Grigor Gatchev - A Weblog

За един човек, по-известен под ника Helios.

Това е потребител на Линукс, който живее в САЩ. За разлика обаче от повечето поклонници на Линукс (уви, и от мен) той говори малко, а върши много. А именно: събира дарена стара техника (или дори я изкупува, когато има парите да си го позволи), инсталира подходящ Линукс на нея и я дарява на тези в нужда. Сиропиталища, училища за по-бедни деца, благотворителни инициативи… Без никога да вземе за себе си дори цент.

Нямам представа колко хиляди компютри е дарил по този начин Кен Старкс. (Това е истинското му име.) Вероятно много, защото неведнъж са му помагали десетки симпатизанти, увлечени от примера му. Благодарение на него вероятно хиляди хора се радват на компютър, Интернет и всичко това, което наричаме “грамотността на 21 век”. Приносите му към доброто на хората са сравними като размер с тези на неголяма държава – с единствената разлика, че не са извадени от джоба на данъкоплатците й. Вместо това са спасени от бунището, опазвайки природата.

Сега обаче нужда от помощ има самият Кен.

От доста време насам той се бори с рака. Вероятно щеше с лекота да е събрал парите за операция и лечение, ако зарежеше благотворителната си дейност и използваше връзките, които е създал покрай нея. Но топенето на оставащото му време за него винаги е било не стимул да се спасява, а стимул да помага още по-себеотдайно, да навакса за когато вече няма да го има… Ако до месец-два бъде опериран, лекарите дават 80% вероятност да бъде излекуван. Но дори така, предложението да бъдат събрани средства за операцията му е повдигнато не от него, а от приятелката му.

Сигурно някои ще кажат – и какво сега, дайте да дадеме, че да спасим брата линуксаджия. Не, не е така. Нека дадем кой каквото може, за да спасим един човек, може би по-свестен от нас. Инсталира точно Линукс вероятно не защото е “смъртен враг на Майкрософт”, а защото това може да инсталира безплатно и легално. (Свалям шапка на FreeBSD и други свободни ОС, които са изключително професионални, но не толкова примамливи за стартиращия от нулата.) Такива като Кен, които посвещават живота си на благотворителността и доброто, си струва да ги има. Заслужават да живеят. А няма кой да го спаси, освен нас.

Сигурно е смешно да отправям такава молба в страна, в която месечната заплата е “пари за сандвичи” за американец, при положение че повечето цени са същите. Но най-трудно откъснатите от залъка пари са най-скъпите. Не защото изпратеният оттук долар ще натежи повече в банковата му сметка от дадения от някой тамошен богаташ. А защото да помагаш, въпреки че и на теб ти е трудно, е същото, което прави Кен. То те сродява с него. В известен смисъл, мъничко, поне донякъде те прави като него. А това дава усещане за ценност и значимост, което не могат да купят всичките пари на света. Защото е истина.

Тук е записът, написан от Даяна в блога на Кен. В коментарите под него могат да се открият начини да се дари, отворени от негови приятели, поддръжници или просто други свестни хора. Ако предпочитате по-личен контакт, е-майлът му е helios във fixedbylinux точка com. (Чете го и ще ви отговори Даяна – той вече почти не може да си позволи да работи с компютър.)

За тези, които са забравили или не са знаели:

Уикилийкс е организация, посветила се на публикуването на “мръсни” държавни тайни. “Мръсни” в смисъл че “слугите на народа” са готови на много, за да попречат на народа да научи как му се “слугува”. Тайните, които разкриват на народите истинското лице на техните управляващи.

Надали бих могъл в блог-запис да изброя дори само най-важните публикации на Уикилийкс. Вероятно някои помнят все още филмчето “Collateral Murder” – запис от камерите на американския хеликоптер, разстрелял група иракски журналисти и опиталото се да им помогне семейство с деца. Други вероятно се сещат за десетките публикации на каблеграми от американското посолство в София, които ясно описват истинския облик на българските политици, топлите им връзки с организираната престъпност и прочее. “Тайните”, благодарение на които толкова дълго ни управляваха престъпници…

Човек би предположил, че “защитниците на свободата и истината” САЩ биха поздравили и подкрепили такава организация. Ако живее в облаците, естествено. Защото американските политици настояха хората от организацията да бъдат арестувани и съдени в САЩ за държавна измяна (въпреки че между тях няма американски граждани, за да има как да са изменили на САЩ). А някои от тях открито се изказаха за ликвидирането им в стил бин Ладен. Надали има нужда да коментирам къде въпросните политици слагат истината в ценностната си скала. Нито докъде ще доведат американците такива управници. Не е като да не се виждат и двете достатъчно ясно…

