Grigor Gatchev - A Weblog

Често чувам хора над 40 да тъжат, че зимите вече не са същите. Че го няма снегът, който падаше през ноември и се стопяваше чак през март. Че няма вече как да направиш снежен човек, който да стои на двора цяла зима, и да те изпраща сутрин и посреща вечер. Глобално затопляне, въздишат някои. Глобално затопляне, радват се други. А трети не търсят причини. Просто отбелязват – зимите вече не са това, което бяха.

И аз имам подобно чувство. Сякаш зимата се е пообидила, и е решила да ни позагърби. Напуснала е работното си място, и е оставила там да се простира нашироко мрачна и кална късна есен. От време на време понаминава, за ден или седмица, колкото да напомни: това си е мое място, аз съм тук господар. Постоява колкото да се зарадваме на красотата й, и си тръгва, преди да сме й се наситили. Сякаш иска да я оценим истински. Може би защото ще се върне пак. Или може би защото ще изчезне съвсем. Кой знае?

А междувременно на нейното място се простира късната есен. Уморена и тъжна, сякаш и тя като Билбо се е почувствала разтеглена върху двойно повечето време, изтънена и оредяла, неспособна да даде плътност и красота на усещанията. Като самотна майка, работеща и заради напуснал колега, уморена от изкараната двойна смяна. Приготвя за децата простичка и лесна за правене вечеря, и мечтае да си отдъхне… Когато застана насред света и простра ума и сетивата си сред него, сякаш чувам умората й, усещам изнурението й. И мечтата някой да я отмени, поне за малко, поне до следващата двойна смяна.

От няколко дни обаче усещам друго. Подушвам го във въздуха, попивам го от шепота на света наоколо. Виждам го в сивите валма облаци, и го вдъхвам с вятъра, който ги носи. Докосва ме с гледката на случаен слънчев лъч, блед и нерешителен, огрял някъде надалече, но оставил топла следа между небето и земята… Усещам го с десетки сетива, за които нямам думи, нито дори представа точно какви са, но се обаждат вътре в мен с тъничките си гласчета, и пробуждат усещания, емоции, чувства.

(И спомени – странни спомени, които няма как да са мои. Не съм присвивал рамене под вятъра, докато водя по каменистия път каруца с впрегнати в нея биволи. Не съм тичал като дете бос по ненастлана улица, потънал в праха й до глезените, под надвиснали стрехи. Не съм събирал една по една изсъхналите шипки по бодлив храст край планинско ручейче, за да хапна нещо за пръв път от три дни… Спомени от сънища, вероятно. От тези наши чудни и странни, всяка нощ нови и различни животи, на които обръщаме толкова малко внимание. Заети да мислим как да направим дневния си живот малко по-интересен, и да го разтегнем мъничко…)

Странно усещане. За нещо непознато, но чудно и тайнствено, ново и спиращо дъха. За нещо, което не знаеш какво е, но нямаш търпение да го видиш, усетиш, изживееш. Нещо, пред което се чувстваш като дете пред входа на лунапарк. Нещо, което идва, хем познато, хем не, и в което нямаш търпението да се потопиш и да го изпиташ. Носено от всичко наоколо.

Сякаш преуморената, преразтеглена есен най-сетне е намерила кой да я отмени от грижата за света. Някой все още несъбрал сили, все още не по-богат от нея, още неспособен да обърне ветровете и диханията на света. Но вече започнал да ги променя, и оставил усещането за себе си в тях. Все още не зелена, цъфнала и ароматна пролет. По-скоро все още само нейната сянка.

Предпролетта.

Все още мрачна и кафява, често дъждовна и хладна, все още съвсем подобна външно на есента. Но донесла съвсем друго усещане. Така петъчната вечер уж е просто вечер като всички, но носи съвсем различно настроение. Не, не предусещането за почивните дни. Почивните дни често с нищо не са по-интересни и приятни от работните. А онова вълшебно усещане, че иде нещо чудесно. Нещо, което не знаеш какво е, но това само го прави още по-хубаво… Усещане, което повечето от нас сме оставили някъде в детството. Когато сме се гмурнали в тъмния тунел на годините, сме забравили това усещане някъде отвън пред входа.

Но усещането не иска да стои забравено завинаги. Точно както и детето в нас, то търси начини да излезе на бял свят отново. Понякога за да превърне стоборите на задния двор в стени на замък, или двуетажното фабрично легло в космически кораб. А понякога за да ги остави уж същите си стобори и легло, но да ги напои с вълшебство, което ги прави различни.

