Grigor Gatchev - A Weblog

Преди няколко дни получих от няколко различни приятели един и същи линк: http://goo.gl/KJtmw. Накратко – статия на тема Уикилийкс, Асанж, Еквадор, Великобритания, САЩ и прочее.

И я препоръчвам за четене.

Не и за безусловно вярване. Поне една трета от статията е чиста проба пожелателно мислене. Друга една трета е, да го кажем най-меко, преувеличения. Но към една трета са неща, които са верни, а няма откъде другаде да бъдат прочетени.

Кое към коя трета спада? За да не се правя на интересно-загадъчен, ще дам личното си мнение по-долу. Само че то е просто лично мнение. Може да е грешно, предубедено и каквото щете още. Ако ви е любопитно как мисля, прочетете го. Но ако ви е любопитно каква е истината, пресейте линкнатата статия (и мнението ми) със собствените си глави.

Информацията в медиите, и дори в Интернет напоследък е като малко зърно, размесено с много плява. Който я гълта на доверие, пълни стомаха си с отпадък. Който “интелектуалски” отрича всичко, пък пълни стомаха си с въображението си. Реално се храни само този, който упорито, неуморно и неизчерпаемо пресява интелектуалната си храна.

С тези уговорки, моите 5 ст.:

Не вярвам, че кейнсианството е Пътят, Истината и Животът в икономиката. Но вярвам, че то е един важен поглед към икономическата истина, и че в немалко времена и икономически условия е може би най-важният и правилен. (В немалко обаче и не е. Всичко зависи от условията.)

Дали Асанж ще бъде арестуван още на летището в Стокхолм от американски агенти и транспортиран експедитивно в САЩ? Струва ми се по-близо до художествения екшън, отколкото до реалността. Но че ако отиде в Швеция в крайна сметка ще бъде транспортиран по един или друг начин в САЩ може да се усъмни само някой, който току-що е паднал от Луната. (Или някой, който мисли събеседниците си за такива.) Вероятността това да не се случи е равна на вероятността след като бъде пратен там да не бъде съден, затворен или ликвидиран.

Нямам представа дали групата на Уикилийкс се е договаряла нещо с британските власти. Не ми се вярва. И съм убеден, че описаните два “удара” нямат нищо общо с тях. Че по-скоро те са се лепнали към момента на пробуждането на южноамериканските държави, отколкото да са го нагласили към себе си.

Че Кристина Киршнер плати окончателно дълговете на Аржентина към МВФ, шестнайсет месеца по-рано, е факт. Както е факт и че това хич не беше приятно на МВФ, колкото и парадоксално да звучи. Дали МВФ е зловеща световно-конспиративна организация, създадена, за да държи света под финансов ботуш? Свикнал съм да не вярвам в световни конспирации. Но че МВФ не се зарадваха на изплатените предварително пари е факт – а трябваше да го празнуват. Факт е и че не казаха нито една добра дума за Аржентина, справила се неправдоподобно добре с дълговете си – а беше нормално да я разхвалят до небето и дадат за пример на целия свят. Нещо тук намирисва.

Доколко латиноамериканските държави ги вдигна точно кейнсианството? Спорен въпрос. Във Венецуела и Боливия левичарската политика направо катастрофира – ако не беше венецуелският петрол, щяха да измрат от глад. В Еквадор също не се справят с нея кой знае колко добре (нито пък чак толкова зле, ако трябва да сме честни). Но в Бразилия предишният президент, Лула да Силва, буквално възроди националния бизнес и изстреля страната в Г-8 благодарение именно и точно на кейнсианска политика. Подобен успех отбеляза и Аржентина. Тоест, очевидно има грешни начини за провежданено на кейнсианска политика, но има и верни. А щом има верни, значи тя работи. (За грешните – всяка политика може да бъде объркана до степен да не работи, точно както всяка машина може да бъде повредена. Критерият е дали работи при правилна експлоатация. Дали няма следващите правителства да я оплескат и съсипят, не знам – естествено, че е възможно. Но на този етап очевидно може да работи, и то в насока стимулиране на бизнеса. Тоест, неолибералният девиз “няма никаква алтернатива” очевидно е най-обикновена (само)измама.)

Грешни ли са идеите на МВФ? Зависи откъде ще се погледне. МВФ не е благотворителна организация, той е нещо като международна банка. И точно както банката се интересува не дали сте добре, а дали ще си получи обратно дадените назаем пари, точно така и МВФ не се интересува дали държавите са добре, а как да върнат взетите заеми. Оттам нататък идва естественото противоречие между заделяне на пари за връщане на дълговете веднага, и заделяне на пари за развитие (и по-лесно връщане на дълга за в бъдеще). Както се видя от опита на Аржентина, второто поне в някои случаи се оказва несравнимо по-ефикасното. А е вярно, че МВФ обикновено натиска за първото. Не защото са зли, а просто защото си гледат интереса, както са го учили, по като правило неолиберални програми. И нерядко подходът им е правилният – Аржентина успя да се вдигне чрез наложените реформи, които за немалко хора бяха болезнени. Много други държави няма да си мръднат пръста за реформи, докато има как да клинчат от тях… Но понякога този подход се оказва вреден. Отново опираме до специфика на случая.

