Съвсем скоро след изборните резултати си позволих да кажа, че ще има лесни критерии дали тези парламент (и правителство) ще са същата помия като предишните. Че сме сменили маските, а мутрите зад тях са останали същите. Споменах като критерий дали ще се възнобви прякото излъчване на заседанията на парламента (със свободни камери, които да показват цялата зала при гласуване).
Делян Делчев отиде доста по-далеч от мен. Направо заяви, че тези ще са точно същите като предишните, и даде пет лесни признака за доказване на тезата. Четвъртият – появата на самоотлюспили се депутати – ми се вижда леко съмнителен. Гледам, че всеки в ГЕРБ, който с нещо не хареса на Бат Бойко, бързо-бързо се отказва от постовете, за които е предложен. А доста от тези хора биха убивали ежедневно, без да им мигне окото, за да получат и запазят такива постове. Та имам чувството, че който си цени живота и здравето, няма да опита да се отлюспва… Другите обаче са наистина сигурни белези.
Когато ги написа, убедеността му, че непременно ще се случат, ми се стори прекален песимизъм. Всички по-видни физиономии на ГЕРБ бяха заявявали твърде категорично, че ще правят точно обратното. С ужас обаче започвам да забелязвам, че в наши условия май е трудно да си достатъчно песимист, за да си реалист.
Първият от признаците на Делян – запазването на неизлъчването на заседанията на парламента – все още е рано да бъде преценен. Вече е факт обаче, че новата парламентарна шефка Цецка Цачева, след като взе поста, заповтаря в буквално точен цитат думите на Георги Пирински, с които той оправдаваше своеволията и разгащеността на депутатите – “Българският депутат има висок морал и ние смятаме, че правилника ще бъде достатъчен за да ограничи гласуването с чужди карти.” При положение, че въпросният морал е демонстриран непрекъснато през последните 15 години, да каже подобно нещо може или клиничен луд, или клиничен гьонсурат. А след като на власт те е качило именно обещанието, че ще прекратиш тази практика, според мен картинката е ясна. Какво следва да очакваме от ГЕРБ, и колко надежди да им възлагаме – също.
Преди няколко дни гръмна с трясък и третият признак на Делян. Новият шеф на МВР Цветан Цветанов, до самите избори се кълнеше, че подслушване на телефони и Интернет ще става само с разрешение на съдия, понеже иначе ще е брутално нарушение на правата на хората. Почти веднага след избирането си обаче заяви, че ще внесе проект за промяна на закона, който да разреши официално подслушването без съдийско разрешение. (Плютата до съдиране, и с право, тройна коалиция не успя да прокара такова решение, заради съпротива и на свои хора.)
Колко такава промяна ще е ефикасна, знаем всички, които сме в течение – николко. Хипотезата, че в България нямало нито един съдия, дето да не работи за престъпността и да не я информира, не я приемам. Също, законът може да разреши подслушването без съдебно разрешение, но няма да направи така събраните данни валидни в съда – тоест, ползата от промяната ще е кръгла нула.
Защо толкова я искат тогава? Към момента ми е известна точно една валидна причина. Досега организираната престъпност получаваше информация кого да обира, следи, изнудва и пр. основно чрез данни, събрани чрез подслушване и изнесени от нейните хора в МВР. Очевидно това я ограничава, особено когато се работи с мобилни оператори. МВР разполага с необходимата техника да върши подслушванията без тяхно участие, но е длъжно да им предоставя съдебно разпореждане, така че те могат да поддържат архив кога кой е бил подслушван. Очевидно това, че следите остават, не харесва на Цветанов. Защо ли?
Кратка подсетка: Телефонни апарати, които шифроват разговорите, са по джоба дори на апартаментните обирджии. Престъпниците над ниво шеф на автосервиз, в който и пренабиват номера, отдавна вече не ползват нешифроващи апарати. Тоест, срещу престъпността тази мярка има смисъл колкото и покана по радиото към престъпниците да се арестуват сами. (Не че и такива покани не сме чували, познайте от кого.) А след като няма да е ефикасна срещу тях, познайте кому и защо може да е нужна. И какви изводи да си правим от натискането за нея.
Както е тръгнало, Делян май ще се окаже реалист. А което е по-лошо, нищо чудно и да се окаже оптимист. И да плачем по тройната коалиция, и да си повтаряме как понякога, макар и много рядко, се е случвало тя да има някаква мярка, макар и твърде хлабава.
Да, практика е на едно ново правителство да се дават 100 дни толеранс. Но когато правителството почва от първия ден да сере на масата, и да гази юнашки основни човешки свободи, диагнозата може да се сложи и веднага. Точно както една супа не бива да се обявява за развалена, преди да я опиташ, но ако смърди така, че от десет крачки ти текат сълзи, пробата става излишна.
Защо пиша това ли?
Първо, за да предупредя колкото мога повече хора, че нещата май почват да се скапват. Да, още е рано да се каже със сигурност, че супата е развалена. Но вече се усеща смрад, при която е полезно човек да е с повишено внимание. А ако не иска да му тъпчат развалената супа в гърлото насила – и с понижено търпение.
И второ, за да предупредя ГЕРБ, че хората са предупредени. Че ще внимават, и ще следят изцепките им изкъсо. И че са стъпили по път, който още на първите избори, предсрочни или редовни, вместо към абсолютно мнозинство може да ги заведе при “предишния ГЕРБ” – НДСВ. Ако това им харесва, да продължават. Ако не – да се оправят, докато е време. На хората почна да им писва, и в някой момент може да постъпят недотам демократично и цивилизовано. Но разбираемо.
(Като минимум забелязвам, че медиите вече не им прощават. Докато пиша това, чувам по телевизията репортаж как депутатите, които обещаха да отменят лятната си ваканция и да не почиват, са почивали досега като тулупи. Чудя се защо ли ми напомня Бойко Борисовия стил – много шум и обещания, малко работа… Следва репортаж, който показва, че точно същото е положението и с министерската работа – уж взети решения, но никой не ги прилага. Така че май медиите вече започват да излизат малко по малко от зашеметяването и парализата. Дано и ние покрай тях.)