Grigor Gatchev - A Weblog

Спечелването на изборите от Бойко Борисов е отвратителна вероятност. Поне така си мисля. Ще е чудо, ако страната ни не стигне до следващите избори още по-изцедена, издоена и съсипана.

(Което е чудесна възможност на фона на това изборите пак да ги спечелят БСП и ДПС. Тогава ще е чудо, ако следващи избори изобщо има. Ако държавата ни не бъде продадена дотогава на някой мафиот нацяло, или докорумпирана до пълно разпадане.)

Добро или лошо обаче, Бат Бойко има златна възможност да спечели изборите със съкрушителен резултат. И като го гледам, че отказва диспути със Станишев, определено не я е осъзнал. Не държа да го подсещам каква е (а може да е добре, впредвид горния параграф), но надали ще я научи от блога ми. Дълбоко се съмнявам да го чете.

Гласоподавателски БСП се крепи в момента на пенсионерите-носталгици. На тодорживковистите. Те са наясно, че БСП няма много общо със “златното време” на бай Тошо, но все пак е най-близката налична до него. Затова я подкрепят.

И точно затова ББ е в уникалната позиция на човек, потенциално способен да ги откъсне от БСП.

Едно от първите неща, за които Бойко ще бъде захапан на диспут със Станишев, е именно миналото му като бай Тошов бодигард, демек изключително доверен. Би било добър опит да му избият гласоподавателите изпод краката – твърде малко десни гласоподаватели биха гласували за приближен на бай Тошо. Колкото повече се оправдава, толкова по-смешен ще стане.

И би било съкрушителната грешка на Станишев. Всъщност толкова съкрушителна, че ако той се окаже хитър и не я направи, аз на мястото на ББ бих подсигурил обаждане от “зрител” с подобна теза. Защото Бат Бойко има печеливш ход – изобщо да не се оправдава.

Спокойно може да каже, че не съжалява за работата си и пазенето на Тато, и не се отказва от тях и от него. Защото бай Тошо може да не е бил идеалният държавен глава, но при него бедните хора са живеели много по-добре отсега. Че такова социално неравенство и такива чорбаджийско-мутренско-бандитски изцепки като сегашните тогава не е имало. Че БСП са се обърнали на партия на мутри и едри капиталисти, че са запазили от бай Тошово време лошото, а са загубили доброто, и че работят срещу обикновените хора, което се вижда от положението им при управления на БСП. И че той лично е дълбоко признателен на Живков за социалната справедливост и безупречния ред и мир тогава, и че смята да се бори за тях, а не да се отказва от тях. И че се гордее, че му е бил бодигард.

Познайте тогава за кого ще гласуват на изборите поне две трети от избирателите на БСП! 🙂 Надали ще има някой да не се сети, че това са само предизборни балони. Но гласоподавателите на БСП кълват много охотно на предизборни балони, така че номерът вероятно ще мине.

(Най-куриозното е, че в някои отношения подобно изказване може и да не е далече от истината. Факт е, че комбината БСП-ДПС е партията на едрия мутренски и престъпен капитал в България, и че целите й са точният антипод на това, по което въздиша електоратът й. Не че Бат Бойковите са твърде близки до него, де. За да постигаш с такава точност обратното обаче са нужни кадърност и мафиотска отиграност, която той няма. Какво като е мутра от кариерата, това е нищо на фона на хората зад БСП и ДПС.)

А, и още нещо. Твърдя само че за него в този случай биха гласували мнозинството от избирателите. Не твърдя, че тогава би спечелил изборите. Към момента вече разполагаме с избирателна система, в която вероятно са инвестирани тонове интелектуална енергия, за да я направят най-лесна, чиста и безконтролна за подкупване и осигуряване на каквито резултати са поръчани. А тези, дето поръчват, нямат нужда от Бойко. Те си имат партии, доказали вярност и полезност. Няма да кажа кои.

Безумно сладък запис в блога на Пейо.

(Особено готин е коментарът на gregory отдолу. Уви, не съм аз. Завиждам му на точния израз.)

Едно от тях, което много обичам, е “Дано да живееш в интересни времена!”.

Друго – “Дано ти се сбъднат желанията!”.

Не разбирам обаче как са пропуснали едно титанично трето. Може би са нямали специалисти по компютърна поддръжка. А може би и защото е твърде зловещо, за да го пожелаеш и на най-злия си враг.

