Наскоро четох изследване на някаква авторка, която твърдеше, че жените били напоследък по-нещастни, отколкото “преди еманципацията”. Целта на изследването беше да открие защо.
Беше стигнала до дълъг списък изводи. С някои бях съгласен. С някои не бях. Но на един се смях до сълзи, ако и хуморът да беше доста черен:
“Мъжете понасят по-лесно сърдечните крушения, и се възстановяват от тях по-лесно. Това може лесно да се установи по факта, че има повече вдовици, отколкото вдовци.”
Без коментар.
Наскоро помагах да се подготви за печат книга, писана от четирима ентусиасти, издирвали родовите си корени.
Бяха успели да стигнат шест поколения по-назад от най-възрастните живи. Възхитиха ме и ме смаяха с количеството труд, положен, за да издирят рода си. Бяха описали роднинските връзки на сигурно над 200 живи днес хора (и към толкова починали вече). Свалих им шапка.
След това се замислих.
Едно уики би било идеален начин голяма група от хора да съставят удобно родословните си дървета. Не само че интерфейсът е удобен (особено ако се използват семантични разширения), но и така хората ще могат да откриват роднинските си връзки (за гордост или срам), и да си помагат в проследяването на родовите корени и роднинствата.
Виждал съм сайтове, посветени на това (напр. www.myheritage.com). Според мен обаче им липсва удобството на уикито, а и не на последно място неговата свобода. Мисля си, че при това положение би било престъпление да не взема да направя едно такова уики. Пък който иска да го използва, да го използва. Който не иска, не е длъжен.
Има обаче един проблем. Фирмата ми лесно ще спонсорира сайта. Нямам обаче силите и времето да администрирам това уики. А без поне един мераклия администратор, по възможност и повече, не виждам смисъл да го пускам в действие.
Затова и официално обявявам – търсят се администратори за уики, посветено на съставяне на родословните вериги на хора. Под кодовото име “Родословие”. Ако се намерят, ще направя уикито и ще го пусна в действие. Дано от него излезе нещо добро.
Хаймън Мински е един икономист от 20 век. Живя и почина (преди към десетина години) на практика незабелязано. Такива като него обикновено биват бързо забравени от всички, и потъват в забвението на историята.
През последната година обаче Мински внезапно стана едно от най-споменаваните имена в икономиката. Книгите му, които мухлясваха по щандовете приживе, сега се преиздават в огромни тиражи, и разграбват. Нобелови лауреати го цитират под път и над път. Все повече авторитети го определят като втория по принос икономист на 20 век след Кейнс; немалко вече почват да го поставят и наравно.
С какво е заслужил всичко това?
От известно време наблюдавам какво става в медийния сектор. Все пак той е четвъртата власт. Която управлява първите три. Затова и промените в него са показателни.
Прави ми впечатление как медиите една след друга биват изкупувани от един и същи човек. Става дума за Ирен Кръстева. (От време на време, за разнообразие, за сина й Делян Пеевски.) Сред поредните й придобивки гордо се мъдри вестник “Уикенд”, всъщност цялата група жълти издания. Носи се слух, че е закупила тайно и ReTV. А наскоро ми споменаха, че преговаря за закупуване на вестниците на ВАЦ. Зад почти всички безплатни вестничета из страната стои в крайна сметка пак тя, по един или друг начин.
Това не са малко пари. Откъде ги има, мога само да предполагам. За историите в тотализатора, докато Кръстева му беше шеф, могат да разкажат доста Нешка Робева и Христо Марков. Нешка Робева всъщност дори разказа как след теглене на тиража към наличните фишове се добавят по няколко фалшиви с изтеглени петици и шестици.
Преди месец или два сдружение на кредитополучатели поиска банките да бъдат огледани от Комисията по защита на конкуренцията. Заради лихвен картел. Комисията ги огледа и заключи, че лихвен картел няма.
