Grigor Gatchev - A Weblog

Дарвинова награда се връчва всяка година на тези, които са допринесли най-много за подобрението на човешкия геном чрез самопремахване от него. Иначе казано – тя е хумористичен начин да бъдат почетени тези, които са се самоубили поради впечатляваща глупост.

Всъщност, самоубили се не е точно – става дума за премахване от генома. Така например, самокастриралите се също имат право на тази награда. Или пък онази жена, която беше прегазила сина си, докато той ѝ помагал да паркира… За разлика от „традиционните“ получатели, тези имат техническата възможност да получат наградата си лично. Не ми е известно обаче някой да е изявил желанието.

Тук можете да се запознаете с дълъг списък кандидати за наградата. Но народната мъдрост казва, че колкото и да има, винаги може още. Затова ми се иска да допълня списъка мъничко.

Като за начало, ето историята на един юнак, който искал да стане безсмъртен. Само по себе си лошо няма, не е от най-редките желания. Рядък е начинът за постигането на целта – чрез достатъчна доза радиоактивно облъчване. (Как точно си е представял причинно-следствената връзка ми е загадка. Идеи?)

Всеки ще се сети за наркоманиите, тинейджърските тъпи изпълнения и прочее. За мен обаче шампионска добавка са антиваксерските кампании из bg-mamma и други сходни места. Да не си ваксинираш децата срещу детски паралич, заушка, коклюш, туберкулоза и прочее е чудесен начин да ги извадиш от генофонда – а с тях и своите гени. Подкрепям идеята горещо. Изпитвам ужас от мисълта, че потомците ми ще живеят заедно с наследници на такъв интелект.

Същото важи за противниците на медикаментозното лечение. Не отричам, че някои от тях имат издръжливи организми и могат и да оцелеят до старини. Особено в свят, където повечето болни се лекуват, така че вероятността да се заразят от нещо смъртоносно от околните е ниска, а подкрепата, която социалното общество е съгласно да им окаже – висока. Повечето обаче дори при това положение няма да живеят дълго и щастливо. За щастие на околните. Парите за пенсии по болест и инвалидност не падат от небето – плащаме ги всички, чрез данъците си. Не е редно да издържаме от джоба си идиоти, понеже не желаят да поумнеят.

В същата категория слагам вярващите в хомеопатията. Безспорно е, че плацебото лекува – поне там, където организмът е в състояние да се справи, така или иначе. Пак там са и вярващите в психотронни полета, биоенергии, чакри, мантри, зодиаци, хороскопи, торсионни полета, духовни хармонизации… Поне когато става дума за лечение. Там са също и заклетите противници на лекарственото лечение. Да, безспорно лекарствата понякога навреждат, точно както автомеханиците понякога съсипват колата ви повече, отколкото я оправят. Ако обаче отричате автомеханиците и вместо при тях карате колата си на хармонизиране на автоенергията, отпушване на чакрите и правене на хороскоп, то… хм… заслужавате награда.

(Виждали ли сте ню ейдж бърза помощ? Ето един разкошен клип, който ми изпрати една позната. С тъжния коментар „щях да го пусна във Фейсбук, но ще има много сърдити приятелчета“. Стигнат ли нещата дотам човек да се бои да си признае, че е нормален…)

Най-тежките орторексици също са кандидати за нея. Принципно човешкият организъм е един от най-всеядните и издръжливи на налудничаво хранене многоклетъчни. Въпреки това обаче съм виждал случаи на „правилно хранене“, които са в състояние да разболеят с времето и най-жилавите. Още повече това важи за хранещите „правилно“ и децата си. Няма да забравя лесно едни мои познати, чието дете никога не е вкусвало майчино мляко – животинска храна е, следователно е отрова… Вероятно ще може да стане родител, като порасте, въпреки че изостава от нормите за възрастта си. (Ако на родителите му не им хрумне още нещо.) Но не съм сигурен дали децата му ще са пълноценни, дори ако не ги прекарва през тази лудост.