Това, че имало едни тайни планове как светът да бъде поробен, и как латиноамериканските държави се сдобили с тях благодарение на Уикилийкс и Асанж, ми се струва ненаучна фантастика. Но е факт, че аржентинците си платиха дълговете и сега са в правото си да искат обезщетение за щетите, които им бяха причинени от САЩ и МВФ. Че няма да го получат е ясно. Но справедливостта е на тяхна страна, и по тази причина немалко хора в САЩ или Великобритания ще се срамуват от държавата си. А какво става с държави, чиито граждани се срамуват от тях, вече сме виждали. Поне тия от нас, които добре помнят времето на комунизма и как той рухна.

Историята около анулирането на дълга на Еквадор е леко пре-ентусиазирано описана, но фактите са като цяло тези. Вярно е, че тълкуването им е леко различно – все пак стана възможно “Юнайтед фрут къмпани” да бъдат осъдени на глоба от 6 милиарда долара, и то в САЩ. Очевидно САЩ са държава, в която, ако справедливостта е на твоя страна и имаш един минимум от подкрепа, успяваш да защитиш своето. Представяте ли си подобно дело да успее в Путинова Русия, или в Китай?… Уви, това не отменя факта, че САЩ наистина са се държали дълги години като почти поробител на Латинска Америка, и че и сега щяха да се опитат да го направят. Но и показва, че те не са само черни, точно както не са и само бели. (Изобщо, чисто черното и чисто бялото съществуват единствено в главите на лудите, идеолозите и другите хора, които живеят извън реалността.)

Рафаел Кореа няма нищо общо с благороден Робин Худ. Че много от медиите, които го плюят, са подкупени от негови противници и врагове, е факт. Но е факт и че той мачка безмилостно и тези медии, които искрено сочат негови реални недостатъци. Че вкара в затвора корупционерите от предишните власти, е факт (и ако падне от власт в Еквадор, аз бих го предложил за български министър-председател с две ръце и два крака, въпреки купищата му други недостатъци). Че успешно прецака САЩ като Давид срещу Голиат е факт – дори само това вече го прави легенда. И че успешно се опъна на Великобритания – също. (Защото заплахата на британците, че ще измъкнат Асанж от посолството му със сила, си беше съвсем истинска – ако Кореа не се беше опънал категорично и с подкрепата на цяла Южна Америка, най-вероятно щеше да бъде и реализирана. Почна да се говори, че тя била “чисто хипотетична” след като Бразилия и Аржентина подкрепиха позицията на Еквадор.) Още едно парченце от мозайката, което не е нито чисто бяло, нито чисто черно. Дали в крайна сметка ще излезе повече бяло или повече черно, ми е трудно да кажа – има по доста и от двете. Но дори ако “избере Тъмната страна”, ще е показал на хората немалко на тема как се постигат добри и свестни неща.

Балтазар Гарсон също е попреславен излишно. Но казвам “излишно”, защото конкретно той има предостатъчно истински заслуги. И той не е чисто бял, но бялото при него е много повече от черното. Не го познавам лично, не зная какви мотиви го ръководят, но като цяло неговите дела са реален пример за това как трябва да действа истинският, честен и непоколебим юрист. Ако трябва да разчитам на някого в цялата тази каша от оттенъци и степени на сивото, ще е той. Да, задължително ще преценявам нещата и сам. Но наложи ли се да избирам на кого да вярвам, ще е на него. Тук Модилиани не е сбъркал. И мисля, че ако някой разполага с истински страшните документи срещу правителствата, това е той. Просто защото всеки с мозък в главата си би избрал да вярва в тази каша на него.

(А тези документи ги имат и още много хиляди хора по целия свят. Помните ли как Уикилийкс разпространяваше един файл, зашифрован с AES256? Този файл е компресиран архив с въпросните документи. Бих очаквал въздействието му върху човечеството да е сравнимо с това на атомните бомбардировки през 1945 г, макар и да настъпи доста по-постепенно. Ако не и повече – защото той ще промени именно мисленето на мислещите хора. Ключът за разшифроването му всеки момент може да се окаже на бял свят. И понеже Агенцията за национална сигурност на САЩ може да разбие този код (подозирам, че е избран именно затова), някои политици във Вашингтон знаят какво съдържа файлът, и до какво може да доведе твърде груба намеса от тяхна страна…)

А най-тъжното е, че тези политици не се усетиха навреме. Ако бяха отреагирали правилно, можеха спокойно да оставят ключа да излезе и да кажат: “Фалшиви компромати, какво да очаквате?”. И, промити от медийните машини, огромното мнозинство хора щяха да им повярват. Но и САЩ, и Великобритания, и Швеция направиха всичко възможно, за да убедят всеки човек с глава на раменете си, че съдържанието на файла е истинско. (Великобритания примерно пусна Пиночет, който беше избил десетки хиляди невинни без съд и присъда, да се измъкне по дипломатически път спокойно. Но за Джулиан Асанж е готова да наруши Виенската конвенция, за да го арестува. Задачка с понижена трудност: измислица ли са документите от Асанж, или истината?)