Преди два-три дни пък се изказа Иван Искров, председателят на БНБ. Заяви, че БНБ не можела да се намесва в политиката на търговските банки. Големите банки били поели към БНБ ангажимент за филиалите си в България. Не можело лихвите по кредитите да били 4%, както искали две сдружения с по 15 члена, а в Румъния лихвите да били 15%.
До месец пък ще се внесе нов закон за потребителските кредити. Щяло да бъде регламентирано правото на отказ от страна на банките, методологията на предсрочно погасяване на кредитите, и т.н. Щели банките да са длъжни да проверяват колко добър платец е кредитополучателят, щяло да има Централен кредитен регистър за целта. Защитата на потребителите… щяло да има промени и в нея. Следващата година. Може би.
Гледам и се чудя – аз ли не съм наясно какво е за мен, или хората на Бат Бойко почнаха да ме дерат жив още преди да са стъпили на власт както трябва? В комбина със старата мафия, дето щяха да я махат?… Защо тогава махнахме Станишев?
Когато теглиш кредит, примерно за жилище, началната лихва е около 9%. Ако кредитът е изцяло гарантиран, да кажем с жилището. Само че в договора за кредита задължително има, задължително с дребен шрифт, клауза, че банката си запазва правото да променя лихвения процент. Която клауза влиза в действие веднага след сключването на договора. До най-много година лихвата вече задължително е 12-12.5%. И това е практика на всички банки у нас. “Четете си договорите, драги.” Все едно като ги четеш, та има полза. Никоя банка не ти предлага кредит без тази измама.
Да, измама е. Тези клаузи са предвидени за съвсем друго – екстрени промени в базовия лихвен процент и други подобни – и са защитавани с аргументите за другото. А всъщност се използват само за дране на кожи от гърба на клиента. В различните законодателства това има различни имена – “некоректна търговска практика”, “измама към клиента” и т.н.
Тази измама обаче е дребна на фона на една друга. Измамата с методиката на изчисляване на лихвените проценти.
Когато внасяте пари на влог, лихва ви се начислява върху внесената сума, за времето, докато тя е била в банката. Така е навсякъде. У нас – също. Когато теглите кредит, лихва ви се начислява върху невърнатата сума, до момента на внасянето й. Така е навсякъде. У нас обаче не е.
У нас лихвата се начислява върху цялата сума за целия период на кредита. Всеки осмокласник веднага би сметнал, че това означава, при стандартни условия на изплащане, точно два пъти повече, отколкото при нормалната методика. С други думи, 9% начална лихва в България всъщност значи 18%. А 12% почти веднага след това всъщност означава 24%.
Колко е това в сравнение с другите страни? В Румъния лихвата по подобен кредит е наистина 15%. Доколкото зная обаче, изчислени по правилната методика. Тоест, румънските лихви са далеч по-ниски дори от “въдичарските” 18% у нас. И твърде, твърде далеч по-ниски от реалните 24%.
И това при положение, че Румъния е страна със сравнително високи лихви. Преди няколко години познат ми беше разказвал за лихвите в Германия. (Българските тогава бяха същите, така че сравнението е валидно въпреки кризата.) Там за изцяло гарантиран кредит лихвата наистина е около 12% годишно. Обаче реални. И не се променя, освен успоредно с централния лихвен процент, до края на заема. 18% там е висока лихва дори за негарантиран кредит. А 24% лихва не знам дали съществува изобщо. Кредитната карта на познатия ми – най-дребният и рисков вид кредит – която не беше гарантирана с абсолютно нищо, имаше 21% годишна лихва върху изтеглените на кредит суми.
Един от въпросите, който си задавах, беше дали тази практика не е оправдана от нещо. Примерно от висок лихвен процент на междубанковия овърдрафт, или нещо подобно. Оказа се, че не е – овърдрафтът е при на практика същите условия, както в нормалните държави. Каквото друго се сетих да проверя, отново нямаше как да е причина за лихви по-високи от румънските, или дори малко по-ниски. Резкият скок на лихвите става именно и точно между банката и крайния кредитовземател. Простичко казано, банките дерат кожите ни. Или, ако предпочитате, ядат зелника ни.
