Grigor Gatchev - A Weblog

Резултатите от евроизборите у нас са много интересни, и по тях има доста за коментиране. Само че ми се иска да ги чуя в окончателен вид. (Към момента, в който пиша това, има данни само от социологически проучвания – съществува вариант, при който окончателните данни могат да се окажат “леко” различни.)

Затова смятам да се отплесна към едно друго политическо събитие – речта на Барак Обама в Кайро. За тези, които не я проспаха, тя е тихомълком минала възлова точка в процеса на разрешаване на близкоизточния конфликт. (Казано иначе – влияе сериозно на вероятността ислямски камикадзета да загърмят и из София, примерно.)

Няма да я цитирам. Който иска, ще си я прочете. (Подсетка: внимавайте за дреболиите, и четете между редовете.)

Ако случайно не го знаете, Джимбо Уелс е основателят на Уикипедия.

Какво е Уикипедия съм сигурен, че знаете.

Отчасти. Защото Уикипедия далеч не е само голяма онлайн енциклопедия, която всеки може да редактира.

Уикипедия е доказателството, че ако дадете на милион маймуни пишещи машини, те ще напишат енциклопедия. Казано по-малко завоалирано, тя е доказателството, че много неща не са каквито сме свикнали да си ги представяме. И по-конкретно, че начини за творене, които сме смятали (и доста от нас все още смятат) за безнадеждно безсмислени, се оказват далеч по-продуктивни от начините, пред които сме свикнали да се кланяме.

Уикипедия също така е и доказателството, че свободата е страховит мотиватор. В нейния случай – свободата на познанието. Хора от цял свят, които щяха иначе да си останат разединени завинаги, се събраха и сътвориха най-голямата съкровищница на познания, създавана от човечеството. И което е вероятно дори по-ценно, много по-ценно – научиха, че го могат. Че открият ли идея, която си струва, и застанат ли зад нея, са по-могъщи от всеки, опитвал силите си.

Джимбо е човекът, който ни показа тези неща. Благодарение на него както имаме Уикипедия, така и знаем, че можем да сътворяваме такива невероятни проекти, без милиардни бюджети и хиляди експерти, единствено с желанието си да създаваме полезно и да творим добро. Струва си да го споменем с добро.

А още повече си струва да се поучим от него. И сега имаме тази възможност.

На 6 юни, в събота, от 18:00 ч., Джимбо ще изнесе лекция в сградата на Модерен театър в София. Тя се намира на ул. “Върбица” 12, бившия Дом на българо-съветската дружба, на стотина метра от пресечката на булевард “Янко Сакъзов” (след тази пресечка – “Мадрид”) и Перловската река. Удобно се стига с трамваи 20 и 22, и автобуси 213 и 72. На по 10 минути пеша е от Орлов мост, Университета, паметника на Левски и гара Подуене.

Не зная какво ще съдържа лекцията, но ще науча. 🙂 И смятам да бъда там дори малко предварително. Доколкото ми е известно за навиците на Джимбо, той вероятно ще бъде там петнайсетина минути предварително, и ще започне лекцията си точно по часовник. Надали ще бъде строг към закъснелите, но каквото изпуснете, си е за ваша сметка. 🙂

Обещах да си кажа мнението преди изборите. Време е.

Повечето, които казват своя избор предварително, искат да ви кажат: “Гласувай като мен!”. Аз не искам. Искам да ви кажа: “Гласувай за който реално ще ти помогне да живееш най-свястно”.

Зная кой е това. За мен. На вас обаче може би ще ви помогне да живеете най-свястно някой друг. Да направите преценката можете най-добре вие. И от нея наистина зависи колко добре ще живеете (на парламентарните избори – още повече, но и на европейските в известна степен). Затова си струва да помислите, и да го решите за себе си.

Моите мотиви за избор са най-вече свободата и прозрачността. Където има свобода, хората държат в свои ръце бъдещето си, и от тях си зависи какво ще го направят. Където нещата са прозрачни, политиците мамят и крадат по-трудно, и корупцията вирее по-слабо.

Дотук изборът ми се концентрира в крайна сметка около три кандидатури. Който и да бях избрал от тях, задължително щях да гласувам за него преференциално – и ви съветвам да направите същото. Отбележете кой конкретно кандидат подкрепяте.

