Grigor Gatchev - A Weblog

Обещах да напиша мнението си за изборните ни кандидати. Оказа се по-трудно, отколкото очаквах – до момента са издигнати кандидатурите само за евродепутати, а далеч по-важните ни избори са националните. Така че спекулирам на тази база и за тях.

1. БСП и ДПС

Заедно, защото са едно неразделно цяло. Партията на мафията, във всички възможни смисли на тази дума.

И двете разчитат на електората, когото съсипват най-страшно, но той гласува за тях, защото са “нашите” – за едните пенсионерите с носталгия по соц-времето, за другите по-необразованите измежду българските турци. Двете заедно съградиха в България учебникарска корупционна икономика, а напоследък и създадоха избирателен закон, идеален за фалшифициране на избори – електоратът им започва малко по малко да проглежда, не могат вече да му разчитат напълно…

Мога да изпиша километричен ферман, но няма нужда. Накратко: тези хора трябва да паднат от власт. На всяка цена. Без значение кой друг ще ги замени. Най-злите врагове на България и българите не биха имали толкова отровно въздействие, и с толкова дълготрайни ефекти. колкото БСП и ДПС. ББ е по-добър от тях. “Атака” са по-добри от тях. Братя Галеви са по-добри от тях…

Всеки глас за тези партии е глас за досъсипването на България. А на евроизборите – и за тровене на ЕС. Знам, че звучи предизборно черноклепски. Само че е буквалната истина. Нямам какво повече да кажа.

2. “ГЕРБ”

Коментарите са излишни. Бойко Борисов и зеленчукова гарнитура. Оперетният генерал. Батман. Бат Бойко. Рамбойко. Много приказки, малко работа. Изпреварва светлината, когато се движи в посоката на свободен микрофон…

Казват, че той е изборът на тъпите и прости хора. Моите наблюдения са, че в България са истински глупави образованите и умните, а тъпите и прости имат някои здравословни инстинкти. Един от тях казва, че в твърде мафиотски времена могат да променят нещата само тъпите и откачените. ББ не е точно откачен, но не е и точно умен, така че не бих се учудил да промени нещата. Например като ги оплеска до степен даже и мафията да се махне.

Обобщение: Оперетен генерал, и комедиен юнак. В нормална страна би бил посмешището на изборите. В България… нищо чудно да е по-добър от средното налично. Господи, как може да си толкова зъл? Да позволяваш да получим каквото заслужаваме…

3. “Атака”

Те пък са като цяло изборът на лумпените (и на малък брой заблудени). В същото време, нищо чудно също да влизат в правилото за носителите на промяната в мафиотска страна. Като минимум, Волен Сидеров е още по-откачен, отколкото ББ е тъп. За мен точната му характеристика е “опасен луд”.

Проблемът е, че Сидеров е перфектната рецепта за миш-маш от арабско-израелски отношения и военна национална катастрофа тип Междусъюзническа война. Което е почти толкова зле, колкото и сегашното царство на мафията. Вярно е, че не вземем ли спешни мерки, имаме шансове за оправяне колкото болен от чума. Само че мярката “Атака” е в категорията на дозаразяване и с бяс. Най-много наистина да не успеем да умрем от чумата.

Като цяло – втората най-лоша възможност след БСП и ДПС. За евроизборите може би дори равностойна – не са толкова хитри, че да тровят толкова успешно, но срамят България още повече.

4. Синята коалиция.

Абсурден хибрид с физиономия на Надежда Михайлова и мозък на Иван Костов. (Останалите не се броят.)

Надето може да е амбициозно и акълно, но това не значи непременно кадърно. Но пък и дори да успее да влезе в правителството, няма да е първа дупка на кавала – не ме нито радва, нито безпокои особено. За евродепутат обаче става, ако и с цял тон “ако”-та.

