И пак за WikiLeaks

Нещата около WikiLeaks и “афганистанския военен дневник” търпят развитие.

Вчера говорителят на Пентагона, Джеф Морел, отправи предупреждение. А именно, информацията за войната в Афганистан да бъде незабавно свалена от сайта и заличена от базата данни на WikiLeaks. Надявал се на здравия разум на администраторите на сайта.

Какви мерки ще предприеме Пентагонът, ако информацията не бъде премахната, не се уточнява. Сайтът е базиран в Швеция, и не случайно – тамошното законодателство не съдържа перверзии от типа на The Patriot Act, и компрометираща информация за военни престъпления не може да бъде свалена по съдебен път, с аргумента, че подронвала имиджа на престъпника. Надали ще може да бъде заставено и шведското правителство да го затвори, по точно същата причина. Да се опита Пентагонът да прилага силови решения е още по-малко вероятно, защото ще бъде… съден. И вероятно осъден. Поне в Швеция.

По-интересно ми е друго. Ако който и да било, свързан с WikiLeaks, посети САЩ, вероятно ще бъде арестуван моментално. (За сравнение: не ми е известно да са арестувани пилотите, разстреляли журналистите на Ройтерс и дошлите да ги спасяват цивилни.) Предполагам обаче, че екипът на сайта има желание да посещава САЩ колкото кой да е борец за правата на дисидентите в СССР имаше желанието да се появи там. Което, уви, говори за някои прилики.

Интересно ми е дали не планират да се опитат да отвлекат Джулиан Асанж. От една страна, надали ще спечелят каквото и да било – той не е от хората, които могат лесно да бъдат сплашени и разприказвани, а PR катастрофата покрай случая ще е ужасяваща. От друга страна, PR катастрофата, в която Пентагонът вкара САЩ с тази си заплаха, вече е ужасяваща, а демонстрацията на груба сила може да успее да сплаши други, по-малко волеви хора…

Каквото и да става, този ход на Пентагона решително вписа САЩ в категорията “империя на злото” в очите на повечето хора с очи, ум и съвест по света. Включително в САЩ. Дори американските интелектуалци вече започват да се досещат, че в една страна, в която чужденците могат да бъдат арестувани и пратени в някой гулаг без съд и присъда, няма да мине дълго време, преди това да стане възможно и за местните. Всъщност, това вече се е случвало, на американците от японски произход, просто защото САЩ и Япония воюват. Сега просто ще се случи на всички.

Оттам нататък, държавата, която (с основание или без) дълго е била примерът на света за демократичност и граждански свободи, твърде лесно ще заеме мястото, освободено във възгледите на хората от СССР. Което може и да е полезно. Както казва Бари Хюгарт, “за психическото здраве на едно село е необходимо в него да има човек, когото всички мразят”. Проблемът е, че се очаква небесата да ни благословят с доста такива хора, пардон, държави. А да останат твърде малко, ако изобщо, тези, които да си струва да бъдат обичани.

Къде е България в картинката? Като член на ЕС, се очаква да споделяме неговите ценности. А към момента ЕС се очертава в далеч по-морална позиция. Публикуваните от WikiLeaks файлове засягат косвено и золуми, вършени от войските на доста евродържави в Афганистан. А Джулиан Асанж пътува спокойно из ЕС, дава пресконференции, и т.н. Даже си е сложил основния сървър в ЕС държава… Не твърдя, че ЕС е перфектният източник на държавен морал, или дори че е близо до това. Но се очертава като държавно образувание с далеч по-мъдра позиция от САЩ. И си струва да му се признае кредит, и да му се даде подкрепа за това. Най-малкото защото с гаранция е под силен натиск от САЩ да слезе до тяхното ниво.

Като минимум средата, в която се намира България, е далеч по-морална, отколкото към момента започват да се очертават като държава САЩ. Ако се възползваме от това, и се потрудим да наложим малко повече граждански свободи у нас, само ще спечелим. И може би повече, отколкото очакваме. (Подсетка: благосъстоянието и напредъкът на САЩ са основани на труда и таланта на емигриралите там хора, и техните потомци. А натам се е емигрирало заради повечето граждански свободи там. Казано иначе – държавата се е отнасяла към теб с повече морал, отколкото съвременните й други държави към гражданите или поданиците си. Станат ли гражданските свободи повече другаде, емиграцията бавно, но сигурно ще се насочи натам.) Нищо чудно по този начин да оставим на децата си по-добър живот, отколкото чрез цял живот пестене и купуване на разни собствености.