Една от кандидатурите е Антония Първанова. В предишния Европейски парламент жената се потруди достойно да отбие един наистина отвратителен и измекярски опит на застъпниците на авторските права да се поставят над закона и правото, и да се възвисят до безконтролни робовладелци, които заповядват без съд и публичност на полиция и граждани какво да правят. Затова заслужава адмирациите ми.

Спира ме да гласувам за нея партията, която представя – НДСВ. Трудно ми е да преглътна съпартийството й с хора като Ники Василев, и най-вече с Цар Крадльо. Ако се беше явила като независима кандидатка, или от името на коя да е не чак толкова оцапана партия, щеше да има сериозни шансове да получи гласа ми. Въпреки че не е идеална – кой е? Но при сегашното положение бих проверил дали няма някой по-добър.

По-добра кандидатура ми се струва Атанас Чобанов от Синята коалиция. Човекът има история в отстояването на Интернет правата, а и на личните свободи на хората. Склонен съм да му дам доверие. Бих го подкрепил спокойно, ако не намеря още по-добър кандидат. Зная за него недостатъчно, за да го преценя добре, и може би да го подкрепя безрезервно. На сегашната си информираност бих го квалифицирал като “над нулевата линия” – изключителна рядкост сред българските политици.

Още по-добър кандидат според мен обаче има. Става дума за Богомил Шопов. (Добре де, може би не е по-добър от Атанас Чобанов – просто аз го познавам по-добре, и отдавна.) От доста години Бого се бори за развитието на правата на хората, както в Интернет, така и извън него. Умее да балансира отлично правата на създателите на интелектуален продукт и тези на потребителите му. И е активен човек, който непрекъснато бута и движи нещата, бори се да ги направи по-добри – точната противоположност на тези, които наричам “добитъци”. (Може би е добре да формулирам някой път какво е противоположността им, за да имам и позитивно послание – но днес пиша за друго.)

Затова този път моят глас ще отиде в подкрепа на Богомил Шопов. Преференциална.

Дали това трябва да бъде и вашият избор? Ако имате интереси, сходни с моите, бих очаквал Бого да е логичен избор и за вас. Повтарям обаче: какви са вашите интереси, и кой ще ги пази най-добре, можете да прецените най-добре вие. И трябва да го направите, за да се учите и да свиквате да го правите. Никой няма да се вълнува от интересите ви повече от вас – научете се и свикнете да си ги защищавате.

А от мен – напред, Бого, и успех на изборите! Имаш гласа ми. 🙂

(И умната в Европарламента, ей! 🙂 )

Днес прочетох ето този запис в блога на Иван Бедров.

Не искам да прозвуча като клиничен патриот. Не бих казал, че изобщо съм патриот. Но записът ме накара да се замисля – какво в него ми харесва и защо, и какво не ми харесва, и защо.

И реших, че не е време сирените да спрат да свирят на 2 юни. Има защо да свирят.

За да ни напомнят нещо. Кой знае какво.

За да ни карат да се чувстваме леко неудобно, когато друг спира при свиренето им. Дори ако не ни гледа осъдително. Кой знае защо…

… Какво и защо ли?

Напомнят ни, според мен, че светът не почва с нас. Че някои други безкористно са си дали живота заради идеали, и тези идеали са помогнали светът, в който живеем, да е мъничко по-добър. И че светът няма и да свърши с нас. И затова е добре да се потрудим, за да го оставим още мъничко по-добър. За да се гордеят децата ни с нас, вместо да се срамуват от нас.

А ни става неудобно, според мен, защото нещо вътре в нас вижда как ние не уважаваме погрижилите се да сме по-добре, а някои други ги уважават. И си припомня, че човек струва колкото е уважението му към сторилите му добро. И се сеща, че далите безкористно живота си имат паметници не защото са им нужни, а защото са нужни на нас, живите – и защо точно са ни нужни.

Сирените са просто още един паметник. Само че малко по-нахален. Не ще да си седи в някой парк, удобно забравен и неизвестен, а иска веднъж годишно една минута от времето ни.

Какво ни дава срещу нея съм описал по-горе. Който е съгласен да я плати, го получава. Който не – …

… Не искам да налагам на Иван Бедров какво да мисли и върши. Той е свободен човек, и има право на своето мнение и позиция. Дори ако са различни от моите.