И е вярно, че в повечето медии не излиза нито дума за тези неща. Но пък са пълни с новини в кой мол пазарувала щерката на Христо Стоичков, как Робърт Патинсън нямало да прости изневярата на Кирстен Дънст и как Багата завел приятелката си на море. Като изключим, че последното все пак говори за нещо добро – един тежко ранен момък е пооздравял – къде са тези неща по важност в сравнение с това, че някои южноамерикански държави са налучкали правилния подход към икономически просперитет, насред цялата тази криза?…

Затова и пуснах този линк, и този вече прекалено дълъг запис. Благодаря на изтърпелите да го дочетат.

На 6, 7, 8 и 9 септември ще се проведе тазгодишният Булгакон – конвентът на българските любители на фантастиката. Всеки неин любител е поканен да дойде. Така или иначе четирите дни са почивни. А по-разкошна почивка от Булгакона не ми е известна.

Мястото на срещата, както и миналите години, е хотел “Калейдоскоп”. За който не е ходил там (и не е разбрал от записите ми за предишни Булгакони), той е на входа на Балчик. Малко преди моста над Балчишката река (мостът е добре замаскиран – може да не го забележите, ако сте с кола) надясно има мъничка отбивка. Завивате по нея – хотелът е на стотина метра, реално на гърба на двореца на румънската кралица.

Мястото за коли е предостатъчно, стаите – също. (Макар че може да е добра идея все пак да си запазите предварително – хотелът е голям, но и конвентуващите са все повече с всяка година.) Фирмата, която го стопанисва, се нарича Sea Foods (или поне се наричаше така миналата година 😉 ), а любезният домакин е председателят на балчишкия клуб на любителите на фантастиката Тихомир Тачев.

Самият хотел е някогашна почивна станция от времето на социализма. Стаите са сериозно пооправени, оборудвани и пипнати. От “социалистическото” в лошия смисъл на думата не е останало на практика нищо. Но е останало много от… доброто. От онова усещане за безгрижие и спокойствие, което понякога ми липсва. От усещането за безкрайно количество свободно време, което можеш да посветиш на интересното.

Цената на стаите е около двайсетина лева на ден (в зависимост от стаята) и включва закуска, обяд и вечеря. Столовата е до основната сграда на хотела, храната – вкусна. (Как смогват всичко това в толкова малко пари ми е загадка. Но ако това не е почивка на далавера…) Персоналът е възпитан, любезен и благ. Зеленината е изобилна, гледката към морето – приятна, въздухът – чист. Място, където можеш именно да си починеш, а не да се напълниш с различен вид ядове.

Ключовият елемент от обстановката за тези дни обаче се очаква да са феновете. Тълпа от най-разнородните хора, които можеш да видиш на едно място. А още по-странното е, че те се разбират разкошно помежду си. Атмосферата е топла, креативна и интересна. Програмата (предварителна, както обикновено) можете да видите тук. (Малко вероятно е да бъде спазена с точност – тъй де, ако програмата се спазва, каква фантастика, какви пет лева?)

Ако програмата не ви стига, общуването с феновете охотно компенсира. Толкова интересни хора на едно място много трудно се срещат. А ако и това не ви е достатъчно, морето си е море. (И след такова лято водата сигурно ще е още предостатъчно топла.) Централният плаж на Балчик не е голям, но на няколко километра на юг е разкошният плаж на Албена. Ако ви се гледат разкошни гледки, на двайсетина километра е нос Калиакра, с древните останки и невероятното усещане за полет над морето, сякаш изваден от някое фентъзи. Ако не сте виждали двореца на румънската кралица, входът е 10 лева, и си носете фотоапарат с колкото се може по-голяма карта – ще ви потрябва. А ако просто обичате вечерните разходки покрай морето, крайбрежната алея на града е като създадена за вас. (И на места по нея продават сладолед – мммм…)

Абе… хубавите неща колкото и да говориш за тях, само трупаш думи, без да можеш да ги предадеш. Накратко – заповядайте!

… А, и още фантастика бях обещал. Ето я:

Предаването “Денят започва с култура” по БНТ обявява конкурс за фантастичен разказ. Избрани произведения или откъси от тях ще бъдат четени на Големия стол от „Малкото голямо четене” в специализираната рубрика на „Денят започва с култура” – „Столът”. Двадесет избрани разказа ще бъдат публикувани в книга. Добре дошли (на е-майла fantaziram@bnt.bg) са както научната фантастика, така и фентъзито, в размер до 3 стандартни страници по 1800 знака всяка.

