On the Moral Superiority

There are a lot of news about the leaked Afghan War documents. And a lot of descriptions of Wikileaks as a threat to the US national and military security.

Which reminds me a lot of things.

The Cold War

Most Westerners are convinced that Ronald Reagan won it, by raising the military expenses of USA to a level that the Soviet bloc could not afford. This is not the first gross Western misconception about the communism – but is a very important one.

Every single penny in the cost of everything, be that a toaster, tank or ICBM, is eventually spent on someone’s salary. If you can pay peanuts, you can produce tanks and ICBMs for peanuts… That was the case in the Soviet Union. The head of an ICBM project there was paid about one tenth of the salary of a floor sweeper in an US ICBM project. And, living in the Soviet Union, he could not run away for a higher salary. In fact, the Soviet Union could push the military spending to a level that USA would not be able to afford, just because they spent so much less per a result than the Americans. (A hint for the future: watch China.)

Why, then, the Soviets did not win the Cold War, if it was so easy?

Because they could not achieve moral superiority over USA. An unrealistically sounding answer – if you haven’t lived in a communist country, and don’t know the situation from inside.

Immediately after the WWII we, who remained in the Soviet bloc, saw our stand against the Western bloc as a patriotic one. We saw that the Soviet order was horrible, but the order in the Western bloc was also not very nice. We had Lavrentiy Beria etc., but the West had Barry Goldwater etc. The Soviet Union orchestrated aggressions and coups all around the world, but the U.S. did the same. Where there is no clear “good” and “evil”, there is only “us” and “them” – and, of course, everyone is with “us”, not with “them”.

Things changed drastically under John Kennedy, and even more under Lyndon Johnson. The censorship and the anti-communist witch hunt in the US disappeared. The civil liberties were strengthened. And despite the Iron Curtain, this was noticed in the Soviet bloc. Suddenly, “them” ceased to be about as bad as “us”. We saw that “them” is the Good, and “us” is the Evil. We started believing that “them” means freedom, sincerity, truth, decency, while “us” means lies, hypocrisy, and life in a prison.

The West had achieved a moral superiority.

But how this translated into a Cold War victory?

You can’t run away from a Soviet country, no matter how much you despise it. However, if you are forced to remain there, you lose your initiative, inventiveness and desire to work, create and win. And, most of all, you lose your trust in the system, and your hope for a better future… The most important engine of the economics, the impulse of the people to work and create, went dry. The economics continued going for some time, supported by the effect of the scale, but eventually stuck. And to our perceptions of the West added one more – “wealth”. Actually, a “deserved, decently obtained wealth”.

Even the top Soviet functionaries had lost their trust in the communist system. Publicly, every time they spoke, they acclaimed the Soviet superiority. Privately, they didn’t believed a word from what they said. They regarded everyone who believed that the Soviets can be superior in any way as idiots, brainwashed by the lies they themselves fabricated. When told: “We can beat the West in the arms and space race”, they didn’t believed it, despite the calculations they were shown, and despite that they had nearly done it during the 60s. “If you believe one thing, and the Western experts believe otherwise, then it is them who must be right. There is no way you can be right, there is no way for us to be the better. It is them who speaks the truth, and us who cheats and lies.” This is what everyone was convinced in – even the Party core and top.

The military buildup and the “Space Wars” of Ronald Reagan merely coincided with the final stages of the Soviet economic deterioration. The rot was clearly seen from inside even before Reagan, and many people understood it is a matter only of time before the Soviet system falls apart economically. (Most of us expected this fall to come later, but to be a catastrophic one: happily, we were wrong.) The military race could have speeded it up a bit, but I doubt even this – the Soviet bloc practically didn’t tried to increase the military spending in order to counter Reagan. There was no use in doing this. The Cold War was already won by the West, and not in the arms race.

It was the moral superiority that won it. That rendered the Soviet “army” unwilling to fight – in fact, willing to desert at first opportunity, and expecting and hoping to lose… The result was the only possible one. The Soviet bloc simply disappeared into the thin air, without a single gunshot against the West.