Но се надявам някой път да разбере моята. Не непременно да я подкрепи или приеме. Просто да я разбере. Нека изборът си е негов.

Писах преди за мнението си за кандидат-депутатите. Както и предполагах, с времето се явиха уточнения и корекции. Ето ги:

6. Яне Янев и гарнитура

Бях писал, че не ми се вярва да е експеримент на “кукловодите” с цел да откъсне и разпилее гласове на недоволни от мафията гласоподаватели. Като гледам с какви количества реклама засипва страната обаче, започва да ми се вярва. Абе откъде тоя борец срещу корупцията взе такива количества излишни пари? Кой с десетина-двайсет излишни милиона е тъп до степен да вярва на приказките му (и още повече пък е заинтересован да няма корупция)?

Което пък ме кара да мисля, че ГЕРБ и Синята коалиция, които са иначе най-честият избор на недоволните от корупцията гласоподаватели, не са гъсти с мафията колкото основната им алтернатива – БСП и ДПС. Ако бяха, защо да се дават тия милиони, за да бъдат откъснати от тях гласове? Двайсет милиона знаете ли колко луксозни мерцедеси, яхти и почивки по Хаваите са? Кой луд ги дава без нужда?

11. Българска социалдемокрация

Оказа се, че Александър Маринов е само евродепутатска илюзия. В челото на националните им листи са Александър Томов и Ивайло Дражев – двама разследвани от прокуратурата. (По принцип, това да те разследва прокуратурата в България, ако не е предизборно, говори по-скоро добре за теб. Само че не и в този случай.) Така че, ако БСП и ДПС са партията на мафията, Българска социалдемокрация се очертава като партията на остапбендеровците и източвателите. Благодаря, без мен.

—-

Друго, което ми е интересно, е че социологическите агенции започнаха да предсказват все по-високи проценти за… ДПС. Това при положение, че електоратът на ДПС на минали избори е гонел 100% активност, а напоследък все повече турци се разочароват достатъчно, за да не гласуват. Че активността сред продаващия гласовете си електорат също на минали избори е гонела 100%, а той не е пораснал съществено оттогава. И че автобусите с екскурзианти от Турция също надали ще станат по-пълни. А пък българите започват да се радикализират покрай кризата, и намеренията им за гласоподавателска активност растат, тоест процентът електорат на ДПС сред гласуващите намалява. Как става тоя номер?

Както и да го гледам, единствената възможност е чрез масови изборни фалшификации.

Защо обаче в полза точно на ДПС? И социолозите как го предвидиха?

Нормално е БСП да не иска да си вдигне гласовете с фалшификации – ще е катастрофа за европейските й позиции, а това може удобно да бъде използвано срещу нея. (Ако случайно не знаете, европейците не пасат трева, и не чакат да видят фактура за рушвет, за да разберат, че го има.) На ДПС обаче надали му пука. Затова вдигнатите чрез фалшификации гласове ще идат за тях, ако и фалшификациите да са вършени основно с пари и от функционери на БСП, и покривани от хората на БСП по върховете на властта, начело с уважаемия ни прецедент. (Пардон, президент. Грешката беше случайна, честна дума!)

Защо съм толкова сигурен ли? Ами, опитах се да си отговоря на следния въпрос:

Защо БСП и ДПС приеха ударно промени в избирателния закон, които да направят фалшифицирането на гласове лесно и недоказуемо? За да не се възползват от това, или за да се възползват?

Особено при положение, че изборните гласове ще ги брои и контролира открай докрай точно една фирма, и тя принадлежи на Азер Меликов – съветникът на Станишев, който регистрира сайта на анти-ГЕРБ и анти-Синята коалиция измислена партия “Нова зора”?

Подозирам, че социолозите са се опитали да си отговорят на същия въпрос. Идиотите между тях отпаднаха от бизнеса още преди време, очевидно са се сетили какво ще последва. То хич не е трудно. И тъй като не бива да дадат едни предсказания, пък официалните резултати да излязат съвсем други, нещата се прогнозират…

За социолозите това е “нищо лично, просто бизнес”. Ако на вас обаче ви харесва да ви управляват хора, избрани по тоя начин… не гласувайте. Обясних точно и ясно защо това е най-сигурният начин изборите да ги спечелят най-големите престъпници.

Ако бях религиозен, сигурно щях да се моля: “Господи, бъди милостив, не ни давай каквото… сме заслужили!”