Стискам палци на всички желаещи да се пробват! Да видим какво ще се получи. 🙂

За един човек, по-известен под ника Helios.

Това е потребител на Линукс, който живее в САЩ. За разлика обаче от повечето поклонници на Линукс (уви, и от мен) той говори малко, а върши много. А именно: събира дарена стара техника (или дори я изкупува, когато има парите да си го позволи), инсталира подходящ Линукс на нея и я дарява на тези в нужда. Сиропиталища, училища за по-бедни деца, благотворителни инициативи… Без никога да вземе за себе си дори цент.

Нямам представа колко хиляди компютри е дарил по този начин Кен Старкс. (Това е истинското му име.) Вероятно много, защото неведнъж са му помагали десетки симпатизанти, увлечени от примера му. Благодарение на него вероятно хиляди хора се радват на компютър, Интернет и всичко това, което наричаме “грамотността на 21 век”. Приносите му към доброто на хората са сравними като размер с тези на неголяма държава – с единствената разлика, че не са извадени от джоба на данъкоплатците й. Вместо това са спасени от бунището, опазвайки природата.

Сега обаче нужда от помощ има самият Кен.

От доста време насам той се бори с рака. Вероятно щеше с лекота да е събрал парите за операция и лечение, ако зарежеше благотворителната си дейност и използваше връзките, които е създал покрай нея. Но топенето на оставащото му време за него винаги е било не стимул да се спасява, а стимул да помага още по-себеотдайно, да навакса за когато вече няма да го има… Ако до месец-два бъде опериран, лекарите дават 80% вероятност да бъде излекуван. Но дори така, предложението да бъдат събрани средства за операцията му е повдигнато не от него, а от приятелката му.

Сигурно някои ще кажат – и какво сега, дайте да дадеме, че да спасим брата линуксаджия. Не, не е така. Нека дадем кой каквото може, за да спасим един човек, може би по-свестен от нас. Инсталира точно Линукс вероятно не защото е “смъртен враг на Майкрософт”, а защото това може да инсталира безплатно и легално. (Свалям шапка на FreeBSD и други свободни ОС, които са изключително професионални, но не толкова примамливи за стартиращия от нулата.) Такива като Кен, които посвещават живота си на благотворителността и доброто, си струва да ги има. Заслужават да живеят. А няма кой да го спаси, освен нас.

Сигурно е смешно да отправям такава молба в страна, в която месечната заплата е “пари за сандвичи” за американец, при положение че повечето цени са същите. Но най-трудно откъснатите от залъка пари са най-скъпите. Не защото изпратеният оттук долар ще натежи повече в банковата му сметка от дадения от някой тамошен богаташ. А защото да помагаш, въпреки че и на теб ти е трудно, е същото, което прави Кен. То те сродява с него. В известен смисъл, мъничко, поне донякъде те прави като него. А това дава усещане за ценност и значимост, което не могат да купят всичките пари на света. Защото е истина.

Тук е записът, написан от Даяна в блога на Кен. В коментарите под него могат да се открият начини да се дари, отворени от негови приятели, поддръжници или просто други свестни хора. Ако предпочитате по-личен контакт, е-майлът му е helios във fixedbylinux точка com. (Чете го и ще ви отговори Даяна – той вече почти не може да си позволи да работи с компютър.)

За тези, които са забравили или не са знаели:

Уикилийкс е организация, посветила се на публикуването на “мръсни” държавни тайни. “Мръсни” в смисъл че “слугите на народа” са готови на много, за да попречат на народа да научи как му се “слугува”. Тайните, които разкриват на народите истинското лице на техните управляващи.

Надали бих могъл в блог-запис да изброя дори само най-важните публикации на Уикилийкс. Вероятно някои помнят все още филмчето “Collateral Murder” – запис от камерите на американския хеликоптер, разстрелял група иракски журналисти и опиталото се да им помогне семейство с деца. Други вероятно се сещат за десетките публикации на каблеграми от американското посолство в София, които ясно описват истинския облик на българските политици, топлите им връзки с организираната престъпност и прочее. “Тайните”, благодарение на които толкова дълго ни управляваха престъпници…

Човек би предположил, че “защитниците на свободата и истината” САЩ биха поздравили и подкрепили такава организация. Ако живее в облаците, естествено. Защото американските политици настояха хората от организацията да бъдат арестувани и съдени в САЩ за държавна измяна (въпреки че между тях няма американски граждани, за да има как да са изменили на САЩ). А някои от тях открито се изказаха за ликвидирането им в стил бин Ладен. Надали има нужда да коментирам къде въпросните политици слагат истината в ценностната си скала. Нито докъде ще доведат американците такива управници. Не е като да не се виждат и двете достатъчно ясно…

(Добре де, това е моето тълкуване на нещата. Познавам хора, които ги тълкуват съвсем другояче. За тях Уикилийкс и Асанж са просто едни фукльовци, които вдигат шум около себе си, за да печелят известност. И че горкото американско правителство не е ясно защо си губи времето с тях, понеже са никои, сапунен мехур, въздух под налягане. И освен това е в пълното си право да ги преследва, понеже те са важни престъпници, нарушили свещената държавна тайна… Кой е прав? Обикновено времето дава отговора. А в нашия случай мина време, случиха се разни неща, и е време за отговор.)