Предпролетта е сезонът на това усещане. Тогава е неговото време от годината, както вълшебната зелена пролет е време на чувства, от които се завива свят, а златната есен е време на размисъл и мъдрост. Предпролетта е времето на доброто вълшебство, на детството вътре в нас. На усещането, че светът е отново нов и пъстър, че отново го преоткривате с учудени очи, и отново буквите в думите са пътници във влакчета, а шарките по тапетите – тайнствени местности. И всяка драска с флумастер или поставена фигурка създават толкова много, колкото никой друг не би могъл и да си представи дори. Детски свят, в който няма страдания и болки, страх и колебания. В който има любопитство и щастие.

Предпролетта е напомнянето, че не сме остарели и изхабени. Че ако поискаме, винаги можем да бъдем отново учудени и възхитени деца, откриващи този огромен свят. Че светът е много, много по-огромен, отколкото си представят и най-мъдрите между нас. И че и най-дребното нещо е всъщност безкрайно. Ако имаш сетивата да го видиш.

Сега е времето, когато детето в нас докосва възрастния. Когато стената между техните два свята изтънява толкова, че със съвсем малко натиск, със само една крачка можем да ги свържем, и видим едновременно… Преди време бях писал едно (не особено талантливо) разказче, в което героят може би открива начин да премине между съвсем различни светове. Като в него, предпролетта е времето, когато можеш да докоснеш, видиш и усетиш световете на детето. Световете, защото са много, не един като на възрастния. И са толкова различни, колкото безкрайно е всяко нещо.

Затова и е добре човек да използва предпролетта, за да се научи да докосва световете на детето. Да намери минута-две свободни, и да простре сетивата си наоколо. Да почувства това невидимо, неопределимо по нищо материално, подобно на зен усещане. Да го улови и изпита. Да се плъзне по него, като птица по невидимите потоци на вятъра. И да се почувства свободен като птица.

Струва си.

Днес прочетох нещо, което ме просълзи.

Написано е от един от моите любимци – Кен Старкс, a.k.a. Helios. Поклонник на Линукс, създател на Проекта Хелиос и негов основен изпълнител. (Проектът е за намиране на компютри, инсталиране на Линукс на тях и предоставянето им на деца в неравностойно положение.)

Кен непрекъснато работи по този проект. Неведнъж се е докарвал до разболяване от преумора. След всяко рухване е ставал, и е продължавал по същия безразсъдно всеотдаен начин. Вероятно ще продължи, докато е жив.

Има такива хора. Те са, на които се държи доброто в света. Тяхната доброта и човечност е, която разпалва доброта и човечност и в околните. Те излъчват светлината, която свестните измежду околните отразяват… Личат си по много неща. Как работят е едно от тях. А друго е как виждат света, и околните хора, и как мислят и възприемат съществуването.

Как го възприема Кен разбрах днес, от един запис в блога му. Превеждам го тук, колкото и както умея, без да ме е грижа за авторски права. Защото вероятно поне един човек на света го е грижа за правата върху този запис още по-малко – и това е авторът му. Прочетете, и преценете сами.

—-

Бруно Кнаапен вече го няма.

Отиде си вчера.

По свой избор, и с достойнство Бруно пожела на земното си семейство сбогом, и напусна този свят. Причината беше мозъчен тумор, пръснал се из цялото му тяло.

Беше уморен.

Изпитваше болки.

Но повече от всичко вече не искаше семейството му да го гледа как умира в агония.

В Холандия можеш да направиш този избор. Няма да обсъждам или да трупам аргументи около избора. Мястото на тази дискусия не е тук.

Нека ви разкажа това, чието място е тук.

За изборите, които можете да направите.

Бруно отдели години време, за да обучава хиляди хора да използват Линукс. Brunolinux е сайт, посветен именно на това. Лъвският дял от моите познания върху Линукс израсна оттам. От скриптовете за bash до скромните ми опити да пиша на C…

Научих ги от Бруно. Той не само ми даде какво да чета – даваше ми и личната си помощ, когато прочетеното не достигаше.

Той нямаше никаква представа кой съм. Но хабеше часове след часове за да ми помага лично. Помагаше ми да разбера това, което щеше да насочи живота ми в съвсем друга посока.

Така че нека ви предложа някои избори, които можете да направите.

Само за ден. Час. Или момент.

Огледайте се. Потърсете някой, който има нужда от помощ. Не е нужно да е свързана с Линукс. Или изобщо с компютри, или техника.

Отворете вратата на някой със заети ръце.