Напоследък всеки твърди, че би отишъл да гласува, само че няма за кого. Нямало ги свестните кандидати, за които да даде гласа си.

Аз пък напоследък не вярвам на подобни хора. По простата причина, че ако им кажеш: “Този е свестен”, те моментално почват да му намират кусури. Независимо дали са реални, или не. Отначало останах с впечатлението, че много хора чакат да дойде някой ангел небесен, за да гласуват за него. (Ето ви блестящ пример за правилото “по-доброто е враг на доброто”.) После обаче разбрах, че работата е друга.

Правих си на няколко пъти експеримента да похваля пред събеседници измислената партия “Възрождение”, и да агитирам да се гласува за нея. Какво ли не чух в отговор за членовете й – били бивши комунисти, били корумпирани, били хора на Иван Костов, били обучавани от МОСАД и работели с пари на Сорос… Ум да ти зайде колко информирани се оказаха събеседниците ми! И все за лоши неща, дето те отказват да гласуваш за тях…

Проблемът според мен е в нежеланието да гласуваш, за да помогнеш да се оправи положението. То е особена форма на психопатология, която заразява иначе интелигиентни хора, и ги лишава от елементарен разсъдък върху очевидните факти. Уподобява ги на хипнотизираните в шоуто с Иво Величков, които ядат лимон със сол и го хвалят колко е сладък… Сигурно не ми вярвате. Особено ако сте от тези хора.

Искате ли да направим експеримент? Който да отрече или потвърди думите ми?

Нека като начало обърнем въпроса как да изберем добри управляващи. Нека видим как да изберем най-лошите възможни управляващи.

Начинът не е да гласувате за този или онзи. Ако гласувате, винаги можете да сгрешите, и да подкрепите не най-лошия. Няма как да сте абсолютно сигурни кой е, нали?

Сигурният начин е друг – да НЕ гласувате. Когато всички свестни хора откажат да гласуват, политиците реално се съревновават кой ще купи най-много гласове и ще фалшифицира най-много изборни резултати. Тоест, кой е най-безскрупулният измамник – и го доказват обективно, чрез реални постижения. Първенецът печели изборите, и управлението на държавата… Ако гласувате, дори наслука, имате шанс да го объркате.

Оттук и изводът – по-добре гласувайте, било дори със случайно изтеглена бюлетина. Шансът да подкрепите най-лошия все ще е под 100%. За разлика от ако не гласувате.

Ако след като прочетете това само премигате и започнете да търсите аргументи срещу него, не ми се сърдете, но диагнозата е сложена, и експериментът – приключил. Верният въпрос би бил не кой аргумент ще го обори – такъв няма. Опитвате се да съставите общественосистемно перпетуум мобиле, на принципа “ами ако използваме полупроводници вместо тежести, дали няма да се получи?”. Верният въпрос е как да се върнете в реалността, и да започнете да пазите интересите си.

Ето ви и кратък списък на най-често попадалите ми аргументи:

– “Ако гласуваме с невалидни бюлетини, изборите ще са невалидни.” – И тъй като държавата не може без правителство, ще остане да управлява сегашното. Супееееер!
– “Ако не гласуваме, целият свят ще види как не искаме такива управници.” – И ще каже: “Тези идиоти ПАК чакат ние да дойдем да им измием чиниите и да им оправим бушоните. Я да го *****!”
– “Тези вече са се наяли, а новите ще дойдат гладни.” – Управниците крадат не гозби, а пари. Препълнен стомах съм виждал често, но препълнена банкова сметка не очаквам да видя скоро.
– “Така нещата не стават, трябва промяна в конституцията / държавния строй / …” – Всяка такава промяна иска депутати, които да я подкрепят. Откажете ли да ги изберете, тя няма да се случи.
– “От нас нищо не зависи. Нещата се решават далече оттук.” – Бюлетините за наши депутати ги пускат не КГБ, ЦРУ или МОСАД, а ние. Нашите неща се решават далече оттук когато ни управляват хора, избрани чрез негласуване.
– “Негласуването е вид интелектуален протест срещу системата.” – И каква е ползата от този вид протест? Засрамва крадливите управници, и ги превръща в честни хора, примерно?…
– “Всичките са марионетки на една и съща мафия.” – Има хора, които не ги мързи да издигнат и подкрепят свестни кандидати. Има ги и сега. Ваш ред е.