“ДАНО ДА ИМАШ МНОГО ПРИЯТЕЛИ!!!”

🙂

Истина е. Напусна ни.

Един от любимите актьори на българския народ в течение на над 50 години. Едно от най-познатите и обичани лица на българското кино. Няма роля, която да е изиграл, и да не се е запомнила.

Дали буен младеж, или възрастен рибар, няма значение – Петър Слабаков винаги беше не само героя си. Беше в същото време себе си. Не зная как може да се нарече това. Може би актьорска искреност.

А при него актьорската искреност беше частичка от другата, човешката. Тази, която го направи един от първите членове на Комитета за защита на град Русе, след това на “Екогласност”. Във времена, в които това беше опасно… Много, които после се отрупаха със слава и постове, “защищаваха” тогава свободата и човечността с мърморене под юргана. Той ги защити открито, със себе си. Без да претендира нито за слава, нито за постове. Слава беше заслужил достатъчно отпреди, а постове не му бяха нужни.

И още нещо ще кажа за него. Беше често лъган, и често използван. Но никога не беше служил на Злото по свой избор. Колко от нас могат да се похвалят с това?

Спи спокойно, любими актьоре. Малко са, които преживяват толкова изпълнен живот като твоя.

Бях писал преди, че Писа е окачествителят, на който най-много вярвам. И си мисля – може да е добра идея да пиша от време на време какво тя е окачествила като добро.

Да, определено това не е абсолютен показател. Единствено Писа си знае защо харесва едно или не харесва друго. Но бих предположил, че за повечето млечни и месни продукти това ще е доколко наистина са от мляко или месо.

Може и да бъркам. Нека всеки си решава сам да вярва ли на преценката на Писа.

Та, като начало:

Извара “FF вкус” – яде я без особено настървение, но все пак с апетит.

Оценка – 7 от максимум 10 възможни точки.

През линкрола на Пейо попаднах на тази безумно свежа статия. Всъщност, безумно свежа е идеята, която описва.

Не мразя авторските права, никак даже. Надали обаче има някой, който да не мрази злоупотребата с тях (освен злоупотребяващите, естествено) – а делото срещу The Pirate Bay е трудно да се каже дали е морална защита на авторите, или злоупотреба с права. Някъде в сивата зона между двете е. (Някои хора биха се клели, че е защита за авторите. Други – че е злоупотреба с права. Между двете групи има приблизителен баланс, което потвърждава, че нещото е в сивата зона между тях.)

Възможно е да съм загубил безпристрастието си след мръсния номер, който КК “Труд” скроиха на Виктор Кирилов. Но в конкретно този случай съм по-склонен да подкрепя идеята. Засега ме спира това, че юристите от фирмата всъщност не са злоупотребители с авторски права – те просто са поели срещу заплащане защитата на организации, които в други случаи са злоупотребявали отвратително. Но пък и знам до колко злини е довел принципът “нищо лично, просто бизнес”. Така че още не зная дали ще им пратя десет евроцента, или не.

Но във всички случаи ще се повеселя на идеята. Ей богу, изобретателна е. 🙂

Наскоро прочетох нещо, което много ми хареса. Разказът “Спъната шарка” от Ина Иванова.

Всъщност, Ина май си пада и по поезията – пак в “Кръстопът” човек може да намери и други нейни работи. А и да ги нямаше, си личи по разказа. Поезия в проза е.

Разказ за обикновени хора, и как уж обикновеното ги хваща понякога за сърцата. Отлично направен. Хвана ме за сърцето.

Мисля си – ще стане от това момиче майстор. Ще срещам името й често. Дано не я огъне животът, да се предаде. Или пък да я съблазни, да тръгне по по-лек път. Защото такива истории може да излее който ги е насъбрал, а това става по трудните пътища. Там никнат и цъфтят, там пръскат аромата си и се вливат в теб, като минеш.

Не знам защо, може би заради късния час и преумората, въображението ми я нарисува като билкарка. Събрала от незнайно къде треви незнайно какви, уж същите като всички наоколо, но не съвсем. Такива, дето целят люти рани. Или размекват и отмиват корави мазоли, затулили нежното в света от сетивата ни… А може би и мъничко, тайно от всички, даже може би от нея си, и магьосница. От тези, дето уж с билки церят, ала билките им по-добре лекуват, отколкото от другиго.

От тези, дето уж думи редят, ала думите им по докосват сърцето, отколкото от другиго.