Al-Qaeda

As a student, I saw once a man who was bent on organizing a crusade against the evil capitalism. He tried to recruit for it every single person he saw. And always failed… Instead of on the top of some government body, the system had placed him in a mental clinic. Despite that this obsession was his only peculiarity.

This is how much the Soviet system believed in itself, facing the Western moral superiority. In a country where everyone publicly called for the fall of the capitalism, this man hadn’t seen in his life a single person who would actually fight the capitalism. Or even believe that this is a sane idea…

If Osama bin Laden was in a situation similar to the Soviet bloc, he shouldn’t be able to find a single follower. And the Arab countries are not as anti-Western as the Soviet bloc was, so his task should have been even tougher. How is that he found thousands of followers?

Some people believe this to be an effect of the Islam. However, the communism is a religion also, and one that is much less tolerant of everything decent than even the darkest sects of the Islam. In addition, 15% of my country’s population is Muslims, and that madman could not recruit among them, too. Also, before Osama there were many other militant Muslims who went on a jihad against the West, and none found a significant number of supporters. Despite that the US were supporting then Israel as firmly as now, etc… Obviously, it is the situation that changed.

The people from Western Europe would not go on a jihad. However, during the last decade their opinion on the USA plummeted, too. Twenty years ago, if you were an American in Berlin, you would be revered, and more honored than the Berliners around… Not anymore. Now, you can often hear: “The country that lied to the entire world about the Iraqi WMD? That created and still maintains the Guantanamo gulag? That ran the Abu Ghraib prison? That bombed to destruction the civilians in Faluja? That shot the Italian hostage resque mission? That killed the Reuters journalists in Baghdad? That photographs, fingerprints and tracks every visitor like a criminal? That created the ECHELON system? That is killing in Afghanistan maybe more civilians than terrorists?… If it is decent, then Stalin is, too. This country is a blemish to the humankind.”

Of course, the real criminal is the war itself. In a war, no involved army can avoid such things. The war always de-humanizes the people. And sometimes you can’t avoid wars… However, a moral country is expected to not lie to the other countries, in order to involve them, too, in a non-justified war. To not organize gulags. And when its soldiers perform some nasty crime, to not try first to cover it. Otherwise, this country starts being considered by the entire world as an immoral, cheating and lying one. If it is bigger and stronger, it earns the “Evil Empire” nickname, and deservedly. All of its moral superiority, earned with bitter, painful and long-lasting sacrifices, and often paid with the lives of many of its best people, quickly evaporates.

The worst comes when this country continues to pretend that it is the mainstay of the world decency, morality and human rights. These pretensions make me, who has lived twenty-odd years in a communist country, instantly remember another country. One that pretended that it is the source of all human rights in the world, but actually was a big prison. The Soviet Union… Yes, there are differences. But not ones that matter when it comes to moral image and leadership.

What about Wikileaks?

What Wikileaks does is exposing the indecent and immoral things done, in this case, by the US army. When Adm. Mike Mullen says that this risks the lives of American soldiers or Afghan informants, he surely doesn’t believe himself – the leaked documents do not contain enough info to endanger them. Few people, if any, will believe him… What he actually achieves is to remind me (and not only me) of another kind of people, who also said what neither they nor anybody else believed. The Soviet functionaries.

I don’t know if Pfc. Manning is the person who leaked those documents (and the “collateral murder” video on which the US copter pilots killed the Reuters journalists). If yes, he reminds me of another person – Hugh Thompson Jr, the officer who stopped the My Lai massacre, and leaked the info about it. He was sharply criticized by the US Congressmen for this. He was sent to missions without adequate cover and supply until he was gunned down and nearly killed. However, he was awarded a medal by the US government, because of his humanity.

Will the same happen with Pfc. Manning? I doubt it. Given the current situation, it is more like he will get a sentence, and the medal will be preserved for those who will succeed to shut down Wikileaks. Which is another proof that the things in USA have changed – and a proof which direction they took.