И тази измама също е практика на абсолютно всички банки в България. Без изключение… Лихвен картел няма, не си и помисляйте подобно нещо. На изтеглилите кредит – честито!
Чудя се, какви ли точно ангажименти са поели банките-майки към БНБ? Може би да поддържат лихвения картел? Въобще не бих се учудил. Сериозно. Порой от печалби за тях, порой от данъци за БНБ, тоест порой от приходи за държавата. Ако е българската – порой пари в джобовете на братовчедските фирми. И вълкът сит, и агнето цяло… Губещи са единствено кредитовземателите. Всички са добре, прецакани сме само ние. Изяден е овчарят.
Само че на мен отдавна вече ми писна да съм прецакан. А още повече ми писна да чакам нещата да СЕ оправят. Ще го дочакам, когато дочакам колата ми да СЕ оправи, къщата ми да СЕ почисти, проблемите на клиентите ми да СЕ оправят, и т.н. Пак тогава ще го дочакат и всички кредитовзематели (защото аз никога през живота си не съм теглил кредит, и на тези условия няма да изтегля – не е луд който иска да изяде моя зелник).
Донякъде разбирам и властта. Никой, дори Батман не може да воюва едновременно на всички фронтове. Ако е започнал реална война срещу корупцията в държавния апарат, е нормално да не иска да се кара с големите банки. (И с някои други, но за тях в някой друг запис.) И войната срещу корупцията в държавата може да е дори по-важна от войната за лихвените ни проценти.
Само че войната за лихвените ни проценти също е важна. И нея можем да я водим ние. Всъщност, ние сме единствените, които са заинтересовани да я водят – тоест, не я ли поведем, процентите няма да СЕ оправят никога. Далеч по-вероятно е да СЕ влошават още повече.
Един добър начин би бил масова подкрепа за сдруженията, които искат нормални лихвени проценти. В България има стотици хиляди кредитополучатели, които плащат лихви, равностойни на пладнешки обир. Ако всички те изкажат подкрепа на тези, които се борят да опазят джобовете им, ако просто започнат по веднъж месечно да се събират на митинг в София, нещата няма да има как да останат същите. Властта ще бъде принудена да озапти малко лакомията на банките, и то без да си развали имиджа пред тях – ще е ясно, че обстоятелствата са форсмажорни и няма друг изход… Така че спасението на давещите се тук е изцяло в ръцете на давещите се. Достатъчно е просто да се протегнат и да си го вземат. Не е трудно. Просто трябва да си изберат дали предпочитат да идат на митинг, или да платят сто-двеста лева лихви. Както решат.
Един друг добър начин биха били взаимноосигурителните каси. Не съм експерт по финанси, но доколкото зная, те имат право да отпускат дългосрочни нисколихвени заеми на участниците в тях. Ставаш член на такава каса, плащаш известно време дребен процент от заплатата си към нея, и при нужда можеш да теглиш сериозен по размер кредит при условия, много изгодни дори за нормална държава. Дори да не те задоволява изцяло, и да трябва да теглиш и от банка, банковият кредит ще е доста по-малък, изгребаното от джобовете ти – също. Такива каси са били доста популярни през 20-те и 30-те години.
Не зная дали законът към момента позволява да бъдат организирани, нито дали позволява частни. Предполагам, че ако да, ще има сериозен натиск да бъдат забранени. Така че от нас си зависи да организираме такива каси, и да противодействаме на натиска за забраната им. Примерно споменатите по-горе две сдружения биха могли да окажат съдействие на хората с идеи и начини да организират взаимноосигурителни каси. А сегашните и потенциалните кредитовзематели биха могли да помагат с това да си размърдат четирибуквията и да понатиснат властта, ако тя се опита да пречи.
Да, и сегашните кредитовзематели. Ако например законът регулира наглостта на банките да отказват предварително изплащане на заемите, или да дерат солени проценти отгоре за него, кредитовземателят би могъл да изплати заема си, или значителна част от него, със заем от взаимноспомагателна каса при много по-изгодни условия. Така че изход има. Просто трябва човек да не чака нещата да СЕ оправят, а да се заеме с оправянето им лично.