Костов е друга приказка. За мен е клиничен психопат и властоман. Много обича да се мисли за съвременния Стамболов, и не е далече от истината – оня също е бил такъв. Затова и е успял да постегне България. Може би и Костов би успял, ако имаше шансове за премиер – единствено за него мафията се срещаше тайно да се координира в отстраняването му, и и досега плаща пачки, за да бъде плют по медии. Само че шансовете му за премиер са нула. И жалко – би могъл да е спасение от мафията. Нищо че в нормална държава щеше вероятно да е клиент на психодиспансера.

5. НДСВ (и евентуална гарнитура)

Обещаха нов морал. Спазиха си думата. Такова юнашко и безпардонно крадене и най-гьонсуратите в БСП не бяха посмели да въртят. Някои чак успяха да се включат в мафията – нещо, което свързан с други партии освен с БСП и ДПС човек не е успявал, нито преди, нито след тях.

Колът го поби Негово Величество. Като се сетя за този… индивид, ме хваща гнус, че съм българин. (Нищо, че той по произход не е. И приемното стига, за да лепне лекето на цял народ.) Ако трябва да нарисувам точния антипод на благородство, и изобщо на каквото и да било свястно в човека, мога направо да взема снимката му. Наистина нов морал. Вярно е, че царете рядко са били твърде честни и свестни, но чак такава низост…

Като цяло: Някъде около “Атака”. Отстъпват на БСП и ДПС в съсипването на държавата и обществото с наистина малко. В Европарламента Антония Първанова веднъж защити правата на потребителите срещу една поредна лудост на тема авторски права, но съм склонен да припиша това на нейния ум, а не на партийната повеля. Още повече че този път е на второ място в листата им, тоест е неизбираема.

6. Яне Янев и гарнитура.

Не съм съгласен с характеристиката “лудото Яне”. Не е луд който яде чуждия зелник. Луд е който не се сеща, че предизборните мероприятийни маратони секват в деня след изборите, и се подновяват едва преди следващите.

Някои мои познати смятат, че Янев е експеримент на “кукловодите”. Опит да бъдат прилапани и изхабени гласовете на тези, които лесно пламват срещу корупцията, но не обичат да мислят. На мен лично не ми се вярва. Особено откакто видях в листата им за евродепутати фамозния Добри Божилов. (Ако не ви е познат – виден Интернетски и компютърен специалист по всичко и всичко друго. Прочетете малко негови творения, ама пийте валериан преди това. И хапчета за сърце.) Не ми се вярва и че го пазели МОСАД – от кого да го пазят, кого е настъпил не-театрално?

Заключението ми: Депутат-мераклии от категорията “търчи-лъжи”. В Европейския парламент нямам идея какво ще правят, а и те надали имат. Може и да греша, но нека ме опровергаят с действия.

7. “Лидер”

Демек – Ковачки. Мистър Енергийна промишленост. От нещо години – мистър мераклия да направи своя партия.

Нямам представа какви са намеренията му, нито за какво се бори. Но със страшна сила около него тежат два въпроса. Единият е как е направил първия си милион, а другият – как е направил всички следващи. Защото в енергийния бизнес без подкрепата на яки гърбове и най-вече на дебели вратове не е здравословно изобщо да се влиза. Поне в България. А като си спомня и що за мутри заплашваха противниците на проекта му да бетонира Седемте рилски езера…

Нямам какво повече да кажа. Не ми се и вярва да е нужно. Включително за европарламентьорството им.

8. “НАПРЕД”

Като цяло – Любен Дилов-син плюс ВМРО, и още един-два файтона хора.

Като голям любител и на фантастиката, и на някогашното “Ку-ку”, би трябвало да съм фен на Любен Дилов-син. Само че знам и че немалко време беше депутат и общински съветник в София. И че през това време такива далавери се въртяха и в парламента, и в общинския съвет, че ум да ти зайде – а от него не се чу нито гък срещу тях. Така че си правя изводите как ще се държи и по време на евентуални следващи далавери, където и да бъде поставен – дори в Европарламента. Благодаря, не. По този начин стигнахме дотук.

Заключение: Кредитът ми на доверие към тях вече е изхабен. Бих ги подкрепил, но първо трябва да натрупат нов, а това не го виждам да стане до изборите.