… Remember the great support Obama had among the ordinary people abroad before the president elections? Especially in Europe? There is a reason for this support. The ordinary people hoped that he will restore the US moral superiority, by bringing moral to the US politics… He failed to do it. The Guantanamo gulag stays. Some measures are taken to prevent the worst things the US Army does abroad – however, the “culture of concealment” is stronger than ever. Slowly, but surely one trend emerges and grows in the thinking of the people outside US. Namely, that this state has gone too far on the Evil Empire road. That it cannot be stopped anymore, even by a good-intended President. And that it is better late than never to say openly: “Things changed. This is not anymore the moral leader of the world – this is just another evil empire. One that the decent people must hate, loathe and oppose to.”

What will happen if this trend of thinking prevails? Easy guess. Al-Qaeda will grow and attract more and more people, and will probably obstruct more of the US activity abroad. In fact, it may gain enough support to carry its fight on American soil. The support for US in Europe and the rest of the world will gradually diminish, to the extent that even the pro-US politicians will have to become blind and deaf to the USA needs. And very surely there will be new “cold wars” – economic, cultural etc. – between USA and some other countries, but it will not be possible anymore to win them through moral superiority.

Know Thy Enemy

USA is still the strongest military power in the world. However, even it cannot afford a major war against a decently strong enemy on its soil. And an union between some of the other top countries might prove as strong militarily. Not speaking that USA is not the world biggest exporter since quite a lot of time, and relatively soon is going to be dethroned from the first place in the economics, too. (In fact, the EU already did it.) So, a question arises – how USA is going to maintain its influence in the world?

Typically, influence is maintained by what you export, in the broadest sense of the word. Currently, USA exports almost only military power and economic size. In not a long time these will diminish, compared to other countries. Unless USA finds something else to export, and to be the top exporter, its influence in the world will be lost. Which carries a lot of problems for it, and for the world, too.

The single thing that USA is uniquely positioned to export is exactly the moral superiority. Its long-standing culture of freedom, compassion and civil liberties is still unmatched anywhere in the world. If properly extended to the people outside USA borders, it can restore this superiority, to the extent USA can become its overwhelming exporter. However, the freedom and the civil liberties inside USA are seriously eroded during the last decades, and it seems that this trend will not be reversed easily. And the growing tendency to treat the non-US citizens as second-class people doesn’t help too much.

Still, it is worth trying to do what can be done to preserve the moral superiority. The history has clearly shown that every bit of it is worth more than an army of tanks, even in a war. Unless USA choose this path, they are headed where the decadent Roman Empire was headed – to internal corruption, weakness and ultimately disappearance. This is the road down that every evil empire takes, sooner or later.

To preserve moral superiority, the US must first learn what is the correct move in situations like the current one. Whether Wikileaks is its enemy, or the best friend they can find – one that is brave enough to tell you you have a nasty problem, and to press on you to solve it on time. And whether people like Mike Mullen are its best servants, or its best enemies – the ones that tell you “There is no problem, continue this way, people will never learn of the crimes, truth never comes out”.

If you are still not sure which is the correct position, ask one truly outstanding soldier – Gen. David Petraeus. He will surely be able to tell you the truth… Actually, you can tell it yourself, by using his simple principle – which action decreases the number of your enemies, and increases the number of your friends.

GSM модеми от Виваком – 2

Преди няколко дни писах за неволите на една моя позната с 3G модем, получен покрай сключен с Виваком договор. И обещах да разкажа за развитието на нещата.

В качеството на разказ публикувам оплакването, което познатата ми пусна днес в сайта на Виваком. По нейна молба. Нямам какво да добавя към него; то описва проблема напълно изчерпателно.

Обещавам да разкажа впоследствие и какво развитие са претърпели нещата.

—-

На 9 юли т.г., в магазина на Виваком на бул. “Скобелев”, до кръстовището с бул. “Прага”, се поинтересувах от мобилна Интернет връзка. След уверение от управителя на магазина, че предлаганите модеми работят с Линукс, сключих договор и получих 3G модем.

Изпълних указанията от сайта на Виваком, но модемът не проработи. Потърсих помощ в магазина. Там ми бе обяснено, че “под Линукс всеки се оправя сам”, и ми отказаха помощ.

Свързах се с мой познат, специалист по Линукс. Той изпробва модема и предположи, че е повреден. Отнесох го в магазина. Там го свързаха на служебен компютър, където също не заработи, но ме увериха, че “е от компютъра”.