Писал съм неведнъж за тротоарния антагонизъм между шофьори, които търсят къде да паркират, и минувачи, които се опитват да минат. За настървението, с което всяка от страните защищава позициите си. (Без да разбира, че след като живеем в едно общество, сме обвързани – писал съм какви последствия има за едните ограничаването на другите.) За взаимната им враждебност… Неведнъж съм се чудил как да бъдат доволни и едните, и другите. Или поне спокойни. И не ми е хрумвало.
Днес видях гледка, която ми показа какъв глупак съм бил. Истината за нещата през цялото време е била пред очите ми, твърде идиотски проста, за да я осъзная. Срамота…
Тротоарът на “Черковна” при нас е около 5 метра широк. Често по него паркират коли. Ако са повече, спират накосо, и тогава за минувачите е трудно да се проврат. Това обаче е рядко – обикновено са по-малко, спират надлъжно, за минувачите остават почти 3 метра ширина, и придвижването е безпроблемно дори в най-натоварен час. Това също трябваше да ми е подсказало проблема от пръв поглед, но не беше. Колко отнесен и безмозъчен трябва да съм бил? Просто не мога да си го представя…
Днес минах оттам. За пръв път от две седмици. През това време бяха поставили колчета срещу автомобили. Както винаги, точно по ръба на тротоара. Вече беше невъзможно да се паркира по него, нито косо, нито надлъжно. По петте метра ширина от време на време минаваше случаен минувач.
За да спре в края на пресечката и да изригне проклятия. Прогонените автомобили бяха паркирали там, косо в началото на малката пряка, отчаяно нагъчкани, чак до стърчане към “Черковна”. Между тях нямаше място да мине спокойно дори самотен пешеходец, камо ли детска или инвалидна количка. Или пък носилка за болен.
За миг пред очите ми минаха десетки виждани преди тъжни гледки. Побеснял баща, пренасял детската количка непрекъснато около задръстилите коли, който огъва и чупи чистачките на поредната. Ядосан шофьор, който подгонва с метална тръба опонента си в спора за кого е това място… Иначе свестни хора, докарани до загуба на човешки облик, неразбиращи къде всъщност е проблемът, и кой всъщност го причинява. Точно както и аз до днес.
Спомням си куп истории от времето, когато София започна да се задръства с автомобили, и минаването по тротоарите започна да е проблем (далеч по-малък от сега). Още тогава вече се предлагаха решения на проблема, които щяха да направят града удобен и за пешеходците, и за шофьорите.
Обсъждаше да се разреши строителството на няколкоетажни паркинги под училищните дворове. Започна обаче един абсолютно измислен спор между потенциалните инвеститори и училищата, кой какъв процент да получава от приходите за паркингите. Вместо да посредничи за решаване на спора, общината го раздухваше. За мое смайване. Разбрах как стоят нещата чак когато мои познати ми разказаха как точно се осчетоводяват приходите от новоорганизираната тогава “синя зона”, и джобовете на чии фирми пълнят, и по какъв начин.
По-късно ми разказаха и за проект да бъдат построени няколкоетажни гаражи над коритата на реките. Бяха направили изчисления, че при построяване на гаражи над само 50% от площта на коритата само в по-централните градски части те ще поберат около 100 000 автомобила. Почти половината от колите, които всяко денонощие паркират в тези централни части… Имало и фирма, която изявила желание да реализира проектите. Нещата се провалили, защото на фирмата бил поискан рушвет в размер почти на брутната стойност на всичко построено… Не зная дали е истина. Но моите сметки показват, че такива гаражи ще са изгодни за строене и експлоатация, а като гледам, ги няма. Надали всички строители са идиоти, и не се сещат. Особено във времена на криза, когато жилищното строителство е в пълен застой.
По дяволите, толкова ли е сложно да се изиска от общината да построи или да създаде условия за строителството на гаражни площи в достатъчен размер, за да може да има къде да се паркират колите, без да пречат на пешеходците? Вторият вариант не би й струвал и стотинка. Възможности къде да се строи има достатъчно, за да бъдат задоволени не само днешните, а и перспективните нужди.
