Кратка история на медицината

Един виц от fun.dir.bg, който просто не мога да се удържа да не повторя. 🙂

Кратка история на медицината:

2000 г. пр.н.е. – Ето, изяж този корен.

1000 г. от н.е. – Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва.

1850 г. от н.е. – Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара!

1940 от н.е. – В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче!

1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик!

2000 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен!!!

ACTA – проект за петиция

Както и предполагах, повечето медии омаловажиха българския протест срещу ACTA и не казаха нито дума за протестите в чужбина.

Беше най-големият митинг в София от повече от 10 години – ако беше срещу нещо друго, щеше да е новината на седмицата и половината репортажи щяха да са за него. Но мина по едно мъничко репортажче, някъде след умрялата крава на дедо Миле от Горно Камарци и закъсалия при Шумен случаен тираджия. Колкото да не е очевадно, че събитието е умишлено бойкотирано. Снимано така, че протестиращите да изглеждат шепа хора, и гарнирано с текст, който да навява същата идея и да внушава, че са инспирирани от някого. В електронните медии се задържа за по час-два и изчезна тайнствено (по-старите и маловажни новини останаха). Това при положение, че медиите са традиционен пострадал от такива договори и спонсорите им.

Иначе казано, поддръжниците на ACTA са бутнали под масата нови пачки и мобилизират нови сили. Ако парламентът нямаше да го ратифицира, щяха ли да си дадат труда и разходите?.

Изводът е прост: шикалкавенето и увъртанията, които виждаме, са поредната лъжа. Готви се тайничко от нас ратифициране.

Тоест, битката ни тепърва започва. И се налага да сме по-решителни и категорични отпреди. Иначе шествието, мръзненето и борбата ни дотук ще са напразни.

Не искам да политизирам тази борба – би значело да я оцапам. Но вече нямам избор. Не назовем ли политическите двигатели на ACTA пряко по име, и не вземем ли мерки да усетят отговорността си персонална и тежка, ще го видим ратифициран.

Към момента ACTA подкрепят ГЕРБ и Яне Янев. Яне е догарящ политически бушон и нищо не може да го спаси от бунището. Така че политическата отговорност пада пряко и изцяло върху ГЕРБ.

Тъжно ми е да се изправя срещу ГЕРБ. Свършиха немалко прилична работа – повече от доста предишни правителства. Направиха ме техен симпатизант с нея. Но ратифицирането на ACTA вероятно ще е по-ужасно като последствия от добрите им дела и за пет мандата. Така че везните накланят срещу тях. Съденето за пари на всички, които създават нещо, вече е утвърдена практика в ИТ сектора в САЩ – ACTA ще го доведе във всички сектори и у нас. Нямам право да го допусна.

БСП, АТАКА и ДПС се обявиха срещу ACTA. Свикнал съм да не им вярвам нито на дума. Този път ще направя изключение – ако поемат официално задължение, спечелят ли властта, още през първия месец да оттеглят подписа на България под това споразумение. Не го ли кажат твърдо и еднозначно, нещата са ясни.

Подписът под ACTA е национално предателство. Извършено чрез потайност, лъжи и действия зад гърба на гласоподавателите. Време е да създадем пример, който да отказва всеки, решил да действа така. В противен случай има още дълго политиците ни да ни продават спокойно и без страх. Бъдещето ни зависи сега от нас.

Един обичан от мен творец казва: “Да се не начудиш колко можеш да постигнеш с блага дума, ако държиш дебела тояга.” Мисля, че е време да хванем дебелата тояга. И имам предложение за нея.

Нека формулираме декларация срещу изпълнителите на мероприятието – към момента това са ГЕРБ. Нека тя включва ангажимент за изпращането им извън политиката, завинаги. Нека я качим в Интернет като подписка, която може да подпише всеки желаещ. И нека я огласим колкото се може по-широко. Трупащите се под нея подписи могат да са добър студен душ за желаещите да ни продават тайно.

Ето моя вариант. Под лиценз обществено достояние. Предлагам го на всеки, който желае да го използва за подписка. Срещу уговорката да ми прати линк към нея, за да мога също да я подпиша. (Ако знае друга подобна подписка, линк към нея също е добре дошъл.)

—-

От споразумението АКТА ще имат полза единствено шепичка международни мегакорпорации. Вредата от него е за всички останали. Страните-участнички в него се изправят пред тежки проблеми в сферата на:

– свободата на Интернет
– гражданските права и свободи
– възможността на творците да творят
– достъпността, ценова и пряка, на лекарствата
– свободата на търговията
– свободата на производството
– възможността за развитие на науката
– възможността за качествено образование
– и още много други области.

По тази причина водещите индустриални държави – БРИК, Германия и други европейски страни, и т.н. – отказаха да подпишат или ратифицират АКТА. А те са утрешните икономически сили. Присъединяването към него е мъдро колкото присъединяване към Хитлер през април 1945 г.

Това споразумение беше подписано от България тайно и зад гърба на гласоподавателите. И пак тайно и зад техния гръб се готви под корупционен натиск ратификацията му.

Тези действия бяха извършени от ГЕРБ. Другите парламентарни сили се обявиха срещу това предателство към България.

Затова декларирам:

Отговорността за АКТА в България се носи от ГЕРБ. Задължението да отхвърлят това споразумение е тяхно.

Отхвърлянето му изисква всички от следните:

– гласуване в Народното събрание против ратифицирането на АКТА
– гласуване в Европейския парламент против ратифицирането на АКТА
– официално оттегляне на подписа на България под АКТА, съгласно Статия 41, в кратък срок

Ако представители на ГЕРБ (депутати, евродепутати, Министерски съвет) не постъпят по този начин, или няма информация как са постъпили (например поради тайно гласуване), на базата на досегашните им действия ще считам, че са подкрепили АКТА. Ще считам така дори ако само един техен представител не отхвърли АКТА, и независимо какво ще декларират официално. Защото дори един човек може да наклони везните – а думите са шум, значат нещо действията.

Ако ГЕРБ не отхвърли АКТА:

– Ще се противопоставям на ГЕРБ навсякъде и без колебание, както в Интернет, така и извън него. Ще използвам достъпните ми средства – участия във форуми, блогове, сайтове и други.
– Ще напомням при всеки случай на всекиго злините, които ще последват от АКТА, и че ГЕРБ я подкрепиха. Ще проследявам и описвам ефектите им, за да не забравят хората на кого дължат тези злини.
– Ще търся в и извън Интернет информация за всички обещания на представители на ГЕРБ, които не са били спазени. Ще я повтарям и изтъквам, особено пред пострадалите от неспазването им.
– Ще търся в и извън Интернет информация за всички зле изпълнени от ГЕРБ строежи, проекти или мероприятия. Ще я повтарям и изтъквам, особено пред пострадалите от лошото им изпълнение.
– Ще търся в и извън Интернет информация за всички корупционни закони и части от закони, подкрепени от ГЕРБ. Ще я повтарям и изтъквам пред всеки, който е засегнат от тези закони.
– Ще агитирам в и извън Интернет всички свои познати, приятели, съседи и колеги да се противопоставят на ГЕРБ – да гласуват лично срещу тях, да агитират срещу тях, да се борят срещу тях винаги и навсякъде.
– Ще използвам личния си авторитет и влияние, за да убедя всеки, когото познавам или който ме цени и зачита, да се присъедини към тази инициатива.
– Особени усилия във всичко това ще полагам преди всякакви избори, в които ГЕРБ има свои представители. Целта ми ще е да не допусна избирането на представител на ГЕРБ никога вече, където и да било.
– Ще следя също така за хората, играли ключови роли в управлението на ГЕРБ към подписването и разглеждането на АКТА. Ще гласувам срещу тях, дори ако са отишли в друга политическа партия.
– Ще търся начин да избягвам да нося печалби на хора, свързани с ГЕРБ. Ще избягвам да работя с техните банки, да купувам стоки от техни магазини, да сключвам сделки с техни фирми. Ще търся активно информация в и извън Интернет коя фирма на кого принадлежи, за да мога да избягвам техните.

—-

Нямам Facebook акаунт, така че не мога да го пусна там. Но ако някой от читателите ми има, е добре дошъл да го направи от мое име. За което предварително му благодаря.