(Чувал съм и други аргументи. Колкото по-навътре в спора, толкова по-комични и сюрреалистични. Диагнозата работи.)

Като завършек, един гениален македонски клип. На тема докъде води пасивното подлагане на некои части, и какво става после:

Докато се подвизавах из научните среди, моята софтуерна любов се наричаше SPSS.

Това е програма за статистическа обработка на данни. Прастара – версията, която ползвах, беше 3.1+, за ДОС. Но желязна – каквото и да й сипех, го мелеше с убийствена безотказност. Лимитите й бяха достатъчно широки, за да позволят обработването на каквито и данни да успеехме да съберем. И точността, с която изчисляваше, беше напълно задоволителна. Въпреки че е пакет за обща статистика, за разлика от специализирания за биомедицински цели BMDP, SPSS беше благодат за научната общност на института ни.

От доста време вече не се занимавам със статистическа обработка. Но както старците дори на преклонна възраст рядко пропускат да метнат око към някое натаманено девойче, така и моето сърце трепка при споменаването на някогашното ми супер-швейцарско софтуерно ножче. Беше ме научило да го уважавам истински. И десетки пъти съм съжалявал, че подобно чудо няма свободен аналог.

Затова подскочих с такава изненада, когато преди няколко дни прочетох, че свободен аналог има! Напълно в стил хакерските обрати, той се нарича PSPP. Още не покрива пълния обхват функции на SPSS, но всички обработки, които аз съм използвал, вече са налице. (Всъщност, не знам дали не са налице всички обработки, които има в 3.1+.) И дори приемливите лимити на стария SPSS вече са на практика напълно премахнати. Поддържа неограничен брой случаи, над 1 милион променливи, дължина на имената (различима) до 64 символа, абе… всичко, за което съм си мечтал. Всичко.

Веднага стартирах aptitude с любопитно предположение. Така и се оказа – бездънните недра на Дебиан съдържаха и този пакет, изгубен измежду другите вече над 25 000. Изрових от архивите си няколко файла с данни отпреди 15 години, и два командни файла за SPSS/PC 3.1+. PSPP ги обработи перфектно, без нито една грешка или несъвместимост.

Тази нощ ще спя усмихнат до ушите. Срещнах отново една стара любов. А тя, както знаете, ръжда не хваща. 🙂

Наскоро се натъкнах на интересен проблем с DNS резолвинга при мои клиенти.

Измествах пощенски сървър на нова машина (на ново място, и нов IP адрес). На следващия ден при едни мои по-големи клиенти на повечето компютри нямаше поща. (За да е объркването пълно, на някои имаше.)

След малко чоплене, разследването показа следната ситуация:

1. Няма поща на тези компютри, които не са били рестартирани от изместването на сървъра. На рестартираните има.
2. Поща не се получава, защото нерестартираните компютри се опитват да я теглят от СТАРИЯ сървър (където тя вече не пристига).
3. ВСИЧКИ компютри, включително нерестартираните, при ping правилно откриват под съответното име IP-то на НОВИЯ сървър. Но POP3 заявките на Microsoft Outlook продължават да вървят към стария!

(Няколко машини ползваха вместо MS Outlook – Outlook Express. На тях пощата се теглеше коректно от новия. Така и не успяхме да разберем обаче били ли са рестартирани междувременно, или не: по въпроса има конфликт на политики между различните мениджъри във фирмата, и изпълнителите се боят да кажат истината.)

Нещата се оправиха с просто рестартиране на обърканите машини. За мен обаче остана загадката защо се получава този ефект. Предполагам, че MS Outlook по някаква причина кешира IP-та на POP3 сървъри (и не ги обновява коректно) отделно от DNS кеша на компютъра (който се обновява коректно).

Както и да е. Видях проблем – описах го. Ако е бъг в MS Outlook, надали съм го забелязал само аз, и сигурно скоро ще го оправят.

Обещах да напиша мнението си за изборните ни кандидати. Оказа се по-трудно, отколкото очаквах – до момента са издигнати кандидатурите само за евродепутати, а далеч по-важните ни избори са националните. Така че спекулирам на тази база и за тях.

1. БСП и ДПС

Заедно, защото са едно неразделно цяло. Партията на мафията, във всички възможни смисли на тази дума.

