Книжна трапеза

Сред привилегиите ми, и сред нещата, с които се гордея, е да познавам Любомир Николов. Известен напоследък и като Нарви.

Същият, който написа “Къртицата”, “Гребенче за таласъма”, “Червей под есенен вятър”, “Десетият праведник”, “Гората”, цикъла “Бар “Никъде”” и още куп неща. Носителят на награди “Еврокон”, “Соцкон”, “Най-добър роман на десетилетието”, “Гравитон”, Награда на съюза на преводачите и още, които съм изпозабравил. Нищо чудно и той да ги е изпозабравил вече – едно, че са доста, и второ, че уви, от сума ти време не е писал нищо. Ако беше, сигурно наградите щяха да са и още повече.

(Добре де, ще го издам: в момента пише нещо. Бавно, но сигурно. И изгарям от нетърпение да го видя издадено – разкошно е! 🙂 )

И същият онзи, който преведе “Властелинът на пръстените” (и почти всичко друго на Толкин) на български – чувал съм неведнъж за превода му, че е един от най-добрите, правени някога на Толкин (а това е много голяма приказка!). Ако това не ви стига, прибавете още куп книги на Стивън Кинг (“То”, “Сейлъмс Лот”), Ричард Морган (цикълът “Altered Carbon”), Артър Кларк (“Градът и звездите”), Франк Хърбърт (“Месията на Дюна”), Робърт Шекли, Клифърд Саймък, Алан Фолсъм, Джон Гришам, Кейлъб Кар, Ърнест Хемингуей…

Пак той, под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, е автор на поне трийсетина книги-игри, копие от които сигурно се мотае из библиотеката на всеки, минал през тинейджърството преди петнайсетина години (и на доста, минали този етап по друго време).

… Това са известните на обществото негови приноси. А на приятелите му са известни и други неща – че знае (по мои спомени) 12 езика, и че е изумителен енциклопедист. И освен това е благ и усмихнат, но и дълбок мислител. Не зная дали приликата с Толкин е дошла от многото му превеждане; подозирам обаче, че е обратното – духовната близост някак е помогнала на Любо точно той да стане преводачът на Толкин. (Пак по мои спомени, той беше превел “Властелинът на пръстените” самоинициативно, за удоволствие, дълго преди някой да се навие да издаде книгата.)

Накратко, това е човекът, който според мен има много-много неща, които да каже на другите хора, и които да си струва да бъдат чути от тях. Затова и неведнъж съм се опитвал деликатно да го побутна да го направи някак. Пък дори и като започне да пише блог… Той се усмихваше, и не вярваше, че го бива за такова нещо. Както, уви, често не го вярват мъдрите и ценни хора…

Е, новината е, че Любо преодоля недоверието в себе си. Че, макар и срамежливо и нерешително, си направи блог, и написа първия си запис в него. Иначе казано – свестните, мъдри и добри хора получиха още едно кътче в Мрежата, където могат да подслонят за миг човечността си.

Засега блогът е посветен на впечатленията на Любо от книгите, които е прочел – затова и неофициалното му име е “Книжна трапеза”. Надявам се обаче с времето той да преодолее и срамежливостта си, и да започне не само да отразява светлината на чуждите творби. Надявам се да пръсне и светлината на своите творби – и на своята личност.

Защото в нея има много светлина. От тази, която си струва да освети пътя ни.