Шествието срещу ACTA – и след него

Докато се приближавах към пилоните на НДК днес, нервно си правех сметка. Ние с Ели – двама. Любомир Николов е обещал, че ще дойде – и той. Традиционните големи блогъри срещу АКТА – Комитата, Емил Георгиев, може би Нели Огнянова – още пет-шест, да кажем. От Уикипедия имаше групичка мераклии – може би и те още трима-четирима… Абе, дано се съберем поне двайсетина души. Иначе ще е пълен позор. Без никакво значение, че навън е студ и влага. Да не се окаже, че журналистите са три пъти повече от нас, а полицаите – пет пъти…

Хората обаче буквално бяха изпълнили пространството пред НДК, и продължаваха да се стичат. Просто не вярвах на очите си. Когато шествието тръгна по “Витоша”, бяха изпълнили булеварда почти в цялата му ширина с гъста човешка маса. А дължината – когато челото на колоната подминаваше “Света Неделя”, плътен поток хора още пресичаше “Патриарх Евтимий”. И отвсякъде прииждаха нови.

Сериозно се безпокоях, че толкова хора няма да се поберат на площада пред парламента и може да се стигне до сблъсъци. На последната права обаче, на “Раковска” и след нея, много хора се разотидоха, намръзнали се до немай-къде. Останалите се побрахме някак, без нужда от ексцесии. Момиче с микрофон и момче с камера ми взеха някакво интервю, за щастие без да ме питат кой съм – а пък аз в разсеяността си не можах да запомня откъде са. Върти ми се в ума BBT, но може и да бъркам.

Предишната вечер сериозно се боях от възможността за провокатори – биха ли пропуснали “праводържателите” такава сладка възможност? Но ги нямаше. Или някой в централите все пак е спал, или на наетите им е било студено и повечето не са дошли. Беше пълно с полиция по целия маршрут, но и с нея нямаше никакви проблеми. Полицаите просто пазеха старателно ключовите точки и възможните обекти на вандализъм, без да създават напрежение. Неволно се замислих, че ако не бяха вдигнати на работа, сигурно някои от тях щяха да са участници в митинга ни…

Пред Министерския съвет имаше доста освиркване, пред Народното събрание – също. Един-двама души, които не познавах, се опитаха да покачат градуса над допустимото, но митингуващите ги оставиха без внимание. Имаше сума ти “Кой не скача е за АКТА!”, което ни икономиса доста мръзнене. 🙂 След половин час търсене намерих Любомир Николов, който тъкмо беше говорил по телефона за Канал 1. Мъничко след това открих Пейо Попов и Мариан Миланов, после Ники Ангелов, след това Комитата пък ме насочи към Емил Георгиев. Мярнах Нели Огнянова, но не посмях да я занимавам със себе си. Изобщо, видях толкова свестни и енергизиращи хора накуп, че се чувствах на седмото небе.

Тръгнах си, здравата замръзнал, към 13:20. Придвижвахме се бавно с Любо Николов – той направо не можеше да направи и пет крачки, без някой почитател да го познае, поздрави и да иска да го снима или да се снима с него. Казах си – ето пред очите ми срещата на автор с читателите му. Истинска и искрена. На логичното за целта място.

А в главата ми бръмчаха мисли като рояк пчели.

Преди два дни изтече информация, че Германия ще откаже дори да подпише АКТА. (Което е логичното положение – експортно ориентираната й икономика ще пострада здравата, а германците не са глупави.) А ЕС реално е Германия плюс периферия; ако Германия излезе от ЕС, ще тежи като влияние повече от остатъка, особено в тези времена. Тоест, да ратифицираме АКТА би било наистина рядък политически идиотизъм. Не че не сме прочути с умението си да се присъединяваме винаги към страната, която ще изгуби. Но този път съотношението на силите вече се вижда прекалено ясно. БРИК плюс Германия са световните производители, тоест икономиките на бъдещето. Да застанеш срещу тях би било все едно да се присъединиш към Хитлер през април 1945 г. Пукнат човек да нямаше на шествието ни, да се ратифицира АКТА пак би било национално предателство. Очевидно дори за политиците ни.

Ще осъзнаят ли те това? Не зная. Пачките под масата са дебели капаци за очи. Но инвестиралите милиарди в АКТА ще искат да си ги върнат с печалба. А все повече страни отказват да я подпишат, и оставащите започват да носят все по-голям процент от сферата на събиране на печалбата. “Инвеститорите” няма да чакат вечно – до година-две голямото изпразване на джобовете ще започне. А нашият джоб е тънък – и мъничко да излезе от него, за нас ще е много… И когато било Бат Бойко и ГЕРБ бъдат посочени с пръст “Вие бяхте!” пред гласоподавателите, повече няма дори да влязат в парламента. За изминалите 20 години “преход” не помня да е имало по-сигурна възможност да се превърнеш в политически труп. Така че, ако искат да стъпят пак в политиката…

Разбират ли те това? Мисля, че отчасти да. Забелязвам например, че главният виновник за АКТА в България – министър Трайчо Трайков – започна лекичко да дава заден ход. Можело и да не ратифицираме АКТА, ако не била на дневен ред. Щели сме да постъпим заедно с Европарламента… Мерси, в България вече сме гърмяни зайци. Знаем какво ще се случи, ако се успокоим и престанем да държим парламента и Трайковците под око. Някой ден ще научим, че АКТА е тихомълком ратифицирана. Случаят приключи, чакайте нови цени на лекарствата, проблеми пред износа и гости у вас. И ако някой мисли, че БСП и ДПС ще вдигнат шум, не е познал. Ако политиците ни умеят нещо наистина на световно ниво, то е да се продават. Пардон, да НИ продават.

(Оттук и ключовият извод: АКТА трябва не просто да не бъде ратифицирана – трябва подписът ни под нея да бъде оттеглен. Официално. Съгласно правилото в нея за оттегляне на подпис на страна. Докато това не се случи, нямаме право на успокоение.)

Дали поддръжниците на АКТА са разбрали, че играта е изгубена? Съмнявам се. Предполагам например, че митингът ни ще има крайно скромно отразяване в повечето медии, ако изобщо. А за далеч по-големите европейски протести се съмнявам да бъде споменато каквото и да било. Въпреки че медиите не са праводържатели, а са пострадали от праводържателството – просто се досещам, че ще има още “инвестиции”. Иначе казано, това шествие е само началото на борбата срещу АКТА. Прекъснем ли я, без България да е оттеглила официално подписа си под АКТА, някой ден ще разберем, че тайничко сме я загубили.

Имаме ли силите да я спечелим?

Пейо ми спомена, че митингът срещу шистовия газ също е бил огромен, но този е бил повече от два пъти по-голям. С гаранция беше най-големият в София за последните повече от десет години. Абсолютно съм убеден, че никоя политическа партия в България не може да събере толкова хора.

И нещо повече – в днешния свят мненията и настроенията ги създава Интернет, пряко или косвено. Дори в села, където най-интелектуалната дейност е пляскането на карти в кръчмата, бабите и дядовците слушат мненията на внуците или местния даскал. На хората, които имат Интернет. А това значи, че ние сме “политическа партия” номер едно в България. Припомним ли си преди избори кой ни докара АКТА (а няма да е трудно), обединим ли се срещу него, ще си получи заслуженото. Подкрепим ли който си постави за цел да оттегли подписа на България под АКТА, ще го вкараме в парламента. Достатъчно е просто да се обединим и гласуваме за интереса си, и България ще е извън АКТА. Независимо колко рушвети са дали поддръжниците й, и на кого.

А все още можем дори да не стигаме дотам – достатъчно е да продължим протестите си, и да сме още повече. Да изкажем още по-силното си неодобрение към ГЕРБ, понеже мотаят нещата. Да демонстрираме как подкрепата им се топи заради глупостта им. И да заявим ясно и категорично – “нератифицирания” и прочее не ни интересуват, искаме официално оттегляне на подписа на България под АКТА. Да не се успокояваме на по-малко, за да не осъмнем един чудесен ден ратифицирали АКТА така тихомълком, както я подписахме.

Оттук и моят призив – нека назначим следваща дата за шествие и митинг. И нека се подготвим още по-добре, и наводним Интернет пространството с покани към всеки да дойде. Нека на този митинг не се колебаем да назовем по име политиците и партиите, които се опитват да ни измамят – така ще знаят, че са разкрити и идентифицирани точно пред когото трябва. И нека заявим ясно и открито, че си поставяме за цел на следващите избори да си припомним, че ни продадоха, и ще обърнем България наопаки, за да агитираме срещу тях. За да знаят, че не се ли откажат да ни продават, ще си платят за това с повече, отколкото са взели.

И нека попитаме в прав текст и останалите партии, които сега на думи са срещу АКТА – ако дойдат на власт, ще оттеглят ли подписа на България под нея? Ако да, нека го заявят ясно и категорично в документиран вид. Ако не искат, ако шикалкавят и мотаят нещата, е ясно за кого играят. И че може би е време да създадем наша си политическа партия. Която непоколебимо да спъва всеки опит някой да ни продава, било правата ни в Интернет, било където и да е другаде.