9. “Зелените”

Познавам доста момичета и момчета от тази партия. (Повечето – задочно.) Те са реално хората, които организираха почти всички дошли отдолу протести срещу съсипването на българската природа, престъпното бетониране на гори и резервати, презастрояването на съществуващи курорти до степен да станат негодни за почивка… Вършат го не само преди избори. Така че силно печелят симпатиите ми.

Проблемът им е точно същият – че са идеалисти. Ако стават за управленци, са чудесни, но много рядко стават. За депутати в ЕС обаче са разкошен избор. Личните ми симпатии силно клонят към Богомил Шопов – освен про-екологичната си позиция, той десетки пъти е доказвал, че е човек, който се бори за граждански права и реална свобода, а те тежко недостигат днес в България.

Заключение: Не зная дали ще подкрепя Зелените за националните избори. Може би да, може би не. Но Бого Шопов е моят избор за евродепутат. Преференциално. И с удоволствие бих посъветвал всеки друг да гласува за него. Да, от ново прасенце и нов депутат не знаеш каква свиня ще излезе. Но Бого поне досега има зад гърба си достатъчно опит в това да бъде човек.

10. Съюз на патриотичните сили “Защита”

Тук удрям на камък. Не мога да свържа имената им с нищо, което да ми е направило впечатление. Освен ако Стела Димитрова Ангелова-Банкова не е известната ни вече депутатка Стела Банкова. В този случай – хубаво, ама ако искам да се посмея, си има циркове. Евродепутатите пък надали ще имат шанс да й се смеят, на предпоследно място в листата е.

11. “Българска социалдемокрация”

Единственото име в списъка, което ми говори нещо, е на Александър Маринов. Само че ми говори доста, и то не лоши неща. Вече съм писал за него преди. (Резултатът от поисканата от него проверка по клеветата се замота, и тя се оказа невъзможна. Маринов обаче разбра по косвен път защо, и го разказа – човекът, който е написал въпросната лъжа за него, в момента е шеф в ДАНС.)

Мисля си – човек, който от срам и съвест се е махнал от върхушката на БСП точно в момент, в който тя беше на върха на силата си, струва нещо. А ако е бил и точно човекът, който е държал връзките на БСП с “бизнеса”, струва много повече. И най-вече струва, ако след това махане си е изкарвал хляба с писане на статии за скромни вестници и е пътувал с градския транспорт, вместо да е в няколко корпоративни борда с тлъсти заплати навсякъде, и да пътува с частен самолет от Хавайските до Канарските острови и обратно.

За евродепутат той е второто ми предпочитание след Бого Шопов, и е близо до него. А за българския парламент… ако възгледите ми бяха малко по-леви, щях да съм му пръв поддръжник. (Даже и сега е сред трите възможности, които обмислям. Лявото в България има нужда от социалдемократическа партия, а той се е доказал като свестен човек.)

—

В крайна сметка: за Европарламента смятам да гласувам за Зелените, и поименно за Бого Шопов. (Българската социалдемокрация и конкретно Александър Маринов са следващите в този списък. Ето, че при внимателно преглеждане на кандидатите се откриват дори не един, а двама достатъчно свестни, за да има смисъл да се гласува за тях.)

За националните избори – ще изчакам да бъдат обявени партийните листи, и ще си дам време за обмисляне до няколко дни преди изборите. Тогава ще пиша отново за кого смятам да гласувам, и защо.

(Засега се колебая между Синята коалиция, ГЕРБ и Българска социалдемокрация. Мотивите ми за всяка от възможностите са абсолютно различни – нямам как да ги сравня. Възможно е обаче списъкът да се промени във всеки момент, и произволен брой пъти. Ще наближат изборите, ще видим.)

За последния месец поне петдесетина мои познати ме разпитваха какво мисля за кандидатите за депутати, и за кого смятам да гласувам.

