингфеле (известно също като хардангерова цигулка или хардангерова гусла), когато Задругата навлиза в унилия Рохан. Но в епизода с надигането на освободения Теоден тя е поета от целия набор медни духови инструменти като симфония на пробуждането – и на този фон хардингфелето известява пробуждането и на целия Рохан. При подготовката за битка на крепостта в Шлемово усое то отново звучи, този път съпроводено от барабанен марш – Рохан се готви за война. Когато крал Теоден атакува почти превзелите вече крепостта орки, за да даде време на жените и децата да избягат, темата е в изпълнение на фанфари („For death and glory!“). При завръщането в Едорас темата е в елегичен шестостъпен ритъм, за да отрази тъгата по убитите. И когато роханската конница атакува обсадилите Минас Тирит орки, темата е в изпълнение на целия оркестър, точно както Рохан е целият в атака…

Различните теми често са в изпълнение на една или друга оркестрална група инструменти, или понякога дори на соло вокали или хорове, за да поставят носителите си на определено място сред обкръжаващата ги среда, или да им предадат настроение или състояние. Съчетани са с едни или други теми на други участници или обстановки, за да предаде срещите и взаимодействията им. Улавял съм дори игри на темите с ляво и дясно позициониране, понякога за да предаде разговор между носителите им, друг път – противопоставяне… Хауърд Шор има наистина много умения в запас.

Подобно е положението и с почти всички други музикални теми. Те не само са подбрани да отразяват добре носителите си, но и имат различни варианти – според ситуацията, или мястото на носителя в обстановката, или идеята, която той изразява. По пътя към Изенгард например не случайно музиката смесва темата на Графството с темата на Задругата – подсказва, че двамата хобити ще изиграят в тази сюжетна линия роля, ключова и за Графството, и за Задругата… Така се постига богатството, от което да бъдат сглобени отделните мелодии във филма. Пълноценният музикален разказ, който често дори сам по себе си е в състояние да предаде сценария. Но в същото време написан не да изпъкне на преден план и да разказва историята, а да подчертае като фон актьорите и сцените, да ги остави „отпред“.

Най-сетне, дори владеенето на огромно богатство на инструменти и положеният колосален труд по разработване на много музикални теми, всяка с голям брой варианти, не са гаранция за постигане на добър резултат. Не струва много музика, която не е отлично свързана с дълбоко разбиране на филма, който озвучава. И Хауърд Шор неведнъж показва това разбиране. Когато например описва как Арагорн, Леголас и Гимли преследват отвлеклите Мери и Пипин орки, Шор въвежда темата на Задругата, но само като ограничен набор медни духови инструменти, съпроводени от монотонен ритъм на струнните. И го обяснява: „Не е така героично като в Мория. Енергията все още я има, но това вече е само част от Задругата, и нещата не вървят на добре.“ Прогонването на Еомер от Едорас и триумфът на Грима Змийския език е почти готически момент – и Шор го музицира и оркестрира подобно на европейска готическа опера от 19-ти век. Когато скритите във фангорнските храсталаци Мери и Пипин са открити от Гришнах (който е мордорски орк), мордорската мелодия на ритъм с пропуснат удар се обединява с изенгардската на петударен ритъм – и Шор признава: „Това не беше лесно за писане. Отне ми доста труд да успея да напасна ритмичните елементи и мелодията.“ В епизода в горите на Итилиен озвучаването е от соло кларинет, уж запазен за хобитите – но мелодията, която той подхваща, като че ли е мелодията на измъчения Ам-гъл. И Шор обяснява: „Така биват свързани Фродо и Ам-гъл. Една погрешна стъпка, и Фродо би могъл да стане Ам-гъл.“ Докато Еовин разговаря с Арагорн по пътя към Шлемово усое, Шор предлага не темата на Еовин и Теоден – далеч по-подходяща наглед за да отрази разговор между двама близки – а темата на Еовин като дева-воин от Рохан, тема на самотата. „Нейната любов е несподелена“, казва Шор, „и музиката е длъжна да отрази това…“

Мелодиите обикновено са съчетания от темите на различните участници, обстановки, идеи, мотиви, внушения… Принципно стандартният начин да се прави филмова музика, но в много по-богат вариант. С вложен много повече труд, много повече познания в музиката, много повече разбиране на същността на филма и много повече желание тя да бъде предадена.

Това превъзходство в количество, качество и дълбочина е според мен разликата между обикновеното и необикновеното, между технологията и магията. И тази разлика често пробива далеч извън филма. Не само в крадено отнякъде озвучаване на клипове и репортажи по телевизии прочее! „Aniron” и “May it be”, композирани от Ения, но оркестрирани от Шор, са любими на немалко хора (включително и на мен). “Days of the Ring” пък стана със смайваща скорост любим съпровод при изпращането на някой напуснал ни – и бих я предпочел пред каквито и да било църковни музики за такъв случай.