(Единственият ми опит да разговарям с тези познати за хранене мина куриозно. Когато подхванах темата, че някои хранителни диети са прекалено строги, познатите ми в един глас заявиха: „Да, имаме едни такива приятели от Франция! Много са мили, но са абсолютни луди – ядат даже картофите сурови! Ние спазваме златната среда – нито сме пълни безхаберници, нито сме прекалени фанатици. Животински отрови не ядем, но растителните си ги готвим. Е, които е разумно, разбира се.“ В смисъл, че слагаха картофите за по десетина минути на пара и варяха боба. Задължително на огън от дърва. Електрическите и дори газовите печки са ужасно вредни за биоенергосъдържанието на храната, ако не знаете. А микровълновите са направо масови убийци…)

Косвени кандидати са живеещите по указания на врачки, пастори на секти и прочее. Не минава ден някой мил и готин познат с, уви, лабилна психика да не ми проглуши ушите как еди-кой си познавал всичко и знаел всичко. По едно време бях започнал да водя познатите си при въпросните врачки и прочее, и да ги питам как се казвам или какво нося в джоба си. Отгатванията, естествено, бяха статистически очакваните – тоест, близо до нулата. Успеваемостта в отварянето на очите на познатите ми? Пробвайте да се сетите. 🙁 Повечето врачки и пастори не загробват, защото после няма от кого да смучат, но все пак не е полезно за поколението.

(Веднъж не издържах и си направих отвратителна гавра. Вместо да отварям очите на познатата ми, потвърдих колко велика е съответната биоенерговрачка. След това ѝ изписах подходящата комбинация от невролептици и антидепресанти. За разтваряне на междинните чакри и подобряване на енергийния баланс… Да, излекувах я – сега се чуди как е могла да изпадне дотам и ми благодари. Само че ми се повръща от себе си и потъвам в земята от срам, като си спомня. Някои начини да помогнеш са позорни до степен да не оправдават дори помощта…)

Други предложения за Дарвинова награда?

„Можете да печелите повече! Предлагаме персонално решение.“
„Вашето свободно време струва от 100 евро на час. Позволете ни да го платим!“
„Вашият ежемесечен доход може да се увеличи с 1950 евро.“
„Можете да печелите допълнително 200 евро на ден“
„Търсят се дистанционни бизнес-сътрудници, плащането е 100 евро на час.“
„Търсим бизнес-сътрудници във Вашия град за високо платена дистанционна работа.“
„Превърнете 2 Ваши свободни часа през седмицата в 230 евро“
„Хората от Вашия град ще платят 140 евро на час за помощта.“
„Ако имате прекалено много пари, това съобщение не е за Вас.“
„Каним Ви да работите в свободното си време срещу 100 евро на час.“
„Отделете 3 часа през седмицата и получете 580 евро.“

Това са само част от заглавията, които през последните няколко дни заливат пощенските кутии на повечето ми познати (и моята). Преведени на приличен български, очевидно не с Google Translate, а с нает преводач. Текстът вътре описва процъфтяваща холдингова компания, която търси под дърво и камък да ви наеме да печелите луди пари. А иска от вас единствено Интернет връзка, мобилен телефон и свободно време. И, разбира се, подробни документи, нали кандидатствате за работа…

Който има някакъв опит от спам, ще се е досетил вече, че става дума за някакъв сорт измама. Не всеки обаче ще знае за какъв точно. А вариантите не са много, така че си струва да бъдат описани. Предупреденият е въоръжен.

В най-модерните случаи това е просто набиране на лична информация – имена, адреси и телефони – на лековерни хора. Лековерният винаги е лесна и сладка жертва. Извънредно непълен списък на какво може да му се случи:

– звънване по телефона, много косвено и заобиколно уточняване дали си е в къщи и евентуално кога няма да си е, и изпразване на къщито от излишни мебели и ценности
– пълната програма телефонни измами („мамо, блъснах човек“, „тате, хванаха ме с наркотици“, „господине, детето ви е болно“ и прочее) – наивникът си е дал CV с възраст, семейно положение, адрес и всичко друго, нужно за да мине по-достоверно номерът. Пък и да не е, щом е лековерен на тема работа…
– продаване на личната му информация, агрегирана в големи масиви, на де що има заинтересован наоколо. А заинтересовани са не само домашните обирджии – кеф ти фирмени босове, кеф ти банки, кеф ти електрота и други частни монополи…
– проверка кога не е на лесно доказуемо място и натопяване с цел да прикрие истинския извършител на това или онова. И едрите кримки, и големите мутри, че дори полицията често имат нужда да прикрият някой престъпник. Да живеят баламите…
– измами с продаване / закупуване / зарибяване за боклуци (ако в биото пише, че си земеделец, е по-малко вероятно да си и компютърен експерт, та има смисъл да се пробват с компютърни измами – ако обаче си техничар, по-добре не бива, да не се разсмърди твърде рано).
– реално наемане за „биобот“ (естествено, за далеч по-смешни пари) – да пълниш спам по посещавани сайтове или да сееш вируси на ръка. После твоята ръка е, която някой пийнал или надрусан вбесен сисадмин ще запознае с бетонното желязо или релсата. Не ръката на кримката зад измамата.