(Добре де, това е моето тълкуване на нещата. Познавам хора, които ги тълкуват съвсем другояче. За тях Уикилийкс и Асанж са просто едни фукльовци, които вдигат шум около себе си, за да печелят известност. И че горкото американско правителство не е ясно защо си губи времето с тях, понеже са никои, сапунен мехур, въздух под налягане. И освен това е в пълното си право да ги преследва, понеже те са важни престъпници, нарушили свещената държавна тайна… Кой е прав? Обикновено времето дава отговора. А в нашия случай мина време, случиха се разни неща, и е време за отговор.)

В крайна сметка лидерът на Уикилийкс, Джулиан Асандж, беше обвинен в Швеция за изнасилване. (За тези, които са пропуснали историята: той направил грешката да преспи при посещението си там първо с една, а после и с друга ревнива девойка, като първата е и известна феминистка. Двете научили за “изневярата” му, потърсили съвет как да си отмъстят и близък до американското посолство адвокат ги посъветвал да го обвинят в изнасилване…) В този момент Асанж беше в Англия, където светкавично беше арестуван. “Неясно защо” шведските правосъдни политици най-категорично отказаха той да бъде разпитан на английска територия (обичайна практика) и настояха да бъде екстрадиран в Швеция. Пак “неясно защо” британският съд веднага се съгласи с позицията, че “животът и здравето му не са заплашени там”. Въпреки неофициалната информация, че екстрадирането му от Швеция в САЩ вече е договорено. И че на тайното Grand Jury, свикано през април в САЩ по въпроса, един от участниците е сумирал мнението на всички с израза “въпросът е не дали да бъде ликвидиран, а как това да бъде оформено юридически”…

Та, след като куп световни знаменитости събраха космическата сума, която съдът му наложи като гаранция, Асанж излезе на свобода. А след като екстрадирането му в Швеция беше потвърдено окончателно, той избяга в посолството на Еквадор и поиска политическо убежище. За което еквадорците казаха, че в четвъртък ще обявят решението си.

Тук е ключовият момент, по който може да се прецени дали Уикилийкс са релевантни и важни, или са просто фукльовци. Ако са просто фукльовци, практичните англичани не биха ги преследвали на чужда територия. Както обикновено постъпват с дребните престъпници, които само са убили по десетина души или търгували на едро с наркотици… Нека видим дали ще зарежат случая в този вариант.

Развитието на нещата е описано добре в публикация на ББС. И то е, че британците са заплашили да щурмуват посолството на Еквадор със сила и в нарушение на дипломатическия му суверенитет, за да арестуват Асанж.

Имало ли е случай чуждо посолство във Великобритания да е подслонявало някой изключително важен терорист или подобен престъпник? Оказва се, десетки. (Помните ли Ким Филби – шпионинът, предавал с години на Съветския съюз най-важните тайни на Обединеното кралство?) И британците са били в течение за на практика всички. Но топ-терористите не са причина, заради която Великобритания ще наруши чужд суверенитет. Доколкото ми е известно, няма случай да са атакували чуждо посолство със сила поне от Втората световна насам, ако не и по-отдавна.

А това вече идва да каже много неща.

Като начало, дали обвинението срещу Асанж в Швеция е вярно – но това е дреболия, а освен това и подробностите вече излязоха на бял свят. Не че вълнуват някого, де. Мътиш ми не мътиш водата…

Като продължение, дали шведските съдебни политици и британските съдии се занимават с право, а не с политика. Не че и това вълнува някого, де. Които са избрали червеното хапче знаят отговора отдавна. За останалите – не се грижи да пазиш, боже, сляпо няма никакъв риск да прогледне.

(Понякога си мисля – може да е добра идея да се направи една организация под името “Червено хапче”, или нещо подобно. С произтичащите от това име цели.)

Важното нещо е другото – дали Уикилийкс са позьори, или са истински борци срещу властта чрез измами. Ако са позьори, щяха да са забравени и оставени на спокойствие. Още отначало. Но се оказва, че за политиците начело на “свободния Запад” те са по-страшни от всички убийци, изнасилвачи, наркотрафиканти и дори терористи на този свят. Ким Филби? Той издаваше най-важните държавни тайни само на врага. Уикилийкс издават засекретени неща на собствения народ на политиците – няма как да не е далеч, далеч по-опасен…

Все още не зная как ще се развият нещата. Но вече знам две от най-важните неща.

Знам какви всъщност са Уикилийкс.

