Наскоро случайно попаднах на рожден ден, на дъщерята на едни мои приятели. Петнайсети. Станала е умно и свястно не за годините си момиче. И – разбира се! – истинска красавица.
А преди десет години беше петгодишна разглезена лигла… Спомням си един разговор, на който бях свидетел тогава (заради него спестявам личните подробности):
– Хайде, оправи си леглото, моето момиче.
– Няма да си го оправя!
– Защо?
– Защотооо… Ами защото е разхвърляно!
– Нали затова е нужно да се оправи, защото е разхвърляно…
– Не искам да пипам такова разхвърляно легло!
– Така ли? Че кой го е разхвърлял?
– Амиии… Боцко!
(Боцко е виртуалният таралеж, който живее с Лиглата, и е виновен за всяка нейна беля.)
– Стига с този Боцко, порасни най-сетне… Добре де, не плачи. Няма ли да го оправиш?
– Няма! (тропане с крак) Не искам да пипам разхвърляно легло!
– А как да стане по-малко разхвърляно?
– Оправи го ти първо! Тогава ще го оправя аз!
– Ако аз го оправя, ти няма да има какво да оправяш…
– Няма да го оправям! (пак тропане с крак) Не искам да пипам разхвърляно легло!
– Нали трябва да се научиш да си оправяш леглото…
(Груба грешка. Пряко намеква, че тя го е разхвърляла – а оправданието й за мързела е, че не е. Ще има бурна реакция.)
– Не ме интересувааа! (пищене и тропане и с двата крака) Не съм го разхвърляла аз!
– Добре де, кой ще го оправи тогава?
– Който го е разхвърлял! Да го оправи Боцко!
Не зная как баща й е постигнал промяната, и имало ли е промяна в подхода – от търпение и словесно убеждаване към нещо друго. Но съм сигурен, че това момиче вече с удоволствие оправя само не само своето легло, но и смачканото от гостите. И се радвам да видя тази промяна. Защото от онзи разговор в списъка ми от категории хора се добави “петгодишна разглезена лигла”.
Не вярвах, че го помня. Но нещо от разговорите напоследък го пробуди в паметта ми – позицията на тези, които не гласуват, защото “всички политици били боклуци”, “нямало за кого”, и т.н.
Ако човек е гласувал, и неговите хора не са спечелили, има пълното основание да е недоволен от управлението. (Дали неговите хора щяха да управляват по-свястно, е друг въпрос – без да се види, в конкретната ситуация и момент, няма как да се знае със сигурност.)
Ако е гласувал, и неговите хора са спечелили, но са се изложили, също може да е недоволен от тях. Да, трябва да си признае, че е сбъркал – пред себе си, а може би и пред другите. Но признае ли си го, има правото на недоволство. Защото с това признание потвърждава, че е гласувал за друго, и е бил измамен.
Изразът “не гласувам, защото са лоши”, вътре в себе си е оксиморон. Той много прилича на израза “не помагам на свободния софтуер, защото е лош”. Когато е за софтуер, лесно се сещаме, че никой не ни е длъжен да ни го прави безплатно, и че ако искаме да е добър, трябва да помогнем и ние.
Но когато е за избиране на политици, не се сещаме, че няма как да се самоизберат най-добрите, точно както софтуерът няма как да се самонаправи. И искаме точно това. Да се появят, въпреки всякакви социални закони, съвестни политици, добри царе и т.н. Вярваме, че е възможно те да паднат от небето, без ние да се грижим непрекъснато – и сме сърдити и тропаме с крак, когато не става.
Много избори подред не гласуваме, като по този начин оставяме да се самоизбират тези, които най-безскрупулно купуват гласове с кебапчета, или ги фалшифицират. Защото те са, които имат предимството в такава ситуация – свестните имат предимство единствено и само тогава, когато ги подкрепяме с гласуване. И в един момент леглото ни се оказва разхвърляно до безподобие. Кой ни го е разхвърлял?… Боцко!
Нашият Боцко често също е виртуален, задграничен и т.н. Понякога е и реален. Понякога дори наистина доразхвърля леглото ни, малко или повече, случайно или умишлено. Но повод ли е това да се тръшкаме и тропаме с крак, и да не си го оправим? Нали ние ще спим после в него?
Но не. Ние искаме да ни го оправи Боцко. Виртуалният, задграничен, какъвто ще да е – само да не сме ние. Или грижливият родител, от негово име – тъй де, родителите са длъжни за тия неща. Да, задграничните Боцковци май ще ни оправят леглото колкото и виртуалните, а длъжен ни за всичко родител нямаме. Няма значение. Важното е да не си го оправим ние.