… Като се прибрах, ми се струпа куп работа на главата, и чак сега успях да запиша натрупалото се в главата ми. Извинявам се за забавянето.

Моето обръщение

Искам да надигна глас към хората в България, на чиито дела се възхищавам и които са мои кумири. Към българските творци. Искам да им кажа – не защитавайте споразумение като ACTA. Каквото и да ви лъжат за него.

Защото целта на ACTA не е да опази вас от “злите” ви почитатели. Целта й е да опази търговците на авторски права от вас.

Някои творци си мечтаят да хванат и одрусат всички “торентаджии”, които им “пиратстват” произведенията. И се надяват на ACTA да им помогне… Но технологиите за споделяне в Интернет са много нива пред технологиите за прехващането и следенето му. Ако потребител “изпиратства” албум музика, ще го хванат само ако е много неграмотен технически. А и да го хванат, го грози най-много глоба.

Лесни за обвиняване в “пиратство” са тези, чиито творби носят името им и се продават във всеки магазин.

Вие.

Ама вие не крадете ли? Творите лично ли? Да, но… не.

Зад всеки Брад Пит, Мадона или Стивън Кинг стоят десетки хиляди малкоизвестни актьори, певци и писатели. Точно така и зад всяка от десетките хиляди популярни и прославени книги по света стоят десетки хиляди останали в сянка. Пресметнете и ще се уверите – почти всяко смислено изречение вече е написано някъде от някого и е негова интелектуална собственост. Всеки стих, всеки музикален риф, всеки сюжет, всяка картина или скулптура… А съвременната компютърна техника позволява откриване на подобия дори в колосални обеми информация. Когато потърсите нещо в Гугъл, той за част от секундата преравя целия Интернет и открива съвпаденията и приликите. Лесно и бързо.

Нямате как да сътворите нещо, без повечето от него да се окаже “откраднато” от малко известен перуански поет или случаен австралийски графоман. Какво, не сте били чували за такъв? Те всички крадци така разправят. Може би героят ви се казва иначе или държи камък вместо нож, но приликата ще е достатъчна, за да ви издейства екип умели корпоративни адвокати присъда. А понеже за разлика от потребителя вие сте замесени в комерсиално разпространение, ще получите съгласно ACTA затвор. Ако не платите на корпорацията, закупила въпросните интелектуални права, каквото обезщетение ви поиска.

Ама защо корпорациите да съдят точно вас ли? Не само защото сте най-лесни за хващане. А и защото ще очакват да имате какво да ви вземат. И като пушка да сте голи, имате права върху творби, можете да им ги продадете евтино, за да покриете наложената ви глоба. За да имат за нарушаване на какво да съдят другите творци наоколо.

Ама корпорациите ще фалират без вас ли?… Уви. Интелектуалните феодали винаги ще си намират крепостни селяни. Чрез конкурс – който автор е съгласен на най-случайна и дребна огризка. Да, творбите му няма да разпалват умовете и сърцата: скалъпеното срещу огризки е родено да пълзи, а не да лети. Но за корпорациите творчеството е не дух и красота, а пачки и цифри – а пачките и цифрите нямат качество, имат само количество. Останалото е маркетинг.

Ще искате ли да творите в такъв свят? Ще смеете ли?

Не вярвам. Вероятно ще потърсите реализация в друго. Някои може би ще преуспеят, ще управляват фирми и притежават имения. Повечето – вероятно не, ще продават зеленчуци и ще се чудят как да си платят тока. Но и едните, и другите ще усещате напора на красотата и творчеството отвътре. Ще сънувате нощем стихове или картини, и денем пред очите ви ще витаят пиеси или скулптури… И ще давите отчаяно това усещане в луксозни партита или евтин алкохол, смазани от срам пред спомена как сте можели да изберете другата позиция. Да се противопоставите на алчността, да застанете на везните и да ги наклоните с името и славата си. Да опазите свободата си. Да останете творци – докоснати от светлината и доброто и красотата, и раздаващи ги на околните.

Ама такова нещо не може да се случи? Никой няма да го допусне?

Познайте с какво са пословични изразите “Това не може да се случи” и “Това никой няма да го допусне”.

… Ето това е “благополучието”, което носи на творците ACTA. Някой би казал, че е заслужено – който ръкопляска с надеждата да богатее от съдене на другите, заслужава да бъде разорен от съдене. Но когато цената на тази “справедливост” е съсипването на творчеството, не си струва… Моля ви, не подкрепяйте това споразумение. То ви запазва място на трапезата – но като ястието.

А бедите от ACTA едва започват с това. Доста вероятно е тя да блокира търговията с генерични лекарства – като резултат средната цена на лекарствата ще скочи между 5 и 10 пъти. Познайте какви ще станат здравните осигуровки на работещите, и дали ще оцелеят пенсионерите. Доста вероятно е ACTA да елиминира конкуренцията и в земеделието – сортови семена, пестициди, дори машини… В промишлеността. В услугите. В цялата икономика.

И дори това все още е само началото. Страшният удар ще е в образованието и науката. Художествено произведение, съставено изцяло от новоизмислени неща, е чисто теоретично постижимо, ако и трудно разбираемо. Но няма как научен труд да не е базиран на и свързан с вече доказаното и разработено. Нито пък учебник може да бъде написан иначе освен на базата на съществуващи учебници и трудове… Познайте кога ще дочакаме лекарствата против рак и СПИН, чистата енергия, истински здравословните храни, полетите в Космоса и всичко друго, за което някога сме мечтали. И познайте къде ще трябва да пратите децата си, ако искате да се изучат истински. (Подсетка: Бразилия, Русия, Китай, Индия, Индонезия и другите страни, декларирали, че няма да подпишат ACTA…)

Може ли да приемат ACTA, и този кошмар да се размине? Всичко може. Примерно корпорациите, които са инвестирали милиарди в рушвети в подкрепа на ACTA, да се откажат да си ги върнат с печалба… По-вероятното, за съжаление е, кошмарът да се случи. Ако не го спрем. А можем – за щастие, имаме премиер, който се плаши от масови протести и взема предвид мнението на протестиращите.

Заповядайте на шествието срещу ACTA в събота. Сборният пункт са пилоните на НДК, часът – 11:00. Облечете се и се обуйте добре. Ако имате термос, вземете си топъл чай – може някой да е подценил студа. И най-вече поканете всеки, който не иска да завещаем на децата или внуците си нуждата да вдигат революция. Точно сега, точно ние можем да преборим кошмара, лесно и законно. Просто трябва да сме заедно.

Нека бъдем там заедно, скъпи мои кумири и извори на възхищение. Един обикновен ваш почитател ще се гордее да ви е подкрепил в борбата да останете творци.

“Творци срещу ACTA”

Имало едно време, в една далечна приказка, през девет приказки в десета, вълци и агнета. И дошли веднъж вълците при агнетата и рекли:

– Много е мътенето на водата напоследък, вреди на здравето. Трябва да се направи нещо. Да приемем един закон, дето да наказва за мътене на водата. Сурово и окончателно.

– А, не, тая приказка вече сме я чели – отговорили агнетата. – Сега живеем в друга приказка, свободна и демократична. Трябва да има равноправие в този закон, иначе не става.

– Съгласни сме! – рекли вълците. – Законът ще гласи: “Който обвини друг, че му мъти водата, без значение дали е вълк или агне, има право да изяде другия.” По-равноправно от това няма как! Нали?

Ей на такъв закон ми приличат и SOPA, и PIPA, и ACTA. И май не е много чудно, защото това им е и идеята. На хартия са толкова равноправни и демократични, че няма как повече. И толкова в защита на агнетата творците…

Само дето на практика е иначе. На практика тези закони утвърждават свръхмерни права за праводържателите – големите търговци на интелектуални права, за сметка на правата на всички останали. Както на потребителите, така и на творците. А също и на издателите, които не спадат в категорията “големи праводържатели”. Уверенията, че противостоенето било “автори срещу потребители” е лъжа. То всъщност е “праводържатели срещу автори, потребители и повечето издатели”.

Ако някой не ми вярва, да пита Данчо Караджов как са му опазили правата и интересите “Мюзикаутор” и “Профон. (Допълнено уточнение – издънката е на Мюзикаутор, Профон нямат общо с нея.) Или пък преводача на “Властелинът на пръстените” Любомир Николов – колко успя да опази правата си срещу едър праводържател, който го окраде. Или да се замисли има ли как най-злите врагове на един писател да са неговите читатели. При положение, че за тях творбата му е мисъл и дух, идея и мечта – докато за “добрите” праводържатели тя е просто пари. Дали читателите му няма да са много по-съпричастни към нуждата му да яде, отколкото праводържателите.