И какви всъщност са тези, които ни управляват “от наше име и в наш интерес”.

Любомир Николов вече обяви радостната вест в блога си, но да я повторя и аз:

Излезе книжката с приказки от цял свят, някои от които той публикува предварително за всички!

Не само корицата е красива – цялата книжка е възхитително изработена. Така добре, както най-добрите книжки от детството ни, ако не и повече. Така, че да е удоволствие както за децата, така и за възрастните. Ненатрапливи, но пипнати от сърце картинки. Оформена всяка страница… Издателство “СофтПрес” май е щастливо изключение от правилото “дай да съдерем джоба на купувача и да му пробутаме полуфабрикат”, с което свикнахме през последните десетилетия. И не само защото книжката е истински направена, но и защото струва само 6 лева.

Но най-хубавото в книжката, разбира се, са самите приказки. Колкото красиви и вълшебни са в блога на Любо Николов, дваж повече са в нея. Защото красивото оформление е като подправката – не можеш направи от нея супа или баница, но прави супата или баницата истински вкусна.

Мога да добавя само едно – завиждам на тези, които тепърва ще я вземат в ръце, разгърнат и прочетат.

– Студено е.

Разбира се, че сънувам. Един от тези сънища, в които го осъзнаваш, но въпреки това изглеждат реални като истински. Дори когато са изпълнени единствено с мрак, и сред него ти говори отишлото си твое коте.

– Студено ми е. Закопахте ме и ме изоставихте. И оттогава бродя в мрака и студа. И те търся, а те няма. Толкова много мрак и студ, толкова дълго…

– Тук съм, Писанке.

– Вземи ме. Моля те, вземи ме. Цял живот си ми бил единствен. Моят най-истински родител, който не ме изостави и прогони никога, който винаги имаше за мен храна и топлина и милувка. Моля те, вземи ме.

Усещам как сълзи прогарят бузите ми. За миг през ума ми прелитат рой суеверия – не се отзовавай на повика на мъртвите, той е повикът на смъртта… Не ми пука. Да се огънеш пред страха, да престанеш да бъдеш себе си е по-страшно от смъртта.

Протягам ръце и поемам невидимото в мрака, свито и сгърчено от болестта и студа телце. И едва сдържам вика си. Зная, че това е просто сън, но съм като изгорен от ужасяващия, нечовешки студ от допира. По-студен и страшен от всеки студ, който може да съществува… Стискам зъби, за да преодолея болката и ужаса, и притискам сянката на изгубеното си дете до себе си.

– Топло… Благодаря ти. Благодаря ти, благодаря ти… По-топло, отколкото до теб под завивката в най-студените зимни нощи. Благодаря ти, благодаря ти… Мър… Мърррр… Благодаря ти…

– Не се бой. Винаги съм имал грижа за теб. И сега ще имам. Винаги ще имам.

Тя се притиска до мен, за да попие повече топлина, и буквално изсмуква моята. Прегръщам я, за да я сгрея, въпреки страха, че може да изсмуче всичката ми топлина, да ме придърпа отвъд. Но сънната логика се обажда дълбоко в мен – не, няма да може да те отнесе със себе си. Силата да се престрашиш и да я прегърнеш дава зрънце топлина, което никой не може да ти отнеме. Което ще те опази от всичко и ще те сгрее винаги, ще ти даде топлина да стоплиш дори мъртвите.

И постепенно усещам как скованото от студа на смъртта и от болката на болестта телце се отпуска мъничко. Студът отстъпва. В близостта на допира и реалността на съня усещам колко зле се чувства горкото коте, как го е измъчила болестта. Внимателно го помилвам зад ушите, за да му дам мъничко опора.

– Благодаря ти. Мър… Толкова дълго те търсих сред мрака и студа. Толкова дълго те нямаше… Много ли те болеше за мен? Сигурно. Щом се престраши да ме приемеш и такава.

– Няма как иначе. Беше моето дете. И продължаваш да си.

– Видях как лопатата се счупи в каменистата земя още на втората копка. И как изкопа гроба ми с ръце, без да ти пука за болката, без даже да я усещаш… Благодаря ти. Благодаря ти. Мър… Не ме оставяй, моля те.

– Успокой се. Няма да те оставя, никога.

– Имаш си вече друго коте. И го кръсти с моето име. За да ме замениш ли?

– В твоя чест. За да те помня чрез нея. Да ти бъде като дъщеря.

– Тя спи до теб на моето легло, тича из моите коридори и стаи… Чувствам се изместена.

