Днес в Министерството на културата се състоя среща на тема нарушаването на авторски права в Интернет. Идеята й беше да се постигне някакво т.нар. “извънзаконово споразумение” между държатели на авторски права, Интернет доставчици и представители на други ангажирани организации и среди.
Всъщност, другите ангажирани организации и среди бяха Министерството на транспорта и ИТ, и една гражданска организация – “Електронна граница”. Оттам на такива мероприятия ходи Богомил Шопов, но този път той беше ангажиран – новината за срещата дойде при него по-малко от 24 часа преди началото й. Наложи се да го замени странно и разнородно трио. Ангел от българската Пиратска партия като представител на защитниците на граждански права. Калин Ненов от фондация “Човешката библиотека” като автор и издател на литература чрез съвременни методи на разпространение (включително в Интернет). И аз – не знам като какъв.
Срещата я откри зам-министър Димитър Дерелиев. Като откриване изчете едно резюме за идеята й, писано вероятно от някоя от организациите на прекупвачите на авторски права. Извън това обаче водеше срещата изненадващо балансирано и неутрално. Бях сериозно впечатлен – мислех, че отиваме там на предварително договорен театър, и се бях подготвил да изляза в знак на протест. Не се наложи. Въпреки че срещата реално си беше опит праводържателите да извият ръцете на Интернет доставчиците да им играят по свирката.
Представителите на различни прекупвачи на авторски права бяха повече от половината присъстващи. Логично, и изядоха повече от половината време за говорене (и положиха прилични усилия да пречат на другите да говорят). Уви, колкото и да ми е неприятно да го кажа директно – голямата част от казаното от тях бяха стандартните, отдавна опровергани лъжи. Как пиратството (а не въвеждането на DRM) съсипвало продажбите на музика, и т.н. И стандартните демагогии как тези, които им обясняват, че моделът им е остарял и не работи, били поддръжници на пиратстването в Нета, и искали безконтролно крадене.
Основната им теза беше, че Интернет доставчиците правят едни страховити пари от предлагане на възможност да се теглят незаконно авторски произведения. Че това е основният трафик, който продават. И че би било много национално отговорно, ако за компенсация подходят както са длъжни от закона, и започнат масово да блокират всички сайтове, които дават възможност за такова теглене.
(Истината е, че поне в София стандартният трафик, който предлагат повечето провайдери, е далеч над реалните нужди на тегленето на музика или филми. В къщи съм на една от най-ниските тарифи на типичен провайдер, и сваляне на две CD-та обем, колкото е стандартният филм, ми отнема петнайсетина минути. А ако ще гледам филми от Нета, чудесно ме уреждат и няколко часа за сваляне… Провайдерите предлагат голям трафик не за да можеш да пиратстваш удобно, а заради конкуренцията между тях. И повечето тарифи, които се предлагат, са на фиксирано месечно заплащане, без ограничение на трафика… Затова и искането към тях за “национално отговорно съдействие” всъщност е “дайте да свършите една наша работа за без пари”.)
Извън тях, като единичен говорител, се боя, че най-много време отнех аз. Обясних, че грешката е в остарелия модел, и че докато не се поправи тя, всякакви мерки ще са в грешната посока, и ще вредят, вместо да носят полза. Праводържателите много старателно не ме чуха. Наложи се да взема думата втори път, да обясня накратко до какво ще доведе тръгването по този път (технологична надпревара с все по-висока цена за доставчиците и вреди за гражданите, и с все по-временни и кратки ползи за праводържателите). Наивник. Моментално се заобаждаха, за да ми пречат да обясня. В първия момент си помислих, че е емоционално несъгласие, но после забелязах координацията им – очевидно са знаели за този аргумент, и са се подготвили да пречат той да бъде чут. С което потвърдиха две неща – първото, че той е валиден, и второто, че ги е страх да не бъде чут.
Измежду изказалите се беше представител от Министерството на културата (редът на споменаване е за който се сетя – не помня точно в какъв ред говореха), който спомена, че са обсъждали с Министерството на финансите схеми как да накарат да работи членът от закона, съгласно който се налагат допълнителни такси за носители и прочее, и тези такси да стигат до авторите на произведения. Праводържателите подчертаха с натъртено безразличие нулевия си интерес към въпросния закон, и това беше.
Говори и представител на Министерството на транспорта и ИТ. Учтиво подчерта, че все пак съществуват и закони за защита на правата на потребителите, които са европейски, и не можем да ги нарушаваме, и че може би решението е в търсене на модели за разпространение, адекватни на Интернет. Беше изслушан що-годе учтиво (все пак представител на друга държавна институция) и игнориран.
Говориха (по различно време) представители на Интернет провайдери – Глобул, Виваком и още един, не помня кой точно. И тримата много деликатно изразиха тезата, че напълно подкрепят борбата срещу пиратството, но не смятат, че забранителните и блокиращи режими са начинът за действие. Глас в пустиня (освен че последният и беше обявен за печалбар, който прави гуша на гърба на бедните автори).