В крайна сметка лидерът на Уикилийкс, Джулиан Асандж, беше обвинен в Швеция за изнасилване. (За тези, които са пропуснали историята: той направил грешката да преспи при посещението си там първо с една, а после и с друга ревнива девойка, като първата е и известна феминистка. Двете научили за “изневярата” му, потърсили съвет как да си отмъстят и близък до американското посолство адвокат ги посъветвал да го обвинят в изнасилване…) В този момент Асанж беше в Англия, където светкавично беше арестуван. “Неясно защо” шведските правосъдни политици най-категорично отказаха той да бъде разпитан на английска територия (обичайна практика) и настояха да бъде екстрадиран в Швеция. Пак “неясно защо” британският съд веднага се съгласи с позицията, че “животът и здравето му не са заплашени там”. Въпреки неофициалната информация, че екстрадирането му от Швеция в САЩ вече е договорено. И че на тайното Grand Jury, свикано през април в САЩ по въпроса, един от участниците е сумирал мнението на всички с израза “въпросът е не дали да бъде ликвидиран, а как това да бъде оформено юридически”…

Та, след като куп световни знаменитости събраха космическата сума, която съдът му наложи като гаранция, Асанж излезе на свобода. А след като екстрадирането му в Швеция беше потвърдено окончателно, той избяга в посолството на Еквадор и поиска политическо убежище. За което еквадорците казаха, че в четвъртък ще обявят решението си.

Тук е ключовият момент, по който може да се прецени дали Уикилийкс са релевантни и важни, или са просто фукльовци. Ако са просто фукльовци, практичните англичани не биха ги преследвали на чужда територия. Както обикновено постъпват с дребните престъпници, които само са убили по десетина души или търгували на едро с наркотици… Нека видим дали ще зарежат случая в този вариант.

Развитието на нещата е описано добре в публикация на ББС. И то е, че британците са заплашили да щурмуват посолството на Еквадор със сила и в нарушение на дипломатическия му суверенитет, за да арестуват Асанж.

Имало ли е случай чуждо посолство във Великобритания да е подслонявало някой изключително важен терорист или подобен престъпник? Оказва се, десетки. (Помните ли Ким Филби – шпионинът, предавал с години на Съветския съюз най-важните тайни на Обединеното кралство?) И британците са били в течение за на практика всички. Но топ-терористите не са причина, заради която Великобритания ще наруши чужд суверенитет. Доколкото ми е известно, няма случай да са атакували чуждо посолство със сила поне от Втората световна насам, ако не и по-отдавна.

А това вече идва да каже много неща.

Като начало, дали обвинението срещу Асанж в Швеция е вярно – но това е дреболия, а освен това и подробностите вече излязоха на бял свят. Не че вълнуват някого, де. Мътиш ми не мътиш водата…

Като продължение, дали шведските съдебни политици и британските съдии се занимават с право, а не с политика. Не че и това вълнува някого, де. Които са избрали червеното хапче знаят отговора отдавна. За останалите – не се грижи да пазиш, боже, сляпо няма никакъв риск да прогледне.

(Понякога си мисля – може да е добра идея да се направи една организация под името “Червено хапче”, или нещо подобно. С произтичащите от това име цели.)

Важното нещо е другото – дали Уикилийкс са позьори, или са истински борци срещу властта чрез измами. Ако са позьори, щяха да са забравени и оставени на спокойствие. Още отначало. Но се оказва, че за политиците начело на “свободния Запад” те са по-страшни от всички убийци, изнасилвачи, наркотрафиканти и дори терористи на този свят. Ким Филби? Той издаваше най-важните държавни тайни само на врага. Уикилийкс издават засекретени неща на собствения народ на политиците – няма как да не е далеч, далеч по-опасен…

Все още не зная как ще се развият нещата. Но вече знам две от най-важните неща.

Знам какви всъщност са Уикилийкс.

И какви всъщност са тези, които ни управляват “от наше име и в наш интерес”.

Любомир Николов вече обяви радостната вест в блога си, но да я повторя и аз:

Излезе книжката с приказки от цял свят, някои от които той публикува предварително за всички!