– Не си. Помниш ли как те взех, преди много години? Седмица преди това си беше отишло предишното ми коте. Ти живя дълъг и щастлив живот, понеже вземам котета, когато остана без… И всяко от тях за мен е единствено и неповторимо, но и всяко е взето в чест на предишното, и за да носи и поддържа спомена за него.

– Мър… Прилича ли тя на мен? Поне малко?

– Отвън не, но цветът на козината не значи много. Във всичко друго е точно като теб, когато беше малка. Също така любопитна, немирна, пакостлива и безкрайно обична. Когато гледам нея, виждам теб…

– Мър, мъррр… Искам да те помоля за нещо.

– Разбира се.

– Аз съм вече само спомен. А спомените си отиват и се изгубват.

– Ти винаги ще си с мен. Докато съм жив. А ако има после, и тогава.

– Но ще избледнявам с времето. Така и трябва да бъде… Искам да те помоля – приеми ме в себе си. Нека избледнявам вътре в теб, а не изхвърлена навън в мрака. Няма да ти напомням често за себе си. Знам, че те боли, няма да те тревожа. Но нека съм в теб и с теб, а не изхвърлена и забравена.

– Разбира се. Разбира се…

Душевна мастурбация, заявява язвително разумът ми. Говориш сам със себе си, и сам се оправдаваш и оневиняваш и хвалиш. Недостойни изпълнения… Но не го слушам, и отново сълзите ми текат сред мрака, и може би и в онази друга реалност, насън на леглото сред знойната лятна нощ… Когато успявам да се овладея усещам, че изгарящият студ отвътре почти е изчезнал.

– Така е, стопли ме. И още ще се стопля. Толкова, че стегне ли те мраз отвътре, аз ще мога да топля теб. И не ми е и толкова лошо вече от болестта. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти. Мър. Мъррр…

Нямам какво да кажа, но усещам – вече тялото й не е сгърчено, просто е сгушено. И седя насред мрака в съня си, бърша сълзи и я галя.

– Мъррр… Ти ме прие – приемам те и аз. Приемам малката Писанка за дъщеря, и за новото ми аз. Нека се радва на всичко мое до насита. И… не й се сърди много, ако върши пакости. Както не се сърдеше много на мен.

– Разбира се.

– Мър… Тя е до теб в момента на леглото. Малко по-настрани, защото й е горещо, нали не може като вас да си свали дрешката. Но ще е щастлива, ако я погалиш, като се събудиш. От мен, и заради мен, и… мен.

– Ще я погаля. – Отново усещам гърлото си свито от сълзите. – Ще я нагаля до насита.

– Мъррр…

Четох днес последните изявления на Цеко Минев и шефовете на “Витоша ски” относно Витоша, лифтовете и прочее.

Не е първото. Досега съм избягвал да ги коментирам. От погнуса. Понякога обаче възмущението надхвърля и обезсилва погнусата.

Ако “Витоша ски” беше купила примерно лифтове в Германия или Франция, щеше ли да посмее да ги спре и да откаже достъпа на туристите до планината, докато не й подарят и земята под тях? С наглата лъжа, че като не притежава земята, не може да почисти под лифтовете – при положение, че законът изрично го позволява и винаги е било правено? И щеше ли да посмее да не пусне пистите зиме, пак с нагла лъжа – че не може, понеже земята им по същество не е подарена на скъпоценната им фирма? Пак при положение, че подобно нещо не се изисква от закона и писти винаги са били пускани?

Представете си, че се осмелеше. И пробвайте да отгатнете къде щяха да се окажат шефовете й до максимум ден. И какво щеше да се случи с тях след това. И най-вече дали щяха да смеят да протестират пред Евросъда колко лоша и скъперническа е тая държава. (Писал съм и преди защо България губи дела в Страсбург, които никоя нормална държава не би изгубила, най-малкото защото никой няма да посмее дори да ги заведе срещу нея – ще знаят, че без задкулисна договорка държавата да изгуби делото то няма нито капка шанс.)

Достатъчно съм бил глупак. Искам да зная кои във властта са лобито на тези, да бъда учтив, олигарси. Кога и как точно са им сервирали моя зелник. И искам да го обявя публично, за да излязат тези политици от властта завинаги. Без надежда да се върнат в нея.