Ангел говори нелошо, ако и малко емоционално. Опита се да обясни, че нарушаването на граждански права не е начинът да се решават икономическите проблеми на праводържателите, и че вероятно има по-правилни начини. Естествено, беше зверски оплют от праводържателите (един от които, не разбрах името му, директно се разкрещя и му заговори на “ти”… Май изрази като “граждански права” бръкват в здравето на някои хора направо до дъното.)
Чудесно изказване се опита да направи Калин Ненов. “Опита се”, защото в момента, в който се усетиха, че ще опише как икономически модел, различен от техния, работи и печели чудесно, праводържателите моментално не го оставиха да говори.
Подобно на него впечатление остави един представител на Асоциацията на производителите на бизнес-софтуер (дано да не бъркам). Изказа се в категорична подкрепа на авторските права (нищо чудно). Но в момента, в който започна да обяснява как и те отначало са разчитали на блокирания на сайтове и съдене на потребители, но с времето са видели, че тази тактика не работи, и са се обърнали към различни модели на разпространение и на защита на програми, праводържателите го прекъснаха, оплюха, обявиха за предател и не го оставиха да говори. (А той се опитваше да пропагандира използването на DRM!… Очевидно дори това е твърде голямо предателство.)
От праводържателите особено неприятно впечатление ми направи някой си Минчев – шеф на някаква организация за разпространение на филми. Неговата теза, заявена в прав текст към нас, които набеди за пиратите, беше: “Това е война. Да видим кой е по-силен.” И наистина подхождаше към разговора точно като към война – оплюваше всеки, който не му играе съвсем точно по свирката, прекъсваше другите, лъжеше най-нахално според както му скимне, и се опитваше да се подмазва на зам-министъра по начин, който ме погнуси. Доста от тезите му вероятно биха скандализирали дори противниците на незаконното гледане на филми – например, че правилният модел на разпространение на филмите е абсолютно всяко гледане да се заплаща. (Не в смисъл, че не бива да се позволява безплатно гледане, а в смисъл, че например продажбата на филм на DVD или взимането му от видеотека е погрешен модел, тъй като позволява гледане повече от веднъж срещу същите пари. Поне аз така го разбрах.) Калин има по-добра памет от мен – вероятно ще може да допълни и още бисери.
Срещата приключи сред пълна какофония. За мен обаче остана горчив вкус в устата.
Отидох на нея с идеята, че вероятно прекупвачите на права не са наясно с колко по-подходящи от техния модел има. Например, че Интернет може да свали драстично разходите им, и по този начин да им даде възможност да предлагат произведения по-достъпно… Оказа се, че са абсолютно наясно с това, но нямат никакво намерение да предлагат произведения по-достъпно – че имат намерение вместо това да реализират свръхпечалби, и да товарят цените още повече.
Отидох с идеята, че прекупвачите на права не осъзнават, че намесват в проблема си с нелегалните потребители една трета, нямаща реално нищо общо страна – Интернет доставчиците… Оказа се, че са напълно наясно с това, и точно то е целта. Защото осъзнават много добре, че схватката срещу потребителите ще изисква непрекъснато нови, все по-скъпи и непопулярни мерки – и искат не те, а Интернет доставчиците да плащат тези мерки от джоба си, и да отнасят възмущението на потребителите.
Отидох с идеята, че там ще се търси добронамерено и колегиално начин прекупвачи на съдържание да си сътрудничат с Интернет доставчици и гражданската общност, за да могат заедно, по взаимно приемливи и законово съобразени начини, да търсят начин как да изтъкнат легалното ползване на произведения… Оказа се, че прекупвачите на съдържание са дошли на тази среща, за да се направи тясна “работна група” без участие на гражданите, тоест потребителите, и ръцете на Интернет доставчиците да бъдат силово извити, за да вършат безплатно скъпа и непопулярна работа за тях.
Накратко – никога не съм бил поклонник на прекупвачите на съдържание. В същото време обаче винаги съм ги смятал, поне българските, за като цяло добронамерени хора, които си пазят бизнеса, но гледат да го правят, без да пречат на другите. Днес ги видях като нагли гьонсурати, които се опитват да си пазят бизнеса за сметка на всякакви граждански права, и като силово накарат друг да поеме разходите по това пазене. (И, освен другото, тъпи – щом не могат да разберат, че този начин няма как да сработи.)
… На края на срещата заместник-министър Дерелиев обяви, че би искал да получи мнения, становища и предложения как да бъдат уредени тези проблеми. Като ми размине малко горчилката и разочарованието, ще се опитам да скалъпя един подробен запис, който да обясни защо точно тяхната стратегия е грешна, защо няма да доведе до желания ефект, и до какви отрицателни ефекти ще доведе вместо това. Копие от записа, евентуално по-подробно (прекалено дългите записи са скучни) ще изпратя до заместник-министъра. Очаквам предложения за елементи от този текст.