Факт е, че законодателно държавите от ЕС са на светлинни години зад САЩ в сферата на гражданските права. И това може да се използва, за да бъдат на практика унищожени гражданските права тук буквално за една нощ… Но може да се случи и обратното – една създадена дълбока и силна, и вкоренена в обществото традиция на граждански права може да предизвика законодателни промени в тази насока. А друга страна по света, която да е в изгодно положение да стане лидер в гражданските права, засега няма. Затова е и толкова по-нужно да се потрудим да подкрепим тази тенденция – провали ли се тя, няма къде да бягаме на по-добро.

… Дали информацията за войната в Афганистан ще бъде свалена? Според мен въпросът е безсмислен. Искал го е всеки, за който е била изнасяна информация в WikiLeaks. Досега не ми е известен случай някой да е успял, въпреки че заплахи от всякакъв калибър е имало непрекъснато.

По-интересно е ще смее ли Пентагонът да стигне по-натам от заплахи. Няма логика – информацията вече пълзи навсякъде из Нета; предприеме ли нещо насила, ще раздуха пожара по най-ефикасния възможен начин. Но хора, които не разбират в какво тресавище вкарват държавата си с подобни изказвания, може да не разбират и други елементарни неща.

Преди няколко дни на WikiLeaks.org се появи един огромен файл, почти гигабайт и половина, шифрован с AES256. Какво е съдържанието му официално не е известно – ще се разбере, след като някой от екипа публикува ключа. Но не ми се вярва да е случайно съвпадение със заплахите на Пентагона. Убеден съм, че файлът съдържа всички документи за афганистанската война – както публикуваните, така и непубликуваните (известно е, че поне 15 000 документа още не са публикувани). Като минимум, е посочен на сайта на WikiLeaks в страницата за тях.

А проблемът е, че файлът е твърде голям, за да съдържа само тези документи. Добре компресирани, те биха се побрали на малка част от този обем. Затова не бих се учудил, ако файлът съдържа всичко, или поне всичко важно от WikiLeaks – включително може би голям брой непубликувани досега документи, не само за Афганистан. Трудно ми е да предположа какво още може да съдържа. Но има сериозна вероятност вътре да има неща, които Пентагонът да предпочита да скрие дори на цената на оставането на афганистанския военен дневник. Тоест, да си струва да бъдат прочетени и знаени, дори на цената на риск.

Ключът за разшифроването засега не е публикуван. Нямам обаче нито капка съмнение, че ако Пентагонът се опита да играе грубо, това ще се случи. Не съм забравил как преди време Сциентологичната мафияцърква отправи на WikiLeaks ултиматум да свали нейни ръководства. Отговорът на Асанж беше: “Заради опита ви за мачкане ще публикуваме още няколко хиляди ваши файла”. И го направи.

Към момента вероятно този файл вече е свален от много хиляди хора. В такива случаи обаче колкото повече, толкова повече. Затова съветвам всеки, на който не му е все едно в каква държава и в какъв свят живее, да си го свали. И ако ключът бъде публикуван, да го разкодира и прегледа за интересни неща. Имам чувството, че ще ги има. (Като минимум към момента свалянето на файла е напълно законно – за да ви обвинят, че се сдобивате с нещо опасно, трябва първо да могат да докажат, че вътре има такова нещо.)

А би могъл и да ги публикува в Интернет. Ако го направят всички, които не искат да са нечий добитък, ако направо наводним Нета с него, съвременните Бредбъриеви пожарникари надали ще успеят да угасят всичко. Току-виж им се наложи да преглътнат, и да заложат на другата карта – държавният морал, и защитата на гражданските права.

… Твърде дълго време съм чувал: “Абе аз много подкрепям това, ама бях на работа и не можах да дойда.”. Бях в банята, със сапун в ушите… Мисля обаче, че тази “дреболия” иде да каже нещо важно – дошло е време разделно. Между хора и добитъци. И че може би тя ще е, покрай която ще се види кой при кои си е избрал да отиде.