Преместете някоя пречка настрани от нечий път.

Поемете товара от някого. Дори само за ден, час или момент.

И когато те ви благодарят, просто им се усмихнете.

И им разкажете за Бруно.

Почивай в мир, Бруно Кнаапен.

Почивай в мир.

—-

Мисля си – колко ли струва човек, способен да… почувства това? Дори ако не е саможертвен като Кен?

И колко ли струва на неговия фон поредният авантаджия, или загрижен единствено за своя джоб?

Как ли би се чувствал авантаджията в компания на хора като Кен? Примерно ако са в един и същи… Интернет?

Що за живот е да живееш сред авантаджии, и да мислиш само за себе си и своята изгода, когато можеш да живееш сред хора като Кен, и да се чувстваш един от тях? Що за човек би предпочел първия вариант?

За мен е като да избирам дали да живея в градски клозет, сред смрадта и миазмите му, или насред кристално чиста природа, и да заспивам и да се събуждам с уханието на цветя и зеленина… Ти, приятелю, отделил от времето си, за да дочетеш чак дотук, какво би предпочел – луксозно блюдо насред запуснат градски клозет, или сух хляб под цъфнали дръвчета, до кристално бистро поточе?

Моят избор е направен. Висял съм с години сред клозетната смрад, заради хора, които имат нужда от помощ. Сигурно ще слизам там и занапред, за да преча на източниците й да оцапват истинските хора. Но заради блага за себе си не бих слязъл, независимо за колко придобивки. Няма блюдо, което да бих предпочел сред тази смрад пред сухия хляб сред чиста природа.

Искам да бъда като Бруно, Кен и другите като тях. Искам да бъда един от тях.

Не казвам, че съм – не съм. Не ми достигат много неща. Но го искам, и се опитвам да бъда. Както мога и колкото умея.

Не ми пука дали за мен ще пишат такива думи, когато си отида. Не вярвам да има “отвъд”. Просто ще ме няма, и толкова… Но хора, които са ми скъпи, ще има и след мен. Докато на този свят има хора. И ако светът е по-добър, те ще са по-щастливи.

И тази мисъл ме топли и ми дава сили, сега, докато съм още тук , и мога да избирам.

Благодаря ти за мъдростта, Кен. Благодаря ти за светлината.

Днес попаднах в един блог в BBC на статия за дървета, отгледани на Международната космическа станция. (Всъщност, само фиданки на по няколко месеца.) Совалката “Индевър” ги върна обратно на Земята, за да бъдат изследвани старателно и подробно.

Докато четях статията, си припомнях скорошната дискусия тук около ГМО. И неволно се усмихвах. Въображението ми на писател-фантаст обрисуваше как ще се намерят хора, които да заподозрат тези фиданки в генетична модифицираност (били са в Космоса), и какво ли не още. И какви глупости ще намелят в тази връзка… И си казвах: “Слава богу, чак такива идиоти няма да се появят.”

Не съм бил прав. Цитирам в пълна точност един от коментарите под записа:

But… we have no way of knowing how these space trees may differ from the trees of Earth. Are they benign… or not???

If we bring them back to our biosphere and let them grow here – and spread their ALIEN SEED – what guarantee do we have that they will not INFECT the trees of earth with their space-bred otherness?

The scientists of earth have received warnings about this: but they did not listen. Very well. The stage is set.

(Превод:

Но… няма как да знаем по какво тези космически дървета може да се различават от земните. Доброкачествени ли са… или не?

Ако ги върнем обратно в биосферата ни и ги оставим да си растат – и да разпръскват ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СИ СЕМЕНА – каква гаранция имаме, че няма да ЗАРАЗЯТ земните дървета с космическата си различност?

Учените бяха предупреждавани за това, но не щат да слушат. Хубаво. Да видим какво ще стане.)

Надежда всяка тука оставете. И коментар всеки забравете…

Вчера, докато кълвях настървено едно модулче на PHP, кихнах.

Случва се на всеки. На някои обаче – внезапно и юнашки. Вдигна ме на двайсетина сантиметра във въздуха. След което се стоварих… на пода, сред парчетата от стола. Ели, която в момента подсмърчаше над съдбата на героите на някакъв филм, забрави и герои, и филм, и най-вече подсмърчане. (Чувствам как случаят ще е извор на закачки дълго време занапред.)

Днес си купих нов стол. Обикновен пластмасов за десетина лева, точно като стария. (Малко по-различен модел – стори ми се по-здрав.) Седнах пред компютъра и се задълбочих в него, докато не усетих гърба си схванат. И не се протегнах доволно.

