Отмина първият учебен ден. Един набор деца ще го запомнят.
Ще го запомня и аз. С поредните дивотии около училището.
Едната са ученическите униформи. Другата са наредбите около “здравословното хранене”.
Някъде ми попадна изследване на мненията на родителите за ученическите униформи. 60% били за, 20% – против, и 20% се колебаели. Демек, униформите се радвали на голяма подкрепа. Затова и училищата, уж самостоятелно, я изискват масово.
Според мен тези проценти са съотношението на родителите по въпроса дали те са носили униформа в училище. Според мен 60% от днешните родители не са помирисвали подобно нещо, 20% са носили, а 20% са щели да носят, ама им се е разминало. Съответно, никога неносилите униформа са за нея, носилите я са против нея, а тези, на които се е разминала, се колебаят.
Има и още три групички – и трите според мен твърде малки, за да дадат ефект. Първата вероятно балансира като бройка другите две.
Едната са тези, които дори носенето на униформа не е научило на нищо, и я искат и за децата си. Те са същите, които по соц-време искаха да станат военни не от патриотизъм или меркантилност, а от презрение към цивилността и любов към ботуша и каиша.
Другата са тези, които и без да са носили униформа, са достатъчно интелигиентни да се сетят, че от нея голяма полза няма да има. Че на дисциплина, стойности и прочее те учи не униформата, особено ако си дете, а личният пример на родителите и учителите.
И третата са реалистите, които са разбрали, че цялата тая с униформите всъщност е начин едни хора да усвоят едни пари. Че униформите ще са безсмислени, грозни и най-вече скъпи, но ще бъдат налагани с твърда ръка. Колкото по-безсмислени, грозни и скъпи, толкова по-твърдо налагани, точно затова.
Това са все родителите. Какво мислят учениците, които ще трябва да носят тези униформи, не проверява никой. От време на време показват по телевизията по някое красиво детенце, което заучено повтаря колко много искало да носи униформа. Откъде са го намерили, идея нямам. Аз не съм успял да намеря дете, което да иска да носи униформа в училище, или дори просто да е съгласно да каже пред камери, че иска.
Но пък намерих едно друго дете. (Третокласник вече, но надали разликата е катастрофална.) То попита: “Защо питат родителите ни дали искат да носим униформа в училище, а не питат нас? Те нека решават дали те да носят униформи на работа. Дали ние да носим не е ли редно да питат нас?”. Без емоции, просто като логично положение. И добави: “Ако в училище е редно да се носи униформа, не е ли редно да носят и учителите? Защо само ние?”
Да, не може на децата да се разрешава да избират всичко за живота си. Факт е, че не са достатъчно зрели, за да преценяват правилно дори колкото средния възрастен. Но първият въпрос на този дечко иде да каже нещо друго. А именно, че ние имаме не по-малко нужда от дисциплина, научаване на ред, чувство за равностойност и т.н., отколкото имат децата ни. Само че на тях сме готови да наложим да носят униформи, а за нас ще сме категорично против. Защо е тази разлика?
В кой от двата случая сме прави не ми се спори, но разликата е факт. И от нея следва тъжното. Малко деца ще съобразят логически, че мерим себе си и тях с различен аршин, понеже така ни изнася, или от дивотия и лайнодушие, и ще го формулират ясно. Но почти всички ще го почувстват. И ще възприемат урока по лицемерие, който им преподаваме по най-сигурния начин – с личния си пример… А после ще се чудим откъде са го възприели, и кой ги научи да са дискриминатори, лицемери и в крайна сметка егоисти. И ще се питаме тъжно с какво заслужихме на старини такива деца.
Ще се чудят и учителите, без дори да се замислят с какво именно те са им преподали да налагат неприятни неща на който е зависим от тях, но не и на себе си. Колко ли от тях ще се сетят, че учениците са носили униформа, а те – не? И колко ли от тях разпалено ще носят от девет кладенеца вода, за да доказват, че всичко е било както трябва, а децата са ги развалили марсианците…
Наредбите около “здравословното хранене”, от друга страна, нямат много общо с нечие желание да нагуши братовчедска фирма. То е пример как и популизмът може да бъде опасен. Например като се угажда на популярна в обществото мода. Става дума за орторексията.
(Това е медицинското название на болестното вманиачаване по “здравословно” и “правилно” хранене. Не говоря за обикновените вегетарианци или пък хора, които не ядат тежки запръжки и прекалено подправени храни. Говоря за тези, които агитират за подобни наредби с трескав блясък в очите. И чиито представи за правилно хранене са прочетени от жълтата преса или чути от кварталната специалистка по езотерика и психозащити, и единственото общо помежду им е пълното разминаване с реалната полезност. От които ще чуете купища научни изследвания как еди-кой си доказал, че яденето на червено месо е вредно, че неяденето на червено месо е вредно, че олиото е вредно, че олиото е полезно, че яденето на захар води до атрофия на мозъка, че неяденето на захар води до атрофия на мозъка, и т.н. Все изследвания, които звучат впечатляващо. Докато не се сетите, че ако бяха верни, вас нямаше да ви има – родителите ви щяха да са умрели още в детска възраст. И техните родители също, и т.н.)