Почти всички го правеха не от празно любопитство. Търсеха някаква, поне мъничка ориентация за кого да гласуват те. Някои направо казваха: “Виждаш ли поне минимална надеждица от някого? Поне искрица?…”

Което ме ужасява. Ако умни, свестни и зрели хора не могат (някои от тях – след часове четене и мислене) да открият дори искрица, за която да се хванат, в чиято и да било платформа, нещата са ужасни. Това означава, че държавността ни е унищожена без никакъв остатък. Че най-доброто, което държавата ни може да направи, е да се разпусне.

По-ужасни биха били единствено ако тези хора са загубили и последната капка доверие, която биха могли да имат на политик. Защото тогава дори да се яви приемлив политик, никой няма да му повярва. (Познайте дали всъщност вече не сме в точно това положение.)

Не искам да казвам на хората кого да подкрепят. Нямам правото да им отнемам свободата да изберат. Нито имам правото да ги лъжа, че моят избор може да им помогне да свалят отговорността от себе си. Но ситуацията изглежда е толкова извънредна, че нямам друг изход, освен да го направя. Поне не задължавам никого да ме слуша, и да ме приема безрезервно. Напротив – предупреждавам всеки, който чете това: дори ако бихте приели написаното от мен, преценете го за себе си! Да няма после “за Великден Гюро си капа купува, та требе да е имал глава”…

… Следващия запис смятам да посветя на мнението си за партиите и кандидатите. Може да е много нелицеприятно – такова е. На който не му харесва, да не ме чете.

Спечелването на изборите от Бойко Борисов е отвратителна вероятност. Поне така си мисля. Ще е чудо, ако страната ни не стигне до следващите избори още по-изцедена, издоена и съсипана.

(Което е чудесна възможност на фона на това изборите пак да ги спечелят БСП и ДПС. Тогава ще е чудо, ако следващи избори изобщо има. Ако държавата ни не бъде продадена дотогава на някой мафиот нацяло, или докорумпирана до пълно разпадане.)

Добро или лошо обаче, Бат Бойко има златна възможност да спечели изборите със съкрушителен резултат. И като го гледам, че отказва диспути със Станишев, определено не я е осъзнал. Не държа да го подсещам каква е (а може да е добре, впредвид горния параграф), но надали ще я научи от блога ми. Дълбоко се съмнявам да го чете.

Гласоподавателски БСП се крепи в момента на пенсионерите-носталгици. На тодорживковистите. Те са наясно, че БСП няма много общо със “златното време” на бай Тошо, но все пак е най-близката налична до него. Затова я подкрепят.

И точно затова ББ е в уникалната позиция на човек, потенциално способен да ги откъсне от БСП.

Едно от първите неща, за които Бойко ще бъде захапан на диспут със Станишев, е именно миналото му като бай Тошов бодигард, демек изключително доверен. Би било добър опит да му избият гласоподавателите изпод краката – твърде малко десни гласоподаватели биха гласували за приближен на бай Тошо. Колкото повече се оправдава, толкова по-смешен ще стане.

И би било съкрушителната грешка на Станишев. Всъщност толкова съкрушителна, че ако той се окаже хитър и не я направи, аз на мястото на ББ бих подсигурил обаждане от “зрител” с подобна теза. Защото Бат Бойко има печеливш ход – изобщо да не се оправдава.

Спокойно може да каже, че не съжалява за работата си и пазенето на Тато, и не се отказва от тях и от него. Защото бай Тошо може да не е бил идеалният държавен глава, но при него бедните хора са живеели много по-добре отсега. Че такова социално неравенство и такива чорбаджийско-мутренско-бандитски изцепки като сегашните тогава не е имало. Че БСП са се обърнали на партия на мутри и едри капиталисти, че са запазили от бай Тошово време лошото, а са загубили доброто, и че работят срещу обикновените хора, което се вижда от положението им при управления на БСП. И че той лично е дълбоко признателен на Живков за социалната справедливост и безупречния ред и мир тогава, и че смята да се бори за тях, а не да се отказва от тях. И че се гордее, че му е бил бодигард.

Познайте тогава за кого ще гласуват на изборите поне две трети от избирателите на БСП! 🙂 Надали ще има някой да не се сети, че това са само предизборни балони. Но гласоподавателите на БСП кълват много охотно на предизборни балони, така че номерът вероятно ще мине.

