Наскоро една моя позната се сблъска с точно този проблем – семейството й се оказа нападнато от краста. Въпреки че са изключително чистоплътни, грижливи и внимателни в контактите си хора. Бяха заразени не само тя и мъжът й, но и няколкомесечното й дете.
След юнашка борба с паразита, познатата ми (реших за всеки случай да спестя името й) реши да сподели опита си. Първото място, на което публикува информацията беше, естествено, bg-mamma. Копие обаче получих и аз, с предложение да го споделя в блога си. Което ще направя с удоволствие.
—-
Момичета, много е неприятно, но се случи – с мъжа ми и 4-месечния ни син се заразихме с краста. Оказа се много лесно – достатъчен е контакт със заразен човек. Винаги си бях мислела, че това е болест на нечистоплътните, но къпането и личната хигиена само намаляват шанса от заболяването, без да го предотвратяват.
Реших да направя този запис, защото, колкото и лесно лечима болест да е крастата, за нея в интернет се намира относително бедна и еднотипна информация. Тя се изчерпва с дефиниция на заболяването и симптомите му, както и споменаването на начините на лечение плюс общи препоръки. На пръв поглед това е напълно достатъчно. Когато обаче като майка се изправих лице в лице с проблема, се оказа, че повечето ми въпроси остават неотговорени, включително и от дерматолог. Съветите ми към вас ще се от изключително практическо естество, като основно ще се спра на проблемите в лечението при бебетата.
Заразяването с краста се получава при интензивен телесен контакт кожа в кожа или от изполазването на общи чаршафи, седенето на един диван, дори седалка в автобуса, ако я допирате с гола кожа. Ако болният е със стара нетретирана инфекция, броят на паразитите по кожата му е голям, тогава шансът да се заразите от ръкостискане или пипане на един и същ предмет (ръба на масата, компютърна мишка, всички видове дръжки, които обхващаме с цяла длан и т.н.) е немалък.
Крастата най-често прониква в тялото през ръцете, като любимото й място са сгъвките между пръстите. От там много лесно бива разнесена по цялото тяло, когато се пипаме – така бързо я предаваме и на децата си. Макар да се твърди, че основните „развъдници” на крастата са социалните домове, детските градини и училищата, през последните години болестта набира голяма сила сред всички социални слоеве и професии в цяла Европа.
След заразяването минават между 2 и 6 седмици до проявата на първите симптоми. Те са, освен сърбежа, който се засилва след топъл душ или нощем от топлината на леглото и може да доведе до безсъние поради интензитета си, така и малки пъпчици, подобни на мини-ухапвания от комар. При особено чистоплътни хора симптомите може да са много слаби, изразяващи се в голям брой ситни червени точки по кожата като боцвания от карфички и по-слаб сърбеж. С течение на времето сърбежът при всички става много силен и непоносим.
Характерният обрив на крастата е ходът (тунелчето). То има вид на права или извита чертичка, леко надигната над повърхността на кожата, с дължина от няколко мм до 1 см и ширина 1 мм. Цветът на тунелчето е сивкав. На единия край се образува разширение, в което се намира паразитът. Ходовете се разполагат най-вече между пръстите а ръцете, по китките, лактите, корема (около пъпа) около гръдните зърна у жените, седалищната област, по члена у мъжа. (по материал на д-р П.Михайлов). При по-груба кожа тунелчето може да не е видимо.
Искам да обърна внимание на проявата на крастата при бебетата – това е малко или никъде описано. При малките деца крастата протича нетипично. За разлика от възрастните, при тях се засяга и лицето (за възрастните окосмената част на главата плюс лицето до брадичката не се засягат от крастата поради конфликт между нея и друг акар, добър за нас, който живее в клетките на лицето ни, но липсва при бебетата). Нежната им кожа по цялото тяло реагира много интензивно на заразата, като за часове може да предизвика състояние, прилично на невродермита – зачервени лющещи се петна, осеяни от минатюрни „сухи” пъпчици, които в началото приличат на обичайните обриви от изпотяване. Нетретирана, кожата става грапава като шкурка, разранена и сърбяща. Привидният невродермит, а всъщност паразитът, обхваща все по-големи части от тялото. Това състояние се повлиява много бързо и добре от кортизонов крем, но той НЕ ЛЕКУВА крастата, а само временно облекчава съпътстващото силно кожно раздразнение.