И двете разчитат на електората, когото съсипват най-страшно, но той гласува за тях, защото са “нашите” – за едните пенсионерите с носталгия по соц-времето, за другите по-необразованите измежду българските турци. Двете заедно съградиха в България учебникарска корупционна икономика, а напоследък и създадоха избирателен закон, идеален за фалшифициране на избори – електоратът им започва малко по малко да проглежда, не могат вече да му разчитат напълно…

Мога да изпиша километричен ферман, но няма нужда. Накратко: тези хора трябва да паднат от власт. На всяка цена. Без значение кой друг ще ги замени. Най-злите врагове на България и българите не биха имали толкова отровно въздействие, и с толкова дълготрайни ефекти. колкото БСП и ДПС. ББ е по-добър от тях. “Атака” са по-добри от тях. Братя Галеви са по-добри от тях…

Всеки глас за тези партии е глас за досъсипването на България. А на евроизборите – и за тровене на ЕС. Знам, че звучи предизборно черноклепски. Само че е буквалната истина. Нямам какво повече да кажа.

2. “ГЕРБ”

Коментарите са излишни. Бойко Борисов и зеленчукова гарнитура. Оперетният генерал. Батман. Бат Бойко. Рамбойко. Много приказки, малко работа. Изпреварва светлината, когато се движи в посоката на свободен микрофон…

Казват, че той е изборът на тъпите и прости хора. Моите наблюдения са, че в България са истински глупави образованите и умните, а тъпите и прости имат някои здравословни инстинкти. Един от тях казва, че в твърде мафиотски времена могат да променят нещата само тъпите и откачените. ББ не е точно откачен, но не е и точно умен, така че не бих се учудил да промени нещата. Например като ги оплеска до степен даже и мафията да се махне.

Обобщение: Оперетен генерал, и комедиен юнак. В нормална страна би бил посмешището на изборите. В България… нищо чудно да е по-добър от средното налично. Господи, как може да си толкова зъл? Да позволяваш да получим каквото заслужаваме…

3. “Атака”

Те пък са като цяло изборът на лумпените (и на малък брой заблудени). В същото време, нищо чудно също да влизат в правилото за носителите на промяната в мафиотска страна. Като минимум, Волен Сидеров е още по-откачен, отколкото ББ е тъп. За мен точната му характеристика е “опасен луд”.

Проблемът е, че Сидеров е перфектната рецепта за миш-маш от арабско-израелски отношения и военна национална катастрофа тип Междусъюзническа война. Което е почти толкова зле, колкото и сегашното царство на мафията. Вярно е, че не вземем ли спешни мерки, имаме шансове за оправяне колкото болен от чума. Само че мярката “Атака” е в категорията на дозаразяване и с бяс. Най-много наистина да не успеем да умрем от чумата.

Като цяло – втората най-лоша възможност след БСП и ДПС. За евроизборите може би дори равностойна – не са толкова хитри, че да тровят толкова успешно, но срамят България още повече.

4. Синята коалиция.

Абсурден хибрид с физиономия на Надежда Михайлова и мозък на Иван Костов. (Останалите не се броят.)

Надето може да е амбициозно и акълно, но това не значи непременно кадърно. Но пък и дори да успее да влезе в правителството, няма да е първа дупка на кавала – не ме нито радва, нито безпокои особено. За евродепутат обаче става, ако и с цял тон “ако”-та.

Костов е друга приказка. За мен е клиничен психопат и властоман. Много обича да се мисли за съвременния Стамболов, и не е далече от истината – оня също е бил такъв. Затова и е успял да постегне България. Може би и Костов би успял, ако имаше шансове за премиер – единствено за него мафията се срещаше тайно да се координира в отстраняването му, и и досега плаща пачки, за да бъде плют по медии. Само че шансовете му за премиер са нула. И жалко – би могъл да е спасение от мафията. Нищо че в нормална държава щеше вероятно да е клиент на психодиспансера.

5. НДСВ (и евентуална гарнитура)

Обещаха нов морал. Спазиха си думата. Такова юнашко и безпардонно крадене и най-гьонсуратите в БСП не бяха посмели да въртят. Някои чак успяха да се включат в мафията – нещо, което свързан с други партии освен с БСП и ДПС човек не е успявал, нито преди, нито след тях.

