Ако случайно не знаете, това е блог. Разкошен.
До днес, признавам си със срам, не го знаех. Едно приятелско семейство ми прати координатите му по пощата. Повече от час съм чел, и съм се смял със сълзи – нещо, което не ми се беше случвало от седмици.
Основната тема на Тимур – политическата ситуация, в най-различни отношения – ми е болна. Той обаче я отразява хумористично, с рядко остроумие и талант. Истинско удоволствие е да се носиш по вълните на въображението му, а веселието е неописуемо. Щастлив съм, че в България има такива хора. И препоръчвам блога му на всеки с ум, сърце и чувство за хумор.
Успех, Тимуре, и дерзай! Има за кого да пишеш. 🙂
не го знаеш, щото не четеш редовно какво препоръчвам 🙂 няколко пъти съм го споменавал
Ооо, доста добър да. От известно време не бях влизал! 🙂
Аз също съм му почитател от много отдавна. По принцип трудно се засмивам на нещо, но човека наистина го бива. Невероятно чувство за хумор. Така хубаво уцелва абсурдите в българската политика и социални явления, шапка му свалям. Само не му завиждам за проблемите с “фенове”, които копират нещата му и ги представят за свои, сигурно е много дразнещо.
Благодаря за добрите думи.Както отговаряхме някога в казармата – “ще се стараем!”
За съжаление, отскоро смених работата си и новата позиция (макар и доста привлекателна) поглъща цялото ми свободно време. Затова вероятно ще изчакам вестник “Сега” да публикува продължението на ироничната поредица за историята на България (две статии за хан Крум – законите и разбиването на Никифор), а после се надявам да продължа с хумора. В момента пиша статия в няколко части под работно заглавие „Инвазията”, в която фирмата на постоянните ми герои Петрова, Георгиев и Стефанов решава да открие дъщерен клон за производство на тротоарни плочки в Германия и пренася фирмената си култура върху нещастните немци, които постепенно започват да се държат като българи…Дано се получи.
Радвам се, че някой оценява материалите, които публикувам. Жалко е наистина, че някои ги крадат и ги подписват със своето име, а после дори ми пишат, че да претендирам за авторски права било “дребнавост” (имам предвид така наречените “журналисти” от вестник “Черноморски фар”, които откраднаха “България отвръща на удара”. Бог да ги съди!)
Другото неприятно е, е понякога чувам хора около себе си да цитират “Тимур”, а не мога да им кажа, че това съм аз, но в очите на мнозина писането на хумор и високата мениджърска позиция в известна фирма са несъвместими неща, та…няма как.
Само живот и здраве да е, ще го поддържаме блога.
Още веднъж благодаря за ласкавата оценка.
Честно казано, не разбрах защо ми изтрихте коментара? 🙁 Все пак като се обсъжда моя блог, имам право да се обадя…
П.С. Ако някой се съмнява, че наистина съм “Тимур”, може да ми пише на И-мейла и ще потвърдя.
@Тимур: Когато някой коментира за пръв път, трябва да мине през ръчно одобрение. Уви, блогът ми е извънредно популярен сред спамботовете – десетки коментари дневно пробиват спам-филтрите, и биха удавили истинските. 🙁 Извинявам се за проблема.
Значи се свърши с хрониките от завода…
@lindyhopper: Какви са тези хроники от завода? Не стоплям…
Преди имаше сюжети от производствената площадка. Сега предстоят за офис труженици.
@lindyhopper: Това пък защо, и в каква връзка?
григоре кво се прайш на две и половина? очевидно човека иска да каже, че авторът на блога преди е бил производствен мениджър, а сега бачка в офис – или друга работа или е станал ceo
@Longanlon: Нямам представа нито какъв е бил преди авторът на блога, нито какъв е сега. И не мисля, че това има особено значение. Почти всички истории в блога, като ги гледам, би могъл да ги пише както производствен мениджър, така и офис-работник, професор или боклукчия. Универсални са спрямо работа.
аз лично не съм съгласен – такива неща от кухнята на производствените цехове не мисля, че достоверно може да ги напише някой който не е минал през това