Също така само при децата на дланите на ръцете и на стъпалцата – отдолу и отстрани – се появяват мехурчета, пълни с безцветна или белезникава течност. Те са естествената отпора на организма, опитващ се да изолира натрапника. Ако видите такива мехурчета, знайте, че със сигурност не става дума за алергия или невродермит!!
Съществуват само 4 препарата за третиране на крастата. За най-сигурен към момента се счита кремът с активна съставка Permethrin. В България обаче най-често се изписва Акарол, чиято активна съставка е Benzyl benzoate, тъй като е значително по-евтин. За възрастен е желателна употребата на Permethrin, тъй като изисква само еднократно мазане. Акаролът изисква мазане в продължение на 3 или 4 дни, като междувременно препаратът не бива да бъде отмиван (т.е. никакво къпане). Друга възможност, която на практика не се използва, е силен и много токсичен препарат, чието име не открих, а последната е таблетна форма, също изключително токсична. Тя се използва само при много тежка форма на инфекциата и при пацианти с нефункционираща имунна система като например болни от СПИН.
Ако се сблъскате с крастата, най-вероятно ще получите рецепта за АКАРОЛ. Лечението обаче е свързано и с огромен логистичен труд, от който зависи излекуването! На него искам да се спра подробно.
Препоръчвам следните действия ПРЕДИ да започнете да се мажете.
На път за вкъщи си набавете голямо количество домакинско хартиено руло и ръкавици за еднократна употреба. За нашето тричленно семейство 80 ръкавици едвам ни стигнаха. За бебето ви трябват също така еднократни постелки за повиване. Бихте могли да използвате подложките за легло за болни хора срещу напикаване – зелени квадратни, от едната страна найлон, от другата целулоза като на дамска превръзка. Ако детето ви си лапа ръцете, си набавете най-близката алтернатива до детски найлонови/силиконови ръкавици за еднократна употреба. Аз използвах малки пликчета.
Вкъщи си вземете ГОРЕЩ душ (ларвите на крастата са термочувствителни. С горещата вода няма да се излекувате, но може би ще си помогнете, а и облекчава сърбежа) и след това се избършете с изпрана, неизползвана кърпа. Докато тялото ви изсъхва и си връща нормалната температура, наденете ръкавиците и извадете на достъпно място всички бели чаршафи и дрехи, които имате, или всички такива, които можете да перете на 90 градуса. Пригответе за себе си и за всички членове на семейството поне по 2 чифта дрехи за следващите 7 дни, като ви трябват дрехи с дълги ръкави и крачоли. Не забравяйте и бельо. Необходимо е дрехите да не са носени, откакто сте заразени, или, преди да ги облечете пак, да ги изварите/изперете на 90 градуса и изгладите с гореща ютия. Останалите си дрехи, ако са обличани, откакто сте заразени, изварете, а после приберете на място, където няма да имате контакт с тях за следващата седмица. Ако нямате такова, затворете ги в плътни найлонови торби и не ги пипайте. Пригответе се психически и физически за колосално количество пране. Направете си място за допълнителни простори или помислете къде може да ползвате сушилня.
Изрежете си възможно най-ниско ноктите. При чесане под тях се задържат паразитите и лесно се разнасят на други места по тялото. Намажете се с крема и помолете партньора да ви намаже гърба. Покрийте старателно цялото тяло с особено внимание на стъпалата, разстоянията между пръстите, под ноктите, дланите. Намажете всичко, като единствено пропуснете лицето си до ръба на брадичката! Важно е всички членове на семейството да се лекуват едновременно!! След намазването, се постарайте да издържите известно време, преди да се облечете, за да попие кремът. 10-15 минути би трябвало да са достатъчни. Сложете си дрехи, които със сигурност са без паразити, в противен случай ще се самозаразявате непрекъснато.
Съберете всички използвани чаршафи, покривала на мебели, декоративни възглавнички и т.н. и изварете. Което не може, затворете в найлонов плик и не отваряйте за поне 1 месец! Извън човешкото тяло, паразитът не живее дълго. Свалете протекторите на матраците и, ако е възможно обвивките им. Самия матрак, както и всички меки мебели и килими/мокети/постелки, изпрахосмучете интензивно и незабавно изхвърлете торбичката на прахосмукачката извън дома си. Намалете до минимум меките платнени повърхности, с които ще имате достъп за следващата седмица. Застелете с чисти чаршафи или лесни за изваряване покривала останалото.