Не само корицата е красива – цялата книжка е възхитително изработена. Така добре, както най-добрите книжки от детството ни, ако не и повече. Така, че да е удоволствие както за децата, така и за възрастните. Ненатрапливи, но пипнати от сърце картинки. Оформена всяка страница… Издателство “СофтПрес” май е щастливо изключение от правилото “дай да съдерем джоба на купувача и да му пробутаме полуфабрикат”, с което свикнахме през последните десетилетия. И не само защото книжката е истински направена, но и защото струва само 6 лева.

Но най-хубавото в книжката, разбира се, са самите приказки. Колкото красиви и вълшебни са в блога на Любо Николов, дваж повече са в нея. Защото красивото оформление е като подправката – не можеш направи от нея супа или баница, но прави супата или баницата истински вкусна.

Мога да добавя само едно – завиждам на тези, които тепърва ще я вземат в ръце, разгърнат и прочетат.

– Студено е.

Разбира се, че сънувам. Един от тези сънища, в които го осъзнаваш, но въпреки това изглеждат реални като истински. Дори когато са изпълнени единствено с мрак, и сред него ти говори отишлото си твое коте.

– Студено ми е. Закопахте ме и ме изоставихте. И оттогава бродя в мрака и студа. И те търся, а те няма. Толкова много мрак и студ, толкова дълго…

– Тук съм, Писанке.

– Вземи ме. Моля те, вземи ме. Цял живот си ми бил единствен. Моят най-истински родител, който не ме изостави и прогони никога, който винаги имаше за мен храна и топлина и милувка. Моля те, вземи ме.

Усещам как сълзи прогарят бузите ми. За миг през ума ми прелитат рой суеверия – не се отзовавай на повика на мъртвите, той е повикът на смъртта… Не ми пука. Да се огънеш пред страха, да престанеш да бъдеш себе си е по-страшно от смъртта.

Протягам ръце и поемам невидимото в мрака, свито и сгърчено от болестта и студа телце. И едва сдържам вика си. Зная, че това е просто сън, но съм като изгорен от ужасяващия, нечовешки студ от допира. По-студен и страшен от всеки студ, който може да съществува… Стискам зъби, за да преодолея болката и ужаса, и притискам сянката на изгубеното си дете до себе си.

– Топло… Благодаря ти. Благодаря ти, благодаря ти… По-топло, отколкото до теб под завивката в най-студените зимни нощи. Благодаря ти, благодаря ти… Мър… Мърррр… Благодаря ти…

– Не се бой. Винаги съм имал грижа за теб. И сега ще имам. Винаги ще имам.

Тя се притиска до мен, за да попие повече топлина, и буквално изсмуква моята. Прегръщам я, за да я сгрея, въпреки страха, че може да изсмуче всичката ми топлина, да ме придърпа отвъд. Но сънната логика се обажда дълбоко в мен – не, няма да може да те отнесе със себе си. Силата да се престрашиш и да я прегърнеш дава зрънце топлина, което никой не може да ти отнеме. Което ще те опази от всичко и ще те сгрее винаги, ще ти даде топлина да стоплиш дори мъртвите.

И постепенно усещам как скованото от студа на смъртта и от болката на болестта телце се отпуска мъничко. Студът отстъпва. В близостта на допира и реалността на съня усещам колко зле се чувства горкото коте, как го е измъчила болестта. Внимателно го помилвам зад ушите, за да му дам мъничко опора.

– Благодаря ти. Мър… Толкова дълго те търсих сред мрака и студа. Толкова дълго те нямаше… Много ли те болеше за мен? Сигурно. Щом се престраши да ме приемеш и такава.

– Няма как иначе. Беше моето дете. И продължаваш да си.

– Видях как лопатата се счупи в каменистата земя още на втората копка. И как изкопа гроба ми с ръце, без да ти пука за болката, без даже да я усещаш… Благодаря ти. Благодаря ти. Мър… Не ме оставяй, моля те.

– Успокой се. Няма да те оставя, никога.

– Имаш си вече друго коте. И го кръсти с моето име. За да ме замениш ли?

– В твоя чест. За да те помня чрез нея. Да ти бъде като дъщеря.

– Тя спи до теб на моето легло, тича из моите коридори и стаи… Чувствам се изместена.

– Не си. Помниш ли как те взех, преди много години? Седмица преди това си беше отишло предишното ми коте. Ти живя дълъг и щастлив живот, понеже вземам котета, когато остана без… И всяко от тях за мен е единствено и неповторимо, но и всяко е взето в чест на предишното, и за да носи и поддържа спомена за него.

– Мър… Прилича ли тя на мен? Поне малко?

– Отвън не, но цветът на козината не значи много. Във всичко друго е точно като теб, когато беше малка. Също така любопитна, немирна, пакостлива и безкрайно обична. Когато гледам нея, виждам теб…

– Мър, мъррр… Искам да те помоля за нещо.

– Разбира се.

– Аз съм вече само спомен. А спомените си отиват и се изгубват.