Колът го поби Негово Величество. Като се сетя за този… индивид, ме хваща гнус, че съм българин. (Нищо, че той по произход не е. И приемното стига, за да лепне лекето на цял народ.) Ако трябва да нарисувам точния антипод на благородство, и изобщо на каквото и да било свястно в човека, мога направо да взема снимката му. Наистина нов морал. Вярно е, че царете рядко са били твърде честни и свестни, но чак такава низост…

Като цяло: Някъде около “Атака”. Отстъпват на БСП и ДПС в съсипването на държавата и обществото с наистина малко. В Европарламента Антония Първанова веднъж защити правата на потребителите срещу една поредна лудост на тема авторски права, но съм склонен да припиша това на нейния ум, а не на партийната повеля. Още повече че този път е на второ място в листата им, тоест е неизбираема.

6. Яне Янев и гарнитура.

Не съм съгласен с характеристиката “лудото Яне”. Не е луд който яде чуждия зелник. Луд е който не се сеща, че предизборните мероприятийни маратони секват в деня след изборите, и се подновяват едва преди следващите.

Някои мои познати смятат, че Янев е експеримент на “кукловодите”. Опит да бъдат прилапани и изхабени гласовете на тези, които лесно пламват срещу корупцията, но не обичат да мислят. На мен лично не ми се вярва. Особено откакто видях в листата им за евродепутати фамозния Добри Божилов. (Ако не ви е познат – виден Интернетски и компютърен специалист по всичко и всичко друго. Прочетете малко негови творения, ама пийте валериан преди това. И хапчета за сърце.) Не ми се вярва и че го пазели МОСАД – от кого да го пазят, кого е настъпил не-театрално?

Заключението ми: Депутат-мераклии от категорията “търчи-лъжи”. В Европейския парламент нямам идея какво ще правят, а и те надали имат. Може и да греша, но нека ме опровергаят с действия.

7. “Лидер”

Демек – Ковачки. Мистър Енергийна промишленост. От нещо години – мистър мераклия да направи своя партия.

Нямам представа какви са намеренията му, нито за какво се бори. Но със страшна сила около него тежат два въпроса. Единият е как е направил първия си милион, а другият – как е направил всички следващи. Защото в енергийния бизнес без подкрепата на яки гърбове и най-вече на дебели вратове не е здравословно изобщо да се влиза. Поне в България. А като си спомня и що за мутри заплашваха противниците на проекта му да бетонира Седемте рилски езера…

Нямам какво повече да кажа. Не ми се и вярва да е нужно. Включително за европарламентьорството им.

8. “НАПРЕД”

Като цяло – Любен Дилов-син плюс ВМРО, и още един-два файтона хора.

Като голям любител и на фантастиката, и на някогашното “Ку-ку”, би трябвало да съм фен на Любен Дилов-син. Само че знам и че немалко време беше депутат и общински съветник в София. И че през това време такива далавери се въртяха и в парламента, и в общинския съвет, че ум да ти зайде – а от него не се чу нито гък срещу тях. Така че си правя изводите как ще се държи и по време на евентуални следващи далавери, където и да бъде поставен – дори в Европарламента. Благодаря, не. По този начин стигнахме дотук.

Заключение: Кредитът ми на доверие към тях вече е изхабен. Бих ги подкрепил, но първо трябва да натрупат нов, а това не го виждам да стане до изборите.

9. “Зелените”

Познавам доста момичета и момчета от тази партия. (Повечето – задочно.) Те са реално хората, които организираха почти всички дошли отдолу протести срещу съсипването на българската природа, престъпното бетониране на гори и резервати, презастрояването на съществуващи курорти до степен да станат негодни за почивка… Вършат го не само преди избори. Така че силно печелят симпатиите ми.

Проблемът им е точно същият – че са идеалисти. Ако стават за управленци, са чудесни, но много рядко стават. За депутати в ЕС обаче са разкошен избор. Личните ми симпатии силно клонят към Богомил Шопов – освен про-екологичната си позиция, той десетки пъти е доказвал, че е човек, който се бори за граждански права и реална свобода, а те тежко недостигат днес в България.

Заключение: Не зная дали ще подкрепя Зелените за националните избори. Може би да, може би не. Но Бого Шопов е моят избор за евродепутат. Преференциално. И с удоволствие бих посъветвал всеки друг да гласува за него. Да, от ново прасенце и нов депутат не знаеш каква свиня ще излезе. Но Бого поне досега има зад гърба си достатъчно опит в това да бъде човек.