(Най-куриозното е, че в някои отношения подобно изказване може и да не е далече от истината. Факт е, че комбината БСП-ДПС е партията на едрия мутренски и престъпен капитал в България, и че целите й са точният антипод на това, по което въздиша електоратът й. Не че Бат Бойковите са твърде близки до него, де. За да постигаш с такава точност обратното обаче са нужни кадърност и мафиотска отиграност, която той няма. Какво като е мутра от кариерата, това е нищо на фона на хората зад БСП и ДПС.)

А, и още нещо. Твърдя само че за него в този случай биха гласували мнозинството от избирателите. Не твърдя, че тогава би спечелил изборите. Към момента вече разполагаме с избирателна система, в която вероятно са инвестирани тонове интелектуална енергия, за да я направят най-лесна, чиста и безконтролна за подкупване и осигуряване на каквито резултати са поръчани. А тези, дето поръчват, нямат нужда от Бойко. Те си имат партии, доказали вярност и полезност. Няма да кажа кои.

Безумно сладък запис в блога на Пейо.

(Особено готин е коментарът на gregory отдолу. Уви, не съм аз. Завиждам му на точния израз.)

Едно от тях, което много обичам, е “Дано да живееш в интересни времена!”.

Друго – “Дано ти се сбъднат желанията!”.

Не разбирам обаче как са пропуснали едно титанично трето. Може би са нямали специалисти по компютърна поддръжка. А може би и защото е твърде зловещо, за да го пожелаеш и на най-злия си враг.

“ДАНО ДА ИМАШ МНОГО ПРИЯТЕЛИ!!!”

🙂

Истина е. Напусна ни.

Един от любимите актьори на българския народ в течение на над 50 години. Едно от най-познатите и обичани лица на българското кино. Няма роля, която да е изиграл, и да не се е запомнила.

Дали буен младеж, или възрастен рибар, няма значение – Петър Слабаков винаги беше не само героя си. Беше в същото време себе си. Не зная как може да се нарече това. Може би актьорска искреност.

А при него актьорската искреност беше частичка от другата, човешката. Тази, която го направи един от първите членове на Комитета за защита на град Русе, след това на “Екогласност”. Във времена, в които това беше опасно… Много, които после се отрупаха със слава и постове, “защищаваха” тогава свободата и човечността с мърморене под юргана. Той ги защити открито, със себе си. Без да претендира нито за слава, нито за постове. Слава беше заслужил достатъчно отпреди, а постове не му бяха нужни.

И още нещо ще кажа за него. Беше често лъган, и често използван. Но никога не беше служил на Злото по свой избор. Колко от нас могат да се похвалят с това?

Спи спокойно, любими актьоре. Малко са, които преживяват толкова изпълнен живот като твоя.

Бях писал преди, че Писа е окачествителят, на който най-много вярвам. И си мисля – може да е добра идея да пиша от време на време какво тя е окачествила като добро.

Да, определено това не е абсолютен показател. Единствено Писа си знае защо харесва едно или не харесва друго. Но бих предположил, че за повечето млечни и месни продукти това ще е доколко наистина са от мляко или месо.

Може и да бъркам. Нека всеки си решава сам да вярва ли на преценката на Писа.

Та, като начало:

Извара “FF вкус” – яде я без особено настървение, но все пак с апетит.

Оценка – 7 от максимум 10 възможни точки.

През линкрола на Пейо попаднах на тази безумно свежа статия. Всъщност, безумно свежа е идеята, която описва.

Не мразя авторските права, никак даже. Надали обаче има някой, който да не мрази злоупотребата с тях (освен злоупотребяващите, естествено) – а делото срещу The Pirate Bay е трудно да се каже дали е морална защита на авторите, или злоупотреба с права. Някъде в сивата зона между двете е. (Някои хора биха се клели, че е защита за авторите. Други – че е злоупотреба с права. Между двете групи има приблизителен баланс, което потвърждава, че нещото е в сивата зона между тях.)