– Ти винаги ще си с мен. Докато съм жив. А ако има после, и тогава.

– Но ще избледнявам с времето. Така и трябва да бъде… Искам да те помоля – приеми ме в себе си. Нека избледнявам вътре в теб, а не изхвърлена навън в мрака. Няма да ти напомням често за себе си. Знам, че те боли, няма да те тревожа. Но нека съм в теб и с теб, а не изхвърлена и забравена.

– Разбира се. Разбира се…

Душевна мастурбация, заявява язвително разумът ми. Говориш сам със себе си, и сам се оправдаваш и оневиняваш и хвалиш. Недостойни изпълнения… Но не го слушам, и отново сълзите ми текат сред мрака, и може би и в онази друга реалност, насън на леглото сред знойната лятна нощ… Когато успявам да се овладея усещам, че изгарящият студ отвътре почти е изчезнал.

– Така е, стопли ме. И още ще се стопля. Толкова, че стегне ли те мраз отвътре, аз ще мога да топля теб. И не ми е и толкова лошо вече от болестта. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти. Мър. Мъррр…

Нямам какво да кажа, но усещам – вече тялото й не е сгърчено, просто е сгушено. И седя насред мрака в съня си, бърша сълзи и я галя.

– Мъррр… Ти ме прие – приемам те и аз. Приемам малката Писанка за дъщеря, и за новото ми аз. Нека се радва на всичко мое до насита. И… не й се сърди много, ако върши пакости. Както не се сърдеше много на мен.

– Разбира се.

– Мър… Тя е до теб в момента на леглото. Малко по-настрани, защото й е горещо, нали не може като вас да си свали дрешката. Но ще е щастлива, ако я погалиш, като се събудиш. От мен, и заради мен, и… мен.

– Ще я погаля. – Отново усещам гърлото си свито от сълзите. – Ще я нагаля до насита.

– Мъррр…

Четох днес последните изявления на Цеко Минев и шефовете на “Витоша ски” относно Витоша, лифтовете и прочее.

Не е първото. Досега съм избягвал да ги коментирам. От погнуса. Понякога обаче възмущението надхвърля и обезсилва погнусата.

Ако “Витоша ски” беше купила примерно лифтове в Германия или Франция, щеше ли да посмее да ги спре и да откаже достъпа на туристите до планината, докато не й подарят и земята под тях? С наглата лъжа, че като не притежава земята, не може да почисти под лифтовете – при положение, че законът изрично го позволява и винаги е било правено? И щеше ли да посмее да не пусне пистите зиме, пак с нагла лъжа – че не може, понеже земята им по същество не е подарена на скъпоценната им фирма? Пак при положение, че подобно нещо не се изисква от закона и писти винаги са били пускани?

Представете си, че се осмелеше. И пробвайте да отгатнете къде щяха да се окажат шефовете й до максимум ден. И какво щеше да се случи с тях след това. И най-вече дали щяха да смеят да протестират пред Евросъда колко лоша и скъперническа е тая държава. (Писал съм и преди защо България губи дела в Страсбург, които никоя нормална държава не би изгубила, най-малкото защото никой няма да посмее дори да ги заведе срещу нея – ще знаят, че без задкулисна договорка държавата да изгуби делото то няма нито капка шанс.)

Достатъчно съм бил глупак. Искам да зная кои във властта са лобито на тези, да бъда учтив, олигарси. Кога и как точно са им сервирали моя зелник. И искам да го обявя публично, за да излязат тези политици от властта завинаги. Без надежда да се върнат в нея.

Като начало, искам публикуване на пълния текст на договора, с който общината е продала на “Витоша ски” витошките лифтове. До последната буква. Като сканирани с добра разделителна способност файлове. И заедно с подписите под него. Искам да зная кой в общината е продал моя интерес. Та когато наближат пак каквито и да било избори, да пиша в блога си всеки ден с големи букви: “Този и този ни продаде на Витоша ски и Цеко Минев. Ако искате да продължава да ни продава и занапред, гласувайте за свързаните с него политици – тези и тези!”. И “Ще подкрепя този политик, който поеме юридически обвързващ ангажимент да уволни и разследва тези и тези хора.”

Надявам се искането ми за разкриване на договора да бъде подкрепено от колкото се може повече хора. И най-вече от тези, които всеки ден бяха на Орлов мост да протестират срещу “ски” мафията. Защото без това искане протестите им ще си останат без смисъл. И когато се позабравят, тихомълком ще се приемат заобиколки на извоюваните сега закони и мафията ще си дополучи обещаното. От същите, от които вече получи възможността да ни изнудва безогледно. Надявам се хората пак да протестират, и ако трябва пак да излязат на Орлов мост, докато договорът не излезе на бял свят.