Познайте резултата. 🙂

Това е личното ми становище по въпроса. Надявам се да е от помощ при съставяне на становище на “Електронна граница”. Съставено е като за неспециалисти в областта на компютрите: много положения са дадени умишлено опростителски.

Очаквам идеи и помощ за допълването и изчистването на това становище.

Днес в Министерството на културата се състоя среща на тема нарушаването на авторски права в Интернет. Идеята й беше да се постигне някакво т.нар. “извънзаконово споразумение” между държатели на авторски права, Интернет доставчици и представители на други ангажирани организации и среди.

Всъщност, другите ангажирани организации и среди бяха Министерството на транспорта и ИТ, и една гражданска организация – “Електронна граница”. Оттам на такива мероприятия ходи Богомил Шопов, но този път той беше ангажиран – новината за срещата дойде при него по-малко от 24 часа преди началото й. Наложи се да го замени странно и разнородно трио. Ангел от българската Пиратска партия като представител на защитниците на граждански права. Калин Ненов от фондация “Човешката библиотека” като автор и издател на литература чрез съвременни методи на разпространение (включително в Интернет). И аз – не знам като какъв.

Срещата я откри зам-министър Димитър Дерелиев. Като откриване изчете едно резюме за идеята й, писано вероятно от някоя от организациите на прекупвачите на авторски права. Извън това обаче водеше срещата изненадващо балансирано и неутрално. Бях сериозно впечатлен – мислех, че отиваме там на предварително договорен театър, и се бях подготвил да изляза в знак на протест. Не се наложи. Въпреки че срещата реално си беше опит праводържателите да извият ръцете на Интернет доставчиците да им играят по свирката.

Представителите на различни прекупвачи на авторски права бяха повече от половината присъстващи. Логично, и изядоха повече от половината време за говорене (и положиха прилични усилия да пречат на другите да говорят). Уви, колкото и да ми е неприятно да го кажа директно – голямата част от казаното от тях бяха стандартните, отдавна опровергани лъжи. Как пиратството (а не въвеждането на DRM) съсипвало продажбите на музика, и т.н. И стандартните демагогии как тези, които им обясняват, че моделът им е остарял и не работи, били поддръжници на пиратстването в Нета, и искали безконтролно крадене.

Основната им теза беше, че Интернет доставчиците правят едни страховити пари от предлагане на възможност да се теглят незаконно авторски произведения. Че това е основният трафик, който продават. И че би било много национално отговорно, ако за компенсация подходят както са длъжни от закона, и започнат масово да блокират всички сайтове, които дават възможност за такова теглене.

(Истината е, че поне в София стандартният трафик, който предлагат повечето провайдери, е далеч над реалните нужди на тегленето на музика или филми. В къщи съм на една от най-ниските тарифи на типичен провайдер, и сваляне на две CD-та обем, колкото е стандартният филм, ми отнема петнайсетина минути. А ако ще гледам филми от Нета, чудесно ме уреждат и няколко часа за сваляне… Провайдерите предлагат голям трафик не за да можеш да пиратстваш удобно, а заради конкуренцията между тях. И повечето тарифи, които се предлагат, са на фиксирано месечно заплащане, без ограничение на трафика… Затова и искането към тях за “национално отговорно съдействие” всъщност е “дайте да свършите една наша работа за без пари”.)

Извън тях, като единичен говорител, се боя, че най-много време отнех аз. Обясних, че грешката е в остарелия модел, и че докато не се поправи тя, всякакви мерки ще са в грешната посока, и ще вредят, вместо да носят полза. Праводържателите много старателно не ме чуха. Наложи се да взема думата втори път, да обясня накратко до какво ще доведе тръгването по този път (технологична надпревара с все по-висока цена за доставчиците и вреди за гражданите, и с все по-временни и кратки ползи за праводържателите). Наивник. Моментално се заобаждаха, за да ми пречат да обясня. В първия момент си помислих, че е емоционално несъгласие, но после забелязах координацията им – очевидно са знаели за този аргумент, и са се подготвили да пречат той да бъде чут. С което потвърдиха две неща – първото, че той е валиден, и второто, че ги е страх да не бъде чут.

Измежду изказалите се беше представител от Министерството на културата (редът на споменаване е за който се сетя – не помня точно в какъв ред говореха), който спомена, че са обсъждали с Министерството на финансите схеми как да накарат да работи членът от закона, съгласно който се налагат допълнителни такси за носители и прочее, и тези такси да стигат до авторите на произведения. Праводържателите подчертаха с натъртено безразличие нулевия си интерес към въпросния закон, и това беше.