… Не пиша това от колегиалност, от мен писател няма да стане. По-скоро от пишман хакерство – give credit where credit is due. Отдавай заслуженото, дължиш го, а дълговете трябва да се плащат. Прочетох разказа й. Хареса ми. Значи съм влязъл в дълг към нея. Редно е да си го платя.

Да кажа каквото мисля и чувствам.

(Продължение от предишния запис.)

Губещият от споразумение като това между Dell и Microsoft е потребителят. Той обаче няма достъп до сделката, за да може да си каже мнението. Което, по теорията на икономиката и държавата, не е правилно положение. Правилно е всяка засегната страна да има глас в подобни решения. (Обясненията защо – в съответната теория. Нека спестим малко обем.)

В икономиката всички фирми имат изгода да сключват с контрагенти в дейността си сделки, които носят изгода на двете страни, за сметка на трета страна в цикъла на тази дейност. Най-подходящата “жертва” на сделките е тази страна в цикъла на дейност, която има най-много пари, и най-малко ресурси за защитата им. Когато страната е “съставна” (състои се от повече от една икономическа единица), обикновено съотношението пари към ресурси е по-лошо, отколкото при монолитна единица. Колкото повече са съставляващите единици, толкова по-лошо е съотношението. Най-лошо е при масовия индивидуален потребител – тоест, той е идеалната жертва за такива сделки. Колкото по-малко активен и организиран е в защитата на правата си, тоест колкото по-малко ресурси влага в защита на парите си, толкова по-лошо е съотношението, тоест по-привлекателна жертва е.

За да се избегне ограбването на потребителите (които са в същото време граждани и гласоподаватели), съвременните държави, поне реално демократичните, създават подходящи инструменти:

– антимонополно законодателство и органи
– общи потребителски дела (class-action lawsuit – не знам дали това има точен аналог на български)
– съдебно право подобни споразумения да бъдат изискани, дори ако съдържат клаузи за неразкриване

Защо въпреки това правата на потребителите не винаги се опазват? Нека копнем малко по-дълбоко.

Следва (леко съкратен) превод на част от запис в блога на Helios:

—-

Марк ван Кингсли има успешна фирма, центрирана около Линукс, в Ню Йорк. Един ден той решил да купи нов компютър. Знаейки, че Dell предлагат варианти с Линукс, той отворил сайта им. Ето неговия разказ:

На 28 април разглеждах сайта на Dell, избирайки си компютър. Една от възможностите беше да избереш между Windows, Ubuntu и FreeDOS. Избрах Ubuntu – и всички модели освен Inspirion станаха недостъпни. Исках Studio, а единственият начин да го купя през сайта беше да дам над 100 долара в добавка за Windows. Пробвах да си сглобя Studio през конфигуратора, и след това да от-избера опцията за Windows, но беше невъзможно.

Реших да звънна на поддръжката им за клиенти и да реша проблема. Когато казах на първия служител какво искам, все едно му бях поискал вода на прах. Прехвърли ме към друг. При него положението беше същото – думите ми някак не успяваха да влязат в главата му.

Накрая ме прехвърлиха към някой (не мога да си спомня името му) от екип “БлекХоук”. Казах на въпросния джентълмен какво искам. Той ми отговори, че не може да ми прати неформатиран харддиск, но може да го направи с Ubuntu или FreeDOS. Това само ме зарадва, така че продължихме с конфигурирането. Когато привършихме, споменах, че нямам търпение да си получа Studio-то.

– Това е Inspirion, не Studio – отговори ми въпросният член на екипа “БлекХоук”.

Казах му за пореден път, че искам Studio, а не Inspirion. Той започна да ми обяснява нещо за някакво споразумение между Dell и Microsoft. Прекъснах го:

– Не ме интересуват споразуменията ви с MS. Искам вашия продукт, не техния.

Отговори ми, че ако не искам Windows, той може да ми продаде единствено Inspirion. Попитах го:

– Вие ми казвате, че Dell Computers не може да ми продаде компютър Dell, ако Microsoft не го разреши?

– Ами, ако ще гледаме на нещата по този начин…

– По какъв друг начин би ги гледал човек?

Последва неловко мълчание. Благодарих му и затворих.

Първата ми мисъл беше, че да кажем, Inspirion е тестван дали работи добре с Линукс. Предполагам, че ако пусна официално запитване до Dell, отговорът им ще бъде този. (Но надали ще обясни защо няма да продадат друг модел с Линукс дори ако клиентът го иска изрично – Г.Г.)