10. Съюз на патриотичните сили “Защита”

Тук удрям на камък. Не мога да свържа имената им с нищо, което да ми е направило впечатление. Освен ако Стела Димитрова Ангелова-Банкова не е известната ни вече депутатка Стела Банкова. В този случай – хубаво, ама ако искам да се посмея, си има циркове. Евродепутатите пък надали ще имат шанс да й се смеят, на предпоследно място в листата е.

11. “Българска социалдемокрация”

Единственото име в списъка, което ми говори нещо, е на Александър Маринов. Само че ми говори доста, и то не лоши неща. Вече съм писал за него преди. (Резултатът от поисканата от него проверка по клеветата се замота, и тя се оказа невъзможна. Маринов обаче разбра по косвен път защо, и го разказа – човекът, който е написал въпросната лъжа за него, в момента е шеф в ДАНС.)

Мисля си – човек, който от срам и съвест се е махнал от върхушката на БСП точно в момент, в който тя беше на върха на силата си, струва нещо. А ако е бил и точно човекът, който е държал връзките на БСП с “бизнеса”, струва много повече. И най-вече струва, ако след това махане си е изкарвал хляба с писане на статии за скромни вестници и е пътувал с градския транспорт, вместо да е в няколко корпоративни борда с тлъсти заплати навсякъде, и да пътува с частен самолет от Хавайските до Канарските острови и обратно.

За евродепутат той е второто ми предпочитание след Бого Шопов, и е близо до него. А за българския парламент… ако възгледите ми бяха малко по-леви, щях да съм му пръв поддръжник. (Даже и сега е сред трите възможности, които обмислям. Лявото в България има нужда от социалдемократическа партия, а той се е доказал като свестен човек.)

—

В крайна сметка: за Европарламента смятам да гласувам за Зелените, и поименно за Бого Шопов. (Българската социалдемокрация и конкретно Александър Маринов са следващите в този списък. Ето, че при внимателно преглеждане на кандидатите се откриват дори не един, а двама достатъчно свестни, за да има смисъл да се гласува за тях.)

За националните избори – ще изчакам да бъдат обявени партийните листи, и ще си дам време за обмисляне до няколко дни преди изборите. Тогава ще пиша отново за кого смятам да гласувам, и защо.

(Засега се колебая между Синята коалиция, ГЕРБ и Българска социалдемокрация. Мотивите ми за всяка от възможностите са абсолютно различни – нямам как да ги сравня. Възможно е обаче списъкът да се промени във всеки момент, и произволен брой пъти. Ще наближат изборите, ще видим.)

За последния месец поне петдесетина мои познати ме разпитваха какво мисля за кандидатите за депутати, и за кого смятам да гласувам.

Почти всички го правеха не от празно любопитство. Търсеха някаква, поне мъничка ориентация за кого да гласуват те. Някои направо казваха: “Виждаш ли поне минимална надеждица от някого? Поне искрица?…”

Което ме ужасява. Ако умни, свестни и зрели хора не могат (някои от тях – след часове четене и мислене) да открият дори искрица, за която да се хванат, в чиято и да било платформа, нещата са ужасни. Това означава, че държавността ни е унищожена без никакъв остатък. Че най-доброто, което държавата ни може да направи, е да се разпусне.

По-ужасни биха били единствено ако тези хора са загубили и последната капка доверие, която биха могли да имат на политик. Защото тогава дори да се яви приемлив политик, никой няма да му повярва. (Познайте дали всъщност вече не сме в точно това положение.)

Не искам да казвам на хората кого да подкрепят. Нямам правото да им отнемам свободата да изберат. Нито имам правото да ги лъжа, че моят избор може да им помогне да свалят отговорността от себе си. Но ситуацията изглежда е толкова извънредна, че нямам друг изход, освен да го направя. Поне не задължавам никого да ме слуша, и да ме приема безрезервно. Напротив – предупреждавам всеки, който чете това: дори ако бихте приели написаното от мен, преценете го за себе си! Да няма после “за Великден Гюро си капа купува, та требе да е имал глава”…

… Следващия запис смятам да посветя на мнението си за партиите и кандидатите. Може да е много нелицеприятно – такова е. На който не му харесва, да не ме чете.