В излязлата още през 1996 г. “Идору” Уилиам Гибсън предсказва с убийствена точност отношението на бъдещите големи праводържатели към авторите и таланта като цяло. Известността е валута – вид валута, която служи за купуване на умове и души. И тя следва да бъде контролирана, точно както всяка валута. Трябва да я има в достатъчни количества, за да може да купува достатъчно умове и души. Трябва да не става прекалено много, за да не настъпва в нея инфлация и собствениците й да губят вложенията си. И трябва да бъде контролирана изцяло и само от наши хора, защото е пари и власт.

За големия праводържател творецът е вид добитък, от който може да бъде доена известност. Известност, която може да бъде конвертирана в пари (чрез продажбата й във вид на произведения) и влияние (чрез примера, който творецът дава, или позициите, които заема…). С известни вложения (реклама, хвалби…) надоят може да бъде увеличен колкото е нужно. За да не секне надоят, добичето бива хранено със сенце (по възможност по-малко) и уверения как се грижат за правата и щастието му (по възможност повече, те са безплатни). А при спадане на търсенето на известност, или появата на предлагана при по-добри условия, или дори просто за предотвратяване на вероятността добичето да придобие собствено влияние и да се помисли за човек, надоят бива съкратен и евентуално добичето бива изхвърлено от фермата да мре от глад. Нищо лично, просто бизнес.

Големият праводържател знае много добре, че потребителите на творчеството никога няма да оставят твореца гладен. Че дори ако само една десета от тях му плащат пряко, творецът ще получава много повече, отколкото му дава големият праводържател. Ако разбере това, творецът може да събере смелост да елиминира посредника и да предложи творчеството си пряко на потребителите. И тъй като от това ще спечелят и двете страни, тази перспектива е особено опасна за големите праводържатели, и те се опитват да я предотвратят. Лъжите, че потребителите са зли и ще оставят твореца гладен, са един от начините.

Друг начин е създаването на социална ситуация, в която творецът не смее да твори, ако не е под “защитата” на голям праводържател. Схемата е проста – “нарушаването на интелектуални права” се криминализира тежко, уж в защита на творците. Докато те не се досетят, че всяко изречение вече е написано от някого отнякъде, всеки сюжет – използван, дори с вариациите, всеки музикален риф – изсвирен… Ако техен разказ съдържа няколко изречения, вече написани от някой автор някъде, този разказ е поне отчасти плагиатство – другият автор е окраден. Без значение дали не е неизвестен на никого графоман, и дали тези изречения не са примерно твърде специфичен превод. Същото важи и за “до голяма степен съвпадащ сюжет”, за “отгоре-отгоре преаранжирана музика”, и т.н. Ама ще се кълнете, че лично сте ги създали, и не сте и чували за някакъв перуански писател, известен само на семейството си? Ми то всички крадци така разправят. Добре, че съвременните електронни технологии позволяват претърсване на колосални обеми информация и откриване на подобни уж случайни съвпадения…

А къде да отидат учените? Никой няма да погледне на сериозно научен труд, който не е в значителна част цитати и позовавания, и с основание – науката се крепи на връзките на частите с цялото… Или търговците на обикновени стоки? Ще посмеете ли да внесете някъде стока, ако дори съвсем случайна и частична прилика на логото или името й с тези на някаква друга, може би съвсем различна стока, означава да бъде наредено унищожаването й без никаква компенсация за вас? А спре ли търговията на стоки, освен на най-високоценовите и маркови, какво става със свободния пазар, който е основата на всичко най-свястно в капитализма?…

… За науката и търговията просто се отчайвам. Ще се занимавам с тях в други записи. Ако имам силите… Но ми се иска да направя поне нещичко, за да спра една от най-гнусните лъжи на интелектуалния феодализъм, наречен едро праводържателство.

Предлагам да организираме някакъв клуб, общност или както щете го наречете, на творци, които се противопоставят на ACTA и на сродните юридически изчадия… Сигурно ще се скъсате да ми се смеете – кой съм аз, че да се пъча сред истинските творци? Хлапе с прашка, което се опитва да поведе опитни и закалени воини…

Да, може и да съм хлапе в сравнение с тях. Да, може и да съм бездарник, не всеки е роден с талант. Но това, което написах, е вярно. “Приятелите на творчеството”, които се опитват да го “подкрепят” с ACTA, всъщност са с мерак да бъдат не защитници на творците, а техни пастири, доячи, стригачи и колачи. И защото получат ли властта, която искат, няма как апетитите им да не продължат да растат. Желанието им да правят творците все по-закрепостени, послушни, заменяеми и нископлатени – също. Бъде ли заменен светът, в който творецът е ключът към творчеството, със свят, в който ключът към творчеството е праводържателят, ще е късно да се пробуждаме.

Обръщам се към всеки творец, който не иска да бъде използван за добитък: тази приказка не е с хубав край. Моля ви, присъединете се. Още не зная къде и към какво точно, то тепърва ще се избистря, надявам се с ваша помощ и под ваше водачество. Не е заради мен, аз няма да спечеля нищо от това, нито пари, нито слава или чест.

За вас си е.

И пак за ACTA

Днес присъствах на пресконференция, дадена от Асоциацията на потребителите на телекомуникационните и интернет услуги. Говориха Янаки Ганчев, Невен Дилков и други. Беше интересно.

Янаки Ганчев разказа, че на 1 февруари те са имали почти едночасова среща с министър-председателя. Че са му обяснили страховете на Интернет потребителите около ACTA и че се е стигнало до “джентълменско споразумение”, подписано от Бойко Борисов. Съгласно него, Министерският съвет ще внесе в НС предложение ACTA да бъде одобрен с “резерви”, като се посочи, че в областта на Интернет потреблението ще се прилага наличното сега българско законодателство. Асоциацията е поканена да участва и в работните групи на НС, където нещата ще бъдат доизбистряни.

Дотук добре. Извоювана е немалка победа – поне на думи. Предполагам, че Бойко Борисов ще си сдържи думата, и не ми се вярва парламентарната група на ГЕРБ (единствената, която все още заявява поддръжка за ACTA) да го бламира. Би трябвало да съм спокоен.

Но не съм. Правата на Интернет потребителите са само една малка част от полезните неща, които ACTA разрушава. Образно казано, ползата от тази корекция за мен е колкото от това да ти дадат каска, която да те пази при обстрел от упор. Каската вероятно ще опази част от теб, и то най-важната – но уви, крайният резултат вероятно ще бъде същият, както и без нея.

С риск да повторя доста от предишния си запис, ще изредя накратко част от оставащите проблеми, и ще предложа максимално скромните възможни техни решения:

– Процесът на договарянето и допълването на ACTA продължава да е секретен. (В глава V, статия 38, т. 2 изрично е дефинирано, че консултациите и позициите на страните ще бъдат конфиденциални, а това ще налага запазване и на постигнатите договорености конфиденциални поне до приемането им. В противен случай опитен наблюдател лесно ще отгатва по междинните резултати позициите на страните, а това обезсмисля конфиденциалността им.) Това е точка, която България няма как да подпише “с резерви” и да не спазва.

– Нарушаването на личното пространство и разкриването на лична информация далеч не се изчерпва с опазването на Интернет присъствието от тези посегателства. ACTA стимулира нарушаването им и извън интернет, като може да наложи например масово следене на търговска кореспонденция под предлог предотвратяване на нарушаване на търговски марки и т.н. (Това следва от силния дисбаланс между права на праводържатели и права на не-праводържатели, създаван от ACTA. Този дисбаланс е резултат от цялостния дух на ACTA и няма как да бъде отстранен без цялостна промяна на споразумението.)

– Дори ако бъде спазено, споразумението не защитава срещу практическото анулиране от ACTA на концепцията за “честна употреба” в глава I, част 1, статия 5, т. k. (Този нежелан ефект може да бъде отстранен, например като България посочи в “резервите” си, че няма да прилага ACTA в нарушаване на българските и международни закони за “честна употреба”.)

– Споразумението не защитава и срещу ефекта на ACTA да изнася противоречията по предмета си на ниво спорове между големи организации, извън възможностите на отделните хора да се включват (освен като обвиняеми). По този начин, то не предпазва срещу тенденцията на ACTA да превръща света от общност на хора в общност на големи организации (доколкото участниците в тези противоречия ще са като правило корпорации – в общност на корпорации). Тази тенденция може да бъде отстранена чрез подходяща промяна на Глава I, част 1, статия 5, т. l и някои други точки; това обаче ще създаде други трудности и рискове в практическото прилагане на ACTA. Затова намирането на подходящо решение е много трудно, а оттам и отстраняването на тази тенденция. Също, дори България да намери и прилага подходящото решение, светът е взаимосвързан и нежеланите ефекти на тенденцията ще се чувстват у нас въпреки всичко.

