Grigor Gatchev - A Weblog

Под един стар предизборен запис и друг, още по-стар по темата има дискусия. В нея си позволих да се скарам много остро на Андрей Ковачев – кандидат за кмет на София от политическа партия “Зелените”. Последва дискусия, в която на моменти никой не чуваше истински добре другия (аз също, за мой срам).

Изборите отминаха. И за моя много приятна изненада Андрей се върна към дискусията, с нов коментар. Бях започнал да му пиша отговор, който обаче стана твърде дълъг. Реших, че ще е по-добре те заедно да станат отделен запис. Ето ги по-долу. (Ако коментарът на Андрей ви се вижда извън контекст, вината е моя – прочетете дискусията под предишния запис, там е съвсем на място.)

Ако не знаете какво е КДЕ 4: Linux може да работи и в графичен режим, точно както Windows или MacOS. 🙂 За разлика от тях обаче, той има най-различни графични среди, пригодени към удобството на различни типове потребители. КДЕ е една от най-популярните сред тях, а 4 е актуалната й версия.

Ако не знаете какво е семантичен десктоп: напоследък много се приказва за “семантична мрежа”, нали? Семантичният десктоп е същото, но за компютъра, на който работите. 🙂 Нещо като търсачка за каквото ви е нужно – но способна да търси не само по думи, а и по каквото друго й зададете. Вид на файловете, или кога сте ги качили, или съдържание… Или връзки между тях – примерно заявки от сорта на “всички документи, които съм редактирал в деня, когато качих еди-кои си картинки, които съдържат еди-какви си думи и съм ги оценил с оценка поне 3…”

За семантичен десктоп се говори много, но се върши малко. Повечето големи компании предпочитат да предложат на потребителя вместо него облачни услуги. (Ех, тая ваша лична информация колко им е интересна и нужна!…) Дори в света на свободния софтуер единствената засега графична среда, която се опитва да предложи семантичен десктоп, е КДЕ 4.

На този етап самото търсене в семантичния десктоп още не е кой знае колко пипнато. Затова и за доста хора услугите, които се грижат това търсене да е възможно, само гълтат ресурси. (За достатъчно подредени хора семантичният десктоп може да е дори излишен.) Съответно, те питат как да спрат тези услуги. Други пък биха искали да ги запазят, но да ги настроят по свой вкус. По възможност без да стигат до Ужасяващия Команден Ред. 🙂 Трети биха искали да ги стартират, след като са ги спрели…

Този запис е описание на системата на семантичния десктоп в КДЕ 4. Описанието съответства на версия 4.6; близки до нея версии вероятно няма да се различават твърде много.

Системата за семантичен десктоп на КДЕ се състои от няколко части (със странни имена – нека това не ви плаши):

– Nepomuk: това е библиотеката с метаданни (създадени от вас, или придобити по косвен път) за файловете ви. (Стандартен MP3 файл, например, надали би поддържал ваши бележки или оценка: ако искате да ги добавите, те трябва да се пазят някъде.) Прави метаданните обработваеми от компютър и създава между тях връзките, еквивалентни на асоциациите, които прави човек между различните неща. Ускорява значително търсенето (вече се преравят не много гигабайти файлове, а удобно индексирана база данни). Използва като база данни Soprano, с Virtuoso за backend. Състои се от няколко сървиса (можете да ги видите чрез ps ax | grep nepomuk, или Ctrl-Esc, и “nepomuk” като дума за филтриране).

– Strigi: това е търсачката, която обикаля при първо инсталиране наличните файлове и проверява добавените или променени от вас, и събира данни за Nepomuk. Анализира и индексира (като SHA-1 хешове) всички метаданни, които успее да докопа. Реализира я сървисът strigiservice.

– Akonadi: PIM хранилище – съхранява вашата адресна книга, календар и е-майли. Държи ги централизирано, вместо всяка програма да ги съхранява поотделно в свое хранилище. Улеснява мигрирането от една програма в тази сфера към друга (ако са Akonadi-aware). Комуникира с Nepomuk за описването и на тази информация.

Дотук добре, ако и само най-основни думи. А как да ги настроим?

Като начало ви трябват вездесъщите System Settings (ако сте си настроили КДЕ-то на български – Системни настройки). Оттам избирате Desktop Search (Настолно търсене), и сте където ви е нужно.

Първото табче в прозореца съдържа основните настройки – включването и изключването на Nepomuk и Strigi. (А също и линкчета, от които можете да получите повече информация колко нещо има индексирано.)

Второто табче – Десктоп запитвания – позволява да настроите какво да бъде претърсвано. Укажете тук списъка директории, в които се разполагате (по подразбиране – домашната ви директория). Ако искате, можете да укажете за претърсване и дисковете или флашките, които поставяте. 🙂 Можете да настроите и какво да показва специалната Папка за търсения, освен историята и запомнените от вас търсения (аз примерно си я слагам да ми показва последните отваряни файлове).

Третото табче – Резервни копия – е спасително при бедствия. 🙂 В него можете да настроите колко често да се правят резервни копия на въведените от вас ключови думи и рейтинги (тоест нещата, които не се съдържат в нормалните формати на индексираните файлове). Ако настоявате да си играете на руска рулетка, може и да изключите резервните копия… Пак оттук можете да създадете резервно копие по команда, или да възстановите от създадено вече.

Четвъртото табче – Разширени настройки – засега съдържа само една: колко памет да използва Nepomuk при работа. Принципно, колкото повече, толкова по-добре. Но не забравяйте, че колкото повече памет отива за Nepomuk, толкова по-малко ще остава за вашите задачи.

Приятна семантика! 🙂

Преди петнайсетина години бях описал в едно разказче (така и не помня видя ли то бял свят, и в колко дописан вариант) освен всичко друго и как Хитлер получава инструкции как да заробва и управлява хората завинаги, от мистик свързан пряко със Злото. Като основа на инструкциите използвах именно текста от предишния запис. Използвах към двайсетина от указанията му (в леко модифициран вид) и почти нямаше какво да добавя.

Иначе казано, стандартните указания как да направиш една страна безпросветна и безпомощна са доста близки до указанията как да я разложиш и унищожиш докрай, които би могло да напише Злото. А за всеки новоимпериалист по света тези стандартни указания са учебник номер едно. Иначе казано: колониализмът, и особено неоколониализмът не носи просвета, процъфтяване и бъдеще – той носи единствено разлагане и унищожение на креативността и процъфтяването.

