“Интернет общество” са забелязали един нов законопроект. Ето тяхната страница по въпроса.
Както и следва да се предполага, въпросният законопроект е с анонимни вносители. Съдържанието му обаче е буквално подпис на лобито на интелектуалните феодали – същите, които подкрепяха ACTA. И намеренията вътре са същите, ако и маскирани под други мотиви.
Нещо повече. На много места в предложението директно се говори за “изключителни права”. Което е измамно-благоприличният начин да се каже “монополни права”. Става това, за което преди години пишех и ми се смееха – че интелектуалните права са по своята същност монополни права, и че уважаващата себе си икономика е редно да ги ограничава, вместо да ги защитава. Иначе вместо антимонополно получаваме про-монополно законодателство, с всички последствия.
Прочетох изваденото на страницата на “Интернет общество”. За пълен анализ, уви, нямам време. Съвсем накратко:
Мотивът на законопроекта е основно защитата от фалшифициране на стоки – само по себе си легитимно и благородно нещо. Покрай него обаче са вмъкнати и на практика всички положения от ACTA, които ни уплашиха с основание. Ако мине.
Като начало, понятието “интелектуална собственост” се формулира като обхващащо не само патенти, търговски марки и търговски тайни. Към него се добавят промишленият дизайн, географските означения, топологията на интегрални схеми, породите животни и сортовете растения.
Какво означава това? Промишлен дизайн е всичко, което отразява “конструкцията” на стока. Повечето от него са очевидни неща, от типа на “масата има четири крака” – обявяването им за интелектуална собственост би било от изгода за интелектуалните феодали, но е смърт за промишлеността и иновациите. Част от промишлените дизайни наистина е разумно защитима като интелектуално право, но това и сега се постига чрез патенти и в някои случаи чрез авторско право. Следователно разширяването на категорията цели единствено ползата за феодалите и вредата за промишлеността и иновациите.
Географските означения като интелектуална собственост са напълно неясни. Кой е собственик на името “Витоша” или “Черно море”? Кой трябва да му е собственик? И какво ще стане с понятия като “балкански кашкавал” и “кашкавал Витоша”, ако тези географски понятия станат нечия собственост?… Въпрос с понижена трудност, естествено. Собственикът ще си поиска пари за използването им. Производителите ще си включат този разход в цените. В крайна сметка “едни хора” ще се нагушат с пари от джобовете на всеки, понеже са станали собственици на… географско наименование. Щеше да е смешно, ако не беше толкова скандално.
Топологията на интегрална схема в пълната си точност е интегралната схема, и като такава е защитима и сега, и чрез авторско право, и чрез патенти. Отново възниква въпросът защо е нужно да се защитава излишен брой пъти.
Защитаването на породи и видове животни и растения пък според мен е скандално. На практика всички породи и сортове, използвани в земеделието, са създадени преди по-малко от 70 години – тоест, ще се окажат все още в авторски права. Ефект: виж абзаца за географските наименования.
Като продължение, понятията какво представлява нарушаване на тези “интелектуални” или “изключителни” (повтарям: чети “монополни”) права се разширяват значително. Доскоро за нарушение се смяташе точно или почти точно подобие. Предложението е при “сходство” също да се говори за нарушение. Какво е “сходство” предвидливо не се уточнява. Както веднъж беше казал един мой познат, “ами емблемата на моята фирма е подозрително сходна на тази на “Пепси” – и двете са кръгли”.
Също така, се предвижда наказание глоба не по-малко от пет хиляди лева за подбуждане към престъпление по описаните членове. Ще оставя на читателя да се сети дали изказване, че такъв закон е несправедлив, не съставлява от “достатъчно” юридическа гледна точка подбуждане към нарушаването му.
Най-сетне, предвижда се предметът и средствата на престъплението да се отнемат в полза на държавата и унищожават, независимо чия собственост са. Което поражда куп безумни казуси. Ако например аз използвам крадена лека кола при извършването на престъплението, или градския транспорт? Те трябва да бъдат иззети и унищожени, въпреки че редното положение е собственикът на колата да си я получи, а градският транспорт да продължи да работи. Иначе казано, този закон предвижда интересите на интелектуалния феодал да да се защитават дори за сметка на правата и собствеността на невинни трети лица. Тоест, в закона се записва априори неравенство пред закона. (Други примери показват това намерение още по-добре.)
