Благодарности

Протестът срещу софтуерните патенти мина.

Не знам ще успее ли. Но поне протестирахме. Поне не приехме нещата безропотно, по български.

И искам да благодаря на всички, които се бориха, за да се случи.

На Илия Базилянков, който се свърза с FFII, и запали надеждата, че тази демонстрация може да я има, и че от нея ще има някаква полза. И който, въпреки училището, се яви.

На Стоян Мишинев, който се погрижи тази инициатива да бъде утвърдена като дело на ССС.

На Пейо Попов, който помагаше за това – и който тича по общината, извади разрешение за демонстрацията, присъства на нея, договаряше с посолствата участие в церемонията (е, поне с тези, с които въобще можеше да се приказва), и геройски се караше с взели се прекалено на сериозно гардове на посолствата.

На Хриси (a.k.a Емералд), която като десеторъка индийска богиня се справи геройски с цялата бумащина, и превърна купчината неугледни хартии в нещо, годно за предаване дори на посолство.

На Маниакс, който юнашки чете текста пред две посолства, и във всеки един момент успяваше да открие с какво да бъде полезен.

На Сашо Шопов, който успя да натъпче демонстрацията в претоварения си ден, дойде с такси като на пожар, помага за всичко в нея едновременно, по някакъв непредставим начин сплоти групата събрали се отвсякъде в единно цяло, и след края й отново изчезна като на пожар – защото днешният ден не му беше свободен.

Специално – специално! – на г-н Давидов от “Давидов електрик”, който пристигна в разгара на работата си, помагаше за всяко нещо, и във всеки свободен момент се бореше отчаяно по GSM-а да свърши и малко работа. Не го познавах досега, но вече когато се каже “български бизнесмен с мисъл и отговорност за бъдещето”, ще знам за кого да мисля.

На Бобсън, който документира срещата, презрял болестта и трудностите, и умело заснел всичко, въпреки бесните протести на посолствата, че, видите ли, нямаме право да ги снимаме.

На всички останали – простете ми, че не ви изброявам поименно – за вашето присъствие и подкрепа, за проявената прозорливост и чувство за отговорност. За това, че отделихте от времето си, за да подкрепите каузата на всички нас.

И една специална благодарност – на полицаите, които охраняваха шествието. На тези обикновени, несимпатични момчета, натоварени с непрестижна и неприемана добре от много хора работа. Защото се справиха с невероятен професионализъм, и защото решаваха всички проблеми с благост и усмивка – а имаха право и другояче, но имаха и ум и сърце. И защото неведнъж решиха заради нас проблемите ни с посолски цербери, по начин, който ме възхити и трогна. Ако всички български полицаи бяха такива, думата “полицай” щеше да звучи като почетна титла и заслужен орден!

Благодаря и на всички, които не можеха да дойдат, но търсеха подписите на фирми, обаждаха се, предаваха ги, и така даваха тежест на нашата декларация. Те са хората, които съградиха базата й, и й придадоха легитимност пред света. Благодаря ви!

…

И, съвсем не на място, искам да добавя няколко лични благодарности, несвързани с протестното шествие. Тази нощ се борих за здравето на пострадала моя роднина – и срещнах повече топлина и помощ, отколкото предполагах, и се надявах.

Благодаря на лекарката, която беше дошла да я прегледа – и геройски ме чака почти час, докато успея да пристигна от провинцията, за да помогна роднината ми да бъде извозена с линейката. С разбирането и настояването, че такъв опасен проблем не може да се захвърли така.

Благодаря на лекарите от Пирогов, които се справиха със случая, на моменти с трогателна компютърна некомпетентност, но и непрекъснато с неизчерпаема човешка благост и доброта, и безупречен професионализъм. След толкова години на отвращение от корупцията в бранша ми, не бях подозирал, че ще срещна хора, които да заслужават званието “лекар”. Тази нощ ги срещнах. Без нито едно изключение.

Благодаря на двама представители на една пословична професия – катаджиите. Които ме спряха, защото хвърчах със 140 в час през малките улички, ограничени на 40 – и разбраха проблема и ситуацията от половин дума, и вместо да просят рушвети, ми предложиха съдействие, ако друг ме спре по пътя.

След дни като този повече от всякога зная – надежда, помощ и топлина винаги има. Просто човек не бива да спира да се бори – и да се надява.

Благодаря ви!