Не защото колониалистите са зли – просто това е печелившата им стратегия в играта на държави. Не я ли спазват, се провалят и ги завладяват други колониалисти. Да им се сърдиш е точно толкова безсмислено, колкото да се сърдиш на вълците, че ядат други животни. Или да се сърдиш на някоя голяма корпорация, че се опитва да си “арестува” клиентите, да корумпира правителства, да действа с непазарни методи, да пробутва боклуци на завишени цени и прочее. Нищо лично, просто бизнес… Това, от което има смисъл, е да им се противопоставиш.

Това е и една много основна разлика за България във външнополитически план. Русия и ЕС са поставени от обстоятелствата в напълно различна позиция спрямо нас. За Русия сме “потенциалният враг”: тя има изгода да ни съсипе и разложи докрай, дори повече, отколкото когато бяхме нейна колония. От колонията все пак се очаква да има принос поне във войните на метрополията, така че трябва да е функционална поне в това (вижте указанията от предишния запис)… За ЕС, от друга страна, сме дори не колония, а държава-членка. Да се опитва да ни проваля е точно толкова “мъдро”, колкото примерно за САЩ да се опитват да съсипят някой свой щат, бил той дори най-неугледният. Направят ли го, нито могат да ни оставят в дупката, нито има кой друг освен тях да ни вади от нея, за своя сметка.

Справка – Гърция. Познайте колко щастливи са френските и немски банки, че ще се простят с почти 200 милиарда евро опростени гръцки дългове и лихви, и какви хубави отношения ще имат с правителствата си, които ги принудиха да опростят тези дългове. Респективно, на какъв шиш са пък правителствата пред избирателите си заради 100-те милиарда евро рефинансиране на банките (нищо, че тези пари не са просто подарени). Ако някой разправя, че ЕС смятал да ни превърне в непроизводителна покупателна зона, нека обясни как ще стане това, без да ни превърне в още една Гърция. Ако не произвеждаме, откъде пари да купуваме, освен от заеми?… Или ако някой твърди, че ЕС иска да ни държи бедни, нека обясни как ще стане това, без ЕС да се напълни с българи, превърнати от мизерията в престъпници… Да, Евросъюзът не е майка-хранителка (всъщност е – помислете за еврофондовете). Но ако някой ви уверява в злите му планове към нас, е или луд, или идиот, или платен пропагандист (предположете чий). И си решете трябва ли ви акълът му.

Затова и предпочетох да гласувам за политически сили, за които имам информация, че ЕС са заложили на тях (ГЕРБ), а не обвързаните с Русия (БСП и кюп бушончета). Не защото Бат Бойко, или Плевнелиев, или Фандъкова са ми любимци – хич даже не са. (За Плевнелиев засега нямам много лоша информация, но за корупцията в Софийска община се говори, че не е намаляла съществено при Фандъкова, най-меко казано. А ББ… просто не ми се пише. Все пак тук четат и дами.) Защото са зависими от ЕС, пък оттам просто няма да им разрешат да грабят и крадат до осезаема за държавата степен. Ако мислите, че някой в ЕС гори от желание да се бръкне за още стотина милиарда, за да спасява и нас от фалит… Особено при положение, че в момента страната в света с валутните резерви, която ще ги предложи охотно на всеки закъсал срещу влияние, е Китай. А надали има друга страна, чието влияние да харесва на ЕС по-малко. На неговия фон САЩ, че даже и Русия са направо приемливи.

Добре де, признавам си – за президентски избори на първия тур гласувах за Светльо Витков. За да подам към ГЕРБ сигнал, че подкрепата за тях не е безрезервна. И че не се ли грижат за интересите на гласоподавателите си, може следващият ГЕРБ да е “Хиподил”. Да, убеден съм, че Светльо няма да е по-добър управленец от ББ, колкото и трудно да е постижението. Само че това вече не е проблем на ББ. Негов проблем е да управлява както е редно, за да не падне от власт. Падне ли, надали ще му е голямо утешение, че го е сменил рок-певец вместо БСП.

А проблемът му се надявам скоро да стане належащ. Вярно е, че краде доста по-малко от БСП в различните си аватари (НДСВ, “тройна коалиция” и пр.) – просто краде много по-некадърно, и почти всяка кражба се вижда и чува. Вярно е, че разграждането на кадесарската мафия е от ключова важност за бъдещето на България, а няма какво друго да я разгради. (А и тази, която съгражда Бат Бойко на нейно място, е калпава до немай-къде – падне ли той от власт, до две-три години ще е тръгнала да се разпада от само себе си.) Но въпреки това, мафиотщината и особено изборното му тоягаджийство ми идват малко в повече. Може би и аз залитам по по-доброто още преди да е съградено доброто (мерени спрямо старото положение). Но все пак ми се ще нещата да се оправят колкото се може по-бързо…

Възможно ли е да съм сбъркал някъде в тази логика? Естествено. Непогрешими хора няма. Може да съм в стопроцентово разминаване с истината… Но поне я търся и се боря за нещо по-добро според знанията си. Открия ли грешката си, ще я поправя. Допусна ли нова, ще търся да поправя и нея. А дори и никога да не налучкам истината – а това надали е възможно – поне ще съм се борил. По-достоен начин да прекараш живота си е от това безропотно да пасеш и да чакаш да те доят и стрижат.

КАА/08.113 Москва, 2.VI.1947 г. НК/003 47

1. В сградата на посолството да не се приемат местни информатори. Срещите да се организират от наши специални служби на публични места. Посолството приема информации чрез специалните служби.

2. Да не се допуска контакт между нашата войска и цивилни лица от страната. Забраняват се посещения на местни лица от нашия офицерски състав, контакт на войници с местни жени или на войници с войници от страната и нашата войска.

3. Да се ускори ликвидирането на граждани, които участват в или симпатизират на партии и организации отпреди войната и възстановили се след нея без нашето съгласие. Да се използват за тази цел всички конфликти и недоразумения между тях, а също така и въоръжена опозиция.

4. В политическите репресии да се използват войници от армията (възстановена на наша територия) и след това да се ликвидират тези войници.

5. Да се ускори съединяването на всички социалистически партии в една – комунистическа, като всички водачи на тази партия да бъдат предварително утвърдени от органите на нашите специални служби.

6. Да се обединят всички младежки организации в една – комсомолска – с водачи, утвърдени от нашите служби. Преди обединяването да се ликвидират всички водачи на бивши юношески и младежки организации.

7. Делегатите на партийните конгреси да нямат мандат след конгреса. Да се елиминират делегатите, които са активни. За всеки следващ конгрес да се избират делегати, утвърдени от нашите служби.