Говори и представител на Министерството на транспорта и ИТ. Учтиво подчерта, че все пак съществуват и закони за защита на правата на потребителите, които са европейски, и не можем да ги нарушаваме, и че може би решението е в търсене на модели за разпространение, адекватни на Интернет. Беше изслушан що-годе учтиво (все пак представител на друга държавна институция) и игнориран.

Говориха (по различно време) представители на Интернет провайдери – Глобул, Виваком и още един, не помня кой точно. И тримата много деликатно изразиха тезата, че напълно подкрепят борбата срещу пиратството, но не смятат, че забранителните и блокиращи режими са начинът за действие. Глас в пустиня (освен че последният и беше обявен за печалбар, който прави гуша на гърба на бедните автори).

Ангел говори нелошо, ако и малко емоционално. Опита се да обясни, че нарушаването на граждански права не е начинът да се решават икономическите проблеми на праводържателите, и че вероятно има по-правилни начини. Естествено, беше зверски оплют от праводържателите (един от които, не разбрах името му, директно се разкрещя и му заговори на “ти”… Май изрази като “граждански права” бръкват в здравето на някои хора направо до дъното.)

Чудесно изказване се опита да направи Калин Ненов. “Опита се”, защото в момента, в който се усетиха, че ще опише как икономически модел, различен от техния, работи и печели чудесно, праводържателите моментално не го оставиха да говори.

Подобно на него впечатление остави един представител на Асоциацията на производителите на бизнес-софтуер (дано да не бъркам). Изказа се в категорична подкрепа на авторските права (нищо чудно). Но в момента, в който започна да обяснява как и те отначало са разчитали на блокирания на сайтове и съдене на потребители, но с времето са видели, че тази тактика не работи, и са се обърнали към различни модели на разпространение и на защита на програми, праводържателите го прекъснаха, оплюха, обявиха за предател и не го оставиха да говори. (А той се опитваше да пропагандира използването на DRM!… Очевидно дори това е твърде голямо предателство.)

От праводържателите особено неприятно впечатление ми направи някой си Минчев – шеф на някаква организация за разпространение на филми. Неговата теза, заявена в прав текст към нас, които набеди за пиратите, беше: “Това е война. Да видим кой е по-силен.” И наистина подхождаше към разговора точно като към война – оплюваше всеки, който не му играе съвсем точно по свирката, прекъсваше другите, лъжеше най-нахално според както му скимне, и се опитваше да се подмазва на зам-министъра по начин, който ме погнуси. Доста от тезите му вероятно биха скандализирали дори противниците на незаконното гледане на филми – например, че правилният модел на разпространение на филмите е абсолютно всяко гледане да се заплаща. (Не в смисъл, че не бива да се позволява безплатно гледане, а в смисъл, че например продажбата на филм на DVD или взимането му от видеотека е погрешен модел, тъй като позволява гледане повече от веднъж срещу същите пари. Поне аз така го разбрах.) Калин има по-добра памет от мен – вероятно ще може да допълни и още бисери.

Срещата приключи сред пълна какофония. За мен обаче остана горчив вкус в устата.

Отидох на нея с идеята, че вероятно прекупвачите на права не са наясно с колко по-подходящи от техния модел има. Например, че Интернет може да свали драстично разходите им, и по този начин да им даде възможност да предлагат произведения по-достъпно… Оказа се, че са абсолютно наясно с това, но нямат никакво намерение да предлагат произведения по-достъпно – че имат намерение вместо това да реализират свръхпечалби, и да товарят цените още повече.

Отидох с идеята, че прекупвачите на права не осъзнават, че намесват в проблема си с нелегалните потребители една трета, нямаща реално нищо общо страна – Интернет доставчиците… Оказа се, че са напълно наясно с това, и точно то е целта. Защото осъзнават много добре, че схватката срещу потребителите ще изисква непрекъснато нови, все по-скъпи и непопулярни мерки – и искат не те, а Интернет доставчиците да плащат тези мерки от джоба си, и да отнасят възмущението на потребителите.

Отидох с идеята, че там ще се търси добронамерено и колегиално начин прекупвачи на съдържание да си сътрудничат с Интернет доставчици и гражданската общност, за да могат заедно, по взаимно приемливи и законово съобразени начини, да търсят начин как да изтъкнат легалното ползване на произведения… Оказа се, че прекупвачите на съдържание са дошли на тази среща, за да се направи тясна “работна група” без участие на гражданите, тоест потребителите, и ръцете на Интернет доставчиците да бъдат силово извити, за да вършат безплатно скъпа и непопулярна работа за тях.