Сменяйте бельото и дрехите си, както и всички чаршафи и покривала 2 пъти на ден – вечер след намазване и сутрин, или с промеждутък около 12 часа. Доколкото е възможно, изпирайте всичко незабавно. Тъй като обемът пране е непосилен, особено през зимата, защото съхне много бавно, аз се стараех да изпирам веднага големите неща, чаршафите, за да не натрупвам огромни камари потенциално заразни тъкани. Перете на 90 градуса или като компромис на 60! По-ниските температури се доближават до тази на човешкото тяло, при която паразитът се чувства комфортно.
Едва след като сте подменили цялата къща, започнете с третирането на бебето. Изкъпете го и подсушете добре кожата му с чиста кърпа. Ако детето е с разранена кожа, ви съветвам да направите поне еднодневно лечение с кортизонов крем по избор на вашия дерматолог или детски лекар. Кремовете срещу краста с benzyl benzoate като АКАРОЛ силно дразнят кожата, а, нанесени върху раничка, силно парят и щипят. Намирам третирането на раничките за решаваща крачка за успеха на лечението. В противен случай детето ще изпитва толкова силна болка, че няма да ви остави да го намажете добре, а след това ще използва всяка възможност да се потърка и въргаля, за да изтрие крема. Болката на бебето е неизбежна. Неговата кожа е твърде чувствителна, за да не реагира на агресивния крем. Но предварителното третиране с кортизон значително намалява страданието му! В това се убедих лично.
Махнете всякакви платнени постелки за повиване на детето и използвайте само еднократните, които сменяте минимум 2 пъти на ден, а най-добре след всяко повиване. Започнете мазането от най-неразранените участъци по кожата. Оставете дланите за най-накрая, защото детето непрескъснато ще прави нещо с тях, докато го мажете, а не искате да попадне крем в устата или очите му, или да бъде изтрит. Дайте му пластмасова играчка, която не е виждало скоро, за да си играе, докато го мажете. Така по-бавно ще реагира на болката. Препоръчвам мазането да се прави непосредствено преди лягане поради ниската активност на детето през този период и следователно по-добрите шансове кремът да не бъде изтрит и да подейства. Намажете гръбчето му преди корема, за да може то да си поиграе малко в тази поза, докато кремът попие. Опитайте да го задържите така поне 3-4 минутки. След това обърнете по гръб и намажете и всичко останало. Не забравяйте лицето, косата и ушите! Моят син имаше паразит дори в хрущяла на ушите!
Намазването на лицето обикновено е свързано с много сериозна болка у детето. Подгответе се психически за искрен и неутешим плач от болка. Най-накрая намажете и дланите, като веднага сложите върху всяка ръчичка найлоново пликче, закрепено по подходящ начин. Именно протекцията на ръчичките се оказа с моето дете ключовият момент към неуспеха на първия курс на лечението, заради което се наложи да повторя този ад с него още веднъж! Малките деца непрекъснато лапат ръчичките си, пипат се по лицето, търкат очички. По този начин първо изтриват твърде бързо кремът от ръчичките си, още преди той да е подействал, второ поглъщат част от крема, а той е токсичен, трето сериозно раздразват очите си и четвърто и много важно – разнасят заразата от ръцете върху лицето си.
Обичайната препоръка да се слагат ръкавички също е недобра, защото ръкавичките се подмокрят от близането и плюнченето много бързо, и са неефективни. Аз бях оставила сина си без защита през първите два дни от лечението и ми направи впечатление, че, докато всички други разранени места започнаха бързо да се свиват, то тези на лицето в най-добрия случай само се местеха. Традиционно сухите участъци от лицето като бузките се възстановиха, но брадичката, постоянно мокра от стичащите се лигички и лапаните пръстчета, оставаше в много лошо състояние, въпреки болезненото мазане. Успоредно с това първоначално изчезналите мехурчета от дланите на бебето се появиха отново, значи заразата беше още активна! Последвах съвета да сложа ръкавички, но те не помогнаха. Така след тридневно мъчение на детето то все още беше заразено.
Още няколко съвета при грижите за бебето, за съжаление трудно изпълними.
Кърменето: Ако вие самата се третирате с крем с активна съставка Перметрин, е необходимо да преустановите кърменето, защото перметринът влиза в млякото и е токсичен. При лечение с benzyl benzoate не е известно той да вреди на кърмата (което е удобният начин да се каже, че не е сигурно дали е безопасно). Въпреки това близкият контакт кожа с кожа по време на кърмене неизбежно води до взаимно заразяване! Затова при лечение с benzyl benzoate изпомпвайте или изцеждайте млякото, а после по ваше усмотрение го давайте на бебето от шише или го изхвърляйте. Аз лично го изхвърлях.