В сегашния случай обаче ми се струва по-вероятна една далеч по-класическа и изпитана задача – набират се мулета за пари. Ако не знаете какво ще рече това – кратко описание:

Заразените с вируси компютри снасят на киберпрестъпниците достъпи до банкови сметки, кредитни карти и други „касички“. Да бъдат измъкнати от тях парите обаче не е лесно – банките пазят точни електронни записи откъде са минали парите и с огромно удоволствие ги предоставят на разследващите. При по-старателни полиции (такива има, ако и извън България) киберпрестъпникът може да бъде закопчан за часове, в типичния случай – за седмица-две, напоследък и по-бързо. Няма кога да изсмуче много пари и да бяга.

Тук идва мулето за пари. Неговата работа е да предостави банкова сметка, в която да идват парите от „продажби“, „реализации“, „сделки“ или на каквото друго наивникът е склонен да повярва. По уговорка той трябва да ги изтегля на ръка и да ги внася на ръка другаде, като си задържа процент. Пренасянето на парите на ръка създава прекъсване във веригата на електронна проследимост – да бъде закопчано и разпитано мулето отнема време. Така кримките имат повече време за действие и бягане. А в затвора вместо тях отива, естествено, мулето. Нали полицията трябва да отчита разкриваемост? След като е задържал процент от плячката, по закон е съучастник. Точка.

Мулетата за пари са полезни и за други цели. Не е проблем например да им кажеш да си смъкнат твоя безплатен счетоводен софтуер, че да контролират паричните потоци – щом са се подлъгали на тая, ще лапнат и това. Съответният софтуер я води някакво счетоводство, я не, но превръща компютъра в релейна станция за командване на мрежите от овирусени електронни зомбита. Или за атакуване на „твърди цели“, на жаргона на киберкримките – компютри на разузнавания, военни, големи корпорации и други, дето най-често първо стрелят. Защо да застрелят кримката, когато наивници бол?

Ако някой още не е убеден, имам въпрос към него. Ако той има работа, която носи по няколко хиляди евро на месец, а хората наоколо биха били щастливи на пет-шестотин лева, ще надуе ли главите на всички наоколо да я предлага за по няколко хиляди евро?…

Дотук с „внимание, наивник!“. Сега мъничко техничарство.

Тази спам-атака е качествено ново ниво не само с чудесния си превод. Смайва ме богатството на събраните адреси, това колко добре са изчистени от боклук (над 90% са истински) и т.н. Трудно ми е да си представя, че подобно нещо е възможно без зад кримките да са застанали ресурси в порядъци над тези, които стоят зад тях обикновено. Все още не знам дали това значи правителства (или службите им), купени Интернет, пощенски и/или мобилни доставчици, или какво. Надявам се да науча.

Картирах малко от източниците на спама. Класически ботнет, предимно върху домашни машини. Не съм смогнал да проверя кой е, но предполагам, че е новият руски ботнет, част от сървърите за управление на който бяха хостнати в CyberBunker.com. (Дето Spamhaus го блеклистнаха и съответно въпросният ботнет беше засилен срещу тях, като използваше за усилващи релеи DNS резолверите по света.) Което обяснява и кой вероятно е подкрепил киберкримките, и т.н.

По-интересно обаче е друго. Троянците, насъбрали тези е-майл адреси, са по заразените компютри вече повече от месец – вероятно са насъбрали колосално количество „касички“ за изпразване. А не се е чуло напоследък да има голямо източване. Може банките да са станали по-умели в прикриването. Но може и след като касичките са събрани, в момента да тече акцията за набиране на мулета. И когато свърши, се очаква изпразването да започне отведнъж и накуп, за да не смогне полицията да арестува веднага всички мулета. И да се качи КПД-то на източването.