Накратко – никога не съм бил поклонник на прекупвачите на съдържание. В същото време обаче винаги съм ги смятал, поне българските, за като цяло добронамерени хора, които си пазят бизнеса, но гледат да го правят, без да пречат на другите. Днес ги видях като нагли гьонсурати, които се опитват да си пазят бизнеса за сметка на всякакви граждански права, и като силово накарат друг да поеме разходите по това пазене. (И, освен другото, тъпи – щом не могат да разберат, че този начин няма как да сработи.)

… На края на срещата заместник-министър Дерелиев обяви, че би искал да получи мнения, становища и предложения как да бъдат уредени тези проблеми. Като ми размине малко горчилката и разочарованието, ще се опитам да скалъпя един подробен запис, който да обясни защо точно тяхната стратегия е грешна, защо няма да доведе до желания ефект, и до какви отрицателни ефекти ще доведе вместо това. Копие от записа, евентуално по-подробно (прекалено дългите записи са скучни) ще изпратя до заместник-министъра. Очаквам предложения за елементи от този текст.

Докато не потвърдите легалността на вашия Windows, клавишите Ctrl, Alt и Del ще остават неактивни.

(Не злобея. Просто вицът е весел. 🙂 )

Днес водих следния разговор:

– Ама го загазиха гърците, а? ЕС направо им смаза фасона. Оправянето с осраната им икономическа позиция си било тяхна вътрешна работа, ха-хаааа! Вместо пари – камшик! Това заслужават, мръсниците! Ще ми се дуят, а? Кирливанци…
– Наистина са го загазили здраво. Само че, да си призная, аз хич не съм толкова щастлив. Тяхното закъсване ще излезе и на нас през носа.
– Ще излезе, друг път! Сто пъти по-читав народ сме от тях. Посвиха им сармите, и веднага стачкуват и пищят. Ние в такива ситуации си налягаме парцала и работим. Така че ние ще се оправим, пък те ще идат на дъното. Там им е мястото!
– Не съм съгласен, че са нечитав народ. Не можеш да слагаш цял народ под един знаменател. А и закъсат ли те, ще закъсаме и ние.
– Ще закъсаме, глупости! Заради няколкото им кирливи фабрики из България ли? Да си ги заврат (цензурирано)! Ще изгазим и без тях.
– Няма да е толкова лесно. Като начало, над една четвърт от банковата ни система я държат гръцки банки. Натисне ли ги правителството им, ще изтеглят до стотинка каквото могат оттук. В такава криза познай какво значи една четвърт от банките да престанат да оперират пълноценно. Останалите ще си вдигнат печалбата, заради изчезването на конкуренция, и икономиката ни ще хлътне. А и в момента е на границата.
– Ще хлътне, друг път! Като се махнат техните банки, ще дойдат други.
– Ще дойдат, ама няма да стане за година или две. Пък дотогава трябва да оцелеем някак… Също, към момента над двеста хиляди българи гастарбайтерстват в Гърция, и вкарват в България пари. Срине ли се там икономиката, тези хора ще се върнат тук, на пазара на работна ръка. Към един милион души ще останат частично или изцяло без издръжка, а страната ни – без един основен източник на валута. Да, ще престанат да създават гръцки национален продукт, но няма и да започнат да създават български. Крайният ефект ще е, че и гърците, и ние ще обеднеем, ама те имат накъде, а ние – не.
– … Абе свиркай си! Ние все ще изкараме някак. Винаги сме изкарвали. А пък гърците ще го (цензурирано)! Време е да престанат да ми се пишат европейци. Ега ти наглеците! Пък ние ще се оправим някак…
– Оооооох… 🙁

Сагата с опитите в закона да бъде въведено безконтролно подслушване продължава.

Подкрепям призива на Делян, и също ще ида на митинга.

Като най-нахално ще наруша работното време във фирмата ми. И после ще се глобя сам за това, доколкото сам съм си началник. Звучи идиотски, но така е честно. Фирмата ми може да е моя на хартия, но на практика се гърбят за нея всички, които работят в нея. Ако аз изляза от работа, губят всички във фирмата. Така че е редно да си понеса отговорността.

И заради още нещо. Не всеки си е сам началник. Ако не се поставя в положението на тези, които ще бъдат глобени, ако вместо на работа отидат на митинг, нямам моралното право да ги смятам за морално отговорни да го направят.