Като начало, искам публикуване на пълния текст на договора, с който общината е продала на “Витоша ски” витошките лифтове. До последната буква. Като сканирани с добра разделителна способност файлове. И заедно с подписите под него. Искам да зная кой в общината е продал моя интерес. Та когато наближат пак каквито и да било избори, да пиша в блога си всеки ден с големи букви: “Този и този ни продаде на Витоша ски и Цеко Минев. Ако искате да продължава да ни продава и занапред, гласувайте за свързаните с него политици – тези и тези!”. И “Ще подкрепя този политик, който поеме юридически обвързващ ангажимент да уволни и разследва тези и тези хора.”

Надявам се искането ми за разкриване на договора да бъде подкрепено от колкото се може повече хора. И най-вече от тези, които всеки ден бяха на Орлов мост да протестират срещу “ски” мафията. Защото без това искане протестите им ще си останат без смисъл. И когато се позабравят, тихомълком ще се приемат заобиколки на извоюваните сега закони и мафията ще си дополучи обещаното. От същите, от които вече получи възможността да ни изнудва безогледно. Надявам се хората пак да протестират, и ако трябва пак да излязат на Орлов мост, докато договорът не излезе на бял свят.

Ако някой се опита да обяснява, че договорът “е конфиденциален”, или каквото и да е от сорта, автоматично ще го впиша в списъка на продалите ни. Защото Софийска община е собственост не на общинарите, а на жителите й – тоест, моя и ваша. Общината може да има договори тайни от мен колкото фирма може да има договори тайни от собственика й. Няма как общинар да е такъв идиот, че да не го разбира – няма да може да ходи или говори. А ако го разбира и продължава да твърди обратното, положението е ясно – вече знаем кой в общината ни продава на олигарсите. Кой трябва да бъде уволнен и разследван, колкото по-бързо, толкова по-добре.

(Между другото, напоследък е много полезно да четете какво пишат за България чуждите медии. Разликата с българските директно напомня стария виц за духа на Наполеон – “Бай Тошо, ако имах твоите медии, светът никога нямаше да разбере, че съм загубил при Ватерло.” Наскоро примерно в български медии четох: “Комисията за банков надзор откри пропуски в дейността на някои банки и се договори с тях да бъдат отстранени.” Без повече подробности. В чуждите медии съобщението изглеждаше горе-долу като “След дълъг натиск от Европейската комисия българската КБН предупреди банките в България да не ограбват клиентите си чрез практики, които противоречат на законите на ЕС.” Изводите откъде и как да се информираме са си за нас…)

Ако ли пък висшите софийски общинари просто игнорират искането ни, въпреки че то е доведено до тяхното знание (а разчуе ли се, то ще бъде, можете да сте 110% сигурни), ще издадат своята съпричастност към мръсното във въпросната продажба. Иначе казано, списъкът с продалите ни на “Витоша ски” ще се състои от кмета и зам-кметовете на София. Дали има и още, ще разберем от разследването срещу тях, което ще проведат политиците, които ще изберем, понеже ще са се ангажирали юридически да го проведат.

… Е, вече знаем какво да искаме. Сега остава да го поискаме.

Надявам се на вас, които четете този запис, да раздухате огънчето. Да разнесете идеята навсякъде. Да стигне до колкото се може повече хора, по всякакви начини. В момента имаме редкия в историята на България късмет да ни управляват популисти, които се плашат и отстъпват пред активно изразени от много хора противодействия и позиции. Нека го използваме!

Един познат разправи днес следната история:

– Спирам аз на една бензиностанция и докато наливах, гледам – една блондинка спряла отстрани, вдигнала капака и налива масло в двигателя.

Разтърках си очите – ужас! Наистина налива масло в двигателя!

Приближих, вгледах се… и ми олекна. Всичко е наред. Налива го в охлаждането.

Често се оплаквам, че съм карък на дребно. Например много обичам да карам нощем, понеже денем работещите светофари почти неизменно ме засичат с червеното – извън задръстванията в поне 90% от случаите колата ми е първата, която чака на светофара. (Когато съм сам в колата. Ако возя някого, и особено ако му се оплаквам от светофарен карък, зеленото ми е гарантирано.)

Странните отклонения в късмета се проявяват и по друг начин, макар и доста по-рядко. За последната седмица например три пъти ми връщат повече ресто, отколкото трябва. Не съм си правил обаче експеримента какво ще стане, ако си замълча и взема разликата. Не ме интересува. Връщането на “надбавката” ми дава самоувереност и гордост, която не може да се купи и с всичките пари на света.

… Не, това няма нищо общо с благородството. Името на записа иде от съвсем различна днешна случка – имах късмета да ме произведат в рицар.