8. Да се прави системно разследване на хора – добри организатори и специалисти, които са популярни. Тези хора да се привличат към нас, а ако откажат – да не се допускат до ръководни длъжности.

9. Да се организира – всички държавни служители, освен милиционери и миньори, да получават ниски заплати. Това специално да се отнася до здравните служби… съдебно-изпълнителските служби, просветата и културата.

10. Към всички органи на властта и всички значителни заводи да се включат хора, които сътрудничат на КГБ. Това да се осъществява без знанието на държавните местни власти.

11. Да се обърне внимание на печатната преса да не цитира сумарни количества и видове на стоки, които се изпращат в СССР. Да се посочва, че това е обменна търговия.

12. Местните власти да не издават на купувачите на земя, къщи и парцели нотариални актове, а актове за получаване.

13. Да се приложи такава специална икономическа политика към частното селско стопанство, че то да бъде с ниска производителност и неефективно. При втория етап да се започне колективизация на селското стопанство. Ако се появи силна опозиция – да се намали доставката на средствата за производство и се увеличат данъците към държавата. Ако и това няма ефект, то селското стопанство да се доведе до състояние да не може да изхранва държавата и да разчита на внос отвън на храна.

14. Да се формулират всички закони, укази и разпоредби за организация, икономика и право така, че да не се дава точно и прецизно тълкуване (с изключение на военните).

15. За всеки проблем да се създават комисии, съвети, инструкции и т. н., така че никой от тях да няма право на окончателно решение без консултации с останалите.

16. Самоуправляващите органи на заводите да не могат да имат влияние върху дейността и развитието на предприятието. Те могат да се занимават само с изпълнение на полученото задание.

17. Профсъюзите не могат да имат противоречия с разпорежданията на дирекцията. Да се натоварят профсъюзите с други задължения – организиране на почивка, просвета, културни и други развлечения, екскурзии, разпределяне на дефицитни стоки и потвърждаване на мнение и характеристики от политическите власти.

18. Да се авансират само такива сътрудници и началници, които образцово изпълняват получените служебни задания, но без склонност към анализ на проблемите извън заданията.

19. На всички отговорни ръководители на партийни, държавни и стопански дейности да се създадат условия, които да ги компрометират в очите на подчинените им, като се изключва възможността да се върнат в средата, от която са излезли.

20. Офицерският кадър от местната армия може да получи отговорни длъжности само при условие че там има наши сътрудници от КГБ.

21. Да се организира специален надзор за количеството муниции за всички видове оръжие на всеки арсенал. Учение с бойни патрони да се прави само при строг контрол.

22. Да се обхванат под специален надзор всички лаборатории към НИИ.

23. Да се обръща специално внимание на всички изобретатели и рационализатори, като всички по-важни изобретения и предложения да се регистрират в нашите централи. До реализация да се допускат само изобретения, засягащи експлоатацията на минното дело. Важните изобретения да се продават в чужбина. Да не се допуска до публикация стойността на изобретението.

24. Системно да се нарушава графикът на транспорта в страната (с изключение на нашия специален транспорт).

25. Да се провеждат симпозиуми и конференции и да се записват предложенията и докладите, като се регистрират докладчиците, но за реализацията да се спазва само нашата инструкция.

26. Да се популяризират интервюта с работници за актуални производствени проблеми, като се критикува безпорядъкът, но не трябва да се ликвидират причините за тези проблеми.

27. Всички обръщения към народа от официални служители и водачи да обхващат исторически и народни акценти, но да не се проповядва дух на обединение на целия народ.

28. Да се обърне внимание на всички новостроящи се градове и квартали да не се изгражда друг освен главен водопровод. Всички стари кладенци и локални водопроводи да се ликвидират систематично.

29. При модернизиране и разширение на заводите да се осигури изтичането на замърсени води да става в реки, които могат да бъдат резерв за питейна вода.

30. В новостроящите се апартаменти и къщи, а така също и при възстановяване да не се строят помещения за запасяване с хранителни стоки и за отглеждане на животни.

31. Частните работници и предприятия да се снабдяват с лошокачествени суровини и оборудване, което да осигурява производството на лошокачествена продукция на цени, по-високи от държавните.

32. Да се създадат условия за максимално развитие на администрацията по всички нива – районни, общински, градски. Може да се допуска критика на администрацията, но това да не влияе на нейното намаляване или по-прецизна работа.

33. Да се контролира само изпълнение на плана на предприятия, произвеждащи суровини и други производства, включени в нашата инструкция. Забранено е изпълнението на плана за продукти и стоки за вътрешния пазар.

34. Специално да се наблюдава църквата, като се създават условия и програми за обучение на младежта за наслагване на омраза към нея. Специален контрол да се упражнява над църковните печатници, библиотеки, архиви, проповеди и т. н.

35. От всички основни, професионални и средни училища да се уволнят учителите, които имат голям авторитет и се ползват с уважение от учениците и населението. На тяхно място да се назначат нови. Учебните програми да се направят така, че да се прекъсва връзката между изучаваните предмети. Да се ограничи производството на учебни помагала. Да се премахне изучаването в средните училища на латински, гръцки, обща философия, логика, генетика. По история да не се обяснява какво са правили царете за доброто на страната, а да се изтъкват тиранията и борбата на потискания народ. В професионалното обучение да се набляга на тясната специализация.

36. Да се организират държавни митинги при годишнини на борбата против завоевателите (с изключение на руснаците), като се подчертава борбата срещу германците, а преди всичко борбата за социализъм.

37. Забранява се да се поместват в средствата за информация и издаваните книги данни за местни хора, живели в Русия преди революцията и по време на Втората световна война.

38. Ако се възстановят или създадат организации, които поддържат дружбата със СССР, но се опитват да контролират дейността на държавните органи – да се обвинят в шовинизъм и национализъм (нашите действия са независими от органите на държавата). Начин на действие: унищожаване на нашите гробища и паметници, публикуване и размножаване на позиви, в които се осмива руският народ, руската култура и договорите между СССР и страната. Към тази пропаганда да се ангажират граждани от страната и да се използва съществуващата ненавист към СССР.

39. Да се прояви грижа за строителството на пътища и мостове, за да са готови при налагаща се интервенция, така че нашите войски най-бързо и от всички посоки да се придвижат до центровете на опозиционните сили.

40. Да се арестуват всички политически противници. Специално да се преследват противниците, които имат авторитет сред населението. Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления.

41. Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на политически процеси. Ако се налага, такава да се допусне, но при условие че това е съдебна грешка, без започване на разследване и обвиняване на виновните за съдебното решение.

42. Не може да се изправят пред съд хора с длъжности, дадени от партията – независимо че тези хора са виновни за икономически загуби и са мразени от подчинените си. В драматични ситуации трябва да се преместват на друга равностойна или по-висока длъжност в друга област или град. В крайни ситуации тези хора да се назначават на неначалническа служба като се използват за кадрови резерв за друго време.

43. За хора, които не са съгласувани от нашите специални служби, може да се публикуват съдебни процеси (специално се отнася за кадри от армията, генерални директори, министри), в които се обвиняват в дейности против народа, социализма, индустриализацията. Това ще увеличи подозрителността и ще мобилизира работническата класа.

44. Да се проявява системен контрол хората на отговорни длъжности да произхождат от работническата класа и да имат най-ниска квалификация.

45. Да се проявява постоянна грижа за систематически подбор за висшите институти на хора, които произхождат от най-ниската категория от населението или незаинтересовани професионално хора, стремящи се само към диплома.

Строго секретно! КАА/08.113, Москва, 02.06.1947 г., Инструкция НК/003 – 47;

—-

Доколкото ми е известно, този текст беше публикуван за пръв път във вестник “Сензация”, бр. 2 от 1991 година. След това е препечатван многократно от други вестници, а напоследък – и в Интернет.

Още когато го видях, първата ми мисъл беше дали е автентичен, или е нечия измишльотина. И досега не мога да преценя със сигурност. От една страна, ако беше автентичен, бих очаквал някъде да мога да намеря оригинала на руски – не съм успял, а това е направо неправдоподобно. От друга, текстът наистина звучи като не особено кадърен превод от руски; на някои места грешките буквално позволяват да си възстановиш руския оригинал.

В крайна сметка съм мъничко по-склонен към тезата, че е истински (по-скоро че съществува подобна истинска инструкция). С изключение на два-три члена, отразява в пълна точност случвалото се в България под съветска власт. Още по-интересно е, че в други соц-страни тези два-три члена са били реалност (но понякога не са се спазвали други) – тоест, правилата в тази инструкция са били прилагани на практика в целия Източен блок… Най-сетне, ако искаш да съсипеш потенциала на една страна да се самоуправлява и да процъфтява, и да я превърнеш в своя вечна колония, списъкът е просто чудесен. Би било изумително, ако в СССР не са го съставяли неведнъж.

Възможно е истината да е и по-странна. Когато видях текста във вестника, помолих мой познат, близък до редакцията, да ми го намери на дискета (исках да го имам в колекцията си от файлове, а ме мързеше да го набирам). След два дни човекът вместо дискета ми донесе принтерна разпечатка. Точките в нея бяха неномерирани, но бяха доста повече – някъде около осемдесет-деветдесет. Обясни ми, че знаел кой е донесъл текста в редакцията (но не ми каза) и ме помоли да не споменавам никъде името му във връзка с този текст. Каза ми, че той бил сглобен от недоунищожени документи, намерени част от тях в Полша, част в Грузия (текстът по-горе бива свързван само с Полша). И че и в двата случая документите са били много частични, и че пълният обем на тази инструкция вероятно е поне 4 пъти над този, който държа, може би и много повече…

Тогава не взех нещата на сериозно – реших, че инструкцията е мистификация и истинският й автор е той. Набрах го за личен архив и толкова. Чак после се усетих, че човекът е интелигентен, но умът му е много несистематичен. Извеждането и формулирането на тези правила просто не би му било по силите.

Десетина години по-късно поредното скапване на диск ме остави без куп неща, на които бях пропуснал да направя резервни копия. Едно от тях беше по-пълната инструкция. Обърнах къщата да търся оригиналната разпечатка – уви, не можах да я намеря, вероятно съм я изхвърлил по недоглеждане. Оттогава съм се опитвал един-два пъти да си възстановя някои от липсващите правила по памет, но спомените ми са много смътни. Всъщност, пиша този запис основно като повод да си разровя хубавичко паметта и да видя мога ли да измъкна от нея нещичко по въпроса. Това, което съм успял да си припомня до момента (с риск разликите с разпечатката да са сериозни), е:

– На управленски постове да се назначават некадърни лица, които да са принудени да разчитат на нашата подкрепа във всяко отношение. Да се толерира назначаването от тях за техни заместници и подчинени на също така некадърни. Енергичните в назначаване на некадърни подчинени да бъдат издигани. Назначените от тях да бъдат вербувани.

– Да се търси ангажиране на всички нива в управлението на личности с криминално или друго престъпно минало. Информацията за престъпленията им да бъде иззета и контролирана от нас. Особено да се поощрява издигането на ръководни длъжности на такива лица в органи, служещи за репресия на опозицията – лагери, затвори, милиция, съдилища и др.

– Сигнали отдолу срещу ръководни личности да се връщат за разглеждане на въпросните личности. Те ще имат грижата да репресират склонните към ненаредена отгоре активност, без да се налага наша намеса. Копия от сигналите да се предават на нашите служби, без нарушителите да знаят за това.

– Строителство на пречиствателни станции към заводи да се обещава, но да не се допуска. При натиск за изпълнение то да се започва, но довършването му да се отлага, докато е възможно. Работата на построените вече станции да се саботира по всякакви начини. Изключение са заводите на реки, които се оттичат към наша територия.

– За магазините и учрежденията за обслужване на населението да се установи работно време, което съвпада с работното време на хората. Капацитетът им да е недостатъчен за удобно обслужване, за да се създават опашки и да се натрупва напрежение между хората. Да се посъветват местните служби да се грижат за насочването на това напрежение към омраза между хората, а не към омраза към управлението.

– Да се строят големи жилищни сгради, в които колкото се може повече живеещи влизат и излизат през един общ вход, за лесен контрол върху движението на хората. Сградите да се проектират с лоша шумоизолация, за улесняване на подслушването. Да се създават всякакви условия за взаимно пречене на съседите и лоши отношения между тях.

– Стоки за масово потребление да се произвеждат некачествени, неиздръжливи и неудобни за употреба. Качествени да се произвеждат единствено за военни цели. Опитите на населението да се снабди с качествени стоки да са възможни само в нарушение на закона. Да се наблюдават и регистрират, и информацията да се събира от нашите служби.

– Наши агенти да се вербуват сред репресирани представители на опозицията и сред бивши или настоящи престъпници. Да се поощрява същата практика у местните тайни служби. Вербувани от тях агенти да бъдат пре-вербувани от нас и използвани за контрол върху работата им.