Не споря, че има храни, които не са полезни за децата (а понякога и за възрастните). Не бих дал на дете бира, или шкембе-чорба с типичното количество чесън, оцет и лют пипер. Но смятам за глупости обясненията, че децата дебелеели от вафлите, пържените храни и мазните банички. (Макар на пръв поглед да изглеждат правдоподобно. През Средновековието алхимиците, много от които са били най-блестящите умове на епохата си, са се съдирали от опити да получат злато от урина, слама и всичко друго жълто. Познайте дали са успели.)
В моето детство ядяхме вафли, пържено и мазни банички, та ушите ни плющяха. Още повече от днешните деца. Друго ядяхме много по-малко от днес. Чипс нямаше, но пържени картофи – охохооооо! Кола и спрайт нямаше, но етър и лимонада – колкото щеш, все така газирани и със захар. Нещо повече, все още доста родители вярваха, че дебелото дете е здраво дете, и прехранваха децата си умишлено… А епидемия от детско затлъстяване нямаше (наистина – в моя клас от 30 деца имаше едно пълничко момиче и едно леко пълновато момче, и толкова). Днес я има. Какви изводи следва да си направи човек?
Защо всъщност съществува сега, е друг въпрос. Според мен е основно заради обездвижването на децата, и причините, които го пораждат. Има и предостатъчно други възможни причини. Но да е заради храненето, и то точно заради нарочените в наредбите храни – ще ме прощават. Ако в това имаше истина, аз щях да се търкалям, вместо да ходя, и 99% от връстниците ми също. А въпреки че сме отвъд 40-те, нищо чудно да сме по-малко затлъстели от днешните деца. Разбирам добрите намерения, но теорията се разминава с реалността – какви резултати да очакваме?
Ще си позволя едно предсказание. Че наредбите на тема “здравословно хранене” няма да постигнат никакъв ефект върху детското затлъстяване. Много други наредби биха имали ефект – увеличаване на часовете по физическо, водене на децата по околните планини, отваряне на училищните дворове за спортуване в тях през събота и неделя (включително организиране), и т.н. Но не и сегашните “хранителни”. Бас държа, че ще мине време, и ако се разчита само на подобно “подобряване на храненето”, неуспехът ще е пълен.
И най-вече държа бас, че вината ще бъде хвърлена върху сушата, кишата и четирите годишни времена, но не и върху безсмислената наредба. Даже не бих се учудил неуспехът да бъде използван като оправдание за още по-драстични мерки в тази насока. А най-тъжното е, че от непълноценно (не “непълноценно” в кавички) хранене наистина може да се получи умствено изоставане – тоест, порочният кръг може да се завърти и повече пъти. За да угодим на вманиачените по “правилно”, според някой виден специалист по психокерамика, хранене.
Мисля си – ако някой смята, че е Наполеон, да го окуражаваме и подкрепяме ли е редното, или да го лекуваме?… Точно същото е със страдащите от орторексия. Трябва не да ги окуражаваме и да се водим по акъла им, а внимателно да ги насочим към подходящ психотерапевт. Помогне ли им се да си решат вътрешните проблеми, орторексията обикновено изчезва сама, или с малко терапевтична и/или медикаментозна помощ.
И в никакъв случай не бива да им се разрешава да осакатяват децата си. Виждал съм такива случаи. Те са причината да изпитвам ужас, когато видя орторексик с деца. Виждал съм дете, което никога не е опитало майчино мляко, понеже “то е животинска храна, а тя е вредна”. Виждал съм дете, на което даже картофите му се дават сурови (смлени на каша), понеже “готвенето е термична обработка, а тя е вредна”. Виждал съм тригодишно дете с начални признаци на бери-бери, понеже му се дава само китайска храна (каквато се сервира в България) – “само китайците знаят как се готви здравословно, западната цивилизация ни сервира отрови”. Масово съм виждал две-тригодишни деца, на които даже попарката се дроби с пълнозърнест хляб, понеже “непълнозърнестият е вреден”… Това са драстичните случаи, които биха сепнали всеки – а колко по-малко стряскащи, но също така вредни за здравето на децата има, бедна ви е фантазията. И това е от моите наблюдения върху случайни познати. Какво биха могли да разкажат педиатрите просто не ми се мисли. Нито че и между тях има такива случаи, лудостта ходи не само по необразованите.
А най-много не бива да се разрешава на орторексиците да налагат лудостта си на обществото, и да осакатяват и нашите деца. Аз не смятам да им го разреша. Не съветвам и вас.