– Създаването на обстоятелства за извънсъдебни действия (както на “приватизиране на цензурата”, така и на рекет с интелектуални права) не отслабва от това споразумение. Намаляването на тази опасност би изисквало основна преработка на ACTA, която България не може да наложи. А в настоящия вид на споразумението, единственият начин България да намали задоволително тази опасност би бил да откаже да подпише ACTA изцяло.

– Споразумението не предотвратява (и принципно няма как да предотврати) и претърсването на хора и личния им багаж на границата. А това е една от най-инвазивните и неприемливи части на ACTA. Тя може да бъде в малка степен отслабена, като България се възползва от разрешението в глава II, част 3, статия 14, т. 2 и въведе правила, които изключват проверяването на личен багаж и некомерсиални количества стоки поради изисквания, произтичащи от ACTA. Това ще позволи подобни проверки да не се извършват от българските гранични власти (но няма да спре извършването им от други гранични власти).

– В глава II, част 3, раздел 4, статия 23, т. 1 се запазват изискванията на ACTA нарушенията на интелектуални права да бъдат обявени за криминални престъпления, и за тях да може да се налага наказанието затвор. Също в пълна сила остава възможността почти всяка възможна употреба без изрично разрешение на обект на интелектуални права да може да бъде представяна като “целяща пряко или непряко търговско или икономическо предимство”, и така да се оказва криминално престъпление. В пълна сила остава и уговорката, че криминални престъпления са всички такива употреби, но не само те – тоест, не е посочено какви други употреби на обект на ИП, неносещи никакво търговско или икономическо предимство, също са криминални престъпления. На теория това би могло да бъде дори личното слушане на музика, или споменаването на търговска марка или име на фирма в критична статия. Единственият начин България да ограничи тези нежелани ефекти е да заяви, че изцяло отказва да изпълнява тази точка.

– Продължават като криминални престъпления да се третират вносът, износът и транзитът на продукти, нарушаващи нечия търговска марка. Това е в сила дори ако в страната-производител и в страната-получател тези продукти не нарушават търговска марка. Иначе казано, ACTA способства една страна с неоправдано строг режим на интелектуални права да може да го налага и върху търговията на страни, чийто режим е по-либерален.

– ACTA продължава да постановява, че държавите имат право да обявят за криминално престъпление записването на прожектиран филм, дори ако е с изцяло некомерсиална, нетърговска и неразпространителска цел (напр. за строго лична употреба). За щастие, тази точка е пожелателна – България не е длъжна да я изпълнява. Възможността да бъде въведена обаче неизбежно ще допринася за създаването на общ “смразяващ ефект”.

– В глава II, част 3, раздел 4, статия 23, т. 4 ACTA продължава да задължава държавите да обявят за криминално престъпление подпомагането или подбуждането към споменатите криминални престъпления. С други думи, изказвания в смисъл, че това поголовно криминализиране е нередно и несправедливо, могат да бъдат тълкувани като подбудителство към нарушаването им, и авторът им да бъде обявен за криминален престъпник. Единственият начин това пряко и брутално нарушение на свободата на словото да бъде блокирано е България да декларира, че изцяло отказва да изпълни тази точка. (Което, в добавка към изводите за другите точки от статия 23, прави логичен отказът да се изпълнява цялата статия.)

– Съгласно глава II, част 3, раздел 5, статия 27, т. 5, държавите са длъжни да въведат юридически мерки срещу заобикалянето на технологични средства, които се използват за контролиране на употребата на обекти на интелектуални права. В т. 6 е уточнено, че става дума за устройства или средства, създадени с идеята предимно за такова заобикаляне. Ще рече: ако устройството става предимно за друго, то е използваемо за другото, но всяко такова заобикаляне нарушава закона. В т. 6 се прави изключение, ако продуктът има значителна комерсиална употреба извън такива заобикаляния; за свободния софтуер обаче често се приема, че няма комерсиална употреба, и съответно той попада под удара на ACTA. Съгласно т. 7, държавите са задължени да подсигурят юридически мерки срещу лица, които предприемат действия, които биха могли да направят възможно нарушаването на авторски права (и в частност снемането на електронните ограничения над негови обекти). Иначе казано, Това важи в пълна сила дори ако употребявате законно закупени обекти на ИП, само по разрешения начин, и ако пишете софтуер, който бива използван само за такава цел. За илюстрация: преди ACTA авторът на DeCSS (програма за разшифроване на DVD) не можеше да бъде осъден, тъй като я беше написал и използвал за гледане на законно закупени от него филми. Под ACTA той се явява престъпник, независимо че не е нарушил ничии интелектуални права. Тези точки носят силен “смразяващ ефект” не само върху обществото, но и върху технологичния напредък. Той може да бъде избягнат, ако България заяви в “резервите” си, че няма да ги спазва.

– В глава II, част 2, статия 11: държавите биват задължени да разрешат на съдилищата си да нареждат на нарушителя или обвиняемия да предостави информация около нарушението на праводържателя или съда. Изискването за предоставянето на такава информация на праводържателя е форма на принуда към самоинкриминиране, което е нарушение на фундаментално човешко право. От демократичните законодателства се очаква да забраняват подобно нещо. Тази възможност за нарушения може да бъде избягната, ако България заяви, че няма да изпълнява тази точка.

– В глава II, част 2, статия 12, т. 1 (а): държавите биват задължени да разрешат на съдилищата си да нареждат на когото е необходимо да блокира възможността нарушение на интелектуални права да бъде извършено. Такова блокиране обаче е невъзможно без пълно следене на всички, например на всички Интернет потребители. Ако споразумението между Б.Б. и АПТИУ бъде спазено, Интернет потребителите ще бъдат защитени, но всички останали – не. Резултатът ще е тотално нарушаване на личностни права. Също, ефектът дори от такова следене няма да е пълен – мярката стимулира нарушаване на общочовешки права, без да постигне търсения ефект. (И също така създава условия за тежки антиконкурентни икономически злоупотреби.) Такова развитие може да бъде избягнато, ако България заяви, че няма да изпълнява тази точка.

– В глава II, част 2, статия 12, т. 2 държавите биват задължени да разрешат на съдилищата си да действат inaudita altera parte (непублично и тайно), където е подходящо – и особено където ще бъде нанесена невъзвратима вреда на праводържател, или когато е възможно доказателства да бъдат унищожени междувременно. Обикновено подобен текст касае само втората възможност: поставянето на “невъзвратима вреда на праводържател” наравно с унищожаването на доказателства е недопустимо фаворизиране от съда на праводържателя спрямо другата страна. Също така, обикновено подобен текст се формулира максимално тясно и изрично, за да се избегне възможността с разрешението за тайни действия да се злоупотребява, а текстът тук е формулиран широко и неясно. Това създава възможността той да бъде прилаган широко и в нарушение на духа на правото. Тази възможност може да бъде избягната, ако България заяви, че няма да изпълнява тази точка.

– В глава II, част 3, статия 17, т. 4, ако праводържателят е злоупотребил с правото си да подава сигнали за арестуване и изземване на стока, обявена за “пиратска”, то държавата има право да упълномощи митническите и другите си компетентни органи да не приемат и/или да не разглеждат сигнали от този праводържател. Ако обаче държавата не е употребила изрично това си право, то компетентните й органи са длъжни да работят по сигналите дори на доказан злоупотребител, и да създават проблеми на коректни лица. Тази възможност може да бъде избягната, ако България изрично упълномощи компетентните си органи да отказват работа по сигналите на доказани злоупотребители.

– В глава II, част 3, статия 20, т. 2, ако стоки бъдат обявени за нарушаващи търговска марка, простото премахване на “пиратската” търговска марка не може да е основание стоките да бъдат обявени за легални. (Иначе казано, с тях трябва да се постъпи по стандартния ред – унищожаване.) В случаи, когато се касае за истинско фалшифициране на търговска марка, мярката може и да бъде оправдано наказателно действие. Ако обаче се касае за непредумишлено подобие на търговски марки, мярката ще е очевидно ексцесивна и ще служи единствено на създаването на пречки пред конкуренцията. (Обикновено не е проблем, особено за най-големите, да регистрират умишлено търговска марка, донякъде подобна на тази на конкурента, и след това да искат унищожаване на стоката му заради това подобие.) Тези злоупотреби могат да бъдат отчасти избягнати, ако България декларира, че ще изпълнява тази точка само в случаите на доказано от съд умишлено фалшифициране. Пълното им избягване обаче е възможно само ако България откаже изобщо да изпълнява тази точка.