– Производствата на стоки от непосредствена необходимост (хляб и пр.) да се централизира максимално, без значение на неудобствата и хабенето на стоки и материали. Складирането на стоки с по-голяма трайност също да бъде максимално централизирано. Да се предпочитат центрове, удобни за овладяване от наши войски.

– Да се вземат мерки за създаване на междуетнически напрежения, взаимно недоверие и неприязън между различните етнически групи. Където няма етнически различия, да се използват други подходящи – регионални, културни, религиозни и т.н. При нужда от смазване на съпротива срещу нас на хора от една група да се използват хора от друга група. Под предлог защита на малцинствата и техните особености да не се допуска намаляване на различията и напреженията между групите, или загуба на влиянието и позициите на някои в полза на други.

– Водещите местни имена в политическата, научната и културната местна история да бъдат дискретидирани и изчиствани от историята. На тяхно място да бъдат въвеждани обвързани с нас и наши исторически имена. Приоритетът и върховенството на нашите исторически имена над местните да се подчертава и налага. Опити за опазване на позициите на местните имена в историята да бъдат обявявани за национализъм. Застъпниците им да бъдат репресирани и при възможност премахвани.

– Пред местното население да се поддържа тезата, че ние не извършваме разузнавателна дейност срещу него, тъй като не се налага, понеже техните ръководни партии и служби ни докладват всичко необходимо. Наетите местни агенти да бъдат инструктирани, че работят за своите национални служби.

– Местните комунистическа и комсомолска партии да се следят внимателно за предотвратяване на нежелани тенденции от общопартиен характер. Нашите агенти в тях да бъдат инструктирани при поява на такива тенденции да ги подтискат и да репресират носителите им. Ако тенденциите успеят да вземат връх, да искат от името на страната си наша военна намеса за възстановяване на статуквото.

– При необходимост от наша военна намеса да бъдат привличани за участие въоръжени сили от други страни, за представане на намесата като многонационална. Ръководството и ключовите операции да се извършват от нашите сили. Участието на нашите сили да превъзхожда в достатъчна степен, за да може да се справи с преминаване на силите от други страни на страната на опозицията. Следенето на силите от други страни да е особено старателно. Участниците в тях да не получават впоследствие ръководни длъжности. Свидетелите сред тях на наши действия по смазване на опозицията при възможност да бъдат премахвани.

Ако се сетя за още неща, може да ги добавя под записа като коментари.

Чудя се доколко тези точки са реални спомени, и доколко са несъзнателно обобщение на видяното при социализма. Подозирам, че вторият момент играе съществена роля, особено в детайлите на формулировките. Но за почти всички от добавените по-горе имам спомен, че съм чел от разпечатката нещо в този или много близък смисъл, ако и може би не с точно тези думи – основната идея на точките наистина идва от прочетената разпечатка.

Това е засега.

Надали някой се съмнява, че официалният кандидат-президент на БСП Ивайло Калфин има нещо общо с Георги Първанов. По-малко са хората, които знаят, че пак той стои прикрито зад гърба и на “проекта” Меглена Кунева. (Не отричам, че и без него тя щеше да събере някакъв процент. Именно той обаче я лансира в кръговете, които основно популяризираха кандидатурата й. Дали няма пръст и в убеждаването й да се кандидатира вече не знам.) Оттук, единствено логичното е на втория тур тези две кандидатури да бъдат обединени в една. Защо му е иначе на Първанов да си дава труда за двете?

Целта обаче не е лесна. При около 41% за Плевнелиев, 27% за Калфин и 15% за Кунева (прогнозни резултати към момента, в който пиша това), на балотаж ще отидат Плевнелиев и Калфин. Разпределението на останалите гласове (без тези на Кунева) към тях го очаквам горе-долу по следния начин:

– Волен Сидеров: гласувалите вероятно ще се разпределят около 3/5 за Плевнелиев и 2/5 за Калфин.
– Прошко Прошков: вероятно почти 100% от гласовете му ще отидат за Плевнелиев
– Атанас Семов: креатура на Първанов е (косвено – чрез Алексей Петров), но гласоподавателите му вероятно ще се разпределят горе-долу поравно
– Светльо Витков: бих очаквал около 2/3 от гласоподавателите му да отидат при Плевнелиев и около 1/3 при Калфин
– Алексей Петров: предполагам, че повечето от гласовете за него са купени и ще идат на втория тур за Калфин
– ДПС: неучаствали активно на първия тур, Доган декларира подкрепа за Калфин на втория (при гласоподавателна активност от около 60% това би означавало около 9% от гласовете).

Сметнато много грубо и набързо, това би означавало Калфин да свие с около 6-7% преднината на Плевнелиев и да дойде на 7-8% зад него. Дали гласовете на Кунева биха му помогнали да ги навакса?

Няма начин. Гласоподавателите на Кунева са в голямата си част не особено активни избирателно хора, решили да гласуват за европейската ориентация и новото лице. Плевнелиев / ГЕРБ не пасват особено добре на тези парадигми, но Калфин / БСП пък са в пълно разминаване с тях – тоест, бих очаквал тази категория гласоподаватели (които от тях ще гласуват на балотажа) да се прелеят дори повече към ГЕРБ, отколкото към БСП. Гласуването за Кунева поради лично доверие към нея според мен е много ниско – тоест, дори тя да се скъса да призовава за подкрепа на Калфин, не би му прибавила повече от 1-2%. Иначе казано, Калфин няма шансове да спечели балотажа, дори ако Кунева го подкрепи.

Дали това изнася на Първанов? Задавам отговор, естествено. На хората зад него пък им изнася още по-малко. Падне ли властта на тази мафия в президентската институция, пада ключът към властта й в съда. А падне ли властта й в съда, варианти много. За България някои от тях са добри, други – лоши, но за кадесарската мафия са лоши всички. А Първанов е кръстникът и капото на тази мафия – логично да очакваме от него да се бори да предотврати това развитие. При наличното положение му остава само една възможност. Не зная дали има как да я реализира, но е само тази.

И тя е: Калфин да се откаже и да подкрепи Кунева на балотажа.

Не зная дали Калфин има юридически това право. Логично според мен е да има, но не съм запознат със законовото положение по въпроса. Ако го има, това може да е печелившият ход на Първанов. Електоратът на Калфин е електоратът на БСП – за когото го призоват, за този ще гласува, без загуба на проценти. Разпределението на гласовете за другите кандидат-президенти също ще бъде доста по-благоприятно към Кунева, отколкото към Калфин. При това положение Кунева ще има напълно реалния шанс да спечели изборите.