Само че сладката мисъл за милионите, капещи от “синята зона”, и братчедските фирми, май заглушава гласа на обикновените софиянци – и шофьори, и пешеходци. Защото истината е че всъщност шофьорите и пешеходците сме от една и съща страна на барикадата, а от другата са общинските корупционери. Които, за да приджобят някой и друг милион, отравят ежедневието на над два милиона души, и съсипват възможността да живеем в нормален град.
… Добре. В момента имаме уникалната възможност да викнем достатъчно силно, за да бъдем чути.
В София наближават кметски избори. Нормално и редно е да изберем кмет не по дали е червен, син или пембян, а по ще решава ли проблемите ни, или не. Защото кметът е просто служител, на когото плащаме заплата, за да решава проблемите на града ни. Не за да ги използва като претекст да изгребва джобовете ни, и да ги утежнява, а да ги решава. А борбата за място между пешеходци и шофьори вероятно е най-ежедневният проблем в София, който да е от общинска компетенция. И най-тровещият ежедневието ни.
Още нямам точен списък на изискванията, които ще имам към кандидатите за работа като кмет в моя град. Но “интервютата” им вече започват, и трябва да побързам. Така че ще поставя днес първото изискване.
Искам кандидатът да има точна, ясна и реалистична програма със следните цели:
– разкриване в зоните в града с натоварено паркиране на достатъчно паркоплощи, за да могат шофьорите да паркират, без да пречат на пешеходците.
– замразяване на цените и обхвата на “синята зона”, и постепенното й свиване. (Разбирам, че общината има нужда от доходи, но за рекет не искам да плащам. Нека предложи реална услуга. Има какво.)
– реализиране на тези неща, без да бъдат използвани като претекст да ми доизгребват джоба. (Общината има предостатъчно ресурси. Некадърник, който иска да ме обере, вместо да си размърда мозъка и четирибуквието, не ми трябва за кмет. На вас?)
Ако някой кандидат предложи програма, която да ме убеди, има подкрепата ми. Иначе има подкрепата ми за конкурента му.
Отмина първият учебен ден. Един набор деца ще го запомнят.
Ще го запомня и аз. С поредните дивотии около училището.
Едната са ученическите униформи. Другата са наредбите около “здравословното хранене”.
Някъде ми попадна изследване на мненията на родителите за ученическите униформи. 60% били за, 20% – против, и 20% се колебаели. Демек, униформите се радвали на голяма подкрепа. Затова и училищата, уж самостоятелно, я изискват масово.
Според мен тези проценти са съотношението на родителите по въпроса дали те са носили униформа в училище. Според мен 60% от днешните родители не са помирисвали подобно нещо, 20% са носили, а 20% са щели да носят, ама им се е разминало. Съответно, никога неносилите униформа са за нея, носилите я са против нея, а тези, на които се е разминала, се колебаят.
Има и още три групички – и трите според мен твърде малки, за да дадат ефект. Първата вероятно балансира като бройка другите две.
Едната са тези, които дори носенето на униформа не е научило на нищо, и я искат и за децата си. Те са същите, които по соц-време искаха да станат военни не от патриотизъм или меркантилност, а от презрение към цивилността и любов към ботуша и каиша.
Другата са тези, които и без да са носили униформа, са достатъчно интелигиентни да се сетят, че от нея голяма полза няма да има. Че на дисциплина, стойности и прочее те учи не униформата, особено ако си дете, а личният пример на родителите и учителите.
И третата са реалистите, които са разбрали, че цялата тая с униформите всъщност е начин едни хора да усвоят едни пари. Че униформите ще са безсмислени, грозни и най-вече скъпи, но ще бъдат налагани с твърда ръка. Колкото по-безсмислени, грозни и скъпи, толкова по-твърдо налагани, точно затова.