Като деца ни учеха, че промените в обществото са резултат от появата на така наречената историческа необходимост. (Която е положение достатъчно влиятелна част от обществените слоеве да са несъгласни със статуквото, и т.н., дълго описание.) И че ако се появи такава историческа необходимост, в обществото може да се извърши промяна, ако има обединителна фигура, която да я поведе. Учителите ни даже казваха, че дори най-силната обединителна фигура обикновено не може да постигне промяна без историческа необходимост, но историческата необходимост най-често създава нужните ѝ обединителни фигури.

През изминалите от промяната насам години бях вече започнал сериозно да се съмнявам в тази формулировка. Бях на път да я обявя за глупаво марксистка и да я отпиша, въпреки изящната вътрешна логика. Че ние вече над двайсет години сме в непрекъсната историческа необходимост, как не се появи една обединителна фигура! Даже Бат Бойко не става за тая роля, въпреки че обедини почти половината гласоподаватели на предишните избори. То и как ли е възможно в България да има обединителна фигура?!… Някак бях загърбил факта, че несъгласни със статуквото са достатъчно голямата като численост, но не и достатъчно влиятелната част от обществените слоеве. Че „кръгът от Монтерей“ (който до голяма степен Е ръководството на израслата от някогашните „служби“ сегашна българска мафия) е категорично против промяната, защото статуквото е създадено и усвоено от него, и работи за него – а той е реалното влияние в България.

Сега обаче тази историческа необходимост май най-сетне се появява, и е интересно да бъде разгледана.

Началото ѝ дойде с приемането на България в ЕС. Много европейски политици (особено тези от „сърцевината на ЕС“ – Франция и Германия – разглеждат съюза като бъдещи Европейски съединени щати. След като България е бъдещ щат в тях, започва да става неприемлива политиката на Първанов / „Монтерей“ за разкапването ѝ по всички възможни начини, по руско нареждане. Както в разкапването (членове сме на „потенциалния враг“ на Русия), така и в опитите за прекратяването му (членове сме на потенциалната евродържава) няма нищо лично, нито антипатия, нито симпатия. Просто имперска политика. (Само дето едната от двете тенденции ни е тотално неизгодна, а другата все пак си има и недостатъци, и предимства.) И зад дъската, дълго време стопанисвана от само един играч, седна втори и задвижи своите ходове и игра.

В БСП, която беше контролирана от Първанов (тоест от Русия), с юнашка европомощ се издигна Станишев и го измести донякъде. Не докрай – бившият ни президент се е окопал в БСП точно както и навсякъде, и хората му е много трудно да бъдат изчистени докрай. Но все пак известни позиции бяха превзети. Голяма част от сегашните управленски органи на партията са Станишеви хора, ако и ключови фигури от типа на Румен Петков да са лоялни на Първанов. Дипломатическите игри вътре в партията станаха фини и умели до степен често да могат да противостоят на заплахите с отстрелвания и вадения на досиета – Алексей Петров вече не е всесилен. Единствената политическа сила, която Първанов успя да създаде под пълен контрол – партията на Меглена Кунева – също беше отчасти измъкната от патрондаша му чрез контакти, които немската фондация „Конрад Аденауер“ (икономическата база на ХДС) установи с Кунева. Първанов продължава да държи на практика 100% от висшите съдилища, почти цялата организирана престъпност и немалка част от медиите, но все пак влиянието му е подкопано.

В общественото съзнание пък се наложи Борисов – бивша мутра и настоящ тип селски хитрец с амбиции да измести старата кадесарска мафия и да заеме нейното място. На пръв поглед от това ползата за бъдещата евродържава е никаква – но европейците са били дипломати и са въртели игри хиляди години преди в Щатите дипломация да започне да означава нещо различно от томахавка. Направили са си сметките, че Борисов е зависим от тях, така че могат да сведат влиянието на неговата бъдеща мафия до типичното за Европа. (По-малко би било неизгодно и за тях, и те все пак не са ангели.) И че той просто няма школовката, която имат Първанов, Алексей Петров, Любен Гоцев и компания – колкото и да иска, просто не умее да изгради мафия от категория и с желязно влияние като тяхната… Дори след като Първанов впрегна цялата си армия и всичките си сили и средста срещу него, Борисов пак взе най-много гласове на последните избори, въпреки че носеше негативите на управление през криза – сигурен знак, че няма как да бъде махнат от политическия пейзаж, освен чрез отстрелване.

И така, историческата необходимост вече е налице. Силите зад Борисов и тези зад Станишев вече също искат промяна – отстраняването на старата мафия – а вече имат влияние по върховете. Кръгът Монтерей (и в крайна сметка руските служби) успяха да сформират правителство, но е ясно, че няма да имат силите да го удържат задълго. Да, ще насключат колкото неизходни за България договори успеят и ще навземат колкото престъпни заеми намерят кой да им даде, ако не успеем да ги свалим достатъчно бързо. Но промяната започва да става неизбежна. Единственото, което е необходимо за нея, е обединителна фигура.

И докато Борисов се опитваше да стане тази фигура, а игрите на Първанов, Станишев, Кунева и най-вече собствената му простащина му пречеха успешно, обединителят внезапно се появи от само себе си.

Делян Пеевски.