Извън това, този парламент ми прави впечатление на точно толкова гнусен, колкото и предишният. Всъщност, не толкова. Предишният се посрами да гласува безконтролното обявяване на българите за престъпници по подразбиране. (И благодарение на депутатите от БСП разбрахме за готвената мръсотия. Те се оказаха по-свестни от тези на ГЕРБ.) Този се опита да го гласува. След като срещна отпор, обяви официално, че оттегля намерението си. За да го пробута отново, под друга формулировка, но в точно същия вариант, в последната минута като поправка в закона, точно преди гласуването му в парламентарна зала.

Накратко, формулировката въвежда отново интерфейсите за подслушване (този път кръстени “монитори”). Още по въпроса в блога на Делян – тук и тук. А от мен – няколко въпроса.

1. Кой е сътрудникът от ГЕРБ, който е заявил, че няма никакво намерение да отстъпва по темата? Искам да пусна инициатива “Нито един глас за ГЕРБ”, и да назова поименно човека, заради който я пускам. За да може ГЕРБ като цяло, и Бойко Борисов конкретно, да знае на кого точно дължи загубата на подкрепа. И да знае с кого точно следва да се раздели, ако иска шанс да си получи подкрепата обратно.

2. Кои са хората в комисията, които са предложили отново този текст? Поименно. И кои са тези, които са гласували ЗА въвеждането му в закона? Поименно. Безадресните протести по адрес на “парламента” или “комисията” са безсмислени. Искам да назова конкретните имена на хора, които нямат място в парламент на европейска държава. Искам да напиша пред цяла България, и да издействам където мога да кажа по масмедии, български и чужди: “Безконтролното и без съдебно разрешение подслушване на телефони и Интернет в България е наложено от поименно: този, този и този човек, членове на тази и тази партия.”

Няма да се уморя да повтарям – полза в борбата срещу престъпността от това няма да има. Писал съм много пъти защо, а други хора са го писали и обяснили и много по-подробно от мен. Ще има огромна полза за престъпността. Както обикновената криминална, така и едрата политическа. За обикновената криминална – в борбата й да ограбва по-качествено и по-безнаказано хората. За политическата – в борбата й срещу гражданското общество, и за безнаказаност и безконтролност в това да изгребва джобовете ни.

МВР няма нужда от безконтролност, за да следи и подслушва престъпниците. За тях си има отлично отработени механизми за следене и подслушване, доказали своята ефективност във всички бели държави. Има нужда от безконтролност единствено ако смята да подслушва и следи, и то масово, честните граждани. Защо може да му е нужно това ще оставя да се сетите на вас. Възможностите са достатъчно малко.

Няма да се уморя да повтарям и друго – че избор между свобода и сигурност не съществува.И няма да се уморя да обяснявам защо.

Знаете ли кой цени най-много кожата от хермелин? Хермелинът, естествено. Никой не е по-готов от него на всичко, за да я опази… Точно така е и със сигурността ви. Няма на този свят по-готов на всичко от вас, за да я опази. Вие я пазите, както се пази свое. Другите я пазят както се пази чуждо.

А колко можете да я опазите? Колкото е свободата ви. Колко може да се грижи за сигурността си един роб? Колкото позволи господарят му. Ако най-сладките доходи на господаря идват от нарушаване на тази сигурност, познайте какво става…

Това е причината без свобода да няма как да има сигурност. Без свобода има как да имате сигурност колкото прасе по Коледа. Сигурността ви няма как да е повече от свободата ви.

Просто сигурността е една идея по-близо до сърцето на по-незамислящите се. Затова и всеки, който иска да ви лиши от сигурност, ви лъже, че сигурност и свобода са алтернативи – за да се откажете от свободата, под заблудата, че така сигурността ви ще се увеличи. Но ако наистина щеше да се увеличи, как тогава би ви грабил този, който ви лъже за сигурността и свободата? И за какво друго може да му е да ви отнема сигурността, освен за да може да ви граби спокойно?

Накратичко:

1. Избор между свобода и сигурност не съществува. Съществува избор между свобода плюс сигурност, и несвобода плюс несигурност. Сигурността няма как да бъде повече от свободата.

2. Който ви казва, че свобода и сигурност са алтернативи, ви лъже, за да може да ви граби. С тези си думи той декларира, че е лъжец и грабител. Вариант той да е на власт, а вие да сте добре, няма. Или го сваляте, или ви обира.