Моят познат се свърза с техническата поддръжка на Виваком. Предложиха му модемът да бъде изпробван в магазин. Занесохме го в друг магазин на Виваком, където го изпробваха с помощта на поддръжката, и установиха, че СИМ картата работи, но модемът е повреден. Посъветваха ни да го върнем в магазина, откъдето сме го купили, за да получим замяна.

Днес, 2 август, го занесохме в магазина на “Скобелев”. Служителка там ни отговори, че управителят не е на работа, а само той приемал замени. Консултирахме се с телефонната поддръжка, които бяха изненадани от това, и поискаха да говорят с нея. В наше присъствие тя им заяви, че в техния магазин има такъв порядък, и че те са изпробвали модема, който е работел безпроблемно. Възмутени от поредната лъжа, напуснахме магазина. Служителят от поддръжката ни предложи да пуснем оплакване в сайта ви.

Очаквам замяна на неизправния модем, или анулиране на договора. Със служителите от магазина на “Скобелев” няма да контактувам повече, заради оскърбителното им отношение и брутален непрофесионализъм, и ще препоръчам на всички свои познати да го избягват. Ще помоля и вас да се съобразите с нежеланието ми; надявам се това отношение да не е политика на Виваком. Заради преживяното разочарование ще помоля познатия ми да постави копие от този текст на страницата си в Интернет.

Втората поправка

Наскоро имах възможност да си припомня втората поправка към конституцията на САЩ.

A well regulated Militia, being necessary to the security of a free State, the right of the people to keep and bear Arms, shall not be infringed.

Мой превод:

Тъй като добре уредената милиция е необходимост за сигурността на свободната държава, правото на хората да притежават и носят оръжие не може да бъде ограничавано.

Дали е по-разумно това право да бъде ограничено може да се спори много. Лично моето мнение клони малко повече към не-ограничаването на оръжията. Престъпниците винаги ще имат оръжие – въпросът е дали ще го имат обикновените граждани, за да се защитят. Да, малко обикновени граждани имат уменията за боравене с оръжие, които имат престъпниците, но все пак е детерент. Да, оръжието значи нещастни инциденти, но безоръжността пред бандитите – дори повече… Както и да е. Лично мнение, нищо повече. Не то е темата.

Този запис е посветен на друг въпрос – какво е наложило Втората поправка. Отговорът е прост – един абзац от Декларацията за независимост на САЩ. Той гласи:

That whenever any Form of Government becomes destructive of these ends (Life, Liberty and Pursuit of Happiness), it is the Right of the People to alter or to abolish it, and to institute new Government

Мой превод:

Когато някаква форма на правителство започне да пречи на живота, свободата или търсенето на щастие на хората, право на хората е да го променят или свалят със сила, и да поставят ново.

Иначе казано, в американското законодателство (защото Декларацията за независимост е юридическият акт на отделяне на САЩ от британската корона) е пряко записано правото на гражданите на революция, и правото на притежаване на оръжие, за да извършат тази революция.

Не ми е известна друга държава, която да може да се похвали с такова нещо. САЩ в много отношения са за присмех, но в много са и за възхита. И забелязвам, че почти всички отношения, в които са за възхита, произтичат пряко или косвено от правото на американците да бъдат господари на правителството си, а не негови роби. А всички, в които са за присмех – от нарушаването на това право.

Не зная дали е възможно подобно право да се въведе в България. Знам, че няма особена нужда. Демокрацията е могъщ инструмент – ако хората не ги мързи да я използват, за да контролират правителството си, ще имат образцово правителство, без да има нужда от революции. А не си ли контролират правителството, и революции няма да им помогнат.

Страх ме е обаче, че няма нужда и по друга причина.

Напоследък мисля, че българите не искат да живеят щастливо и свободно. На думи го искат, та се скъсват естествено – но на дело вършат всичко, за да бъдат доени и стригани като добитък, да живеят зле и да са нещастни. А когато думи и дела се разминават, истината, както знаем, я казват делата. Ние не живеем щастливо и свободно не само защото не го заслужаваме, а и защото не го искаме.