Кога ще се радваме на оправено легло при това положение е ясно. Както е ясно и към коя категория се вписваме всички, вдигнали табелата “не гласувам, понеже всичките са лоши” – в категорията “петгодишна разглезена лигла”. Ако някой и след прочитането на това още не е разбрал защо, нека не ме пита – надали ще мога да му го обясня, колкото и да се мъча.
Страшно ли ви звучи това? На мен не. Пък и ако имах предвид само него, този запис щеше да се казва иначе, хрумва ми много подходящо заглавие… Лошото е, че има и друго, и то много по-лошо.
Някои се борят да направят нещата по-добри. И гласуват, но не успяват. Защото само техните гласове са твърде малко, за да надвият на купуването и фалшифицирането на гласове, а масата гордо не гласува. Понеже политиците са лоши.
Когато е до освобождаване, е лесно. Там има как шепа герои да отсрамят цял народ. И във война. И в спасяване на българските евреи, и къде ли не… Само в демократичен избор на правителство няма как. Там или всички се отсрамват, или нещата се омазват.
И рано или късно тези, които се борят, разбират, че проблемът им не е в политиците – а в народа, който не го е еня кой ще го управлява. В нас, останалите, които се дерем до небето, че леглото ни е разхвърляно, но за нищо на света няма да се хванем да си го оправим… След което си събират багажа, и тихичко гласуват за последен път. С краката си.
Срещу политиците ни ли? Пак си търсим Боцко.
Срещу нас. Това е голата истина.
През първите две-три години след промените хората емигрираха от разбираема липса на надежда. Никой не би могъл за толкова кратко време да промени нещата. Но оттогава насам можеше поне да има надежда, поне да се вижда, че се работи честно и стегнато. А в една фирма… пардон, държава, се работи стегнато, когато собственикът непрекъснато контролира мениджърите. Иначе те си разиграват коня, и фирмата потегля към дъното…
Така че всеки, който е емигрирал през последните 10 години, реално е гласувал срещу нас. С краката си. И по този начин сме изгонили от държавата към половин милион желаещи по-доброто – тоест, обичайният процент за една държава. Много странно ли е, че сме получили каквото сме заслужили с безотговорността си?
Не. Странното е, че с него се мъчим да продължаваме да я оправдаваме.
Докъде ще стигнем така – има само една възможност.
Приятно (не)гласуване! 🙁
… А за мен – този запис е моето право на мнение по въпроса. С една дума – правото ми на глас.
Любопитен съм колко от тези, които не искат да използват правото си на глас в избори, ще припищят за възможността да го използват тук, срещу моето. Като, очевидно, по-важно от това как ще бъдат управлявани.
Толкова от мен.
Слушах дебатът 🙁 ! Мили Боже…
Аз не можах. Слава богу…
Това е положението. С това разполагаме.
Но и сред него има по-малко и повече непоносимо.
Накъде ще тръгнем.. си зависи от нас.
Григи, какво да ти кажа, аз имах огромното желание да гласувам. Толкова голямо, че се жертвах и започнах да чета предизборни програми. За жалост обаче, те са писани за онези хора, които не могат да мислят, онези, които не могат да преценят верността на това, което пише, както и опасността от него, които обичат празните приказки, защото им влизат лесно. След като една програма не се пише, за да бъде изпълнена, а за да хвърля прах в очите(нещо, което моите приятели намират за нормално), за какво въобще се пише? Аз искам алтернатива. Искам някой да ми каже истината в очите. Да се защити. Да отговори на въпроса Как и на каква цена. Няма такъв. Какъв е смисъла да гласуваш за по-малкото зло, вярно е има такова, но няма нищо, което дори да е на нулата. Аз също нищих този въпрос в блога си. Аз съм ЗА да се гласува и знам, че политиците са такива, каквито сме ние, ама мама му стара защо не ми се дава шанс да гласувам за нещо стойностно?
Както каза един приятел: “Направи си партия, като не ти харесва”…
Прав си Григи, ама и другите са прави…
Дано гласът ти е бъде чут, Григоре… И аз на това се надявам.
🙂 И все пак за мен това си остава неефективно действие, и самата система не е правилна (дадох пример със системата, която ползват в Debian за оценяване на гласуването). Начина да направим нещо не е в урните, начина е да действаме, и сами да си поемем отговорността – например ние да си се заемем с политиката, а да не разчитаме на кастата кърлежи.