Контактът: избягвайте всеки контакт кожа с кожа с бебето! Когато се занимавате с него, носете задължително ръкавици за еднократна употреба! След като го преобувате или намазвате, сменяйте ръкавиците. Така предпазвате не само него, но и себе си. Знам колко непосилно е това, но не целувайте детето. Ние възрастните действително не можем да се заразим по лицето, но детето може. Освен това паразит, попаднал на лицето ни, лесно може да бъде пренесен на друго място по тялото ни.
Миенето: При лечение с benzyl benzoate лекарството не бива да се отмива до края на лечебния цикъл, което означава 3 или 4 дни некъпане. Ръцете си, разбира се, не можем да не мием. Ако ви предстои интензивна домакинска работа, я свършете, а след това намажете ръцете си отново. Приберете всички хавлиени кърпи и използвайте само кухненско руло! Не пипайте изпраните дрехи и чаршафи без ръкавици.
Други кремове не бива да се използват по време на лечението, независимо какви са те – хидратантни, козметични и т.н., тъй като те увличат токсичното лекарство навътре в кожата, където то не е необходимо, дори напротив – трови ни.
Не мажете в близост или върху лигавиците! Обаче мажете старателно пъпчето, то е любимо място за паразита!
Изперете платнените и плюшените играчки или ги замразете във фризера! Това се препоръчва и за обувките. Пластмасовите играчки мийте обилно с гореща вода и препарат. Крастата не се влияе от традиционните дезинфектанти, които откриваме по магазините. За изчистване на твърдите повърхности можем да разчитаме само на механичното им остртаняване с търкане и вода. В същото време трябва да се има предвид, че ако даден предмет не е непрекъснато препредаван от ръка на ръка, той не бива да се разглежда като потенциален заразител. Извън човешкото тяло паразитът оцелява трудно и за кратко. Така че по принцип не е нужно да миете и дезинфекцирате мебелите у дома.
На няколко пъти споменавам срока от 7 дни. Макар лечението да трае традиционно само 3 или 4 дни, след изтичането им не може да се каже категорично дали заразата е преборена или не. Обикновено по това време ще бъдете вече здрави. За да се предотврати обаче повторно заразяване от нечисти вещи, дрехи или чаршафи, а и докато се убедите, че сте излекувани, продължете военното положение до изтичането на седмия ден.
Както на крастата й трябва време, за да достигне своя пик, така й трябва и време, за да отшуми. Нормално е след края на лечението все още да изпитвате сърбеж. Той се предизвиква не само от живия паразит, но и от неговите изпражнения, които остават и след успешната терапия. Ако обаче до около две седмици сърбежът не отшуми, е необходимо да се консултирате отново с дерматолог дали терапията действително е била успешна или диагнозата точна! Успех!
—-
Накрая, малко коментари и от мен.
Перметриновият крем съдържа като активна съставка циперметрин. Той има качеството да е силно токсичен за не-топлокръвните, докато токсичността му за топлокръвни е много ниска (при възрастни хора е реално нулева; при децата няма достатъчно изследвания, но вероятно също не е висока). Данните какво става при поглъщане от хора са спорни: някои изследвания твърдят, че (в огромни дози) той е токсичен, други – не.
Във ветеринарната медицина циперметринът се предписва доста по-смело. За животни от семейство котки (на чиято биохимия циперметринът действа почти неотличимо от на човешката) намазването на животинчето се препоръчва именно от гледна точка на това, че то ще се оближе и ще погълне лекарството. След поглъщане циперметринът се излъчва от мастните жлези на кожата, и се съдържа в някаква концентрация в клетките на епидермиса (с които крастата се храни). Така не само изкоренява ефективно кожните паразити, но и отново се поглъща от животинчето, и така с едно намазване действа около месец.
В крайна сметка: смятам, че токсичността на циперметрина е донякъде преувеличена. Така че при тежки и трудни за лечение случаи бих се осмелил да използвам перметринов крем и при деца. Разбира се, ще взема предпазни мерки детето да не го погълне. Но мисля, че реалната и несъмнена вреда от крастата превишава хипотетичната вреда от циперметрина.