Затова толкова настоявам да науча имената на пропонените на безконтролното следене и подслушване. Защото не бъдат ли изхвърлени от властта навреме, ще се молим пак да дойдат царят, Станишев и Доган. Мерси. Ще настъпят прекалено интересни времена.

Преди нещо време финансовият министър Дянков обяви, че държавата ще връща парите на фирми, към които е задлъжняла, ако те предложат 10% отстъпка от цената на проектите, които са изпълнявали.

Не съм поклонник на фирмите, които изпълняват държавни поръчки. За доста от тях знаем, или правилно се досещаме как са получили поръчките си. И че 10% от цената на проекта въобще няма да ги вкарат на загуба, въпреки солидните дадени рушвети. Не са за жалене.

Само че ако някой е взел сделка по мръсния начин, трябва да бъде съден за това. Ако е платил рушвет, трябва да бъде съден за това. Да, не винаги ще е възможно да бъде осъден. Точно както и други видове престъпници не винаги може да бъдат осъдени. Но начинът за оправяне на кривиците е този. В противен случай силата на правото отстъпва на правото на силата, или иначе казано, на закона на джунглата. Точната противоположност на държавата – или поне на държавата, в която си струва да се живее.

Затова и условието “ако искаш да си вземеш парите, ще опростиш част от сумата” не е вид справедливост. То е най-обикновен рекет, с нищо не по-различен от този на ВИС, СИК или Ал Капоне. И това е страшно. Защото когато държавата ти стане престъпник, е време да се отнасяш към нея като към престъпник. А това е рецепта за… не точно държавност. И определено не точно финанси.

Капакът на нещата беше скорошното уточнение на министър Дянков, че “не ставало дума за рекет”. Просто държавата щяла да се разплати с предимство на тези, които направят 10% отстъпка, а останалите щели да чакат за когато държавата има пари да им плати. Правело се в помощ на фирмите, а не в тяхна вреда. За да не търпят загуби от лихви по заеми, които са взели за изпълнение на поръчките. А пък спестените 10% държавата щяла веднага да вложи в полезни проекти – Северната дъга на Околовръстния път на София и други подобни.

Звучи красиво, нали? Само че е глупава, нагла и безочлива лъжа.

Ако държавата има пари да плати 90% от парите на фирмите, и да инвестира спестените 10% в проекти, значи има пари да плати истинските дължими суми. Но вместо да ги плати, тя изнудва фирмите да отстъпят от цената си, чрез принудата на лихвите по взетите за неин хатър заеми. Ако някой си иска парите докрай, задължително ще му бъде платено колкото се може по-късно. Въпреки че има пари да му бъде платено сега.

Лъжете, министър Дянков. Не става дума за помощ на фирмите. Става дума именно и точно за рекет. За престъпление, което вие извършвате от името на държавата.

Логично и редно е фирмите, които чакат парите си, да не правят отстъпка на Дянков. Вместо това да дадат държавата под съд, и да поискат наказателни лихви за забавените плащания. А ако се докаже, че някоя фирма е прередила друга, понеже е направила рекетьорската отстъпка, то прередената да поиска от съда наказателната лихва за периода на допълнителното закъснение да бъде удържана от заплатата на Дянков. Заради упражнения от него рекет. Аз не съм виновен за неговите престъпления, за да бъдат възмездявани от данъците ми. Откъснал съм тези пари от джоба си за други неща. Редно е да си плати за рекета (а и да си го излежи) той.

… Моята фирма никога не е изпълнявала държавна поръчка. Нито пък изобщо познавам човек, чиято фирма някога да е изпълнявала, доколкото ми е известно. Нямам никакъв личен интерес тези фирми да си получат парите по-бързо, по-бавно, отчасти или изцяло.

Но имам огромен и много личен интерес да нямам финансов министър рекетьор и лъжец. Защото позволя ли му днес да рекетира други, утре той ще рекетира мен. И ще продължава да ни лъже, точно както тези политици, които разкарахме, защото ни лъжеха (далеч не толкова нагло). Оти ручахме жабетата?

Да, не е луд който яде чуждия зелник. Луд е който си му го дава. Затова следващият ми въпрос е направо към министър-председателя.

Сам ли предпочитате да си отиде Дянков, г-н Борисов, или заедно с вас? Изберете си… Да, точно така. Решавам го аз. С бюлетината си, на избори. Скоро са. Ако Дянков не си тръгне, може би и още по-скоро.

И с бюлетините на тези, които ме четат, и ми вярват. И на тези, които слушат и вярват пък на тях. Или на някой друг като мен.