Да, да, знам. Писал съм го твърде много пъти. Просто ми идва отгоре да се блъскам непрекъснато в стената на лайнодушието. И понякога не издържам, и мрънкам…

Но след като помрънкам, продължавам да се боря, колкото и както умея.

GSM модеми от Виваком

Наскоро една моя позната ми се оплака покрай GSM модемите на Виваком. (Така наречената мобилна Интернет връзка.) Всъщност, не от самите модеми, а от отношението.

При подписването на договора тя изрично попитала върви ли модемът под Линукс, и ще може ли да го настрои. И била изрично уверена, че върви чудесно, и че няма да има никакви проблеми.

Уверението траяло, докато не се опитала да го свърже. Въпреки че не е компютърно неграмотна, не успяла. Когато потърсила помощ в магазина, откъдето го е закупила (и където е получила уверенията и обещанията), управителят студено й отговорил, че те не предлагат помощ за свързване под Линукс. Причината? Линукс бил операционна система, в която всеки си прави сам всичко. Така че не било тяхна работа, и ако може, тя да не му губи времето повече…

… Не зная дали ще успея да й го пусна. Може би да. Може би не – кой знае дали не са я излъгали както за помощта, така и за вървенето въобще?

Знам обаче какво да очаквам от Вивател на тема мобилна свързаност. И предупреждавам всичките си читатели да очакват същото. Не само за Линукс. Който служител има желание да помогне, ще го има и за Линукс. Който няма, няма да го има и за нищо друго.

Затова, ако имате нужда от мобилна свързаност, потърсете друг мобилен оператор. С Виваком имате шанс да се натъкнете на такова “съдействие”… Предупредени сте.

Енергично срещу престъпността

МВР напоследък не си поплюва. Никак.

Наскоро арестували рецидивист в Плевен. Тъй като той оказвал съпротива, един от полицаите произвел изстрел във въздуха. Куршумът рикоширал и ранил рецидивиста в главата.

(Ако се чудите от какво куршумът е рикоширал във въздуха – възможности много. Небесният свод. Международната космическа станция. Ниско прелитащ изтребител. Тежко брониран гълъб… Ама сте недосетливи!)

Пак наскоро в Кърджали бяха проведени действия за арестуване на сводник. В хода на операцията е пострадало семейство, имащо контакти със сводника. Извършителите са неизвестни (отказали са да се легитимират). След повикването на полицията казали, че са от полицията. Може и да не е вярно – кой престъпник не претендира, че е от полицията?

Не се и съмнявам, че с такива мерки престъпността скоро ще бъде унищожена. При такава полиция на кого му трябва престъпност?

Комарови стратегии

Неведнъж съм се чудил – защо е нужно да те сърби, когато те ужили комар?

Сърбежът се причинява от вещества, които се съдържат в слюнката на комара, и които реално не са му нужни. Ако ги няма там, шансът ти да усетиш лакомника клони към нулата. Защо му е да се излага на риск? Еволюцията би трябвало да е фаворизирала много отдавна комарите, чието жилене не се усеща.

Възможните отговори са много. Без да претендирам, че непременно съм открил верния, една от възможностите е такава:

Наблюдавал съм, от любопитство, как жили комар. В повечето случаи ужилването се усеща в момента, в който комарът си извади хоботчето и тръгне да отлита. Когато вече обикновено е късно да го убиеш. Тоест, ако не е имал каръка да улучи нервен рецептор при бодването, комарът вече е в относителна безопасност, когато го усетиш.

А защо тогава все пак да се усеща? Ако не се усещаше, комарът щеше да е в още по-голяма безопасност. За достатъчно време (а комарите са около хората откакто има хора) би трябвало такива комари да бъдат утвърдени от еволюцията.

Според мен причината е проста и логична, ако и неочаквана.

Комарите по принцип се хранят с растителни сокове. Прие кръв единствено оплодената женска, преди да снесе яйцата си – кръвта е необходима за развитието им. Тоест, пиенето на кръв е свързано с оставянето на потомство.

Оттам нататък предположението е очевидно. След като усетиш гадното сърбене, започваш да внимаваш за други комари, и да ги гониш или убиваш. По този начин преварилият комар осигурява по-малка конкуренция за потомството си.

Да, еволюцията е способна и на такива трикове.