Иначе казано – ако имате каквато и да било форма на онлайн достъп до ваши пари, защитете ги от неоторизирано теглене. Дали ще са в банкова сметка, кредитна карта или друга форма, помислете как да ѝ сложите нисък лимит, поне временно. И да включите опция да ви предупреждават веднага по телефона при всеки подозрителен разход. Бих очаквал до около три-четири месеца да има интересни времена за достъпните онлайн финансови ресурси.

Предупредени сте.

Напоследък гледам, че антиваксерството се надига все повече и повече. Където и да отвориш нета, ще намериш обяснения колко ужасни са ваксините, как разболяват горките дечица и т.н. Нищо, че когато се опре до реалната фактология, нещата внезапно стават в най-добрия случай оскъдни дори откъм леко съмнителни данни.

Е, време е за една малко по-реална история.

В Суонси, Уелс, Великобритания в момента има епидемия от дребна шарка. Почти така жестока както тази от началото на годината в северозападна Англия. Някои от случаите са и доста тежички.

Причината? Приличен процент от децата в тези райони не са били ваксинирани. Заради успеха на антиваксерските кампании в тях. Вестниците, които на времето са вихрели тези кампании, сега дори не смятат за нужно да се извинят – само се оправдават „ама ние представихме тогава нещата балансирано“. Все едно болните деца стават по-здрави от това.

Ваксината срещу дребна шарка, подобно на почти всички ваксини срещу опасни инфекциозни заболявания, е ефективна в 99% от случаите. Иначе казано, при 100% ваксинирано население е вероятно да се разболее един на сто души. Или, казано по друг начин, ако не сте ваксинирани вероятността да я хванете е веднъж на всеки три-четири срещнати заразоносители, а ако сте ваксинирани – веднъж на всеки триста-четиристотин срещнати заразоносители. И тъй като заразоносителите на свой ред са сто пъти по-редки при изцяло ваксинирана популация, трябва да срещнете средно 30-40 000 хора, за да хванете болестта, а това е твърде рядко. (Всъщност е дори още по-рядко, защото не всеки неваксиниран е заразоносител.)

(Не така стои обаче положението при неваксинирана популация. При нея, дори ако вие сте ваксинирани, при триста-четиристотин срещнати заразоносители е вероятно да хванете болестта. При епидемия може над половината деца в един клас да са заразоносители, ако са неваксинирани – иначе казано, ако пращате детето си на училище насред епидемия, в което учат предимно неваксинирани деца, започва да се появява сравнително приличен риск то да се зарази дори ако е ваксинирано.)

За щастие при съвременните средства за лечение дребната шарка обикновено не е смъртоносна. Да, вероятността да умреш от нея продължава да е многократно по-голяма, отколкото да хванеш аутизъм от ваксиниране дори според най-антиваксерските изследвания. Но все пак е сравнително малка – болните обикновено се разминават с дискомфорт и белези… Тук основният проблем са парите, които ще се похарчат за лечение на неваксинираните деца. Ако не бяха изложени зорлем на разболяване, тези пари можеха да идат да излекуват нечий рак или друга тежка болест. Така че дори „безвредни“ болести като дребната шарка също могат да убиват, косвено.

Затова смятам, че ваксинациите на децата трябва да са безплатни и задължителни. И че ако родители отказват да си ваксинират детето, трябва да подписват документ, че ако то се разболее, те поемат пълната цена на лечението му. И че ако то се инвалидизира, няма да има право на инвалидна пенсия или други форми на подпомагане. Дано портфейлите на тези родители се окажат по-чувствително място от мозъците им.

Справедливо ли е това? Разбира се, че не. То не включва вредата, която тези родители е вероятно да нанесат дори на ваксинирани деца. Вече описах горе как точно. Нито подробността, че дори неваксинираните деца, ако боледуват, са се заразили отнякъде – и в огромния процент от случаите това са други неваксинирани деца, чиито родители следва да носят отговорност пред заразените от чадото им. И пред неговите родители. Недай боже заразените деца да се инвалидизират или да умрат – идиотизмът и дебелоглавието на родителите им, а и на родителите на заразителя, ще са ги превърнали в убийци. Съжалявам, че трябва да го кажа толкова директно, но все някой трябва да се изправи срещу лудостта.

В тази връзка, когато децата ми тръгнат на училище, ще изисквам от това училище документ, че не приема за обучение неваксинирани деца. Съжалявам, но нямам право да рискувам излишно живота на детето си. Който е готов да принесе чадата си в жертва на лудостта си, да го прави – не мога да го спра. Но аз не съм.