Възможно е да съм загубил безпристрастието си след мръсния номер, който КК “Труд” скроиха на Виктор Кирилов. Но в конкретно този случай съм по-склонен да подкрепя идеята. Засега ме спира това, че юристите от фирмата всъщност не са злоупотребители с авторски права – те просто са поели срещу заплащане защитата на организации, които в други случаи са злоупотребявали отвратително. Но пък и знам до колко злини е довел принципът “нищо лично, просто бизнес”. Така че още не зная дали ще им пратя десет евроцента, или не.

Но във всички случаи ще се повеселя на идеята. Ей богу, изобретателна е. 🙂

Наскоро прочетох нещо, което много ми хареса. Разказът “Спъната шарка” от Ина Иванова.

Всъщност, Ина май си пада и по поезията – пак в “Кръстопът” човек може да намери и други нейни работи. А и да ги нямаше, си личи по разказа. Поезия в проза е.

Разказ за обикновени хора, и как уж обикновеното ги хваща понякога за сърцата. Отлично направен. Хвана ме за сърцето.

Мисля си – ще стане от това момиче майстор. Ще срещам името й често. Дано не я огъне животът, да се предаде. Или пък да я съблазни, да тръгне по по-лек път. Защото такива истории може да излее който ги е насъбрал, а това става по трудните пътища. Там никнат и цъфтят, там пръскат аромата си и се вливат в теб, като минеш.

Не знам защо, може би заради късния час и преумората, въображението ми я нарисува като билкарка. Събрала от незнайно къде треви незнайно какви, уж същите като всички наоколо, но не съвсем. Такива, дето целят люти рани. Или размекват и отмиват корави мазоли, затулили нежното в света от сетивата ни… А може би и мъничко, тайно от всички, даже може би от нея си, и магьосница. От тези, дето уж с билки церят, ала билките им по-добре лекуват, отколкото от другиго.

От тези, дето уж думи редят, ала думите им по докосват сърцето, отколкото от другиго.

… Не пиша това от колегиалност, от мен писател няма да стане. По-скоро от пишман хакерство – give credit where credit is due. Отдавай заслуженото, дължиш го, а дълговете трябва да се плащат. Прочетох разказа й. Хареса ми. Значи съм влязъл в дълг към нея. Редно е да си го платя.

Да кажа каквото мисля и чувствам.

(Продължение от предишния запис.)

Губещият от споразумение като това между Dell и Microsoft е потребителят. Той обаче няма достъп до сделката, за да може да си каже мнението. Което, по теорията на икономиката и държавата, не е правилно положение. Правилно е всяка засегната страна да има глас в подобни решения. (Обясненията защо – в съответната теория. Нека спестим малко обем.)

В икономиката всички фирми имат изгода да сключват с контрагенти в дейността си сделки, които носят изгода на двете страни, за сметка на трета страна в цикъла на тази дейност. Най-подходящата “жертва” на сделките е тази страна в цикъла на дейност, която има най-много пари, и най-малко ресурси за защитата им. Когато страната е “съставна” (състои се от повече от една икономическа единица), обикновено съотношението пари към ресурси е по-лошо, отколкото при монолитна единица. Колкото повече са съставляващите единици, толкова по-лошо е съотношението. Най-лошо е при масовия индивидуален потребител – тоест, той е идеалната жертва за такива сделки. Колкото по-малко активен и организиран е в защитата на правата си, тоест колкото по-малко ресурси влага в защита на парите си, толкова по-лошо е съотношението, тоест по-привлекателна жертва е.

За да се избегне ограбването на потребителите (които са в същото време граждани и гласоподаватели), съвременните държави, поне реално демократичните, създават подходящи инструменти:

– антимонополно законодателство и органи
– общи потребителски дела (class-action lawsuit – не знам дали това има точен аналог на български)
– съдебно право подобни споразумения да бъдат изискани, дори ако съдържат клаузи за неразкриване

Защо въпреки това правата на потребителите не винаги се опазват? Нека копнем малко по-дълбоко.