Какво ще стане в този случай? Не зная. Зависи доколко новата ни президентка ще е съгласна да целува ръка на Кръстника. Най-вероятно няма да има особен избор, все пак дължи изобщо кандидатурата си на него. Още повече, че зад гърба му стои един от най-обучените, въоръжени и непоколебими силови ресурси на света – агентурата на ФСБ. Ликвидирали са неизвестни количества къде по-видни хора, тръгне ли тя да шикалкави, даже няма да я усетят. Германските и френски служби също не са за подценяване, но няма да искат да влязат в открита война с руските от губеща позиция. Така че тя ще е марионетка на Първанов точно както ще му е марионетка Калфин. (Или Плевнелиев – на Бат Бойко.) Поне ако е наясно с положението си и ако е склонна да го приеме. (Ако не е наясно или не е склонна, схемата се проваля – и да я самоубият, полза няма…)

Все пак ми е интересно, ще се осъществи ли “дамският гамбит” наопаки – жертва на офицер с цел произвеждане на бившата пешка и сегашна дама в цар? Ще е доста необичаен ход. Но добрите шахматисти по това се познават, че играят необичайно и нестандартно. И затова печелят.

Ще видим.

Повечето хора смятат, че религиозен е човек, който вярва в Бог (или евентуално множество богове). Някои философи анализират думата допълнително, внасят нюанси, обявяват условия… Не съм философ. Но опростителското “който вярва в Бог” ми се струва непълно. Да не кажа погрешно.

Религиозни ли са, да кажем, защитниците на тезата, че вечният двигател е възможен?

Религиозни ли са убедените комунисти?

Религиозни ли са един куп други случай, в които се поколебаваш, преди да кажеш да или не?…

Нека се опитаме да анализираме какво ни позволява да сложим нещо в категорията “бог”. Надали е дългата бяла брада или способността да хвърля мълнии. Не е и това да живее хиляди години или да може да се явява под различни образи. Да е творецът на Вселената като че ли е по-близо до истината, но и това не е – в куп теософии боговете не са я сътворили… Тогава?

Мисля, че съвременното разбиране за божественост се определя най-вече от наличието на трансцедентални качества у претендента за бог. Иначе казано, да е абсолют в някакво отношение. Да е всезнаещ, и/или всеможещ, и/или всеблаг, и/или всенаказващ… Особено помага да е няколко от тези едновременно. По възможност такива, които се изключват едно друго – да притежаваш взаимноизключващи се качества само по себе си вече е форма на трансцедентност.

Иначе казано, религиозен може да бъде наречен човек, който вярва, че нещо е абсолют. Че то не подлежи на логическо опровергаване и следователно всяко негово логическо опровергаване е априори погрешно, без нужда да се търси с какво и защо. Още по-точно може да бъде дефиниран такъв човек като “вярващ в абсолюта на… (нещото)”. Често се твърди, че това е всъщност определението за фанатик; няма да споря – просто дефинирам какво искам да кажа, и нека всеки го нарича както му харесва. Стига да спазва вложения смисъл.

Тази дефиниция позволява да определим много по-ясно един куп случаи, които иначе изглеждат трудни. Защитниците на тезата за вечния двигател или са гении, открили как да опровергаят Нютон (такива, уви, засега не са забелязани), или вярват в погрешността на неговите закони като в абсолют. Точно както вярват в теорията на Маркс/Енгелс/Ленин/Сталин/Димитров (ненужното да се зачеркне) типичните убедени комунисти. В това отношение те са недвусмислено религиозни хора.

Получава се и друг парадокс: хора, които смятат себе си за искрено религиозни, но не смятат бога си за абсолют, всъщност се оказват в тази светлина нерелигиозни. Не става дума само за религии като будизма, които изначално постановяват, че техният бог не е абсолют. Има например християни, които смятат, че Бог никога няма да се прояви по божествен начин пред хората, тъй като с това би нарушил свободата, която им е дал. С това те на практика де-абсолютизират бога си, и съответно се оказват “вярващи нерелигиозни”. Или вземете един християнин, мюсюлманин или евреин, който знае, че съответният му бог повелява да избиваш неверниците, но не го прави, понеже не иска да убива хора. Показвайки неподчинение на бога си, той го де-абсолютизира и се оказва също “вярващ нерелигиозен”… Мога да дам и още примери; надявам се, че идеята е ясна.

От гледна точка на логиката, тази дефиниция на религиозност говори много. Логиката не отрича възможността абсолют да съществува, но наличието на абсолют прави логиката невалидна като инструмент. Ако в една логическа система въведете абсолют, правилата на логиката престават да важат в нея (абсолютът по дефиниция не се подчинява на причинно-следствени връзки). Съответно, тази система става непознаваема с логически средства. (По тази причина всяко смесване на вяра и логика води до система, в която или вярата е необоснована, или логиката е невалидна, или и двете. Например научното доказване на съществуването на Бога. 🙂 )

Значи ли това, че логиката на религиозните хора е априори погрешна? Не, разбира се. Задайте простичка логическа задача на религиозен човек и той ще я реши вярно. Грешките се появяват, когато в логическата система, анализирана от него в момента, бъде намесен неговият абсолют. Тогава логиката престава да работи и той може да стигне до всеки възможен резултат (включително до верния, по случайност). И когато стигне до резултата е непоклатимо уверен в правотата му, ако наистина е религиозен и в системата наистина е намесен абсолютът му. Просто правилата на логиката в такава система обикновено правят напълно логичен извода му, какъвто и да е, и напълно невъзможно опровергаването му.

Оттук и теоремата: анализи и изводи на религиозен човек, които касаят пряко или косвено неговия абсолют, са логически невалидни по дефиниция и е разумно да не бъдат вземани предвид. Твърде възможно (макар и не гарантирано) е да са погрешни, независимо колко простички са. Всъщност, това не е някакво откритие – всички знаем, че пристрастните по дадена тема хора не винаги са надеждни източници на информация по нея. Теоремата просто обяснява логически защо е така, и дефинира с точност обхвата на “презумпцията за невалидност”.