Беше избран за шеф на ДАНС в петък, в 12:30, без предупреждение и почти без обсъждане. До по-малко от час във Фейсбук се появи група на несъгласните с избора му и беше обявен митинг, след само пет часа. И за тези пет часа се събра митинг, какъвто нито една политическа партия в България не би могла да събере посмъртно. Равностоен на митинга срещу АКТА, който беше обявен доста дни предварително.

Още по-показателно е как се събраха хората. За въпросните пет часа получих към десет обаждания от най-различни приятели, за да ме предупредят за него и да ме поканят. Половината от тези обаждания бяха от хора, които посмъртно не биха отишли на политически митинг, никога не са ходили на такъв, някои от тях не ходиха дори на митинга срещу АКТА. Двама от тях изобщо не се интересуват от Интернет – нямам представа откъде са научили за митинга. Аз на свой ред се обадих на няколко приятели, за които не знаех дали са видели обявата – същото положение. Всички освен един вече знаеха. Всички бяха бесни от идеята Делян Пеевски да командва ДАНС, и смятаха да ходят на митинга. Почти всички после ги видях там.

Сред дошлите на митинга имаше всякакви цветове, и политически, и възгледни. Разнообразието ме смая. Видях от стари десничари, през новоизлюпени гербаджии, та до хора с леви убеждения. А тези без партия и убеждения май бяха дори мнозинството… Особено ме впечатлиха думите на един стар познат, националист и атакист и в червата: „То бива, бива, ама бивол курбан не бива! Ако бяха назначили етническия турчин Вежди Рашидов, щях да протестирам, ама чак на митинг нямаше да се емна да дойда. Ама тоя етнически българин, да му (цензурирано)…!“

Делян Пеевски постигна невъзможното – обедини срещу себе си буквално всички. Не познавам човек, който да подкрепя назначаването му за шеф на ДАНС. Друга толкова безспорна личност в България май няма. За мое смайване, историческата необходимост намери обединителната си фигура дори тук. Както можа.

Уви, май няма да е задълго. Твърди се, че в момента БСП и ДПС обсъждат с кого да го заменят. Така че промяната може много скоро пак да остане без обединително лице. Много се надявам историческата необходимост да издигне някое ново, или поне да направи някое от сегашните временно приемливо. Колкото да успее да посвърши малко работа, преди да се компрометира напълно по стар български обичай.

Има и друго. Да си призная, аз очаквах още отначало да сложат начело на ДАНС послушно бушонче а ла Петко Сертов, а зад кулисите да дърпа конците пак Пеевски или някой сроден. Е, пак ще стане така. Но ми е интересно оти БСП изручаха жабетата.

Че това правителство ще си отиде скоро и с трясък знаят всички, които не носят на раменете си тиквен фенер. Включително на практика всички известни имена в политиката. Да заложиш авторитета и имиджа си на него е все едно да си купиш фабрика на 8 септември 1944 г. Затова и кадровият потенциал, който може да бъде рекрутиран в това правителство, сигурно е крайно ограничен. И сигурно се състои единствено от хора, способни на всичко и без капка мисъл за последствията. Не е чудно в особено отчаян момент да се опре дори до някой като Пеевски.

Без съмнение в картинката има сериозна доза вътрепартийни интриги между Станишев и Първанов. Не случайно Румен Петков е оглавил в момента подписка за свалянето на Станишев. Дано да не успее – младокът определено не е най-доброто за България, но Първанов е неоспоримо най-лошото, с огромен аванс пред всичко друго. Възможно е играта с Пеевски по начало да е била предвидена за точно това – да изнуди Станишев чрез ДПС (където Първанов държи много конци) на крайно непопулярен ход и после да му търси чрез марионетките си в ръководството на БСП сметка за него.

Говори се също и че този пост е бил обещан на Пеевски, за да се обърне срещу Борисов по време на предизборната кампания. В края на краищата, има ли за една мутра, била тя и медийна, по-златна мечта от тази да оглави антимафиотите и да използва тях за мафиотските си цели? Така че нищо чудно да е истина. Не знам с какво ще го утешат за смяната му, сигурно с това да е кукловодът на бушончето, с което ще го заменят. Само че Пеевски може и да не е щастлив – не ми прилича на интелект, способен да командва непряко. (Направо не ми прилича на интелект, способен да ходи и говори едновременно.) Така че това ще го видим.

А за пуснатите в ход золуми… дочух един слух, който много ми се иска да проверя, защото е кошмарен. Че правителството се е опитало да вземе 2 милиарда заем, за да увеличи пенсиите и прочее. Само че всички големи банки му отказали категорично (те си имат специалисти и могат да преценяват който им иска заеми). Така че заемът бил взет (твърди се, че от СИБанк) с 3% месечна лихва – пресметнете колко прави това със сложна лихва за двегодишен срок. АЕЦ Белене пак се очертава да е още по-голяма кражба, само че каква ли комисиона трябва да е взел Орешарски, за да сключи подобен заем? Мисля, че ако е вярно, това би било в категорията национално предателство. Че би трябвало да изисква максимална присъда, с пълно отнемане на имуществото, без давност или право на замяна… Има ли някой надеждна информация истина ли е?