Това са все родителите. Какво мислят учениците, които ще трябва да носят тези униформи, не проверява никой. От време на време показват по телевизията по някое красиво детенце, което заучено повтаря колко много искало да носи униформа. Откъде са го намерили, идея нямам. Аз не съм успял да намеря дете, което да иска да носи униформа в училище, или дори просто да е съгласно да каже пред камери, че иска.
Но пък намерих едно друго дете. (Третокласник вече, но надали разликата е катастрофална.) То попита: “Защо питат родителите ни дали искат да носим униформа в училище, а не питат нас? Те нека решават дали те да носят униформи на работа. Дали ние да носим не е ли редно да питат нас?”. Без емоции, просто като логично положение. И добави: “Ако в училище е редно да се носи униформа, не е ли редно да носят и учителите? Защо само ние?”
Да, не може на децата да се разрешава да избират всичко за живота си. Факт е, че не са достатъчно зрели, за да преценяват правилно дори колкото средния възрастен. Но първият въпрос на този дечко иде да каже нещо друго. А именно, че ние имаме не по-малко нужда от дисциплина, научаване на ред, чувство за равностойност и т.н., отколкото имат децата ни. Само че на тях сме готови да наложим да носят униформи, а за нас ще сме категорично против. Защо е тази разлика?
В кой от двата случая сме прави не ми се спори, но разликата е факт. И от нея следва тъжното. Малко деца ще съобразят логически, че мерим себе си и тях с различен аршин, понеже така ни изнася, или от дивотия и лайнодушие, и ще го формулират ясно. Но почти всички ще го почувстват. И ще възприемат урока по лицемерие, който им преподаваме по най-сигурния начин – с личния си пример… А после ще се чудим откъде са го възприели, и кой ги научи да са дискриминатори, лицемери и в крайна сметка егоисти. И ще се питаме тъжно с какво заслужихме на старини такива деца.
Ще се чудят и учителите, без дори да се замислят с какво именно те са им преподали да налагат неприятни неща на който е зависим от тях, но не и на себе си. Колко ли от тях ще се сетят, че учениците са носили униформа, а те – не? И колко ли от тях разпалено ще носят от девет кладенеца вода, за да доказват, че всичко е било както трябва, а децата са ги развалили марсианците…
Наредбите около “здравословното хранене”, от друга страна, нямат много общо с нечие желание да нагуши братовчедска фирма. То е пример как и популизмът може да бъде опасен. Например като се угажда на популярна в обществото мода. Става дума за орторексията.
(Това е медицинското название на болестното вманиачаване по “здравословно” и “правилно” хранене. Не говоря за обикновените вегетарианци или пък хора, които не ядат тежки запръжки и прекалено подправени храни. Говоря за тези, които агитират за подобни наредби с трескав блясък в очите. И чиито представи за правилно хранене са прочетени от жълтата преса или чути от кварталната специалистка по езотерика и психозащити, и единственото общо помежду им е пълното разминаване с реалната полезност. От които ще чуете купища научни изследвания как еди-кой си доказал, че яденето на червено месо е вредно, че неяденето на червено месо е вредно, че олиото е вредно, че олиото е полезно, че яденето на захар води до атрофия на мозъка, че неяденето на захар води до атрофия на мозъка, и т.н. Все изследвания, които звучат впечатляващо. Докато не се сетите, че ако бяха верни, вас нямаше да ви има – родителите ви щяха да са умрели още в детска възраст. И техните родители също, и т.н.)
Не споря, че има храни, които не са полезни за децата (а понякога и за възрастните). Не бих дал на дете бира, или шкембе-чорба с типичното количество чесън, оцет и лют пипер. Но смятам за глупости обясненията, че децата дебелеели от вафлите, пържените храни и мазните банички. (Макар на пръв поглед да изглеждат правдоподобно. През Средновековието алхимиците, много от които са били най-блестящите умове на епохата си, са се съдирали от опити да получат злато от урина, слама и всичко друго жълто. Познайте дали са успели.)
