Днес се натъкнах на една статия, която споделя няколко интересни неща за, хм, положението на нещата в Google. И по-точно за опазването на личното пространство и личните данни на потребителите им. (Апропо, хрумва ли на някого точен български превод на privacy? Ще да не е много популярна дума… защо ли…)
Корпорациите, особено големите, имат съвършено различни интереси от тези на хората. Да се очаква друго би било все едно да се очаква интересите на вълците и на зайците да не са различни… Някои корпорации, например Google, дълго време полагат геройски усилия да се изживяват в това отношение като “хора”. Рано или късно обаче те или се “осъзнават”, “порастват” и се възприемат като каквото са, а именно корпорации, или фалират. Заради “неадекватност” – ако бяха хора, щеше да се нарича лудост.
Любопитен съм, в това отношение, дали е възможно “конструирането” на корпорация (истински голяма), която да има интереси, еднопосочни с интересите на хората. Чоплил съм преди по въпроса, но ми е трудно да преценя дали моделът ще запази валидност при размери на корпорацията от калибъра на тези на Google. При тях ще се наложи тя да е многостепенна система с вътрешна базарна структура. В такава структура е възможен постепенен преход в интересите на нивата, при който разликата между кои да е две съседни нива е практически пренебрежима, но разликата в интересите на най-долното ниво (хората) и на най-горното (центърът на корпорацията) е толкова голяма, колкото и между хората и класическа корпорация. Ако ситуацията се окаже такава, най-вероятно интересите на центъра на “откритата” корпорация, освен че ще са далече от тези на гората, ще са и изумително сходни с тези на класическа корпорация.
Може би единственият начин да се изясни това е да се опита да се направи подобна корпорация на практика. В интерес на истината, задачата е толкова любопитна, че бих опитал. Но като се знам какъв кадърен мениджър съм, не съм убеден, че ще успея.
Но какво от това? Поне ще съм пробвал. 🙂
Google-ското “Don’t be evil” вече издиша от всякъде
особено след текущите му напъни за пребаване на net neutrality по нищо не се различават от другите
и още за отношението на Google към потребителите
http://code.google.com/p/chromium/issues/detail?id=11785
подобно беше и когато пляснаха табовете на iGoogle улево и сички изреваха, но на тях не им пукаше
По въпроса, който си задаваш в следващите връзки, може да има отговор, а може и да не е това, което се питаш.
Рикардо Семлер собственик на СЕМКО – видео – интервю и нов бизнес модел
Leading by Omission
Survival Manual in Semco
Българският превод на “privacy” е “лична неприкосновеност”.
Нещо подобно на корпорацията, за която пишеш, съществуваше у нас към края на 70-те и през 80-те години на 20-и век. Наричаше се Народна Република България…
@Борислав Борисов – Григор казва “…корпорация (истински голяма), която да има интереси, еднопосочни с интересите на хората“, а не на човека 😉
@Божо:
“Всичко в името на човека, всичко за благото на човека”. Чак след фалита на корпорацията НРБ стана ясно кой точно човек се визира… 🙂
Не е възможно, разбира се. Все едно “интересите на мравуняка” да съвпадат с “интересите на мравката”. Невъзможна рекурсия – огромна и сложна система да се отнася със средата си както се отнася най-малката й градивна единица. А от гледна точка на корпорацията, дали отделният човек е по-важен, отколкото, да кажем, за нас са важни отделните клетки от тялото ни? Една, не, ВСЯКА достатъчно голяма система от хора (и информация, и хардуер) ще се държи като корпорация, дори да не е заложена като такава (…в съвременния свят. А доскоро щеше да е империя.). Операционализъм: ако се държи като корпорация, значи Е корпорация.
@~!@#$%^&*((()_+: Включително.
@Борислав Борисов: Нищо ново под слънцето. Нито преди, нито сега.
@Глиги: Когато системата е от разумни и осъзнаващи се единици, интересите на “мравката” се доближават до интересите на “мравуняка”. Обратният процес също е налице. Тъй като обаче дистанцията за преодоляване е голяма, въпросът е дали е възможно да бъде преодоляна поне в приемлива степен. И ако да, как.
корпорациите са като държавата, най-вече социалистическата
на теория имат много собственици, включително и работещите в тях, които ги управляват
на практика се управляват от бюрократи, чиито интереси не съвпадат нито с тези на корпорацията, нито с тези на собствениците, нито с тези на клиентите
Да, вярно, толкова по въпроса за “слугите на народа” и опитите да се сравнява гласоподавателят с работодател. Опитай се да угодиш на няколко милиона отделни шефчета, след като в реалният свят е често невъзможно дори при двама 😉 Подобни метафори издишат отвсякъде.
И това с Гугъл и техните “идеали”, и уж неофициалното лого “don’t be evil” – изглежда не е толкова просто да устоиш на тъмната страна, дори и въпросът да не е на живот и смърт, а да става дума само за власт, или доколкото ти изнася. “Приказка за стълбата” е била и ще бъде винаги актуална, сигурно може да се формулира и като принципен закон в социалните взаимоотношения.
Впрочем, за разумните и осъзнаващи се единици – какви всъщност са границите на индивидуалните разум и съзнание? Дали количеството от милион такива единици не променя нещата и качествено?
въпроса е дали данните, с които Гугъл разполага, се използват по начин който би могъл реално да навреди на потребителите им.
Струва ми се, че не. Ако започнат да използват behavioral targeting вместо contextual targeting, не виждам как това би могло наистина да ми навреди, стига данните за поведението да не могат да се свържат с лични данни, и да има ясен, видим и лесен начин да се откажа. Може дори да ми е полезно, ще видя как ме виждат отвън 🙂 и ще ми показват неща от които се интересувам.
Ако Гугъл успее да направи подобни форми на реклама полезни за потребителите си, в това няма нищо лошо. Ако обаче се опита да ги пробута, като разчита, че потребителя няма да обърне внимание на някое изречение в ЕУЛА от 10 страници, би било evil.
Между другото едно от нещата, които правя на всеки новоинсталиран компютър, е да забраня връзки с googlesyndication, google-analytics, doubleclick и подобни. Но го правя не защото се притеснявам, а защото не искам да гледам реклами и да свалям излишни и забавящи браузването неща.
Глиги е прав на 110%, че и отгоре
“Privacy” на български е… а, той Борислав вече го е казал.