Не става дума за “радостните” и “тъжни” ритуали, с които се сблъскваме понякога в ежедневието си. Този път говоря за биология. Темата ми е интересна, затова и си я записвам тук като в личен дневник.
С появата на стадата участниците в стадото се сблъскват с проблема за взаимодействията между индивидите в него. Ако например старшинството при всяка среща се доказва наново с битка, това стадо надали ще има светло бъдеще. Затова и в стадото се изработват поведенчески (рядко други) признаци, по които подобни неща да се изясняват. При среща между два вълка водачът вирва заплашително опашка и ръмжи, а по-нископоставеният присвива опашка между краката, прикляка и скимти. Старшият бизон рие заплашително земята и насочва напред рога – по-низшият в йерархията излага уязвимите си хълбоци. Водещият петел в кокошарника кукурига и се перчи – тези по-ниско в йерархията пеят само в унисон с него, и му отстъпват път…
Всъщност, подобни елементи се наблюдават при висшите животни и в периодите на зачеване на поколение, както като символи на съответния пол, така и като ритуали за установяване на превъзходство при конкуренция. Пойните птици пеят, и с това обявяват територията за “запазена”. Щраусите се въртят, глухарите токуват, горилите реват и заплашително се бият в гърдите… Всичко това са ритуали, които символизират пол, нападение над противник, или и двете.
Дали някой учи тези животни на ритуалите, и им обяснява кога какво точно следва да се прави? Надали. В природата такива учители няма… Част от нещата младите научават, като гледат по-старите. Но вършат ритуалите не защото виждат рационален смисъл в тях (сами по себе си те са безсмислени), а защото по този начин имат усещането, че правят каквото трябва. Иначе казано, ако не ги правят, се чувстват дискомфортно по един или друг начин, а правенето на тези ритуали им носи психологически комфорт. Това е механизмът, чрез който природата ги принуждава да извършват подходящите (често спасителни) в дадена ситуация ритуали.
Комфортът, който носят ритуалите, често носи на животните успокоение и извън ситуациите, в които ритуалът е адекватен. Когато котките се чувстват обидени, или им е развалено спокойствието, но няма как да отговорят с агресия, се мият. Ако патица бъде прогонена от храната от по-висшестояща в ятото, започва да си чисти перата. Тук ритуалът се използва не като средство за разрешаване на ситуацията (ситуацията вече е свършила), а като средство за успокояване и възстановяване от причинения дистрес.
Ритуалите носят успокоение и когато то не е непосредствено необходимо, но по някаква причина е полезно – когато маймуни търсят (до)сближаване, оправяне на отношенията и т.н., те се пощят една друга. Или ако водачът на групата е ядосан и не се знае на кого може да си го излее, женските често го пощят (или дори му предлагат секс)… Тоест, ритуалите се извършват до голяма степен извън ситуацията, за която са предназначени, и без необходимост от успокояване на изпитан дистрес, специално заради успокоението, което носят.
Всичко това сочи една интересна еволюция в механизма на ритуалите. Отначало те са безвреден заместител на вредно действие, и психологическото успокоение, което носят, е единствено механизъм, който цели да доведе до изпълняването им в определени ситуации, за да бъде избягнато вредното действие. Впоследствие обаче ритуалите започват да се изпълняват и извън (или след) ситуациите, в които са алтернатива на вредно действие, като компенсация за невъзможността да се действа по друг начин (или да се действа изобщо, защото ситуацията вече е свършила). Най-сетне, ритуалите от едно ниво нататък започват да се използват напълно несвързано със ситуацията, от която произхождат, и без належаща нужда от тях, с цел постигане на общо успокояване и снижаване на дистреса.
Иначе казано, още при висшите животни ритуалите еволюират до съзнателно използвано, неспецифично за ситуация поведенческо “хапче” срещу дистрес. Употребата им бива предизвиквана не толкова от достигане на дистреса до граница, над която е трудно да бъде търпян, а във всеки случай, когато е добре дистресът да бъде понижен, дори ако към момента не е твърде висок.
Как стоят нещата при хората? Много просто – една огромна част от това, което вършим, са ритуали. И немалко от тях са именно неспецифично подтискане на дистреса.
Как реагираме, ако добър познат не ни поздрави при среща в коридора? Още повече пък ако не отвърне на поздрава ни? Обикновено си мислим лоши или тревожни неща за него. Чувстваме се поне малко по-дискомфортно. Причината – не е спазен ритуалът.
Откъм другата страна е същото. Ако по някаква причина познатият не може да ни поздрави (например ако в момента го гледа някой, пред който не бива да се издаде, че ни познава), той изпитва вероятно още по-силен дискомфорт. Ако при това ние сме го поздравили, дискомфортът ще е още по-силен: ритуалът е започнат, а познатият ни не е изиграл ролята си в него.
Ако сме в дистрес по някаква причина, ние най-често изпълняваме ритуали, с което да се разтоварим психологически. Чупим пръсти и се разхождаме нервно, например. Обругаваме здравата причината за дистреса ни, или някой друг (особено любим и разтоварващ ритуал). Заравяме се в хобито си – до късно през нощта лепим модел на Белведере от кибритени клечки, или отиваме през уикенда за риба, или редим пасианси (или играем други компютърни игри – те контрират дистреса и по друг начин, като ни осигуряват преодолими препятствия). Хвърляме си една здрава шопинг терапия. Жените сменят прически, лакове за нокти, облекла. Мъжете – коли и/или любовници (ако могат да си го позволят).
Ако по някаква причина човек (или дори висше животно) не може да се разтовари от дистреса чрез ритуали, било защото по някаква причина не може да ги изпълни, било защото те са недостатъчни, той изпитва подтиснатост. Настроението се влошава, самооценката спада катастрофално, активността намалява, оптимизмът изчезва, понякога дори е възможно временно засилване на интровертността. Казано иначе, човекът изпада в депресивно състояние. В по-тежки случаи то е клинична диагноза – т.нар. реактивна депресия.
Ритуалите играят и огромен брой други важни (някои – дори по-важни) роли в едно съвременно общество. Използването им като отдушник за напрежението ни, дистреса ни, обаче има ключов аспект. Ние се гордеем с разумността си, но всъщност изпълняваме огромната част от социалните си взаимодействия не следвайки логиката и разума си, а по стария животински начин – като неподходящите действия (или бездействия) пораждат в нас дискомфорт, напрежение, и ние търсим подходящия ритуал, за да го отслабим и отпуснем.
Дали ключовият момент в раждането на Homo sapiens не е не използването на инструменти, а именно съотношението между логика и дистрес-ритуалност механизми в обществото ни? И раждането да е когато логиката надмине 50% от обществените взаимодействия? Ако да, този момент вероятно няма да е скоро. И докато не дойде, осъзнаването колко голяма част от действията ни в обществото се определят от механизма на дистреса и ритуалността ще е важно, ако искаме да разберем себе си.
Може би да. Може би не. Тук вече навлизам в хипотези. Но чопленето в механизма на ритуалите като средство за възстановяване от дистреса и преодоляване на подтиснатостта е интересно. Може би ще го продължа някой път.