Преди няколко дни министърът без портфейл Божидар Димитров се изказа за народа ни (и за някои хора от него), че били “шибани”. Защото не приемали идеята, че в Созопол са открити костите на Йоан Кръстител.
Дали поводът е подходящ, ми е трудно да преценя. Имаме достатъчно археолози, които биха открили в Созопол, Царичина или под центъра на София какво ли не. Примерно костите на Христос, заедно с костите на кръста и костите на пироните, с които е бил закован към него. Костите на Бен Хур, в няколко различни версии, от различни възрасти. Костите на група марсиански десантчици, разгромени от групата за бързо реагиране на бог Перун… Уви, в България има предостатъчно хора, които са способни да повярват на това. По-лошото е, че значителен процент от тях имат право да карат коли и да гласуват. А че имаме и такъв министър… какво пък, какъвто народът, такъв и министърът.
Така че нищо чудно министърът да е прав. Проблемът е, че е министър. И аз често се изказвам за приличен процент от българския народ, че са добитъци (и сигурно пак ще го правя – особено впредвид казаното в горния абзац). Само че не съм министър. Ако стана, надали ще си го позволявам. Един министър няма право да казва подобни неща за народа си. За министър-председателя или президента си по може, и те са само слуги на срочен договор. Народът обаче е господар на държавата, поне по право. За него не бива, ако ще си му слуга.
Толкова не бива, че чак и Божидар Димитров се усети. Но се опита да замаже нещата. Да обясни, че “шибан” не било обидна дума. С авторитета си на министър. Как да не му повярваш?
Предлагам да му вярваме. И отсега нататък да му викаме Шибания министър.
Надали ще се обиди.
За този дори не си заслужава да се говори и пише. Никой негов колега историк или археолог не го взема на сериозно. А, че има много хора в България които вярват е така, но и за това си има обяснение:
http://www.ted.com/talks/lang/bul/michael_shermer_the_pattern_behind_self_deception.html
естествно, министър не може да говори пред медиите като хамалин в квартална кръчма.
Ако аз бях премиер, бих го изритал на секундата.
Божидар Димитров е просто едно недоразумение. Същото, ако не и по-голямо недоразумение, е и абсолютно безсмисления му пост на министър без портфейл на българите в чужбина.
Дали ще му викаме Шибания министър е все тая, изобщо не би трябвало да се води министър. Че Димитров е галфон е факт, но истинския виновен (и по тая логика истинския галфон) е тоя, който произведе галфона в министър напук на всички и всичко. И продължава да го подкрепя, след като още не го е изритал.
Хаха, сетих се за класиката:
-Ето тук, в тази могила, открихме костите на велик древен владетел.
-А защо има два скелета – един голям и един малък?
-Амиии… владетелят като възрастен и като дете…
Простаци на власт – просташки изказвания. Какво значи “не може” — очевидно може, щом се случва. А за шибания министър и “викането”…
Един гост в селски двор гледа нещо пълзи и питал стопанина:
— На това как му викате?
— А, ние никак му не викаме, оно сам̀о си идва.
Нещо бях прекалено абстрактен по-горе, та да се поясня.
Няма значение какво мрънкаме тука из блоговете ние. Но да вземем да пратим посланието до този, който искаме да свърши нещо — Б. Борисов да предложи друг министър вместо Б. Димитров. А, чакай, ма той нямал министерство — значи няма нужда от министър въобще.
primeminister@government.bg
Всеки индивидуално. Със свои думи. Не анонимно.
хахахаха, предложението ти ми се струва в десятката!
и доволно ме разсмя при това 😀
напълно го подкрепям. 🙂
съгласен съм с Пешо по-горе относно това, че „министър не може да говори пред медиите като хамалин в квартална кръчма“, но човек като ни види премиера и си дава сметка, че начина, по който говори уви-министър Димитров си е съвсем на място :-/
Не са го шибали достатъчно май, хаха. А може пък прекалено да са го шибали? Абе, шибана работа!
Точно като в кръчма се държи, гледах го по тв.
Очевидно винаги и навсякъде е такъв
Много знаете вие, ама сещате ли се, че мнозинството все още го харесва тоя министър?… А нали, както се знае, мнозинството решава на изборите… по-точно, мнозинството от малцинството, което гласува…
http://leroisalomon.blog.bg/politika/2010/08/11/quot-sveti-moshti-i-strasti-ministerski-quot-statiia-za-v-k-.589604
Pingback: И все пак, тя се върти