Теоремата води до един интересен извод с голямо практическо значение в съвременния свят. А именно: ако някой вярва в абсолюти по дадена тема, то разсъжденията му попадат под презумпцията за невалидност, дори ако е специалист по темата. Пример за това съм давал и преди: сред строителите на вечни двигатели има и физици, някои от тях титуловани – това не значи, че вечният двигател е възможен, поне не и ако въпросният физик не разполага с доказателство, което да обори Нютон и да убеди научната общност. Такова доказателство засега няма – тоест, физикът е религиозен, тъй като допуска неверността на законите на Нютон във вид на абсолют. (Интересен е случаят, когато физик извежда доказателство, което оборва Нютон, и като проверка дали то е вярно строи вечен двигател, който според това доказателство би трябвало да работи. Тъй като вечният двигател в случая е средство за проверка на тезата на учения, а не резултат от религиозна увереност във верността й, този учен не може да бъде класифициран като религиозен.)

Един от примерите, които обичам да си спомням, е писмото на д-р Диди Баев, молекулярен биолог, биохимик, микробиолог, работил в Университета в Бъфало и пр., до българските институции, срещу използването на ГМО. От писмото му ясно личи, че отношението му към природата е религиозно по тази дефиниция (“Аз пиша Природата с главна буква” е само един от многото примери). При това положение е логично неговите становища и изводи във връзка с природата да не бъдат вземани предвид: ако са верни, е по случайност. Титлите му биха могли да уплашат дори професионален генетик, но религиозността по свързан въпрос автоматично нулира достоверността на изводите му; би я нулирала дори ако беше академик, Нобелист и водещ експерт по ГМО. Просто логиката на теоремата за религиозността е такава. А се боя, че е доказана.

Поуката за мен е да внимавам да не се намесвам в спор по теми, по които бих могъл да се окажа религиозен (или свързани с тях). По-голямата поука е да избягвам много старателно да бъда религиозен по каквито и да било теми – това автоматично унищожава достоверността на мисленето ми в области, свързани с тях.

По-интересен въпрос е какво да правя в такъв случай с мъдростта и интуицията. Защото те са именно опит да се достигне до истината в условия, в които липсва достатъчно информация по въпроса. Иначе казано, опит да се открие истината на базата на някаква форма на вяра, убеденост, религиозност. Какво правим тогава?

Лично за мен (и засега) отговорът е в общата ми логическа система. Смятам, че абсолютно знание не съществува, но съществува знание, което в определени рамки е вярно, или поне достатъчно вярно, за да е използваемо на практика. И че всяко знание бива подлагано на съмнение, и когато съмнението се оправдае, бива отхвърляно или пък разширявано, превръщайки се в частен случай на по-общо знание… Досега не съм успял да открия грешка или непригодност на тази постановка; може би един ден ще открия, но засега ми върши работа. А ако засега е “вярна”, то значи и мъдростта и интуицията, базирани на нея, също са “верни” като концепция и може да бъдат използвани. Въпреки че създават впечатление за религиозни, те не са – защото концепцията, която ги обосновава, не е абсолют за мен.

А само поредното стъпало към повече познание. И в крайна сметка, както бях писал в един друг запис, вероятно към безкрая.

Днес цял ден слушам и гледам дискусии каква ли е причината за земетресението край Шабла.

Имаше най-различни тези. Особено ме впечатли тази, че земетресението е резултат от сондирането за шистов газ в района. Изпитвам дълбоко уважение към досетилите се да я издигнат. За съжаление обаче, като привърженик на неоспоримите истини и разобличител на мръсните конспирации, съм длъжен да предупредя тези без съмнение добросъвестни, но наивни природозащитници – подвели са ви! Заблудили са ви! Истинската причина е съвсем друга!

А тя е: земетресението е резултат от отглеждането в Добруджа на ГМО. Въобще и не помисляйте да ми се смеете – само издавате некомпетентността си в областта на генотектониката. Ето истината, каквато е:

Под предишен запис се завихри политическа дискусия. Един от участниците беше Андрей Ковачев, кандидат-кмет на София от листата на Зелените. (Което ме поизненада. Това момче няма ли си друга работа точно на върха на предизборната кампания, ами виси в нечий блог, дето го четат един файтон приятели на автора му? 🙂 ).

Отговорът, който започнах да пиша на последния му коментар, стана застрашително дълъг. Реших да го направя на отделен запис. А след това осъзнах и че отговарям не толкова на Андрей, колкото на цяла школа на политическото мислене и разбиране на обществото. Че в много пунктове Андрей Ковачев може би няма много общо с нея. Но че въпреки това този отговор може да е полезен и е нужно да го има. Заради тезата, която отстоява.

Твърдиш, че си човешко същество с достойнство, което заслужава уважение. Че кандидатурата ти за политически пост не променя това. И че по тази причина е невъзпитано да те карам да доказваш, че си годен за управник, по някакви мои си критерии.

Твърдиш също (ако греша – поправи ме), че популизмът е нещо вредно. Че прякото съобразяване с желанията на избирателите не е хубаво – предполагам, че защото избирателите няма как да са компетентни в много управленски области, и че техните желания ще са повърхностни, импулсивни и с лош ефект. Наричаш мнението, че политикът трябва да е безусловен изпълнител на желанията на избирателите, “еднопосочна демокрация”. И се боиш, че може мнозинството избиратели да го споделят.

Само че аз не съм съгласен нито с първата, нито с втората теза.

Това е книгата, която би трябвало да бъде настолната книга на поне 90% от съвременните хора.

Не защото ми харесва – да, харесва ми, но това не е причина.

Не и защото на тях ще им хареса. Напротив – колкото повече не им харесва, толкова повече нужда имат да им е настолна книга.

А защото ще им спести:

– много бадева свършени глупости
– много бадева изхарчени пари
– много бадева похабено здраве
– много бадева осакатени техни деца

Списъкът може да стане и много по-дълъг. Надявам се обаче и това да е достатъчно.

Подробности можете да научите от чудесния запис на Христо Блажев за книгата. Няма смисъл да го повтарям.

Купете си я, вземете я назаем от приятел, откраднете я или се сдобийте с нея по какъвто щете друг начин. Прочетете я внимателно. След това още веднъж. Може и трети път. Ако нямате особена нужда от нея, ще ви хареса страхотно, така че няма да съжалявате. Ако пък имате… прочетете я и четвърти път, и повече пъти. Докато не започне да ви харесва страхотно, и да не съжалявате, че я четете.