– В глава II, част 3, статия 22, подточка (b), държавата може да оторизира компетентните си органи да предадат на праводържател информация (на практика всичката, с която те имат как да разполагат) за потенциално нарушаващата стока и потенциалния нарушител. А съгласно подточка (c), ако държавата не е изпълнила подточка (b), то тя е ДЛЪЖНА да оторизира компетентните си органи да го вършат – като минимум за вносните в нея стоки. (Което, заедно с другите провизии, реално води до ефекта, че държавите-участнички реално се оказват принудени да действат съгласно законите на тази от тях, която защитава най-много интересите на праводържателите – включително в ущърб на интересите например на потребителите.)

– В глава II, част 3, статия 25, т. 3 държавите са длъжни да дадат право на компетентните си органи да разрешават конфискуването и унищожаването както на стоките, нарушаващи търговската марка и на “пиратските” копия, така и на всичко, свързано със създаването им. Държавите са длъжни също така да подсигурят да няма никаква възможност при никакви обстоятелства да се плати или даде каквато и да е компенсация за конфискуваното и унищоженото. (Второто изречение е безсмислено – в случаи на доказано криминално престъпление е принципна практика иззетото и унищожено да не се компенсира. Изречението е смислено само в един случай – ако е иззето и унищожено имущество, за което впоследствие се е оказало, че не нарушава търговски марки и не е “пиратско”. А смисълът и в този случай да не се плащат компенсации има как да е само един – да се стимулира изземването и унищожаването, като вършещите го бъдат освободени от отговорност в случай на грешки. Подобна практика е неприемлива, особено в съчетание със статия 20, подточка b. Тя може да бъде спряна по само един начин – като България декларира, че няма да спазва тази точка.)

—-

Изброеното дотук е само част от проблемите, които виждам в ACTA. Не съм засегнал например възможността да се пречи на генеричните лекарства (ако тя се реализира, цените на лекарствата в България ще скочат средно между 5 и 10 пъти – набързо ще станем младежка нация, и здравната вноска ще трябва да е поне 20-25% от заплатата). Не съм обсъдил подробно “приватизирането на цензурата” и “приватизирането на следенето”. Не съм засегнал какъв страховит “ефект на смразяването” може да има именно върху творците, и как възможността да твориш извън ярема на голяма корпорация може да бъде на практика унищожена… Неизброените ми тук опасения са повече от изброените, а надали съм се сетил за всичко вероятно и опасно.

Имам сериозни съмнения и доколко споразумението между Б.Б. и АПТИУ ще бъде трайно. Срещал съм в Нета изчисления, че за да се постигне това ниво на потайност и агресивно налагане на ACTA, спазвано на ниво правителства на най-големите държави, за “лобиране” трябва да са били похарчени над 10, може би над 20 милиарда долара. Моите преценки сочат същия порядък. А свободата на Интернет потребителите е пословичният “най-зъл враг” на всички праводържатели. Който е дал такъв куп пари, и почти е постигнал желаното, много лесно ще даде още милиард-два, за да го допостигне. Да се оттегли тихомълком уговорка по ACTA ще е несравнимо по-лесно, отколкото да бъде подписана и ратифицирана след вече оттеглен подпис.

Вероятно ли е това да се случи? В момента имаме министър-председател, който няма зад гърба си мафия, способна да контролира големия процент от избирателите. Като резултат той е принуден да ги слуша и да изпълнява, ако не иска политическият му път да приключи скоропостижно. Единственият такъв в историята на “прехода” ни, и определено единственият сред активните в момента политици. А има куп кусури, някои от тях отвратителни – напълно е реалистично да падне от власт още на следващите избори, след година и нещо. Който и да го замени, с почти пълна сигурност ще отмени “резервите” ни към ACTA, дори ако в момента публично се кълне в обратното. Така че премахването на “резервите” ни в срок от 2-3 години ми изглежда на практика сигурно.

А има и друго. Ако България изяви резерви по всички точки, които описах (а те са само част дори само от скандалните), всеки нормален дипломат би задал въпроса: “Защо изобщо тогава го подписвате?”. И ще е прав: споразумение, което не ни изнася по към една трета от обема си, на практика не ни изнася изобщо. Затова добрият вариант за България ще е изобщо да не подписва ACTA.

Няма ли в ACTA нищо ценно? Ако трябва да сме честни, има. Много от правилата му за защита на търговски марки например биха били от полза за България. Никой обаче не може да ни попречи да си въведем в сила като национални закони каквото и когато пожелаем от тези правила, дори ако не сме подписали ACTA. Обратното не е вярно – подпишем ли го, ще сме на практика задължени да въведем и нежеланите му елементи. Ако не веднага, то много скоро.

Затова моят призив е – нека се преборим ACTA да бъде отхвърлено изцяло. Просто това е най-мъдрата постъпка, която можем да направим.

Един от начините е да гласуваме в Интернет за петицията, която ще бъде изпратена на органите на ЕС. Към момента, в който пиша тези редове, са я подписали над 1 500 000 души. Нека помогнем тя да достигне 2 милиона – а по възможност и повече.

Друг е да дойдем на общоевропейската демонстрация срещу ACTA. Тя се провежда в много градове в ЕС, по едно и също време – в 11 часа на 11 януари. В София ще тръгне шествие от пилоните на НДК. Доколкото зная, като минимум в Пловдив и Варна също има заявени демонстрации, може би и в други градове.

И трети е да говорим с познатите си и да им обясним какво всъщност значи ACTA. И да им кажем, че в България това споразумение се лансира от ГЕРБ, поне засега. Нека знаят, когато някой от ефектите на ACTA им се стовари отневиделица, на кого да “благодарят” за него. За да знаят пък в ГЕРБ, че подкрепят ли ACTA в парламента, ще си понесат политическата отговорност, до последния загубен глас. И да си помислят имат ли желание това да се случи.

ACTA – по-подробно

Вчера пуснах един запис с част от моите опасения относно ACTA.

Някои колеги-блогъри, напр. Юри Иванов, се опитаха да дадат критика на тези опасения. Критиката беше разумна и конструктивна, но някои елементи от нея не ме убедиха. И за да не препълвам чуждите блогове с коментари (уви, многословен съм), реших да драсна отговор тук.

По-долу съм дал различни аргументи срещу тези на противниците на ACTA, събрани от няколко различни източника и обединени по смисъл, както съм ги разбрал. Опитал съм се да ги формулирам колкото ясно и добросъвестно съм смогнал; ако не съм се справил, предварително моля за извинение и охотно приемам корекции.

(Вметка от след привършването на записа: получи се наистина дълъг! Просто досега не бях чел ACTA наистина внимателно… Но мисля, че има какво да се научи от него.)

SOPA, PIPA… ACTA!

Докато Интернет и правозащитниците в САЩ и по света празнуваха победата над SOPA и PIPA, България подписа “големия им брат” – ACTA. Тихомълком, при нулева публичност, както всичко около този договор.

Официалното име на договора е Anti-Conterfeiting Trade Agreement – Търговско споразумение за борба с фалшифицирането. До голяма степен името е подвеждащо – доста от положенията в него наистина касаят борбата срещу фалшифицирането на търговски марки, но ключовите са насочени срещу нещо съвсем друго. Повече за него – след малко.

Договорът е изготвен и преговорите по него са водени в абсолютна тайна. На няколко пъти отделни негови положения са изтичали в пресата и са стряскали обществеността. Всички официални запитвания какво съдържа договорът обаче са получавали отказ, мотивиран с какви ли не причини. След окончателното му оформяне до съдържанието му са допуснати (под строго обвързване с абсолютно неразгласяване) представители на някои най-големи корпорации. Предвижда се ключовите му текстове да останат тайна колкото се може по-дълго дори след подписването им от различните държави – само да се прилагат последствията им… Нещата са стигнали дотам Кадер Ариф, докладчикът в ЕС и ЕП за ACTA, да подаде оставка. Изявлението му по въпроса може да бъде открито, преведено на български език, в блога на Пейо.

За щастие, различни работни версии на договора са изтекли и са публикувани открито. В тях може да се види, че договорът не съдържа нищо, което би могло да бъде държавна или друга тайна. Секретността му се налага единствено от скандалността на съдържанието – при открито обсъждане шансовете на този договор да бъде толериран от обществеността са нулеви, заради тоталното погазване на гражданските права и свободи в името на корпоративните интереси.

