Бях обещал в предишен запис стихотворението на Любомир Николов за конкурса “Химн на феста”. (Необявените условия на не по-малко необявения конкурс са стихотворението да е весело, хумористично, и да става за весела песничка.) Ето го:
Сред гората тиха, стара,
точно под дъба
кротко свирел на китара
сам Али Баба.
Той наблизо имал лавка
и складирал там
скъпоценната подправка
Мери-Джейн-сусам
Но наоколо със шайка
талибани зли
бродел – неговата майка –
Бен Махмуд Али.
От човечност не разбирал
този идиот
и жестоко рекетирал
бедния народ.
Четирийсет бабаити
пратил под дъба,
за да приберат парите
на Али Баба.
Що се случило, не зная,
но открили там
четирийсет нови лавки
с Мери-Джейн-сусам.
Побеснял от тия вести
Бен Али Махмуд
и от тия дни злочести
водят го за луд.
Мразел от сърце сусама,
киснел в двете нули,
взел си псевдоним Осама
и събарял кули.
(Авторските права са изцяло на Любомир Николов. Когато ми го връчи, заяви: “Прави го каквото искаш”. Предполагам, че това включва публикуване тук. :-))