(И по тази причина е любима на писателите-фантасти. В един от разказите в цикъла “Гуслярски истории” Кир Буличов описва гениалния изобретател професор Минц, който покрай всичко друго изобретява и хуманно средство срещу комари: то не ги убива, а само ги отпъжда на два метра разстояние. Вследствие на еволюцията обаче се появяват комари с двуметрови хоботчета, които достигат професора от извън недостъпната зона…)

Какво заслужават

– Извинявайте, може ли само за момент?

– Да?

– Извинявайте, аз бях тук в София на лечение, изкарах два месеца в болница. Днес излязох. И чак тогава видях, че не ми стигат шейсет стотинки за билет за автобуса. Не може ли?…

… – Извинявайте, аз работя отсреща, по изолацията на сградата. Днес ми се обадиха от нас, че майка ми е починала. Не ми стигат шейсет стотинки за билет за автобуса, пък колегите ми днес са отпуска, виждате, не работят. Не може ли?…

… – Извинявайте, аз дойдох днес в София да пазарувам, а ми се обадиха от къщи, че детето го е бутнала кола, да се прибера спешно. И аз хукнах, ама докато пазарувах са ме обрали, и не ми стигат шейсет стотинки за билет за автобуса. Не може ли?…

Варианти – колкото щете. Ако има случайно пък и подходящо събитие – земетресение в някой край на България, или наводнения, или голям пожар – направо е нашествие. Обясняват ти с треперещи ръце и сълзи на очите. Само в момента, в който се разсееш нанякъде, изпод отпуснатите клепачи проблясва преценяващият поглед на професионалист…

Номерът не е нов, но напоследък е популярен. Едно, че все още предизвиква състрадание по-лесно от “моля ви, нямам какво да ям”. И второ, че намалява риска от започналото да се появява напоследък “работи нещо половин час, ще ти дам един лев”.

Най-често въпросните профита или имат приличен опит в уличните побои (ако са мъже), или “гардовете” са на едно звънване разстояние (ако са жени). Въпреки това обаче, смятам следващия път, когато срещна такъв, да преценя внимателно още един път дали наистина ме лъже – и ако реша, че го прави, да му отръскам един ама наистина здрав бой. Особено ако наблизо има подходящ вход или двор, в който да мога да ги вкарам, че да не ни намерят лесно гардовете им.

Хич даже не е прекалено. Малко са хората, които могат от пръв поглед спокойно да отличат профитата от наистина закъсал човек, и да помогнат на втория. Останалите, след като ни измамят веднъж-два пъти, кастрираме състраданието си и преставаме да даваме на всички. Естествена реакция е. Така че тези профита не само се хранят с нашата човечност и доброта – те я унищожават, и превръщат плодородната почва, на която тя е расла, в безплодна пустиня.

Затова един здрав бой е минимумът, който заслужават. А ако тези, които ги бият, станат повечко, може и да почнат да се отказват от измамите. И да работят нещо полезно. От това ще спечелим и ние (мъничко), и те (неизмеримо много).

И най-вече да оставят просенето на тези, които са наистина закъсали, и нямат друг избор. Наистина закъсалите са, заради които е морален дълг на всеки от нас да натупа здраво мошениците.

Китайска работа… или чия?

Днес видях нещо, от което ми увисна челюстта.

Флашка с размер 400 гигабайта. (Повтарям: четиристотин гигабайта.) Sony Vaio.

Купена от Китай за нещо към двайсет и пет долара. (Повтарям: нещо към двайсет и пет долара…)

Последваха въпроси. И отговори. На някои от въпросите собственикът на флашката не знаеше отговорите. Но пък аз си ги съставих лесно от тези отговори, които той можа да ми даде.

Ако си голяма корпорация, и искаш да строиш завод, Китай е раят на земята. Заплатите са почти несъществуващи, и дори за тях работниците работят като сбъркани. Не е капка проблем да разтегнеш 8-часовия по документи работен ден на 12 и повече часа, и да обявиш съботата, а често и неделята за работни. Без да плащаш допълнително. А ако успееш да докараш работниците дотам да почнат да протестират, просто се обаждаш на местния партиен секретар. На следващия ден вече имаш други работници. Къде са старите не е прието да се пита. Нищо чудно дори партийният секретар наистина да не знае.