За несвикналите да четат юридически текстове и да съобразяват последствията от тях, ето някои от моите основни забележки:

– Предвижда се, когато става дума за защита на “интелектуални права”, интересите на корпорациите-праводържатели да бъдат по дефиниция с юридически приоритет пред законите за свобода на словото, неприкосновеност на личната информация и другите основни граждански права.

– Интернет доставчиците трябва да бъдат задължени юридически да вземат мерки потребителите им да нямат възможност непозволено да споделят или достъпват защитено с права съдържание. В случай, че потребители успеят да направят това, Интернет доставчиците носят юридическа отговорност като съучастници. За установяване на подобни действия трябва непрекъснато да бъдат следени всички Интернет потребители, без значение дали има някаква причина да бъдат подозирани, или не. Следенето и блокирането на потребителите трябва да се извършва за сметка на доставчиците (тоест, за сметка на потребителите). Личната информация на уловените или подозираните в опит да “нарушат правилата” трябва да бъде предавана на съответните корпорации-праводържатели. Не се предвижда юридическа възможност за потребителите да оспорят този процес, или решения или действия, произтекли от него.

(Подобни правила – т.нар. “закон за трите удара” – са били прилагани пробно в Германия и Великобритания. И в двете държави е установено използване на закона от праводържателите за изнудване на невинни потребители. В типичния случай на потребителя се предлага да плати няколкостотин евро обезщетение, или да отнесе нещата до съда; във втория случай вероятно ще спечели делото, тъй като всъщност е невинен, но това ще му струва поне няколко хиляди евро в разходи за адвокати и изгубено време.)

– За нарушения на интелектуални права (напр. слушане на “пиратствана” музика) се предвиждат наказания, които включват затвор. На теория, затвор се предвижда само за “комерсиално” използване на защитено съдържание. Какво е комерсиално използване обаче се определя от корпорациите-праводържатели. Ако например някой е чул (законно придобита от вас) музика, която слушате, и тя му е харесала, то това може да се тълкува като разпространение на защитена с авторски права музика с цел получаване на изгода (по-добро отношение от чулия музиката) – пар екселанс комерсиално използване на защитено съдържание. Тоест, то е престъпление: вие сте извършителят, а чулият музиката е ваш съучастник, и подлежите и двамата на затвор (или, ако не ви се лежи, плащане на обезщетение…).

– Наказанията да бъдат договаряни пряко между корпорациите-праводържатели и обвиняваните от тях лица, без участие на съда. Корпорациите не са длъжни да представят каквито и да е доказателства за обвиненията си. Размерът и обхватът на наказателните мерки се определят от корпорациите. Сред тях се предвижда например лишаване на обвинения от достъп до Интернет (което Интернет доставчиците ще са длъжни съгласно ACTA да откажат на обвинения по искане на корпорацията праводържател, без нужда от доказателства от нейна страна или от съдебно решение). Обратно, подписалите ACTA държави не са длъжни да дадат на гражданите си юридическа възможност да оспорят налаганите им наказания.

– Сайт, в който е била споделена “нарушаваща авторските права” информация, трябва да бъде спиран при поискване от корпорацията-праводържател. (Корпорацията не е длъжна да представи доказателства, че информацията наистина нарушава интелектуални права, или че тя притежава тези права.) Също, този сайт се води “съучастник в престъпление”, независимо дали служителите му са имали каквато и да е реална възможност да разпознаят информацията като “нарушаваща авторските права”, и/или да я свалят навреме.

– Софтуер, който може да чете съдържание, “заключено” с цел защита на авторски права, автоматично става незаконен. (Дори ако е използван само за четене на законно придобито съдържание.) Също така незаконно става разкриването на файлови формати, методи на “заключване” (шифроване, обфускиране и т.н.), и други подобни. Това автоматично прави незаконен на практика всичкия съществуващ свободен софтуер. (Подсетка: отгатнете как ще се промени цената на Windows, MS Office и другите комерсиални продукти, ако Линукс престане да съществува.)

– Граничните служители имат правото (всъщност задължението) да проверяват всички дигитални устройства, пренасяни от граждани, за наличие на “пиратско” съдържание. Изискването да докаже законното придобиване на всяка бройка съдържание (всеки филм, песен, текст и пр.) пада върху гражданина.

– Правото на “честна употреба” се ликвидира. Ако например споменете в своя статия името на корпорацията А или продукта й Б, това е пряко нарушение на нейни интелектуални права. Ако статията е негативна, корпорацията е в пълното си право да ви осъди на затвор. Разбира се, за нарушените й интелектуални права. (Същото важи и за всяко друго разпространение на информация, която съдържа защитеното с интелектуални права име на корпорацията или неин продукт – например личен разговор между двама…)

– Съучастничество в престъпление представлява всяка форма на помощ за достигане до “нарушаващи” творби или “нарушители”, дори косвена. Ако например откриете чрез Гугъл сайт, в който е изложена статия, обвинена в нарушаване на авторски права (дори ако не сте търсили точно тази статия), то Гугъл е неоспорим съучастник в престъплението и носи наказателна отговорност наравно с другите “участници”. Същото важи за всяка друга търсачка, за всеки сайт, който съдържа линкове към други сайтове, и т.н.

– Производството на генерични лекарства без разрешението на откривателя на субстанцията се обявява за международно незаконно, дори ако в държавата, в която се извършва, е законно. (Генерични се наричат евтини лекарства, произвеждани от законно получена или купена истинска субстанция, без нарушаване на търговската марка на създателя им.) Призовава се за значително по-крути мерки срещу производители на генерични лекарства и освобождаване от отговорност на вземащите тези крути мерки. Това създава условия за обявяване на генеричните лекарства по принцип за незаконни – а това би повишило средната цена на лекарствата на повечето пазари (включително българския) между 5 и 10 пъти. (Съответно, би повишило 2-3 пъти необходимите за здравна осигуровка суми, и т.н.)

– При обвинение в нарушаване на авторски права, дължимото обезщетение се базира на максималната теоретично достижима загуба, без значение колко нереалистична е. (Например, ако си пуснете песен така, че да могат да я чуят и други около вас, следва да се допусне, че всички те са я чули, и затова всеки от тях не си я е купил по максималната възможна пазарна цена. Също, това е само “пряката” икономическа загуба, а вие дължите като обезщетение също така всички възможни косвени икономически загуби, определени и сметнати отново със същия подход.)

– При създаването на литературни, музикални, филмови или каквито и да било други творби се прилага същият подход. Ако независимо колко малък фрагмент от творбата ви съвпада с нещо, защитено с права, то вие сте вече престъпник, подлежащ на затвор. А не е възможно да твориш каквото и да е, гарантирано без никога да включиш никакво парченце от нещо, може би много апокрифно, но вече сътворено и защитено с права. Реално, големите корпорации вероятно ще могат да си позволят да творят, защитавани от влиянието си и огромните си арсенали от права. Обикновените автори, които не са собственост на голям инфо-робовладелец, обаче надали ще могат.

– Точно същото важи за иновациите в науката, техниката, производството, бизнеса и почти всички други елементи на обществения живот. Ще могат да си ги позволят единствено големите корпорации. Средният и дребен бизнес ще изгуби възможността да бъде иновативен и конкурентен, и в по-дългосрочен план ще изчезне. Резултатът ще е общество като описаното в киберпънка на Уилиам Гибсън: отгоре мегакорпорации, отдолу техни работници с права като на крепостни селяни или роби, и нищо в диапазона между тях.

(Мой коментар: Основните автори на ACTA – САЩ – са заявили изрично, че няма да го приложат и да бъдат обвързани от него. Категорично са се противопоставили на ACTA също страните от BRIC – Бразилия, Русия, Индия и Китай – и почти всички други по-големи развиващи се страни. Какво бъдеще очаква ЕС, ако го приеме? Дали няма внуците ни да ходят гастарбайтери в Гана, или да си мечтаят да емигрират в Бурунди?…)

Разбира се, ACTA съдържа голямо количество “предпазни мерки”, които на думи трябва да попречат да се стигне до тези ефекти. На практика обаче всички тези предпазни мерки имат една обща черта: формулирани са така, че мерките да са неприложими, или дори формулировките да са безсмислени. (Мерките в полза на корпорациите-праводържатели, от друга страна, са формулирани изключително директно и недвусмислено.) Резултатът след внимателен прочит напомня прочутото “В името на човешкото достойнство, щастие и благото на народа, осъждам обвиняемия на десет години каторга за клевета срещу комунизма”.

Или същото, но казано по по-ясен начин: ако не беше така, щеше ли да има нужда от каквато и да е секретност около ACTA? Да сте видели някога да се държи секретен договор, който е от реална полза за гражданите и гласоподавателите?

