Две години подред ми се беше наложило да пропускам Булгаконовете, по технически причини. Този обаче съм твърдо решил да не го пропускам. Тези петък, събота и неделя няма да съм в София.
Не само защото е в Балчик, а пък не съм имал време да ида на море от години. А най-вече за да видя отново събрани на едно място сродните ми души. Откачалки и кукута, светли умове и души, живеещи колкото на този свят, толкова и на легион други. Тихичко клокочещ казан от творчество и потреблението му, от мнения и съображения, от мечти и визии.
София е един гигантски, прашен, инфарктен и бетонен мегаполис. Гигантска машина, работеща на бързи обороти. Храни те, но и те изпилва. Не си ли дадеш почивка, рискуваш да се счупиш. И механизмът мигновено да те замени и изплюе към бунището, равнодушен към съдбата ти. А изплюе ли те веднъж, трудно се вграждаш отново, трудно намираш прехрана… Затова почивката е необходимост.
Е, морето може да бъде някаква почивка, дори само по себе си (въпреки че напоследък е по-бетонено и от софийските панелни гета). Наслаждаване на красотата му, печене на плажа, къпане нощем, сън под звука на прибоя… Но това рядко е достатъчно, само по себе си. Може да ти даде желанието да не се връщаш никога повече в София, но не това е идеята.
Така наречената развлекателна инфраструктура също може да помогне да си починеш, ако си подходящият тип човек. Алкохол и мезенце на корем и пикочен мехур, дискотеки, разни водни пързалки и подобни. Ако си по-паралия – собствен летен апартамент или скъп хотел, луксозна лапачка и пиячка, бингота и рулетки, асортимент кеф на прахчета или в спринцовки, неглиже руум сървис с консумация, джетове въпреки забраните. За още по-паралиите – собствена къщичка в охраняваната зона, ексклузивни яхти, манекенки по каталог… Уви, за други типове хора развлекателната инфраструктура засега не предлага кой знае какво. Поне не постоянно.
Затова е и толкова ценно, когато го предлага. Ол-инклузив хотел с простонародни цени, и хора, които толкова могат да си позволят. Защото в София (или откъдето са) вместо да мислят как да направят пачката, обикалят книжарниците с раница книги на гръб, или творят нещо, което помага на другите да издържат по-дълго в голямата машина, без да изгубят себе си. Идеалисти, които се грижат да натрупат не от това, което се притежава, а от това, което си.
Това са хората, част от които съм избрал да бъда. Дали по най-добрия начин, надали някой знае. Но съм отстоявал избора си неведнъж, и се надявам да успея да го отстоявам до края. Защото предпочитам да съм от, сред и с такива хора. Не от, сред и с тези с яхтите и манекенките по каталог. Много глупаво ли звучи? Ами, такъв съм, глупав. И надали ще поумнея.
Затова и отивам на Булгакона. И пожелавам на всеки, който също предпочита тези хора пред онези, да може да си позволи да го посети – сега, или догодина, или по-нататък. Там не се случват чудеса. Не кацат марсианци. И определено никой не раздава торби с пари.
Но за тези, които искат да бъдат такива хора, си струва.
И аз искам.
Ама не мога 🙁
И да пишеш подробно после 🙂
много ми е странно когато някой говори така за софия
за мен тя винаги е била супер спокоен град, в който може да правиш каквото си искаш, да отидеш където щеш, без никой да те познава и да те гледа. може просто да седиш на стълбите на съдебната палата вечер и да пийваш и да дремеш като първия пич, а хората си минават покрай теб…
забързаността е в главата, не в града, според мен
Едно от нещата, в които София е силна, е опитът за кражба на усмивките от лицата. Силен, постоянен и агресивен опит. В доста случаи успява.
@Longanlon – доста мои приятели, които НЕ работят в София мислят по подобен начин 😉
И аз съм родена в София, но душата ми никога не е живяла в София, както обичам да казвам…
Аз за 12 дни бях извън София (Беглика – язовир Студен кладенец – източни Родопи) и на бригада Атанасовско езеро близо до Бургас, разболях се, върнах се онзи ден и сега искам да се позакрепя, а и ще посетя Aniventure 2010 в София, който е този уикенд, а на 10, 11 и 12 има Толкин фест пак в София – за желаещите – добре сте дошли 🙂
Та с Кал се канехме да идваме, ама ще пропуснем, че и двамата ни тръшна гаден вирус 🙁
На вас – весело на Булгакона 🙂
Григоре, приятно изкарване 🙂
В София по улиците и особено в градския транспорт хората изглеждат много намръщени и смачкани, но това едва ли е заради града.