Човекът от екипа “БлекХоук” беше казал друго.

Беше споменал за споразумение с Microsoft. Искам да видя това споразумение.

—-

И аз искам да го видя. А антимонополните комисии и служби в САЩ и ЕС – сигурно повече и от мен. Само че това сигурно ще стане след като Марк ван Кингсли получи от Dell Studio с Линукс.

Въпросът кой управлява Dell според мен е достатъчно безкоментарен. По-интересен обаче е друг въпрос – кой е големият лош зъл в тази картинка?

Дали са Dell? Като че ли не. Те просто са получили изгодно предложение – малко по-добра отстъпка за Windows, ако де факто елиминират конкуренцията му. Нищо лично, просто бизнес.

Нито пък Microsoft. Те просто си вършат работата, борят се с конкуренцията. Нищо лично, просто бизнес.

И какво стана? Убит има, убиец – не. Май логиката по-горе ни прави за смях. Само че къде й е грешката? Кой все пак е виновният?…

Преди време бях прочел някъде нещо интересно за еволюцията на човечеството през последните столетия. Някъде към края на 19 век е имало еволюционен преход. Преди това време преобладаващият процент злини са се вършели под девиза “В името на Бога”. Оттогава насам – под “Нищо лично, просто бизнес”.

Истината е, че Dell и Microsoft съвместно са нарушили антимонополните закони. Те изрично забраняват споразумения, насочени към елиминирането на конкуренцията. И в теорията на правото много подробно, логично и ясно е описано защо точно това трябва да е забранено, чии права погазва, и т.н.

Възможността за подобна сделка е създадена от факта, че Microsoft имат над 90% пазарен дял в операционните системи за настолни компютри. Това е, което им позволява да изкушат Dell с малко повече отстъпка – тази отстъпка надхвърля предполагаемата печалба на Dell от продажбата на компютри с конкуренцията им. На пръв поглед изглежда, че лошите Microsoft изкушават гледащите интереса си Dell, но не е така. Монополното положение на Microsoft създава ситуация, която изкушава Microsoft и Dell да изиграят своите роли в сключването на това споразумение.

Преди няколко дни у нас беше учредено Сдружение “Интелектуална собственост”.

Първата ми реакция беше, може би наивно, но въодушевена. Най-сетне има някой, с който изобщо да се говори по въпроса, и който би могъл да защитава интелектуалната собственост, да лобира за нея в парламента, и т.н. А това е от полза и за мен, като автор.

(Това, че пускам повечето си произведения под СС лиценз, не променя нещата. Всеки лиценз, включително СС, е базиран на авторското право и неговата защита. Без нея тези лицензи ще са невъзможни. Всеки би могъл просто да наруши моя СС лиценз, и да използва творбите ми неправомерно – добре е да има някой, който да ми помогне да се защитя.)

Когато погледнах списъка на учредителите обаче, се сепнах. По-рязък студен душ не бях усещал скоро.

– Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП)
– Сдружението на издателите на бизнес софтуер (СИБС)
– Дружество за колективно управление на авторски права “Музикаутор”
– Дружество за колективно управление на авторски права “Профон”
– Асоциация на българските радио и телевизионни оператори (АБРО)
– Асоциация на телевизионните продуценти (АТП)
– неименовани “правопритежатели от областта на индустриалната собственост”
– актьорът и музикант Камен Воденичаров

Защо ли? Защото авторските права имат само една причина за съществуването си – защитата на интересите и добруването на творците.

Колко творци виждате в този списък?

Музикалните продуценти – принципно, някои от тях са били творци някога (чувал съм примерно, че Фънки е бил музикант навремето), ама в момента са праводържатели. А това е нещо много различно от творец.

Издателите на бизнес-софтуер – някои от тях и пописват по малко, ама повечето просто търгуват със софтуер. Отделно, тези дето пописват, нерядко представят като “програмен продукт” купена от държавата база данни, омотана в скалъпена набързо програмна обвивка, в която е инвестирано по-сериозно единствено в защитата й.

“Музикаутор” – агенция за авторски права. Да си призная, не знам как точно разпределят печалбите си тези агенции в България, така че няма да кажа нещо лошо. Ако е като в Западна Европа и САЩ обаче, ще избълвам змии и гущери – в тези “бели” държави шефовете на подобни агенции карат суперлукс лимузини, докато повечето от авторите им пишат след като се върнат от работа като портиери или чистачи, дори след като са пробили вече… Същото и за “Профон”. Дано са различни от западните агенции.