И пак в тази връзка сериозно се замислям – не е ли добра идея хората периодично да попълват някакви тестове, по които да се преценява дали са дееспособни в едно или друго отношение? Примерно ако някой е готов да си даде парите на телефонни измамници, без изобщо да се опита да звънне на „болното дете“ и да види дали не е здраво, дали е разумно да му се разрешава да контролира парите си? Дали не е по-добре за негово собствено добро това да бъде поверено на негов близък с по-адекватна преценка на реалността? Точно както на шофьори, които многократно са хващани да карат пияни или друсани, е разумно да им се отнема книжката, поне за известно време. Особено ако са успели да причинят катастрофа…

(Една весела история по въпроса, разказана от една моя позната. Преди нещо време тя била на гости на възрастната си, полуглуха майка. Докато си говорят, телефонът на майката звънва и тя го включва на високоговорител – само така го чува:

– Ало?

Оттатък се обажда приглушен глас на тинейджър:

– Мамо, закъсах! Прегазих човек!

Това добре, обаче единственото дете на майката седи срещу нея в момента. А вероятно и жената е била глуха, но не и глупава – прави гримаса в стил „писна ми от вас“ и отговаря спокойно:

– Добре де, какво си се разциврил? Трепи свидетелите и си идвай.

Оттатък се чува хлъцване и светкавично затваряне на телефона…)

Наскоро ми попадна поредната творба на един от любимците ми – Оливър Уайлдър:

http://geek-and-poke.com/2013/03/what-a-wonderful-world.html

Закачката, естествено, е с очилата на Гугъл. И те дори не са първата, а само най-гласовитата птичка от една наближаваща пролет – тази на „джаджите за носене“, ако ми бъде позволен този хулигански превод на израза “wearable computing”. Не говоря за строго специализираните джаджи, а за универсалните от типа на мощните смартфони.

Какво ще е приложението им? Наскоро гледах списъка на хардуера в Galaxy S4. Кафеварка и автоматично оръжие нямаше, но оттам нататък… Вярно е, водещият девелопер на Cyanogen Mod се махна от Самсунг, но не очаквам модерите да престанат да творят все по-удивителни неща. Като си помисля само какво може да се изцеди от джаджа, която има хем Bluetooth, хем IR, способен да управлява телевизори, хем сензор за движения на разстояние от екрана, хем мощен GPS, хем стабилна предна камера, през която да може да прецени дори дали гледаш филма или не, хем жироскопи и датчици за ускорение, хем възможност да следи кръвно и пулс… Днес в S4 – утре във всеки смартфон. Имам чувството, че ако седна дори само да записвам какви идеи ми идват, ще ми отнеме много часове. Пък надали съм най-изобретателната глава на света.

А интерфейсът на Гугъл очилата е за някои неща по-неподходящ от смартфон, но за други много по-подходящ. Ако искаш да играеш виртуален тенис на маса срещу колегата от съседната стая, смартфонът е много по-удобен за размахване като хилка, особено ако има жироскопи и датчици за движение. За пътешестване и пилотиране обаче очилата са без конкуренция. А и за виртуалния тенис са перфектната добавка към смартфона. Сега са на нивото на тъп телефон като богатство на хардуера и софтуера, но какво да очакваме след пет години? Или десет?… За трети неща пък е без конкуренция ръчният часовник (или гривна, ако предпочитате). Очила плюс две гривни с дистанционни сензори – пълна виртуална реалност.

(Една от мечтите ми е идентификационно устройство, направено наистина както трябва. На няколко пъти съм сядал да си пиша своеобразно RFC, но всеки път съм се отказвал, отчаян от безнадеждността на усилието си. А един съвременен смартфон с Bluetooth / IR е великолепна платформа за целта.)

И всичко това с цялото си богатство е все още wearable computing. А дотогава сигурно ще започнат да прехвърчат лястовички и от една следваща пролет, един нов „прекрасен нов свят“ – имплантируемите джаджи. Но него не ми се и започва да го обсъждам тук.

Че почна ли, няма да свърша скоро.

Неведнъж съм споделял възхищението си от Човешката библиотека. А сега имам и нов повод.