Излизайки от малка уличка с колата, изчаквах някой да ме пропусне да взема ляв завой. Още първата кола спря. В нея млад момък, надали и на двайсет и пет, ми махна да минавам. И в усмивката му имаше нещо детско и обезоръжаващо. За момент буйното ми въображение се поколеба какъв точно образ да ми сервира, и се получи наслагване на два. Рицар с броня и на кон. И момченце на дървено конче и с дървен меч. Детство, което си мечтае да бъде благороден рицар, порасло вече и яхнало железен жребец.

Жестът и приливът на образи някак ме докоснаха. И когато прозорците ни се оказаха почти един срещу друг, му кимнах:

– Благодаря, сър!

Той се ухили още по-широко. В следващия момент вече се бяхме разминали, но вятърът донесе думите му:

– Удоволствието е мое, сър!

… И двама благородници, яхнали конете си, поеха по своите пътища.

Никога не се хвалете, че можете да разпечатите всеки тип файл.

Днес ми се обади един познат:

– Абе можеш ли да ми помогнеш да разпечатя един файл, който ми пратиха по пощата? Днес обиколих поне десет места, където разпечатват файлове – всичките ми отказаха!

– На флашка ли им носиш файла? – Ако флашката е зле овирусена, нищо чудно да му откажат.

– Не, в пощата ми е. Отварям я от компютъра им и им показвам съобщението с файла.

– Добре тогава, ще ти помогна. – Очевидно не става дума за вирус. – Какъв тип е файлът? DOC? XLS?

– Файлът е тип MISSING!…

Надали остана медия, в която да не пише какво всъщност означава този доклад. Разликите в мненията, естествено, са от земята до небето. Оставам с усещането, че ЕК имат трийсетина различни доклада.

Да, ама не. Мъчи ме подозрението, че докладът е само един и съответно значи само едно нещо. Че няма да го прочета по медиите – няма. В България мафията си има държава, включително медиите й. А най-лошото е, че напоследък и в повечето “демократични” държави е така, но все пак в по-малка степен. Засега. Така че май единствената възможност да научим истината е, колкото и да е неприятно, непривично и уморително, да използваме собствените си глави.

Моята глава мина по следния път:

ЕК не е фар на мъдростта, демокрацията и истината. Нито е ято безгрешни ангели. ЕК е съвременна Византия – възел от противоречащи си маски, които работят заедно където имат общи интереси. А интересите са общи на много повече места, отколкото може да се предположи по маските. Така че ЕК върши повече работа, отколкото може да се предположи по видимостта “орел, рак и щука”. И особено по факта, че продукция от типа на Въпросния Доклад се пише заедно от носители на различни маски.

В същото време, видимите разлики трябва да се поддържат някак. Затова и един такъв доклад неизбежно е тюрлю гювеч от най-различни позиции. А за да има все пак от него ефект, той се пише както се прави драже с горчиво лекарство. Отвън е добре овкусената обвивка, активното вещество е отвътре.

По какво да познаем активното вещество ли? Много просто – по това, че е активно. В нашия случай активността му умишлено е по-очевадна, отколкото обикновено – изнесена е като изрични препоръки. “Говорете си каквото искате – искаме да вършите ето това.” Ще го повторя още веднъж: същността и истината в съдържанието на този доклад са дадените в него препоръки.

За максимално удобство ги цитирам тук. (Възможно е да не съм открил най-точната и пълна версия – ако е така, поправете ме, ще имам грижата да внеса корекции!) И… не мога да се сдържа и да не предложа моя превод в “думи прости” на изискванията. Впредвид че всеки българин разбира от футбол и политика.

1. Реформа на съдебната система
– Да се обнови съставът на Висшия съдебен съвет с мандат да предприеме провеждане на реформа из основи.
(Съдебната ви система е мафия, а във ВСС са капотата й – сменяйте из основи.)
– Да се изготви и изпълни средносрочна стратегия за човешките ресурси в съдебната система, която да се основава на анализ на нуждите и натовареността, с промените в структурата на съдилищата, назначенията и обученията.
(Преструктурирайте системата си. Сега е направена така, че дори при свестни хора да е неефективна. Използвайте го и като предлог да махнете мафиотите.)
– Новият главен прокурор следва да получи мандат да проведе реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата въз основа на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти.
(Сегашният главен прокурор е мафиот – сменете го. Юридическите ви експерти и одитори също са хора на мафията – не разчитайте на тях. Наемете за промените външни одитори и експерти. Сетете се чии.)
– Да се постави цел за завършване на работата по новия Наказателен кодекс и за неговото прилагане.
(Сегашният ви НК е писан да пази престъпниците и мафията. Напишете нов, който да не ги пази, и го прилагайте.)
– Да се гарантира откритото участие на всички значими НПО и професионални организации при определянето и наблюдението на стратегиите за реформи.
(Всичко, което правите, го отворете за външен контрол – инак мафиотите в системата ви ще съсипят нещата пак. Външният контрол да е от всеки, иначе ще влязат пак само пионки на мафията.)

2. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт
– Работата на Инспектората да се съсредоточи върху етиката и ефикасността на съдебната система. Да се установи единна и ефективна система за разпределяне на случаен принцип на съдебните дела, която да се използва повсеместно в страната.
(Накарайте Инспектората да си върши работата; за рецепта как вижте предишната точка. Премахнете практиката дела срещу мафията да се разпределят на съдии-мафиоти.)
– Да се гарантира, че изборът на главен прокурор е пример за прозрачен и състезателен процес, основан на критерии за професионална етика и ефективност.
(Сегашната система за избор на главен прокурор гарантира избора на мафиот. Погрижете се изборът да е открит и под външен контрол, за да можем да ви помогнем и ние.)
– Прозрачността, обективността и професионалната етика да се превърнат в главни приоритети при атестирането, повишаването, назначаването и вземането на дисциплинарни решения по отношение на магистратите.
(Кадровата работа в съдебната система да стане прозрачна, включително за нас. Иначе мафиотите издигат мафиоти и гонят свестните. Или слагате край на тая възможност, или гледате ЕС през крив макарон.)

3. Ефикасност на съдебния процес
– Да се изготви стратегия за намаляване на случаите, при които има закъснение при публикуване на мотивите към съдебните решения и да се анализират начините за справяне с този проблем.
(Бавенето на дела ви е тежък проблем. От учтивост не ви казваме директно че е умишлено. Искаме да действате по въпроса, под наш контрол.)
– Да се запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред.
(Докато сериозните престъпници не са задържани в ареста, ще бягат. Прекратете за тях практиката да бъдат пускани под домашен арест или подписка. Видели сме номера, вече не минава.)
– Да се приеме стратегия за повишаване на последователността при правоприлагането, включително дейна стратегия на Върховния касационен съд за установяване на въпроси, по които има разногласия, и постановяване на решения по тях.
(В светлината на борбата с организираната престъпност и корупцията: пресечете практиката съдии да изпълняват нарежданията на престъпността. Установете практика, при която такива съдии си понасят отговорността.)

4. Борба с организираната престъпност
– Да се гарантира, че членовете на новата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество се назначават въз основа на тяхната професионална етика, както и че другите институции, и най-вече прокуратурата, напълно съдействат за работата на комисията; да се гарантира също бързото вземане на решения от Върховния касационен съд, за да запази нейния авторитет, ако е необходимо;
(Корупцията е завладяла страната ви и е създала финансови феодали. Отнемете им имуществото, или нямате шансове за ЕС. За целта се погрижете съответният орган да е от некорумпирани хора и да работи ефективно. Помислете пред кого следва “да се гарантира” това и дали хитрувания ще минат.)
– Да се извърши независим анализ на провалилите се дела, като се анализират слабостите както в следствието, така и в прокуратурата, в това число защитата на свидетелите, икономическият и финансовият анализ, събирането на доказателства от полицията и сътрудничеството между съдебната и изпълнителната власт.
(Искаме пълен достъп до всички материали по провалилите се дела. На тяхна основа ще ви кажем кого да махнете от следствието и прокуратурата, как искаме да работите по изграждане на делата и пр.)
– Въз основа на този анализ, да се премахнат недостатъците в структурата, управлението, персонала, обученията, сътрудничеството и професионалните практики.
(И след като ви кажем всичко това, искаме да го изпълните безпрекословно. Под наш контрол.)