В моето детство ядяхме вафли, пържено и мазни банички, та ушите ни плющяха. Още повече от днешните деца. Друго ядяхме много по-малко от днес. Чипс нямаше, но пържени картофи – охохооооо! Кола и спрайт нямаше, но етър и лимонада – колкото щеш, все така газирани и със захар. Нещо повече, все още доста родители вярваха, че дебелото дете е здраво дете, и прехранваха децата си умишлено… А епидемия от детско затлъстяване нямаше (наистина – в моя клас от 30 деца имаше едно пълничко момиче и едно леко пълновато момче, и толкова). Днес я има. Какви изводи следва да си направи човек?
Защо всъщност съществува сега, е друг въпрос. Според мен е основно заради обездвижването на децата, и причините, които го пораждат. Има и предостатъчно други възможни причини. Но да е заради храненето, и то точно заради нарочените в наредбите храни – ще ме прощават. Ако в това имаше истина, аз щях да се търкалям, вместо да ходя, и 99% от връстниците ми също. А въпреки че сме отвъд 40-те, нищо чудно да сме по-малко затлъстели от днешните деца. Разбирам добрите намерения, но теорията се разминава с реалността – какви резултати да очакваме?
Ще си позволя едно предсказание. Че наредбите на тема “здравословно хранене” няма да постигнат никакъв ефект върху детското затлъстяване. Много други наредби биха имали ефект – увеличаване на часовете по физическо, водене на децата по околните планини, отваряне на училищните дворове за спортуване в тях през събота и неделя (включително организиране), и т.н. Но не и сегашните “хранителни”. Бас държа, че ще мине време, и ако се разчита само на подобно “подобряване на храненето”, неуспехът ще е пълен.
И най-вече държа бас, че вината ще бъде хвърлена върху сушата, кишата и четирите годишни времена, но не и върху безсмислената наредба. Даже не бих се учудил неуспехът да бъде използван като оправдание за още по-драстични мерки в тази насока. А най-тъжното е, че от непълноценно (не “непълноценно” в кавички) хранене наистина може да се получи умствено изоставане – тоест, порочният кръг може да се завърти и повече пъти. За да угодим на вманиачените по “правилно”, според някой виден специалист по психокерамика, хранене.
Мисля си – ако някой смята, че е Наполеон, да го окуражаваме и подкрепяме ли е редното, или да го лекуваме?… Точно същото е със страдащите от орторексия. Трябва не да ги окуражаваме и да се водим по акъла им, а внимателно да ги насочим към подходящ психотерапевт. Помогне ли им се да си решат вътрешните проблеми, орторексията обикновено изчезва сама, или с малко терапевтична и/или медикаментозна помощ.
И в никакъв случай не бива да им се разрешава да осакатяват децата си. Виждал съм такива случаи. Те са причината да изпитвам ужас, когато видя орторексик с деца. Виждал съм дете, което никога не е опитало майчино мляко, понеже “то е животинска храна, а тя е вредна”. Виждал съм дете, на което даже картофите му се дават сурови (смлени на каша), понеже “готвенето е термична обработка, а тя е вредна”. Виждал съм тригодишно дете с начални признаци на бери-бери, понеже му се дава само китайска храна (каквато се сервира в България) – “само китайците знаят как се готви здравословно, западната цивилизация ни сервира отрови”. Масово съм виждал две-тригодишни деца, на които даже попарката се дроби с пълнозърнест хляб, понеже “непълнозърнестият е вреден”… Това са драстичните случаи, които биха сепнали всеки – а колко по-малко стряскащи, но също така вредни за здравето на децата има, бедна ви е фантазията. И това е от моите наблюдения върху случайни познати. Какво биха могли да разкажат педиатрите просто не ми се мисли. Нито че и между тях има такива случаи, лудостта ходи не само по необразованите.
А най-много не бива да се разрешава на орторексиците да налагат лудостта си на обществото, и да осакатяват и нашите деца. Аз не смятам да им го разреша. Не съветвам и вас.
Събрани са по разкази на познати, и тук-там от Интернет. За съжаление, нито един не съм го чул лично, така че не съм ги вписал в Перлите на глупостта. Наслаждавайте се.