… При наличното положение, за мен ACTA изглежда по точно определен начин. А именно: на Големите Праводържатели им е писнало клиентът да бъде цар. Предпочитат клиентът да им е роб. И са готови, за да го постигнат, да се бръкнат за няколко десетки милиарда. (На толкова се оценява лобирането около ACTA и подсигуряването на пълно медийно мълчание за него.) Защото ще си върнат после тези пари многократно. От нашия джоб.

И това е дребният проблем. Големият е друг. Формулировките на ACTA, насочени към ликвидирането на гражданските права и свободи на хората пред корпорациите-праводържатели показват: с този договор корпорациите не търсят пари. Търсят власт… Помните ли приказката, че който има пари, няма нужда от сто торти, защото винаги може да си купи колкото си поиска? Е, който има власт няма нужда от пари. Защото може и без тях да получи всичко, което пожелае. Включително, разбира се, още много пари. Ако случайно му потрябват. Примерно да си пали с тях пурите.

Как може да се противодейства срещу ACTA?

Някои идеи има в блога на Боян Юруков.
Други и линкове – в блога на Костадин.
Много актуален по темата е, разбира се, блогът на Нели Огнянова.
Конкретни и точни съвети има в блога на Емил Георгиев.

Но най-сигурният начин за противодействие според мен е простичък – информирането на хората какво се готви. Най-могъщото оръжие срещу мрака е светлината. А толкова старателно държаните в мрак творения няма как да не са силно уязвими на нея.

Така старателно пазената около ACTA тайна е доказателство за неговата слабост и нашата сила, поднесено от създателите му чрез действията им. Нека вярваме на преценката им, че имаме силата да пратим този договор където му е мястото. И нека го направим.

“Глобул” прецаква абонати

(Публикувано от агенция BLITZ. Поради изключителната възмутителност на случая го копирам от тях пряко.)

Нов брутален начин за надуване на сметките прилага мобилният оператор “Глобул”. Начисляват ни пари и за входящи обаждания, установи столичен вестник. Стотици оплаквания са публикувани в интернет пространството от опарени от оператора хора. Според жалбите “Глобул” са наложили такса и на входящите обаждания в случаите, при които телефонът е спрян за неплатени месечни сметки.

“Получих фактура, в която ясно си личеше, че входящите ми обаждания са таксувани с цели 60 стотинки на минута във времето, когато ми бяха спрени изходящите обаждания и на практика не можех да звъня на никого. За сметка на това за всеки, който ми се обаждаше, плащах аз”, обясни измамен клиент.

Според юристи, ако в договора не присъства подобна клауза, той е незаконен и мобилният оператор може да бъде съден.

За да се подсигури срещу евентуални дела, операторът е измислил нелепа схема за предупреждавана на хората за предстоящото цакане. Щом не си платят сметката, абонатите получават съобщение със следното съдържание: “От 01.06 се въвежда услуга получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение (0,60 лв./номер). Услугата се активира с неплащане в срок.”

Нямам представа дали Глобул ще бъдат съдени и осъдени, и дали евентуалната глоба ще ги осъзнае. В държава, корумпирана като нашата, надали. Но се надявам на клиентите им да им дойде акълът и да ги изоставят заради този номер. Освен ако, разбира се, не им харесва да бъдат мамени. Големите корпорации имат точно едно чувствително място – джоба. Усещат, че са сгафили, единствено ако пострада той.

И преди някой да се изкаже, че всички оператори са маскари, ще го посъветвам да си спести проявата на идиотизъм. Не е в негова полза. Да, другите оператори може и да не са по-свестни. Но ако дори само 10% от клиентите на Глобул се вдигнат другаде, ще се случат две неща:

– Глобул ще усетят грешката си, защото ще ги удари по чувствителното място. И ще разберат, че ще я компенсират само ако конкуренцията им направи подобен глупав гаф.

– Другите мобилни оператори ще видят какво се случва с който прави подобни гафове – пълни джобовете на конкуренцията за своя сметка. И ще си направят извод искат ли те да правят подобни гафове.

Ако пък не се махнат достатъчно хора от Глобул, също ще се случат две неща:

– Другите мобилни оператори ще видят, че мръсните номера минават без последствия, и ще започнат също да ги прилагат

– Глобул ще видят, че този мръсен номер е минал без последствия, и ще пробват и още по-сериозни.

В крайна сметка, ще се случи каквото решат клиентите на “Глобул”. Ако искат да не ги обират, имат как. Ако предпочитат да ги обират, също имат как. Изборът си е техен. Преносимостта на номерата работи отдавна, и всеки друг оператор предлага тарифи, изгодни като тези на Глобул – включително връзка с тях.

(Не съм абонат на Глобул. Но много хора са. Пуснах този текст, за да стигне и до тях. Предупреденият е въоръжен. А въоръженият сам избира какво ще заслужи и получи.)

Пирати по света, обединявайте се!

Попаднах на този текст в “Аз чета“. Преводачът не ми е известен.

Оригиналът (на английски език) е публикуван на 20 януари 2012 г. в блога на Паулу Коелю.

Моето мнение за S.O.P.A

В края на 50-те и 60-те години на миналия век в несъществуващия вече Съветски съюз много книги, критикуващи политическата система, се разпространяват на циклостил. Авторите им не получават нито стотинка от продажбите. Точно обратното, те са преследвани, оплювани в официалната преса и изпращани на заточение в Сибир. И все пак продължават да пишат.

И защо? Защото имат нужда да изразят чувствата си. От проповеди до политически манифести, литературата позволява на идеите да пътешестват и дори да променят света.

Нямам нищо против хората да печелят от книгите си – аз самият така си изкарвам хляба. Но погледнете какво се случва в момента. Stop Online Piracy Act (S.O.P.A) може и да разруши интернет. Ето това е ИСТИНСКА ОПАСНОСТ, при това не само за американците, но и за всички нас, защото ако бъде приет, този закон ще засегне цялата планета.

И какво мисля аз за това?

Като автор би трябвало да защитавам „интелектуалната собственост“. Но няма.

Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Добрите стари дни, когато всяка идея си имаше собственик, си отидоха завинаги.

Първо, защото всички използват отново и отново все същите четири теми: любовна история между двама, любовен триъгълник, борба за власт и истории за пътешествия.

И второ, защото всички писатели искат това, което пишат, да бъде прочетено – дали във вестник, блог, листовка или на някоя стена.

Колкото по-често чуваме някоя песен по радиото, толкова по-страстно искаме да си купим диска. Същото е с литературата.

Колкото повече хора пиратстват някоя книга, толкова по-добре. Ако харесат началото, на следващия ден ще си купят цялата книга, защото няма нищо по-уморително от четенето на огромни текстове от екрана на компютъра.

1. Някои хора ще кажат: Достатъчно богат си, за да разрешиш разпространяването на книгите си безплатно

Това е вярно. Богат съм. Но желанието да забогатея ли ме подтикна към писането? Не. Семейството и учителите ми постоянно повтаряха, че в писането нямам бъдеще. Въпреки това започнах да пиша и продължих да пиша, защото това ми носеше удоволствие и придаваше смисъл на съществуването ми. Ако целта ми бяха парите, можех да спра още преди години и да си спестя сблъсъка с неизменно негативните коментари.

2. Издателският бизнес ще каже: Хората на изкуството не могат да оцелеят, ако не им се плаща.

През 1999 г., когато за първи път бях публикуван в Русия (тиражът беше 3000 копия), страната страдаше от жестока липса на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах в интернет страницата си.

Година по-късно, когато кризата приключи, продадох 10 хиляди копия от печатното издание. До 2002 г. продажбите бяха достигнали 1 милион, а днес вече надхвърлят 12 милиона.

Когато пътешествах из Русия с влак, срещнах няколко души, които ми казаха, че първоначално са открили книгата ми именно чрез „пиратското“ издание, публикувано на сайта ми. Днес поддържам сайта „Изпиратствай Коелю“, където споделям връзки към всички мои книги, които могат да се намерят в P2P сайтове.

И продажбите ми продължават да растат – близо 140 милиона копия са продадени по цял свят.

Ако изядете един портокал, трябва да се върнете до магазина, за да си купите друг. В този случай плащането на място има смисъл. Когато става дума за произведение на изкуството, вие си купувате не хартия, мастило, четка за рисуване, платно или ноти, а идеята, родена от комбинирането им.

Пиратството може да послужи като повод за запознанство с работата на артиста. Ако харесвате нейните или неговите идеи, ще поискате да ги имате в дома си; една добра идея няма нужда от защита.

Всичко останало е алчност или невежество.