5. Борба с корупцията
– Да се използва натрупаният опит от минали случаи, за да се подобри работата на полицията, прокуратурата и съдилищата.
(Не чакайте ние да ви учим на базата на грешките ви – учете се и сами от тях. Особено от корупционните. Ако се наложи пак ние да ви учим…)
– Да се направи независима оценка на въздействието на българската национална стратегия за противодействие на корупцията.
(Искаме от вас подробна национална стратегия за противодействие на корупцията. След като я получим, ще й направим оценка. Ясен ли е намекът?)
– Да се повери на една-единствена институция задачата да координира борбата с корупцията, да подпомага и координира усилията в различните сектори, да докладва за резултатите от прилагането на стратегията за противодействие на корупцията във всички държавни структури и да поддържа нова независима система за наблюдение, в която участва гражданското общество.
(Искаме конкретни поименни отговорни за борбата с корупцията, без възможност да се оправдават едни с други. Искаме те да имат достъп до всички държавни структури и всички права да вземат мерки. Ще се отчитат периодично пред цялото общество, за да си прави то изводите и да има как да ви контролира. Ние също.)
– Да се измени Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, така че да могат ефективно да се налагат наказания, които имат възпиращо действие.
(Въпросният закон е написан да няма ефект. Резултатът, т.е. целта му, е корупция във властта. Нареждаме да го преработите така, че да спира корупцията във властта ефективно, и да се погрижите да бъде прилаган, колкото и да ви е неприятно.)
– Да се преразгледа системата за деклариране и проверка на имущество, като тя бъде превърната в ефективно средство за установяване на незаконно обогатяване.
(Вземете мерки да се разкрива чрез проверка на имуществото всяка проява на корупция, сегашна или минала. След това ще ви контролираме грижите ли се корупционерите да губят имуществото си.)

Който разбрал – разбрал. Изводи нарочно не предлагам – направете си ги вие. Дали е по-виновна полицията или съдът, кой къде какво е сгафил, кой добър и кой лош – в препоръките има написано достатъчно и достатъчно ясно, дори без “преводите” ми. Четете и се просвещавайте.

Не е за бюрократите в Брюксел, нито за депутатите в София. За вас и децата ви си е.

Преди към два месеца ходих да купя компютър на моя позната. Така се случи, че отидохме с нейната кола. Пътем тя неведнъж се оплака, че колата й харчи много, и ме гледаше с надежда да й подскажа някакво решение. Като я гледах как кара, решението беше очевидно – въпросът беше как да го предложа на независимото и ултра-самостоятелно нейно мислене.

Докато сглобявах компютъра на масата й, отбелязах:

– Права си. Десет на сто е доста разход за количка като твоята, дори на градско.

– А как да го намаля?

– Мислила ли си да сложиш газова уредба?

– А, не! Аз бомба в колата си не слагам!

– Чак пък бомба…

– И плюс това в повечето подземни паркинги не пускат коли с газови уредби. А често ми се налага.

– Да, това вече е аргумент.

– Тогава какво ще ме посъветваш да направя?

– Ако пробваш да караш по-икономично? Гледам, че бая…

– Че как по-икономично? Двигателят си е двигател, нали? Като работи, консумира, нали? Вечни двигатели няма! Пък няма как да го изключвам, докато карам. Не става!

– Ама ако все пак примерно не настъпваш газта толкова, ако пускаш по инерция по нанадолнища…

– Тия ги пробутвай на някой друг. Съседът ми е двайсет години автомонтьор, сто пъти съм го разпитвала, докато ми обясни истината.

Този разговор ми напомни един друг подобен, който касаеше пушещо захранване. Секунда-две по-късно споменът донесе и вдъхновение:

– Амиииии… То разходът не идва от двигателя!

– Така ли? Че от какво тогава идва?

– От, ъъъъ, спирачките!

– А стига бе! Не може да бъде!

– Може, естествено. Помисли си, когато колата се движи, колко енергия е необходима, за да бъде спряна! Тази енергия идва отнякъде, нали? Познай откъде!

– … … … И мислиш, че големият ми разход на бензин е от това?

– Разбира се! Пробвай да караш, като ползваш спирачки колкото се може по-малко. И спиране с двигател също, то също е вид спирачка.

– И то ли?

– Разбира се! Не си ли чула как реве двигателят, като спираш с него?

– Оооо, да! И аз се чудех защо, а то защо било!… А как да спирам тогава?

– Няма как да не спираш хич. Ако имаше, колата ти нямаше да харчи изобщо. 😉 Но като внимаваш как и колко ускоряваш, избягваш много от спирането. Ако не настъпваш колата много, няма нужда да спираш много. Ако ускоряваш постепенно, забелязваш нуждата от спиране по-отрано и спираш по-малко. И т.н.

– Ама… сигурен ли си? Че моят съсед казва, че е от двигателя.

– Ако не вярваш, питай го. Кажи му какво съм ти обяснил и го питай дали е вярно.

… Преди няколко дни момичето ми се обади:

– Можеш ли да ми обясниш как да си свалям торенти? А, и много благодаря за съвета за спирачките! Питах моя съсед и той каза, че си абсолютно прав. И аз пробвах, и напоследък колата ми харчи под осем на сто! Златен си!…

… Така че, ако не знаете, съм не само компютърджия, но и експерт-автомонтьор, специалист по икономия на гориво!

🙂