– Извинявайте, можете ли да ми инсталирате Моцарела Файърфокс?
– Извинявайте, може ли да купя едно Адобе?
– Къде е клавишът за усмивка?
– Ще трябва скоро да летя със самолет. Майкрософт Офиса на лаптопа ми дали няма да се повреди от рентгена на летището?
– Какви езици за програмиране владеете?
– Владея .com, .net и .org.
– Къде са на тая клавиатура клавишите за диференциал и интеграл?
– Можете ли да ми добавите на компютъра 512 милиграма памет?
– Извинявайте, искам да купя една кутийка твърди дискове.
– От кой сайт мога да си сваля малко RAM?
(това май се чува доста често)
– Какво е по-добре да си купя, хардуер или софтуер?
– Имам проблем с инсталирането на един софтуер, дето го купихме вчера. Какво да направя?
– (Ооооххх.) Какъв е проблемът?
– Като стигне инсталирането донякъде, ми показва някакво съобщение.
– Какво е съобщението?
– “Моля, поставете в устройството диск 2”.
– Софтуерът на колко диска идва?
– На два.
– На този, който в момента е извън устройството, какво пише?
– “Диск 2”.
– (Ооооооооххх.) Пробвайте да извадите диска, който е в устройството, и да сложите на негово място Диск 2.
– … Тръгна! Какъв беше проблемът, повреден диск ли?
– Как се набират на клавиатурата главни цифри?
– Как да стартирам уебсайт? Трябва ли първо да го даун… даун-ло-ад-на? Да не хвана някой вирус?
– Мога ли да си разпечатам някак гласовата поща?
– Извинете, имате ли петметров USB кабел за принтер?
– Имаме. Ще искате ли?
– А той колко е дълъг?
Това е раздел от теорията на игрите, а и от психологията. Използва се най-вече в социологията и икономиката – обяснява много от феномените в тези две науки.
Попаднах на идеята в статия във в-к “Капитал”, линкната в блога на Пейо. Беше интересна, но ми се искаше да намеря оригиналните източници. (Още повече, че най-интересното се очаква в продължение, което може би няма да излезе онлайн.) И да ги проверя, и да напиша своето мнение…
Както повечето ми идеи за записи, и тази щеше да падне жертва на нямането на време, но преди два дни ми се наложи да чакам диван чапраз, без да има как да работя нещо, но с Интернет достъп. В Интернет се оказа пълно с материали по темата. Четох като бесен, после обмислих четеното, колкото го бях запомнил. Доста от материалите си противоречаха като изводи; за някои не успях да открия причината, но за повечето тя беше в различните методики: тенденцията оставаше логичната.
От мнението ми надали има нужда – ето резултатите, те говорят и сами:
Споменавал съм преди, че за мен моята Писа е един от най-надеждните ОТК за млечни и месни продукти, които познавам. Вярвам й повече, отколкото на ХЕИ, особено в днешните времена.
(Естествено, не докрай. Подправките, особено етеричните масла например я отблъскват, независимо колко истински е продуктът. Има и други предпочитания или непредпочитания, и надали знам всички. Но все пак вкусът и обонянието й са ми ориентир.)
Поредните й окачествявания:
– Млечни продукти на Данон – не ги поглежда. Че са от сухо мляко знае всеки. Но то би трябвало да се прави от истинско мляко, нали?… Може би просто френската изтънченост не й е по вкуса. 😉
– Кашкавал “FF вкус” – и на него си пише, че е с до 25% сухо мляко, а и цената му е 2 лева под другите. Тоест, бих очаквал да е абсолютно менте. Но Писа го яде безотказно, и пита за още. Може би съдържа и истинско мляко, де да знам.
– Пастет “Тандем” – омита го като ламя. Не съм погледнал какво съдържа (а и не съм убеден доколко на опаковките може да се вярва). Но Писа половин час облизва вече лъснатата найлонова опаковка, и после ме водеше да ми я покаже – очевидно искаше още.
… Като насъбера още наблюдения, ще ги впиша. 🙂