@Васил: И как да “действаме”, освен чрез гласуване? Да грабнем кремъклийките ли?
“Дайде да дадем” – нещо не се връзва?
Мда… същия, който преди две седмици заяви категорично в блога на Йовко, че няма да гласува. Получи се един доста парлив коментар към темата на границата на добрия тон, за което се извинявам на всички, които са се засегнали от него (ако има такива).
Този коментар щях да го напиша в блога на Йовко, но реших да използвам отворилата се вече тук дискусия, ако Григор позволи. А и аудиторията е горе-долу същата…
Позицията ми се попромени – реших да гласувам.
За това ми решение спомогнаха аргументите на Йовко, Григор, Алекс, Дончо и Пейо, но разбира се имаше и други фактори, които оказаха влияние (сред които нито обявената томбола, нито клиповете целящи повишаване на изборната активност – наистина смятам, че е недостойно човек да гласува заради томбола). Една от причините е, че наистина има партии, за които не искам да си давам гласа.
Още съм съгласен с Васил, че избирателната система не е ефективна, но това е, което имаме в момента…
Наистина нямам никакво желание да гласувам, за когото и да е, но реших да дам гласа си на по-малкото зло. Току виж съм помогнал “да си оправим сами леглото” 🙂
Знам, че не е добро мнението за човек, който си сменя по-често позицията отколкото чорапите, но съм още млад и неориентиран… 🙂
Ванка: Дори сред най-големия боклук не всичко е съвършено еднакъв отпадък. Все има неща, които са мъничко по-малко лоши от другите, и мъничко още по-лоши. Така че – не прави невъзможното, никой няма право да го иска от теб. Направи възможното.
Знаеш ли откъде произлиза кивито като плод? От плода на китайския чай. По-малък от грахово зърно, и горчив като хинин… Австралийските градинари са се борили с това отвратно зрънце десетки години, всяка година постигайки само по съвсем-съвсем мъничко повече от предишната, нещо пак заслужаващо само презрение. Но не са се отказвали. И постепенно и неусетно са стигнали до това да имаме сега един чудесен плод.
Така е, десетки години са много. Но в един момент минават… и някои имат вече киви, а други са си останали с горчивото зрънце.
Васил Колев: Това, че системата не е перфектна, малко хора биха го оспорили. 🙂 Но, пак в стил свободен софтуер, бих ти предложил да опишеш не просто решение, което ще работи по-добре – а как то да бъде постигнато на практика, успешно.
Може и да има начин. Но се съмнявам дали можем да го направим от днес за утре.
А междувременно може все пак да е добре да помислим, и да гласуваме. Ако съвсем случайно се окаже, че друг път няма, добре е междувременно да вървим и по този.
Иван Ангелов: Не бих могъл да намеря по-добри думи за собствената си позиция от тези, с които ти описваш твоята.
Така че – добре дошъл в компанията! 🙂
А колкото до промяната на позицията – тя показва не нестабилност, а отвореност към новото и разума. Вярно е, че може да се окаже и в погрешна посока – но без тази способност един човек е… мъртъв като човек. Така че се гордей с тази си способност – има защо.
Това да промениш мнението си не означава непременно, че нямаш твърда позиция, която да отстояваш. В много случаи означава, че мислиш и осъзнаваш грешките си, че се развиваш.
Никой не е безгрешен, както ние, така и нашите политици. Не ги защитавам – В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, но понякога съм се опитвала да си представя, как една част от тях /макар и малка, но вярвам, че има такава/ са тръгнали с вярата и добронамерената идея, да направят нещо добро за народа си.
И са стигнали там – на върха, при МНОГО дълбоката каца с мед, при голямото изкушение, при силните ветрове, при целенасочената злоба, завист и мърсотия. Колко от всичко това, което знаем за тях е истина и колко – лъжа? Защо приемаме всичко, което медиите ни пробутват, за чиста монета? Защо не признаем пред себе си, че това също е по-лесно – някой казва нещо, то ни харесва и започваме да вярваме в него.
защото:
“ВЕРВАЙТЕ МИ!” – И МУ ПОВЯРВАХА, БЕЗ ДА МИСЛЯТ. МАСОВО ПРИ ТОВА.
И всъщност чак толкова за него не се говори, нито пише. Интересно, защо ли?