Казват, че “всеки има право на мнение” и това е демокрацията. Да, ама не съвсем. Тифната Мери няма право да ходи и работи където си иска, именно защото това е демокрация и околните също имат разни права, например на здраве и живот. А тя е ангел небесен в сравнение с повечето гурута на псевдонауката – уморила е има-няма няколко десетки души и е разболяла няколкостотин. Нищо на фона на съвременните лечители на СПИН с витамини, на борците срещу ваксинирането и другите от сорта. В момент на черно чувство за хумор понякога приемам за миг, че въпросните лечители и борци са полезни – помагат на интелекта да еволюира, като почистват човечеството от най-безнадеждните идиоти… Само че после черният хумор ми минава и пак гледам с ужас какво се върши. И най-вече как му се вярва.

Специално за тези вярващи цитирам Голдейкър – казал го е простичко и разбрано:

Малко мнения са толкова абсурдни, че да не успеете да намерите поне един човек с докторска степен някъде по света, който да ви се подпише под тях; по същия начин малко твърдения в медицината са толкова нелепи, че да не изнамерите някакви публикувани някъде експериментални данни в тяхна подкрепа, ако не се притеснявате от несигурните връзки, подбирането на черешките в литературата и цитирането само на изследвания, които са във ваша полза.

Иначе казано, лудостта е като хремата – не ходи по гората. Ходи по хората. Да вярвате, че сте неуязвими за нея, е смислено точно колкото и да вярвате, че сте неуязвими за хремата. Подобна вяра е най-сигурният път към… хремата.

– Един сандвич с фалафел, голям.

– Два лева…

Докато плащах, зад гърба ми единият от дюнерджиите довършваше поръчката на младо момиче. Другият хвърляше през прозорчето на заведението хляб на голямо ято гълъби. Те спокойно сновяха между масичките и минувачите отвън – очевидно се хранеха тук не за пръв път. След като хвърли и последния къшей, мъжът се обърна към шиша и сръчно заизрязва от него вече опеченото месо.

– Храните не само хора, а? – усмихна се момичето, докато поемаше готовия дюнер от колегата му.

– Какво дойде гладно, все го храня – усмихна се и той в отговор. Акцентът му беше едва доловим, лекотата при говорене – пълна.

Огледах го внимателно. Около петдесетина годишен, най-обикновено лице. Прошарена, късо подстригана, сякаш опоскана коса. Подадох му бележката, той й хвърли поглед и сръчно метна на табана питка като за дюнер.

– Нямаме хлебчета в момента, господине. Извинявайте.

– Няма проблем… Добре ли плащат гълъбите? – смигнах.

– О-о-о, чудесно! – Той се ухили и също леко смигна. – Нали виждате менюто отсреща, всичко е пилешко. За еей тоя голем шиш знаете ли колко гълъби отиват?

Колегата му и момичето на касата се изкискаха весело, аз също се усмихнах.

– Не винаги трябва да плаща някой – продължи той. – Нали са птички божии, трябва да ядат. – Питката се оказа от табана на масата сякаш с магия. След миг върху нея се закръстосваха най-различни сосове, без нито капка да пръсне встрани. Готов специален ефект за филми, помислих си.

– И хората трябва да ядат. Не може ли и те така? – подкачих го аз.

– Хората са друго. Не плащат ли, няма да работят. А трябва да работят, затова са хора. – Сякаш за да подчертае думите си, той се шмугна в съседното помещение и изнесе оттам тава с вдигащи пара фалафели.

– И аз мисля така. Даже на просяци давам пари само срещу свършване на някаква работа.

– Демек никога? – Той ми хвърли насмешлив поглед. – Щото тука истински просяци няма, все са работници на някого. Професионалисти. – Думата излезе иронично проточена, уж заради акцента му, но явно умишлено.

– Така е. Даже децата. “Нечем леб, бате, дай паре.”

– На децата често им давам храна. – Той сръчно пречупваше фалафелчетата по някакъв особен начин. Не като повечето други дюнерджии, просто да ги намачка в сандвича. Вгледах се. Разчупените косо парчета се подреждаха сред резенчетата зеленчуци така, че да ги поддържат като миниатюрни сандвичета. Досетих се, че заради грапавата повърхност ще се държат така и след като бъдат загърнати, и вкусът ще се смеси хубаво и поддържа така през цялото време. Хитро. – Вземат я, не отказват.

– Не я ли хвърлят, като си обърнеш гърба? И това съм го виждал.

– Ако е сух хляб, ще го хвърлят. Ама моята храна е хубава, ядат я. По-добре така, отколкото с каквото ги хранят в къщи. Ако не ги оставят изобщо на каквото си изпросят. – Той уви сръчно питката, загъна я с две-три движения в няколко слоя хартия и ми я подаде.

– А не ги ли учите така, че не е нужно да работят? – Поех питката. Когато вдигнах очи към него, той ми подаваше едно отделно фалафелче, топнато в чеснов сос.

– Няма как да ги уча да работят. Циганета са, тате или царят ги продава за просяци на мутрите – какво мога да направя? Освен да им покажа, че като си гладен, е хубаво да ти подаде ръка някой. Може би някои, като пораснат, ще подават ръка на гладните. Мога това или нищо. Това е по-добре от нищо.

– А няма ли като пораснат, вместо да ви подават ръка, да ви грабят?

Той замислено кимна навън.

– То и гълъбите цвъкат курешки по масите и гонят клиентите. Но ги храня. Така ми иде…

Сандвичът беше разкошен. Но в него имаше и нещо повече от просто вкус.

Дълги години съм мислел, че просяците се оправят със здрава ръка. Бил съм тази здрава ръка, според силите и мястото си. Но не съм осъзнавал, че не мога да ги измъкна – нямам как да наложа на другите да не ги бойкотират, да ги лиша от избора им. Дори да бях управник, щеше да е много трудно и да изисква много усилия. Не съм се замислял, че в такава ситуация по-полезният подход може да е съвсем различен.

Да учиш децата на съчувствие и човечност може да е именно такъв подход. Може да израснат престъпници – нямаш как да ги спреш. Но усетят ли какво е човечност още като деца, и попият ли мъничко от нея, няма да са истински престъпници. Дори ако крадат или грабят, нищо чудно да са по-свестни от някои други хора. Хора, които са важни и лични, гледаме ги по медиите всеки ден и животът се опитва да ни внуши, че те са примерът за подражание. Хората, които са преуспели, но нямат човечност. По-истинските престъпници.

Когато съм към този край на града, сигурно ще си поръчам пак нещо при този дюнерджия. Не зная дали времето и обстановката ще позволяват да си поговоря с него. Но поръчката ми ще е пък моят жест към човечността, кротък и неразличим сред другите. Подкрепата ми за добруването на един човек, който заслужава да добрува. Много-много мъничка, но дадена.