(И – да се изфукам – с мъничко моя заслуга в него. 🙂 )

Става дума за новата им книга (съвместно с Дружеството на българските фантасти „Терра Фантазия“) – „Тринайсетте цвята на дъгата“. Тринайсет разказа от български фантасти – като се започне с имена от калибъра на Величка Настрадинова, мине се през таланти като Любомир П. Николов, Ани Илиева (помните ли Йоан Владимир?) и Янчо Чолаков, та се свърши с (не особено) скромния ви домакин тук. Своя разказ не искам да преценявам, но останалите са великолепна подборка. Достойна за антология на съвременната българска фантастика.

Предлага се както в хартиен, така и в електронен вид. Хартиената е отпечатана е на 100% рециклирана хартия и струва 15 лева (уви, малкият тираж качва жестоко стойността). Електронната е достъпна срещу каквото заплащане решите да отделите (дори нулево, ако оценявате съдържанието на толкова)… Още много за книгата можете да научите от записа в блога на Човешката библиотека.

Съдържанието ѝ… С труд се удържам да не започвам да описвам магията на Марта Матева, терзанията на Евтим (патриарх Евтимий, но в един паралелен свят), борбата на Джошуа да опази баланса на астероида си, моралният избор на Ден Сир… Но не искам да разваля най-чудесното в книгата.

Защото ако има нещо по-красиво и вълнуващо от една вълшебна страна, то е усещането, че тя очаква да я откриеш. Че е ей тук, зад ъгъла – заобиколиш ли го, ще я видиш, протегнеш ли ръка, ще я докоснеш.

Щом има такива хора (материалите са на руски език), рано или късно ще се оправи:

http://fishki.net/comment.php?id=134893

http://fishki.net/comment.php?id=135349

http://fishki.net/comment.php?id=135629

А кога ще се оправим ние?

По същата логика… 🙁

Преди двайсетина години излезе романът на Уилиам Гибсън и Брюс Стърлинг „The Difference Engine“ – алтернативна история, в която Чарлз Бабидж довършва и представя пред света първия компютър. Механичен. И научният прогрес и информационната ера стартират в общество с викториански нрави, понесени на крилете на парните и механични технологии.

Така създаденият литературен стил е кръстен стиймпънк и за нула време печели купища почитатели. В Англия е създадено общество на почитателите на стиймпънка, събират се редовно, правят си конвенти – дами с кринолини, кавалери с викториански костюми и прочее. Създават неща като този мотоциклет, тези щуротийки (не пропускайте линка под тях за още!), и още доста в жанра. Ако ви е малко – Гугъл знае още. Апропо, въртят ми се разни идеи и на тема стиймпънков Гугъл…

(За мотоциклета един мой познат заяви: „Продавам си душата за един ден бръмчане из София на това чудо!“ По дяволите, разбирам го…)

Преди няколко дни сънувах нещо подобно… но не същото. Седях на някакъв парапет в огромен старомоден кинотеатър, а на екрана въртяха филм. Страховити компютърни технологии, само че базирани на радиолампи и релета. Сюжетът беше някаква каша от “The Matrix”, “Inception” и още подобни – реален и виртуален светове – но впечатляващото беше обстановката. Вакуумни тръби (включително многодялови), екрани като от четиридесетте години, електронно-ускорителни оръжия (в реалния свят) и аналогии за живота, базирани на работата на електронна лампа (във виртуалния свят), и т.н. Наистина странна атмосфера.

Интересното беше също социалните отношения – като извадени от петдесетте и шейсетте. Борба на две концепции в обществото: тази за врага (ултраконсервативна, вероятно почерпена от маккартизма) и тази за хедонизма (в подозрително хипи-подобен вариант). И, както често става из сънищата ми, така и не можах да си догледам филма. Не че беше кой знае какво художествено произведение, ама обстановката беше рядко зрелище, а и парадигмата беше увлекателна. 🙂

И си мисля – това пък какъв ли стил трябва да бъде? Определено не е точно стиймпънк, няма как да е без викторианство, парна енергия и механични устройства. В същото време определено е „научна фантастика наопаки“, обърната като атмосфера към миналото, вместо към бъдещето. И определено беше абсолютен пънк – героите си бяха точно отхвърлени от обществото, всеки по свой начин. Единият беше бездомник, другият – луд учен, третата – свита и некомуникативна „стажантка“ в заведението на някаква мадам…

Та, първото име, което ми хрумна, беше tubepunk. (Като в “electron tube”.) Други предложения също са добре дошли.