Някой от вас опитвал ли е да си представи, ако сте там – какви бихте били вие? И дори и да запазите вярата и желанието си за добро, честноста и доблестта си, как бихте се борили с всички тези, които ви завиждат за това, че от някакви си там, сте станали политици и ядете от депутатските кюфтета /дори и да не обичаш кюфтета, кой ще ти повярва?/ Как ще се справите с хората до вас, които ви подливат вода, хората на които сте вярвали? Откъде ще намерите толкова думи и правилни при това, да убедите простия електорат, че трябва да повярва в истината, а не в приказни обещания за 800 дни чудеса?
Как се обяснява това, че толкова много хора днес вече забравиха за опашките в 5 ч. сутринта пред празните магазини, когато се редяхме за каквото докарат? Купоните за хляб не през втората световна война, а през периода 89-92 г. и то в държава, която не е в пустините в Африка и даже си има и житницата Добруджа? Режимът на тока при атомна електроцентрала, която захранва почти целия Балкански полуостров? И фактът, че трябваше да имаш връзки в книжарницата, за да си купиш книги? Връзки в аптеката, за да си купиш дамски превръзки, а какво оставаше за лекарства? И как някой ще ми обясни, защо сега внасяме домати и краставици по 3-4 лв. и защо нашата земя грозно пустее? Това не е в никакъв случай резултат на едно или две правителства, а на продължително масово промиване на мозъци и прекалена глупава гордост и самочувствие, че от всичко разбираме, вкл. и от политика и затова немало смисъл?
Ами, ако след 15 години ТОЙ се върне отново, и отново ние сме забравили, пак ли ще му повярваме с лека ръка и пак ли ще оставим някой друг да го избере вместо нас? Е, това вече ми прилича на апокалиптична картина от разказ на най-мрачния и тягостен писател фантаст.
Простете ми, в деня за размисъл не искам да агитирам никой за и против! Това за НЕГО си е лично мое мнение И ПОНЕЖЕ СМЕ В СВОБОДНА ДЪРЖАВА. Ей, ама винаги се стига до тази тема, значи-и-и-и-и…. 🙁 А бе я аз да се омитам оттук, че горещо стана…. 🙂
Дончо, и това е вариант. Но под ‘да се направи нещо’ разбирам например да се хвана или аз да направя партия, или да намеря начин да влияя реално на политиката, да разбера как стоят нещата и т.н. Кремъклийката не е особено добро решение де, има по-свестни оръжия, ако опрем дотам:)
Иване, радвам се да видя това, което си написал. Що се отнася до силата да защитиш позицията си, нека ти кажа следното – трудно ми е да определя какъв процент от хората, около мен, които биха заявили такова твърдо мнение, както ти, при това публично, биха имали кураж да заявят, че са го променили. И то пак публично. Това е въпрос не само на трезва и неридигна мисъл, както подчерта Григор, а и на смелост.
Поздрави за което!
@григор
примера с кивито е чудесен, но ми се струва, че бъркаш мишената за тази дейност. от него става ясно (поне аз така го схващам), че идеята е да си култивираме политиците, а според мен трябва да култивираме себе си. по същата логика, ден след ден, зрънце по зрънце. и след десет(ки) години току-виж този политически ‘елит’, който толкова много обсъждаме (защо ли) изчезне от само себе си. което пък прави въпроса ‘да гласувам или да гласувам’ малко или повече излишен.
също така, разглеждането на въпроса за избор на по-малкото зло ми се струва грешен — той трябва да бъде за избора между добро и зло. защото, като решиш да избереш по-малкото зло, в крайна сметка пак си застанал на страната на злото.
деленето на злото на по-малко или по-голямо май има значение само къде ще попаднеш — в чистилището или в някой от кръговете на ада (знаеш, че някой хора вярват, че те са поне девет).
и все си мисля, че всичката тази дандания около гласуването е направена нарочно — за залъгалка на хората, за отвличане на вниманието и други подобни тактически похвати за запазване на статуквото. все едно някой третира човечеството като добитък — грижи се за него, храни го, забавлява го, омайва го и го стриже — заедно с кожата (или може би по-точно го скубе — косъм по косъм).
както и да е, вече време да изчезвам, че днес се очертава тежък ден. а и internet няма да има, иначе можеше да стане интересно.
и за успокоение на всички, ще заявя — за разлика от последните десет-дванадесет години, днес изневерих на себе си. да видим какъв ще бъде резултата.
@Васил: Ако действително имаш това впредвид – поздравления за куражът. Аз вече сериозно се замислям дали да не подкрепя хората от БЪДЕЩЕ, защото си мисля, че е крайно време да започнем и с политика да се занимаваме, ако искаме нещо да се промени
@Иван: Поздравления, Иване. Поласкан съм, че съм сред хората, помогнали за промяната на твоята позиция.