А погледнато от друг ъгъл София е един чудесен град – от него може да се стигне до 5 планини с билетче от 80 стотинки. Страхотно, нали?! 🙂
Записах се и аз 🙂
Ето данни за хотела и контакти:
http://www.kalejdoskop.namore.info/kontakti.php
вместо да ходите насам натам, пробвайте веднъж да си починете в софия. вземети си отпуск, спете в хотел, разходете се, вижте музеите, яжте в готини ресторанти, театър…
ще останете изненадани колко по-различно ще я възприемете
@Мариана: Хората в градския транспорт са намръщени не само заради София, но са смачкани предимно заради нея (и още по-предимно заради другите в същия автобус 😉 ). А за предимството… както казваше един филмов герой, “може да е канализация, ама минава под хотел Риц!”…
@Longanlon: По време на отпуска така или иначе сме в София – поне тази година нямаше пари за другаде. Да спя в хотел на няколко преки от дома ми се струва жива перверзия (освен ако хотелът не е Шератон, главно защото за да спя там, трябва да си продам дома). Музеите са ни писнали вече, и рядко се случва театрална постановка, която да е по-отпускаща от модернистична скулптура. А в готин ресторант не смея да ида, да не ме застреля някоя мутренска компания, докато ям… Накратко, съветът е добър, ама все едно го дава човек, дето никога не е живял в София за повече от седмица. Нямам никакво желание да те обидя или подигравам, просто… 🙁
София е най-страхотния град през лятото.
Ходим на море в началото на юли. И след това, след 5-ти септември.
В промеждутъка си стоим в София и се кефим. До всякаква точка стигаш за десетина минути, независимо колко ремонти правят.
Колите, доколкото ги има, спират на пешеходни пътеки.
Клиентите, доколкото ги има, ги мързи повече от мен и се отнасят с разбиране. Чудят се защо работя по това време, и аз се чудя защо те работят по това време. Всякакви недоразумения се изглаждат тутакси след две бири, и недоволни няма.
Въобще – рахат.
Лятото някак си изстисква най-доброто у хората. Ако можех да го постигна по всяко време …..
хехехе ясно ми е вече защо не харесваш софия – представата ти за хубавите неща в нея е някаква песимистична и … да да знам, мрънкаческа 🙂
за да спиш в шератон трябвало да си продадеш дома, айде бе
мутренски компании стрелят в ресторанти… кво се правиш ебаси, не сме 1994…
Те мутренските компании не ходят в наистина готините места!
може някому да се харесва да пълзи насред концентрираните човечарници, аз обаче не си падам по тълпите
Хаха, ха, ха, оставаше и змеят да си пада по ходене в тълпата. Градски змей, изкуственяк. 🙂 Змейовете са си в планините, то се знае.
@Шаркан: По-полека, човече. Кога стана виден писател, кога фенството се превърна в тълпа… 🙁
@Григор – Шаркан нищо не е казал за фенството.
Едва ли чалгизираната паплач, която вилнее из София са масово негови фенове.
А, Божо, взе ми думите от устата. И все се каня да питам Шаркан що тука се изписва “Шapкан”. Втората и третата букви са с латиница и при мене звучи като “шапкан”.
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Булгакон 2010: Разказът
“Шапкан” е много яко. 🙂
И “концентрираните човечарници”, жалко че не съм го измисил аз, за да го използвам. Много би отивало в устата на някой извънземен капитан на кораб, дошъл да смаже Земята и да изтреби всичко живо.
Виктор,
вероятно съм написал “р” не на кирилица, а на латиница, което е “п”.
за феновете наистина нищо не съм казал. Просто гъчканицата нигока не съм я обичал, даже когато само си мечтаех да успея да напиша нещо завършено.
Васко,
“човечарниците” спокойно можеш да ги използваш.
И не само би било уместно в устаната на извънземния злодей, но също така и в устата на хора, свикнали да живеят на просторно, без да са принудени да се промъкват с лакти през гъмжила.
Когато не ти избираш да се “тълпиш” с хора, които са ти приятни или поне поносими – това не е хубаво.