Както и произведения в жанра. 🙂

Вчера бях в Перник.

Сетих се какво четох из фейса, и реших да проверя истина ли е.

Влязох в една кръчма и ги питах имат ли висящ бой, платен от някого.

Имаха.

Нали съм велик икономист, та се чувствам компетентен да разсъждавам на икономически теми. 😉

Банковата система на Кипър беше загазила от сума ти време насам. Въпросът беше откъде да бъдат намерени пари, за да бъде оправена. Не че е трудно – Кипър е загазил за десетина милиарда евро, капка на фона на нуждите на Гърция, да не говорим за италианските или испанските. Но и точно заради малкия размер на страната Евросъюзът я използва за опитно зайче във важен опит.

В дъното на съвременната финансова криза е един много прост факт, посочен десетилетия преди нея от Хеймън Мински. Когато вземането и връщането на заеми върви добре, малко по малко хората стават непредпазливи. Вземащите не мислят достатъчно добре дали ще могат да ги върнат – гонят лесната сума веднага. Даващите също не мислят достатъчно добре дали ще могат да си ги получат – гонят свръхпечалбите… В един момент вземателите масово стават неспособни да връщат дълговете си и настъпва дългова криза. Много взематели загубват собственост, много банкери фалират. На останалите им идва акълът и стават пак разумно предпазливи. За известно време напред.

Само че това правило включва един важен момент – безразсъдните трябва да понесат болезнена отговорност, иначе няма да се научат. Както тези, дето вземат безразсъдни заеми, така и тези, дето ги дават. И вторите много повече от първите, понеже не е луд който яде чуждия зелник. Отговорност дали даване на пари назаем е разумно, премислено и гарантирано носи този, който дава парите назаем. Така че дори ако вземащите безразсъдно заеми понесат най-тежка отговорност, в реалния свят безразсъдното вземане няма да спре. Ще спре когато спре безразсъдното даване.

Идеята е добра, но не е лесна на практика. Големите банки разполагат с огромни суми, тоест с могъщи лостове за влияние. А най-големите не можеш да ги пипнеш, понеже фалитът им би съсипал икономиката. Така че те спокойно могат да си позволяват да правят глупости в преследване на свръхпечалби – закъсат ли, ще бъдат спасявани с парите на данъкоплатците. И спокойно си го позволяват. И не се ли намери механизъм да бъдат държани отговорни, ще си го позволяват и занапред, носейки ни нови кризи. Защо не? Те само пият, сметката я плащаме ние.

В случая с кипърските банки Евросъюзът май потърси именно това – механизъм, чрез който да може да накара и най-големите банки да си носят отговорността и да не гонят печалби безразсъдно. И май го намери.

Кипърският план е средствата, нужни на страната, да бъдат набавени чрез данък върху банковите депозити. Тези до 100 000 евро няма да бъдат пипани – нещо повече, ще бъдат гарантирани дори за вложителите във фалиращи банки. Тези над 100 000 евро обаче ще бъдат обложени с еднократен данък от 30%.

От гледна точка на държавничеството, гарантирането на малките депозити е хитра идея. Депозитите на огромния процент от вложителите са в този диапазон. Като ги гарантира, правителството си спестява революция. В същото време, тези вложители са обикновено дребни. Нямат на практика никакво влияние върху банките – колкото и желание да имат да вкарат банковата система в пътя, тя просто няма да им обърне внимание. Масите подлежат на статистически правила, така че са лесни за манипулиране. И не могат да си позволят лесно да си изнесат депозитите извън наличната банкова система, така че нямат много избор.

Собствениците на големи депозити са тези, които могат да накарат банката да се съобразява с тях. Те обикновено са големи, така че думата им се чува. Също, обикновено са закоравели хитреци и не е лесно да ги манипулираш. Най-сетне, обикновено не им е проблем да си вложат парите на обратния край на света, така че не ги ли слушаш, се махат.

Какво може да направи една банка, за да ги успокои? Ако аз съм собственик на милионни депозити, с гаранция няма да повярвам на празни думи. Обещаваш ми, че няма да фалираш? Чудесно. Само че обещанията без гаранции са празен шум. Иди, купи от Дойче банк стопроцентова гаранция върху депозита ми, ще го вложа при теб. Иначе – кеф ми Дойче банк, кеф ми Манхатън Чейз, кеф ми Мицубиши Бенк Тръст… Ако очакваш, че ще ти поверя парите си, без да видя официален документ за гаранцията, значи живееш в някакъв друг свят и не ставаш за банкер. Как да посмея да ти се доверя, като не знаеш какво е нужно за доверие?