В областта на авторското право се предвиждат далеч по-строги наказания за плагиатство. Идеята е благородна, но плагиатството като престъпление в България клони към нулата и при сегашното положение. Какво поражда нуждата от тази строгост? Освен необходимост от “оправдаване” на суровост на предложението другаде, където тя е неприемлива?
Прочитането на мотивите веднага дава отговора. Те повтарят известната ни вече песен, че светът съществува от ограбване на бедните творци, които заради това мрат от глад. И, разбира се, предписват известното ни вече лекарство. Всъщност наказанието за плагиатство е благороден повод да бъдат легитимирани тези мотиви, и да бъдат използвани вече където е нужно на “мотиваторите”.
И за да е сигурно, че мотивите няма да бъдат забравени, “където е нужно”-то е още в следващия абзац. Простичко и директно: който използва или записва чужд обект на авторско право – до шест години и не по-малко от две хиляди лева. (Ама сте искали да си правите резервно копие на поиздраскания вече законно закупен диск?) За подбуждане към престъпление по този член – не по-малко от пет хиляди лева. (Изказване, че не е справедлив…) Средствата на престъплението – задължително се отнемат и унищожават, без значение чия собственост са.
Разбира се, нещата не спират дотук. Малко по-надолу в списъка на типичните престъпници четем: “… интернет доставчици, които прехвърлят отговорността от собственото си неправомерно поведение върху потребителите на Интернет…”. За да няма никакво съмнение какво се има предвид, е пояснено: “В действителност противозаконната дейност се организира от управителите на дружествата или упълномощените от тях лица, като приходите от незаконната дейност постъпват в патримониума на фирмата – нарушител. Именно тези длъжностни лица (по новата дефиниция в проекта) имат пряк интерес и изгода от нарушението, което в повечето случаи формално се извършва от служители, работници или потребители/клиенти.”
Доколкото ми е известно, от доста години в България няма или почти няма Интернет доставчик, който реално да осъществява нарушение на авторски права, пряко или косвено. Достатъчно често споменаван факт е и че доставчиците просто не могат да спрат потребителите си да обменят незаконни файлове – технологиите за споделяне са твърде много пред тези за спирането му, и напредват по-бързо от тях. Но лъжата упорито бива експлоатирана. Писал съм и защо – защото интелектуалните феодали много искат доставчиците да бъдат заставени да вършат безплатно една работа, която си е открай докрай работа на праводържателите, много скъпа е и ще изпокара доставчиците с клиентите им. Ако трябва да си платят за тая работа, няма да им е приятно. Затова и те предпочитат да им я плащат данъкоплатците и Интернет потребителите, тоест аз и ти, читателю. Иначе казано, този закон е поредното “я да издействаме една наша скъпа и неприятна простотия да бъде плащана от джоба на потърпевшите от нея”.
Какъв ефект да очакваме от това предложение? Повечето хора мислят за и се мотивират от ефектите му върху свободата в Интернет, които могат да бъдат много неприятни. За мен обаче е далеч по-страшен ефектът му в друга област – фармацията. Не случайно основният спонсор на ACTA бяха не Холивуд, а големите фарма-компании. Става дума за съсипване на търговията с (иначе напълно законните) генерични лекарства, които са десетки пъти по-евтините аналози на скъпите оригинални фирмени маркови лекарства.
В много законодателства генеричното наименование на една субстанция може да бъде защитено чрез монополно право – авторско, търговска тайна или друго. А в почти всички законодателства лекарството е длъжно да носи в описанието си това генерично наименование (в българското – също). В някои законодателства дори самата формула на лекарството може да бъде поставена под някой вид монополно право. Не зная как е в България, но съществуващите международни споразумения (напр. ТРИПС) дават възможност такава държава да поиска от България съдействие срещу нарушение съгласно нейните закони, и така да блокира търговията дори с напълно законно в България лекарство… Оттук нататък остава да съберем две и две. Едното “две” – какво ще стане с болните, ако в аптеките останат само десетки пъти по-скъпите оригинални маркови лекарства. И другото “две” – какво ще стане с прочутата в много страни с добро българска фармацевтична индустрия, която произвежда почти само генерици.
… Чудя се няма ли как да се криминализира внасянето на законопроекти, които нарушават основни граждански права. Предполагам, че няма. Но има други начини подобно внасяне да бъде изкарано през носа на вносителите. И може би е време да се заемем с тази задача.
И първата стъпка е да предупредим колкото се може повече хора, по колкото се може повече начини, че мераклиите за интелектуални феодали не са се предали. Че действат пак. И че може би е време да действаме пак и ние.