Ако някой се опита да обяснява, че договорът “е конфиденциален”, или каквото и да е от сорта, автоматично ще го впиша в списъка на продалите ни. Защото Софийска община е собственост не на общинарите, а на жителите й – тоест, моя и ваша. Общината може да има договори тайни от мен колкото фирма може да има договори тайни от собственика й. Няма как общинар да е такъв идиот, че да не го разбира – няма да може да ходи или говори. А ако го разбира и продължава да твърди обратното, положението е ясно – вече знаем кой в общината ни продава на олигарсите. Кой трябва да бъде уволнен и разследван, колкото по-бързо, толкова по-добре.

(Между другото, напоследък е много полезно да четете какво пишат за България чуждите медии. Разликата с българските директно напомня стария виц за духа на Наполеон – “Бай Тошо, ако имах твоите медии, светът никога нямаше да разбере, че съм загубил при Ватерло.” Наскоро примерно в български медии четох: “Комисията за банков надзор откри пропуски в дейността на някои банки и се договори с тях да бъдат отстранени.” Без повече подробности. В чуждите медии съобщението изглеждаше горе-долу като “След дълъг натиск от Европейската комисия българската КБН предупреди банките в България да не ограбват клиентите си чрез практики, които противоречат на законите на ЕС.” Изводите откъде и как да се информираме са си за нас…)

Ако ли пък висшите софийски общинари просто игнорират искането ни, въпреки че то е доведено до тяхното знание (а разчуе ли се, то ще бъде, можете да сте 110% сигурни), ще издадат своята съпричастност към мръсното във въпросната продажба. Иначе казано, списъкът с продалите ни на “Витоша ски” ще се състои от кмета и зам-кметовете на София. Дали има и още, ще разберем от разследването срещу тях, което ще проведат политиците, които ще изберем, понеже ще са се ангажирали юридически да го проведат.

… Е, вече знаем какво да искаме. Сега остава да го поискаме.

Надявам се на вас, които четете този запис, да раздухате огънчето. Да разнесете идеята навсякъде. Да стигне до колкото се може повече хора, по всякакви начини. В момента имаме редкия в историята на България късмет да ни управляват популисти, които се плашат и отстъпват пред активно изразени от много хора противодействия и позиции. Нека го използваме!

Един познат разправи днес следната история:

– Спирам аз на една бензиностанция и докато наливах, гледам – една блондинка спряла отстрани, вдигнала капака и налива масло в двигателя.

Разтърках си очите – ужас! Наистина налива масло в двигателя!

Приближих, вгледах се… и ми олекна. Всичко е наред. Налива го в охлаждането.

Често се оплаквам, че съм карък на дребно. Например много обичам да карам нощем, понеже денем работещите светофари почти неизменно ме засичат с червеното – извън задръстванията в поне 90% от случаите колата ми е първата, която чака на светофара. (Когато съм сам в колата. Ако возя някого, и особено ако му се оплаквам от светофарен карък, зеленото ми е гарантирано.)

Странните отклонения в късмета се проявяват и по друг начин, макар и доста по-рядко. За последната седмица например три пъти ми връщат повече ресто, отколкото трябва. Не съм си правил обаче експеримента какво ще стане, ако си замълча и взема разликата. Не ме интересува. Връщането на “надбавката” ми дава самоувереност и гордост, която не може да се купи и с всичките пари на света.

… Не, това няма нищо общо с благородството. Името на записа иде от съвсем различна днешна случка – имах късмета да ме произведат в рицар.

Излизайки от малка уличка с колата, изчаквах някой да ме пропусне да взема ляв завой. Още първата кола спря. В нея млад момък, надали и на двайсет и пет, ми махна да минавам. И в усмивката му имаше нещо детско и обезоръжаващо. За момент буйното ми въображение се поколеба какъв точно образ да ми сервира, и се получи наслагване на два. Рицар с броня и на кон. И момченце на дървено конче и с дървен меч. Детство, което си мечтае да бъде благороден рицар, порасло вече и яхнало железен жребец.

Жестът и приливът на образи някак ме докоснаха. И когато прозорците ни се оказаха почти един срещу друг, му кимнах:

– Благодаря, сър!

Той се ухили още по-широко. В следващия момент вече се бяхме разминали, но вятърът донесе думите му:

– Удоволствието е мое, сър!

… И двама благородници, яхнали конете си, поеха по своите пътища.

Никога не се хвалете, че можете да разпечатите всеки тип файл.

Днес ми се обади един познат:

– Абе можеш ли да ми помогнеш да разпечатя един файл, който ми пратиха по пощата? Днес обиколих поне десет места, където разпечатват файлове – всичките ми отказаха!

– На флашка ли им носиш файла? – Ако флашката е зле овирусена, нищо чудно да му откажат.

– Не, в пощата ми е. Отварям я от компютъра им и им показвам съобщението с файла.

– Добре тогава, ще ти помогна. – Очевидно не става дума за вирус. – Какъв тип е файлът? DOC? XLS?

– Файлът е тип MISSING!…