Ще не ще, съмнителната банка ще трябва да отиде и да купи гаранция. И то от елитна банка, защото ако очаква да повярвам на гаранция от някоя неизвестна офшорка, наистина не става за банка. Личи си и без микроскоп… Не само защото елитната банка в случай на нужда ще си изпълни гаранцията. А най-вече защото ще се погрижи да не се налага да я изпълни.

Какво ще направя, ако съм шеф на Дойче Банк и някоя кипърска банка дойде при мен да купи такава гаранция? Да им повярвам на усмивките, естествено, няма как. Да изпусна обаче на крака дошла печалба също не върви. Така че сигурно ще им продам гаранция – но срещу условието да контролирам всяко тяхно движение. И да имам право, тръгнат ли да правят глупост, да наложа вето. Познайте колко малко ми пука, че ако шефовете там не правели свръхпечалби, ще си загубели бонусите. Ама не искат така? Ми идете тогава за гаранция другаде. Току-виж намерите съгласен да загуби милиарди заради черните ви очи…

Затова в крайна сметка решението може да се окаже и доста добро, поне на първо време. Бъде ли отрязана възможността държавите да спасяват банките с парите на данъкоплатците, бъде ли прехвърлена отговорността на банките да си я разпределят помежду си на пазарни начала, спекулативното безразсъдство ще пресъхне буквално за една нощ. Точно както в Гърция трийсет години никакви наказания не можеха да накарат фирмите и магазините да издават фактури, тоест да регистрират приходите си – но когато се прие правилният закон, всички мигновено започнаха да издават фактури безотказно. (Ако някой не знае, законът е: ако не ти издадат фактура за покупката, имаш право да си я вземеш, без да я платиш.)

Какво ще стане по-нататък? Уви, не е лесно да се предположи. Възможно е банките да се окажат свързани с взаимни интереси дори повече отпреди, а това неизбежно ще намали конкуренцията между тях. Резултатът може да бъде и още по-силно влияние на банките над правителствата, и още по-безотговорно банково поведение. Но такива предсказания е добре да ги правят истинските икономисти.

Пишман икономистът си остава дотук. 🙂

Честичко се възхищавам на писателското майсторство на Любомир Николов. Отделно от това – и на човешките му качества. Неведнъж той пуска за свободен достъп нещата, които твори. Дори още в процеса на творчеството, дълго преди да бъдат издадени. Ей така, от доверие и обич към читателите си…

И сега е започнал няколко чудесни неща. Някои пред довършване, други по средата, трети едва в началото, четвърти още в проект… Но докато ги пише, се налага и да яде. Затова изкарва хляба си с преводи и загробва повечето си време и сили в тях. Понякога нещата, които превежда, са несравнимо по-бездарни от неговите. Но са рекламирани, с удобни и послушни автори, и най-вече не учат хората на мислене или самостоятелност. Така че биват лансирани. А той проклетисва, преглъща яда си и се мъчи при превода поне малко да ги посреше и оправи. И ако има как, да налее незабелязано някоя капчица мъдрост и доброта в тях.

Трудно е да пишеш нещо, докато превеждаш друго. Особено ако преводният текст е, хм, не най-даровитият наоколо. Неизбежно рискуваш твореното по същото време да се повлияе, да попие някаква част от бездарието на превежданото… Но въпреки това Любо не се предава. Който е роден да свети, трудно изтърпява да остави мрака да царува.

Наскоро, търсейки отдушник от работата, той открил из Мрежата сканирани броеве от френското списание за комикси Vaillant. Стари, от петдесетте години, но не по-малко приятни и развлекателни заради това. И, верен на себе си, започна да превежда и пуска в блога си по една-две странички от тях. Направи си специална категория, в която са събрани и могат да бъдат удобно четени. И смята и да продължава с тях, горе-долу по запис на ден. (Познайте какво преглеждам за отмора всяка вечер. 🙂 )

Неговият въпрос към всички обаче е – кои комикси бихте предпочели да разгледате преведени? Под записа с въпроса в блога му можете да кажете какво бихте предпочели.

Ето един чудесен пример как понякога дори можеш да избираш какво да получиш даром. 🙂