АБРО – тоест, радиата и телевизиите в България. Да, определено те са “издателите” на музиката и филмите у нас, както издателствата – на книгите. Но и при тях стои тази забележка – издател и автор не са едно и също. Интересите им са общи колкото са общи интересите на производителите на нещо, и на продавачите му.

АТП – телевизионните продуценти. Те вече са по-близо до създаването на нещо, върху което може да има авторски права. Все пак обаче, да продуцираш нещо и да създаваш произведения са доста различни неща. Все едно шефът на фирма за почистване да се бори за правата на чистачите – работа, която би вършел както трябва най-нежеланият елемент във фирмата му, профсъюзът.

Правопритежатели от областта на индустриалната собственост – в превод, патентодържатели. На съвременен английски – patent trolls. Хората, които купуват патенти от реалните изобретатели за жълти стотинки, и непрекъснато патентоват топлата вода и азбуката, за да дерат после девет кожи от който ги използва. Съжалявам за хиперболичните изрази, ама съм виждал такива доста пъти, и ми е трудно да си сдържа нервите.

Камен Воденичаров – безспорно автор. Почти единственият в този списък, като изключим мъничко от СИБС, които и пишат софтуер… Всъщност, безспорно ли? Нямам наблюдения върху него, кажете вие – създал ли е нещо авторско напоследък? Че то и Фънки едно време беше музикант…

Като тегля чертата, става очевадно, че в това сдружение има много праводържатели и търговци на права, и съвсем малко реални автори. А това вече ми е една много, ама много позната картинка.

Позната ми е от САЩ, където прекупвачите и търговци на права привличат по някой заблуден автор за “чадър”, и правят подобни сдружения. След това почват да цедят до сухо и автори, и потребители, и да правят големите пари. Защото някои хора имат потребността да творят, а почти всички – и да потребяват творчество.

Не, не им завиждам за приходите. Тревожа се, защото нито потребността да се твори, нито нуждата от потребяване на творчество са абсолютни. Когато трябва да си платиш бая пачка за издаването на втория роман (албум или каквото щете), въпреки че първият се е разграбил като топъл хляб, се излекуваш бързо от желанието да напишеш трети. А когато да чуеш нещо от новия албум на любимците ти, преди да си го купиш, е криминално престъпление, което се наказва по-тежко от това да източиш и разориш банка, се излекуваш бързо и от навика да слушаш музика. И да четеш. И да гледаш филми. И въобще да се вълнуваш от изкуство. И от всичко друго, което те прави нещо различно от доволна (или не) свиня.

Дали и тук подобно сдружение ще тръгне по този път? Участниците са абсолютно аналогични на тези в САЩ, така че интересите също ще са аналогични. А ако интересите са аналогични, и политиката и целите ще са. Има ли как да е иначе?

Боя се и че ще върви по този път доста по-решително, отколкото в САЩ. Там лудите, които си дават зелника, са доста по-малко от тук. Което, уви, има как да значи за България само едно – още по-досухо изцеждани и автори, и консуматори.

А това вече е много лошо. Не защото се изживявам като автор – мога да се издържам по десетки начини. Защото ние сме много по-притиснати икономически и социално, и като резултат много по-податливи на обезграмотяване и освинване. А потребяването на произведения е клонът, на който седят участниците в това сдружение. Отрежат ли си го, ще паднат лошо. Патентните тролове ще оцелеят, тях ги храни технологичният сектор. Но другите…

Другите ще продължат да съществуват. И няма да искат да свикват от луксозна трапеза на празна паничка. Така че сигурно ще измислят все по-уродливи механизми да изръсват авторите и потребителите. И понеже сигурно вече ще са овладели лобирането, нищо чудно да успяват да наложат някои от тях.

Какви ли? Съмнявам се фантазията ми да е достатъчна. А и ми стига онзи случай преди години, когато законът се оказа на страната на Виктор Кирилов, но НСБОП – на страната на “праводържателя”.

… Дано не съм прав. Дано съм предвидил погрешно перспективите за развитие, защото са страшни. (Има прилична вероятност да съм.) И дано съм преценил погрешно участниците в сдружението. (Уви, тук вероятността да греша е по-малка.) Но си мисля да не разчитам на “дано”-то, а да измисля и взема някакви мерки. Колкото мога. Да спася когото мога.