Райските условия обаче си имат цена. Искаш да строиш завод? Може. Но ще построиш един такъв и за Китай. Неговото построяване ще си го финансира Китай, и продукцията му няма да излезе извън Китай – твоите пазари не се губят. Но не си ли дадеш ноу-хауто, нямаш разрешение да строиш твоя завод.

След строежа почват изненадите. Като начало, оказва се, че китайците са построили с ноу-хауто ти не един, а три-пет-десет завода за тях си. Какво да правиш, голяма държава, много нужда от стока. Уговорката стоката да не изтича към твоите пазари като цяло се спазва. Но каквото и да се опиташ да произведеш в твоя завод, се оказва, че и китайците го произвеждат в техните, без да те питат, и най-вече без да ти плащат никакви права. Трудно е да опазиш каквото и да е в тайна, след като целият ти персонал са китайци. Не ти ли харесва така, лицензът ти за производство хвръква. Ако искаш.

Въпреки това, производството в Китай е много изгодно. (Напоследък не чак толкова – работниците не са под чак толкова железен ботуш, партията и правителството вече не са така коректни към чуждия инвеститор… Но все пак е изгодно.) Но понякога се случват и изненади.

Имаш, например, технология за 400-гигабайтови флашки. Още когато 64-гигабайтовата е едва ли не чудо. Правиш си план да ги промотираш чак към края на 2011 г., нищо че още е началото на 2010. Защо да се състезаваш на всяка цена с конкуренцията? Толкова по-изгодно е да играеш почти с тях, с разлика само колкото да не побеснеят антикартелниците… И за да имаш достатъчно произведени, когато му дойде времето, тихомълком ги пускаш в производство още отсега. Разбира се, в Китай.

След което откриваш, че както с всичко друго, китайците произвеждат в заводите си и тези флашки. С все търговската марка на тях, да не би без нея да откажат да работят. Оплачи се на арменския поп. О, да, извън Китай – нито дума за съществуването им. В Китай обаче няма такова ограничение, флашките спокойно се продават. И разни любопитни западняци си ги купуват за по стотина и нещо юана, ако умеят да се пазарят. Естествено, в магазина на Sony в града никой не е и чувал, че такива флашки съществуват. Няма и да чуе още година и половина. Но магазинчето отсреща ги продава…

Няма да съдя кой е крив, и кой още по-крив в тази история. Оставям го на вас.

И пак уики-спам

Напоследък повечето уикита, които хоствам, са под силен удар на спамботове.

Такива удари не са новост: спамботовете редовно ги пълнят с несъществуващ боклук, за да задръстват блеклистинг системите. Този път обаче пуснатите линкове са истински.

Разширението SpamBlacklist не помага – очевидно проектите на фондация Уикимедия са избягнати. Големият брой следящи ботове там моментално вписва спамвертизираните URL-и в локалния черен списък, който се проверява от почти всяко МедияУики по света. Вероятно ботмрежата е програмирана умишлено да не ги закача, за да може да останат боклуците й в други уикита колкото се може по-дълго.

Принципно подобни атаки не ме тревожат – отдавна съм си написал модулче за МедияУики бота ми, което чисти спам-ревизиите. Десетки пъти е чистило хостнатите при мен уикита от боклука. (Ако ползва администраторска сметка, не само връща отново не-спамовите ревизии, но и може да изтрива страници, които са създадени от спамботовете, и да блокира спамерските сметки и адреси.) Ако някой има нужда уикито му да бъде почистено от спама, ще му направя услугата с удоволствие.

Този път обаче спамботовете бяха нахитрели значително. Вместо да изхвърлят целия или почти целия оригинален текст, те доста често само вмъкват някъде из него едно-две линкчета. При по-големи статии това успяваше да измами алгоритмите за проверка, и да даде спам коефициент под граничния. Наложи ми се да допиша проверка и на разликите между ревизиите. Още доизпипвам коефициентите й за различните подозрителни явления, но като цяло вече върши работа.

… Засега успяваме да сборим спамерите. 🙂